vorfax
-
Общо Съдържание
1653 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
10
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от vorfax
-
-
С други думи всички сме уверени, че имаме много трески за дялане, че се развиваме духовно и сме поели път към съвършенството, без все още да сме го достигнали. И ми се иска да се обрисува едно такова общество, за да се убедя, че е възможно.
На първо място чувствата, които са негативни ще изчезнат. Хората няма да изпитват гняв, омраза, завист... Няма да има войни и агресия. Може би всеки ще помага на всеки или как? С какво ще е изпълнено ежедневието на човек от такова общество?
-
Аз не третирам този форум като "Лична драма", а като място където да науча нещо за себе си.
-
Също генетиката ни принуждава да избираме партньор, който е различен от нас, за да има еволюция и да няма грешки в генетичния материал.
Това безспорно е така. Правени са тестове, които показват, че колкото по-различна е ДНК-то, толкова повече привличане има. Помня и експеримент с възприемането на миризмата на пот - може да варира от приятна до неприятна, според същото съображение.
Но струва ми се отъждествяваш всичко различно с нежелано. Защо различието в характерите да не е желано?
-
Лельо, това е поезия. Не одобрявам разстилането на теория отречена от науката като смислена извън раздела който и е посветен.
Чувал съм, че човек оценя живота, когато се изправи на ръба на смъртта. Когато катастрофира, когато отиде на война, убива, свидетел е на убити близки. Тогава живота му минава като на кинолента, дава си сметка кое е ценно и стойностно. Та ако ще се учим на любов, може би трябва да се научим да мразим. Не съм доразвил теорията си, но поне има смисъл в нея.
Vorfax,надявам се да чуеш ,че не ми е приятно обръщението,което използваш.Най-учтиво те моля да го замениш с подобаващо за нормален форумен разговор.
За удебеленото ли става въпрос?
... ние живеем в такъв дуалистичен свят, но да кажем едно семенце - то не се чуди добре ли е да покълне ли или не, не се чуди как е добре да покълне, не се чуди накъде е добре да расте ...Но ето, всяко растение расте в две посоки - надолу и нагоре. И корените и листата му дават сили. Въпроса е можем ли да знаем какво е добро, без да знаем какво е зло. Можеш ли да обясниш на слепец какво е светлината, когато цял живот е прекарал в тъмнина?
Познанието или по-точно казано разграничаването на доброто и злото е с едничката цел ние да можем да развием собствено съзнание и свободна воля ...Това ми хареса. Съвпада с виждането ми, че към момента човекът не притежава свободна воля.
-
А, сега станаха общи приказки защото имам аргументи, които не могат да се оборят. Очевидно всеки оптимист има нужда да се самозахранва със заблуди, за да отдаде неуспехите на погрешната си философия на друго, а успехите на мнимите причини.
Ето, един от първите ми примери в темата бяха за проучването какви са шансовете за заболяване от различни болести. В човешката природа е заложен силен оптимизъм, всеки посочва като нищожни или никакви шансовете да се разболее от рак, да го блъсне кола и т.н. А се оказва, че всеки трети умира от рак, 80 хиляди души катастрофират у нас годишно... но никой не допуска, че може да му се случи. И променя ли това броя на катастрофите или заболелите от рак? Ето, ти ми даде 1 пример, своя личен, а аз ти давам десетки хиляди. Кое тежи повече?
-
Ще перифразирам примера ти с млякото. Не можеш да оцениш топлината, ако не си познал студа. Не можеш да оцениш приятелството, ако не си бил предаван. Не можеш да оцениш любовта, докато не си живял достатъчно дълго с нейната липса. Примера е по-скоро "млякото не е сладко, ако не си гладувал". Чела си и приказката за постелята, което се сторила най-удобна когато момчето работило цял ден. Почивката е най-приятна когато си уморен, храната е най-вкусна, когато си гладен (да се тълкува буквално и преносно).
Виж един банален пример с богатите хора. Богатите хора не ценят парите, просто защото винаги са ги имали. Работил съм за такива. Те харчат за глупости луди пари. А сега кажи ми, когато отидеш до бакалията чакаш ли за рестото си? Броиш ли го? Гледаш ли цените на стоките?
-
Ако вземем определението на думата оптимизъм - това е превъзходната степен на bonus - добър, т.е. най-добрият.
Ето ти пример: Имаме 30 души еднакво подготвени за да спечелят спринт на 100 м. Те са подготвени, т.е. имат покритие за тези си очаквания и всеки един от тях смята, че след финала ще спечели първото място. След бягането обаче, имаме само 1 човек, който е бил прав. Имаме дори такъв, който се намира на 30-то място, много далеч от своите очаквания. Ето това илюстрира, че оптимизма и раелизма са две коренно различни неща. Реалиста може да прецени, че може да е както на първо, така и на 30-то място; той се бори за първото място, но очакванията му не се изчерпват с тази надежда, с този bonus.
... т.е. преценил е, че според ситуацията тези ски...Лельо, остави това преценките. На света се правят толкова много глупости. Мислиш ли, че те са разумно обосновани? Мислиш ли, че ако всеки си даваше сметка за резултатите от постъпките му света щеше да е същият какъвто е?
Ако все пак той скочи с тях, значи не е оптимист, защото вече не отговаря на понятието.Как да не отговаря?
... всъщност оптимизмът не се състои в очакванията, а в преценката на настоящата ситуация и обстоятелствата и, а не във фантазния образ на бъдеща ситуация.Значи да припомня примера си, оптимист е човек, който когато пресича улицата преценя, че шанса да го блъсне катафалка е малък? Кой изобщо анализира такива неща, за да бъде вкаран в категорията оптимист!?
... всъщност оптимизмът не се състои в очакванията, а в преценката на настоящата ситуация и обстоятелствата и, а не във фантазния образ на бъдеща ситуация.Виж какво писах на Станимир за несъвместимостта на реалността с оптимизма.
-
Никак не съм съгласен. Думата оптимист съществува тъкмо за да опише състояние странящо от нормалното. Същото е за песимист. Реализмът е обичайното състояние. Както има положителни и отрицателни частици и такива без заряд. Според теб неутроните не съществуват.
Оптимисти се наричат хора, които имат нагласа нещо да завърши по по-добрия възможен начин. Няма как да не признаеш, че да имаш нагласа, че нещо ще се случи по по-лош или по по-добър начин са две съвсем различни състояния. Сега като приложиш едни и същи условия оказва се, че настроенията са коренно различни в една и съща ситуация и очевидно не изхождат от условията. Ако искаш го наричай глупост, но със сигурност не е обективно изхождане от обстоятелствата.
Няма такава дефиниция, че очакванията на оптимиста са без покритие.Да видим Уикипедия:
Оптимизъм произлиза от латинското „optimus“ – най-добър, превъзходна степен на „bonus” – добър. Вероятно е свързано с „ops“, което означава „сила, ресурси” или „ob” – „пред“ и наставката „tumos“ – „най-“. Според други произлиза от „optio” – избор.
Оптимизмът (на английски: Optimism) е философски възглед, че всичко на света е добро и върви към по-добро.
В червено съм отбелязал нещата, които практически не могат да съществуват, което и прави това движение чисто философско и (подчертавам) не уповаващо се на реалността. Тъкмо това го различава от реализма.
Така че тезата ми, че оптимизма е форма на надценяване (лично или не) е напълно на мястото си. Ако някой получи нещо, защото е имал покритие, това е обективна причинно-следствена връзка. Тук няма нужда от оптимизъм, а от трезва преценка. Песимизма и оптимизма са емоции, а не трезва преценка.
И оптимистът и песимистът могат да бъдат реалисти, както могат и да не бъдат.Току що написа, че песимиста може да е оптимист и обратното. Разбира се, че строги граници между тези състояния няма и едни са умерени, а други крайни в тях, но преобладаващите очаквания, както ти ги наричаш, ги определят в тези категории. Човекът също може да плува, но това не го прави риба.
-
Лельо, това е поезия. Не одобрявам разстилането на теория отречена от науката като смислена извън раздела който и е посветен.
Чувал съм, че човек оценя живота, когато се изправи на ръба на смъртта. Когато катастрофира, когато отиде на война, убива, свидетел е на убити близки. Тогава живота му минава като на кинолента, дава си сметка кое е ценно и стойностно. Та ако ще се учим на любов, може би трябва да се научим да мразим. Не съм доразвил теорията си, но поне има смисъл в нея.
-
Замислих се. Чували сте това: Младите могат, но не знаят, а старите знаят, но вече не могат. И си мисля. Дали с възрастта не е естествен интереса към духовното, към задоволяването на вътрешни подбуди, към угаждането на ценностите? Живота учи, че тялото е тленно, че хвърленият труд и време могат да бъдат заличени за миг, че здравето е крехко, че силите са крайни; че сме вложили повече, отколкото е възвращаемостта. Това последното ми се струва като основно разочарование в живота. Една позната ми каза, че практикува "здравословен егоизъм". Направи ми изключително впечатление. И тя като мене помагаше в нета на разни хора, които търсят разни неща, но... някак с лекота можеше да се откъсне от това, да отсъства с месеци, години... Този проблем с възвращаемостта е налице във всички сфери на живота. И в спорта и в кариерата и в граденето на семейство. От една страна може да получиш точно каквото си мечтал, а в същото време може да осъзнаеш, че си пожертвал твърде много, че си отделил твърде много години за постигането на тези цели, че си се лишил от други неща... И почваш да градиш наново, онова което няма да се счупи, няма да се износи, няма да го предадат или изгубят... вътрешният Аз.
-
Оптимистът след като получи тройка на контролното просто я приема и се подготвя за следващото контролно на което вярва, че ще изкара повече.
Точно това е оптимиста. Само че това не е първата му тройка, а поредната за която е имал очаквания, че ще бъде шестица. В първият български сървайвър имаше един от турско потекло, ако не се лъжа (имена не помня), който всеки ден обясняваше как на следващия ден ще си подготви рибарските принадлежности, пък ще хване такава и такава риба, пък може и акула да се хване, пък може и друго и беше истинско удоволствие да му слушаш сладките приказки. Той така и не започна да риболовства, но всеки ден обясняваше как ще го направи. Ето това е оптимист - той вярва без да има основания. И не е вярно, че нямало междинно положение. Междинното положение е реалиста, а оптимиста е тъкмо такъв, чието мнение е изкривено през призмата му за положителен резултат независимо от условията в които се намира. Оптимиста е песимист с розови очила.
За разлика от него песимистът започва да си мисли как успехът му пада, как в следващото контролно се справя също толкова, ако не и по-зле, дори е възможно и да не премине в следващия клас. ... Човек или вярва, че ще постигне целите си или не вярва.
Ама нарочно ли избягваш всички случаи или сам не съзнаваш, че това не е вярно.
Едното положение е да мислиш, че има тенденция към влошаване, НЕобвързана с ученето. Това е песимиста.
Второто положение е, че няма нищо ново под Слънцето. Това е реалиста.
Третото положение е, че има тенденция към подобрение, НЕобвързано с ученето. Това е оптимиста.
Когато някой каже, че ще пресече улицата и това най-вероятно ще стане без да бъде блъснат от катафалка, това не значи, че той е оптимист. Оптимист е този, който скача от покрива на триетажна къща със ски и е убеден, че нищо няма да му се случи.
Виж, ако не си учил и очакваш висока оценка, то това е глупост, а не оптимизъм.Защо поставяш "или" там където има "и"? Едното не пречи на другото.
-
Не е ли правилния път този който носи щастие? Ако не носи щастие какво правилно може да има в него? И така житейския път би трябвало да е спазване на онова, което смятаме за правилно и от там удовлетворение от начина ни на живот.
И въпросът ми остава. Щастието може да се постигне и с позитивизъм и песимизъм. А приемането и отричането на любовта може ли да бъдат също начини?
-
3. казва си - да, знаех аз, че не всичко разбирам, сега оценката ясно го показа и сяда да учи - това е пример за положително мислене
Това е пример за реализъм, а не за оптимизъм. И всъщност описваш оптимизма точно като това което е - "някакво наивно, нереалистично, детинско", но незнайно защо не го наричаш оптимистичния вариант, което разбира се е погрешно, защото има само три варианта - да се подцениш, да бъдеш трезвомислещ и да се надцениш. Третия изобщо не го споменаваш, а всъщност той е оптимистичния в случая - очакването на 6-цата.
-
Какво те топли теб примерно, че при 70% от хората това лечение е успешно? Каква гаранция имаш, че ще бъде подходящо за теб, различния от другите?
Значи приемаш, че пътя към щастието за едни е оптимизма, а за други песимизма. А дали същото не е приложимо и върху следването и отричането на любовта?
-
Примера с оценката приведох, защото е по-изчистен от условия. Нали има един израз "при равни други условия". Защото ако дам един пример с думи малко, много, повече и т.н. абстракции съотнесени към други абстракции като успех, провал, щастие и сие, просто да взема да си изтрия примера. Ако можеш да дадеш по-подходящ пример, заповядай, аз не смятам, че той е наивен.
Относно това "без да губи време и сили да се тръшка" звучи ми утопично. Човек има нужда да усеща и тоягата и моркова. И в случая, ако има недохранване с бой или моркови, то може и самичък да се самобичува. Даже историята за Буда е такава. Всеки оставен само на моркови се пресища и в един момент разбира, че всъщност не живее. Та мисълта ми е, че човек има нужда да усеща разочарование, недоволство от себе си, защото това са силите, които го водят напред. Непукизма не ми се вписва в позитивизма. По-скоро в дебелокожие.
-
Щайнер е обяснил, защо е вредно да се търсят статистически данни и на тяхна база да се правят изводи.
Абе аз ви повтарям, че астрологията е брутална глупост, а вий не ми вярвате XD
-
Ама всичко ли лежи на логика.....Докажи ми, че всичко в света лежи на логиката......
Човешката мисъл лежи на логика. Ако ти си подчинен на хаоса, би трябвало да се затрудниш с процедурата, която следваш за да постнеш тук.
-
Положителното мислене не се заключава в това да визуализираш себе си щастлив сред полянка с най-ароматни цветя и пъстри пеперудки. Това само по себе си не дава на човек нищо. То не се заключава и в това да отстраниш препятствията от пътя си. Не, то е средство да преодолееш тези препятствия без да се лишаваш от силата и опитността, които те ти дават.
Нищо не разбрах. За мен да си позитивен значи да очакваш благоприятните изходи от нещо. Като си предадеш контролната да очакваш оценка 6. Ако очакваш 2 си песимист. Как изкарването на една или друга оценка може да те лиши или не от сила и опитност не разбрах.
-
Кой е НЕсъвършен на Земята? Кой не се е подчинил на Природата?
Човекът......
Това не лежи на логиката. Не виждам нищо висшо в това да се подчиняваш. И при положение, че и хората и животните могат да се подчиняват на природата, очевидно това не е критерий, който ги различава. Различава ги друго, че само едното може да подчини природата. Човек подчинява природата и става независим от нея, ето това е израстване.
А събирането не бива да се третира като някакво изражение за качество. То и казана за смет събира много работи, но това не говори за интелекта му, нито за осъзнатост или умение да се борави със събраното.
-
* - Песимистите Оптимистите са обречени да срещат несгоди въпреки "рецептата"...
Моя грешка.
-
Всъщност въпроса е дали сме оптимисти или песимисти. Всеки може да има и положителни и отрицателни мисли. И най-големия оптимист, когато види, че кучето му е сгазено от валяк едва ли си мисли "Е, ще се оправи и утре ще е на крака да си играем."
На първо място усмихнатите и жизнерадостни хора се приемат за добра компания. Така и разни владетели от минали времена се ограждат от красиви млади момичета, въобразявайки си, че това ги подмладява. Най-малкото създава настроение, може би и стимулира определени секреции в тялото.
На второ място е вътрешния мир и нагласите, които отговарят на личните му условя за щастие, характер и темперамент.
Като цяло идеята е, че ако мислиш положително това ще те направи щастлив или ще предизвика хубави неща. Ако се ръководим от двете причини по-горе е до някаква степен така. Но песимистите съществуват не защото имат нужда да са нещастни, а защото това ги прави щастливи. Вероятно оптимистите не могат да го разберат, защото са от друга "партия", но като цяло всичко, което съществува си има причина да съществува.
Песимистите са обречени да срещат несгоди въпреки "рецептата", която следват, а песимистите ползват своите нагласи като защитен клапан срещу лошите събития, които не могат да понасят лесно. И черногледството и наивността са капани за своите притежатели. Наскоро вярвах в свой познат, разчитах на него, имах положителна нагласа спрямо него и добри очаквания спрямо заръка към него. И какво? Не изпълни нещо, което ми обеща, провали моите планове и на още един човек, който разчиташе на мен. Кой ще ми докаже, че позитивното мислене прави нещо? Точно позитивното мислене ме саботира. И в случай, че този човек беше изпълнил моята заръка, то аз щях да се възгордея, че това е мое дело, че аз контролирам света край себе си и щях да съм двойно по-щастлив как "нещата се нареждат" според пътя, който съм избрал. Тъкмо това е уловката. Не че щях де, но това е технологията на самоубеждение, че нещо работи.
Ако пък не вярваш, че можеш или заслужаваш нещо, вероятно няма да положиш достатъчно усилия за да го постигнеш и в случая пасивността ще те лиши от нещо хубаво. Аз обаче съм забелязал песимизма точно у хора, които имат нещо, което им стига, и не желаят друго или повече. И се оказва, че тези хора със своя песимизъм са си чисто и просто щастливи.
Аз определям себе си за реалист. Нито песимист, нито оптимист. Знам, че ако положа много усилия има добър шанс нещо да стане и в същото време знам, че многото труд не е гаранция за нищо. В първата част съм оптимист, а във втората - песимист.
-
-
-
Каква е точно хипотезата? Животно живяло преди 125 000 000 години по някаква причина е продължило да съществува, без да е документирано това. После Никандър и други хора от различни континенти се натъкват на него, описват го и това се влива в народните предания. Трудно може да се измисли по-труден сценарий...
Разговорки
в Разговорки
Добавено
Защо имаш за аватар паметник на загиналите срещу сицилианската мафия?