Brilliance

Невероятни отговори...с една дума-просто професионалисти!Благодаря, че все още има такива като вас!Как се излиза от това састояние тогава?Дори ако се осъзнае положението в което е човека?Какъв е механизма?Има ли въобще някакъв изход?Защото това което Alexandar е написал е малко страшничко....

Здравейте!Възхигена съм от начина по който сте представили проблема и възможните изходи от това. Невероятно изложение, съчетало в себе си всичко от което човек се нуждае,т.е. има за всеки това, от което се нуждае. Малко хора намират призванието си и няма да е пресилено ако кажа, че вие сте от тях. Бих искала да продължите темата-например за перфекционистичния характер-защо, как се е обусловил и как човек да осъзнае тази черта. Възможно ли е например, човек да гледа да се държи добре с хората, да ги разбира, уважава, да е склонен на компромиси и т.н. , но в същност това да не е защото самия човек е например добър, а просто дасе стреми подсъзнателно да има перфектни отношения с хората; или в работот си да изпипва всико на ниво, но не за да има по-голяма заплата или за да го смятат за професионалист и т.н. , а просто защото гледа да е перфектен и в това.Възможно ли е перфекционизма да е подсъзнателния стремеж към съвършенство?!Благодаря ви!

Здравей, Марсин!Време няма...Така че не винаги трябва да ги тълкуваш като хубаво или лошо. Освен това наблюдавай когато го сънуваш, не точно какво ще се случи като събитие, а например как се чувстваш -като състояние, като промяна вътре в теб самата...

Защо те плаши това- хубаво е.Особено щом водата е бистра и ти се смееш, няма от какво да се страхуваш, нито да се плашиш.Просто нещото още не се е случило...

Здравейте angelski,ще споделя моя пример с повтарящия се сън. След като го прочетеш, мисля, че ще разбереш , че сънят те предупреждава за кармическа връзка, така че бъди много внимателен. Аз на времето не го разбрах много, но в последствие нещата се оказаха точно такива. И така-години наред периодично сънувах един и същ сън-бурно море,хубаво време,аз се къпя в морето и в един момент започвам да се давя. толкова истинско и толкова страшно, че винаги в момента в който трябва да умра веждах две ръце , които ме хващаха и се събуждах. И наистина след години отидохме с мой познат на плаж-времето хубаво, морето бурно. Аз влязох да плувам сама, а той остана на брега. И това си спомням. В един момент всичко стана ужасно, гълтах вода и не можех да изляза, като във вихър...не различавах това същият сън ли беше или наистина е така...в същия онзи момент, когато силите ме напускаха отново видях две ръце.... но това беше истина вече-ръцете бяха на моя познат, който ме извади на брега...стана мой съпруг след известно време, но... нещата не потръгнаха...Както и да е

"Външни" или от "кухнята" ...нямам представа, но това което казах за психиатричните болници и всичко около тях го потвърждавам от преки наблюдения, а именно -ДПБ Карвуна. Не смятам , че за всичко може да се съди само по болницана на 4 км. Има и други болници, като тази която посочих. Не само за самата болница говоря, но и за персонала , отношението и т.н.Granat1 е абсолютно прав-не става въпрос само за негативизъм...просто това е реалността ...за жалост....

Може би с...търпение и Любов...

Положението в психиатричнике болници е плачевно.Дори да е направен лек ремонт някъде с това се изчерпва всичко. Персоналът тъпче на едно място-не само заради ниските заплати. Просто са научили няколко лекарства и с това се изчерпва всичко. Отношението към болните е отвратително....може би защото са "луди"...не зная.А персоналът не се замисля, че никой не е застрахован от това и на всеки може да се случи...Що се отнася до приложението на някакава психотерапия....просто липсва подобно нещо. Нямам думи!!!А болните-просто ти се къса сърцето-явяват се на телк, вземат мизерни левчета и са с право на работа...Но кой работодател ще вземе "луд" на работа...!!! А много от тях са доста по -съвестни и с по-големи дадености от "нормалните"!Понякога се питам - кои са лудите -тези ,които са зад решетките или тези, които са навън...!!!Отношението в клиниките вероятно е такова, защото и на обществото мнението е подобно. Никой не възприема хората с ментални увреждания, като болни хора, а те са такива, а като "луди". Така, че нека има настоятелства към болниците, нека държавата направи нещо за тези хора, защото това е една от най-уязвимата група в обществото, с потъпкно човешко достойнство!

Здравей, Уки!Радвай се, че си достигнала до най-същественото нещо в живота-Любовта, Любовта във всичките й проявления!Това е най-важното!А дали човекът до теб ще вземе това, което искаш да му дадеш-си е негова работа. Защото "можеш да заведеш коня до реката, да пиеш вода вместо него, но дори тогава той пак нямада утоли жаждата си!"Само не изпадай в отчаяние и в чуство за вина!Нещата, които трябва да се случат ще се случат!Мисля, че това ще го разбереш, когато бъдеш в неговия град и сте повече заедно!За да не те боли толкова от неразбирането от негова страна, приеми вашата връзка като урок. Живота е едно училище и всеки трябва да научи своя урок-както ти , така и въпросния човек. Ето ти вече учиш един урок- Любовта, която е същността на съществуването. Може би ще има и други. А човека-остави го с "преградата", ако има смелост да я махне -добре, ако не- приеми че пак е добре. Любовта е за смелите. Вероятно този човек се страхува от това , което ти изпитваш към него. Защото Любовта е отдаване, а за това се иска смелост, да свали преградата, маската и да видиш Същността...Живота е прекрасен сам по себе си, но ние хората, които искаме от него нещо непрекъснато. А ти си осъзнала, че и малките неща доставят повече радости от големите. Така че , Уки , радвай на живота и го живей осъзнавайки!