Латина

Ето една обучителка: http://vbox7.com/play:3775d928

Според нивото на разбиране се е говорило на хората. Старият завет наистина е ограничителен, в заповедна форма. После идва Христос с Новия завет, заветът на Любовта. Този завет не е ограничителен, а дава свобода. Не е трудно да се изпълнява - трудно е да не се изпълнява, защото законът на Любовта е изписан в сърцето на всеки от нас, защото същата тази Любов ни свързва в едно Цяло. Стига да не се отречем сами, стига да не се борим със себе си, стига да не убиваме съвестта си, стига да не почерняме сами душите си, забравяйки, че аз съм другият и другият съм аз... Любовта е към всяко живо същество и ако аз мразя някого, мразя Бога в него, мразя себе си. Та, да не обвиняваме друг за собствените си грешки, а да благодарим за свободата, която ни е дадена. Кой ми е крив, че съм помрачила погледа си, не виждам пътя пред себе си и се спъвам на всяка крачка?! Сама съм забулила очите си да не виждат какво правя в действителност, какво мисля и какво чувствам... Не ми се искаше да прозвуча критично... Колко по-добре е човек да е усмихнат и благодарен, да споделя добрите си чувства с останалите. Накрая ще публикувам първото, което ми хрумна във връзка с темата: http://bibliata.com/

Ха да налея масло в огъня! Тя научена, засукана, видяла, живяла - ша ли те хареса?! Знайш ли колку са й вдигнати критериите?!

Вратата на овцете Има хора, които мислят, че българският народ изостава от останалите, защото не е борбен. Българският народ много търпи и живее като цяло в утеснение, защото и той като останалите народи плаща дългове, придобити от грехове. Тези хора не осъзнават всъщност колко благословени сме ние като народ и колко по-добре е да се лишаваме от храна и дрехи, вместо да проливаме кръв. Щом се водим от любовта и претърпяваме, ще дойде ден, когато Божието благословение ще се излее над нас. Вратата на овцете Аз мисля, че българският народ върви по пътя на Любовта, по правия път. Ние сме като засята преди време нива, чиито семена покълват и скоро ще излязат от земята, ще прорастат и ще дадат изобилен плод. Вратата на овцете

Да, понякога е страшно как неволно и дори нехайно пуснати мисли се сбъдват. Тогава човек осъзнава отговорността си за света, който създава. В такъв смисъл всеки от нас е магьосник.

Молитвен наряд за начало: Господнята молитва Псалом 133 Грее, грее - песен Вратата на овцете Неделна беседа, държана на 3 септември 1922 година в гр Велико Търново Молитвен наряд за край: Добрата молитва Псалом 91 Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела - формула

Ще взема да се кръстя така!

Ха познайте "лъчина" откъде идва?! Страхотност!

Йоан 5 Вяра и любов

Аз отивам в една друга тема, че се вдъхнових и открих някои щуротии.

Много добри приятелки се обиждат... http://vbox7.com/play:a2ab4dc1 http://vbox7.com/play:705b8a35 Има и мъжко обиждане, но не е за показване...

Явно трябва да тренираме виртуално все по-бързо освобождаване от обида. Къде в реалния живот ще получи човек толкова обиди за кратко време?! Познавам хора, които са големи приятели, но се обиждат един друг здравата, така се забавляват. Може би и ние, както каза Инатари, е добре да си ползваме чувството за хумор в подобни ситуации. ПП. Точно днес не съм в обидно, а във весело настроение. Нормално е да не се разбираме точно, това е о.к.

Агресията просто не е приятна и нищо чудно, че хората се отдръпват. Друга тенденция, която забелязах, е твърде многото постановки, които се народиха - нещо като фалшиви реалности, в които лично аз нямам желание да участвам или да взимам отношение, не желая да си губя времето. Появяват се "нови участници" с показателни имена, че да могат самите те да си спомнят за кой точно образ иде реч, пишат все в един и същи стил разни казуси, психологически заплетени ситуации, сякаш някой иска да си напише курсовите работи по психология за наша сметка. Някой ще каже, че се отклонявам от темата, но аз с моето отзивчиво сърце навремето помагах с каквото мога, с окуражителна дума поне, а към днешна дата не искам да ме използват и да ми ограбват времето. За мене лично лъжата прозира и аз нямам желание да участвам в това, макар да има и положителен момент - обогатяват се темите като цяло.

Агресията може да има различни форми. Проявата на агресия, освен ако е като акт на самозащита, е нарушение на основни духовни закони. Такъв закон е да не причиняваме зло никому, а друг - че каквото посеем, това ще пожънем. В такъв смисъл агресорът не осъзнава, че вредейки другиму, вреди на себе си. Това е доста глупаво и за каква духовност може да говорим тогава? Е, тези грешки всички сме ги правили... Ако някой няма желание да се поучи от чуждия опит, дава му се възможност сам да изпита нещата на гърба си. Критикуването, осъждането, подигравките, отхвърлянето, ограничаването, изолирането... също може да се разгледат като вид агресия. И който си позволява да прави това, сам себе си излага.

Хора раняват, Бог лекува. Хора гонят, Бог приласкава. Хора спъват, Бог повдига. Хора без любов, Бог не е с вас. "Ако Любов нямам, нищо не съм." Днес насън беше излекувана наранената ми душа с чудна песен. Неимоверно по-красива от земните изпълнения, които открих. Нева санзу. Пях и аз. За пореден път ми се отщя да бъда тук, но пак ме върнаха. Сигурно има причини. Иска ми се всеки човек да бъде способен да се разплаква от болката, която е причинил другиму. Тогава светът не би бил толкова лош.

Облаче ле, бяло... http://vbox7.com/play:4a3ac1f4&al=2&vid=9975884

Неадекватна и груба реакция. Жалко, че не мога да изтрия мнението си.

"Не питай учило, питай патило". "Вода гази, жаден ходи". Отстрани погледнато, един диабетик втори тип може да изглежда лаком, но това съвсем не е така. Човекът предоставя храна на клетките, но не може да оползотворява енергията, вложена в нея. Затова непрекъснато получава чести и силни пристъпи на глад. Когато помогне на клетките по един или друг начин да оползотворяват енергията, нуждата от храна намалява съществено. Не съм съгласна и с твърдението, че диабетиците били егоисти и не споделяли сладостта от живота с останалите. Може да е така в част от случаите и моля за източника на такова твърдение. Често е точно обратното - диабетикът на съзнателно и подсъзнателно ниво си е отказал правото да се грижи за себе си и да се радва на живота, раздавайки се докрай за другите. Така и самите му клетки се "затварят" за сладкото в живота и боледуват. Човек трябва отново да се научи да обича себе си и да се грижи за себе си, да отделя достатъчно време за това. Напълно съм съгласна с хипотезата, представена от Пламъче, че болестта Алцхаймер е форма на диабет - отново от личните ми опитности. Когато не съм в добра форма, коефициентът ми на интелигентност спада драстично, не съм в състояние да правя логични връзки, да запомням нова информация и да си припомням стара. Възможно е да не разпозная познати хора, да не си спомням думи и изрази на чужд език, които иначе зная. Възможно е дори мисълта ми да е накъсана, да "завалям" думите и да се дезориентирам в пространството. Иначе, благодарение на Природата, коефициентът ми на интелигентност е доста висок, мисля логично по-добре от повечето мъже, за кратко време съм способна да усвоя значително количество нова информация. Все пак наистина зависи каква храна приема човек. След житен режим имам дълготрайно подобрение, но ако не се храня здравословно, симптомите се връщат. Наскоро тук във форумите някой беше пуснал филмче за храненето и много силно ме впечатли в него фактът, че с приема на кълнове и сурова храна диабетът втори тип се лекува за седмица. Вярвам в това, защото кълновете носят в себе си много енергия, пречистват клетките, подмладяват ги и ги снабдяват с жизнено необходими вещества. Цигарите са коктейл от клетъчни отрови, които съсипват клетъчната обмяна особено при диабетиците, при които тя и без това е сериозно нарушена. Това е засега, не ми се пишеше, но явно липсваше мнение на "патило".

Процесите на обновяване на сърцата и умовете на хората са започнали вече.

Беинса Дуно

Да, най-тъмно е преди разсъмване.

Интересно, вчера с един колега говорихме на подобна тема - че промяната ще ни наложат отвън, защото в България мафията и властта са едно и също нещо и сами няма да пуснат кокала. Те се чувстват длъжни да си угодят на интересите, а ние - да оцелеем някак. Всеки си спазва задълженията в случая... Поводът за този разговор бяха високите лихви по кредити в нашите банки, дето ги няма нийде по света. България произвежда голям вътрешен продукт, но народът като цяло е беден, защото огромната част от произведеното отива при малцина. Харта на задълженията... самата идея би наложила ограничения, санкции и противоречи на свободата, а може би е необходима, докато ни се промени съзнанието в достатъчна степен. Мисля, че като цяло светът се движи в правилна посока, макар в отделни случаи добрите идеи да се опорочават. Развитите общества стават все по-социално насочени. Съзнанието на хората и законодателствата се променят към добро, хората се грижат за чистотата, за природата, за чиста храна, вода и въздух, развиват се обновяеми източници на енергия и т.н. Помня отпреди двадесет години мръсотията навсякъде, окичените с найлонови торбички дървета, изхвърлените къде ли не боклуци. Вече не е така. Забелязвам едновременно засилване на индивидуализма и на колективното чувство, че всички сме част от едно Цяло. Тези две качества не си противоречат, а водят до по-голяма сила, когато всеки зачита свободата и индивидуалността на другите и е готов да сътрудничи. Аз лично мисля, че светът се движи към добро. Сега ни е тежко, но няма да е все така. Нека да се водим от Любов, Свобода и Зачитане на Всичко и Всеки. Любовта задължава сърцето, не някаква харта, не някаква хартия... Историята е показала, че има много начини човек да си избегне задълженията. Да променим себе си, да даваме добър личен пример. А децата ни ще ни учат.

Никой не знае по-добре от тебе какво е положението и никой не може да ти дава съвет. Просто получаваш от нас различни гледни точни, някои по-адекватни, други - не, просто посоки за размисъл. Пожелавам ти да получиш любовта, от която толкова имаш нужда!

Е, ако и двамата са съгласни, няма проблем. Не си пожелавам подобна връзка.

С дете и без дете не е все едно и също. На сто изречения само едно се пада на детето в тази тема. Доколкото можах да се ориентирам, за това семейство може да има бъдеще, стига наистина да го искат и да поемат личната си отговорност. Понякога за децата е по-добре родителите да се разделят, но мисля, че случаят изобщо не е такъв. Абсолютно съм против страничните за брака интимни връзки, но дори и това е по-малко зло, отколкото дете с разбито семейство.