rumm

То е ясно, че сме част от хранителната верига, но не това ми беше мисълта. Защото по страшното е не физическата, а духовната смърт. И точно за това от древни времена народа толкова се страхува от вампири, и други там подобни. А лошото е, че напоследък доста хора губят душите си. Огледайте се около себе си - единствената тема в повечето случаи е за материални блага и облаги. Лично аз, въпреки че имам много приятели, нямам с кого да поговоря истински и от душа за истинските ценности в живота - защото ако споделя мислите си, ще решат че ми е необходим психиатър. И може би наистина повечето от нас вече са "ухапани" от вампир.

Наистина съм се опитвала да споделям с приятели мислите и чувствата, които ме вълнуват, но в повечето случаи съм срещала приглушени усмивки и отклонен поглед. А и както споменах, наистина и аз още съм твърде неориентирана, за да мога да проведа смислен разговор. Наистина не знам в какво да вярвам - по принцип съм християнка, но някак не мога да приема на 100 процента всичко, което проповядва християнската религия. Напоследък чета почти хаотично всичко, което ми попадне, но това като че ли все повече ме обърква.
В момента се опитвам да се запозная със съдържанието на вашия сайт и учението на учителя Петър Дънов, и честно казано, от всичко прочетено до тук, като че ли това някак най-много пасва на разбиранията ми и на вътрешния ми глас.
Надявам се, с ваша помощ да успея да изясня нещата за себе си - и едва след това човек може да говори и с другите - след като има някаква яснота по въпроса.

Нещо, на което попаднах вчера и ми направи силно впечатление. Просто искам да го споделя с приятели!

Нещо, на което попаднах вчера и ми направи силно впечатление. Просто искам да го споделя с приятели!

Преди години бях снаха - не обичах свекърва си, при всяка нейна дума скачах, като единствената ми мисъл беше - тя иска да ме унижи, да докаже че от мен нищо не става. Преодолях го, понеже живеехме отделно, а и съпругът ми ме подкрепяше. Но сега идва другия проблем - отскоро станах свекърва. И пак, слава Богу - живеем отделно. Старая се максимално да не давам съвети на младото семейство, когато се обаждам по телефона - търся снаха ми първо, да не се почувства пренебрегната. Но ме е страх - да не сгреша, да не се набъркам и да разваля отношенията на младите. И знаете ли защо - защото щастието на синът ми е най-важно за мен.
Снаха ми е много приятно и добро момиче, и аз наистина я обичам, но да бъдем честни - ако почувствам че детето ми е нещастно, дали мислите, че тези чувства ще останат. Помислете от вашата гледна точка, когато това се отнася за собствените ви деца.

Преди години бях снаха - не обичах свекърва си, при всяка нейна дума скачах, като единствената ми мисъл беше - тя иска да ме унижи, да докаже че от мен нищо не става. Преодолях го, понеже живеехме отделно, а и съпругът ми ме подкрепяше. Но сега идва другия проблем - отскоро станах свекърва. И пак, слава Богу - живеем отделно. Старая се максимално да не давам съвети на младото семейство, когато се обаждам по телефона - търся снаха ми първо, да не се почувства пренебрегната. Но ме е страх - да не сгреша, да не се набъркам и да разваля отношенията на младите. И знаете ли защо - защото щастието на синът ми е най-важно за мен.
Снаха ми е много приятно и добро момиче, и аз наистина я обичам, но да бъдем честни - ако почувствам че детето ми е нещастно, дали мислите, че тези чувства ще останат. Помислете от вашата гледна точка, когато това се отнася за собствените ви деца.

Преди години бях снаха - не обичах свекърва си, при всяка нейна дума скачах, като единствената ми мисъл беше - тя иска да ме унижи, да докаже че от мен нищо не става. Преодолях го, понеже живеехме отделно, а и съпругът ми ме подкрепяше. Но сега идва другия проблем - отскоро станах свекърва. И пак, слава Богу - живеем отделно. Старая се максимално да не давам съвети на младото семейство, когато се обаждам по телефона - търся снаха ми първо, да не се почувства пренебрегната. Но ме е страх - да не сгреша, да не се набъркам и да разваля отношенията на младите. И знаете ли защо - защото щастието на синът ми е най-важно за мен.
Снаха ми е много приятно и добро момиче, и аз наистина я обичам, но да бъдем честни - ако почувствам че детето ми е нещастно, дали мислите, че тези чувства ще останат. Помислете от вашата гледна точка, когато това се отнася за собствените ви деца.