Аз обичам да сънувам, защото сънищата ми са интересни и различни, дори когато са кошмари. Дълги години се опитвах да намеря отговори на редица въпроси, но така и не успях. Темата на този форум направо ме грабна, защото може би тук няма да се чувствам различна, а една от групата.
От малка сънувам по-различно. По-различно в смисъл от другите хора или това, което те са споделяли с мен или което съм чувала. В единични случаи (не повече от 5-10 за 40 години живот) съм сънувала случилото се през деня. За мен сънищата са един друг свят (дали на подсъзнанието или на нещо друго - не знам). За мен те са свят със свои закони и правила. Сънувам от малка повтарящи се сънища (в продължение на години - но това може би ще напиша в другата тема), сериали, продължаващи сънища, а сега разбирам, че сънувам осъзнато. Не съм се замисляла чак толкова над това, може би защото то винаги е било и съм го приемала за нещо нормално.
Дано не звуча високопарно или несериозно, но сега съм напълно искрена по този въпрос- нещо, което не съм правила до този момент, от страх от неразбиране, отхвърляне или дамгосване от другите.
Още от малка, когато имах някакъв проблем (имах ужасно детство) и исках отговор, аз си го задавах преди да заспя и знаех, че като се събудя ще го имам. В последствие в училище така решавах сложни за мен в будно състояние задачи, или ми идваха идеи за различни неща. Винаги съм го приемала за нещо нормално. Като студентка правило за мен беше преди изпит просто да се наспя добре и знаех, че по време на сън "файловете" ще бъдат архивирани, подредени и достъпни. И така ставаше. Когато съм имала проблем, въпрос, казус, необходимост от идея - поставях си "питането" лягайки и на сутринта имах отговор или варианти.
Обичам да сънувам. Сега разбирам, че съм сънувала осъзнато. Да, имала съм сънища, когато не само че зная че сънувам, но мога да правя съзнателно различни неща в съня си. Беше ми интересно всичко това. Реших, че трябва да се науча да записвам съня си докато спя. И го направих, макар и трудно. Първият път се оказа (не ми се смейте, моля), че не съм писала на български език, а с някакви неразбираеми за мен символи. В последствие се научих да пиша на български език. Държах една тетрадка голям формат до възглавницата си и записвах сънищата си.
Разбирам, че всеки човек притежава тези способности, но при мнозина остават в латентно състояние. За съжаление от няколко години имам проблеми със съня, а може би просто "пораснах".
Отново ще повторя, че за мен сънищата са цял свят, в който се чувствам комфортно, не се плаша, че мога да "си поръчам сън или тема на съня", да осъзнавам, че сънувам и да "контролирам" съня си. Не ме плаши, че сънувам сънища с продължение или повтарящи се сънища, напротив, харесва ми. И може би го приемам така, защото пак повтарям от малка съм така, но не съм си давала сметка за това.
Мисля да приключвам за сега, за да не ставам досадна и скучна. И благодаря, че я има тази тема за сънищата.