kashmir

Темата е за тайните, не за надничането в чуждия живот. Тайните, които всеки сам определя като такива. Каква е връзката им с чуждото нездраво любопитство и клюките? Ако аз си имам тайна тя е моя тайна, а съвсем друго е отношението на хората към опредлената от мен тайна. Възможно е да стане обект на клюки, но това е друга тема. Не мисля, че хората в София и в провинцията имат различно отношение към собствените си тайни. Еднакво чувствителни са. Аз живея в провинцията, повечето ми приятели в големи градове. Знам, че тук при мен е безсмислено да си създавам тайни и да ги крия. Ще бъда разконспирирана твърде бързо с оглед традиционно по-близките отношения между хората. И затова предпочитам да живея максимално открит живот. Но при софийските ми приятели пазенето на тайната на личния живот е твърде изразено. Впрочем тъкмо един софийски приятел е причина да създам тази тема.

Май нямам семейни тайни...Лош късмет да се родя в едно много обикновенно семейство на което и тайните му бяха много обикновенни. Повода за темата ми беше изречена от познат реплика по повод това, как се говори за смърт, следствие алкохолизъм в едно семейство. Според него не трябва да се разгласява "тази семейна тайна". Той я нарече така. И се замислих каква тайна може да е след като хората са виждали този алкохолик "в действие" приживе. От там пък се сетих за тайна на мои близки, свързана с раждане и изоставяне на извънбрачно дете, друга тайна на твърде ранен и несполучлив брак на дъщеря...Тези неща, макар да имат негативен емоционален заряд за преките участници всъщност са публично известни. И ето че срама, свързан с тях се изтласква и преобразува в тайна...

Здравейте! Бих искала да попитам: Ще започне ли работа Пламен? - период до два месеца. Ще има ли положителна промяна в живота на Един Много Важен за мен човек - в най-близък период, най-много до месец.

Опитай да видиш личноста на майка ти като страничен наблюдател. Това ще те дистанцира от собствените ти емоции. Нервните, избухливи хора са неприятни и за съжаление се докосваме до тях в различните си социални роли. Вариант е да се справиш с нея така, както би се справила с невротичен и конфликтен човек в ежедневието ти. Дано помогне...

Тяхно право е да пазят тайната си, но дали е тайна тази тайна щом всички виждат как от този дом децата си тръгват и то завинаги? Това има предвид - дали е тайна тайната, която излиза наяве един ден? Или някой си скрива главата в пясъка с някаква безсмислена надежда нещата да изглеждат така, както на него му се ще.

Става дума за това, доколко едно семейство, пазейки тайните си по своя си начин се самозаблуждава, че никой не ги знае. Например домашно насилие над близките което се крие упорито. В предишната ми работа се натъквах на подобни "тайни". И когато опитвах да намекна на какво се дължат промените в поведението на някой ученик често чувах от класния ръководител "не е възможно! Той /тя/ расте в такова хубаво семейство!" и до там ."Тайната", до която се докосвах обаче си вършеше подмолната работа да изкривява възприятия. Как преценяте пазенето на подобни тайни?

Едва ли има семейство, което да не е съпътствано от нелицеприятни събития и обстоятелства. Как мислите, трябва ли те да се третират като тайна на семейството и да се пазят като такава? Дали е възможно, ако нещо вече се е случило то да бъде пазено на страна от хорските погледи и любопитство? Срамът ли е този, който хара хората да бранят семейните си тайни?

Съзнателния избор за водене на съзнателен живот - не е ли това начало на осъзнаването на личните дискомфорти? Нещо като страничните действия на лекарствата...

Няма особенна разлика от връзка, възникнала в реалното от тази чрез интернет. В реалното първо виждаш физическите параметри, във виртуалното първо "срещаш" душата на човека. Ако душата му е избрала да излъже, да подведе, съзнателно да се надцени - то струва ли си да се минава на физическо ниво на общуване?! Има значение кой какво търси. От там идат разочарованията. Понякога искаме едно, а заявяваме друго. А то каквото търсиш - това ти се дава...

Мога да дам достъп до паролите от пощите си на някого, не допускам той да ги ползва без знанието и нарочната ми молба. Това е част от доверието помежду ни. Изключение прави т.н. служебна поща при която компромиси няма. Преди време бях засегната от поведението на един човек към паролите. Седяхме на съседни компютри в интернет клуб и той закри с тяло клавиатурата докато въвеждаше паролата на пощата си. Беше ми за урок как не бива да очаквам от другите да имат сходно с моето отношение към зачитането на личното пространство на другия.

За да се стигне до този резултат вероятно има предистория. Възможно ли е да получите странично мнение за тези момчета и отношенията на племенницата Ви с тях? Опитвахте ли разговор с момчетата, какво е тяхното обяснение за поведението им ?Понякога причините са съвсем различни от това, което се изрича.