kashmir

Благодаря за включването в темата.

Благодаря, Донка, за тълкуванието! Все пак за мен и един важен за мен човек е важно да знаем - как да си набавяме хляба без да "купуваме и продаваме", как да не изпадаме в безчестие. Ще съм благодарна ако и други хора изразят мнение.

ето тук го пише Живата енергия беседата за обсъждане

А какво е решението? Как да си набавяме хляба?

Като начало опитай да си спомниш кога и по какъв повод се прояви бронхита при теб, какво беше емоционалното и душевното ти състояние към него момент.

Имам същата диагноза "хроничен бронхит".В момента се чувствам много, много добре. Това "добре" се доказва и от рентгеновите снимки - едната от март 2012, другата от септември. Разликата в обективното състояние е впечатляваща. При това почти не прибягвам до медикамента, който вземах почти три години ежедневно. Помогна темата "Емоционално състояние и болести" от този форум. Осъзнах причината за появата на този бронхит, какво го влошава и какво оздравява като връзка с моето поведение и мислене. Доста неща промених и резултата се получи.

В масовите детски ясли и градини по отношение на храната нещата седят твърде консервативно.Персонала е оскъден, децата в една група много. Една детска учителка и понякога помощник-възпитателка сервират обяда, подпомагат и обгрижват 26-35 деца. Докато не се променят условията в детските ясли и градини няма да се промени и храненето. За сравнение едно обедно меню в частна детска кухня е 8-9 лв. дневно. Престоя на едно дете заедно с храната в общинско заведение е от 1.90 до към 3 лв. дневно в зависимост от това какви месечни такси е приел съответния общински съвет.

Не мисля, че ще стане с граждански договор . Длъжността е субсидирана от държавата дейност и за нея общината получава средства за заплата . Ако не се назначи служител ще се спестят бюджетни пари. На гр. договор ще е невъзможно - няма средства да заплащането в издръжката.

Не съм държавен служител. И двете длъжности изискват по 8 часа присъствие дневно. А няма как да съвместявам двете работи - едната е ръководна, другата изпълнителска. И са различни заведения. Целта ми е да заработя нещо допълнително

Не, не работя в сферата на човешките ресурси. Ръководя заведение и то има свой Булстат. Моя работодател е кмета. Кмета се явява работодател и на другата длъжност. Благодаря, че се отзоваваш на въпроса ми .

Работя на безсрочен трудов договор. Възможно ли е да взема платен годишен отпуск по време на който да работя на друга длъжност, в друго звено пак при същия работодател? Имам съответна квалификация за другата длъжност и тя е свободна. Как трябва да се оформи документално ако е възможно?

Работя в детска ясла. Не си представям как колежка ще поеме ангажимент да не се дава месо на едно дете. Не защото е трудно, а защото е неизпълнимо. Няма как да отдели детето-вегетарианче от другите деца и да му отнеме храна с месо ако то желае да я консумира. В яслата, в която работя, имаше дете за което близките предупредиха, че не яде месо. Това не беше избор на детето или родителите. По-скоро беше следствие на материални затруднения. А самото дете проявяваше желание да консумира някои местни храни, а друг път да събира в устата си месото и после да го изплюва. И някои деца подражаваха поведението му.

Върнах се към първия ти пост в който виждам, че задаваш следния въпрос: "вие какво бихте направили...." Ако Аз ...... "имам семейство и 2 деца на 14 и 11 г, син и дъщеря." - бих се съобразила преди всичко с хората на които съм отделила 15 години от живота си и както разбирам от последния ти пост са силно загрижени за твоето щастие. Децата в тази възраст биха преживели по непредсказуем начин изоставяне от страна на майката. ".с мъжа ми отдавна не се понасяме...живеем заедно заради децата...той не е лош човек..." -бих провела с него поредица от разговори, с които да стигнем до решение, което да е удовлетворително за всички, а щом твърдиш, че е добър човек, бих направила всичко възможно да останем приятели или поне добри познати. ."аз искам някак си да избягам...може и на него да му се открият нови пътища.......но децата......."., - не бих правила предположения за желанията на другия , без да съм разговаряла с него, и не бих бягала, а просто ще започна едно нова начало след като пресека с чиста съвест финала на стария си път. "запознах се с руснак , живеещ в Коми...по интернет...познавам го от 3 години, от една година обшуваме постоянно.. - никога не бих се доверила на виртуален образ с друга култура, националност, манталитет без да съм живяла с него и без да съм опознала близките и обкръжението му. Сблъсъка между две култури, често води до непредсказуеми резултати, които в повечето случаи никак не са добри. "той иска семейство и дете.........ерген е, не е бил женен....готов е да ме приеме.......просто аз не мога ей така да зарежа децата и да започна - никога не бих изоставила децата си, родината си и приятелите , средата си, живота си заради човек, който дори няма желание да се запознае с моите най- близки същества - децата. А щом категорично не ги иска бих му пожелала успех в живота, но без мен. ."а не съм и в първа младост вече", - няма първа и втора младост, човек е млад, докато съзнанието му поддържа това чувство. Ето така бих постъпила Аз, дано съм отговорила на въпросите ти , но аз никога не бих се доверила изцяло на съветите и мнението на някого , желая ти успех в новото подреждане на живота. Чудесно би било да можехме и да постъпваме така, както е редно да постъпим по силата на моралната логиката. За съжаление /или за щастие/ всички сме подвластни повече на чувства и емоции все едно дали признаваме. Към авторката на темата: струва ми се вече си изяснила ситуацията и си малко тъжна от изводите. Ако поискаш силно можеш да промениш живота си така, както е най-добре за теб. Успех!

Нещо подобно беше при мен с баща ми - покойник от 2 години. Избрах да бягам за да се справя с тормоза. Просто не се хранех с него дори тогава, когато той остана вдовец и за него беше важно да споделя от време на време ритуала на храненето с единственото си дете. Никога не съм говорела с него за дразнещите, мляскащи звуци. Той нямаше да приеме и в този смисъл си беше излишна конфронтация. Сега знам, че ние сме имали дълбоки, неразрешими взаимни несъгласия, отхвърления и противоречия, които приемам като част от кармата ми в този ми живот. Според мен проблем с мляскането имат най-вече мъжете. Все едно филм на Анимал планет. Мъжките животни ръмжат, пазят, отстояват територия и храна по този начин.

http://www.vbox7.com/play:c15e40f2

Някой в друга тема беше препретил към към "Параноя на страстта". Когато я изтеглих и зачетох имах усещането, че някой ме налага с дъска по главата . Не съм искала да видя очевидното, но съзнавах болката от напразните усилия. Тази книга ми помогна да променя нагласите си, да разпознавам кое е добро за мен и да се стремя към него.

Дълго премислях дали имам право да се включа в една толкова лична тема-изповед. Тя е повод отново да търся в себе си ненамерени отговори, които продължават да ме парят, макар да е трябвало да са останали в миналото. Отговорите касаят отношения между родителите ми, вече покойници и двамата. Ситуациите са почти сходни, само дете беше заболявания, а не инциденти. Но реакциите, поведението им един към друг са удивително същите като в заглавния пост! Вие, Лекота, вече сте премислили, излезли сте от емоцията и "четете" по нов начин ситуацията и себе си в нея. Ваше право е. Задавате ли си въпроса как тази ситуация се е отразила на близките ви, какви чувства е породила у тях, дали нещо не се е "разместило" във взаимното ви възприемане Дали тази страна на нещата е от значение тук?

Да, за съжаление децата, които са жестоки в ранно детсктво имат психологически проблеми в по-късна възраст. Мой родственик учудваше с проявите си да къса главите на малките пиленца като невръстно дете. Сега е над 50 години и е в непрестанно сменящи се депресивно- агресивни състояния. Съгласна съм и с мнението на Станимир, наблюдавайки децата на възраст година и шест месеца - три и половина години на работата ми. За тях проявите на жестокост са игра. Тук е мястото на възпитателя да посочи другата гледна точка - тази на жертвата. Нещо, което много често не се прави, а децата се нахокват и навикват безрезултатно. Моя проблем като ръководител е, че не мога да накарам възрастните да обясняват по подходящ начин защо дадено поведение е неприемливо

Да ти е честит новия дом! Нека в него винаги да има топлина и уют за теб и близките ти! Този жест - да поканиш съфорумците в дома си дълбоко ме докосна . Благодаря ти от сърце за щедростта.

Надявам се в Проектозакона да е предвидено човек да се разпореди приживе със завещание дали е съгласен и приема към него да се приложи евтаназия. Дори и да е кармично определено - не желая синовете ми да ме виждат като полуразложено човешко същество, което изсмуква технините жизнени сили и преобръща живота им. Знам какво е да имаш в семейството си години наред тежко болни възрастни хора и какви са последиците за здравите. Да, в природата животните понякога се жертват за друго животно, но старите и болните се отеглят сами за да дочакат края си. Просто следвам уроците на природата.

Виж как хубаво си го написала. Значи трябва ключът и ключалката да съвпаднат, за да се отвори вратата... И моля те, не ми казвай Канелчо - не съм нито на възрастта на дъщеря ти, нито съм от младежите, които се подвизават тук. Присъединявам се към горните мнения като бих добавила "И да се възприемат като равнопоставени" - т.е. ако някой е избрал ник зад който да седи, то нека зачитаме този му избор

Надявам се, ако изпадна в тежка невъзможност да вземам сама решения и същевременно съм безнадежно болна и страдам , моите деца да вземат разумното решение да се свърши с физическия ми живот. Дългите дни и месеци, че понякога и години на отчаянияна безнадежност при тежко болните и техните близки съсипва, блокира, срива. По друг начин е устроена природата - този, който трябва оцелява и живее, този, който трябвада си отиде от живота си отива. Ако медицината разполага с методи и средства да промени в положителна посока физическото състояние - да, но ако е години на подържане на физическо съществуване е твърде грубо погазване на природните закони? Относно вземане на органите за трансплантация - вероятно ще е възможно само при хора, които са претърпели катастрофи или нещо подобно. При дълго и продължително боледуващите органите и тъканите ще са увредени.

Много е трудно да проявяваш внимание, загриженост, помощ, грижи към човек, който вече не уважаваш

Случаят е измислица ,усещам голема скука.............. и сеир..... Напротив, напротив! Твърде реалистиен е. То така казваха една време за филма "Дунав мост" - че такава реалност на може да има. Но има, дори вече я приемаме за норма, дори вече престанахме да се възмущаваме. Днес в една национална телевизия вървя поредното интервю с известен бизнесмен. Говореше се и за многобройните му бракове с известни красавици. Тези жени не са ли със сходна на обсъжданата история ?

Благодаря на Станимир и на Божидар Зим за цитатите и поясненията!