Днес е денят на детето... Не знам дали Таня е още дете, но всеки от нас носи ДЕТЕТО в себе си, затова я поздравявам!
На този ден разговарях с моите ученици по една тема, която живо ги вълнува - предсказанията за КРАЯ на СВЕТА... И между другото говорихме за това как искаме да се промени нашият свят - реалността край нас. Как можем всички - всеки от нас поотделно и заедно да допринесем за тази промяна, как ни се иска да живеем по друг начин...
Прочитайки стиховете на Таня, си спомних, че и аз писах послание до Апостола, когато бях на 13 години. На една олимпиада по български език и литература в училище, на която зададената тема беше свързна с Васил Левски, написах на листа стихотворение, в което излях чувствата си. Естествено, тогава реалността беше различна...
Много силни думи, Таня!
Много прочувствено стихотворение!
Но ми се ще да окуража някакси това момиче, защото звучи обезверено! Защото и аз имам деца и не ми се иска те да мислят по този начин и да усещат света по този начин! Не искам да виждат подобни неща край себе си! За които сме виновни ние, поколението на техните родители...
Дано повече хора заработят съзнателно в тази посока - за промяна на реалността, за по-добъри по-красив живот!!!