rumiana

На 43 години съм. Живея в краен столичен квартал. Майка съм на две момчета - на шест и на шестнадесет години. Имам мъж, който е сирак, постоянно нервен и недоволен - зодия везни. Обичаме се, но много се караме. И така получих стрес, нерви и социална изолация. Сама гледах бебето и шест месеца не бях излизала от вкъщи първата зима. Пих на два пъти по две години ривотрил и ципралекс. Сега от три дена пия само деанксит и се чувствам добре. Сама не съм направила и сто метра пеша. Движа се само с колата. Напрегната съм и тогава, но бива. Не посещавам събори, сватби, кафенета и големи магазини, поради виене на свят. Оперирана съм от щит. жлеза, винаги съм била емоционална, но сега не ми се излиза сред хора, прилошава ми. Не ме е страх от смърт, инфаркт и т н. Имам шипове на врата. Нямам мениеров синдром. А привидно съм спокойна и силна, но се потя и ми прилошава дори, когато имам гости на двора и трябва да контактувам с някой. Имам намалено зрение от 1 - 2 диоптъра, но дълго време ходих с грешен диоптър и от тогава изпитвам ужас да се движа пеша. Суега от два месеца съм с нови очила, ходих при Aкадемик Василева на консулт. Психотерапия съм правила пет посещения в център Динамика. Знам техника за успокоениие и метод за стимулиране на чакрите. Правя ги. Чувствам, че малкоми трябва. Нямам страшно големи проблеми, но от вътре ми ври. Искам съвети за изход от ситуацията. Днес ми е весело, има хора, които ми действат добре, но тъжни случки на познати ме обръщат отново. Ще ви чета всекидневно! Желая всички да са здрави!