Jump to content
Порталът към съзнателен живот

д-р Тодор Първанов

Психотерапевти
  • Posts

    3,019
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    348

д-р Тодор Първанов last won the day on July 30 2022

д-р Тодор Първанов had the most liked content!

Profile Information

  • Пол
    Мъж

Recent Profile Visitors

186,256 profile views

д-р Тодор Първанов's Achievements

  1. Здравей, понякога се налага човек да посети няколко психолога за да намери този който да му помогне.Не виждам какво друго може да направиш сама освен да потърсиш друг колега. Хубав ден!
  2. Здравей! Няма вирус или друго заболяване на мозъка което да дава такива симптоми.Ако имаме някакво заболяване то те ще са непрекъснати, а не като при теб. Най-вероятно първото ти преживяване е от пониженото кръвно налягане / мозъка остава без достатъчно кислород и дава оплакванията /. После ти започваш да мислиш,че си болна от нещо, това води до стрес и отново по-малко кислород влиза в него. Така,че докато си мислиш,че си болна тези олоквания ще се появяват.
  3. Веднъж Сократ се разхождал извън Атина .Срещнал го един критинянин, познал го и го попитал ,,О премъдри Сократе , аз за първи път отивам в Атина, кажи ми какви хора са атиняните .,, ,,Ще ти кажа, но първо ти ми кажи какви за критиняните ‘’казал Сократ ,,О , критиняните са много лоши хора .Те са лъжци , крадци и клюкари , всеки гледа лошо да ти направи,,отговорил критинянина . ,,Ами когато отидеш в Атина ще видиш че и атиняните са същите .Те са лъжци , крадци и клюкари , всеки гледа лошо да ти направи, ,отговорил му Сократ и продължил пътя си Насреща му се задал един родосчанин. познал го и го попитал ,,О премъдри Сократе , аз за първи път отивам в Атина кажи ми какви хора са атиняните .,, ,,Ще ти кажа но първо ти ми кажи какви за родосчаните ‘’казал Сократ -О , родосчаните са много добри хора , те си помагат и са много задружни – отговорил родосчанина Ще видиш че и атиняните са същите. Те са добри хора , помагат си и са много задружни – отговорил Сократ и продължил напред . Всичко е в нашите глави, хората са такива каквито ние си представяме, че са. Но прочети и следващият откъс от книга. можем да отнемем всичко от един човек с изключение на едно: последната от човешките свободи – да избере отношението си в дадена ситуация, да избере реакцията си” (“Човешкото търсене на смисъл: Въведение в логотерапията”, 1963г. "Беше през май 1945 година, в края на войната, когато бях изпратен в състава на малка група лекари в току-що освободен нацистки концентрационен лагер, който се намираше вече на територията на самата Германия, недалеч от Вупертал, за оказване на спешна медицинска помощ на намиращите се там затворници. Хиляди хора от различни страни на Европа, мнозина от които евреи по народност, бяха на границата на гладната смърт. На мнозина вече с нищо не можеше да се помогне. Така че въпреки лекарските усилия и подобреното хранене, ежедневно умираха десетки хора. За мен видяното в лагера се оказа по-лошо и от най-страшните преживявания на фронта. Тогава се запознах със Странния Бил Коди! Това не беше истинското му име. Така бяха го нарекли за по-лесно американските войници. По произход беше полски евреин. От самото начало обаче повече от всичко ме порази необяснимият факт, че в сравнение с всички останали затворници от лагера, повечето от които едва можеха да ходят, Бил Коди изглеждаше съвсем различно. Той ходеше изправен, очите му бяха светли и ясни, енергията му неизчерпаема. А тъй като владеше пет чужди езика и беше нещо като неофициален преводач в лагера, помощта му при подреждането на архивните дела и установяването самоличността на живите и умрелите, беше незаменима. Удивлението ми се засили още повече, когато се запознах отблизо с Бил Коди в процеса на самата работа. Макар Странният Бил да работеше по 15 или 16 часа дневно, при него не се забелязваха никакви признаци на умора, докато ние залитахме от изтощение. От него сияеше състрадание към затворените другари и неведнъж това сияние ми вдъхваше нови сили, когато куражът ми се изчерпваше. Накрая не можех да намеря никакво друго обяснение за необикновените физически и душевни сили у Бил Коди, освен предположението, че той, за разлика от всички други затворници, е в лагера съвсем отскоро. Какво беше изумлението ми, когато от документите на Бил Коди, съхранявани в лагерния архив, узнах, че той се намира в лагера вече цели шест години. Шест дълги години той бе живял на същата гладна диета като всички останали, спал бе в същата зле проветрявана и пълна с всякакви болести барака, и въпреки всичко, това не бе породило в него никакви признаци на физически и душевни заболявания. Но още по-учудващо беше, че всяка група в лагера го смяташе за свой приятел. Точно към него се обръщаха лагерниците за решаване на всички спорове помежду им. Едва след като прекарах там няколко седмици, разбрах каква голяма ценност е това, че такъв човек се е намерил на едно място, където затворници от различни националности се мразеха почти толкова силно помежду си, колкото мразеха и немците. И винаги, във всички най-остри конфликтни ситуации, които отново и отново възниквали в лагера и извън него, можело да се види и чуе как Странният Бил, обръщайки се към разума, разговарял с хора от различни групи и ги съветвал да си прощават един на друг. Доста дълго загадката на този необикновен човек оставаше неразрешима за мен, докато веднъж, най-после той ми повери собствената си история. Това стана след като казах веднъж, че на хората, преминали през всички ужаси на лагера, е така трудно да прощават, защото мнозина са загубили членове от семейството си в лагера. Този кратък разказ на Бил Коди наистина принадлежи към най-удивителните човешки свидетелства за възможностите на силите на прошката: - Ние живеехме в еврейската част на Варшава – започна бавно Бил. – Съпругата ми, нашите две дъщери и още три момченца. Когато немците завзеха нашата улица, те ни изправиха пред къщата и откриха огън с картечница… Аз ги умолявах да ми разрешат да умра заедно с моето семейство, те чуха, че говоря немски, и ме причислиха към една работна група. – Той замълча, може би отново виждаше пред себе си своята съпруга и петте си деца. После продължи: – Тогава аз трябваше да взема решението; трябва ли да отвърна с омраза на войниците, които сториха това, или не. Решението взех наистина лесно. Аз бях адвокат и в моята практика често виждах какво може да стори омразата с човешкия разум и тяло. Току що омразата беше убила шест човешки същества, които бяха за мен най-скъпото на този свят… Ето защо взех решението: през целия си живот – независимо дали това ще са няколко дни или много години, аз ще обичам всеки човек, когото срещна. Обичта към всеки човек. Това беше силата, която беше опазила този човек всред всички лишения. И постепенно разбирах: Бог винаги иска да се открие, а човекът или съзнава това, или не."
  4. Здравей! Имам шум в двете уши почти от тридесет години.Свикнал съм с него и не му обръщам внимание.Чувам го само някога вечер, когато е много тихо или когато съм уморен.Разбира се, и когато мисля за него - например сега когато пиша тези редове. С две думи, шума в ушите не е признак на което и да е психично заболяване.
  5. Свойството на натрапливите мисли е точно това, да прогресират.Ако погледнеш старите ми постове, винаги при натрапливости съм препоръчвал само едно - да се потърси психотерапевт.При всички други състояния, като Паник атаки, Фобии и тн, аз съм препоръчвал самостоятелно справяне, но при ОКР смятам,че това е невъзможно. Потърси психотерапевт и започни психотерапия, това, за мен, е единственият правилен избор.
  6. Просто, трябва да се пазиш, да не ги започнеш пак.Упоритост и воля се иска.
  7. Здравей! Когато писах поста си, не бях прочел предните ти постове.Мислих,че нещата са започнали скоро.За това и ти дадох тези препоръки.Почни ги, но шанса да овладееш натрапливостите е малък.Просто нещата са си започнали отдавна и се насае за истинско ОКР. Ще си позволя да цитирам Джефри Шуорц от книгата му ,,Обсебен мозък,, ,,Дефинирано просто, ОКР е доживотно разстройство, иден­тифицирано чрез две общи групи симптоми: обсесии и компул­сии,, . Без психотерапия, то ще ще те измъчва до края на живота ти. Само с нея, може да се овладее трайно. [1] Обсесия: натраплива свръхангажираност с нежелана мисъл или чувство, придружавана от тревожност. - Б.пр. [2] Непреодолим импулс да се извърши някакво действие независимо от неговата рационалност. Б.пр.
  8. Здравей! Поста ти е достатъчно пълен и ясен, за да се разбере от него,че в момента имаш много натрапливи мисли, свързани със страх от полудяване. Натрапливите мисли са ,,пуснати ,, от стреса, от реалното заболяване - ковита, но вече те самите ти създават много голям стрес / почти всички симптоми, които описваш в началото са симптоми на стрес, а не на нещо свързано с преболедуването ти/ . Най-важното, което трябва да приемеш е, че натрапливите мисли винаги са лъжливи и никога не се реализират. Повтарям, никога. В този смисъл трябва да спреш да търсиш доказателства, дали полудяваш или не. Да спреш да се самонаблюдаваш, какво мислиш или какво не мислиш и в никакъв случай да не четеш в интернет, за каквото и да е психическо заболяване. В този сайт и аз и Орлин сме писали доста по темата, какво да се прави с натрапливите мисли, намери с търсачката стари наши постове и ползвай нещата описани в тях. Непременно започни умерено да спортуваш, така поне в 20 процента ще ги намалиш. Купи си магнезий, омега три/ не шест и девет/, Л-теанин и ашваганда .Това са добавки, които намаляват стреса, респективно натрапливите мисли. Активирай социалният си живот, срещай се с приятели, прави неща, които са ти били приятни, но избягвай алкохола / една- две бири може, хмелът в бирата действа успокоително/. Прави тези неща, резултата няма да дойде бързо, така, че прояви търпение. Разбира се, може да потърсиш и терапевт, но аз не познавам такъв в Русе. ПП сега видях, че през 17 година си писал за същите оплаквания и аз категорично съм ти препоръчал да започнеш работа с психотерапевт, ти направи ли го?
  9. Ако не става сама, трябва да потърсиш психотерапевт.
  10. Здравей! Спирането на ритуалите е от възлово значение, за овладяване на натрапливите мисли. Когато решиш да ги спреш, в началото ще се почувстваш по-напрегната. Но, ако издържиш на това напрежение, постепенно то ще става все по-слабо и по- слабо, а натрапливите мисли все по-малко и по- малко.Въпроса е в това, да издържиш на първоначалното усилване на напрежението.
  11. В света има неколкостотин психотерапевтични направления и школи. Всяка си има свои методи и техники при различните психични разстройства. Не знам жената с която работиш в кое от тях е и със съветите си може повече да те объркам. Но, общо взето, терапията не се състои в търсена на проблем и решаването му. Да, човека определено трябва да промени своите възгледи за себе си и света, за да намалеят натрапливите мисли. Но това, става много по-бързо, като се насочи към сегашното и бъдещето време, а не към миналото. Отделно се работи и със самите натрапливи мисли и ритуали / ако ги има/. Някъде преди години, в мой пост бях дал английски сайт, на клиника специализирана в лечението на ОКР.Там продаваха и литература по темата. За съжаление не съм го запомнил, но предполагам ако се разровиш в старите ми постове посветени на ОКР, лесно ще го намериш.
  12. Натрапливи мисли означава ,,нахални мисли,, .Ще се връщат, но когато стреса се овладее ще отминат.
  13. ,,Естествено не се радвах много, защото тайничко се оглеждах да не изскочи пак някоя мисъл, която да ме погне. И така и стана. ,, Ако питаш мен, всичко това са си едни натрапливи мисли трябва да се работи психологически точно като с такива. С две думи си мисля,че се касае за едно ,, екзистенциално .. ОКР.
×
×
  • Create New...