Tanya_24

Няма ли някой да ми отговори?

Здравейте отново! Днес беше последната ми среща с моята психоложка. Трябва да кажа , че съм разочарована. Постовете които прочетох тук, за кратко време ми дадоха повече информация , отколкото срещите с нея. Когато я запитах защо така, тя рече: човек сам трябва да открива нещата. Та днес за втори път ми каза довиждане. Аз обаче не се чувствам достатъчно сигурна в себе си , така че ви моля да ми предложите добър психотерапевт от Варна . Много беше прав д -р Първанов в първия си пост , когато каза ,ч е вероятно тя не знае какво да прави с мен повече. Днес и аз останах със същото впечатление. Та, моля ви за помощ. Не искам да попадам в случайни ръце!

Здравейте всички! Обичам ви! днес след като прочетох за пореден път мнението ти Орлине , и потърсих отговор в него стигнах до думата медитация, Потърсих в интернет техники за медитации и намерих много. Две обаче ми помогнаха веднага. Първата : Не две..... това си повтарям , когато искам да направя нещо , а се страхувам. Така си повтарях Не две.... и после второто: Излъчвай Любов. Представих си че излъчвам любов.....станах по уверена да изпълня желанието си да отида на плаж. Тръгнахме с дъщеря ми, аз шофирах и излъчвах любов , бяхме на плажа в най - голямата горещина, аз се печах и излъчвах любов всеки път , когато искаше да ме порази някоя мисъл за инфаркт, инсулт или др. След това реших да слушам вълните и да броя шумове..... така 3 часа . Имаше един или два малки наченки на страх, но ги овладях! По време на връщането си , попитах дъщеря си: гордееш ли се с мен? Веднага си отговорих сама : всъшност аз се гордея с себе си! Не зная дали това за вас е постижение, но за мен Е! Аз наистина се гордея със себе си днес. Всичко което сте ми написали е много вярно, за вас съм прозрачна, а може ни и за моята псиголожка, но защо аз за себе си не съм така прозрачна? Снощи четох една статия, останах приятно изненадана. Лошото обаче е , че никой нищо такова не учи , никога. Едва, когато става страшно, тогава се замисляме ,тогава търсим помощ. http://www.cpecs.com/libraly/articles/psixo.pdf ето това прочетох снощи 2 пъти и то ми подейства също много приятно. Орлине, ти знаеш много, това си личи, но начина по който говориш едва ли е разбираем за " простите " хора. Много мили неща сте казали за мен, много вярни и точни. И всичките са правилни. Особенно " Теб силно те е страх от това - струва ти се, че ще се загубиш, че ще полудееш! Нищо подобно! Тогава ще намериш Себе си! Автентичната си личност, чиято липса си замествала чрез живота си през другия. Когато все по-смело и все по-често умишлено заставаш в допир със страха си и дори го пожелаеш и обикнеш, той разкрива истинската си същност на благодетел! Страхът ти е точно на мястото си - той ще е в теб, докато не си свърши работата! Докато не те научи на отлепяне от зависимостта ти! Това отлепяне се случва като заплаваш в страха съзнателно и спокойно. Тогава осъзнаваш, че Същността ти, липсата на допир с която винаги си замествала дотогава с външно прилепване - истинската ти същност винаги е била там, на мястото си! Просто дотогава не си се осмелявала да я живееш! Страхът ти е равен на твоята смелост - смелостта е просто прихванат от отношението на любящо приемане страх! Тя не е безстрашие - само идиотите са безстрашни. Това смело отношение, преживявано през нужните разтърсвания на паниката, разчупва старите ти психични модели и залага една уверена в себе си психика! " Разбира се, за да се фасилитира горният процес, се ползват методите на психотерапията: когнитгивно реструктуриране, падаща стрела, наводняване с рефрейминг, хипнотерапия и нлп с подходящи визуализации, молитва, симоронски методи т.н. и т.н. и т.н. През целия процес се изисква активно занимание със спорт, което създава подходяща биологична база за когнитивната работа! На по високо ниво се работи със съзерцание - не визуализации, а именно съзерцание, директно сливане със същността ти! То се тренира всекидневно в продължение на години, докато стане част от теб - практикува се далеч след завършването на помощта, дадена ти от психотерапевт! Това ми трябва! Това къде да го търся? За това отидох при психолог. " Била си стегната емоционално твърде дълго в житейския си път. Насочена към изпълнение на материалните си ангажименти си забравила емоционалните. Мъжът, който ти липсва или просто другият човек, както е казала психоложката ти, не е някъде извън теб. Търсенето му навън парализира умението ти да видиш своята пълнота. Никой не ти е нужен, за да преодолееш страховете или да оправиш емоционалността си." Ок , съгласна съм, но как да ги преодолея, с молитва? с медитация? с хипноза? Всъшност аз се питам понякога това , което правя днес ( с повтарянето на думи и излъчването на любов ) нормално ли е? да не би да полудявам? Започах много да чета такива работи , харесват ми , успокояват ме, но да не полудявам? Дали другите хора си поварят работи наум? Как живеят другуте хора, че изглеждат така спокойни ? Днес видях толкова жени на моята въраст на плажа, те как не се страхуват?

Орлине, много сложен за мене пост, трябва да го разучавам с дни, но долкото разбирам смисъла , абсолютно точно си ме описал . Въпроса е как да се променя? Как да не завися от външни емоционални стимули? Как аз да съм значимата,, а не друг?

Така,че всичко е възможно когато човек поеме отговорност за нещата които стават в неговият живот.Тогава и съдбата му помага. Ако това го можех, ако знаех как да направя така че да не съм " емоционална незрялост с подчинение и жертване за другия " нямаше да съм в този форум. ще прочета мненията на стоматоложката, разбира се . Колкото моята психоложка , тя е такава , а не психотерапевт. Във Варна тя е с доста голяма популярност и аз наистина бях доволна от нея. Но, Орлин пише в мнението си че , след откриване на проблема ,, трябва да се намери начин, за разрешаването му. Аз не разбрах , какъв е начина за мен? И вс еоще не ми е ясно. ОК, аз ще прекратя ходенето при нея, но освен че живях 1 година по - спокойно, друга полза няма. След приклучването - връщане на всички симптоми.....че даже и по зле. Няма за мен нищо което да съм научила , което да използвам в ежедневието си, в мислите си, което да ми помага. А може би наистина тя не знае вече какво да прави с мен>?

Ако може, да!

Здравейте всички! Пиша за първи път във форума, така че бих искала да бъдете снисходителни. Искам да напиша писмо до себе си . Всичко започна през 1993 г , когато за първи път се срещнах със смърта. Почина моят най - добър приятел и колега . Страдах много и потърсих помощ от психиатър. Тогава все още за психоаналитици в Бг не се говореше. Предписаха ми медикаменти от които спях, пак спях и след като се събудих всичко пак беше същото. Няколко месеца по късно баща ми се разболя от левкемия. Лекар съм и знаех какво следва. През октомври 1994 се запознах с едни господин ( тогава бях на 36г, неомъжвана) който прояви интерес към мен. Баща ми беше в болницата, тежко болен. Забременях и господина много се зарадва, не искаше брак обаче, беше вече разведен веднъж. Аз не бях съгласна с такова съжителство , но се оставих да бъда убедена, нямах време, а исках семейство( родителите ми бяха разведени , от моята 2 годишна възраст). Баща ми почина, отново стрес и тревога, но имаше светлина в тунела - детето , което очаквах. Заживяхме двамата в очакване на детето. То се роди живо и здраво през август 1995. през 1996 с/ у 1997 баща й вече имаше любовница и ни напусна. Аз останах с дете пак сама, но имах все още майка си . Тогава за първи път почувствах сиптомите на страха, но съвсем неосъзнато, за кратко. Работех много , правех всичко за да са добре детето и майка ми. Тя почина през юни 2001. От тогава до сега аз се грижа съвсем сама за детето си. Баща й не се интересува от нея нито делник, нито празник, нито на КОледа, нито за рожденния й ден. Гледам да компенсирам всичко аз, но едва ли успявам. Незнайно как започнаха пристъпи на страх по време на шофиране първо, а по късно и при пресичане на улици. Тъй като професията ме е деформирала тотално, си мислех че са хипогликемии и започнах да се храня по обилно, защото нямах право да съм болна. После ми откриха високо артериално налягане по време на такъв пръстъп от страх, започнах да пия медикаменти, но нещата се влошаваха. Докато детето беше малко, то излизаше с мен, беше в колата и пресичахме заедно, донякъде се оправях, но тя вече голяма , тази година ще навтрши 16 и не длъжна да води майка си като куче водач. Тя трябва да живее своя живот, а аз моя. Изведнъж обаче се оказа че аз нямам свой живот, освен работата си. Нямам личен живот. Забравила съм да бъда щастлива. Аз съм вечно страдаща, жертвоготовна , но няма за кого ..............От повече от 1 година посещавам психолог, още след първите 1 - 2 разговора страха от шофиране изчена, а няколко месеца по късно вече можех да пресичам малки улички.Боже, аз живях спокойно почти 1 година. Отслабнах с около 5 кг, усмихвах се, имах желание да живея. Всичко това до преди 2 месеца, кохато моята психоложка каза : довиждане, това беше последната ни среща . Бях като зашеметена! е, нищо, казвам си - може пък да е права. След 2 дни и се обадих плачейки , че не съм добре и пак започнахме да се срещаме. До сега сме имали 3 срещи , по време на които отделихме цялото време за моя гняв срещу бащата на дъщеря ми и след това как трябва да намеря човек , сродна душа до себе си, за да запълни мястото до мен, поради празнотата на което аз не се чувствам добре. На въпроса ми защо през тази година аз бях добре, тя ми отговори, че тя е заемала това място и така ми е давала спокойствие. Това обаче не било решение , и аз или трябва да пробия стената пред себе си или да си остана така........е, всичко това аз го знаех още през 1996/1997г и може би именно факта че трябва да пробивам стена, ме доведе отново до депресия ......та аз не успях да намеря човек до себе си, когато бях на 40г, сега съм на 53.....знам че има чудеса, но трябва на чудеса ли да разчитаме? Тревожно - депресивно разстройство с панически атаки - ето това имам аз, страх от болести, пилошаване ,припадане , рак, инфаркт, инсулт, абе от всички болести......когато обаче стане истинска ситуация - оня ден ме удари кола ............запазвам що годе спокойствие и точно тогава не изпадам в паника. Тя идва после , след часове, или дни. Вчера имах пристъп от паника дкато осе ръщах с колата си от магазина, днес не излязох сама .......... и така аз пак ставам добоволен затворник.................