petia kirilova

zdraveite doktor parvanov,parvo da blagodarq za barziq otgovor.bih iskala da poiasnq che ne se samnqvam che problemite koito imam sa na psihichna osnova.ot godini na red chetq za da se informiram otnosno panik atakite ili taka narecheniq stres i znam che se dalji vsichko na tova,obache sled tolkova polojeni usiliq ponqkoga se samnqvam da e samo panik ataki,ili samo depresiq.ponqkoga se strahuvam da ne e neshto po seriozno sled kato s hapcheta,s kognitivno povedencheska terapiq ne moga da se spravq i se poiavqva otnovo.az predi mnogo godini izbrah vtoriqt variant,da se doverq na psiholojkata mi i da i pozvolq da mi pomogne i spored neq imahme golqm napredak.i az se chuvstvah dobre i mislih che sam se spravila,no nqkolko meseca po kasno otnovo imam nujda ot pomosht i savet.i pak se poiavqvat tezi samneniq.i az zapochvam da se pitam da ne bi da sam bolna ot po seriozno psihichno zabolqvane?pisah vi i se opitah na kratko da razkaja istoriqta si za da mi dadete saveti kak ot tuk da prodaljavam da se opitvam da se spravqm sas stresa.napravih zadachata koiato mi dadohte i v deistvitelno mnogo barzo uspqh da zadraskam simptomite koito imam,ostana edin koito e natrapchivi misli.vsichko zadraskano be:svetovartej,lipsa na apetit,chesto raztroistvo,prebazbuda,trevojnost,lipsa na motivaciq i jelanie za kakvoto i da bilo,uskoren puls,sarcebiene,nervno naprejenie,promenlivo nastroenie. Ти си човек и като всеки човек ще имаш много събития в живота - и тъжни и радостни, които ще пускат стресовата реакция и тя ще дава симптомите, от които те е страх.Усещайки ги, ти ще започваш да си мислиш, че си болна. От своя страна тази мисъл ще усилва многократно стреса и неприятните усещания ще се усилват с пъти. Така една обикновена стресова реакция, дори по радостен повод, за теб ще ескалира многократно и ще се превръща в нещо мъчително и тягостно. И това може да продължи години, докато най-после проумееш, че всичко това в основата си е продукт на твоята мисъл „болна съм от нещо сериозно и неизяснено”./ разбира се може да си внушаваш и че си полудяла или ще полудееш и това да е основната причина за поддържането на стреса, но това са само нюанси/, основното е, че на обикновеният стрес ти гледаш като на болест. tochno tova se sluchva s nem.ne moga da se spravqm s emociite si,bili te loshi ili dobri.

преди 6 години и половина когато бях на ваканция за първи път имах панически атаки (световъртеж,топли и студени вълни,панически безпричинен страх,сърцебиене и потене).тогава не знаех кво се случва с мен и отидох на лекар.лекарат ми каза че е настинка и ми изписа шепа хапчета.3 дни след това лежах само в леглото си и не исках да излизам.беше ме страх защото не знаех какво се случва с мен.до края на ваканцията се страхувах и когато се прибрах у дома седнах и проверих в интернет.стигнах до заключението че са паник атаки и реших че съм луда.затворих се в къщи и спрях да излизам с познатите си.от работа в къщи.прочетох че трябва да се свържа с психолог но понеже бях в чужбина и не знаех езика толкова добре че да обясня какво ми ереших че ще опитам сама.опитвах чакайки,но нямаше никаква промяна,все така ми се виеше свят,все така ме беше страх без причини.една зима си отидох в бг на ваканция и се срешнах с психолог.той ми каза че са панически атаки и няколко пъти се видяхме и аз му споделях за живота си.посъветва ме да пия лекарства и отидах на психиатър които ми ги изписа.купих си ги (не поня точно мисля че беше ривотрил и ципралех)но не ги започнах веднага.реших да пробвам сама.обаче ставаше все по зле,един ден усъзнах че от седмици не съм напускала апартамента си.през цялото време седях на компютъра и пиех бира.тогава реших че вече никога няма да пия и ще започна с хапчетата.пих ги две години близо ципралеха като междувремено се консултирах с психолог,а ривотрила го пих половин година.с хапчетата се чувствах по добре,вече нямах силни симптоми,но това че нямах желание да излизам понеже ми се виеше свят и ме беше трах да припадна не се промени.реших да спра хапчетата и да отида на когнитивноповеденческа терапия миналата зима.ходих два месеца веднъж седмично като вече не приемах никакви хапчета.чувствах се добре.все още ми се виеше свят но беше поносимо,и се опитвах да излизам повече,да се опитвам да се забавлявам.след 2 месеца терапия в бг се прибрах отново и започнах работа.работата ми е доста скучна,сама сам в magazin в които трудно се продава поради ред причини и през повечето време сам на компютъра(както и в момента),гледам по 3 филма на ден и всевъзможни сериали,взимам по малко пари от преди и определено не съм доволна.от преди седмици започнаха наново симптомите,първо имах топли вълни,после започнаха световъртежите,след това да ме обзема паника и да мисля за бягство.вече нямам желание да идвам на работа,идвам с мисълта че пак ще ми се случи.бях при личният си лекар да си назнача изследвания на крафта и сърцето отново(преди години го бях правила)защото поради незнайни от мен причини се съмнявам че са паник атаки.нямам и желание да излизам,познати ме викат на партита,но аз винаги отказвам.не пия защото ме е страх да не изгубя контрол над себе си,а и се притеснявам като сам с хора.имам приятел които всащо пренебрегвам често защото ми е лошо.не съм в настроение за излизане,за секс,бързо се изнервям.започвам да го губя.още месец и половина ми се налага да съм тук(в чужбина),след това смятам да си дойда на ваканция в бг и пак ще потърся помощ от психолог но до тогава нямам идея кво да правя а от ден на ден ставам по зле.четах някои от постовете тук и се надявам и на мен да могат да ми дадат съвети как да се справям,и отчаяно се нуждая от диагноза.мисля че забравих да споменя че изгубих баща си преди година и половина и от тогава се старая да помагам на майка си.нагърбих се с много задачи и сметки и отговорности.ами за сега това е което ми идва наум да споделя,осъзнавам че писмото ми до вас е малко объркано но аз самата се чувствам така сега.може да ми задавате други въпроси ако има нещо което ви интересува,аз съм откровен човек и не се притеснявам да говоря за нещата от живота.благодаря за вниманието