Viola

Здравейте! Благодаря Ви за коментарите и съветите. Особени благодарности към д-р Тодор Първанов, който разбра, че въпросът е принципен. Разговорите по този проблем са инициирани от дъщеря ми и зет ми, които ми се доверяват и споделят с мен. Дъщеря ми е много самостоятелна личност, не допуска вмешателство, а и аз не съм си позволявала да се намесвам в техните решения. Това е много деликатен и личен въпрос, не съм им налагала своите виждания, макар че като майка бих искала младите да се сдобият с рожба и да бъдат истински щастливи. И тъй като вариантът за донорство не всеки го възприема, исках да знам какви са възможните реакции на зет ми. Още веднъж благодаря на д-р Тодор Първанов и ако има още препоръки, ще очаквам неговия отговор.

Здравейте! Случайно попаднах на този форум и реших, че тук е мястото да потърся професионален съвет от специалистите в рубриката "Психотерапия онлайн".Ще съм благодарна да получа компетентното мнение на Орлин Баев, д-р Тодор Първанов и др., както и на всички, които са имали или са се сблъсквали с този проблем. Дъщеря ми е омъжена от 15 години, но със съпруга й нямат деца. След редица изследвания се установи, че причината е в него. Преди няколко години се извърши опит инвитро, но за съжаление неуспешен. При 5 жизнеспособни яйцеклетки нито една не бе оплодена. Дъщеря ми е годна да забременее и да износи плода, но сперматозоидите не са толкова жизнеспособни, че да навлязат в яйцеклетката. Диагнозата на съпруга й е олигоспермия. Идеята за донор на материал е един от вариантите. Но тук идва важният въпрос- как да подходим към съпруга й, така че да възприеме тази алтернатива, без да бъде накърнен мъжкият му авторитет? Какъв разговор дъщеря ми и аз да проведем с него? Дъщеря ми е образцова съпруга, добра домакиня,всеотдайна,с висок морал, тактична, отговорна, винаги е поставяла съпруга си на първо място и го е подкрепяла и в добро и лошо. През всички тези години не е предприемала действия, за да не го обиди и да не се почувства непълноценен. Но времето безвъзвратно отминава, а този проблем така и не се решава. Мнението ми е, че съпругът й не би трябвало да я лишава от възможността да стане майка чрез алтернативния метод- инвитро с донорски материал.Бихме искали реакцията му да е положителна и той да даде съгласието си. Как да се справи дъщеря ми с тази ситуация, какво да му каже, как да подходи? Очаквам с нетърпение Вашия съвет да доведе до положителен резултат.При необходимост, ще дам допълнителна информация.Благодаря!