Еленика

Сега видях, че Веронезе задава много интересен въпрос - кои са старите души? Аз съм съгласна с това, че по-старите души са по-духовни и мисля, че една по-млада душа не би могла да бъде такава, защото духовността е свързана с еволюцията на душата. Пътят към духовността обаче може да бъде по-кратък или по-дълъг, в зависимост от изборите, чрез които душата се осъществява. Има някои признаци, които позволяват да се определи, или поне предположи, колко е стара душата. Това, за което сега се сещам, е - качеството на сънищата, линиите на ръцете (повече и по-изразени при по-старите, особено гривните), линиите на върховете на пръстите (започващи от примка до пауново око - колкото са по-завити, толкова е по-стара душата).

Здравей Иво, здравейте всички! Добавям и моето виждане за закона на карма. Както знаем, карма е ключово понятие в източната философия. Тя свързва нашите действия и събитията, които ни се случват, и във философски смисъл е това, което е причинно-следствената връзка за естествените науки. Карма е тази част от съдбата ни, която не можем да променим, но с която се сблъскваме, защото сме си го заслужили някога с действията си. Всяка карма, добра или лоша, стимулира нови и нови прераждания, защото веднъж оформена, тя е необходимо да се осъществи и материализира. Аз мисля, че кармата се формира, защото всяко наше действие, мисъл, изобщо всяка излъчена от нас енергия, съществува не само в материалния свят, но и рефлектира същевременно в по-малко плътните (астрални и др) светове. Всъщност, действайки ние действаме във всеки един миг на много нива. Кармата се създава тогава когато тези тънки отражения се материализират обратно и се върнат при нас. Затова и се казва, че натрупването на карма стимулира нови прераждания. Иначе казано, ние просто „разтегляме” своите собствени постъпки - т. е. енергията, която излъчваме бива материализирана последователно в различни моменти от времето/пространството. Лошата кармата бива преодолявана (изчиствана) във всеки един момент на всички нива. Това е един непрекъснат процес, без който никой не би могъл да успее да живее или еволюира. Както се казва - Бог ни обича и ни прощава. Затова карма означава най-малко възмездие от всичко (но няма как, все пак означава и това.) При нас се връща само тази лоша карма, която е останала неизчистена, и е преминала обратния път до физическия план на съществуване. Тази реализация не непременно става в следващ живот, а понякога просто по-нататък във времето. Нашата карма е неизбежна част от материалното ни съществуване. С нея можем да работим, да й въздействаме, но не и да преодолеем напълно, защото тя е материализация на този вид енергия, който сме ние самите. Също такива форми на материализация на тази енергия са физическото ни тяло, способностите ни и характерът ни, които впрочем също са част от нашата, или от колективната ни, карма. Доколкото ние самите можем да променим себе си, дотолкова можем да променим и кармата си. Независимо как всеки от нас разбира кармата и дали изобщо вярва в нея или не, едно е съвсем сигурно - колкото повече положителна енергия излъчваме и създаваме в живота си, толкова по-добре.