tomodachi

"Животът случайност ли е? Или законите на Природата?"

Всяко нещо което не зависи от волята на даден човек за него се случва на случаен принцип.

"Та питам тези страдания и скръб, и породилите ги събития ние волево ли сме си ги причинили? Не, идват изневиделица, неочаквано.'

Именно. И затова са случаиност за нас.

". Когато искам да узная нещо, търся начин да го науча - от книга, интернет или друг източник, а това става чрез волята. Няма как например да прочета нещо по даден въпрос, ако първо не пожелая това. Ако хората чакаха знанието само да дойде при тях, още щяхме да сме в каменната епоха."

Е ти именно искаш да узнаеш нещо, защото това нещо те влече и то обикновено безпричинно. Иначе щеше да има книга озаглавена Книга за всичко и като я прочетем да станем духовно извисени. Не става така. Духовно те извисява любовта на по-духовни същества от теб към теб.

Наприем, ако не беше българин никога нямаше да научиш за Бялото братство.

В илюзия живян,
отнейде пожелан.

Изпъстрен със лъжи,
със немощ и тъги.

С любов бленуван,
а с тъга живян.

Той просто е греховен,
или грешно е посян.

Живота на Земята е само миг, кошмар,
а после идва истинското, след този сън жесток.