magita

Пожелавам на вас и на всички в този форум да дават и получават много любов !.....

Благодаря ви д-р Първанов.Толкова добре ми подейства това кратко изречение.благодаря

Здравейте, Благодаря за бързия отговор Орлин.Чудесни статии,които решително разпръскват тъмните облаци пред мен.От прочетеното разбрах ,че моето отношение към мислите за самонараняване и самоубийство е неправилно.Колкото повече се опитвах да ги махна те ме притискаха по-силно.Дори на моменти си мислех,че е крайно време да се наръгам и да приключи всичко. Подсъзнанието действа на обратно и моето желание за живот е огромно, именно за това моите мисли са от това естество.Така ли е или греша?Трябва да ги приема за нещо нормално,да променя отношението си към тях. От прочетеното не успях да разбера(все пак това е нова вид информация за мен)има ли вероятност натрапливите мисли да станат реалност,като че ли това най-много ме притеснява?Благодаря за съдействието Орлин

Д-р Първанов,Орлин Баев обръщам се към вас с молба за съвет.От 3,4 месеца имам натрапливи мисли за самонараняване и самоубийство.Може би е по скоро страх да не се нараня или самоубия и аз не знам какво точно става в главата ми .Усещам силен импулс в мен,които ме кара да посегна към ножа,а в същото време го крия някъде си из къщи.Обичам живота си,но от тези мислите не мога да живея пълноценно.Въпроса ми към вас е може ли тези мисли да ме тласнат към самоубийство или самонараняване?Не желая да се използвам хапчета.Дайте ми съвет какво да правя с мислите си. Забравих да спомена,че съм жена на 34г.Благодаря ви,че ще отделите от времето си за да ми отговорите.Поздрави