Здравейте,
Благодаря за бързия отговор Орлин.Чудесни статии,които решително разпръскват тъмните облаци пред мен.От прочетеното разбрах ,че моето отношение към мислите за самонараняване и самоубийство е неправилно.Колкото повече се опитвах да ги махна те ме притискаха по-силно.Дори на моменти си мислех,че е крайно време да се наръгам и да приключи всичко.
Подсъзнанието действа на обратно и моето желание за живот е огромно, именно за това моите мисли са от това естество.Така ли е или греша?Трябва да ги приема за нещо нормално,да променя отношението си към тях.
От прочетеното не успях да разбера(все пак това е нова вид информация за мен)има ли вероятност натрапливите мисли да станат реалност,като че ли това най-много ме притеснява?Благодаря за съдействието Орлин