Emma83

Спомените са нещо много интересно. Според мен именно те определят личността и ни правят хората, които сме. Именно спомените са това, което ме карат да не вярвам в живота след смъртта. Замислете се само - споментие са физически връзки на мозъчните клетки. Когато умрем, дори душата ни да се запазва, това вече не сме ние, защото спомените ни ги няма. Ако внезапно ей сега изгубиш спомените си, тялото ти продължава да живее, но това вече е нов човек - нова личност.

Изобщо не разбирам за какво говорите. Може би нещо съм изтървала? Какво трябва да стане на 22 Декември? Това са глупости за мен. Датите са просто числа и съвсем не бива да им придаваме особено значение - това е просто начин да измерваме времето, който плюс това се е променял с годините и дори днес в различни части на света е различен.

Тук зависи за какви взаимоотношения става въпрос. Аз съм на мнение, че в повечето случаи е по-добре да оставиш човека да направи своите си грешки, за да се поучи от тях - абсолютно мразя, когато някои (например майка ми) каже "Правя го за твое добре, защото съм минала по твоя път и съм сгрешила, но искам ти да избегнеш това".