Багира

Въпросите, свързани с висшия аз са много интересни и далеч не така ясни, както изглежда на пръв поглед. Може би и при този въпрос, както и при много други сложни въпроси, за които е по- вероятно да имаме ограничена и непълна информация, е добре да считаме, че всяка система от идеи относно висшия аз има хипотетичен характер, а не е последна дума от трибуната на истината. И когато видим, че една теория не работи, да я изоставим своевременно.

Какво е висшият аз? В много теми и постове е ставало дума за това. Концепциите са разнообразни и дори противоречащи си една на друга. Звучи добре: Хем като част от същността на личността, хем като нещо висше. И изглежда примамливо: щом е така - който иска да се развива, да се извисява- значи, трябва да се свърже с висшия аз. И ще се извиси. Ще чете преражданията си, ще има поглед към минало и бъдеще, към неизчерпаеми дълбини на мъдростта. И като че ли хората, които постигат една, или друга връзка, действително започват да виждат повече, като че и по- мъдри стават. На този светъл и разширяващ се хоризонт има само няклко тъмни облачета. Едното е странният егоцентризъм на хората, които съумяват да постигнат подобна връзка. Някак и той се оказва "висш" . Поне - достатъчно голям, точно като за висш. Друго тъмно облаче е, че такава връзка не оказва ни най-малко положително въздействие върху останалата част от света.

Факт е, че хора, които човечеството е почитало дълбоко, увличало се е от пример, живота и словото им, наричайки ги Учители, са свързани с нещо наистина висше, извън възможностите за възприемане и разбиране на обикновения човек. Само с края на сетивата си той може да осезае отблясъци на това величие. Но те са достатъчни, за да знае, че ги има. Тогава можем да предположим, че това Висше, с което мировите Учители са свързани, не е това, което наричаме висш аз. Можем да отидем по- далеч. Учителя казва, че съвременният човек няма нищо общо с първоначалния човек (за съжаление не мога да се сетя къде точно го е казал, но е възможно дори тук във форума да съм го цитирала точно). Това би трябвало да означава, че нито това, което той вижда като "низши" , нито това, което вижда като "висши" съставки има нещо общо с този първоначален човек. А това ще да значи, че няма никакъв смисъл да се свързва с която и да е част от тях. Защото ще си остане все така отдалечен от първоначалното Божие творение. Нещо повече, свързвайки се с тях, може да се окаже още по- отдалечен. Ако обърнем поглед към изворите на християнството, ще видим, че там не се говори за подобни възможности. Говори се за радикална промяна, която Иисус Христос нарича Новораждане от Вода и Дух. А радикална промяна не значи свързване с разни неясни части на все същото откъснато от Твореца и паднало същество. Разбира се, преди това трябва да сме приели предположението, че сме част от това, което в християнството се нарича грехопадение. Е, може да се възрази, че в будизма изобщо не се говори за грехопадение. Обаче това изобщо не значи, че такова събитие, процес, състояние, не съществува. Това значи само, че някой не говори за него. А може и да няма нужда да говори. Може той да си има начин да го преодолява без да говори.
Така че считам, че всеки, който намира в християнството указание и опорни точки за своето развитие, който гледа на Христовото Слово като на пътеводна светлина в живота си, не ще да тръгне да се свързва с висшия си аз. А ще се опита да разбере каква е радикалната промяна, към която призовава Христос. И как тя да се случи с него.

.

Преди време тук, в Портала, доста дълго стоеше линк към речта на едно 12 годишно момиче, с която тя разтърсила света. 12 годишно момиче накара света да замлъкне . Наистина, разтърсващо е това, което момичето говори. Всъщност е доста меко. Ще могат ли застъпниците на тезата, че Бог и човек са едно, да застанат пред децата си и без смут в душата си да ги погледнат в очите и да им го кажат? Какъв свят им оставяме? Какъв свят оставяме на техните деца? Какво общо има той с Божествения? Какво ще кажем за кървавия залив, облян от кръвта на избити делфини? Какво ще кажем за живите скелети на неща, което би могло да бъдат деца, ако не бяха живи скелети в Сомалия? На децата, които се задушават от градския въздух, който божествените възрастни им осигуряват? И още много, много ...
Отделеността на човека, във вида, в който е сега, не е илюзорна. Илюзорна е липсата и. Е, може да се каже, че няма отделеност, ако под "бог" се разбира нещо, което сами сме сътворили по свой образ и подобие. То е точно такова, каквото сме си го измислили. Грижовно, или гневно, любящо, строго, закрилящо, могъщо ... Но точно толкова небожествено, колкото и ние самите.
Но пък всеки от нас (надявам се) носи в себе си Божествен кълн. Спящ. Той чака своето пробуждане. Идеята не е моя. Древна е. И добре обяснява картината на света, която наблюдаваме. Хвърля мост между твърденията, че човек е Божествен, и - че не е божествен, като дава една много по- пълна, величава картина на възможности за развитие.
Но ...

Да, на планина- като на планина. Май наистина не е шега работа и не се подразбира... Ето някои дълбоко изстрадани от мен и приятелите ми принципи за екипиране за планина:
1. Лятос- без абичка, зиме- без торбичка да не тръгвам. Тривиално, но верно.
Оттук нататък принципите се отнасят за преход по- голям от два дни, все пак:
2. Голяма и хубава раница, която се оглежда преди тръгване внимателно- важно е да е непромокаема, да е с широки ремъци, по- удобно- със самар, но не е задължително, с достатъчно джобове, да е конструирана така, че като се напълни тежестта и да не е изнесена много назад - да ляга повече по гърба, по- изнесена нагоре- към раменете и главата, отколкото надолу. Удобни са раниците на секции- с отделен достъп до различните части на раницата. Чувалоподобната раница е един кошмар.
3. Желателно е винаги да има два чифта обувки- за ходене по време на преход- нещо като леки зимни обувки- сега има доста такива модели- дебела подметка с грайфери, глезена- обхванат, по възможност. И леки маратонки, гуменки- за времето на почивка (Или докато се сушат "стабилните" обувки...)
4. Достатъчно количество чорапи не по- малко от 2-3 чифта на ден (зависи от обувките и от вида чорапи)- и да останат-по- добре е, отколкото да не стигнат
Всички дрехи- опаковани в полиетиленови торби- например по групи- чорапи, блузи, пуловер
5. Поне един пуловер (през лятото- един, през зимата- два). Въпросът с блузките и тениските е въпрос на личен избор, само да са в достатъчно количество.
6. Желателно е якетата да са две, или едно- но двойно (има такива сега)- просто по време на вървене е удобно или яке без ръкави, или тъничко-например- шушляково, но вечер и сутрин- на Рила, Пирин, Стара планина- дебелото (направо зимно) яке е незаменимо. Зависи къде се отива, не е зле и ръкавички човек да си носи през лятото, за зимата- ясно, поне два чифта, единия- по възможност- двойни вълнени.
7. През зимата- задължително очила с UV защита- най- малкото- стъклени, или поне качествена и сигурна защита. Иначе имам рецепта за осветени очи...
През лятото- козирка, или шапка с козирка- иначе носът може доста да пострада; масло против изгаряне, или поне спирт- откритите места предварително се намазват със спирт и не изгарят (това е и за зимата, и за лятото), В групата трябва да има осигурени подръчни лекарства- за гърлобол, аспирин, универсален крем, интересуващите се от системата на д-р Бах- Спешни капки... Един полуластичен бинт, лепенки, хубав нож с поне 2-3 остриета и добавки
8. - Храната- в лек амбалаж, добре опакована. Задължително- мед, шоколад, сушени фурми, или др. сушени плодове- лесно достъпни и в достатъчно количество. Съд за вода.
9. Мисъл за чая- желателно е да има термос. Или малко бързоварче, канчи, или сух спирт- изобщо въпросът с чая не е маловажен. често си вземам малко маркуче- особено на Пирин- за случаите, в които жадувана вода ромоли между камъните, до които не мога да стигна...
10. 2-3 дебелички вестника- стават за всичко
11. Дъждобран- по- голям- по- добре.
12. Пътеводител, карта, компас (Е, ако сте стар планински вълк... ама пък такива няма да четат написаното тук...)
13. И винаги при тръгване се говори с хората- накъде, през къде и т.н.; които са в началния пункт- не се знае какво и как...
Това май беше най- важното.
Откъде се купува екипировка- ами както всичко останало- според парите, с които разполагаме. Не е добре да се пести непременно, защото понякога от стабилността на екипировката зависи животът ни и този на спътниците. Но витаги има и по- евтини варианти. В София има специализирани магазини, или базари, на които има всичко.
Ами, който си знае- няма да чете тук- който не знае- дано да му е полезно!
И умната!

Да, на планина- като на планина. Май наистина не е шега работа и не се подразбира... Ето някои дълбоко изстрадани от мен и приятелите ми принципи за екипиране за планина:
1. Лятос- без абичка, зиме- без торбичка да не тръгвам. Тривиално, но верно.
Оттук нататък принципите се отнасят за преход по- голям от два дни, все пак:
2. Голяма и хубава раница, която се оглежда преди тръгване внимателно- важно е да е непромокаема, да е с широки ремъци, по- удобно- със самар, но не е задължително, с достатъчно джобове, да е конструирана така, че като се напълни тежестта и да не е изнесена много назад - да ляга повече по гърба, по- изнесена нагоре- към раменете и главата, отколкото надолу. Удобни са раниците на секции- с отделен достъп до различните части на раницата. Чувалоподобната раница е един кошмар.
3. Желателно е винаги да има два чифта обувки- за ходене по време на преход- нещо като леки зимни обувки- сега има доста такива модели- дебела подметка с грайфери, глезена- обхванат, по възможност. И леки маратонки, гуменки- за времето на почивка (Или докато се сушат "стабилните" обувки...)
4. Достатъчно количество чорапи не по- малко от 2-3 чифта на ден (зависи от обувките и от вида чорапи)- и да останат-по- добре е, отколкото да не стигнат
Всички дрехи- опаковани в полиетиленови торби- например по групи- чорапи, блузи, пуловер
5. Поне един пуловер (през лятото- един, през зимата- два). Въпросът с блузките и тениските е въпрос на личен избор, само да са в достатъчно количество.
6. Желателно е якетата да са две, или едно- но двойно (има такива сега)- просто по време на вървене е удобно или яке без ръкави, или тъничко-например- шушляково, но вечер и сутрин- на Рила, Пирин, Стара планина- дебелото (направо зимно) яке е незаменимо. Зависи къде се отива, не е зле и ръкавички човек да си носи през лятото, за зимата- ясно, поне два чифта, единия- по възможност- двойни вълнени.
7. През зимата- задължително очила с UV защита- най- малкото- стъклени, или поне качествена и сигурна защита. Иначе имам рецепта за осветени очи...
През лятото- козирка, или шапка с козирка- иначе носът може доста да пострада; масло против изгаряне, или поне спирт- откритите места предварително се намазват със спирт и не изгарят (това е и за зимата, и за лятото), В групата трябва да има осигурени подръчни лекарства- за гърлобол, аспирин, универсален крем, интересуващите се от системата на д-р Бах- Спешни капки... Един полуластичен бинт, лепенки, хубав нож с поне 2-3 остриета и добавки
8. - Храната- в лек амбалаж, добре опакована. Задължително- мед, шоколад, сушени фурми, или др. сушени плодове- лесно достъпни и в достатъчно количество. Съд за вода.
9. Мисъл за чая- желателно е да има термос. Или малко бързоварче, канчи, или сух спирт- изобщо въпросът с чая не е маловажен. често си вземам малко маркуче- особено на Пирин- за случаите, в които жадувана вода ромоли между камъните, до които не мога да стигна...
10. 2-3 дебелички вестника- стават за всичко
11. Дъждобран- по- голям- по- добре.
12. Пътеводител, карта, компас (Е, ако сте стар планински вълк... ама пък такива няма да четат написаното тук...)
13. И винаги при тръгване се говори с хората- накъде, през къде и т.н.; които са в началния пункт- не се знае какво и как...
Това май беше най- важното.
Откъде се купува екипировка- ами както всичко останало- според парите, с които разполагаме. Не е добре да се пести непременно, защото понякога от стабилността на екипировката зависи животът ни и този на спътниците. Но витаги има и по- евтини варианти. В София има специализирани магазини, или базари, на които има всичко.
Ами, който си знае- няма да чете тук- който не знае- дано да му е полезно!
И умната!

Обаче Учителя е казал също, че на другия край на на човешкото добро седи човешкото зло. Което ще рече, че няма добри и лоши хора. Има хора, които в някои ситуации се проявяват като добри, в други- като лоши. Злото е в това състояние, в което познаваме, срещаме се, живеем с плодовете за познаване на доброто и злото. Тогава целта на духовния път ще да е да се разделим с тези плодове.Да можем да заживеем с плодовете от дървото на Живота. Има само един проблем, че такива, каквито сме сега, това не е възможно. Така че излиза,че целта на духовния път е да се постигне необходимата промяна, за да може да познаваме плодовете от дървото на Живота.

Обаче Учителя е казал също, че на другия край на на човешкото добро седи човешкото зло. Което ще рече, че няма добри и лоши хора. Има хора, които в някои ситуации се проявяват като добри, в други- като лоши. Злото е в това състояние, в което познаваме, срещаме се, живеем с плодовете за познаване на доброто и злото. Тогава целта на духовния път ще да е да се разделим с тези плодове.Да можем да заживеем с плодовете от дървото на Живота. Има само един проблем, че такива, каквито сме сега, това не е възможно. Така че излиза,че целта на духовния път е да се постигне необходимата промяна, за да може да познаваме плодовете от дървото на Живота.

Обаче Учителя е казал също, че на другия край на на човешкото добро седи човешкото зло. Което ще рече, че няма добри и лоши хора. Има хора, които в някои ситуации се проявяват като добри, в други- като лоши. Злото е в това състояние, в което познаваме, срещаме се, живеем с плодовете за познаване на доброто и злото. Тогава целта на духовния път ще да е да се разделим с тези плодове.Да можем да заживеем с плодовете от дървото на Живота. Има само един проблем, че такива, каквито сме сега, това не е възможно. Така че излиза,че целта на духовния път е да се постигне необходимата промяна, за да може да познаваме плодовете от дървото на Живота.