bambi97

Основният проблем за продължителното задържане на тревожните състояния идва от това, че всеки очаква нещо /хапчета, капки, чайове и т.н, нещо външно/ и някой /различни специалисти, психиатри, терапевти и т.н. / да донесат промяната. Това е ИЛЮЗИЯ.
Силата на промяната е в теб. Терапевта ще ти даде насока, подкрепа, сила, увереност, но ти си човека, който ще ги развие. 
Не свиквай с чувството - промени го. Чувството е бледо следствие на мисълта ти. Какво му казваш, на чувството си?
- Сега добре ли съм? = Аз съм зле.
- Кога ще се оправя? = Не се оправям.
- Сега като пия нещо и правя нещо ще ми мине ли? = Болна съм.
Тук е основния проблем. Правейки нещата с тези мисли в главата, състоянието трудно търпи промяна.
Вярването ти има нужда от генерална пренастройка. Повярвай, че си добре, здрава, силна и можеща. Уплашила си се. Сега вярваш, че уплахата те е променила за винаги. Грешка. Уплахата те е накарала да се замислиш, за това коя си , каква си и какво правиш. Това те плаши. 
Задай си правилните мисли, за да разгледаш уплахата си с други чувства. Не мисли за времето, което ще отнеме и не се разсейвай с постоянно търсене на нови лекове. Фокусирай се върху промяна на усещането от неприятно в приятно и мислите. Научи се да ги разглеждаш, като мисли, които не са твои, а на твоя страх, не им вярвай. Вярваш ли им ще стоиш с уплахата си.

Кислород-липсата на кислород води до това усещане.
 
Започни да спортуваш, запиши се на йога, временно пий чай от гинко билоба, прибави и магнезий и след два-три месеца оплакванията ти ще отзвучат.

Съгласен съм.Само  да не беше условието, във форума консултации да се дават само от специалисти.
В много форуми това условие го няма и спокойно може да пишете там.
 
ПП.Както виждате, когато преценим, че даден пост е полезен за питащият, ние пускаме и мнения на други потребители.Винаги се ръководим от знанието,че два мозъка мислят по-добре от един.

,,bambi97, би ли споделила малко инфо с кого живееш, как са отношенията в вкъщи? Приятелите, с които излизаш, съучениците?,,
 
Орлин на няколко пъти обръща внимание, споделянето на  много лична информация не е желателно.Особено, когато тя е свързана с отговорите на въпроси  поставяни от неспециалистите  които пишат във форума.

Привет!
Включвам се в темата, защото имах абсолютно същият проблем. Преди 6 години ми се появиха първите симптоми и с времето страхът се задълбочаваше....Нещата станаха нетърпими миналото лято, когато цялата ми лятна почивка се провали. Тогава се реших да опитам с психотерапия. Отначало нямаше голяма разлика, но след първият месец започнах да се успокоявам и лека полека нещата започнаха да се подреждат. Първо започнах да пътувам спокойно в градския транспорт, а след това започнах и да посещавам редовно лекциите си, но най-важното е ,че спрях да се страхувам!
Надежда и изход от ситуацията има, просто трябва да потърсите специализирана помощ!

... :) :)  

... :) :)  

,,Това със срещането на проблема лице в лице (терапиите в края на статията на didi_ts) съм го пробвал доста и поне при мен не дава добър резултат. ,,
 
В смисъл, нааквал си се в гащите?

Охх .. 10 - 15 години това са много време... Аз дъм така от 1 и половина... Смятам да започна терапия вазможно най - скоро и да посетя гастроентеролог и да спортувам .. Понеже съм едва на 16 и не се виждам като личност... За напред.. От всичко което прочетох немога да си позволя да си съсипя живота седейки.. Трябва да има някакъв начин, няма невъзможни неща все пак с много усилия и воля всичко е възможно!