Jump to content
Порталът към съзнателен живот

pabbles

Участници
  • Общо Съдържание

    11
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

820 посещения на профила
  1. Благодаря и на Вас, за отговора, Инес! Абсолютно сте права за всичко, което сте написала! Когато преди години изпаднах в това състояние, излязох от него с много научени неща. Първо започнах много да вярвам в Бог, и съм сигурна, че тогава молитвите ми към него ми помогнаха много! Излязох от това състояние - уверена в себе си, чувствах доза гордост, че съм се справила с тази мисли, чувствах се дори много силна и мислех, че щом и след такава буря се справих, значи ще мога и с много повече! Колкото и нелепо да звучи от страха имаше и полза, защото доста неща извлякох от това състояние и като цяло се промених много към добро. И тогава започнах да обичам живота и да му се радвам от сърце! Тогова оцених какво е да имаш мир и спокойствие в душата. Просто тогава заживях! Сега определяно ми се случиха доста неща, който ми донесоха изключително много стрес. По времето в което имах реални проблеми, тогава се държах и бях силна. Когато се отпуснах и си помислих, че вече всичко е зад гърба ми и тогава пак получих паник атаки. Тогава не знам, нещо се пречупи в мен и задълбах много нещата! Отново го приех като нещо ужасно и филма започна пак, но този път с още повече натрапливости /благодарение на моето любопитство да чета/. Много пъти се питам защо си позволих да се стигне пак до тук. Вече знаех какво е, бях го преживяла, уж вече се чувствах силна и сигурна, че повече в такова състояние няма да позволя да изпадна. Ама ей го на... И може да се каже, че знам какво се крие зад всичко това. Предаде ме човек, на който имах повече доверие от на себе си, видях какво е да имаш истински и сериозни проблеми и всичко това ме вкара в това състояние отново. Права сте и за това, които си мисля, че другите хора са нормални, пък аз с шантавите мисли в главата. И много пъти си казвам, че аз хубаво си го мисля така, но не съм в главата на тези хора и не знам как им е на тях. От страни нещата изглеждат по един начин, а реално как е, всеки си знае. То и за мен ако ме погледнат от страни, ще се кажат - ехее, от какво се оплаква. Обаче само аз си знам какво ми е. То като нямаш мир и спокойствие в душата, няма как да се чувстваш добре. Има моменти в който си мисля, че все така ще си живея в мъки и отново ме обзема страх. Не искам да е така, искам да съм отново спокойна, да гледам отново на това състаяние по начина по който гледах преди. Просто на този етап не мога да си позволя терапия. Искам да питам още нещо ако може и спирам, защото знам, че и това е натрапливо с тези постоянни въпроси. Примерно когато усещам адреналина да се покачва в мен от дадена мисъл. Какво мога да правя в такива моменти, за да не се стига до момента с обземане на страх? Отново ще съм много благодарна на отговор!
  2. Благодаря Ви, отново за отговора, Орлин! Мисля да започна да правя всичките тези неща, който сте изредил. Особено молитвата, знам, че това помога много! Предия път, когато изпаднах в това състояние молитвите ми към Бог, ме спасиха сигурна съм! Лошото е, че наистина след всичко, което ми се случи, не знам защо така стана, но донякъде си изгубих вярата просто. То наистина много ми се насъбра, но пък изобщо не искам да се изкарвам мъченица, знам, че има къде, къде по лоши неща. Просто някак се уморих от нещата, който реално ми се случиха и тези натрапливости и те толкова време вече страшно ми писнаха! Ако може искам да питам още нещо. Примерно да кажем добре ми е известно време. И така от нищото идва мисъл от сорта на "абе не се радвай толкова, нали знаеш с тия мисли в главната си не си добре, различна си от другите". Това нещо естествено ми носи неприязъм и започвам да се питам - хората с окр наистина ли сме различни? Хубаво, че не сме луди го разбрах. Ама това, че имам такива мисли, прави ли ме по различна? То и аз не знам точно дали правилно формулирам въпроса, но ще съм много благодарна ако ми отговорите!
  3. Благодаря Ви за отговора, Орлин! Прав сте, трябва ми повече увереност! Сега след всичко, което ми се случи станах много недоверчива към всичко и си мисля, че и това ми подхранва натрапливостите. Тук вашите съвети и отговори много са ми помогнали! Обаче на въпросите, който зададох в предния пост, нямам обяснение. Хич не ми се иска да се ровя и да чета пак, защото благодарение на това четене нещата станаха по зле. Иска ми се да си изясня и тези неща. Все пак отговорите, който давате са ми доста полезни и разяснителни. За това ако и другите специалисти се включат с отговори, ще съм много благодарна!
  4. Здравейте! Благодаря ви от сърце за отговорите! Много са ми полезни! Искам да питам за още няколко неща и ще бъда страшно благодарна ако ми отговорите по подробно. От както съм в това състояние, когато дойде време за цикъл става страшно! Ако да кажем 3 седмици съм добре, то седмицата преди цикъл е някакъв кошмар! Мислите се засилват, тревожността и напрежението също. Защо се получава така? Какво се случва около цикъла за да се засилват така нещата? Или другия вариант е, когато наближи цикъла ми става депресивно - плаче ми се, тъпо ми е всичко, дразнят ме най обикновенни неща. Това ме плаши още повече, защото започвам да си мисля, че изпаднам в депресия. Бях чела коментар на Орлин Баев, че нещо от сорта на това, че след много тревожност организма превключвал на депресия биологично /извинявам се, не помня точно какво пишеше/. Та така като стане, тази депресия опасна ли е? В смисъл предвид факта, че имам окр, то когато ми стане депресивно и каквато и мисъл да ми мине не ме плаши толкова и си казвам не ми пука каквото такова. От друга страна, като не се предизвика страха в мен и почвам да притеснявам и си мисля, че щом го няма страха, значи сега вече не ми пука и ще направя нещо и то естествено след толкова анализ, страха идва пак. Та може ли от окр да се премине в някоя такава психична депресия /не знам и аз точно както да я назова/ в която да вземеш да направиш нещо от нещата от който те е страх? Сещам се за още нещо. От време на време ми се появява дереализация и деперсонализация. В такива моменти не се чувствам тук и сега, чувствам си мозъка празен или в някаква мъгла. Хората ми стават странни, всичко ми е странно, сякаш съм страничен наблюдател на всичко. Понякога в такива моменти ме дразнят шумове или силна светлина. Това защо се получава? И другото, което е, защо нормални неща ми носят неприязъм и ме хваща страх? Смисъл това пак ли е от окрто или е нещо друго? Един прост пример давам - пералнята е изпрала и ще простирам дрехите и в същото време ме хваща страх, сякаш не знам как да ги простра, сякаш за пръв път ще го правя... Същото нещо се случвало и с други на пръв поглед съвсем нормални и прости неща. Сега докато го пиша и ми стана смешно направо... Но моля ви, кажете ми това пак част от натрапливостите ли е? Вече ми писва от тези мисли! Таман едно оправиш, друго дойде и то една въртележка страшна! Здрав човек, а живееш като за болен. Постянно съмнения за всичко, което правиш, егати състаянието... Имаше една хубава приказка за един човек, който отишъл не гледачка и тя му казала, че ще умре от кон. Човека толкова се изплашил, че спрял да излиза от страх. Обаче над леглото в което спял имало картина с кон. Една нощ му паднала на главата и човека умрял. Та извода е, че каквото ти е писано, то това ще стане, не може да си избягаш от съдбата! И винаги съм си я казвала тая приказка! Действително, че съм и по тревожна и срахлива, но поне преди ми е било така, когато има истинска причина! Сега какво е това нещо, което ми се случва толкова време, направо не мога да се позная! Извинявайте, че така пак ви притеснявам, но моля ви от сърце да ми отговорите на въпросите! Безкрайно ще съм ви благодарна!
  5. Здравейте! Искам да питам ОКР болест на мозъка ли е? Какво става в мозъка, че се предизвика това състояние? Тук във форма всички специалисти пишете, че това е състояние и се оправя чрез психотерапия. Навсякъде обаче извън портала пише, че това е болест... Четох разни истории на хора с ОКР и направо се ужасих! Пише даже, че едвали не трябва да пиеш хапчета цял живот. Било дисбаланс в мозъка и всякакви подобни неща. Вярно ли е това? Свалих си част от книгата обсебен мозък и там имаше история на човек, който ходел да чисти след катастрофи, защото го е страх да не се разболее или нещо подобно беше. Честно казано много се изплаших и по добре да не я чета цялата, че каквото прочетат си го лепвам. И друго искам да питам има ли разлика между окр само с мисли и окр с ритуали. То това ровене в сайтовете и убеждаване, че имам ели нямам дадена болест, не ли пак ритуал? Много ще съм благодарна на по подробни отговори!
  6. Благодаря Ви да отговора, Орлин! Много хубави примери сте ми дал! Значи да разбирам ли, че щом до сега не съм развило шизофрения, ти няма никакъв шанс да това? За първи път получих паник атаки на 17 години, тогава си мислех, че умирам. С времето нещата се оправиха и някак ми мина. После бях 21,когато пак получих паник атаки. Първоначално пак ме беше страх, че ще умра, после започнах да се страхувам от полудяване. Бях така 4 5 месеца и пак се оправих. И последно след много стрес вече от една година съм така. В момента съм на 25 години. Та въпроса ми е, ако бях предрадположена към шизофрения до сега щеше ли да е на лице?
  7. Здравейте! Аз искам да питам нещо. Понеже доста теми съм изчела в този форум и на много места отговорите на специалистите са, че многократно е обяснявано защо ОКР не може да премине в шизофрения. Никъде обаче не намерих отговор в който да е обяснено точно защо не може да се премине от едното към другото. Може ли да обяснете малко по подробно защо? На много места пише, че за да имаш шизофрения, трябва да си предразположен към нея генетично. Ако да кажем си предразположен към това забавляване, до каква възраст може да се отключи? Или щом си предразположен може всякога? И защо човек с окр никога не може да премине в шизофрения? Много търсих по въпроса, но не намирам никъде обяснение. Не ми се иска и да се ровя много да чета още глупости... Моля ви от сърце да ми отговорите!
  8. Здравейте! Пак ще досаждам, вече ме е срам. От както се появи тази дереалезация не съм на себе си. Върнах си всичките страхове. Не мога да спра да мисля, че имам я шизофрения, я БАР и вече не знам още какво. Прочетох толкова много истории на хора във форума и си лепнах всичко! Направо съжалявам, че толкова много четох, в предвид факта, че от четене вече си изпратих много и пак не се спрях. Искам да ви питам, нормално ли е за дереализацията да ми идват в главата някакви спомени от преди години? Без да съм мислила за тези неща и изведнъж се сещам за хора, който не съм виждала отдавна или някава стара случка. Нормално ли е това? И ако е нормално, защо се получава? Другото, което е, вечер като заспивам и ми излизат разни фрази или си затварям очите и ми излизат някакви страхотии, кошмари, но това се случва в момента в който все още не съм заспала т.е. преде заспиване. Нормално ли е това? Защо се получава? Или това са халюцинации? Тъй като много ме е страх да не би да полудявам, започвам да се мисля дали няма да чуя гласове. Много ме е страх да не си чуя името и когато си го помисля и започвам да си го повтарям в подсъзнанието и сякаш го чувам. Възможно ли е наистина да чувам нещо или си въобразявам? Възможно ли е, човек който полудява да го осъзнава? След всичко, което ви написах мислите ли, че получавам халюцинации или това е въображението ми? Наистина имам нужда да чуя компетентно мнение! Имам нужда да се успокоя поне малко! Живея в малък град и тук имаше само една психоложка. Преди време ходех при нея, но очевидно не ми помогна. Сега разбрах за още една, записах си час и ще започна терапия! Надявам се да ми помогне и да се оправя вече наистина! Но моля ви отговорете ми! Докато отида, поне да съм малко по спокойна. Днес дори взех едни билкови хапчета, защото вече не мога да издържам в тези тревоги.
  9. Здравейте! Оправих се тогава, да. Това, което ме наведе на мисълта за шизофрения е дереализацията. Нямам спомени преди да ми се е случвало. Тези спомени, който ми нахлуват в главата от преди години и понякога дежа вюта ме изплашиха много. Грешката ми, че прочетох какво всъщност е това, е голяма! И искам да разбера дали от всичкия този стрес е възможно да се почувствам по този начин? Да, дори като пиша това, звуча нелепо, знам. Знам, че има хиляди изписани теми със същите оплаквания. Давам си сметка, че всички тези хора, който се чувстват така и са прочели като мен кое какво означава, са решили, че имат шизофрения. Но и не мога сама да си отговоря на въпроса за дереализацията. По скоро, ако трябва да съм честна, не ме плашат толкова тези моменти, колкото мисълта да не остана така за цял живот. Та за това отново си задавам въпроса дали всичко това със дереализацията се случва от стрес? И означава ли това, че ако я приемам така както приех ПА, тя ще изчезне като тях? По скоро опасна ли е това състаяние? Може ли са ми навреди? Или всичко отново е плод на въображението ми? Просто това чувство на нереалност на моменти наистина ме плаши много. Дори самата аз съм чувствала като нереална. Или пък говоря нещо и си задавам въпроса от къде идват тези мисли?! Чувствала съм сякаш и мозъка ми е празен. От всичко това, помислих, че е шизофрения. Давам си сметка, че е възможно и да е от стрес. Но искам наистина да чуя компетентно мнение. Да ми се обясни състоянието ми.
  10. Здравейте, отново! След изредения ужас, който съм писала горе, аз се оправих! Започнах да чета подсъзнанието може всичко, опитавх да заменям всяка негативна мисъл с позитивна, което не винаги се получаваше, но някак се оправих. Знам, че ме хвана някакъв вирус, лежах 2 дни, че ми беше толкова зле и не можех да стана от леглото. Това обаче до една степен ми помогна много! Защото тогава се чувствах толкова зле, че нямах време да мисля в изброените по горе неща. След като оздравях обаче, започнах пак да се връщам към тези мисли, разликата обаче беше, че нямаше страх! Което ме разтревожи, защото си мислех, че наистина нещо ми е станало вече и сега като ми мине някоя кофти мисъл, без да се уплаша ще взема да направя нещо. Опитах се да си предизвиквам сама страха, но не ставаше, просто каквато и мисъл да ми минеше нямаше страх. И така ден след ден, започнах да мисля как изобщо съм се докарала до това положение. Всичко, което ми се е случило ми се струваше нереално и смешно! Чудех се как съм могла да вярвам във всички тези мисли?! И така всичко изчезна! Заживях си нормално, започнах работа и всичко беше наред! Проблемите ми обаче се завърнаха преди няколко месеца. Миналата година се разделих с мъжа си, останах сама с децата си, отделно имах проблеми и с тяхното здравословно състояние и изобщо имах доста стресови ситуации. Но докато всичко това се случваше, аз никога ни паднах! Държах се и не си позволявах да изпадам в депресии и мрачни мисли! Мислех винаги позитивно и вярвах, че ще дойдат и по добри дни! И дойдоха! Имах прекрасни моменти и се чувствах отлично! И в един момент, имаше дни в който времето беше ужасно и не позволяваше да се излиза навън. В тези дне се почувствах кофти. Получих няколко паник атаки и започнаха и лошите мисли. Въпреки, че минах през това, аз пак му се вързах и се завъртях в този кръг отново! Първо ме беше страх от самия страх, после от симпотмите, после мислех, че нещо ще ме се стане, че това, което ми се случва е ненормално и явно от толкова стлес полудявам. Започнах пак да чета и сега толкова съжалявам. Хем с това четене си изпатих веднъж, хем пак си го напарвих. Сложих си сума ти диагнози естествено. Това, което ми се е случвало по време на ПА беше силен страх, че нещо нереално става с теб и че всеки момент ще изгубиш контрол над себе се и съответно сърцебиене и някаква слабост в цялото тяло. Чух за капките на др. Бах и започнах лечение с тях. Не знам дали си го внуших или наистина ми помогнаха, но спря да ме е страх от симптомите на ПА. Чела съм и материал на Орлин Баев и благодарение на написаното от него, започнах да примемам ПА. Когато дойдоше аз я приемах. Нямаше борба като преди, вече знаех, че няма нищо страшно! Но дойде друг проблем, заради който пиша. Един ден ми се появи дереализация, чувствах се странно, като в сън, имах чувството, че всеки спомен от преди 5мин. ми е далечен. Всичко наоколо ме плашеше. Чувствах се като в тунел без изход. Идваха ми спомени в главата от преди години и някакво чувство като дежа вю. Самата аз се чувствах като нереална. Правих разни техники - затваряне на очи и рязко отпускане, техника на 5те сетива и дори ходих боса по тревата и пипах дръвчетата - това е, което знам за заземяване. Тези неща ми помагаха за момента. Обаче страха ми към това нещо е толкова силен, че аз постоянно се наблюдавам. Естествено съм чела информация по въпроса и се стреснах още повече. Пиша тук за да попитам - възможно ли е това състаяние да е заради всичкия този стрес, който преживея, и който сама си създадох с тези негативни мисли? Или наистина нещо ми става? Четох, че това е симптом на шизофрения и това ме уплаши много! Възможно ли е наистина това да е лудост? Лудя осъзнава ли всъщност, че е луд? И изобщо един луд човек прави ли разликата между нормално и ненормалано? Знам, колко зле ми подейства това четене! Изобщо не трябваше да си причинявам всичко това с четене!
  11. Здравейте ! Не знам дали темата е, за тук, нова съм във форума и може да съм се объркала, извинявам се за което ! Нека започна всичко от самото му начало ! През 2011г., ясно си спомням, че имаше една катастрофа с деца, мисля, че беше в гр. Смолян . Беше Великден ! Не знам какво ми стана, супер мъчно ми стана за децата, от друга страна един страх ме обзе, че мога и аз да умра млада и т.н. . Започнах да си внушавам някакви болести . Имах сърцебиене и си мислех, че нещо лошо ще ми се случи . Започна се ходене по лекари, всеки ти казва, че си млад, здрав човек и нищо ти няма . Бях само на 17г. и беше ясно, че всичко е, главата ми . Но тогава беше просто един страх да не умра и сърцебиене . Мина се време, някак преодолях проблема и аз не знам как . Всичко изчезна, станах си същия човек ! В момента съм на 21г. , имам детенце на 1,7м . Всичко започна преди 2-3 месеца . Имах малко проблеми, и някак бях загубила апетит, спрях да се храня като хората и свалих рязко 8кг. . Един ден просто ми стана лошо, явно всичко е, било от изтощен организъм . Да ама аз се изплаших, толкова лошо никога не ми беше ставало . Освен това бях на вън с детето и си видях едвали не, живота не лента .. Страх, че умирам, че тя остава сама, изобщо - ужас ! След това се започна пак с лекарите . Снимка на главата, няколко пъти ПКК, снимка на главата, изследване на хормони, преглед на щитовдината жлеза - всичко е, наред ! Някак осъзнах, че всичко е, наред и всичко е, в главата ми . Започнах да излизам по малко и се чувствах малко по спокойна . Обаче, преживях аборт ! Това страшно ми се отрази на психиката ! Започнах да не мога да спя, да изпитвам постоянен страх, че нещо ще ми се случи, ще се полудея, ще се направия някоя глупост, цялата се тресех просто ... Отидох на лекар, предписаха ми лекарства . Обаче, някак не искам да свиквам с тях ! Не ги пия, не искам живота ми да продължи в постоянни лекарства ! А, всичко е, по силно от мен ! Това което най-ме притесни беше, че както си седях, така ми мина ужасна мисъл, че мога да направия нещо на детето ! Режа с ножа нещо и изпитвам страх да не ми стане нещо, да я нараня с него . Представям си ужасна картина .... Страхувам се да не полудея ! Да не направия нещо . Просто не мога да се позная ! Това не съм АЗ ! Винаги съм имала страхове, но такова чудо никога не е, било ! Четох във форума за момиче, което е, било по същия начин, само, че е, изпитвала страх, че може да нарани родителите си .. Спрях да чета подобни неща вече, спрях да се интересувам от новини, вестници, абсолютно всички неща, който могат да ме разтревожат ! Обаче, то е, по силно от мен : ( , не искам да е, така, как да се справя с проблема ?
×