radeto85

Благодарение на вашите съвети и напътствия стигнах до този момент! Така, че Благодаря на всички вас!

Това ще бъде целта ми - да го задържа!

Горда съм с това малко постижение след двегодишна борба

Благодаря Ви за отговора, накарахте ме да се замисля за това кое е приключило за мен и кое все още ме тревожи по някакъв начин. Предстои ми раждане скоро, терапевта ще е след това, че съм и от малък град в който няма такива специалисти и естествено посещенията ще са свързани с пътуване, а сега не мога да си го позволя. Вече гледам на натрапливите мисли по друг начин.Като дойде си казвам.... "ей, добре, постой щом си дошла, но сега нямам време за теб"! Запопнах да осъзнавам, че са просто мисли, които не могат да ми навредят. Хубава вечер

Привет, хора! Не съм от активно пишещите тук, но имам нужда от помощ, за да разреша нещо, което супер много ме мъчи и не намирам логично обяснение. Свикнах с дереализацията, деперсонлизацията, спрех да се плаша от мислите за полудява не. Вярно, че все още усещам мозъка си като размит, но и с това свикнах. Та нещото, което е необяснимо за мен е следното...... Защо като погледна как съм облякла детето аз сякаш се парализирам, тялото ми се стяга, имам усещан ето, че едва ли не ще избухна като че ли е дрипаво, мръсно и мърляво...... Що за чудо е това??? В другите теми не съм чела за такъв проблем, нямам и идея как мога да си помогна в тези ситуации. Всъщност това се появи малко след дереализацията. Моля ви за съвет. Хубав ден!

Здравейте, извинявам се че пиша тук! Доста време не съм писала. През тази една година свикнах с дереализацията и деперсонализацията, разбрах че не са опасни, приех ги и те сякаш поотслабнаха като усещания. Има друго, което ме притеснява и не намирам обяснение за него - защо имам усещането, че всичко около мен е сякаш необяснимо, нелогично..... Неща, които съм правила през целия си живот будят у мен напрежение и страх. Давам пример..... Наложи се да изкъпя детето по, - рано през деня и това нещо ми донесе едва ли не паника. Гледам оградата на двора и изниква въпроса " ама как така има ограда" и в същото време много добре знам защо..... Защо някак си не мога да усетя напълно нещата, които правя....? Ако знам, че и това е в следствие на стреса ще спра да му се плаша и то ще си иде. Бременна съм и се старая да не се подавам на такива мисли и усещания, но има моменти, в които просто ме плашат. Благодаря Випредварително за отговора! 

Благодаря Ви за отговора ! Хубав ден ! Наистина ме успокоихте, крайно време е да " отпуша тапата" . Иначе вече се сдобих с колело и ще подхващам :). Благодаря ви!

На 33 години съм, учител. Всичко започна преди една година. Направих спонтанен аборт, след това малко преди сватбата на сестра ми,дядо получи инсулт.Слава Богу оправи се. През цялото това време имах болки в гърба, невролог, снимки.......диагноза от невролога " автоимунно заболяване". Е слава Богу диагнозата му излезе грешна. През цялото време нерви, напрежение, страх. Мина всичко това и аз си отдъхнах.След един месец обаче стана страшно......Събудих се и не знаех къде съм и какво се случва. Виене на свят, треперене, изпотяване, изтръпване на тялото, проблем с очите -- не понасях ярки цветове, светлина,пълна дереализация.Почнаха се изследвания, скенери и всичко си беше ОК, но аз не бях. Отидох при психиатър- посттравматично стресово разстройство. Нищо не изписа, щяло да мине само. Почнах да приемам добавки и билки. Към днешна дата голяма част от физическите симптоми ги няма, освен това гадно усещане деперсонализация.....отделена от околните. През тази една година се появи страха от полудяване, имам дете на 6 годинки и тази мисъл ме съсипваше. Преодолях я някак си. Започнах да се съмнявам във всичко, което правя. Ходех на работа, пишех на дъската и проверявах дали всичко е правилно по 10 пъти. В главата ми цареше хаос. Отмина и това. Естествено се появи нещо напълно неразбираемо за мен.....когато трябва да облека детето аз се вцепенявам. Това не мога да си го обясня, тя винаги е била страхотно облечена и аз никога не съм имала съмнение за това . Какво според Вас го поражда? Има моменти в които всичко вкъщи ми се струва някак странно, а аз виждам ,че всико си е ОК, както винаги е било. Какво стои зад това усещане? Всичко това ме подлудява. Посъветвайте ме,моля ! Как да процедирам оттук нататък ?