На 33 години съм, учител. Всичко започна преди една година. Направих спонтанен аборт, след това малко преди сватбата на сестра ми,дядо получи инсулт.Слава Богу оправи се. През цялото това време имах болки в гърба, невролог, снимки.......диагноза от невролога " автоимунно заболяване". Е слава Богу диагнозата му излезе грешна. През цялото време нерви, напрежение, страх. Мина всичко това и аз си отдъхнах.След един месец обаче стана страшно......Събудих се и не знаех къде съм и какво се случва. Виене на свят, треперене, изпотяване, изтръпване на тялото, проблем с очите -- не понасях ярки цветове, светлина,пълна дереализация.Почнаха се изследвания, скенери и всичко си беше ОК, но аз не бях. Отидох при психиатър- посттравматично стресово разстройство. Нищо не изписа, щяло да мине само. Почнах да приемам добавки и билки. Към днешна дата голяма част от физическите симптоми ги няма, освен това гадно усещане деперсонализация.....отделена от околните.
През тази една година се появи страха от полудяване, имам дете на 6 годинки и тази мисъл ме съсипваше. Преодолях я някак си. Започнах да се съмнявам във всичко, което правя. Ходех на работа, пишех на дъската и проверявах дали всичко е правилно по 10 пъти. В главата ми цареше хаос. Отмина и това. Естествено се появи нещо напълно неразбираемо за мен.....когато трябва да облека детето аз се вцепенявам. Това не мога да си го обясня, тя винаги е била страхотно облечена и аз никога не съм имала съмнение за това . Какво според Вас го поражда? Има моменти в които всичко вкъщи ми се струва някак странно, а аз виждам ,че всико си е ОК, както винаги е било. Какво стои зад това усещане? Всичко това ме подлудява.
Посъветвайте ме,моля ! Как да процедирам оттук нататък ?