Αέλιος

Добрата молитва
108. Без Бога и без Любов не може - 25 май 1922 г., четвъртък
Господнята молитва
 

Извънредни беседи
КНИГА: Кротките
ЗДРАВЕЦ
Учителят държи в ръцете си няколко стръка здравец.
"Благославяй, душе моя, Господа"
Тайна молитва
"Любовта е извор"
Темата е "Здравец". Този здравец го направих тема. Преди половин час го откъснах.
Сега аз ще ви дам едно определение: Бог е без пространство и без време, т. е. в Бога няма пространство, няма и време, няма съзнание, няма и интелигентност, няма и граници. Бог е без пространство, но съдържа пространството в Себе Си. Той е без съзнание, но съдържа съзнанието в Себе Си, без интелигентност, но съдържа интелигентността в Себе Си. Сега, другата, положителната страна. Бог е безграничен. Духът, както ние Го схващаме, е ограничен. Първото ограничение на Бога е Духът. Когато Бог се ограничава, идва Духът. Първото изявление на ограниченото е вселената и космосът. Вие ще попитате защо Господ иска да създаде вселената. В Него има едно желание да види безграничното в граничното, отвън да го види. То е един велик закон у Него – чрез безграничното да види граничното. Безграничното съзнание, за него ние нямаме никакво понятие. Те са много отвлечени работи. А у нас има желание граничното да стане безгранично.
Сега, условията, при които здравецът расте, са оскъдни. Аз го набрах от ония камъни. Там си изкарва прехраната и затуй има тази здравословна миризма. Той никога не роптае, че е при камъните, не мърмори, а благодари. Когато нас ни поставят на такива камъни, обръщаме се към Бога и казваме: "Защо ни постави на камъните?" Господ не ни е оставил, ние сами се оставихме. И тъй, ние трябва да използваме като здравеца условията в живота. Не мислете, че ако вие съградите вашия живот, както вие искате, нищо няма да спечелите. Във всяка една култура хората губят. Когато културата върви по естествения път на природата, една култура се сменява естествено с друга – тя е жива култура, а когато тия култури не вървят равномерно с природата, такива култури се губят. Та, никога не се спирайте върху думата, да казвате: "Защо Господ ни е дал този живот?" Да допуснем, ако Господ ви попита, какъв живот искате вие, ето какво ще бъде. Ако ви направи много красив, ще лъжете само хората. Ако ви направи богат – ще станете тщеславни и ще имате много неприятели, и децата ви ще гледат по-скоро да заминете, да остане богатството на тях. Ако ви направи някой талантлив певец, да имате хубав глас, ще направите какво? – Ще ходите от театър на театър и като остареете, ще познаете, че нищо нямате. А и здравецът, който расте при камъка, не може да има плод за ядене. Той е здрав, но плод за ядене няма. Та всичките съвременни култури мязат на здравец. После може да ви даде Господ здраве. Е, какво ще направите с вашето здраве? Или може да ви даде един отличен ум, да пишете отлични книги. За пример да ви даде най-добрия ум, какви книги ще напишете? Вие ще кажете: "Като ни даде този ум, ние ще си помислим." Ако сега нямате програма, и тогава няма да имате. Вие казвате: "Най-добрият ум." Кой е най-добрият ум? – Най-добрият ум е този, който ни е дал Господ. Най-добрият ум е необработеният. Той има толкова богата почва, че само да се запретнете и работите върху тази почва, ще видите какви облаги може да излязат от нея.
Та ние трябва да бъдем благодарни от малките неща, които Бог ни е дал. Ако искате вие да бъдете доволни – бъдете доволни от малкото. Бъдете благодарни от малкото. Едно малко цвете от малкото е доволно, а ти имаш хиляди пъти повече блага – сърдиш се, недоволен си. Защо то е доволно, а ти си недоволен? Недоволството трябва да бъде един подем, един стремеж. Щом турим недоволството на работа, то се обръща на стремеж. Щом растенето спре, ражда се гневът. Щом дойде гневът – направяме някоя пакост – ражда се страхът и т.н. и т.н. се раждат такива качества, след като сме изгубили резултатите.....................................................................................
Когато вие берете здравец, поставете се в едно пасивно положение и като го помиришете, ще се яви известна мисъл. Като миришете един лист от здравец, друга мисъл ще имате. Ако помиришете една теменужка, друга мисъл ще дойде. Ако вдъхнете уханието на карамфил или роза, ще имате съвсем друго настроение! То е един метод да се поправите. Неразположен сте духом – миришете здравец, той ще ви каже своята опитност. Моята опитност е много малка, аз ще ти кажа как аз се тонирам, но ти ще се ползваш от нея. Всички тия цветя упражняват влияние, микроскопическо, но все-таки упражняват влияние. Всички растения, минерали, животни упражняват влияние в нашата еволюция или оставят отпечатъци в душата. Затуй, като се приближиш, ти ще видиш как Господ е работил, да остане тази форма дълбоко в душата ти, и като се върнеш вкъщи, ще имаш мир в душата си. Блажен няма да станеш и щастлив няма да станеш, но все ще имаш едно микроскопическо богатство или една микроскопическа опитност.
Да прочетем Добрата молитва.
 
  Здравец 

Неделни беседи - 1937 г., 1937 г.
По образ и подобие (1937–1938)
Бал маске
Отче наш. Бог е Любов. Сега ще кажа първите няколко стиха от първата глава на Евангелието от Йоана: „В началото бе Словото. И словото бе у Бога. И словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана.“ Духът Божи. 
Философията на живота седи в това, да се избягват еднообразията. В живота съществува едно еднообразие, което носи всички неприятности. Щом започва да ти става мъчно, ти си вече в еднообразието на живота. Даже ако пее човек, ако пее една и съща песен, и тя става еднообразна. Разнообразие е нужно в живота. Но трябва да знае в какво седи разнообразието. Ами не е ли еднообразие, ако всеки ден четем молитвата „Отче наш“ все по един и същ начин? Днес я четем, утре я четем, ред дни я четем, все по един и същ начин, докато най-после тя стане еднообразна. Всякога, когато четеш „Отче наш“, трябва да внасяш една нова мисъл. Всеки ден човек трябва да внася едно ново тълкувание в нея. Ако два пъти четеш „Отче наш“ с една и съща мисъл, ти си вече на крив път. И през целия си живот, и през цялата вечност все трябва да се притуря по нещо ново, както в молитвата „Отче наш“, така и във всичко, което правите. Щом тази молитва стане еднообразна, тя изгубва вече своя смисъл. ............................................................................
Като казвам, че трябва да имаме любов към Бога, питам: Защо трябва да имаме любов към Бога? И защо трябва да имаме любов към ближния си? Ние трябва да обосновем на научна база, защо трябва да обичаме Бога. Ако ти не обичаш Бога, от тебе нищо няма да излезе. Бог не се нуждае от тебе. Той от нищо не се нуждае. Тъй щото, ти със своята любов нищо няма да му придадеш. Ако Го обичаш, нещата ще минат от Него в тебе, и от тебе човек ще излезе. Но ако не Го обичате, с тебе ще стане същото, каквото с дядото и магарето. Ще кажете, че това е обидно. Че през целия си живот човек върши неща, които обиждат неговата мисъл. Когато човек мисли криво, това е едно робство. Когато чувствува криво, това е робство. И когато постъпва криво, това е робство. Това всичко не е нищо друго освен едно робство. Кривата мисъл руши, кривото чувство руши и кривата постъпка руши. Някой казва: „Аз не искам да вярвам в Бога.“ – Това е за тебе. Като вярваш в Бога, ти нищо няма да му придадеш. Но като вярваш в Бога, ти ще намериш пътя, ще имаш светлина да се движиш из този път. Докато човек не намери Божествения път, той нищо не може да постигне в живота си. И най-великите хора в света са опитали тази истина. Изобщо всички хора в света са велики. Аз ги деля на четири категории велики хора: обикновените хора са велики, талантливите са по-велики, гениалните са най-велики, а светиите са над гениите. ..................................
Сега, от научно гледище, трябва да се изучи защо вярата на обикновения човек е слаба. Изобщо, корените на ума се намират в сърцето. Следователно, всяко дърво, което няма корени, не може да има плодове. Вярата е плод на това дърво. Често религиозните, като говорят за сърцето, казват, че то е покварено, опорочено. Това показва, че те нямат ясна представа за първичния човек, когото Бог създаде със сърце, пълно с всички възможности за проява на вярата. Първичният човек, това е космическият, истинският гений, който носи в себе си сърце, богато с възможности за проява на вярата. Човек не може да има вяра, докато не обича. В дадения случай умът е екран, върху който вярата на човека ще се прояви. Умът е екранът, върху който ще се прояви вярата. Върху това платно на ума ще се прояви и знанието. Че наистина умът е платно, се вижда по това, че каквото човек знае, всичко пише на екрана. Обаче, махнат ли се картините от екрана, човек нищо не знае. 
Бал маске 

Тайна молитва
106. Верен на себе си - 23 май 1922 г.,
Тайна молитва
Верен на себе си

Тайна молитва
105. Празното време - ИБ - 16 май 1922 г.
Тайна молитва
Празното време

„Отче наш“
„Ще се развеселя“ 
662. Идете при чистите извори - 19 септември 1937 г.
„Благословен Господ Бог наш“
„Отче наш“
Идете при чистите извори

Тайна молитва
104. Семената - 9 май 1922 г.
Тайна молитва
 Семената 

Утринна молитва на ученика
103. Правилник за учениците на първи окултен клас на Бялото Братство - 1 април 1922 г.
Молитва на окултния ученик
Правилник за учениците на първи окултен клас на Бялото Братство
 

Неделни беседи - 1937 г., 1937 г.
Най-голям в Царството небесно (1936–1937)
 
,,Първо, борбата в света, която е започнала и между най-малките същества, до човека, се дължи все на въпроса за яденето. Всяко същество първо се стреми да се нахрани, да се наяде. И после, когато говорим за условията на живота, разбираме ония условия, при които всяко същество може да се развива правилно и да расте."   ----------------------И тъй като съществата не са разбрали , туй положение с храненето Се е оформила цялата неразбория с концепцията за по силния . Не са разбрали единството в Бога и от там взаимоотношенията на братството  . 

Добрата молитва
102. Ден на равноденствие 9 - 22 март, 1920 г., 8 ч. в. ул. Опълченска. София.
Господнята молитва
Ден на равноденствие

Благодаря!
Мислете за светлината!

Благодаря за беседата! Много ценна, важни насоки ни дава Учителя.
 
„Сега аз не искам да хвърлям никакъв упрек. Според мен вашите наследени черти зависят от едно неразбиране. Не може да бъде човек щастлив вън от светлината. Било е време, когато хората са се видели в едно ужасно положение на Земята. Било е цял ад. Сегашните хора са били потиснати, много по-лошо са били потиснати, отколкото рибите са били потиснати. Те не са дишали с дробове. Атмосферата е била толкоз гъста, че един с един хората не са [се] виждали. Този свят, както сега го виждате, отсега се проявява. Когато хората са излезли из тия тежките условия, от тази гъстата материя, когато умът дошъл в хората и започнал да действува, оттогава се е появила виделината. Откак всичката вода се е събрала в големите океани и морета, тогава горната атмосфера се пречиства. И виделината и светлината на Бога слезли. Тогава човек се е проявил и за него е започнала една нова епоха.
Казвам: В светлината седи една от великите тайни в живота. Светлината и топлината е това, което вие трябва да проучвате. Теоретически хората спорят. Ако разбирате много добре висшата математика, и речта ви ще бъде много добра. В няколко изречения ще може да изразите едно положение. Но понеже не сте математици [...]. Математиката мяза на житено зърно или на ябълчно зрънце. Колкото и да ви разправям, трябва да се посее, да изникне, да израсте, да се развие, да го видите и тогава да имате ясна представа какво нещо е ябълката. Или, когато ние говорим за светлината, тази светлина трябва да влезе и да започне да работи във вас.
В животните умът не действува. Понеже в тях цялото чело е обрасло с козина. Едва образуването на човешкото чело, то е скорошна епоха, това е място, дето светлината влиза. Това е място на лицето, което светлината е обработила. Един човек, който няма гладко лице, един, който е космат, той не може да има правилен ум. Един човек, ако видиш, че постоянно се чеши*, една мома, която постоянно си чеши косата, не е лошо човек да си чеши косата, ако тя се занимава със своята коса, тя ни най-малко няма понятие какво нещо е косата. Тя чеши косата, но косата, това са антени, чрез които се възприема светлината. Светлината има един език. Космите, това са струни, чрез които светлината свири. Езикът на светлината, това е косата. Ако твоята коса е добре вчесана, ако ти разбираш това изкуство, това е езикът на светлината. Ти от косата ще започнеш да чувствуваш какво ти говори светлината.
Сега се чешиш, искаш да се харесаш на другите хора. Ами че как ще се харесаш? Една ябълка, за да ни се хареса, трябва да е сладка, да има вкус. Един цвят, за да ни е благоприятен, трябва да има ухание. Една вода, за да ни е приятна, хубава, трябва да бъде чиста и вкусна. Че как мислим ние да бъдем обични един на друг, ако нямаме съответни качества? И следователно ние можем да бъдем полезни един на друг дотолкоз, доколкото можем да отразим Божествената виделина и Божествената светлина в другите хора. И другите хора може да ни бъдат дотолкоз обични, доколкото те могат да отразяват Божествената светлина и топлина в нас. Казвате: „Той е тъмен човек.“ Светлият човек е светия. Светията носи светлина. Те са израз на Бога. Бог е светлина. Днес виждам тази светлина, това е езикът на Господа, това е Неговото проявление. Тази светлина като влезе във вас, трябва да имате известно разположение в себе си. Казвате: „Животът е, който носи виделината.“ Има един прогресивен начин. Христос казва: „Аз съм виделината на света и който Ме следва, ще има виделина в живота.“
Ние искаме едно подобрение. Сега аз ще ви говоря за неща, с които вие може да си послужите. Вие искате да знаете де е мястото на Господа. Мястото на Господа е вътре във вас. Мястото на Господа е вашата глава. Има едно място, една станция в главата, дето Господ живее. Има една станция във вашата глава, дето Господ всеки ден ви препраща светлина. Христос казва: „И ти влез в скришната стаица“, а сега човек ще направи една къща, ще направиш скришна стая. Не е тази стая. Ти и 10 пъти да влезеш, не е тя. Ти ще влезеш в тази скришна стаица, която Господ от памтивека е направил заради [Себе си]. И там като се помолиш, за да приемеш Неговата светлина и виделина, тогава Той ще ти въздаде наяве. И външните условия ще се подобрят.
Сега някои искат да разберат любовта. Бог е Любов, но любовта е нещо неразбрано. Бог е нещо велико, нещо мощно. Тя е плод на Духа. Любовта, за да се разбере, от Любовта трябва да излезе животът. Но и животът, за да се разбира, и той е непонятен за нас, и той е несносен. Виделината, която излиза из живота, вече става достъпна. Светлината е нещо, което произлиза от самия живот. И когато животът започва да изпуска тази светлина навън, тогава нашият живот става щастлив, или другояче казано: в нас трябва да се пробуди съзнанието...
Мислете_за_светлината!
 

Неделни беседи - 1937 г., 1937 г.
Най-голям в Царството небесно (1936–1937)
Мислете за светлината!
Тука има разделяне на живо мислене от абстрактно .
 

Добрата молитва
101. Съмнение и вяра - държана на 18 януари, 3 ч. сл. обяд, 1920 г., ул. Опълченска, София.
Господнята молитва
 
Съмнение и вяра


 
 

Благодаря за беседата !
Преди , спасението е било чрез ,,страх-божи". Сега е време разумния , сам да влезе в любовта .

Добрата молитва
Песен Благославяй
100. Разговори с Учителя - 8 януари 1922 г. 
Песен Ще се развеселя
Господнята молитва
Разговори с Учителя

Благодаря за беседата!
“Концентрирайте се в дъгата.
В астралния свят ще срещнем животни, води, реки, гущери и т.н.
В менталния свят ще виждаме величествени здания, строежи, там духовете са светещи.
Сега човек, като се концентрира, заспива, а това не бива, защото, щом заспива, влиза в течението на природата, а там са му нужни милиони години, докато намери и вземе правия път. Този е пътят, за който Христос казва: "Молитвите са, които ходят по него, сега вървят подир човека и му помагат." Ти ще се освободиш от всички предмети, които те отвличат, свободен да си, ще затвориш телефоните навсякъде, ще останеш сам, ще кажеш: "На гости отивам." И хайде - в астралния свят.
Падане в транс е същото. Ако много хубаво си съсредоточен в една и съща мисъл, е по-лесно, а иначе е по-мъчно, и пак от външния свят идват смущения.
Медитиране трябва, а не мечтание. Труден е пътят за възлизане, за еволюция, но е приятен. Сега особено пътят за възлизане е по-приятен.
Може да направите следния опит: мислено да отидете на слънцето и ако нещо успеете да видите, да мълчите, никому нищо няма да казвате, само ще се поусмихнете малко. Но този опит е доста труден, за него едва ли някой от вас е подготвен. Човек трябва да е толкова морално издигнат, да устоява на думата си, да бъде изправен във всяко отношение. Затова по-добре е да направите следния опит. Опишете обстановката на стаята на ваш приятел, за да проверите интуицията си. Това е приятна работа, с която може да се занимавате. Опитът е необходим на глупавия човек. Само умният може да се ползува от опитността на другите. Човек е едно колективно същество, то се въодушевява от разни неща, но тези неща не са важни за него. Той трябва да знае кои именно неща са важни за него, и на тях да се спира.
Щом основно изучите своя живот, тогава ще започнете да изучавате живота на другите. Защото, ако се свържете с един лош човек, ще слезнете заедно с него, а после качването е много трудно, затова стойте надалеч от лошия човек. Трябва като артист да слизате и да се качвате. Затова за всички времена е валидна мисълта "Познай себе си." - Първо ще опознаете себе си, а после ще помагате и на другите. В Писанието се казва, че трябва да се родиш изново. Или ще повдигнеш, или ще те повдигнат, или ще паднеш. Затова, като свършим първата стадия - раждане по плът, тогава ще има раждане по дух и тогава няма да има противоречия.
I-та стадия - Ще се родиш от грешни родители. Ще се мъчиш.
II-та стадия - Ще се родиш от добри и лоши родители.
III-та стадия - Ще се родиш само от добри родители и тогава ще за-започнеш правилното си развитие.
Ако душата знаеше своето минало, тя нямаше да може да се развива...“
Живо_течение

Добрата Молитва
Химн на Великата Душа
 
Заповедта на Учителя
 99. Живо течение - 19 декември 1921 г. 
Господнята молитва
 

Молитвен наряд за начало:
Ще се развеселя - песен
Духът Божий - песен
Молитвен наряд за край:
„Благословен Господ Бог наш“
Тайна Молитва
 
Ще ви прочета само два стиха от 31-ви псалом: 23-ти и 24-ти стих: „Възлюбете Господа, всички преподобни Негови. Господ съхранява верните и въздава изобилно на онези, които се обхождат горделиво. Имайте дръзновение и да се укрепи сърцето ви, всички, които се надеeте на Господа.“
 
Ще се спра върху онази хубавата мисъл, която е казал псалмопевецът: „Възлюбете Господа.“ Думата „възлюбете“ Господа е един скъпоценен камък, който, ако се обработи, придобива своята цена. Любовта е закон на освобождаване. Без любов свобода в света не може да има. Най-неразбраната любов стяга връзките. По някой път онези, които те обичат, ще те свържат по-добре, да не би да паднеш. Майката, която обича детето си, по някой път му причинява болка, страдание, не от зло желание, но от неразбиране. Във всичките хора има един страх от Бога. Малко хора има, които обичат Господа, повечето се страхуват от Него. По някой път се съмнявате дали е навсякъде или не. Някои се съмняват дали е всесилен или не. Понеже, като се намерите в голямо нещастие, казвате: „Ако беше всесилен, не би допуснал тия работи, които се случват с мене.“ Питам: Когато Господ допуща някоя ябълка да бъде обрана от децата или от птичките, нещастие ли е? От материално разбиране, за крушата или черешата е голямо нещастие, че я обират. Но с туй се подразбира, с обирането се разпространява нейният род.
На едно място Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме.“ Тъй, както е сложен нашия живот, ние виждаме навсякъде едно противоречие. Противоречието произтича от факта понеже ние търсим своето лично благо в света. Светът не е създаден заради нас. Светът не е създаден за мравите. Светът не е създаден за гущерите. Светът не е създаден за змиите. Светът не е създаден за животните. Не е създаден и за човека. Че човек живее в света, то е друг въпрос. Че мравите живеят, то е друг въпрос. Сега, онова чувство, което ние имаме: как така човек да страда!
Понеже човек е направен по образ и подобие Божие, светът е създаден за Бога. Човек е създаден по образ и подобие, значи Бог създаде света за Себе си. Тогава, когато вие обичате, за кого обичате – за хората или за вас? Вашата любов, която вие създавате, за кого я създавате – за хората или за вас? За вас са я създали. И при това искате да покажете, че вие обичате другите хора. То е второстепенно. Всеки един човек е само един пробен камък за вашата любов, за да се познае колко тя е силна. Любовта ви, след като се прояви, тя остава пак за вас. Ако вашата любов не може да ползува самите вас, тя никога не може да ползува и другите. Ако вашата любов може да ползува вас, тя може да ползува и другите. Ако вашата истина, която имате вие, не може да ползува самите вас, да ви ръководи, то тя не може да ползува и другите. Ако вашето знание не може да ползува самите вас, не може да ползува и другите. То е един закон, който трябва да го имате предвид...
Възлюбете_Господа!

Благодаря!
Великoтo малко и великото голямо

Неделни беседи - 1937 г., 1937 г.
Най-голям в Царството небесно (1936–1937)
Великoтo малко и великото голямо
„Отче наш“
„Ще се развеселя“
Ще прочета само няколко стиха от 12-ата глава на [Евангелието от] Матея, от 17-и стих надолу.
„Духът Божи“
Не е лошо дето има мнозина живееики в умерените пояси да си мислят , че само там е живота . Лошото е , когато това започнат да го налагат като единствена възможност .И няма значение дали си вярват или лъжат  околните И в двата случая те си вредят , като сами спъват проглеждането си .