punfumk

Здравейте, аз преди малко се регистрирах във форума и попринцип не пиша по форуми, но сега просто няма как. Пиша ви, защото очевидно и вие имате особени сънища. Разказвала съм на всякакви приятели и познати за моите сънища и никой от тях не разбира за какво му говоря и какво се опитвам да обясня. Сънищата, които имам, са цветни, ярки, наситени със символи (предмети в съня, за които още докато сънувам, знам че означават нещо - маймуна, зъби, пари, греда, стълбове и т.н.). Такива сънища имам от дете. Всички ги помня с много големи подробности. Имах голям период, в който съня ми започваше със събуждане или сънувах, че сънувам и че се събуждам от втория си под-сън и продължавам да сънувам. Обикновено в такава ситуация първия сън не го помня. Друга особеност, която съм забелязала е, че те много рядко са светли (слънчеви) и щастливи, в повечето случай са по-мрачни и с бледи цветове, само символите се открояват. При по-мрачните си сънища, почти винаги усещам нечие присъствие, което винаги знам, че е с мен. Понякога ми казва неща без думи ( искам да кажа, че разбирам неща без гласове или нещо такова), понякога ме следва в съня, а понякога присъствието е толкова силно и недобронамерено и изобщо не се чувствам комфортно. Друга особеност е, че почти винаги съм наясно, че сънувам. Аз прочетох това, което сте написали за вашите сънища, но при мен ситуацията е по-сложна. Аз почти никога не мога да управлявам сънищата, защото това, което изпитвам, докато сънувам, е че аз съм мълчалив наблюдател на неща, които се случват около мен. Понякога, докато съм в сън, се случва нещо върху мен, без аз да съм го искала, предизвикала или да съм очаквала, че ще стане. Насън, когато нещо се случва, често мястото, в което се намирам се разрушава към края на съня (или цялото, или част от него) и изглежда, че самото място не ме иска. Все едно се опитва да ме убие или нарани, да ме накара да се махна. Аз винаги успявам да избягна препяствието и веднага след това се будя. В сънищата абсолютно винаги изпитвам емоции, но нямам абсолютно никакви физически усещания, като вятър, топлина, допир, болка или подобни. Разказвам всичко това, защото искам да знам дали някой има подобни силни усещания от сънищата си. Даже от известно време спрях да сънувам предметите, които значат определени неща и вече не мога да разтълкувам какво ми казват. Ще ви разкажа последните си два , които имах тази седмица. Първият е от петък срещу събота. Сънувах, че съм в подземна зала, нещо като бална зала с високи тавани и сводове. Залата се намираше в някакъв университет и беше цялата от тухли. В съня си аз се виждах цялата в гръб (в сънищата си не виждам себе си, един път само се сънувах как се оглеждам в огледало, но не се виждах ясно). В този сън се виждах много ярко, не си виждах лицето, но имах абсолютна представа за това как точно изглеждам. Знаех със сигурност, че съм изключително красива(по моите разбирания за красота). Бях абсолютно себе си, т.е. нямах нищо променено във външния си вид, освен дрехите. Сънувах, че имам златна рокля с нормална дължина над коляното. Беше от малки елементи като пайети и отразяваше светлината в златист, леко розов цвят. Имах стегнато тяло, хубави изваяни крака, имах тен, бях на високи токчета, знаех какъв ми е грима, доста премерен. Аз попринцип в реалността съм с черна дълга чуплива коса. В съня ми тя си беше същата само, че дълга до кръста, леките ми къдрици бяха по-изваяни, косата ми имаше жизненост, обем и лъщеше. С една дума изглеждах като холивудска звезда и усещах погледи върху себе си без те да ме притесняват. Чувствах, че доминирам, че съм един вид победител. През цялото време в съня вървях след себе си. Накрая стигнах до едно място в залата, където имаше напречна греда на тавана, която да подпира сводовете. Погледнах нагоре и знаех, че на това място над тавана на залата минава подземното метро и че тази греда удържа тавана да не се срути. Усещаха се вибрациите на приближаващото метро и в този момент си помислих как тази греда е издържала толкова дълго време такова натоварване без да се разруши. Секунда по-късно метрото мина отгоре, гредата започна да поддава и аз усетих, че тя ще падне. Тръгна да се срутва, все едно летеше към мен, аз обаче някакси не се притесних особено, а просто направих една крачка в дясно и гредата се строполи зад гърба ми. Самата греда докато още беше на таван беше диагонално разположена, както и метрото минаваше диагонално. След това се събудих. Вторият ми сън е от вторник срещу сряда. Беше ужасен, защото след това не можах да заспя цяла нощ. Стоя на лампи до сутринта. Легнах си в 12 вечерта, а се събудих в 1:30 и след това изобщо не можах да заспя до 5 вероятно. Сънувах как си лежа, в моето легло, в моята стая. Всичко си беше същото, само леглото се намираше на друго място в стаята. Беше нощ и се опитвах да заспя, но не можех, защото нещо се случваше. Имаше светлина, която идваше откъм прозореца. Не беше силна, просто светлина. В стаята обаче усещах и че има и други хора ( обикновени). Нещо странно се случваше с материята на стаята, като че ли имаше промяна в полето или и аз не знам какво точно, но никой не забелязваше нищо особено, само аз. Не можех да разбера, защото само аз знам, че нещо се случва и че има нещо странно. През цялото време лежах и изобщо не можех да помръдна, исках, но някой не ми позволяваше. Опитах се да кажа на другите хора че нещо се случва, да ги предупредя, но отново някой не ми позволяваше да говоря. Все едно имах нещо на гърлото. Усещах, че съм под нечий контрол. Контрола идваше от светлината навън. В един момент успях да се освободя и тръгнах към терасата, за да видя какво се случва навън и кой е там. Терасата на моята стая попринцип е с две врати едната към моята стая и една към съседната. Не знам защо в съня ми тръгнах да излизам на терасата през съседната стая. Така ми се удължава пътя и е доста нелогично, но така се случи. Точно преди да изляза на терасата, силата ме вдигна във въздуха. Бях в абсолютна безтегловност с тяло успоредно над земята, но гледах към земята. Почувствах се много паникьосана. Силата започна да ме притегля към себе си. Аз започнах да се бунтувам и да си променям позицията на тялото, така успях на си видя краката, т.е. бедрата и да видя как съм над земята. Докато това се случваше, темпото на притегляне към силата се ускоряваше и скоростта нарастваше бързо. Преди да успее да ме притегли, аз започнах да казвам "не, не, не" и за секунди се озовах в собствения си креват. Вече будна и седнала в леглото като имах усещането, че съм видяла самото си пренасяне от съня в позицията, в която бях в леглото. Бях толкова изплашена, объркана, толкова силни емоции изпитвах. Бях абсолютно будна, изобщо не ми се спеше. Съня беше толкова реален, че не бях сигурна дали наистина съм го сънувала. Честно казано изобщо не си спомням как съм запалила лампата. Знам, че станах да видя колко е часа и не можех изобщо да се успокоя. Пуснах си лаптопа с надеждата да не мисля за това, но беше много трудно. Изобщо не разбрах как е станало 3:30. След това реших да си легна на запалени лампи без да затварям очи за дълго, а постепенно да се унеса, защото паниката ми беше много голяма. Доста дълго време лежах. Ами това е засега. Имам адски много сънища, които мога да ви разкажа. Ако имате някаква информация относно това, което сънувам, защо го сънувам и дали някой сънува такива сънища с толкова много детайли и усещания ще се радвам да ги сподели.