Здравейте и от мен Казвам се Илияна и съм на 25 години. ИЗвинявам се предварително, ако темата се повтаря. Знам, че има много теми, свързани с ОКР и тревожност, но бих искала да споделя и моята история с вас.Пиша с молба за съвет към специалистите, а и към останалите участници, които са преживели същото. Преди 2 години след като завърших университет и се върнах в родния си град, след всичкото напрежение, през което преминах се отключи моето състояние, което стартита с паник атаки и след това тревожност и натрапливости. Винаги съм била от хората, които търсят помощ, когато нещо не им е наред. Така направих и този път - тръгнах на психолог, който ми обясняваше, че ми няма нищо и трябва повече да разнообразявам ежедневието си. Но състоянието ми се влошаваше, докато не стигнах на предела - много безсънни нощи,тревожност, загуба на тегло и натрапливости от всякакво естество ( да не се самоубия, да не нараня някого, да не полудея, хипохондрични мисли), въобще всички болести на земята ги имах аз. Наложи се да потърся психиатър, който ми назначи медикаменти. Пих ги 3-4 месеца, като същевременно с това посещавах психолог. Реших, че лекарствата не са начина за справяне, те не променят мисленето на човек, което при мен явно е програмирано не така както трябва. Накратко за живота ми като малка - на 3 год останах без майка, която почина от заболяване и за мен се грижеха родителите на майка ми, а след това като тръгнах на училище и баща ми. За него мога да кажа, че е страхотен човек, никога не ме остави, но той беше военен и можете да си представите как едно момиче израства възпитавано от военен строг баща, който изискваше максимума от мен, за което сега съм му благодарна за това, което съм (възпитана, трудолюбива, но може би по-строгото му поведение към мен е една частица от причините за състоянието ми сега). Аз не го упреквам за нищо, той така е бил възпитан и такива са били разбиранията му. И така от 1 година и половина аз не взимам никакви лекарства и разчитам изцяло на себе си да се справя. С психоложката ми изработихме програма за справяне в стресови ситуации ( медитация, разтоварване), но проблема е следният - сега съм бременна в 7 месец и на моменти кризите се завръщат, при което тази нощ беше поредната безсънна, с мн напрежение, страх да не родя по-рано. Опитах да приложа някои от техниките за справяне, но не ми се получи, напрежението все още го има и сън не ме хваща, а така ми се спи. А моята психоложка казва, че като родя ще говорим с психиатър да назначи антидепресанти. Но аз не искам да пия хапчета, искам да променя себе си, а не зная как. Вече 2 години се въртя в кръга, а сега състоянието ми става нетърпимо, особено като съм бременна и притесненията са по-големи. Искам да помоля, ако може някой от специалистите да сподели някакъв начин поне засега за справяне с тревожността и мислите, да даде някакъв съвет ще съм много благодарна. Страх ме е с тези тревоги да не навредя на детенцето си. Багодаря предварително за отделеното внимание