iliqna

Правиш огромна грешка като се ровиш в разни сайтове! Само се объркваш още повече! Специалистите ти казаха, че няма такава възможност! А и почти всеки в това състояние се страхува, че ще развие шизофрения, което ти е казано, че няма да се случи! Недей си губи времето да четеш в разни сайтове и да затъваш, а намери психотерапевт и започвай да работиш за подобряване на състоянието! Ако смяташ да четеш нещо, чети тук във форума историите на хора, които са се справили и като за начало докато намериш специалист, може да пробваш някои от техниките, описани тук-да намалиш напрежението поне!

Здравей, Есен! Пише ти едно момиче, което е преминало през това състояние. Аз родих преди 2 месеца, но тревожното състояние с натрапливостите го имам от 2 години. Искам да ти кажа, че нито една от тези мисли за които говориш няма да се реализира! Имала съм точно същите натрапливости, че и още много други, различни по съдържание, просто мозъкът си играе! Когато успееш да се справиш с една мисъл, мозъкът пуска друга, която да те плаши! Знам, че изглеждат много истински, но не са! Те не са твои мисли, а на твоя страх! Просто мозъкът ти ги представя огледално! Теб те е страх точно от тези неща, ти обичаш себе си много, живее ти се, обичаш и своите роднини, които никога няма да нараниш! Просто си под стрес и това трябва да промениш, да го намалиш, за да намалеят натрапливостите! Според мен като за начало трябва да правиш нещо, което обичаш, което те разсейва. Трябва да се разхождаш, хубаво е за теб. Аз нямах тази възможност, понеже ми се налагаше да лежа за задържане и това още повече влошава състоянието! Най-големият враг е да стоиш и да бездействаш и да се задълбочаваш в мислите! На мен ми помогна медитацията и коремното дишане за да намаля напрежението! Тук в сайта има много обяснени техники за повлияване на състоянието, прочети ги, като за начало ще ти подейства успокоително! Според мен трябва да си намериш терапевт, който да ти помогне да се справиш! Но трябва да знаеш, че силата е в теб, някой може да те направлява, да ти покаже пътя, но ти трябва да си мотивирана да се справиш! Аз все още имам натрапливи мисли,но отношението ми към тях се промени, не позволявам да ме разстройват, разпознавам ги и ги игнорирам! На моменти като съм по- напрегната се засилват, но аз сегя тепърва работя по изграждане на самочувствие, на доверие в себе си, на самостоятелност и независимост! Знам, че сега всичко ти изглежда много истинско и страшно, но ще отмине! Трябва ти програма да си направиш, да си заета с нещо постоянно! Аз мога да ти изброя няколко техники, които на мен са ми помогнали, но всеки в индивидуален. Ако имаш въпроси питай, с каквото мога ще ти помогна, защото и аз все още работя върху себе си, но повярвай ми всичко това, което ти се случва е напълно преодолимо!

Здравейте! Искам просто да споделя своята възмутимост от това, на което попаднах днес! Знам че има хора, които са се справили с ОКР, които сега се чувстват добре и живеят живота си пълноценно, а и специалистите, които отговарят в този форум са помогнали на много хора да преодолеят натрапливата си невроза. Говорят двама психиатри, единият от които е завеждаш клиника по психиатрия с много години стаж в предаването"Духът на здравето" ! Останах много изненадана и възмутена как пред толкова голяма аудитория те казват, че ОКР е невъзможно да бъде преодоляно напълно, те говорят за него като болест, че единственият начин е човек да си пие лекарствата цял живот и само тогава ще е добре, че имало рецидив на състоянието задължително на 100%, че то било генетично, като високото кръвно и веднъж отключи ли се - лекарствата са до жовот иоще куп неща, които биха повлияли мн зле на хората в това положение! Аз имах късмета да попадна на специалисти от форума, които знаят какво правят,и знам, че колкото и да е трудно ще се справя някога, но за съжаление голяма част от хората биха се отчаяли напълно след това, което са гледали!

Много бих се радвала, ако наистина има възможност и ако работи по скайп! Диди, ако имаш време, което да ми отделиш, много ще ти бъда благодарна! Наистина имам нужда от човек, който може да ми покаже пътя! Благодаря и на вас д- р Първанов за мненията и отделеното време

За мое огромно съжаление никой от вас не е от моя град, а сега наистина нямам възможност да пътувам, заради положението, в което съм. Благодаря ви все пак, че отделяте от времето си за да ми пишете! Дано успея да намеря някой, който да ми покаже правилния път.

,Д-р Първанов, прав сте! Не съм се изразила точно! Търся човека, който да може да ми помогне да се променя, да ме насочи и да ми покаже пътя. А досега попадам на хора, които ми препоръчват като вариант лекарствата, казват ми: "Ако не можем да овладеем състоянието, има медикаменти, с които ще се справиш", също ми казаха: " Ако те боли глава, взимаш хапче- същото е, защо да се измъчваш и да чакаш да мине от самосебе си." Може и аз да съм човек, който не може да разбере как да се справи и затова да ми се препоръчват медикаменти. Не знам в коя от двете страни е проблема - моята или на терапевтите, при които съм ходила.

Здравейте отново от мен! Искам да споделя какво се случва с мен и дали съм на правилния път. Както бях споменала в предишния си пост страдам от 2 години от генерализирана тревожност и натрапливости.Вземала съм антидепресанти 3 месеца, но ги спрях преди година и половина, зашото знам, че това не е решението. Ходила съм и все още ходя на психолози, но за момента още съм в лапите на страха. Сега съм бременна и от няколко дни ме преследва страха да не родя по-рано. Само като ми мине мисълта през ума и ме обзема една паника, краката изтръпват, обливат ме горещи вълни, не мога да спя и корема започва да ме стяга, от което аз още повече се паникьосвам и се завъртам в омагьосания кръг. Снощи както си седях, усетих вътрешно напрежение, при което ме обзе паника, легнах си и започнаха да нахлуват мислите в главата - ще родя по-рано, детенцето ще ми е недоносено и още куп навързани мисли- всяка мисъл поражда друга и положението става страшно. Станах, взех един тефтер и започнах да си пиша: Тези панически атаки и мисли не могат да ми навредят, не могат да предизвикат раждане, това са само мисли- те напрягат тялото ми, не трябва да им вярвам; реалността е съвсем различна - нямам поводи за притеснение, чувствам се добре. И си казах, че ще оставя да премине паниката, това е просто едно напрежение, което ще отмине, не трябва да ме притеснява. Опитвам и техниките с дишане. Опитвам се сама да се справя, обаждам се на психотерапевта си отвреме-навреме, когато кризите станат непоносими, но се опитвам сама да си го наложа. Защото, ако сама не го проумея, колкото и да се обаждам - психотерапевта ме успокоява за кратко и после всичко се връща. От Пловдив съм, ако някой знае терапевт, който наистина се справя с тревожните състояния, нека сподели. Моля да ми дадете съвет дали вървя в правилната посока, и някой от специалистите тук, ако работи онлайн ще се радвам да се свържа. Ентусиазирана съм да се справя, колкото и да ми е трудно! Нахлуват мисли в главата - няма да се справиш, състоянието ще се влошава, но аз си казвам: Това не е истина, и си го казвам на глас - мисля, че има някакъв ефект. Вчера се притесних, че с тези кризи на емоционално изтощение ще се изчерпам психически и ще рухна , ще изпадна в депресия и ще се самоубия- но пак гледах да не се поддавам, това е пак натраплива мисъл, нали? Благодаря предварително за отделеното внимание!

Благодаря за отговора д-р Първанов. Относно това, което имах в предвид, че човек трябва да се справи сам, исках да кажа, че лекарствата не са решението. А в днешно време е много лесно да се изпишат хапчета, или ако психотерапевта не може да се справи със състоянието на своя клиент - казва ще вземеш хапчета и нещата ще се оправят. Аз от година и половина се справям със собствени сили, без лекарства, а само с посещение при психотерапевт, но ми е много трудно. И вече взех да се отчайвам, че явно в мен е проблема, че не могат да ми помогнат. Сега нямам възможност да пътувам до София, понеже трябва повече да лежа, мислите и тревожността ме съпътстват постоянно почти, но аз успявам да се справя сама донякъде. Понякога се предавам на състоянието и усещам как започвам да затъвам и се опитвам да не обръщам внимание- казвам си: зле ми е, но ще премине. Дано само не се усложни състоянието ми след раждането, защото то си е пак стрес, а ми предстоят най-хубавите моменти в живота! Искам да ги изживея без страх. Някой от специалистите тук, ако може да ми помогне, да работи онлайн или просто няккави съвети за преодоляване на тревожността, поне докато родя. Опитвам с релаксация и медитация, но съм самоука и не знам до колко ми се получава! Благодаря предварително!

Благодаря Ви много за отговора! И аз съм на мнение, че човек трябва сам да се справи със себе си. Просто малко се отчаях, защото смених 2 психолога и резултатите не са това, което очаквах. А аз отдавна следя вашия форум и съм запозната с причините за състоянието си. Тук всичко се обяснява точно и разбираемо. И съм наясно, че трябва да променя себе си, а не да взимам хапчета. Щом година и половина съм се справила без тях и сега трябва да мога. Мислих дори като родя да се запиша на йога, да се занимавам с нещо, което разпуска, което отнема напрежението. Бих заочнала още сега, но бременността ми е малко проблемна и трябва повече да си почивам вкъщи. Ако може да ми препоръчате ваш колега или някакъв начин за справяне на моментното ми състояние. Просто искам да успея да контролирам напрежението си, от което следва напрегнатостта, а и натрапливостите.Предварително благодаря, а аз ще разгледам беседите на Учителя тук в Портала. Аз съм от град Пловдив. Хубав ден на всички.

Здравейте и от мен Казвам се Илияна и съм на 25 години. ИЗвинявам се предварително, ако темата се повтаря. Знам, че има много теми, свързани с ОКР и тревожност, но бих искала да споделя и моята история с вас.Пиша с молба за съвет към специалистите, а и към останалите участници, които са преживели същото. Преди 2 години след като завърших университет и се върнах в родния си град, след всичкото напрежение, през което преминах се отключи моето състояние, което стартита с паник атаки и след това тревожност и натрапливости. Винаги съм била от хората, които търсят помощ, когато нещо не им е наред. Така направих и този път - тръгнах на психолог, който ми обясняваше, че ми няма нищо и трябва повече да разнообразявам ежедневието си. Но състоянието ми се влошаваше, докато не стигнах на предела - много безсънни нощи,тревожност, загуба на тегло и натрапливости от всякакво естество ( да не се самоубия, да не нараня някого, да не полудея, хипохондрични мисли), въобще всички болести на земята ги имах аз. Наложи се да потърся психиатър, който ми назначи медикаменти. Пих ги 3-4 месеца, като същевременно с това посещавах психолог. Реших, че лекарствата не са начина за справяне, те не променят мисленето на човек, което при мен явно е програмирано не така както трябва. Накратко за живота ми като малка - на 3 год останах без майка, която почина от заболяване и за мен се грижеха родителите на майка ми, а след това като тръгнах на училище и баща ми. За него мога да кажа, че е страхотен човек, никога не ме остави, но той беше военен и можете да си представите как едно момиче израства възпитавано от военен строг баща, който изискваше максимума от мен, за което сега съм му благодарна за това, което съм (възпитана, трудолюбива, но може би по-строгото му поведение към мен е една частица от причините за състоянието ми сега). Аз не го упреквам за нищо, той така е бил възпитан и такива са били разбиранията му. И така от 1 година и половина аз не взимам никакви лекарства и разчитам изцяло на себе си да се справя. С психоложката ми изработихме програма за справяне в стресови ситуации ( медитация, разтоварване), но проблема е следният - сега съм бременна в 7 месец и на моменти кризите се завръщат, при което тази нощ беше поредната безсънна, с мн напрежение, страх да не родя по-рано. Опитах да приложа някои от техниките за справяне, но не ми се получи, напрежението все още го има и сън не ме хваща, а така ми се спи. А моята психоложка казва, че като родя ще говорим с психиатър да назначи антидепресанти. Но аз не искам да пия хапчета, искам да променя себе си, а не зная как. Вече 2 години се въртя в кръга, а сега състоянието ми става нетърпимо, особено като съм бременна и притесненията са по-големи. Искам да помоля, ако може някой от специалистите да сподели някакъв начин поне засега за справяне с тревожността и мислите, да даде някакъв съвет ще съм много благодарна. Страх ме е с тези тревоги да не навредя на детенцето си. Багодаря предварително за отделеното внимание