mysoulismyworld

Според мен твоя мъж не е отговарял на твоите представи за мъж и любов!С годините също се стига до едно еднообразие,ежедневие във връзката,скука.Но,това,което искаш го няма за цял живот,не можеш да очакваш страстта в любовта да е  постоянна,това да си влюбен и да обичаш е различно.Казваш '' че сме заедно от малки , нямали сме други връзки и нямам изградена система от ценности във една връзка, нито база за сравнение, един вид незрели сме в това отношение. Друга моя особеност е, че не се приемам и обичам напълно, което рефлектира и върху любовта ми към другите. Усещам, че за да обичам даден мъж, той трябва да е перфектен в моите очи, а зная че това е невъзможно и ненужно.  '' Базата за сравнение не е задъллжителна за да оцениш някого.Както каза психоложката хората се променят с времето,това,че си мислиш,че си била незряла не е точно така,мн двойки се взимат на тази възраст и са щастливи заедно.Идеята за перфектния мъж знаеш,че е химера,но въпреки това вътрешно се надяваш да имаш такъв,това те подвежда!Това,което си казала на мъжа си мн ще му повлияе,може да промени отношението си към теб,помисли и си отговори на въпроса,ако можеш какво ще стане ако един ден мъжът ти ти каже,че вече не те обича по същия начин и мисли дали да се разделите,помисли си готова ли си да загубиш мъж,който те обича,подкрепя и е бил през всичкото време с теб и до теб,бил ти е приятел.Помисли си дали споделянето и приятелството,това да можеш да кажеш на някого всичко ,да знаеш,че този някой те приема такава каквато си и винаги е зад теб е по-маловажно от това да чувстваш страстта,емоцията,душевната химия,която в един момент няма да бъде това,което е била първоначално.Близък ли го чувстваш или по скоро чужд?При вас липсва разнообразието,изненадите,новите изживявания,а сивото ежедневие убива.Не знам кое е правилно за теб,но само гледай да не съжаляваш после,пък и имате дете.
Моето мнение не е компетентно,но аз преживявам нещо подобно,при теб може да не се получи така,не зная,може и да е различно.Но моите представи за мъж също бяха различни,аз също търсих това,което ти описваш,голямата любов и прочее,оценявах качествата на приятеля ми,но както се изразиха в предния коментар-повърхностно,не оцених самия него,въпреки ,че през цялото време мислех,че оценявам това,което е.Липсваше ми тръпката,разнообразието и т.н,също някои неща ме дразнеха много в него,но това което имах с него беше повече от това,защото споделях с него най-големите си тайни,беше най-добрия ми приятел и сега го  оценявам и разбирам,сега ,когато е късно.Защото аз го отблъсквах мн пъти ,а той ме обичаше,така както никой преди,докато един ден той ми сподели,че вече не чувства същото и промени отношението си към мен ,вследствие на постоянното отблъскване от моя страна,за което много съжалявам!

Това което описваш е банална истина в която е затънал всеки т.н. "успешен" брак. Защото неуспешният е, да си изживееш тая "голяма" "любов", и след това едно "голямо" нищо... И ти ясно си осъзнавала това чрез изборът който си направила навремето. Но едно е да знаеш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш дето има една българска приказка. С това не казвам, че има нещо лошо в начинът по който се чувстваш и трябва да се упрекваш за това. Но илюзията, че любовта се "търси" идва от холивудските филми и женските списания, не от реална психология. Любовта която се "търси" рядко е тази която си се надявал да "намериш". Мое лично наблюдение е, че жените като цяло не познават мъжете с които са. Опознават само някакъв битов, външен образ, който бързо се изтърква, какъвто и да е. Ако не познаваш някого в дълбочина, не можеш и наистина да го обичаш в дълбочина. Генерален проблем и на мъжете от край време е, че те не са склонни да говорят за себе си и да споделят, тъй като това се възприема като слабост (дори и от жени които на съзнателно ниво не си го представят така). На повърхностно ниво си оценила някакви качества у мъжът си, но никога не си оценила самият него, никога не си видяла в него нещо което искаш да обичаш. Не си видяла какво стои под тези качества на повърхността, защото не си и гледала. Но мога да те уверя, че ако не си успяла с него, още по-малко ще успееш с друг. Напротив, ще "търсиш" други повърхностни "качества", които ще се "изтъркат" дори още по-бързо... Може да си получиш "дозата" "любов", но знаеш какво следва след като наркотикът свърши - той си взема наобратно всичко което уж ти е дал... 
Едно решение е, да отделиш лично време през което наистина да си с този мъж, да махнете битовите роли, и да говорите и споделяте наистина като приятели. Да постигнете истинска близост. Не подценявай приятелството, има множество градации и там. Има приятелство и приятелство... Едно може да е основано на взаимна полза и интереси (каквото е бил по същество бракът ти), друго може да се гради на истинско познаване на другия и усещане на силна връзка с него. Кое от двете ще е, зависи от твоето собствено отношение към хората. Според мен, повечето хора имат нещо заради което да бъдат обичани. Не е ли така? Особено след 15 години съвместен живот и дете... Но ето ти парадоксът на човешката "любов"...