Силвия СД

Послушайте... Чуйте! Death Magnetic - My Apocalypse

И той БЯГСТВО ОТ ЖИВОТА ли се нарича този така наречен Път?

Едно и също са. Когато човек е в хармония със себе си, то той е в хармония и с останалите, не смяташ ли, Инка? Например, когато ти си в хармония със себе си, твориш прекрасни неща, които няма начин да не се харесат и на останалите. Никога няма да забравя онази прекрасна картина на баща ти! Омагьосана съм от нея! Каква душевна хармония излъчва и колко сила и устрем, едновременно с нежността присъстват в нея, какво съчетание на душевен покой с невероятна динамика има там! Или вземи един музикант - хароничността на личността му как ще се излее в прекрасни звуци, чието съчетание извиква възторзи в публиката! Просто е - онзи, който е в хармония в себе си, той е в хармония и с околния свят.

Какво представлява надеждата, мечтата? Спомен за истината.

"Силните намират начин, слабите намират оправдание. " Няма силни и слаби хора. Има само хора, непреминали все още през себе си. Но не с мазохистичната страст на самоубиеца, а с разбиране. Такива остават в непреодоления си страх да разчупят собствения си егоцентризъм и да се погледнат отстрани. Страхът от истината за себе си - началото на всичките беди, пребиваване в илюзията. И спасение в бягство. Лъжи за себе си, за живота си, за хората около себе си, лъжи и интриги, с които залъгват егото си, затъвайки още повече в тинята на онова, което не може по никакъв начин да се нарече красиво. Бягство от себе си. Приспиване на съвестта. Тъжно е, защото всеки човек носи и красота. Както и силата да съумее да погледне към грозотата си и да я изчисти. Няма силен човек на този свят, който не е бил слаб, който не е падал, комуто живота му не го е прекарал през ада. Силен и чист се става само така - минавайки през собствения си кошмар. Всеки има своя ад, това е част от живота. Но никой не е обречен да остане там. И никому не е отказан изхода. Смъртта на егоизма е смърт на всички страхове от живота. И проглеждане в истината.

Любимите ми животни са... хората. ))))

Moon River ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Първи вариант: Приятел идва на гости при теб, докато си стъпи на краката, ти го издържаш. Приятелят пропива всичките ти пари, които ти изработваш с труд. Ти изкарваш много пари. Работиш от сутрин до вечер тежка работа. Той пие от сутрин до вечер. Оставаш без пукната стотинка. Втори вариант: Приятел ти казва, че има нужда от помощ. Ти протягаш ръка да го извадиш от дупката, в която е потънал. На приятел винаги се помага, какъвто и да е той. Закон! Той те повлича на дъното. Измъква се от дупката и си отива, без дори да се обърне. Ти оставаш там. Трети вариант: Нямаш подобни "приятели".

Не го ли виждаш? Тук е /отговор )) /.

Успехът не зависи от никого другиго, освен от самия човек. Този, който сам прави пътя.

Поздрав за всички жени! Ola mi buena niña

Специален поздрав за Ина за това, че напълни душите ни с много ефирна красота! Инка, с Мона ти желаем още много истински и радостни мигове! Дано престоят ти във Варна, както и животът ти занапред, бъде прекрасен! ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Някои играят за да спечелят (или дори за да загуби другия), някои играят просто за забавление. Освен това някои играчи дотолкова са се отъждествили с играта, че нямат представа за реалността; други осъзнават, че това е само игра. Кои точно са най-великите играчи? Играта нали не се играе за да спечели героят в нея, а за самия играч? А иначе провидението са самите правила и играта няма да е това, което е без тях. Виждам, че не си доловил леката ирония в цитирания от теб въпрос. А иначе, най-великите играчи са тези, които умеят да проиграят себе си.

С отговора изпреварваш въпроса си. :-)))

Благодаря на всички, взели отношение по споделеното от мен! Но, единствена Мона разбра за какво говоря.

"Този, който не е минал през човешката любов, никога няма да се докосне до божествената." - думи на Дънов Когато стана бог, ще обичам по божествения начин. Сега съм човек и умея това - да обичам човеци.

Хайде, помагайте, бели братя и сестри! Кажете някоя формулка и молитвичка. Фир фер какво беше там... и къде.

Не зная как да разкажа нещо, което особено много ме развълнува миналата нощ. Мисля, че това е темата, в която трябва да го споделя. Онова, което се случи, надхвърля пределите на думата езотерично. Точният израз е нечовешко. И за мнозина, вероятно, ще бъде страшно. С нито една дума на човешкото слово не бих могла да пресъздам дълбочината на изживяването. Рано тази сутрин, малко преди 5 часа, бях разтърсена от онова, което чух. Моята съквартирантка / но сякаш не тя, а някой друг/ говореше насън страшно. Тежко беше да чуя това, сякаш някой искаше да открадне душата й, сякаш я душеше, заплащваше ужасно живота й, а тя се бореше с всички сили да запази същността си. Имах силното усещане, че не присъствам на земята, тя говореше на много странен език, който сякаш беше по-древен от всички езици, сякаш беше слово, преди началото на света, дошло някъде от много дълбокото, от ужасно далечно място, далеч, далеч надхвърлящо човешките представи за простраство и за време. Съжалявам с цялото си същество, че не запомних нито една дума от този толкова странен и непознат език, но при мен се задействаха в сънено състояние инстинкти за нейното съхранение и трябваше на всяка цена да я събудя и успокоя. Те изливаше и нареждаше нещо издън душа в съня си. Тя се измъчваше неописуемо. Когато я събудих, каза, че е говорела на български, а това изобщо не беше така. Сякаш на живо присъствах на сеанс на някой медиум, но това дори бледнее пред случката от тази сутрин. Това не беше обикновен сън, нито най-банално емоционално бълнуване. Тя е изключително силна жена. Аз бях свидетел на сили, които едно човешко същество никога не би могло да понесе. Езотеризъм ли?! Ето това е повече от езотерика!

И аз се присъединявам към този въпрос. Не може да говорим за промяна с отвлечени и нищо неказващи фрази. Тук конкретиката е наложителна.

В средата на лятото и по средата на деня Коледен поздрав за Мона! ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Благодаря на всички, взели отношение по тази тема! borislavil, всичко това, което пишеш е много хубаво, но мисля, че не съм правилно разбрана. На главата ми се "стоварват" изненадващо красиви неща. И ето кое е невероятното. Това е, което кара човека да настръхва от глава до пети в буквалния и в преносния смисъл на израза. Не зная дали съм във връзка или не със своето Свръхсъзнание, но зная, че през живота си не съм била по-щастлива. Карма ли да го наричам, Провидение ли, но то наистина оставя човека без дъх.

За много хора Провидението е карма, орис, участ... Някои смятат, че те са единствените творци на съдбата си. Аз бях една от тях. Напоследък обаче, разбрах играта на Провидението. На мен и на мои близки хора се случва да попадаме в ситуации, които нито са предвидими от човешки мозък въобще, нито пък са съзнателно пожелавани, но толкова силно разтърсващи, та чак до онемяване. На пръв поглед, невинно случайни срещи и събития носят послания, пропити от съдбовност. Имали ли сте моменти в своя живот, в които сте се чувствали като актьор в пиеса на абсурда и който въобще не е бил попитан дали желае да участва в нея? Осъзнаваме ли дълбочината на подобни преживявания? Играе ли си Провидението с тези, които смятат себе си за най-великите играчи?

For Whom the Bell Tolls