Силвия СД

Хубав въпрос!
Съ-образ-яване с другите...ето го ада! - както казва Сартр - "всеки е друг и никой не е самият себе си". Индивидуалността винаги е била враг на обществото. В "Екзистенциализъм и хуманизъм" той пише: "Човек е осъден да бъде свободен. Осъден, защото не той е създал себе си, а от друга страна – все пак свободен, защото веднъж захвърлен в света, той е отговорен за всичко, което прави."
Докато една свобода е пораждаща отговор, тя не е абсолютна свобода. Тя е удряща се в нормите, понятията, категориите, създавани от другите, една потъваща, задушаваща се в битийни наличности свобода. Такава свобода, която възбужда ответност е само въпросителна за свобода!
А "човек не е това, което е и е това, което не е."

Разхождали ли сте се през нощта просто ей така? Аз го правя понякога, когато не мога да заспя. Тишината на нощта е прекрасна. Само през нощта мога да чуя гласа й. Само в мрака мога да видя красотата на звездите. Има нещо затрогващо в съня на хората. Бебетата се нуждаят от много сън.

Ами аз ето така го разбирам самочувствието. Поставени сме в една среда. Околна среда да я наречем. Ние контактуваме с нея чрез усещане - най - простата сетивност, възприятие - отразителната сетивност, представа - резултатът от минало възприятие, въображение - създаване на нови образи в резултат на стари познания, възприятия, представи.
Положителната или отрицателната оцветка на този контакт на субекта със средата е чувството, в частност към собствената личност - самочувствието.
Е, ами самочувствието е продукт на контакта с околната среда. А ако собствената личност се разгледа като един от компонентите на околната среда и то един от многото компоненти на тази заобикаляща среда, самочувствието няма да бъде нищо повече от общото чувствие, пораждащо се от този контакт.
Ами собствената личност е нищо повече от заобикалящото ни. А ние къде сме тогава?