Jump to content
Порталът към съзнателен живот

max

Участници
  • Общо Съдържание

    28
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    0

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Местоположение
    Варна

max's Achievements

  1. Здравейте Днес събота от 19:00 ч. ще играем волейбол в морската градина във Варна, мястото е общинското игрище до спортната зала. Чао
  2. Здавейте Всяка магия, която бихме направили за добро или зло осъществява стремежа на егото да се изявява и себеутвърждава в света. Всичкото добро и всичкото зло на света са само отклонения от Божественото, от Абсолютното, никаква магия на егото неможе да направи добро, което в последствие по закона на кармата (махалото), да не се превърне в своята противоположност. Аз нехраня никакви илюзии за това, ако човек е осъзнал, че е ученик не би променял света около себе си, а би променял себе си.
  3. Веднъж слушах една лекция за десятъка, която беше приблизително следния дух. По принцип десятъка са пари, които не ми принадлежат. Това са пари които принадлежат изцяло на Бог, единственото ми отношение към тях е да реша как, къде и за какво да ги дам, иначе не са мои. По закона за десятъка, човек отделя тези пари веднага щом, му платят без да мисли дали ще може да изкара месеца и други подобни, защото няма нищо по-важно от това, това е приоритет, просто ДАВА и забравя какво ще получи.
  4. Да не се яде месо е само един от аспектите на вегтарианството, това е много хубаво и може да се каже, че е условие минимум за духовния път. Но вегетарианството в един по-висш аспект се отнася до нашите мисли. Да е човек вегетарианец в мислите си ще рече например да не критикува. Хищните мисли са много по-тежки и заземяващи от яденето на месо. Съзнанието ни се отравя не само от болката, ужаса и страха, с които се зарежда месото, кожата и кръвта на животните, когато биват убивани, но и от нашите собствени негативни мисли. Ако бъдем вегетарианци в мислите си, няма да ядем и месо. Просто двете неща не вереят заедно.
  5. Хубаво е това което пишеш но, силната вяра, надежда и позитивизъм, са нагласа на съзнанието, а не предположения.
  6. Любовта е навсякаде, но съзнанието на човека е нещо различно "Състоянието на съзнание е състояние на живот" и много се радвам, че вашето състоянието на съзнание не допуска липса на Любов. Ще повторя целия си предишен пост за да бъда по-ясен. * * * "Според мен голяма опасност е човек да приеме, че опасностите са реално постижими, да повярва в тях. Може би, ако това стане е изключено всякакво развитие по-нататък, може би. Опасностите могат да съществуват, но какво са те - прсто нашето неразбрано, свещено неразбиране за нещата. Когато човек изпадне в затруднение Луцифер, му изпраща любимата си дъщеря - Отчаянието, тогава човек трябва да удави Отчаянието в ЛЮБОВТА си. Няма опасности в ЛЮБОВТА, опасно е всичко извън нея "
  7. Относно предположенята имах предвид, че ако имаме такива, те замагляват постояно изявяващото се, живото СЕГА. Нашите очаквания-предположения пречат на нашата вътрешна същност да се изяви, тъй като вече има план. Предположението е мисъл която вече е посята, това е план, който влияе на съзнанието ни и ни пречи да живеем в неочакваното.
  8. Може без предположения и тогава света изглежда съвсем различен. Предположенията са като ограничения, които сам изграждам и след това се съобразявам с тях. Няма предположения, няма утре, ние живеем постоянно в СЕГА, в живото СЕГА. Ако има предположение неможе да има СЕГА.
  9. Синева, що за Любов е ако се съмняваш в нея. Значи става въпрос за емоция, която се е уплашила и вече не е положителна, а е отрицателна. Не говоря за тази любов.
  10. Може би, трябва да се молим, за да разберем, че не трябва да се молим. Молитвата трябва да бъде насочена в един по-друг план. По принцип трябва да се моля само за ЛЮБОВ, МЪДРОСТ и ИСТИНА. Но като зная това, аз някак си искам да го направя, Азът да го направи. Как Азът ще постигне състоянието Любов, което е Молитвата, като я иска за себе си. Като съм се молил преди, все съм изхождал от педставата си за нещата, но сега зная, че това е грешка. Защото така в най-добрия случай мога да постигна педставата си за нещата. Сега се моля по, по-друг начин.
  11. Когато изпълнявам задълженията, си в света има опасност от себеутвърждение, да утвърждавам егото си, навлизам в царството на заблудите, но ако им се вържа, тогава започвам да създавам , свое такова царство "Царството на САМОзаблудата"
  12. Според мен голяма опасност е човек да приеме, че опасностите са реално постижими, да повярва в тях. Може би, ако това стане е изключено всякакво развитие по-нататък, може би. Опасностите могат да съществуват, но какво са те - прсто нашето неразбрано, свещено неразбиране за нещата. Когато човек изпадне в затруднение Луцифер, му изпраща любимата си дъщеря - Отчаянието, тогава човек трябва да удави Отчаянието в ЛЮБОВТА си. Няма опасности в ЛЮБОВТА, опасно е всичко извън нея.
  13. Когато осъждам другите, всъщност се настъпвам по мазолите, но не ме боли, защото краката не са мои.
  14. Виждали, ли сте хора, които изглеждат усмихнати, без да се усмихват? Хора, които излъчват усмивка и покой. Можете, ли да си "усмихнете съзнанието"? Аз съм опитвал, това състяние е невероятно, но трудно се задържа.Като казвам трудно нямам предвид, че човек изпитва някакво напрежение в това състояние, напротив това е състояние на лекота "лекота на съзнанието". Но за да бъде задържано е необходима много голяма будност, а аз я нямам все още. Отказвам се от правата върху израза "усмихнато съзнание", ако се опитате, поне за малко да усмихнете вашето! Моля ви усмихнете съзнанието си и нека усмивката бъде насочена навътре!
  15. Молитвата със свои думи е хубаво нещо, но аз често се хващам, че има думи и мисли които ме карат да се чувствам добре. Но дали това е "моята" истнска молитва "думите в които се чувствам добре". Това в действителност приспива. Това което искам да кажа е, че истинската молитва е състояние на съществото и нашите си "свои" думи немогат, да го постигнат, повярвайте немогат. Състоянието молитва, не се "постига", самото същество е молитва. Там неможе да има думи. Страданието постига това състояние, не външното, а вътрешното страдание, страданието на душата по изгубеното - Бога.
×
×
  • Добави...