verjiniaivanova5

Здравейте, Като дете изгубих баща си. И все още тъгувам за него. В следствие се сдобих със страх от изоставяне. Не съм маниакално обсебваща, уважавам правото на другия на лична свобода, искам той да е щастлив и бих го подкрепила във всичко което го прави щастлив, но в момента когато той ме изостави чувствам голяма мъка, която прелива в паник атаки. Как човек се справя с изоставянето? Благодаря на всички отговорили