Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Веси

Участници
  • Общо Съдържание

    39
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

За Веси

  • Рожден Ден 08/31/1974

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    9789156
  1. Привет! Радвам се, че пак мога да съм с вас! Преди време срещнах една много особена жена. Освен всичко, което ми остана от нея като впечатления, запомних и тези думи: "Има две чувства, които ръководят човек - любов и страх. Избирай внимателно, кое ще носиш в себе си!"
  2. Привет! Май всички говорим за едно и също нещо Остава само винаги да й се доверяваме /защото аз лично понякога я пренебрегвам/. А за доверието вече има отворена тема.
  3. Веси

    Самолюбието???

    Ради, прав си! От личен опит съм установила, че да се бориш с лошото е чиста загуба на време, енергия и светлина. Но ако направиш нещо добро, стремиш се към нещо светло и ценно, тъмната ни половинка се свива. Но да си призная честно, понякога заравям, че е точно така и опитвайки се да се боря с него, то става по-силно, а аз по-слаба. Но пък от друга страна как бихме разбрали кое е добро, ако няма лошо? Как ще познаем Светлината, ако не сме виждали мрака?
  4. Привет и от мене! Танцът е прекрасно нещо! Между другото твърди се, че чрез него се раздвижва вътрешната ни енергия, активизират се чакрите, което от своя страна води до усещане за пречистване и удовлетворение. И аз като Иво по цял ден стоя на компютъра (но поне не си увеличавам обиколките все още). За съжаление нямам време да ходя на танци. Просто си намирам друг вид физическа дейност, която да ме разтоварва от т.нар. нервно напрежение - размествам си стаята, бъркам бетон, карам ролери в коридора. Понякога, ако и това не мога да правя, си представям, че танцувам. И се чувствам добре.
  5. Здравейте! Много интересна тема! Можем да си говорим толкова много по нея. В къщи всички сме привърженици на билколечението и изобщо на алтернативните методи. Прабаба ми (мир на духа й) винаги, когато кашляхме с брат ми (при бронхит и трахеобронхит), ни правече сироп от дафинов лист - 4-5 листенца се запарват с 500 мл. вода, докато водата се оцвети в златисто до кафеникаво. След това се добавят 2-3 лъжици захар и 4-5 зрънца черен пипер и се кипва отново (без листенцата). Взима се по 1 лъжица 3 пъти на ден (но ние тайно си пиехме от шишето ). В борбата срещу температурата прилагаше един много смешен метод - намокряше ни главите и ни сапунисваше - така стояхме по 10 минути и, колкото и да звучи странно, успяваше да я свали. Съвсем сериозно изпробвано е много пъти от различни хора и наистина е ефикасно. Запарката от люта мента успокоява болките в стомаха (продава се в магазините за чай). Баща ми имаше проблем с кървящи хемороиди, които, меко казано, са доста неприятни. Опитва различни мазила и лекарства, но без особен ефект. Накрая се запозна с един дядо, билкар, който му препоръча да си прави отвара от един бодил. Нарича се нискостеблена решетка (на мене винаги ми е приличал на малко слънчице). Расте по ниски била с леко камениста почва, плътно прилепнал до земята. Използват се корените, които са около 20 см. Вадят се малко трудно . Белят се и се нарязват на кубчета. Мирише невероятно приятно. Три супени лъжици се варят в 1 л вода, прецежда се и се пие три пъти на ден по 150-200 мл. Май и аз се поувлякох .
  6. Веси

    Самолюбието???

    Възможно ли е да обичаш нещо и някой, ако не обичаш това, което си? Аз мисля, че не. Както каза Ради, ние сме една мъничка част от Всемира и ако не се обичаме сякаш заявяваме, че не обичаме и това, към което принадлежим.
  7. Иво, радвам се, че си подхванал тази тема! Между другото наскоро си задавах същите въпроси и ми беше доста интересно да разбера дали секса противоречи на духовните стремежи.
  8. А всъщност дали сме на толкова ключова позиция? Един колега твърди, че при тези свръхмодерти технологии едва ли имаме толкова решаваща географска роля, освен и единствено за трансфера на природни горива. Но съм абсолютно съгласна, че трябва да променим начина си на мислене и реакция към света, за да има смисъл интеграцията ни като нация.
  9. Според мене логиката до голяма степен се основава на придобития опит, възпитание, среда, характер и каквото се сетите още в този дух. Нормално е да предлага много решения, защото по някакъв начин тя е ограничена и "предубена", предвид това, че борави с инструменти, които са осезаеми, доказуеми, разбираеми. Т.е. тя използва за критерии това, което сме натрупали през съзнателния си живот тук и сега. Докато интуицията за мене е по-скоро единствената истина, която е общовалидна без да се интересува от време и пространство, а ние по някакъв начин сме "забрави". Може би затова се проявява като спонтанно и мигновено прозрение, лишено или в разрез с изградената ни логика. Не знам дали съм права, просто така го усещам. Какво ще кажете?
  10. Това звучи прекрасно! Съгласна съм с тебе.
  11. Веси

    Хомеопатия

    Ради, много съм далече от идеята да се тъпчем с химикали /въпреки, че в полуването на активни субстанции участват предимно различни микроорганизми/. Няма безвредни лекарства. Майка ми е лекар и винаги е твърдяла, че смисълът на медицината би следвало да е в профилактиката, а не в лекуването на симптомите на болестта. А и все още не са открити медикаменти за всички болести. Много силно ме впечатли едно предаване, в което ставаше въпрос за момченце на 6 годинки с тумор в мозъка. За лечение с положетелен край и дума не можеше да става, освен химиотерапии. Даваха му много малка преживяемост - около 6 месеца до година. След 7 месеца се устани, че развитието на туморни клетки не само е спряло, но самото образувание е намаляло значително. А детето свяка вечер си лягало и започвало да си представя, че туморните клетки са противници в някаква космическа война и че добрите клетки трябва да ги победят, като ги уцелят с бомбите си. Може пък "лекарствата" за нашето здраве да се крият в самите нас?!
  12. Съгласна съм с Ради. Дори мисля, че интуицията е точно разумното. А това, което се явява като неин антипод са страховете, които сме събрали в себе си, забравяйки Истината. Ако тях наричаме логични, то логиката би следвало да е нещо, което противостои на интуицията. Може би просто сме забравили да вярваме на този наш всеобхватен вътрешен глас, който никога не греши - когато това, което ни се подсказва вопределн момент да изглежда нелогично, в разрез с общоприетите разбирания, дори със собственото ни възпитание. Всеки път, когато интуицията се обади, като придобит рефлекс се опитвам да я отхвърля. И всеки път съжалявам затова. Опитвам се да я следвам, въпреки че толкова пъти съм я пренебрегвала, че тя май понякога се уморява от недоверието ми. И всеки път ми се налага да я приласкавам.
  13. Много хубава тема, в която определно можем да се задълбочим и разглеждаме от различни ъгли. И аз като вас смятам, че нещата до голяма степен дависят от нашето самосъзнание, но дали е само така? Иви споменава Франция и Германия. Била съм 2 пъти в Париж и определно мога да кажа, че е доста по-мръсен от София. Там ми се струваше, че е практика всеки да върви и хвърля всичко по земята. Когато паркират винаги удрят колата, която е отпред и тази отзад. )))) И въпреки това Париж е Париж. Има национален дух, принадлежност, гордост. А ние имаме ли го? Защо не успяваме или забравяме да ценим това, което е около нас? Виена се гордее с архитектурата си. Хората там ходят с изправени глави - усмихнати, любезни, готови да ти помогнат. Навсякъде блести. Аристократизма е пропит дори в камъчетата по тротоарите. А ние? Със свити души, заболи поглед в краката си. Не смеем да се погледнем в очите, още по-малко да се усмихнем един на друг. Възмущението и протестите ни се простират в радиус от пет метра около нас - в къщи на масата или в компания с приятели. В Германия почти за всичко налагат парични санкции. Дори и възпитанието им да не е на толкова високо ниво, самите санкции налагат някакво въздържание. Тук дори и това го няма. Смятаме, че можем да минем между капките и какво постигаме? Нищо. Нищо добро. С колегите постоянно спорим дали на катаджиите трябва да се дават пари, за да не ти напишат акт. Аз определно съм против - след като съм си позволила лукса да наруша някое правило, би следвало да си понеса последствията, нали? Е да, ама не. Става един порочен кръг, от който няма измъкване. Не твърдя, че е добре хората да се ограничават, но когато няма вътрешна нагласа и стремеж, може поне да се създаде някакъв навик, бил той и резултат от налагането на по-строги правила. Вие как мислите? Ако контрола /напр. гражданска полиция, както предлага Ради/ е по-ефективен, бихме ли могли да се възпитаме да си дупчим билетите, да спазваме ограничения, да пазим чистота и в крайна сметка да се радваме на това, което успеем да постигнем по този начин?
  14. Веси

    Хомеопатия

    Струва ми се, че тук има леко противоречие. Мисля, че може да се спори коя посока е правилната. Едно от големите различия между двете е това, че в медицината се стремят към максимална дозировка, докато в хомеопатията, както каза Ели, към максимално разреждане на активното вещество.
  15. Веси

    Хомеопатия

    Ако съм провокирала някакво противоречие, моля за извинение. Просто исках да споделя на какво попаднах случайно, защото до сега никога не съм смятала хомеопатията като някаква неясна идеологична заплаха.
×