lekota

Здравей Орлине, Би могъл да посетиш Института по приложна психология и физиопрофилактика, който се помещава на пл.Славейков 4-А, ет.2, ст.218. Там организират курсове по системата на Нурбеков, които са си групова психотерапия и помогат да се премахнат блокажите, което може да въздейства на безсънието. Може би ще ти е интересно и като бъдещ психолог и техен колега.

Привет Кристиян, Чувствам по същия начин нещата. Ще споделя два успешни случая в общуването с енергиен вампир, който за съжаление е партньорът ми в живота с цифра 1 от сбора на рождената дата, при цифра 7 на моята. Аз не го обвинявам, защото той за съжаление не съзнава своя вампиризъм. Сприхавостта и гнева му го зареждат. Имах интересен опит, когато при една такава атака с обиди и крясъци, успях да овладея положението и да го оставя да твърди, че черното е бяло. Изобщо не се включих в диалог, просто го гледах между веждите и повтарях на ум,"Господи, прости му, той не знае какво говори". Чак аз се сепнах от ефекта. Изведнъж той спря да "се пени" и ме погледна уплашено, като каза "Ау, как ме гледаш". Просто успях да се издигна над случващото се и ефектът беше поразителен. За съжаление това най-често го забравям и се оставям да бъда увлечена в безсмислен спор и да стана жертва на енергийната атака. Относно кристалите : сигурна съм във въздействието им. Самият факт, че пречупват светлината на цветовете на дъгата вече говори за силата им. Имам опит с въздействието на халцедона. Четох в една книга на света Хилдегард-говори се за Хилдегардова медицина, че ако такъв камък се носи на китката, близо до кожата, той прави човекът устойчив на изблици на ярост. Подарих го на съпруга ми за рождения ден и му обясних въздействието му, както и на сина ми, който беше малък тогава, на когото казах, че камъкът е вълшебен. Цяла седмица в къщи цареше мир и любов, синът ми каза, "Мамо, той наистина е вълшебен. Но не след дълго, съпругът ми захвърли "гривата", може би някои от колежките му се бяха подиграли, кой знае... И се подкара старата песен, на борба за енергия. Показателно е, че в след един пристъп на ярост от негова страна, той разкаяно ми донесе каишката с камъка и помоли да му я вържа на китката...

Здравей Благост, Интересното е, че на мен два пъти ми се случи подобна ситуация - падам с велосипеда след сблъскване във вратата на спрял автомобил. Мисля, че внимателно трябва да се проследи момента преди и след събитието. Например при мен и двата пъти си намерих конкретно обяснение. Първият път "катастрофата" беше с хирургическа намеса - ръчката на спирачката на велосипеда ми се вряза в горната част на ръката. Предисловие- Бях ходила да вземам смокини от гарата, които майка ми ми изпращаше от родния ми град-силна привързаност, към детството и този плод, от които най-после трябва "да се отбия". Трябваше да се блъсна много яко в тази врата, за да се събудя, че подминавам "отворената "врата на друг етап от живота ми, не искам дори да я видя. Последствие - След хирургическата намеса, седнах на една пейка в двора на болницата и си поплаках на воля, да ми олекне от всичко- болката, уплахата, грубото отношение на шофьора, почувствал се виновен. На съседната пейка стоеше някаква циганка, която накрая ми каза "Стига си плакала мъ, штъ заболи главата." Странен начин на внимание, който ми се стори много мил в този момент. Имах неистова нужда от внимание, някой да се погрижи за мен, да превърже раните ми - хирурга, тази циганка и т.н. Ненаучен урок. Втори идентичен случай- този път главата ми издрънча на асфалта, с комоцио. Предисловие - бързам да взема някакъв нагледен материал, който съм забравила за някаква конференция- излишен перфекционизъм. Последствие- трябваше да лежа известно време в къщи, без да ставам. Вероятно подсъзнателно желание някой да се грижи за мен.Съпругът ми и децата "се изнизаха"и ме оставиха сама, уплашени от необичайното състояние да съм болна. Извод- да не разчитам на никого и да пазя здравето си. Отново трябваше много яко да ми се покаже отворената врата към себедостатъчността. Това са си мои обяснения, може би наивистични, не претендирам за миродавност, но дано да ти помогнат да намериш твоите. За мен във всички случаи са знаци, защото се моля да ми се дават такива. Светъл ден !

Напълно съм съгласна с Кристиян. Не можем да изпитваме чувство за вина, че някъде има гладни в света, нито да помогнем на страдащите по целия свят. Това е Божа работа.Ние сме там, където ни е мястото и ако всеки си обработва собствената градина и е в хармония първо със себе си и с хората, които са в обкръжението му, целият свят ще се оправи. "Свидетелствам", че отправих личен въпрос по здравословен проблем на Кристиян и той ми отдели от времето си и ми отговори изчерпателно и със съпричастност с пример от личния си живот. Нямаше да получа толкова полезна консултация дори при професор срещу солидно заплащане. Всеки има своето място в пъзала и когато се опитваме да се намесим, мислейки си,че правим добро, всъщност решаваме, че сме по-добри сценаристи от Бог. Само той има авторско право над Сценария. А нашата свободна воля се простира, дотолкова, доколкото да интерпретираме ролята, която ни е дал.

Синева, страхотна интерпретация на символиката в тази малка книжка. "Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват: "Какъв е гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?" Те ви питат: "На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му?" Едва тогава смятат, че го познават. Ако кажете на възрастните: "Видях една хубава къща от розови тухли със здравец по прозорците и с гълъби на покрива...", те не могат да си представят тази къща. Трябва да им кажете: "Видях една къща, която струва сто хиляди франка." Тогава възкликват: "Колко хубаво!" Такива са. Не бива да им се сърдим. Източник : http://www.odaha.com/littleprince.php?f=MalkijaPrinc

"Езикът е извор на недоразумения... Истинските неща се виждат със сърцето" Малкият принц А.Екзюпери

Кристиян много ви благодаря за постинга ! Чувствах се много уютно с него. Фантастично е когато доверчиво се оставиш в ръцете на Бог. Стават чудеса. Докато го четях си спомних първото ми изкачване на Мусала с още 2 сестри през зимата. Към средата на пътя, едната от тях не издържа, седна на снега и каза, че не може повече да върви и да си носи раницата. Разплака се и искаше да я оставим там, чувстваше се наистина зле. Решено бе аз да отида до хижата да помоля хижаря да дойде да помогне.Трябваше да следвам следите на моторната шейна по снега. В началото всичко бе наред. Но после излезе вихрушка и започна скоростно да скрива следите. Пред себе си виждах само въртележка от снежинки. Вече нямах представа накъде вървя, снегът беше мек и за да правя пъртина, трябваше да си помагам с две ръце, за да си извадя последователно краката, които затъваха до коляно. Уплаших се, много ми се искаше да заплача, но си казвах, че трябва да си съхраня енергията за да продължа напред. Никога дотогава не съм се молила така горещо и искрено. Знаех, че ме чакат и трябваше да успея. Бях си купила съвсем нова раница на Ташков. Хвърлих я в снега, без капка съжаление и наистина само Бог ми помогна да имам сили да продължа срещу вятъра и снежната завеса. После изведнъж ме обхвана невероятно спокойствие и си помислих, че бялата смърт била нещо много приятно и просто се оставих на мига. Когато забравих дестинацията, а се потопих изцяло в пътуването, вятърът стихна и в далечината се появи като мираж някаква постройка, която ми приличаше на плевня, но аз сякаш видях царските палати. Дойдоха ми нови сили и се добрах дотам. Срещата с хижаря беше доста бутафорична, след моята “драма”. Той якичко си беше пийнал и казвайки му , че една сестра е зле и е някъде по пътя и трябва да се извика планинската спасителната служба, той ми каза : “ Кво, да викам онез гробари ли, те ги събират като замръзнат”. Той тръгна със ските да помогне за багажа, но срещнал някъде по пътя сестрите и всичко свърши добре. “Често ни липсва силата да съберем себе си на единственото място, където трябва да бъдем - Тук, в Божието присъствие; неспособни сме да живеем изцяло в единствения момент от времето, който действително съществува - Сега, в непосредственото настояще. “ А за 100 те кг също си е така.Това пък ми напомни едно пребиваване в Трета градска болница в София. Там изкарах близо 2 месеца, спейки на един стол до леглото на бебето ми. Ако някой ми беше казал, че ще издържа, никога не бих повярвала. Не само издържах, но и когато ми казаха, че ще ни изпишат и ще оставят организмът на детето да се пребори сам, заявих, че ще остана там, докато го излекуват. На другия ден лекарският консилиум реши да пробва с комбинация от две лекарства и чудото стана. Пулсът, който дотогава все си беше 240, се нормализира. Успях да “държа” непосилният товар на физическо изтощение ( да речем 300 кг ) с вярата, че ще се намери изход. Бог вдигна останалите 100. Случаят бе вписан като много специален, после ходехме периодично на контролни прeгледи, а лекуващият лекар каза, че е представил казуса на научна конференция. И който пази неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него: и по това познаваме, че той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал."! Йоан.3:24

А Бог каза НЕ! Помолих Бог да вземе моята гордост, а Той ми отговори: “Не”. Каза ми, че гордостта не може да се отнеме, от нея се отказват. Помолих Бог да излекува дъщеря ми, прикована в леглото от своя недъг, а Той ми отговори: “Не”. Каза ми, че душата й е невредима, а тялото й е само временно. Помолих Бог да ми даде търпение, а Той ми отговори: “Не”. Каза ми, че търпението е резултат от изпитания и не се дава, а трябва да се заслужи. Помолих Бог да ми подари щастие, а Той ми отговори: “Не”. Каза ми, че ми дава благословение, а дали ще бъда щастлив, зависи от мен. Помолих Бог да ме предпази от болката, а Той ми отговори: “Не”. Каза ми, че страданието отделя човека от житейските грижи и го доближава до Него. Помолих Бог да ми даде духовен ръст, а Той ми отговори: “Не”. Каза ми, че духът трябва да израстне сам, а Той само ще го подрязва, за да го накара да даде плод. Помолих Бог да ми даде всички неща, за да мога да се радвам на живота, а Той ми отговори: “Не”. Каза, че ми дава живот, за да се радвам на всички неща. Помолих Бог да ми помогне да обичам другите така както той ме обича И Бог каза: “Ти най-накрая разбра за какво трябва да молиш...” Клаудия Вайс

Господи, удостой ме да съм оръдие на Твоя мир ! .... (Молитва на св. Франциск )

Една интересна статия за въздействието на молитвата : Физици: Кръстният знак убива микроби Изследване, проведено в лаборатория за медико-биологически технологии в промишлената и морската медицина, предизвика истинска сензация, съобщава руският вестник "Живот". Учени доказаха експериментално, че кръстният знак убива микроби и променя оптическите свойства на водата. „Потвърдихме, че древният обичай да се прекръства храната и питието на трапезата има дълбок мистически смисъл с практическа полза: храната се очиства буквално за един миг и това велико чудо се случва всеки ден“, разказва физикът Ангелина Малаховская. Изследванията на силата на кръстния знак Малаховская и нейният екип провеждат почти 10 години. Сериите експерименти многократно препотвърждават едно и също – налице е научен феномен: открити са уникални бактерицидни свойства, появяващи се във водата от нейното освещаване с молитва и кръстен знак. Открито е и ново, досега неизвестно свойство на Божието Слово да преобразява структурата на водата, значително повишавайки нейната оптическа плътност в късата ултравиолетова област на спектъра. Самата възможност за провеждането на тези изследвания е цяло чудо за Ангелина Малаховска и нейните колеги от Перетбург – проектът нито е финансиран, нито влиза в програмата за научни изследвания. Учените обаче се справят с огромния обем научна работа безвъзмездно– само за да дадат възможност на хората да усетят целителната сила на Бога. Физиците проверяват действието на молитвата ”Отче наш” и кръстния знак върху патогенните бактерии. За изследване са взети проби на води от различни водоеми - кладенци, реки, езера. Всички изходни проби съдържат златист стафилокок. След прочитането на молитвата ”Отче наш” и прекръстването на пробата се оказва, че количеството вредни бактерии намалява 7, 10, 100 и даже повече от 1000 пъти!По условие на експеримента – за да бъдат изключени влияния на възможно мислено внушение – молитвата е четена и от вярващи, и от невярващи хора. Броят патогенни бактерии в различните среди всеки път намалява в сравнение с контролния образец. Благотворното влияние на молитвата и кръстния знак се отразяват и върху всички участници в експеримента – при всички се стабилизира кръвното налягане, подобряват се и кръвните показатели. Интересното е, че при хипотониците кръвното се повишава, а при хипертониците се понижава. Експериментът показва и още една особеност – когато участникът не е толкова съсредоточен или дори е небрежен при осеняването с кръстен знак (средата на челото, центърът на слънчевия сплит, ямките на дясното и лявото рамо), положителният резултат от въздействието намалява или дори съвсем отсъства. Учените измерват и оптическата плътност на водата преди и след осеняването с кръстен знак. Резултатите сочат, че оптическата плътност се повишава в сравнение с изходната. Според Ангелина Малаховская, това означава, че „водата сякаш ”различава” смисъла на произнасяните над нея молитви, запомня това въздействие и го съхранява под формата наувеличена оптическа плътност. Тя като че ли се ”насища” със светлина. Човешкото око, естествено, не може да улови тези целителни изменения в структурата на водата, но спектрографът дава обективна оценка на явлението“. Кръстният знак променя почти мигновено оптическата плътност на водата. Оптическата плътност на водопроводната вода, над която е извършен кръстен знак, се повишава по различен начин при извършване на кръстното знамение от мирянин или от свещеник – при кръстен знак от мирянин оптическата плътност се повишава почти 1, 5 пъти, а при освещаванеот свещеник – почти 2, 5 пъти! Тоест, водата ”различава” степени на освещаването. Интересен е резултатът при осеняване на водата с кръстен знак от човек, приел свето Кръщение, но невярващ и не носещ кръстче. Оказва се, че водата ”различава” даже степени на вярата – оптическата плътност при тези хора се променя едва с 10%! „ Две трети от човешкия организъм е вода, което означава, че при сътворението Бог е заложил у нас такава система от физически канали, регулираща всички биохимически процеси в организма, която”познава” името Иисус Христос!“, разсъждава ученият. Може да се каже, че кръстното знамение е генератор на светлина. При никакви други позиции на пръстите на ръцете няма никакви изменения в оптическата плътност на водопроводната вода, категорични са участниците в експеримента.

“Когато се наложи да оспориш другия, трябва да използваш много благост и нежност”. Свети Франциск, известен е като “светеца на благостта“

"Децата трябва да са много снизходителни към възрастните" А. Екзюпери Може би да бъдем като децата, да сме снизходителни към възрастните и да не ни е грижа какво си мислят за нас. Защото всеки действа според нивото на съзнанието си.

Кристиан, Благодаря ви от сърце за изчерпателния отговор. Предавам се, звучи много успокоително, просто творим живота си, тя Божията Воля ще си я бъде и без нашите предположения. Надявам се да спра да играя тази игра с ребуса, макар, че ми беше интересна. Май трябваше доста дълго да ми се обяснява, докато разбера с какво е пълна раницата ми. Мисля, че вече търкам очи и се надявам да не заспивам. Не знам как го написахте този постинг, но ми внесе някакво умиротворение и ведрост. Сякаш ми падна товар, досега все ми беше в главата тази задача, първото нещо, за което се молех сутрин е да усетя каква е Волята на Бога в предстоящите ежедневни събития. Сега ще се опитам просто да живея, в мига, с Бог в мен. Искрено съм признателна на теб и на всички, които откликнаха на постингите ми и ми засвидетелстваха приятелство !

Здравей Кристиан, И все пак, аз продържавам да си мисля, че не можем да не правим предположения. По този повод се сетих за една поговорка "Човек предполага, а Господ разполага ". Може би нашите предположения трябва да се свеждат до това как да сме на разположение на Бога. Да предполагаме така, че Той да разполага с нас. Кристиан, съжалявам, ако мисленето ми изглежда назадничаво спрямо твоите разсъждения, които все още не могат да станат част от мен, защото не са ми изцяло понятни. Нямам тази широта на съзнанието. Ти си отишъл много далече и нагоре, но всеки със собствения си ритъм. Изразявам мнението си на нивото на моето съзнание. Не мога да си надскоча боя.... Но радващото е, че има много форумци, които са на твоята вълна. Макар и да вървим може би по една и съща пътека, един припка напред, а друг пъхти доста по-назад с раница, вероятно пълна с предубеждения и заблуди. Може би предположенията са приоритет на жените, защото те работят най-вече с интуицията. За мен предположението е да чуя тихичкия, едва доловим вътрешен глас, когото аналитичният ум заглушава с куп стройни, логични аргументи. А интуицията винаги е по-истинска от разума и точно тя прозира Божия промисъл.Може би говорейки за предположението имаш предвид само разума - чисто мъжки приоритет, нали змията символизира мъдростта.

Явно понятието "предположение" може да се схваща многолико. Аз съм за предположенията, т. е. догадките, но само в посока : Каква ли е Волята на Бога в тази ситуация ? Постоянно се опитвом да предположа това, да чета знаците, които ми се дават и така животът става много интересен, като ребус. По последиците от решенията, които съм взела и събитията, които съм предизвикала разбирам дали предположенията са ми били правилни, т. е. дали съм била в силата на потока, дали течението (символично Бог ) ми помага. Ако не съм, се опитвам да си изведа поуката и продължавам със следващите предположения. И така колкото повече правилно предполагам, по-нагоре ще се изкачвам.

Здравей Kirau, Не виждам сходството в пътищата ни, ти наистила си минала през почти всички духовни школи, аз съм си била все с Учителя, само дето го открих истински чрез французите. В www.spiralata.net има беседи на Михаил Иванов " Любов и сексуалност" - 2 части и за хармонията, в превод от Орлин Баев. Излезе и книжка на хартия Мисли за всеки ден за 2006, но тя може да се намери само в София, има и няколко други преведени книжки. Но не очаквай нещо по-различно, това си е Школата на Беинса Дуно, но поднесена съобразно манталитета на хората от Западна Европа. Желая Бог да ти посочи правилната посока !

За жестовете и езика на тялото. Дълго време си мислех, че обвивката е без значение, бях стигнала до извода, че душата е най-важна и всичко друго е без значение. Показано ми беше, че няма маловажни неща, материалното, духовното всичко е едно цяло и не трябва да се абсолютизира никое от тях. Разбрах го в много интересна ситуция. Макар, че имам семейство и приятели, се чувствах сама. Хрумна ми идеята да дам обява във вестник Жена, че искам епистолярна връзка с човек с моите интереси. Няма да ви описвам какви писма получих, някои твърде нецензурни, където « епистолярен « беше изтълкувано по много смехотворни начини. Единственото писмо, което ми привлече вниманието беше на един затворник, който пишеше, че би се радвал на общуване с писма. Писмото беше наивитетно-простосърдечно, където той описвае,че несправедливо е замесен от приятелите си за някака кражба на коли. И така започнах-ме да се пишем. Оказа се, че той е чел книги на Учителя, които взел от библоитеката в затвора и му харесвали. Пишеше с правописни грешки, но някак си много естсетвено и с дар слово. В писмата му намирах някакво успокоение и черпех сили, защото съдбата ми беше отредила, аз да бъда стожера в семейството, защото съпругът ми е с лабилна психика. Понякога изпращаше рисунки, беше дърводелец и умееше да рисува. В някои от писмата се изразяваше образно, с негови си интересни сравнения, като : “Приятелството е слънчева поляна, на която можеш да развържеш раните си. “ Ние общувахме на ниво души и посланието минаваше без проблем. Но след близо две години кореспонденция, когато почти беше изтекла присъдата му, аз реших, че е добре да отида на свиждане. Сигурно беше по-скоро любопитство. Везех 1 книга и1 кг жито-нали Учителят пише, че на затворниците трябва да се дава да ядат жито ( кой знае колко съм била смешна, обяснявайки му как да го покълва и да дава на другите от затвора ) и така, ще се оправи мисленето им и хванах влака за Пловдив. На спирката за затвора изведнъж се запитах къде съм тръгнала. Една циганка ми казва « И твоя ли е загазил », и започна да разправя за провиненията на мъжа си ,при когото отиваше. В чакалнята имаше само цигани. Аз изчаках всички да влязат и да застанат при своите близки., защото не знаех как изглежда моя събеседник по писма. Гледката е доста подтискаща. Затворниците стоят зад мрежа, като живатни в клетка. Когато застанах пред него, изведнъж не можах да свържа човека с когото си пишех с момчето с изплашени очи, които се движеха неистово в различни посоки. Той се съгласяваше с всичко, което му казвах и в цялото си поведение изразяваше желание да се хареса. Говореше на някакъв затворнически жаргон, който нямаше нищо общо със спокойния стил на писмата. Жестикулираше нервно и общуването беше пълен крах. Прибрах се в къщи и един ден бях болна, не можех да стана от леглото. Не знам, какви енергии приех, но разбрах, че съм отишла твърде далече и съм се заловила с нещо,което не ми е работа и не е по силите ми. Кореспонденцията бе прекратена и от двете страни по безмълвно съгласие. Написах всичко това, за да докажа с този пример, че всичко е от значение – душа, тяло, начин на изразяване, жестове, език : ако отделим едното от другото представата ще е половинчата.

Здравейте приятели, Благодаря сърдечно, че ви има, защото май вече съм зависима, не минава ден без да вляза в сайта и това ме релаксира от светските грижи. Но тази сутрин се събудих с мисълта, че трябва най-после да изляза от дупката и не само да консумирам, а и аз да споделя моя опитност, която може да ви е полезна. Досега се страхувах, че не съм на висота, но всеки има своето място в пъзала. При мен нещата минават повече през сърцето, сложните криволици на ума ме уморяват и объркват. Наслушала съм се на празни и високопарни приказки и се придържам към “По делата ще ги познаете” И тъй, по темата. Преди около 14 години ми попадна беседа на Учителя, но стилът ми се стори твърде архаичен и не потърсих друга книга. Известно време след това, след поредния Панаир на книгата във Варненската окръжна библиотека бе уредена изложба на книги на френски с твърде странни заглавия, много красивички, лъскави, в цветовете на дъгата. Зачетох се и където и да отворех, все си казвах.”Точно така е, не бих се сетила да го кажа по този начин. Авторът беше с еклектичното име Омраам Михаил Айвавов и аз нали се занимавах с йога това “ом “наля още вода в мелницата. Разбрах, че е ученик на Учителя, разпространил учението по целия свят. На гърба беше телефонът на разпространителя Васил Стоилов– Фондация Светоглед, срещнах се с него и той ми заемаше книги. После, когато получих един хонорар, си ги купих всички, с отстъпка от издателство Просвета 70 на брой, като ми бяха доставени в къщи в един огромен куфар. Малко след това спечелих стипeндия по европейската програма Темпус и отидох да уча магистърска степен в Бордо. Там веднага намерих братския център и започнах да ходя на сбирките им. Мисля, че този период преобърна живата ми. След като в Университета бях посрещната с престорена любезност и неприкрито превъзходство от колегите, след репликата на един от преподавателите “ Nobody is perfect “, когато казах, че съм българка, аз изведнъж попаднах сред море от любов. На първата сбирка бях стъписана, когато всички ми изпяха няколко песни на български, а при “Отче наш” вече неудържимо се разциврих. Впоследствие никога в България не съм чула песента с тази мелодия. Всички ме гледаха с такава възхита и радост, само защото бях от националността на Учителя им. И така всеки четвъртък ходех на репетиции за заучаване на песните. Всички бяха много щастливи, че мога да им кажа точното произношение на думите. Там песните са хармонизирани и се пее на 4 гласа, всеки си има партитура и си научава партията. Почти във всяка група има някой с музикално образование, който ръководи репетициите. В неделя беше беседата, която започва с мисъл на Учителя Петър Дънов, разширена в беседата на Михаил Иванов. Няма да описвам как всички се надпреварваха да ме канят на гости, да ми носят плодове и вкусотии. Несвикнала на такова внимание, аз все се питах “Какво пък толкова намират в мен.”После приех тази любов и може би това беше момента в живота ми, когато аз самата се обикнах и се отворих към хората. През лятото отидох за една седмица в Международния център на братството Бонфен. Едно райско кътче, което се намира в околностите на Сен-Рафаел, който пък е близо до прословутия курорт Сен-Тропе. Имах интересни синхронии,една от които запознанството ми с една американка, която е била личната фризьорка на Шърли Макклийн, чийто книги ми бяха настолни по това време. В центъра бях поразена от безупречната чистота и ред. Огромно имение с бадемови насаждения и лозя, от които правят сок, който е истинска амброзия, не съм пила по-вкусно нещо. Има и лавандулови ливади и всякакви зеленчуци, които се използват в кухнята. Подслонът е за всички джобове, има малко спретнато хотелче, за обичащите конфорта, общи спални помещения и каравани. След посрещане на изгрена на една огромна скала, всеки има право да си избере с какво иска да се занимава- някои отиват да помагат в кухнята, други берат лавандула, трети разучават паневритмия или песни, а който иска може да отиде и на плаж. Има и чителня, където можеш да четеш или слушаш касети. Децата също си имат занимания- рисуване ,театър и се хранят в отделна столова, където сами си сервират. На обяд всички се събират в огромната зала. Тя си има даже преводачески кабини и места за чужденци със слушалки, които могат да слушат беседата в превод, защото все се намира някой доброволец, който да знае и двата езика и да превежда. Започва се с песни, после беседа и едва тогава се сервира обяда. Има дежурни по столова,първо се сервират плодове в една голяма купа за всяка маса. Масите са за 5 души, наредени в редица. Сервиращият подава на този, който е най-открая, който подава на следващия и така за всяко ястие всеки си сипва, толкова, колкото мисли, че ще изяде. Ястията са природосъобразни и много вкусни. Храненето минава при пълна тишина. В началото ми беше много трудно да не тракам с приборите, после свикнах и оцених, колко е важно да се храниш в тишина. Не можеш да мислиш за нищо друго, освен да се концентрираш върху храната и да и благодариш, че ти поддържа тялото младо и здраво. Аз, която бях пристрастена към всевъзможни сладки шоколадови неща, не изпитах нито веднъж желание за нещо такова докато бях там. Явно храната си отиваше на мястото и организмът нямаше нужда огт фалшиви продукти. Паневритмия се танцува само в събота и неделя. Жените са облечени в едноцветни рокли в пастелни, меки тонове с цветовете на дъгата- като цветя, а мъжете са изцяло в бяло. Преди започване е почти като в “салон преди виенски валс”, жените чакат някой брат да ги покани на танц и после да ги хване за ръка и заведе до кръга за паневритмия. Играе се само първата част. Точно малко преди да се върна в България имах интересна опитност. Имах алтернатива : бях поканена на рожден ден на притежатели на замък и производители на вино в околността на Бордо или на празника на свети Михаил в братския център Изгрев, Париж. От културоведческа гледна точка, много ми се искаше да присъствам на светското събитие. Но знаех, че ми се дава изпит да избирам между светското и духовното. После, вечерта, когато бяхме събрани 5-6 души от различни нацоиналности край камината и пеехме песните на Учителя, разбрах, че съм направила правилния избор. До мен беше един англичанин, който пееше тенор и се получаваше такава хармония в сливането на мъжкия и женски глас, че почувствах такова приятно усещане сякаш политах нагоре, заедно с музиката и усетих наяве колко по-силно и фино е това сливане, отколкото физическото единение на мъжа и жената. Бях чела за тази съпоставка, в една от беседите на Михаил Иванов. Когато се върнах в България, първата ми работа беше да се кача на Мусала. Ентусиазмът ми бързо се изпари. На наряда, аз си пеех алтовата партия, защото така бях научила песните. Забраниха ми да пея, защото Учителят дал песните на един глас. После всички се отнасяха враждебно към мен, като ми обясниха, че Михаил Иванов бил от Черната ложа, самозванец и т. н. Само Бог може да го съди, ако има грехове, за мен той е по-бял от всички, защото чрез него получих океан от любов от последователите му, защото чрез него преоткрих Учителя, защото усетих с всичките си сетива, какво значи да пеят хора от всякакви раси песни на родния ти език в чужда страна. Благодарение на него има братски центрове на всички континенти, където се пеят песни на Учителя и се танцува паневритмия, и много от тях с български наименования. Тъй като имам книжка с адресите им, ги изброявам последователно: Германия, Австрия, Белгия, Бенин, Боливия (център Евера), Буркина-Фасо, Канада, Колумбия, Конго (център Рила, център Красота), Бряг на слоновата кост , Испания, Съединените щати, Габон, Великобритания , Хаити, Италия, Ливан, Норвегия, Нова Зеландия, Холандия, Перу, Португалия, Чехия, Румъния, Русия, Швейцария (център Виделината), Того, Венецуела. И така, бях отхвърлена от моите сънародници и после много се молих хората да проумеят, че сме Единни в многообразието, нали и това е девиза на европейското семейство. Съвсем скоро гостува в София и Варна хора на песните на Учителя, с представители от различни братски центрове. Тогава може би някои братя и сестри почувстваха нещата по друг начин. Времето е пред нас, то ще отсее плявата от зърното.... Благодаря ви още веднъж, благодаря, че ме приемате, такъв беше моя път, малко заобиколен...

Здравейте вегетарианци, Имам принципен въпрос, Според вас как е правилно да се постъпи от окултна гледна точка, за да не се провокира отрицателна енергия. Канена съм на организирана вечеря с фиксирано меню, по-добре ли е да кажа предварително, че съм вегетарианка, за да приготвят нещо различно за мен или незабележимо да си ям само гарнитурата, без излишно да привличам вниманието към себе си. Същото важи и когато се ходи на гости. Обикновено това, че се отличаваш от другите, предизвиква не дотам добронамерени реакции. Благодаря предварително за мненията

Здравейте, Най-напред искам да благодаря на всички участници във форума. Дни наред общувах с вас, четейки постингите и ви чувствам свои приятели. Едва сега се решавам да се включа и то с няколко въпроса, на които си мисля, че съм открила отговорите, но вашето мнение ще ми помогне много за вземане на категорично решение. 1. Можеш ли да помогнеш на партньора си да обикне себе си ? - Не ! Каквото и да правиш за него, той намира начин да го изтълкува с отрицателен знак, защото това съвпада с обичайното му чувство на неприемене на себе си. 2. Загубил си доверие в партньора си, той не "съзаклятник" с теб, простила си му многократните прикрити маневри и лъжи, искаш да му помогнеш да се осъзнае и продължаваш да живееш с него все едно нищо не се е случило, смирено понасяйки кармата си. - Мечешка услуга. Той решава, че всичко му е позволено и прави каквото си иска, защото ти си си там на поста до него в името на една криворазбрана любов. 3.В "дебелите книги" пише, че няма нужда да търсиш подходящия човек, Господ го е сложил до теб. - Все пак надявам се понякога не за цял живот. Искаш да сложиш край на връзката, но иска ли се от теб да проявиш активност ? Не трябва ли да чакаш раздялата да се получи от само себе си, чрез външни обстоятелства, което ще означава, че си си изкупил кармата и ти се дава зелена улица за нов живот. Благодаря предварително на всички, които вземат отношение по тези въпроси.