ММария

Аз съм точно този който търсиш.
По време на спонтанен Аборт във Втора градска още през реалсоциализма преживях много шокиращо пътуване. То промени живота ми. Описала съм го на английски някъде по нета има сайтове за хора от цял свят.
Много РАЗТЪРСВАЩО преживяване е. Несравнимо е с всичко земно. Много е интересно също. Но и доста самотно и дори малко ужасяващо. Но се свиква. Невероятно фърчене е. Дърпа те невероятна сила с невероятна скорост. После мен ме хвърли право в топлото слънчево кълбо. Нямах тунел. Но нямах и свободна воля. Чак горе вече се поосвободих от тая невероятна гравитационна сила. В началото много се жалвах за тялото си че съм го дала на тези накадърници в Болницата. Беше ми много мъчно за тялото ми. Страх ме беше че ще умра. Но като установих че нещо от мен все пак се е позапазило постепенно се успокоих и реших да поразгледам и веднага ми хареса. Може би съм прекарала много малко време там. Времето там не се мери. Трудно се преценява колко време. Но бях наясно че съм ГОРЕ. И че не искам да се връщам ТАМ ДОЛУ. пОСОКИТЕ ГОРЕ И ДОЛУ важеха. После реших да остана от ленност. Викам си на земята всичко се тегли, бута, дърпа, много работа за нищо. Тука фююют къде си искам там съм без ограничения Това състояние мнооого ми хареса. Не ми беше жал за нищо. Реших да остана. Тогава същата гравитация така силно ме дръпна надолу че не ми остави никакъв шанс. После ми отвори физическите очи. Първо видях горната част на леглата, след което креватите и краката на креватите. и така нататъка до пода докато ги отворих и се съвзех. Жените се скупчиха уплашени. Ти се раздра от викане. ИЗплаши всички родилки. Га че ли те драха. Какво става бе жена, как си. Млък им викам, гъски, вие да мълчите. Къде беше. Как къде правих си изследвания. С кого бе жена. С дедо Господ, та с кого. Това съм го казала по някаква инерция без да се командвам. После 6 месеца бях в депресия. Не ми се връщаше. Исках обратно горе. Тук животът е толкова черен, мръсен и кален. Там е такава лекота, чистота, лъчите са невероятни. Чувствуваш се желан и обичан. Връщаш се у дома си. Вечния дом. Тука това е кървав куклен театър. Там е светлина. Безкрайна светлина. Може би имаше някаква телепатическа музика. Светлото кълбо привлича като магнит.

Изпитвам мнооооого мнооооого нежни и приятелски чувства към някого. Любов. Мнооого чиста и голяяяяма. Не искам никакво петънце да я засегне. Бихте ли ми поместили любимите си линкове на поезия, картинки, флешове, писма и т н за ОБЯСНЕНИЯ В ЛЮБОВ. OBS. Нека да не е кич. Нека е нещо от класа. Иначе изпадам в глупаво положение. Решила съм да се обяснявам в любов в колкото и глупаво положение да се окажа. Но поне да го правя от класа. Преследвам не еротично а душевно привличане в по-ефирните части на любовта. Е, може и малко физически аспекти да включим.

Има едно НО. Материалите ви нека са на АНГЛИЙСКИ. Или поне да са леснопреводими от български