Максим

Напротив, напротив
Работя в международна фирма с високи изисквания и там случайни хора няма. И няма и как да е иначе.
Това обаче изобщо не ми пречи да виждам грозната действителност, мириса на кебапчета и то идващ от душите, не от тази храна.

И за много неща, времето едва ли ще дойде с това отношение към живота, който имаме в България.
Хайде да оставим духовното в тази му форма на една безкрайна логорея и слагане на "духовни" или "недуховни" етикети. Това, междувпорчем е отново, компенсаторен механизъм, заместващ вътрешни дефицити.
Но това е една друга тема.

О да, това прозвуча много "скромно" и никак неегоистично. Точно това имаше необходимостта да заявиш, за да защитиш собственото си его. Писнало ми е от пророци и пророчици с високо самомнение, смятащи се за избрани, които са плъзнали по таз земя българска...На всичкото отгоре се осмеляваш да оспорваш преките ми наблюдения върху германците.
А на въпроса дали съм вярващ. Не не съм вярващ, а съм мислещ...! Ако българите мислеха повече, а вярваха по-малко нямаше 22 години да си избират калпави крадливи политици, и нямаше да ги търпят.

Ако България може да се разруши само от нашите писаници във форума, то каква е тази държава изобщо? Бутафорна или? Затова че нашите мнения ти пречат, е твой проблем, вътре в теб. Ако беше уверена, че това, което говорим е невярно, нямаше да се засегнеш. Който е утвърден в истината, той не се засяга от нищо, най-малкото от това кой какво бил написал. Всеки има право да изказва собствено мнение, това е изначално право на всяка душа. И някъде там в белите държави, където празнуват чужди празници, са го разбрали отдавна. Това е демокрацията. Апропо-как се празнува в едно обикновено българско семейство един български празник? На масата разбира се, ядене, пиене и дрънкане на висок глас и един през друг, без да се изслушва. А нещо друго, по което да си проличава, че честваме български празник? Май няма. Или поне не и извън София...Какво да ми липсва тогава? Ти остави "духовните" нива на мира. В тази тема говорим за човешките нива! Духовните нива са нещо много относително. Аз бях дълги години във високи духовни нива, обаче бях забравил за човешките нива... Сега май ти си ги забравила и си литнала в облаците А ти как приемаш турците или циганите? Ти не знаеш как германците приемат чужденците. Когато им приказвам против турците, те не ме разбират и не са на моето мнение. Те не делят чужденците на французи, турци или българи. За тях всички са равни. Те много добре са си научили урока. Но ние не сме. Ясно е, че не сме равни всички. Но като постановка да смяташ, че са равни е по-добре, отколкото да ги смяташ втора класа. А българите уважават западноевропейците и американците, но българите гледат пренебрежително на азиатците, мюсюлманите и африканците. За тях те живеят още по дърветата и се хранят с корени...

Мога да кажа, че Цвета си заслужава мястото в България, то й е по мярка. Не може да ме обиди от нивото, от което говори... Само бих искал да попитам с какво Цвета помага на България, та изисква същото и от мен, и по какъв начин бих помогнал аз ако се върна за 2 седмици, което беше и темата, по която разсъждавах в горното си мнение. И за какви паспорти говориш Цвета? В Германия е пълно с бежанци от проблемни държави от третия свят, които са добре приети и осигурени от социалната система на държавата. Неща, с които българите не могат да се ползват, просто защото идват от демократична държава "без проблеми". Така че какъв бил проблема да избягаш другаде от проблемна държава. Никакъв, дори е по-лесно.

Точно това очаквах да напишеш като отговор. Нещо като заплаха-атака-самозащита. Много си ми прозрачна, а се мислиш, че си хванала господ за шлифера. Доста трудно ми е обаче да схвана логиката в някои твои писаници. Но не се изненадвам, лабилността е типична за повечето самозвани пророци, с каквито България е наистина пълна.
А ад не съществува...

Айде още един емоционално неуравновесен "пророк". Подценяваш способностите на паметта ми. Теб те помня, беше изчезнал от тук, след като надроби каша, но се пречупи и пак се върна. Стоя, чака и дебна да хванеш старите си "врагове", за да им нанесеш удар в най-подходящия момент. Нещо много такива са започнали да се събират тук, преди не беше така. Много добре помня какво съм писал преди, и че разликата е огромна. Но нито твърдя, че тогава съм бил на по-добро ниво, нито че сега съм на по-добро. Това, което тогава пишех, го и мислех и то беше вярно за тогава. А сегашното е вярно за сега. Това е просто моят път. Всеки минава през различни цикли в живота си. Играчките се сменят. Всичко се променя в живота. Ние сме същите, но в течение на нашия живот играчките са се сменили с други. На 5 години сме играли с едни играчки, на 13 с други, на 18 с други, на 35 с други, на 50 ще играем отново с други. Това е животът-игра. Осъзнавам, че употребих клише, но не мога да намеря по-подходяща дума. Ако си нещастен, ако ти се случват лоши неща, ако си в депресия-това е адът. Тук е на земята. Друг ад няма. Всичко е плашене и контрол. Преди бях във фаза идеалист. Търсех идеалният живот и идеалните отношения. Не че сега не търся идеалното общество-като структура и справедливост. И го намирам в по-добра степен в Германия, отколкото в моята родина...Но сега се отърсих от бариерите, самоограниченията, от слепите вярвания. Сега влязох в реалния живот. И видях колко по-широк може да бъде светът и по-пълен животът! Не съм избягал, а използвах правото си на свободно придвижване в Европейския съюз, което ни е дадено. Когато Бог е създавал света и континентите-България не е съществувала. Човешкият ум я е разделил на парчета, на които е лепнал етикети. И после всички са се вживяли в този театър, което ги е ограничило. Да се държи сметка на някого защо е заминал някъде, проявил е смелост, да се хвърли в неизвестността, научил е чужд език...всъщност необходими са доста неща-смелост и умение, за да излезеш. По-лесно е да останеш...

Абсолютно. Точно това беше първото, което ме смути когато се появих в това общество преди години. Ние виждаме сега славяните на какво дередже са. Имат си и диктатор още някои...Отделен въпрос е, че българите имаме твърде малко славянска жилка, да не кажа че почти никаква...То си личи по външния вид.

Първо през 1994 г. бях все още тийнейджър. Какви възможности имах тогава и за какво? Да, можеш да останеш при семейството си /като удобно оправдание/, но можеш и да заминеш със семейството си, а не сам...! Семейството не е оправдание. Можеш и да поставиш основите на семейство навън... А аз поставих основите на семейство в Германия...друг път е по-добре да се изказваш по-потготвен... Нямам нищо общо със самец. Не съм там заради парите, а заради по-идеалните отношения. Защото там ги намирам в много по-добра степен, отколкото това беше в България. Съжалявам, че трябва да се повтарям, но явно не всеки разбира от раз. Не, не съм имал допирна точка с теб, просто имам добра памет И не, никого не виждам като заплаха, виждам само хора, които искат да възпитават другите, и да им дават акъл, без да имат изобщо допирни точки с тях... Това, че съм атеист са твои думи и странно откъде толкова добре започна да ме познаваш, че вече започна и да определяш състоянието ми на вяра или безверие? А по-нататък се опитваш дори да ми вкараш цели изречения...Отпусни се, животът не е толкова сериозен, бъди себе си, просто човек. Не се възприемай толкова насериозно. Висшето Съзнание си знае работата, всяко нещо е на своето място. А мнозина си мислят, че светът се крепи на тях или техните молитви. Успех!

Ох адвокати много и всеки може да бъде такъв, а трябва ли? Търсенето на реалността е именно мятането по вълните на живота. Животът се състои от крайности-радост и нещастие, щастие и депресия, връх и долина. Всяко от тях се допълва с противоположното. Няма планина без долина. Ако всичко беше само планини, как щеше да се разбере какво е планината? Опитваш и от това, и от другото, вследствие на което се ражда знанието, на базата на личен опит, не на нещо друго, не на четене на книги, не на стоене вкъщи и на молене. Опитах от другото, тогава то беше вярно за мен, когато ми стана тясно, или пък аз станах недостоен за него /кой знае/, го оставих. Сега опитвам от противоположното, сега то е на мястото си. Но малцина са тези, които могат да оставят удобното и да започнат нещо напълно наново. Много хора се подвизават по духовни групи, не защото наистина са много духовни, а защото се страхуват да бъда сами, или защото се страхуват от смъртта, или просто заради групата. Не казвам че няма и от другите, искрено търсещите и опитали вече всичко от света. Аз бях в групи, за да търся отговори на въпроси, за да търся нещо реално. Докъдето намирах такъв хляб за този глад, оставах. Когато видях, че особена полза от това няма, е ясно какво ще се случи. Създават се вътрешни настроения, емоции, егрегори, но те сами по себе си не водят до израстване. Подписвам се с две ръце върху всичко, което съм писал преди години, колкото и да е било различно спрямо това сега. Не знам кой и какво се опитва да докаже с припомняне. Всеки следващ момент е чисто нов. Ние сме като лодка, която плува по течението на живота и всичко във всеки следващ момент е ново и свежо, а всичко в реката зад нас-то е било ново, актуално и свежо за съответния момент, но в момента е останало в миналото. Капсулирането е опит да задържиш миналото и да си забраниш нови опитности. А именно те носят знанието. Припомням думите на Ошо "Опитай всичко в света/живота, за да разбереш неговата безсмисленост и да се върнеш към духа. Но не и преди да си опитал от всички плодове на света!" Как ще разбереш какъв е вкусът на сладоледа ако не си го опитвал нито веднъж? Не можеш да кажеш "о това няма да го ям, то не е вкусно". На сляпа вяра вече не се доверявам. Търся и чета западна научна литература по духовни теми. За да се види аджеба дали изобщо във вярванията в нещо нематериално има някакъв смисъл, или са просто удобно състояние на ума...Това е пътя към реалността. Първо опитваш едно, после друго, минаваш през безусловна вяра, но при това наблюдаваш и осъзнаваш. Ако нямаш доказателства или се съмняваш в тях, продължаваш да търсиш, и тогава идваш при науката и логиката и търсиш там, изследваш. Умът може да манипулира много неща, той може да усеща това, в което му се иска да вярва и да го възприема за реално, автосугестия, плацебо и така нататък. Но всичко това си остава относително. Но когато инструментът покаже едно или друго-тогава съмнение няма. Та в едно такова немско научно списание, посветено на изследванията върху духовното-конкретно експеримент върху медитиращи е показал, по-точно уредите са засекли, че именно хората, които имат склонност към епилепсия преживяват картини и образи, а останалите нищо. Също приемът на определени вещества преди медитация, показва, че точно когато веществото достигне определен дял на мозъка, доброволецът вижда нещо по време на медитиране. Така че това че някой нещо вижда може да се предизвика и да се провери. Но заключението беше, че това се дължи винаги на някакви фактори, които нямат нищо общо с духовността или нивото и нямат нищо общо с реалността. Така че търсенето на реалността продължава и ми се струва, че се приближавам все повече към нея...колкото и горчива и разбиваща илюзии да се окаже тя. Но който желае цял живот да се успокоява с религиозни вярвания, нека го прави, и това има плюсове. И за това е доказано-че хората, които вярват-те са по малко стресирани и живеят малко по-дълго, отколкото атеистите. Но това не променя факта, че за след смъртта или за други светове няма доказателства...Вярата си остава автосугестия за собствено удобство, но нищо повече. Поне до доказване на противното.

С цитати трудно ще накарате някого да приеме нещо за истина.
Езикът е негативен, но поне аз го предпочитам пред захаросаните представи за нещата от живота.
Дори бих казала, че доста смекчавам тона. Освен, че смятам, че българите са лениви и неквалифицирани, ги намирам и за нечистоплътни. Хигиената ни е на много ниско ниво, както и отношението ни към околната среда.

По-мръсни улици едва ли има, по-мръсни дворове и т.н.

Но има и още нещо, наскоро гледах документален филм за плажуващите по нашето Черноморие, действието се развива някъде през 60-те години на 20 век. Какво да видя!! Стройни, високи мъже, елегантни жени с хубави коси ...
Какво се е случило с този генотип, не знам, но днес това не може да се види. Днес гледката е направо страшна: от децата до големите.

Предпочитам стилистката на Мартин Карбовски, защото тя е болезнена и истинска.

На мен най-много ми тежи разделението, което се насажда между хората в България. Непрекъснато се настройват определени групи от хора към други групи от хора.Например: пенсионери срещу трудещи се, работници срещу работодатели, данъчни срещу собственици на фирми, държавни служители срещу недържавни, бедни срещу богати, болни срещу здрави и т.н. А всички те са човеци и граждани на България. И не е необходимо да се нападат едни други, а да работят заедно, обединени за благото на всички тях. Това е въпросът - кой или какво би обединило хората в България?

Не, не мисля че трябва. При все че понякога се налага по един или друг повод бих се радвала ако това наистина се промени. Ние не сме от днес участници във форума и всеки от нас носи спомени и стари белези от миналото, но можем да го променим и аз се радвам на стъпката ти Максим. Да си търсач е едно от най- вълнуващите неща на света. Радвам се за теб! Хубава вечер на всички!

"Славяни - деца на Бога" - това от един анонс на пленер на Рила...

Не усещате ли нотка на расизъм?

Имам приятели араби, които биха се присъединили към този пленер, обаче с този надслов те не биха участвали.

Айде още един емоционално неуравновесен "пророк". Подценяваш способностите на паметта ми. Теб те помня, беше изчезнал от тук, след като надроби каша, но се пречупи и пак се върна. Стоя, чака и дебна да хванеш старите си "врагове", за да им нанесеш удар в най-подходящия момент. Нещо много такива са започнали да се събират тук, преди не беше така. Много добре помня какво съм писал преди, и че разликата е огромна. Но нито твърдя, че тогава съм бил на по-добро ниво, нито че сега съм на по-добро. Това, което тогава пишех, го и мислех и то беше вярно за тогава. А сегашното е вярно за сега. Това е просто моят път. Всеки минава през различни цикли в живота си. Играчките се сменят. Всичко се променя в живота. Ние сме същите, но в течение на нашия живот играчките са се сменили с други. На 5 години сме играли с едни играчки, на 13 с други, на 18 с други, на 35 с други, на 50 ще играем отново с други. Това е животът-игра. Осъзнавам, че употребих клише, но не мога да намеря по-подходяща дума. Ако си нещастен, ако ти се случват лоши неща, ако си в депресия-това е адът. Тук е на земята. Друг ад няма. Всичко е плашене и контрол. Преди бях във фаза идеалист. Търсех идеалният живот и идеалните отношения. Не че сега не търся идеалното общество-като структура и справедливост. И го намирам в по-добра степен в Германия, отколкото в моята родина...Но сега се отърсих от бариерите, самоограниченията, от слепите вярвания. Сега влязох в реалния живот. И видях колко по-широк може да бъде светът и по-пълен животът! Не съм избягал, а използвах правото си на свободно придвижване в Европейския съюз, което ни е дадено. Когато Бог е създавал света и континентите-България не е съществувала. Човешкият ум я е разделил на парчета, на които е лепнал етикети. И после всички са се вживяли в този театър, което ги е ограничило. Да се държи сметка на някого защо е заминал някъде, проявил е смелост, да се хвърли в неизвестността, научил е чужд език...всъщност необходими са доста неща-смелост и умение, за да излезеш. По-лесно е да останеш...

Айде още един емоционално неуравновесен "пророк". Подценяваш способностите на паметта ми. Теб те помня, беше изчезнал от тук, след като надроби каша, но се пречупи и пак се върна. Стоя, чака и дебна да хванеш старите си "врагове", за да им нанесеш удар в най-подходящия момент. Нещо много такива са започнали да се събират тук, преди не беше така. Много добре помня какво съм писал преди, и че разликата е огромна. Но нито твърдя, че тогава съм бил на по-добро ниво, нито че сега съм на по-добро. Това, което тогава пишех, го и мислех и то беше вярно за тогава. А сегашното е вярно за сега. Това е просто моят път. Всеки минава през различни цикли в живота си. Играчките се сменят. Всичко се променя в живота. Ние сме същите, но в течение на нашия живот играчките са се сменили с други. На 5 години сме играли с едни играчки, на 13 с други, на 18 с други, на 35 с други, на 50 ще играем отново с други. Това е животът-игра. Осъзнавам, че употребих клише, но не мога да намеря по-подходяща дума. Ако си нещастен, ако ти се случват лоши неща, ако си в депресия-това е адът. Тук е на земята. Друг ад няма. Всичко е плашене и контрол. Преди бях във фаза идеалист. Търсех идеалният живот и идеалните отношения. Не че сега не търся идеалното общество-като структура и справедливост. И го намирам в по-добра степен в Германия, отколкото в моята родина...Но сега се отърсих от бариерите, самоограниченията, от слепите вярвания. Сега влязох в реалния живот. И видях колко по-широк може да бъде светът и по-пълен животът! Не съм избягал, а използвах правото си на свободно придвижване в Европейския съюз, което ни е дадено. Когато Бог е създавал света и континентите-България не е съществувала. Човешкият ум я е разделил на парчета, на които е лепнал етикети. И после всички са се вживяли в този театър, което ги е ограничило. Да се държи сметка на някого защо е заминал някъде, проявил е смелост, да се хвърли в неизвестността, научил е чужд език...всъщност необходими са доста неща-смелост и умение, за да излезеш. По-лесно е да останеш...

Да, сигурно е така. А също така е факт, че много германци, като дойдат в България също се променят и започват да проявяват някои типично български черти, отрицателни имам предвид - виждала съм го с очите си в София, в лицето на служители на посолството на Германия у нас.
И ако решим да се замислим, то тъкмо там е ключа от палатката

В Германия също не всички са супер дисциплинирани, стриктни и т.н., но болшинството са такива и съответно това е стандарта, по който се равняват всички в обществото им (неусетно и чужденците дори, както много точно е забелязала Слънчева).

В България за съжаление много хора имат у себе си една в негативен план андрешковщина, много хора разсъждават така - ама той е беден, що да не поизлъже малко за данъците си или какво като е взел (а точната дума е откраднал) малко от държавата, тя държавата муха я ухапала. Добре, той ще поизлъже и пооткрадне малко, друг също и трети и десети и ... почти целия народ. Защо тогава се учудваме, че държавата е бедна, а политиците са лъжливи и крадливи - че тях къде, в изолатор ли сме ги гледали, ми и те са попили от общата атмосфера; а позицията им позволява да крадат в по-големи размери. С очите си съм виждала едни такива бедни преди 10 години хора, които можеха да послъгват и пооткрадват съвсем по малко и се възмущаваха, че еди кои си лъжели и крадяли много, обаче когато попаднаха на подходящата позиция по стечение на обстоятелствата, с удоволствие започнаха да лъжат и крадат по повече, познайте от кой - уж от държавата, но на практика от другите бедни хора. Защото държавата - това сме ние!

Та това е - докато един критичен минимум от хора (според мен е нужно да надхвърля 50%, а още по-добре да е 60-70%) не се променят, да станат честни и лоялни към държавата (т.е към останалите хора), България няма да я бъде. И нека всеки започне от себе си - а не да казваме, ама нека другите (примерно лекарите, или адвокатите, или бизнесмените, или политиците, или чиновниците ...) първо да се променят, да видим ние, че са променени и чак тогава и ние ще се променим; щото ние за нас си гарантираме, че само мъъъничко послъгваме, отбиваме номера като работим и крадем, а за другите ни е ясно, че мноооого лъжат, крадат и т.н. Е, така няма да стане. Така все ще се гледаме и ще се чакаме, все някой друг първо да се промени, щото иначе ще се прекараме, ако първи се променим, нали

Ако би могла още веднъж внимателно да прочетеш всичко това, което написа по мой адрес. И да се огледаш в това огледало, няма да е лошо за теб. Манипулатор...истина...сравняваш се с Исус...и пак размахване на пръст да съм внимавал кого съдя...а съденето е изцяло в посока към мен, че имало и други думички в главицата ти, които Бог не ти позволявал да кажеш. По-добре спри, ти си по-тежък случай, отколкото си мислех. А всичко, което казах е самата истина и получих цял куп дивотии. Дори не мога да се ядосам, само ми е смешно и жалко за теб...
По мненията на останалите-да в Германия не са ме оставяли нито минута без работа. Знаят как да уплътняват времето с работа. Когато пиша във форум, не съм на работа, иначе е немислимо, и по-добре!

Ако би могла още веднъж внимателно да прочетеш всичко това, което написа по мой адрес. И да се огледаш в това огледало, няма да е лошо за теб. Манипулатор...истина...сравняваш се с Исус...и пак размахване на пръст да съм внимавал кого съдя...а съденето е изцяло в посока към мен, че имало и други думички в главицата ти, които Бог не ти позволявал да кажеш. По-добре спри, ти си по-тежък случай, отколкото си мислех. А всичко, което казах е самата истина и получих цял куп дивотии. Дори не мога да се ядосам, само ми е смешно и жалко за теб...
По мненията на останалите-да в Германия не са ме оставяли нито минута без работа. Знаят как да уплътняват времето с работа. Когато пиша във форум, не съм на работа, иначе е немислимо, и по-добре!

Ако би могла още веднъж внимателно да прочетеш всичко това, което написа по мой адрес. И да се огледаш в това огледало, няма да е лошо за теб. Манипулатор...истина...сравняваш се с Исус...и пак размахване на пръст да съм внимавал кого съдя...а съденето е изцяло в посока към мен, че имало и други думички в главицата ти, които Бог не ти позволявал да кажеш. По-добре спри, ти си по-тежък случай, отколкото си мислех. А всичко, което казах е самата истина и получих цял куп дивотии. Дори не мога да се ядосам, само ми е смешно и жалко за теб...
По мненията на останалите-да в Германия не са ме оставяли нито минута без работа. Знаят как да уплътняват времето с работа. Когато пиша във форум, не съм на работа, иначе е немислимо, и по-добре!

Точно това очаквах да напишеш като отговор. Нещо като заплаха-атака-самозащита. Много си ми прозрачна, а се мислиш, че си хванала господ за шлифера. Доста трудно ми е обаче да схвана логиката в някои твои писаници. Но не се изненадвам, лабилността е типична за повечето самозвани пророци, с каквито България е наистина пълна.
А ад не съществува...

Точно това очаквах да напишеш като отговор. Нещо като заплаха-атака-самозащита. Много си ми прозрачна, а се мислиш, че си хванала господ за шлифера. Доста трудно ми е обаче да схвана логиката в някои твои писаници. Но не се изненадвам, лабилността е типична за повечето самозвани пророци, с каквито България е наистина пълна.
А ад не съществува...

Точно това очаквах да напишеш като отговор. Нещо като заплаха-атака-самозащита. Много си ми прозрачна, а се мислиш, че си хванала господ за шлифера. Доста трудно ми е обаче да схвана логиката в някои твои писаници. Но не се изненадвам, лабилността е типична за повечето самозвани пророци, с каквито България е наистина пълна.
А ад не съществува...

Точно това очаквах да напишеш като отговор. Нещо като заплаха-атака-самозащита. Много си ми прозрачна, а се мислиш, че си хванала господ за шлифера. Доста трудно ми е обаче да схвана логиката в някои твои писаници. Но не се изненадвам, лабилността е типична за повечето самозвани пророци, с каквито България е наистина пълна.
А ад не съществува...

Мога да кажа, че Цвета си заслужава мястото в България, то й е по мярка. Не може да ме обиди от нивото, от което говори... Само бих искал да попитам с какво Цвета помага на България, та изисква същото и от мен, и по какъв начин бих помогнал аз ако се върна за 2 седмици, което беше и темата, по която разсъждавах в горното си мнение. И за какви паспорти говориш Цвета? В Германия е пълно с бежанци от проблемни държави от третия свят, които са добре приети и осигурени от социалната система на държавата. Неща, с които българите не могат да се ползват, просто защото идват от демократична държава "без проблеми". Така че какъв бил проблема да избягаш другаде от проблемна държава. Никакъв, дори е по-лесно.

Изиграл те е, търсил си е почитатели, внимание, а после вече си му станала неинтересна и те е забравил, повечето мъже са такива. Аз също не правя изключение. С колко хора съм си чатил и съм се свалял, а после ги забравям и си търся нови. Не съм лъгал, но съм се забавлявал, докато ми е било интересно, а след това когато интересът е изчезвал, съм ги забравял. Не съм го правил целенасочено, или да точа енергия, просто съм живял за момента-интересно ти е, имаш емоции-търсиш и пишеш и се срещаш, спре да ти е интересно-спираш контакта, проста математика.Не е до обида. И мен са ме търсили, а после са прекратявали, но не съм си чувствал обиден или наранен. Двустранен е процеса. Животът е игра.