Аз доскоро сляпо се доверявах на всички, но получих житейски шамари. Още ми се иска да вярвам, че когато съм откровена и открита с хората и те ще са такива, но за съжаление повече се възползват от това. А най-лошо е, че и да усетя продължавам да си мълча, надявам се да се прояви добринката у всеки.
Важни са поуките и прошката. Към себе си и към онзи, който ни е огорчил.
"Любовта има отношение към душата на човека, а не към неговата личност. Който обича, той е по-силен от онзи, когото обичат... да бъдеш добър е личен закон, който се отнася до човешката душа. Тя разбира доброто..."-Б. Дуно
Всички грешим, важни са наистина поуките. Важно е да си признаем и да поискаме извинение.
Цената на доверието
от Дамян Дамянов
"Така съм създаден, че предпочитам да се усмихна, вместо да се намръщя, да погаля, вместо да ударя. Да повярвам щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали. Дори най-близките, най-скъпите. Обичта ми са тъпкали, с думи са ме оплитали ипак ме гледат в очите.
Може сто пъти да ме излъжат. Нека! Едно не искам. Заради стоте измами веднъж да не повярвам само на очите, които винаги са били искрени..."