Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    8650
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    427

Всичко добавено от Донка

  1. Донка

    Що е смирение?

    А не са ли болестите и жестокостта ни именно резултат от липсата на смирение?
  2. Донка

    Що е смирение?

    Да, и така може да се разбира... А ето и още една версия на приказката за палтенцето. Хванали се на бас вятърът и слънцето кой ще успее да свали палтото на човека (палтото-това са страхът, предразсъдъците и ината му, с което се защитава егото му). Вятърът решил да го свали със сила (т.е. - да му свали "палтото" противно на волята на човека, преди той да е готов за това, преди да го е поискал сам...) - изкал да покаже, че е по-силен от човека. И какво? - колкото повече се борел, толкова повече човекът се загръщал и накрая се закопчал ( повярвал на страховете си и приел живота като опасна битка, в която той трябва да победи, ако иска да оцелее). Слънцето е мъдро, защото е само светлина и любов - то оставило човека на мира и си пръскало любовта спокойно, без да обръща внимание на човека с палтото, без да се старае да му го сваля... оставило го свободен ... На човека постепенно му станало топло, сигурно, безопасно и разбрал, че светът му не се опитва да го пречупи и промени, а го обича такъв какъвто е - с палтото или без палтото. Накрая човекът сам разбрал, че няма смисъл да стои с палтото. Сега то не го защитавало, а му пречело да се наслаждава на Любовта на слънцето... И.... Любовта спечелила! Всъщност Тя винаги печели така - кротко, светло, смирено, топло и ... някак не-насила, не-нарочно, не-усетно... оставя ни свободни да решим сами кога сме готови да отворим душите си за светлината и щастието ....
  3. Донка

    Що е смирение?

    Да, наистина е нужна сила, но според мен, не за да вървиш срещу силния вятър, а да проявиш търпение и да почакаш да поутихне или спре бурята. Ако продължиш да се движиш, според мен, ще проявиш гордост - вижте колко съм силен! В същото време ще похабиш силите, които ще са ти нужни за Пътя. Ако смириш суетата си и гордостта си да се бориш с вятъра и седнеш на завет, не само ще спестиш сили, но и ще имаш време да събереш още от почивката, която Господ ти изпраща с вятъра. А може би Господ иска да ти каже да спреш и се огледаш дали не си сбъркал пътя или дали няма по-добър, кратък и мъдър път? А може би е дошло време да осмислиш видяното и преживяното дотук и да си научиш уроците?
  4. О! Зависи как, с кого и защо правиш секс! Ако смятате, че той ви отдалечава от Любовта, вие ще намирате партньори, които ще ви отдалечават от нея. Ако за вас сексът е един от начините, по които проправяте Пътя на Любовта към сърцето си... ще намерите сродната си душа, с която ще постигнете сливане и щастие в безвремието на Любовта. Искрено ви го желая!
  5. Донка

    Що е смирение?

    Може би смирението понякога означава да оставиш човека , с когото Господ те е срещнал, задавен от собствения си гняв и страх... Защото това е единствения начин да ти дадат Истината за Гнева и Страха в човешкото сърце. Или може би и защото нямаш право да го "спасяваш", а само да се помолиш Господ да му помогне както само той може и и той САМ да отвори сърцето си за Любовта - тя ще си свърши работата... Благодаря ти Господи за Истината.
  6. Донка

    Що е смирение?

    И аз мисля, че услужва е точната дума - дори по-точна от служи. Услужва се на приятел или познат, когато той има нужда от помощ и сам те помоли за нея. Услужва се от Любов и с Любов без да се очкава награда, похвала, отплата, печалба... Услужването не задължава другия с нищо и може да се приеме само с благодарност и усмивка. Услужва с нещо, което имаш в достатъчно количество, за да не усещаш услугата като жертва... Услужването е радост за този, който услужва и за този на когото услужват. Да помолиш за услуга и да услужиш можеш само със смирено сърце и вяра в Любовта и доброто. Не беше ли всичко казано по-горе Христос?
  7. И двете имате право, момичета.. И аз съм преживяла същото като вас. Отначало не исках да имам сексуални връзки, ако не съм сигурна, че това е Мъжът на живота ми, това е Любовта ми. Глупава съм била... максималистка, подчинена на идеали, прочетени в любовните романи... Все се съмнявах - дали е той? Не се опитах да проверя, да поживея, пък каквото ще да става... ако не свикнем - ще се разделим... Не! Пазех се за моя Принц! Отблъснах мъже, които не бяха Принцове, а само добри приятели... После нетърпението ми ме тласна в сексуална връзка с човек, когото познавах много малко... Идеалите ми пак ме подведоха. Убедих себе си, че нагонът, който определено изпитвах,е Голямата Любов, която най-сетне е дошла. Сега си давам сметка, че не съм искала да си призная, че просто съм имала сексуални отношения, които не са прераснали в душевна близост поради генералните разлики между нас (те проличаха след първия месец съвместно съжителство). Гордостта, страха да не остана без семейство, съжалението към партнжора, когото трябваше да "изоставя" не ми позволи да си тръгна навреме... Последва 20-годишен нещастен брак. Когато реших да опитам отново, изтрих всички идеали, предразсъдъци, очаквания, сравнения, желания и т.п. Изживях си първите две връзки с любов и се разделихме с любов, без съжаление, защото усетихме, че нищо не ни задържа заедно. Третият забрави да си тръгне... а и аз забравих, че ми беше само на гости... Ами.. щастливи сме... Искрено ви го желая и на вас...
  8. И аз съм имала подобни угризения за подобна ситуация... Трудно е, но пътят минава през благодарността... поне за мен беше така.. Благодарих и, че е влезнала в живота ни, за да ни покаже, че всяко живо същество е живо и щастливо докато е СВОБОДНО да обича и живее както то е щастливо (а не като източник на нашите развлечения и консуматор на нашите ласки). Благодарих и, че избяга в нощта на онзи ужасен скандал, за да ми покаже, че домът ми отровен от негативни мисли, емоции и енергии... Простих си, че съм забравила вратата отключена, а тя "някак" е успяла да я отвори. Простих си, че не я оставихме да израсне в онзи двор, където беше нейното семейство, за да свикне със света какъвто е и да се научи да оцелява без нашите грижи и ласки. Разбрах, че това е урок за мен - да не очаквам другите да ми дават любов, а да обичам и да се грижа за себе си... Простих си, че не я оставихме да забременее (а природата и го искаше). Ако все пак това беше станало, и ние сигурно щяхме да изхвърлим децата и - най-скъпото нещо за нея. Урокът беше за мен - да оставя живота да бъде такъв, какъвто го е създал Господ за котето, а не да му създавам "благоденствие', превръщайки го в своя жива играчка... А не правим ли често същото с любимите си хора, с децата си.... Не се чувствам виновна сега - тогава съм направила всичко, което ми се е струвало добро и почтено. Случилото се промени представите ми за себе си и света около мен. Благодарна съм на смъртта на котето, която ме разтърси и ми помогна да видя истината и да се променя...
  9. Донка

    Цветята

    Именно - това ти е казала розичката, мила! Преупредила те е за опасността и ти е показала начина да я избегнеш... Може би да не "слагаш" съкровени за теб неща в ръцете на "приятели", а да си се грижиш сама за тях...
  10. Донка

    Цветята

    Мила сестричке с име на цвете (Не случайно Господ ти го е дал... ) Цветята са най-мъдрите учители, които съм имала досега - особено тези, които отглеждам сама от няколко години. Ето моята версия за твоя случай: Розичката, която ти е подарил приятелят ти е живо същество и говори на своя език с теб. Счупеният цвят (без значение как е станало счупването иде да ти каже (за мен) няколко Истини. 1. Ако чакаш някой друг да ти подари цъфналото цвете на твоето щастие - ще го намериш един ден отчупено. 2. Смъртта на стария кълн е събудила подозренията, които може би дълго време не си искала да признаеш на себе си - май е време някак да се справиш с тях. Сърцето ти ще ти подскаже... Малкият кълн в корена, който сега расте под твоите грижи е онова щастие и Любов, които вече си отгледала сама в душата си и които скоро ще дадат "цвят", който ще радва теб и всички близки хора, които те обичат. Няма да се страхуваш вече, че някой ще го убие или че ще спре да цъфти, защото ще знаеш, че винаги можеш да си "захванеш" ново и да му дадеш Любов да цъфне. (Когато нещо се случи с мое цвете, аз си казвам, че е трябвало да си иде, защото не му е било хубаво или се е уморило или вече му е дошло време да се прероди в нещо друго... Освобождавам го без да ми е мъчно и си захващам новичко "детенце" ) Толкова се радвам, че и вие, мили приятелки, разбирате цветята...
  11. Синева - Ники , братко! Като ти чета думите имам усещането, че си ми прочел мислите или аз твоите или мислим заедно - не знам... И с още няколко приятели тук ми е такова - телепатично! Сега сериозно - дали можем да смятаме за телепатия често срещаното явление, когато от устата на другия внезапно излиза точно това (или почти това), което в момента си мислим или сме си мислели малко преди това? Или може би е синхроничност? или и двете? Наистина се замислих сега, и аз не мога да си отговоря ( никак не ви изпитвам... ).
  12. Донка

    Специални умения

    Всичко друго е суета....
  13. Най-много сили са необходими на нас, хората, за да останем добри въпреки всичко, което срещаме и каквото ни се случва. Тази Сила е вътре в нас изначално - това е Любовта! И зад мен са завъртали презрително пръст "силни и умни хора", и мен са се опитвали да ме вкарат в правия път, като ме накарат да мисля и чувствам като тях, и на мен са се опитвали да угасят "слънчицето в очите ми" (каза ми го моята учителка по музика, когато бях малка - "имаш някакво слънчице в очичките си, момиченце, пази си го" ). Опитвах ли се със сила да го опазя, то помръкваше и се давеше в сълзите ми. Когато спрях да се страхувам и "боря" за него, усетих, че Силата ми е в Любовта и Добротата, с която поглеждам хората в очите - "слънчицето" ми грее с пълна сила тогава и топи всяка тревога или зла умисъл в душите им. Тайната на тази Сила я научих от очите на дечицата, които всеки ден ме гледат с малките си слънчица..... Мисля, че и това беше по темата за телепатията май.... как да си предаваме светлината на слънцата, скрити в душите ни....
  14. Според мен ние всички (разумни) хора знаем само едно нещо (със сигурност) - че нищо не можем да знаем (напълно и със сигурност ), защото " всичко тече, всичко се променя" - когато човекът е осъзнал тази Истина, са се родили науките. Не излизам от контекста - "ще ми се да стигнЕМ до ОБЩ извод" на мен ми звучи - да сближим позициите си - не че е лошо, но като чуя "общ извод" се сещам за Коперник и Бруно, които са си позволили да имат мнение, обратно на "общия извод". По въпроса - ако обичате, дефинирайте понятието "материален свят". За мен - специалист по педагогика, психология и лингвистика душата, съзнанието, поведението, езикът и т.п. също са неделима част от материалния свят. Нещо повече, опитайте се да ме убедите, че ние изобщо можем да се занимаваме с "материален свят" без тях!
  15. Не знам какво са искали да кажат, но като филолог мога да твърдя със сигурност, че информацията (благодарение на която енергията се "трансформира" в материя - да ме простят физиците за невежеството... ) стига до човешкото съзнание с помощта на знаковите системи. Знаковата система от най-висш порядък, благодарение на която се формират възприятията, представите и мисленето ни като цяло е ЕЗИКЪТ , т.е. СЛОВОТО (да ме простят математиците, но това го е описала и доказала науката на име СЕМИОТИКА ). Може би древните под СЛОВОТО са имали предвид ИНФОРМАЦИЯТА?
  16. Всеки, който е водил хора ( в това число деца) ясно осъзнава, че няма командване и няма молене. Ако ги има, това вече не е водене, а манипулиране на свободната им воля. Добре се получи това в темата за телепатията... Сега си мисля, че най-сполучливо е "воденето" именно когато успеем да постигнем стабилна невербална връзка и намерим "канал" за прехвърляне на положителни емоции, увереност, спокойствие, любов... особено в тежки за водените от нас (и за нас самите) изпитания....
  17. Съгласна съм със Силвия. "Развалянето" на магията, който според гледачката ти е направена само ще отклонят вниманието ти от Истината. Предполагам, че си отишла при гледачката, защото те измъчва някакъв неразрешим проблем, дискомфорт или не можеш да вземеш решение, защото не си сигурна в правилността му. Нерешителността и може би нежеланието ни да погледнем Истината в очите, колкото и да боли от разминаването и с нашата версия за нея, страхът да променим себе си, за да променим живота и хората около себе си (това е страхът на егото ни да не загуби самоличността си) ни тласка към подозрението, че другите по някакъв мистериозен начин са виновни за нашите неприятности... Така спираме да живеем в настоящето и се оставяме в плен на миналото и очакванията си за бъдещето. От това се изхранват гледачките и самозваните магове... Да, Бог ни пази и нищо не може да ни навреди освен нашата собствена самозаблуда, страх и негативни мисли и емоции.... От тях само ние самите можем да се освободим...
  18. ??? А дали сътвореното от такива "креативни натури" не излъчва и не заразява другите със същите тези " саморазрушение, депресия и носталгия" ??? Според мен истинската креативност се "отваря" в нас точно когато се усетим "новородени" а не разрушаващи се; когато фантазията и душата ни са в радостен полет, а не са подтиснати от неудовлетворението и безнадеждността; когато нямаме време да си спомняме за миналото, защото цялото ни внимание и енергия са в настоящето - в това, което творим СЕГА!... По темата - опитвам се да си представя телепатия, назад или напред във времето.... не ми излиза нещо... струва ми се, че тази връзка е възможна само при синхрон на двете съзнания в определен момент...
  19. Донка

    Що е Мъдрост?

    Може би Мъдростта е Знанието, което носим в сърцето си и което не се казва с думи, а с Любов?
  20. ... И аз страдах от мигрена и отчаяно се опитвах да намеря изход от повтарящите се кризи... Само при мисълта, че този ад ще се повтори, губех желание за живот... Разликата между нас е,че аз повярвах на това, което е написал Учителя (Иво само цитира - благодаря му за подборката!) Мигрената си отиде след като от съзнанието ми си отидоха лошите ми мисли - самосъжалението, чувството за вина, за непълноценност, нуждата от чуждата любов и признание и старанието да ги заслужа... Те не си отидоха сами - аз ги накарах да освободят мястото за обичта към себе си каквато съм и Вярата в Любовта, която нося в себе си и която ми е напълно достатъчна и няма нужда да я заслужавам нито някой ще ми я отнеме... Пожелавам на всеки сам намери пътя към освобождението от лошите си мисли, каквито и да са те - без тях мигрената си отива сама.... без нея животът е щастие...
  21. ??? Стигането до общ извод е смъртта на науката...която и да е тя... според мен..
  22. И аз си мисля нещо подобно - че в езотериката няма най- и по- За да сравниш нещата, трябва да ги отделиш и съпоставиш.... да делиш неделимото? Не ми се струва възмущаващо, а малко наивно....
  23. За разлика от Силвия и Валентин аз не се почувствах неудобно, нито засегната от агресивността в поста на Оринави - точно обратното. Дори мога да му благодаря, Господ си знае работата! Тази агресивност ми помогна двойно. Първо, видях, усетих, осъзнах нейните корени.... (А това познание ще ми помогне много в работата ми с децата...) Всичко май започва с нуждата ни от защита, от стени, когато сме много малки и слаби още. Естествената ни защита би трябвало да е усещането, че сме обичани от Бог и близките си и че нашата душа е пълна с Любов, която ще ни донесе щастие само... НО ... не е ли много по-просто и лесно да защитиш някого със стени, закони, канони, правила, отколкото да го оставиш да расте, греши и се учи свободен, като му даваш само безусловната си Любов и Вяра... ?... Ще кажете, а защо не и двете? Какво лошо в стените, законите?... Нищо, докато те неусетно не заемат мястото на Любовта... Тогава покълва агресивността - който не мисли като мен, не е от Добрите, не спазва Закона, който ме пази! Той е Враг на Закона и на Канона! Той е Злото! И за една нощ - хиляди богомили - под ножа ... А за моите ученици - уча се да свалям правилата си и да ги замествам с Любовта - нея (по темата) само с телепатия мога да им я предам. Забелязала съм, че успея ли да го направя, няма нужда от правилата вече... Второ, на Оринави благодаря, че с агресивността си ми даде шанс да усъвършенствам собствената си защита срещу негативни телепатични сеанси... Приятели, мога вече да ви споделя, че не ми се свива слънчевия сплит, като прочета или чуя или усетя нещо такова дори усещам топлата вълна, която "увива в пашкул" необработената, нехармонизираната енергия и след известно време от пашкула излита прекрасна "пеперуда", която подарявам ( с телепатия) на децата около себе си... Толкова съм щастлива, че ви има всички тук!
  24. Донка

    Що е Мъдрост?

    Като се замисля... какво е онова знание за Бог, на което можем да се доверим?? Всъщност не го ли постига всеки сам за себе си като допусне Бог в себе си без да се страхува, че ще се изгори или повреди??
  25. Донка

    Отговорност

    Добре, ами ако той е "измислил" (очаквал) едни последствия, а те се окажат съвсем други??? Ами ако не послушам интуицията си и дам предимство на предразсъдъците - моите и на доброжелателите ми??? ... Мисля си сега, че най-сполучливите си решения съм вземала, когато се доверя на интуицията си и съм преварително готова да приема всякакви последствия с любов и благодарност... Май мисля докато действам... и малко след това... Май вече предпочитам да не давам дума, без да си дам правото да я променя, ако се променят обстоятелствата.... Ами ако след като я дам осъзная, че обещанието няма да бъде в съгласие с Любовта в мен??? Думата ми срещу Любовта??? Ако ще се грижиш за детето само от чувство за отговорност пред съседката... по-добре да не го правиш... Дете се гледа с Любов... ако я нямам в душата си... бих отказала тази отговорност за благото на детето... Може би ще прозвучи като безотговорност, но за мен има само отговорност пред Бог - а това за мен е Любовта в мен самата.... В този смисъл наистина Аз го разбирам така - дали моите думи, мисли, емоции, действия излизат от мен с Любов...
×