Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Донка

Глобални Модератори
  • Общо Съдържание

    8458
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    368

Всичко добавено от Донка

  1. Донка

    Самолюбието???

    Когато хората около мен се радват, аз се радвам повече от тях. Но когато страдат.... Преди известно време моята приятелка беше на екскурзия. По това време тя минаваше през неприятна процедура на развод и понякога се чувстваше нестабилна. Замина на екскурзия с класа си и вечерта изненадващо влезе в ICQ от някаква зала. Започна с това, че се чувства много самотна и и се плаче. Искало и се да излезе да се поразходи, но никой не поискал да и прави компания. Не се поддадох, не започнах да и съчувствам. Отговорът ми бе: Щастлив човек си тази вечер, мила! Благодари на Господ за този подарък! Оставил ти е глътка свобода да отидеш където поискаш, да правиш каквото ти е на кеф без да се съобразяваш с никого и без да се налага да изслушваш някого или да отговаряш на въпросите им. Преброй колко минутки ти е дал и направи от всяка бисерче, което дълго ще пазиш в спомените си! Много се радвам за теб и заедно с теб! Последва кратко мълчание и отговор: Благодаря ти че те има съкровище, за да ми напомниш колко обичам да се разхождам сама и да разговарям със себе си! Излизам от залата, за да не губя ценни минути. Когато се върна на другия ден, изглеждаше по-доволна и щастлива от всякога.
  2. Не мога да се съглася. Ето един пример от ежедневието ми: Факт : В домашната има много грешки и е изпълнена само наполовина. Оценка : Проявил си небрежност и си усвоил материала незадоволително. Разочарована съм от теб. Очаквам да се потрудиш над домашната още веднъж, този път, по-съвестно и старателно! Мнение : Останах с впечатлението, че не са ти стигнали сили, време или може би желание, а може би и трите, за да се справиш със задачата. Вярвам, че с известна помощ, достатъчно време и внимание ще успееш да усвоиш материала. Опитай още веднъж сега - ако имаш въпроси, ще се опитам да ти помогна.
  3. Здравейте Нямам мнение по теоретичните аспекти на ясновидството, но ми се иска а споделя моя опитност от случайно посещение при жена, която не се саморекламира, но не отказва поискана помощ и не иска възнаграждение (освен това, което посетителят сам остави - няма определен размер или вид, може и без него). Та за посещението. Заведоха ме по мое внезапно желание (нямаше възможност да научи нещо за мен) и ме оставиха сама с нея. Не се познавахме, не и зададох никакви въпроси, не се представих. Бях решила да мълча докрая. Тя някак разбра, че няма смисъл да ме заговаря и просто затвори очи. В този момент усетих топла, леко вибрираща вълна, която бавно и спокойно ме заля. (Покрай ежедневната си работа съм се научила да "усещам" полетата на хората до мен.) Пуснах я съзнателно, макар че знаех как да я спра. Бях спокойна, защото знаех и как да изчистя евентуални остатъци и как да я "избутам" ако усетя недоброжелателност. Беше ми интересно какво ще стане по-нататък. След малко, още със затворени очи, тя каза неща, които не бяха известни на никого освен на мен. После се усмихна и ми каза, че сега са ми дали почивка, за да довърша промяната си и да се науча на щастие и истинска Любов. Последните думи бяха "Светлината я чакай към пролетта (беше септември), да си готова за нея." Вълната постепенно се "стопи" без да остави следа у мен. После тя отвори очи и заговори за ежедневни неща, започна да ме разпитва и да ми казва своето мнение за това, което се е случило и се случваше с мен тогава. "Това сега аз ти го казвам", предупреди ме тя. Понякога си мисля, че това, което ми каза докато бе със затворени очи, бе в самата мен - моята интуиция, Божественото ми Аз, което аз все още не се бях научила да чувам добре.
  4. Благодаря на Орлин! Точно това се опитвам да направя и аз. И си мисля, че това съвсем не означава негативизъм или липса на Вяра. Точно обратното. Вярата става толкова силна и естествена, че постепенно се трансформира в познание. Някъде бях чела, че първа в усвояването на света върви окултната наука и религията. След нея е изкуството - образно-чувствения начин на познание. Последна е науката - емпирично-логическият път. Всъщност науката е призвана не да разбие митовете, както са ни набивали в главите в недалечното минало, а да ги направи достъпни за човешката ни логика. Но темата беше за безсмъртието и истинската същност на Живота. След като тази идея отдавна се "разработва" в окултната наука и в изкуството, може би е дошло време и на съвременната наука?? По отношение на хипотезата за мемните комплекси - може би те именно са безсмъртната ни част и биологията вече започва да ги изследва?
  5. Моля да ми простите за недостатъчно ясния материал в линковете и за английския език на втория. Отчаяно се опитвах да намеря в нета, това което имах предвид, но явно сърфирането не ми е силата Сега ще преодолея мързела си и ще препиша от книгата това, което всъщност ме впечатли най-силно и ме накара да се замисля над това - Какво е Живот? Предварително моля да бъда извинена за цитата, но с него не искам да изразя своето мнение, а по-скоро дискусионна теза. "... Има ли нещо, което да е вярно за всички видове живот, независимо къде се намира и каква е химичната му основа? Ако съществуват форми на живот, чиято химия се основава на силиция..., ако се открие форма на живот, която не е основана на химията изобщо, а на електронно ревербериращи вериги, ще има ли някакъв общ принцип, валиден за целия живот? Аз... бих заложил на един фундаментален принцип. А той е законът, че всеки вид живот еволюира чрез диференцирано оцеляване на реплициращи се същности. Генът, ДНК молекулата, е реплицираща се същност, която преобладава на нашата планета. Може да има и други такива....Те почти неизбежно биха станали основата на еволюционен процес. ...Мисля, че един нов вид репликатор отскоро вече се е появил на същата тази наша планета.Той... все още се люшка в първичната си супа, но вече достига еволюционна промяна с такава скорост, че оставя стария ген да се задъхва далеч назад. Новата супа е супата на човешката култура. Ние се нуждаем от име за новия репликатор...за единица имитация. ...Мимем - или съкратено - мем ...може алтернативно да се смята като свързано с memory (памет).... "Мемовете трябва да се разглеждат като живи структури не само в метафоричен, но и в технически смисъл."- Н.К.Хъмфри..." Ричард Докинс - Себичният ген - УИ "Св. Климент Охридски" 1998г. стр.258-259 Може би греша - не ви ли звучи това като "менталното ни тяло" - мемен комплекс, който се е стабилизирал и еволюира, "избирайки" си подходящи белтъчни носители, за да се прояви?
  6. Здравейте Много бих се зарадвала да чуя мнението ви за определението на Живота, дадено от Ричард Докинс (Себичният ген). След прочитането на тази книга (неколкократно - ) много от старите ми разбирания за света и хората се промениха изцяло. От друга страна много понятия, чието значение не разбирах напълно, се подредиха в една цяла система (нещо като сегментите на пъзел). Какво е мем Chapter 11 The Selfish Gene
  7. Донка

    Чувствата

    И аз си мислех така... така ме бяха научили - че съчувствието е благородство и алтруизъм. Когато някъде прочетох тезата, че то, напротив, е вредно и стимулира у страдащия желанието да прехвърли негативните си емоции върху благородния си слушател, реагирах първо с възмущение! После доста мислих и разбрах, че това е вярно... Тогава осъзнах, че моето съчувствие не само не им е помагало, а ги е превръщало в своеобразни "наркомани", зависими от моята положителна енергия! , т.е. аз съм им "крадяла" болката, уроците им! И защо? За да се видя в позата на благороден алтруист и хората да кажат - колко е добра! За да имам повече приятели, които ще ме смятат за истински приятел и ще идват при мен в беда. И ако това не е чиста проба егоизъм!...Такава беше жестоката Истина. Тук, обаче трябва да си уточним понятията. Под съчувствие, според мен , Изгрев разбира: "да изпитам същите емоции като теб, за да те разбера по-добре" (моля да ме извини, ако не съм го разбрала правилно). В този случай съм напълно съгласна с него! Пример: Ако някой ми споделя изпитвания от него гняв при вида на някаква несправедливост, съвсем не е необходимо и аз да изпитвам същото, за да го разбера. Точно обратното. Ако и аз изпитам гняв, няма да успея трезво да преценя къде всъщност е причината за неговия проблем и съответно няма да мога да му помогна правилно. (Това е ежедневие в професията ми ) По този въпрос бих ви препоръчала една много полезна за мен страница! http://www.psychology-bg.com/texts/c3.htm (Много добра интерпретация на емпатията!) И не е чак толкова трудно да се спират схемите и моделите в мисленето и да се заслушаме в негативните си емоции, а не да им се поддадем! Просто е необходимо Егото ни да отстъпи пред Любовта и вярата - при това съзнателно. Когато видя например "мутра" в описаната ситуация (Бина Публикувано на Вчера, 09:21 ), моята реакция е: "Благодаря ти, Господи, че не съм на неговото място сега!"
  8. Мисля че да! Дворецът е затвор за душата. Той е котвата към нашите човешки ценности и желания, а нали те точно пречат да чуем гласа на Бог... Когато живееш в дворец, дали ще ти хрумне да се молиш? Няма ли по-скоро да очакваш другите да се молят на теб??? Всъщност как според вас се е молел Христос на Бог? На времето, когато се учех да се моля, реших за себе си, че Той се е молел на Баща си да му помогне да преодолее човешкото у себе си, да запази Божествената Любов в трудните моменти, да постигне тишината и светлината в себе си, за да чуе Гласа Му. Молитвата , според мен, му е помагала да смири Силата, която е носел в себе си, да не я превърне в Гордост. Мисля, че за него е било важно не дали Господ ще го чуе, а той да чуе волята Му! Такъв смисъл вложих и в своята молитва - затова си избрах Добрата Молитва на Учителя. Не променям текста и никога. Казвам си я бавно наум и всяко изречение като че ли ми отваря очите за мен самата, за света и хората около мен, за това, което се е случило и ще се случи. Усещането е като че ли правя "опресняване на страницата" и презареждане с енергия.
  9. Смея да дам личното си мнение в тази тема като майка на две израснали вече деца, поели своя път в живота.... Знам колко налудничаво ще ви прозвучи, но имам усещането, че родих децата си два пъти - веднъж преди 22 и преди 19 години и за втори път - преди около година. Първият ми брак беше резултат от силното ми желание да имам семейство и деца, разбира се. Запълвах дупката, която зееше в мен. Сега разбирам, че тя е била изкопана от ценностната система, която бях усвоила в периода на социализацията си. Няма нужда да ви я разказвам - все красиви морални ценности, които....копаят дупки в душите ни. Децата запълниха тази дупка и когато дойде време те постепенно да поемат пътя си, болката ме караше да ги задържам - с грижите, съветите си... Изглеждаше, че съм посветила живота си на тях - всъщност май исках да ги задържа в дупките им! Бракът ми се разпадаше и бившият ми съпруг не можеше да заеме тяхното място.... После... интуицията ми подсказа, че болката е причинена от нещо накриво построено в самата мен. Повярвах на една книга, в която пишеше, че ако много силно го поискаме и с любов, можем да преродим своето аз в настоящото си тяло. Е, нямаше какво да губя, опитах... Преди година срещнах човек, с когото бях толкова спокойна, колкото вече бях и сама. Малко по-късно усетих (особено по време на секс), че ние сме като две спирали - нещо като ДНК. А след това до нас започнаха да се оформят нещо като две "пъпки" - подсъзнанието ми знаеше, че това са децата ни. Разбирахме отлично, че ни е късно...но тези пъпки някак сами растяха и постепенно се отлепиха. Сега са близо, но си живеят свой живот. Сега стигнах до това, в което и на мен още ми е трудно да повярвам. Моите деца неузнаваемо се промениха! ... Нашите деца...
  10. Преди няколко години на един треининг разбрах нещо, което тогава ми направи силно впечатление и доста промени начина ми на мислене. Ще се опитам да ви го преразкажа накратко. Представете си едно училище. Кой е най-главен в него? Директорът Кой е пряко подчинен на директора? Помощник-директорите Кой стои под тях? Учителите Кого ръководят учителите? Учениците. Получи се пирамида, нали? А сега обърнете пирамидата наопаки. Най-важни в училището са учениците, защото то съществува за тях. Учителите са назначени, за да подпомагат учениците в усвояването на знания, умения и в социализацията им. Помощник-директорите са назначени за да създават добра организация на учебния процес и нормални материални условия, така че учителите да работят пълноценно и спокойно. Директорът е назначен, за да осигурява координация и помощ на помощник-директорите и да им дава необходимите ресурси, зависещи от източници вън от училището. ..... В първия момент леко ти се завива свят нали? После осъзнаваш, че наистина е така. Ако ги няма учениците, пирамидата няма да съществува... ...но ако я няма основата, колкото и малка да изглежда тя, след известно време пирамидата ще се срути.... Това според мен е добрият мениджмънт - колкото по-добре работи мениджърът, толкова по-стабилна е пирамидата и толкова по-незабележима е ролята му...навсякъде, не само в училището от примера. Според мен, за да осигури подобна стабилност, мениджърът има нужда от лична духовна и финансова стабилност.
  11. Донка

    Чувствата

    Значи все пак мислите и чувствата заслужават внимание.... Според моите опитности това е последователност: 1) спирам мислите и правилата, схемите в съзнанието си 2) улавям негативните емоции - те са индикаторът за проблем в адаптационните процеси 3)спирам емоциите с вяра в Божествения промисъл и Любов 4)с търпение и смирение изчаквам решението на интуицията си - готова съм да го посрещна и като случайно минала през съзнанието ни мисъл, и като емоция - аз си я наричам "радостно спокойствие" (изпитвам щастливо облекчение, когато го усетя). 5)постепенно включвам логическото и образното си мислене, за да осъществя решението на интуицията в реалния си свят.
  12. Донка

    Нeсигурността?!

    Има нещо вярно. Скоро имах подобен "пациент". Налагаше се да му помогна да преодолее несигурността си в личния си живот. По време на разговорите ни "изплува" нещо, което ми се иска да споделя с вас. Оказа се, че в основата на неговата несигурност лежи изкривена представа за сигурността. Като професионален програмист, той подсъзнателно възприемаше сигурността като вероятност модел от миналия му опит или комбинативен модел на определена ситуация, роден от неговото собствено съзнание, да се реализира близо 100% при подобни параметри в бъдещето. Естествено, почти винаги изпитваше измъчваща го несигурност. Наложи ни се да преформулираме усещането за сигурност. То придоби следния вид: Сигурен съм, че модели и причинно-следствени връзки от миналото никога няма да се повторят изцяло в бъдещето. Сигурен съм, че не съм в състояние да предскажа реализацията на построени от мен модели на ситуации. Сигурен съм, че всяка ситуация, в която ще попадна в бъдещето и всички последствия от моето поведение ще бъдат в моя полза и за мое добро. (Много е трудно да включваш понятието Бог в разговори с програмисти, не мислите ли? )
  13. съгласна Но защо да е толкова трудно? И защо да очакваме всички на Земята да затанцуват танца на Отец? Не ми се струва трудно да го направим като начало и сами, в своето Аз, в своя личен свят....освен ако имаме съмнения в истинността на тези думи Та нали от невръстни ни "отварят очите" кога сме добри и заслужаваме любов и кога сме лоши и заслужаваме порицание и наказание После ние самите започваме да делим хората и събитията на добро и зло и да се борим с последното... с неговите средства, разбира се. Та нали ако оставим Злото, то ще завладее света!!! Какво благородство да го открием и да се преборим с него! Дон Кихотовци от 21 век! Ние просто се харесваме такива, гордеем се, че сме от Добрите! Но.... ние определяме кои са Добри и кои Зли. Трудно е да повярваме, че всичко е добро в света - това според мен е искал да ни каже Учителя! Слепи и глухи за злото за мен означава - не се опитвайте да оценяте кое е добро и кое зло! Отварянето на очите и ушите за Любовта за мен означава - намерете Любовта и Доброто в нещата и хората, които по старите ви мерки са били Зло. Ето това е трудно, значи - да се откажем от представите, които стоят в основата на нашето самоодобрение, които изграждат стените на дома на нашето човешко Аз. Е да, боли и е опасно - все едно се самоизтриваш! Но аз си го представям като кодовете за презареждане на ваучърите - изтриваш чернилката и отдолу е свободата и единството с истинския ти Аз и истинския свят.
  14. Дорогая Лиза, любая женщина на твоем месте испытывала бы подобные чувства... Невозможно и нельзя давать советы со стороны. Ты - единственный человек в мире, которому дано и надо принимать свои решения и делать свой выбор. Самое главное - что бы ты ни сделала, это сохранить Любов в своей душе... Никак не легко и понятно как именно сделать последнее, но в этом и состоит твой урок. Ситуация, в которой попала ты, не случайна - ты нуждалась и нуждаешься в ней, чтобы найти свое истинное Я, чтобы освободиться от чего-то старого, которое останавливает твое развитие. В твоем постинге сразу можно заметить "хорошее воспитание, нравственность, чувствительность и пр." Только, к сожалению, они не всегда синонимы Любви. Как раз, наоборот. Они в твоем случае вызывают в твоей душе неудобство, угрызения совести, сожаления, сомнения... (хорошо еще нет критики и осуждения - как в постинге Орлина) - подобные негативные эмоции- симптомы потери Любви. Я бы попробовала найти их корни не в характере, действиях других, не в сложной ситуации. Ситуация Божественна, она всегда мудрее нас. Другие свободны быть и делать что им самим кажется хорошим и приятным. По моему, в настоящий момент твои модели счастья, морали, благополучных личных взаимоотношений не совпадают с ситуацией и твоей роли в ней. В то же время надвигающаяся в твоей душе любовь настаивает на разрешение конфликта. Я думаю, что ты получила знак свыше, что пора переосмыслить свою картину мира и представления о себе, свои приоритеты и понятия о любви, морали, о том что Хорошо и что Плохо, что Правильно и что неправильно. Я лично верю в то, что единственное Зло - это наши собственные негативные мысли и эмоции, наша ограниченность, нежелание развиваться, сбрасывая с себя свои "старые одежды" - для нашего человеческого Я это больно и кажется опасным. Все мы здесь верим в абсолютном приоритете Божественной Любви. Что собой представляет она - это очень долгий разговор. Каждый должен сам прозреть Истину о Любви. Я читала, думала, пробовала в жизни... все еще не считаю себя экспертом Все еще на Пути... Предлагаю тебе отрывки о Любви из бесед нашего Учителя - на русском языке. Это только ничтожная часть его наследства... О Любви Любовь спасет мир
  15. Донка

    Приятелите

    Честито Рождество, Приятели Струва ми се, че ние обичаме приятелите си, защото това са хората, с които сме свободни, спокойни да бъдем себе си каквито сме. Не се чувстваме задължени, нито благодарни. Не прилагаме към тях критерии за оценка (добро - лошо, правилно - неправилно), приемаме ги каквито са и ни е ПРИЯТно тяхното присъствие и съществуване в живота ни независимо от разстоянията и времето, които може да ни разделят. Може би техните Божествени Аз са синонимни или съвместими или допълващи се с нашето....
  16. Донка

    The Spirit Of The Teacher

    Our human "I" reveals itself in thinking only and it is the "I" that loves something or somebody. Нашето човешко Аз проявява себе си единствено чрез мисленето и това е Азът, който обича нещо или някого. Our real "I" doesn't need thinking - it knows everything. It is the "I" that is The Love. Нашето истинско Аз не се нуждае от мислене - то знае всичко. Това е Азът, който е самата Любов. (Тhis is my personal understanding of Love. Това е моето лично разбиране за Любовта)
  17. Донка

    The Spirit Of The Teacher

    Do they?? I have always thought of them They are The Love Itself....
  18. Донка

    Самолюбието???

    И аз мисля, че това е единственият начин да постигнеш хармония и щастие. Друг въпрос е как се стига до това състояние.... Тогава как би обяснил популярните изрази: болезнено самолюбив човек наранено / накърнено самолюбие Не излиза ли, че когато ти си се изпълнил с Любов, някой може да те нарани? А в какви случаи сливането с Любовта е болезнено?
  19. Донка

    Ежедневие...

    Здравейте Примерът с "търтея" от нормалната държава е много показателен и ме изкушава да направя полусериозен - полушеговит опит за "диагноза". Нормалното състояние на едно психо-физиологично единство, наречено живо същество е активност от различен характер. Леността е отклонение, което е симптом за несъответствие на Божественото предназначение на това същество ( мястото му в материалния и обществен свят) и ценностната система, приоритета на активност и критериите за щастие. Казано на по-прост език - Господ го спира, за да не направи Голяма Беля. Колкото до обсебеността от една идея, учение и т.п. - на всеки е ясно, че те маскират липсата на здрава Любов към себе си и света и "замазват очите" на съзнанието за Истината. И все пак това е по-приемлив вариант от депресията, неудовлетворението, стремежа на всяка цена да осъществи човешките си желания и да налага на околните своето Прокрустово ложе на ценности...
  20. Донка

    Самолюбието???

    Тук не става дума за религия, Орлине. Добре, ще опитам с пример.... Дадено: Самолюбив Човек А и Самолюбив Човек Б са колеги с равен статус, възраст, образование и.т.п. Предстои повишение в отдела им. Търси се: Развитие на очаквания, реакции, емоционално състояние... СЧ А и СЧ Б осъзнават добре, че личностните им качества и заслуги са достатъчни, за да получат повишението. Също така осъзнават, че от новата си позиция ще бъдат по-полезни на фирмата си и на хората по принцип. Готови са да вложат честен труд и всичките си умения за доброто на себе си и всички около себе си. СЧ А очаква повишението като оценка на останалите на неговите качества и заслуги. Ако тази оценка съвпада с неговата собствена, неговото самолюбие е поласкано и той смята критериите за тази оценка за правилни. Ако не съвпада, самолюбието му е наранено. Той или е недоволен от себе си и изпада в депресивно състояние или е недоволен от критериите и оценящите и се смята за незаслужено обиден и недооценен. СЧ Б допуска повишението си, но не го смята за оценка на качествата и заслугите си. Той няма нужда от тази оценка, защото неговата собствена за себе си е напълно достатъчна, за да поддържа комфорта му. Мнението на другите за неговите качества и работа е коректив на поведението му, но не влияе на самолюбието му. Не се чувства поласкан, когато го оценят високо, нито засегнат, когато го подценяват. Не се опитва да дава оценка на критериите на другите, а ги приема като "част от пейзажа". Единственият му критерий е спокойствието и удоволствието, което изпитва той самият в процеса на работа.... Мисля че разликата стана ясна.... Е, можем ли според теб, да сложим знак за равенство между Самолюбие А и Самолюбие Б ?
  21. Съгласна съм напълно. Такава постановка, обаче, повдига други въпроси. - Къде минава границата между разумната и прекомерната предпазливост. - Условните рефлекси осигуряват адаптацията към средата и са признак за наличие на някакви очаквания - проекции на събития от миналото върху настоящето. Те участват ли в механизма на страха? Или може би той е проекция на събития от миналото върху бъдещето? - В света наистина има заплахи за живота на всяко същество. Те са движещата сила на естествения отбор и съответно на еволюцията. Предпазването от тях и преодоляването им е проверка доколко е добра конкретната "машина за оцеляване на ДНК". В този ред на мисли непредпазливостта, оправдана от вярата - има кой да се грижи за мен - е синоним на безотговорност към даденото материално тяло и се наказва с "терминиране". Как да отличим реалните заплахи от страховете си?
  22. Донка

    Самолюбието???

    Благодаря, Милкана , аз също се опитвам да намеря нещо, което да съответства на Самолюбието така, както самоуважението съответства на гордостта. За съжаление стигнах само до Любов към Божественото в себе си. Но ми се иска да обясня защо тази тема и дума ме вълнува толкова и защо не мога да приема доводите на Орлин. Бях възпитана, че самолюбието е лоша черта на характера, от която човек страда. (И досега съм съгласна с това). Никой , обаче, не ми беше казал, че това съвсем не означава да се отрека от любовта към себе си. Аз обичах света и хората, но смятах за грях да обичам себе си!! На "стари години" научих, че всъщност не може да има Любов към Бог, света и хората, ако не обичаш себе си достатъчно, че да нямаш нужда да те обича друг, за да си щастлив. Макар и късно, се учих да се харесвам и обичам като Божествено създание, а не като Его. Налагаше ми се да търся фината разлика между Самолюбието и Любовта към себе си. Не съм сигурна дали съм успяла и дали критериите ми са "диамантени"... Благодаря преварително за помощта ви
  23. Донка

    Самолюбието???

    Момичета, а уточняването на личните ви впечатления за себе си и една за друга в темата не е ли искрица на същото това самолюбие? Не ни ли пречи то на принципния разговор по темата? А може би я илюстрира? Едната от вас се опитва да дава оценки за поведението и тона на другата, макар и доброжелателно - оценката не е ли проява на опит за налагане на индивидуалната ни позиция? Другата се опитва да защити личността си и индивидуалното си поведение - наистина благо и брилянтно - но самият факт на обяснението - защита предполага усещане за атака срещу собствената позиция... Нали пак няма да го приемете лично - просто опит за обективен психологически анализ на реакциите ви И така, защо не се върнем на темата - мисля че стигнахме до мнооого интересно място! Трансформациите на негативните качества в позитивни... Припомням : Гордостта се трансформира в Самоуважение, а Самолюбието в....? И как се постига тази трансформация?
  24. Донка

    Самолюбието???

    Благодаря и аз, Благост. Значи вълшебната думичка е ТРАНСФОРМИРАНЕ. Дадох самоуважението само за пример...нямах предвид точно съответствие... Ще ти бъдем благодарни всички, ако продължиш многоточието след Самолюбието трябва да се трансформира в....? После ще е твърде интересно да поумуваме и върху стадиите на процеса Трансформиране и необходимите техники...
×