anjelika_laruan

А какво е светкавицата ?!

Зравейте отново, явно ми става навик , когато някой сън ме шокира да пиша тук, но се равяам на всеки отговор. Тази нощ сънувам , че съм се скрила от дъжда под навеса на едно централно място в града ни, заеднено с още 2-3-ма човека. Чакаме си ние да премине дъжда поне малко , а аз от скука започнах с обратното на една химикалка да набирам PIN-a си на банкомата . Някаква жена ми каза да не го правя защото имало ток и ще ме удари светкавица! Перфектно, кога друг път можех да тествам светкавица , да ме тресне. Продължих да потропвам с химикалката по металната част на банкомата и започнах да усещам лека вибрация в ръката . Хората се развикаха да спра... в момента който се преместих , застанах на по-външно място И ме удари синя светкавица - като по филмите Повдигна ме малко на около 50 см от земята и тресеше тялото ми в много Приятна вибрация , чувствах се много леко и комфортно. За съжаление майка ми дойде да ме викне да стана Каво е светкавицата , каква е вибрацията .... кажете какво знаете ?! С нетърпение чакам постовете ви!

Ох, аз некомпетентната ... това излизане ли е и щом несъм в нито едно от двете тела - какво е ? Извинете невежеството ми, ако някой може да ми даде по-подробно обяснение ...

Значииии... Много съм слушала по темата, а ОС ми е среднощното забавление. Случвало ми се е даже да продължавам разговор с приятеля ми ..докато заспивам и започвам да сънувам. ОИТ - неразбрах дали е това?! Ще опиша изживяването и се надявам да помогнете 1. От известно време немога да спя, проблеми - вси4ки ги имаме. 2. Никога не ми е удобно да спя по гръб и не го и правя. 3. Вечно ледени крака... 4. При всяко лягане единствената ми мисъл е "Я да видя ся ко ще засънувам" и почва съня. Надявам се да сте ме разбрали , 4е никога не ми се е искало ОИТ . Всичко дето го знам е от приятеля ми , но не е предизвикало интерес на фона на нетрудното ми ОС. Ок , почвам: Преди около месец , си легнах леко уморена. С лягането си помислих , 4е ми е много комфортно по гръб и от краката до главата температурата която усещах беше перфектна за леденото време и загасващата камина. Започнах да се наслаждавам на позата в леглото, дясната ми ръка беше под пъпа, а лявата на слън4евия сплит, глезените ми бяха преплетени. Удобно. Неможех да хвана никаква мисъл в главата ми... ръцете ми са върху чакри / сетих се за това като знание ,никаква мисъл, просто си знам/... и не ги усещам, все едно потънаха в мен. После и стъпалата, и глезените. От торса ми струеше светлина за която немислех. Започна леко да ми се повдига, свиваше ми се като за повръщане , но по-скоро "пулсиращо". Съня неидваше, позата ми беше удобна и исках да визуализирам нещо което да ме успи. Започнах с първото нещо дето съзнанието ми ми показа - елипс или по скоро яйце от светлина /сиво, бяла мъгла, но мъгла не е точна дума за това/ прерязано в долния край се намираше около главата ми. Започнах да разглеждам "субстанцията" и така се изпълних в нея. Надявам се да си го представяте. Неусещах тялото си, само "мъглата" и то не като усещане а като знание , че я има. В следващия момент се получи нещо, завъртане в "мъглата" и се намирах зад тила на тяло, чийто контур само се виждаше като синя светлина. Тънка линия синя светлина влизаща и излизаща в и извън него, не като ток а много нежно. Като лесно осъзнаваща се обърнах и се видях спяща. Небях в леглото , там беше само физ.тяло, небях и в тялото със синия контур пред мен. Осъзнавах се само като съзнание. Опитах се да разгледам тялото пред мен - нямаше пол, просто тяло. Усещах се лека, спокойна, бях само аз, нищо друго. Радост. /немога да обясня усещането/. Разбирах , 4е тялото ще излезе от стаята и с едната си ръка се хвана за профила на прозореца - през стъклото, започна да се придвижва за през стената. И аз си казах , НЕ Е ВЪЗМОЖНО, ТРЯЯ ДА СЕ ОБАДЯ НА приятеля ми, да му кажа! И всичко свърши Искам да ми кажете , какво подяволите бях аз , не си бях в тялото, ама ме нямаше и в "светещото" , чувствах се като съзнание?! Какво е това . Много ще се радвам на всички постове ... Опитвах да го повторя - немога .

Благодаря ви за отговорите. Действително имам страхове , идват от постоянното обмисляне, наистина съм решена да се боря ! Решения които обръщат "нещата" в живота ми.

Здравейте, Искам малко помощ от вас ... Отдавна имам ОС или по скоро нямам вече неОС. Запозната съм с темата ... но никога не съм се чувствала така след сън ... да продължавам да имам същото усещане за болка и за същата нужда от това което изпитвах в съня си... Никога не се опитвам да си ги тъкувам - какво значат сънищата , просто си ги нареждам спрямо емоцийте и желанията ми ,,, този път ... Нека разкажа... Сънувах , че съм в празна постройка /ако се сещате за старите оборски згради на ТКЗС или нещо от рода/ небеше мръсно , просто тъмно. Огледах се каде съм , имах страх да не влезе някой и да направи нещо лошо , пазена ли бях или някой се опитваше да влезе ... неразбирах ... имах страх. Огледах долямата празна сграда, в края и имаше жена. Когато се доближих до нея разбрах, че е Ангел-ка, около нея имаше бяла лека светлина - нямаше криле . Много хубава /аз съм жена и рядко казвам на жена че е с хубаво лице/ усмихна се леко , като цяло беше много тъжна, имаше бяла дреха от финнен плат , който я увиваше . Когато плъзгах погледа си по нея видях , че е бременна държеше ръцете си около корема . Опитах да говоря с нея , а тя само сведе очи. Усещах усещането и . Усещах че имаше опасност навън от зградата - кого пазеха или искаха да убият ... Тук идва един момент дето ... отскочих до края на зградата - другата част, закачих се в самия ъгъл и започнах да разковавам дъсчици, цепех дребни трески и направих дупка колкото да си мушна главата да огледам / в ОС съм правила мноого неща, но винаги съм си виждала - ръце , крака ... фърст пърсън поглед/ и тогава се замислих , че съм само съзнание и че ми няма тялото. Не е ОИТ ... ... Огледах , навън имаше мъже с пистолети обикалящи сградата искаха да влязат . Времето навън беше слънчево , като в летен ден. Ангелката беше тиха и и беше студено вътре , просто си стоеше , а аз усещах старха и . Цял ден съм с тва усещане , че трябва да я извадя оттам и все едно имам нещо под ноктите от къртенето на трески и талашит... какво значи това ?!

Здравейте ! Преди доста време сънувах ... знаех че сънувам... ммм незнам как да Ви обясня сънувам осъзнати сънища , през интервали от време но свързани един с друг. Когато саунувах първия се посмях , 2-я беше интересен а третия ме изуми ... очаквам още 4 такива , но нека Ви разкажа: Преди поредицата има един който сънувах много отдавна , е миналата година .. изкачих се по тясна пътека , направо излетях по нея търсех нещо златно мъничко , мислех че никога няма да го открия , но като се качих по пътеката “горе” то си ме чакаше  /малка платка приличаща на сим-картите/ когато се изправих видях .................. О БОЖЕ ТОВА Е НАЙ-КРАСИВОТО НЕщО НА СВЕТА! Спокойно море , плуваха ледени парчета а водата беше с отражението на невероятен залез – розово, лилаво , оранжево ... най-великата картина ! Това няма да забравя никога! Усещането - спокойствие Вървя през нещо като блато , светлината е приглушена почти всичко е лилаво и черно , отблясъците във въпросното блато са от лунна светлина , а Луната , която обикновенно “вика за помощ” беше доста различна, вълните доста наподобяваха на вълни на много спокойно море ... Дано сте си представили картината , знаех че отивам при Някой – напълно непознат, но го усещах толкова близък , че нямах търпение да намеря. Когато стигнах до него, той беше с съдифен плащ с качулка /лилав/ , беше изправил ръката си напред /незнам лява или дясна/ и леко движеше дланта си обърната към водата... Доста дълъг разговор проведох с него, но нито аз нито той говорехме “усещах” мислите му, освен това с него се чуствах толкова спокойна и ми беше толкова приятно /в реалността по това време имах неприятности , бях нерна и се карах с почти всички/ едно от нещата които той ми обясни е че със своите емоции правя вълните , че с яростта си мога да убия хора с една вълна която ..... /това е смешно/, но мога и да за пазя морето спокойно за някои които трябва да намери нещо , говореше за разни влюбени които са на някакъв плаж и изведнъж извърна ръката си и те бяха на дланта му “3Д- прожекция” . Трябваше да тръгвам и да продължа “Урока” да съм спокойна ... на тръгване му казах че искам да се видим пак , а той ми отговори че той не е сам има още ... всички са 7. И вече си се сънувах в леглото спяща и знаех че “сега” ще се събудя. Мина около месец.. знаех че сънувам ... светло ведро небе , наслаждавах се на всяко стръкче трева цвете ... всичко и зведнъж дотича момченце – голо през цялото време се смееше едно бебешко  усещах се щастлива , беше ми леко . В този сън обръщах внимание на всеки детайл ди който се докоснех – на мухчет в/у цвета на някакво растение , на колко е остро връхчето на някаква тревка .... а момченцето непрекъснато се смееше и очичките му грееха , тичаше , въртеше се в кръг. Знаех че трябва да тръгвам, усещах и досадата че трябва да хода на работа , а то само се смееше не ми беше казало нищо, тръгвайки разглеждах кората на дърво и детето ми каза “Аз правя музиката, и ти можеш ...нали имаш сърце” и изчезна чувах само смеха му . Събудих се . Снощи сънувах .... и както в предишните знаех че сънувам и ще срещна някой ... Вървях към сграда бяла и голяма .... около мене беше пусто само сгради стълбове ... имаше мъгла но тук търсех приятеля ми , минаваха разни хора после се озовах в сграда приличаща на училище , знаех къде точно да отида и ... все едно съм си у дома . Но за разлика от предишните сънища все едно бях прозрачна никoй не ме виждаше ли ? Не ми обръщаха внимание ли ? Все едно несъществувах. Отидох до точната стая в сградата , там ме чакаше момиче с дълга руса коса и много сини очи , като я погледнах се усмихна , но вече знаех, че е няма , после видях че няма език и зъби / т’ва е тъпо ама така сънувам/ , трябва да спра някакво “махало” / метален прът клатещ се от “никъде” в самото пространство/. Това момиче ми обясняваше колко силна може да е мисълта ми и мога да го спра с “поглед” което и направих, това момиче беше нещо като “експерта” по местене на предмети с поглед , като закотвих магалото ме боляха очите . Тя ми обясни че “местенето с поглед” и гравитацията не са много добри приятели , опитваше се да се смее /тва беше гадно на фона – без зъби и език/. Знаех че са доволни , кой незнам че съм спряла махалото , щото трябвало да избухне ...  После звънна ДЖИ-ес-ем –а  Очите ме боляха все едно не съм мигала или съм си събирала очите “в точка” след около 30 сек всичко премина. Винаги когато сънувам такива неща ... не ги планирам а просто се отпускам , но всеки път преди да засънувам усещам тежест високо в гърдите и един особен задух в гърлото , приличащ на ... като да ти се плаче. Интересува ме някой знае ли какво сънувам и дали не съм изперкала  Но Ви пожелавам да сънувате такива неща , после се чуствате наспали се , отпочинали и “свежарчета” Благодаря много за отговорите Ви! Има и друго, осъзнавам 4е сънувам, знам къде и какво трябва да направя, но никога не се опитвам да го променя. В съни6тата си дори не ми минава през ума да променям сюжета или по скоро като 4е ли нямам желания и всеки път търся конкретен "4овек". ___ Модераторска бележка: Моля, пишете на кирилица! Постингът е "преведен" от модераторският екип (с помощта на инструмент от www.abv.bg).