helen

Прекрасен филм! Благодаря, devashaktika !



Ето някои кадри от филма и интересни цитати от него. Картинките са от руски сайт, а цитатите от тук.





Жителите на този свят са като трите пеперуди
пред пламъка на свещ.
Първата отиде по-близо и каза:
Знам, за любовта.
Втората докосна пламъка
леко с крилата си и каза:
Знам как огъня на любовта може да изгори.
Третата се хвърли в сърцето на пламъка
Само който е изгорял в огъня на любовта само той знае какво е любов.




Дръж дъха си за ходене,
ще имаш нужда от него, малък ангел.




Вярно ли е, че те идват отвсякъде? Да, отвсякъде.
От по-далеч от нас?
Много по-далеч. Някои отиват в планината,
други ще бъдат през морето.
И отиде през пустинята -
Да, ние се връщаме в пустинята.




Но къде е тази среща?
- Не знам, моят малък ангел.
Но дали другите да знаят?
- Не, те не знаят един от двамата.
Как можете да отидете на срещата, без да знаят къде е?
- Достатъчно е да се върви. Тези, които са поканени, ще намерят пътя.
Който Вярва, няма да се изгуби по пътя




Баба Азиз, нека дойде при събирането с нас!
Той е вече при нас, малко ангелче.
Но той не е дервиш, Баба Азиз.
Кой знае ... Всеки човек в този голям свят има за задача да изпълни.
Останалата част не е толкова важна, стига да не забравяме.




Само тези, които не са влюбени виждат своето отражение.






"Има толкова много пътища към Бог, колкото са душите на Земята."
- Хадис

Напоследък започвам да се улавям в "определения" за приятелство, които биха ме възмутили преди години. например:
- приятел е този, който може да ми откаже без да се чувства неудобно от това, и на когото аз мога да откажа без да усещам някакви опасения или колебания в приятелството ни.

- приятел ми е онзи, който не държи да съм непременно до него, за да му е радостно, но се радва, когато на мен ми е радостно без неговото присъствие.

- приятел ми е този, на когото няма да му направи неприятно впечатление, че съм забравила да му кажа благодаря...

Много се надявам да не сте решили, че децата ви са такива или онакива, защото не са чели задължителните произведения в час по литература.

Въобще, е голяма грешка да смятате това за кой знае колко голяма работа.

Защото честно казано, няма никакво значение дали четат или не четат....

Аз ги четох (с изключение на тези, които са цели книги... все пак, не съм ненормална), учих си уроците като едно добро момиченце, и резултата беше на лице. Завърших една що-годе престижна езикова гимназия в София (преди 3 години), крайната ми оценка по български език и литература беше 6, както и на матурата изкарах 6-ца.

И знаете ли как?

Нека ви обясня. И МНОГО се надявам че това, което ще ви кажа ще ви помогне по някакъв начин да се поставите на мястото на вашите деца и да ги разбeрате по-добре.

Та, как се изкарват хубавите оценки по литература...

Първо, произведенията не се четат. Защо? Защото, обикновено когато човек започне да чете нещо, той си представя, разсъждава, мисли, изгражда си собствено мнение. А това мнение обикновено не съвпада с мнението на уважаваните г-да литературни критици, чиито теми и аргументи се оценяват високо на матурите, в съчиненията, в есетата.... и т.н.

Моята най-последна учителка по литература беше изключително интелигентна, респектирана и високо поставена персона, имаща повече от 20 години опит в сферата. Всички я уважаваха толкова, че никой не смееше да гъкне в присъствието и. Даже, мисля че няколко мои съученика проплакаха в нейните часове, заради нейния, как да се изразя... маниер.

Та, тази съответна госпожа ни информира още от самото начало, че за съжаление... литературата в училищата вече е сведена до... (няма да кажа зубрене, защото това е малко грозно), но на кратко: наизустяване на теми, по-точно на определени тълкувания, публикувани от този, или онзи литературен критик. И защо? Тя самата каза, че не знае. Просто е така... Ако искаме добър успех, трябва да се „научим“ да пресъздаваме думите на критиците, и то по един деликатен начин, които няма да позволи да бъдем обвинени в плагиатство.

След това ни беше даден списък с помощни материали, които да си закупим, сред които най-доминантно беше Ръководство по литература за едикой си клас. Едни сини книжки, в които има САМО анализи.

Учителката ни изграждаше специални работни планове (за нас), по които се подготвяхме сами, а тя само изслушваше и коментираше. Беше доста голямо мъчение, и трябва да кажа, че не си струваше и капка от стреса и напрежението, които съм преживяла при тази преподавателка (и изобщо в това училище).

Единствено я уважавам заради това, че ни каза истината от самото начало:

1) литературата е пропаднала като предмет от много години насам (образованието като цяло.... направо да си го кажем)

2) ако искате оценки ще трябва да зубрите

3) разсъжденията не се насърчават

4) на никой не му пука достатъчно за образованието ви, че да седне и да промени скапаната система



И това беше. Зубрихме, бяхме на тръни ПОСТОЯННО, но имахме 6-тици.



Идеалната структура за мен би включвала избирателност на първо място. Защото все пак, литературата е изкуство... което означава че едни и същи неща не се харесват на всеки. Едно дете би трябвало да може да избира какво да чете (както и реално стоят нещата с четенето и книгите като цяло) и да има свободата да интерпретира. Това е всичко.

Класики, не класики... живота се променя, стандарта на живот се променя...

Изобщо не ме интересува дали Иван Вазов е бил такъв или онакъв, творчеството му никога не ми е било интересно. А за епохата мисля, че съм научила предостатъчно в час по история. Не ми е нужно да „усещам“ тогавашното време... защото това по никакъв начин няма да ми помогне в сегашното време.



Естествено, сигурно ще има някое училище, в което преподавателите да са по-либерални, да насърчават свободните разсъждения и мисленето, но аз поне нямам приятели, които да са ми се похвалили с такова нещо.

Дори и да има преподавател, който искрено да обича предмета, и децата... я се отклони от стандарта на зубренето, тези деца после дали ще имат добри оценки на матурите? Дали някой би оценил позитивно това, че те са седнали да мислят индивидуално, че са се опитали да направят свое тълкувание, вместо да копират критиците? Честно да ви кажа, се съмнявам.



Самата ни образователна система насърчава наизустяването.... преди ВСИЧКО останало, което е много неправилно. Къде остана мисленето, творческото начало...

Ако човек седне да учи сериозно, ако наистина се впрегне в образованието си... на главата му ще падне един огромен стрес. И само това. Няма и капка удовлетворение. Общо взето стреса е единственото нещо, което истински попих от това образование... и бях подготвена в това отношение когато започнах да работя в голяма фирма, с типичния йерархичен корпоративен строй, и онази гадна подтискаща атмосфера, която вирее в повечето „големи международни“ офиси. Гади ми се от такива.... честно.



И всички родители мислят, че е добре за децата да се впрягат, защото училището БИ ТРЯБВАЛО да е главната подготовка за живота... а живота е сериозно нещо.



Нека ви кажа това – оставете децата си да се забавляват. Оставете ги да излизат с приятелите си, да се учат от живота.... определено ще научат много повече от колкото в училищата.

Всичко с граници, разбира се... не казвам да ги оставите на наркоманията, бездействието и сексуалната разюзданост. Но не ги притискайте, няма да постигнете много така. По-скоро се надявайте, и се молете... средата в която са попаднали да е нормална, и да не се намери нещо в нея, което да отрови живота им перманентнo (както, за съжаление, се случва с повечето)

Сега се сетих нещо свързано с моята любов към книгите.

Още от първи клас чета като невидяла. Винаги съм била записана в библиотека. Рафтовете с книги ми вдъхват спокойствие и блаженство.
Имах учител по литература, който с подхода си ме отврати от литературата за период от около 2-3 години! Има и такива учители. Но, след като го преодолях, пак започнах да чета.

Скоро си правих хороскоп, оказа се че едната ми планета (вече не помня коя) насочва индивида точно към книгите (според тълкуванието на книгата по астрология, която четох).
Щом го прочетох, чак тогава започнах да се връщам назад и да си припомням, че винаги съм била свързана с книгите.
Още от малка (1,2,3 клас) с джобните си ходих в книжарницата и си купувах книги. Но, при мен и семейството оказа огромно влияние, защото съм трето поколение книгоман.

Следователно факторите са комплексни. Но, не знам ако тогава е имало компютри дали пак съм щяла да посегна към книгите! Факт е, че децата не са глупави, но предпочитат да правят други неща.

Сега се сетих нещо свързано с моята любов към книгите.

Още от първи клас чета като невидяла. Винаги съм била записана в библиотека. Рафтовете с книги ми вдъхват спокойствие и блаженство.
Имах учител по литература, който с подхода си ме отврати от литературата за период от около 2-3 години! Има и такива учители. Но, след като го преодолях, пак започнах да чета.

Скоро си правих хороскоп, оказа се че едната ми планета (вече не помня коя) насочва индивида точно към книгите (според тълкуванието на книгата по астрология, която четох).
Щом го прочетох, чак тогава започнах да се връщам назад и да си припомням, че винаги съм била свързана с книгите.
Още от малка (1,2,3 клас) с джобните си ходих в книжарницата и си купувах книги. Но, при мен и семейството оказа огромно влияние, защото съм трето поколение книгоман.

Следователно факторите са комплексни. Но, не знам ако тогава е имало компютри дали пак съм щяла да посегна към книгите! Факт е, че децата не са глупави, но предпочитат да правят други неща.

Сега се сетих нещо свързано с моята любов към книгите.

Още от първи клас чета като невидяла. Винаги съм била записана в библиотека. Рафтовете с книги ми вдъхват спокойствие и блаженство.
Имах учител по литература, който с подхода си ме отврати от литературата за период от около 2-3 години! Има и такива учители. Но, след като го преодолях, пак започнах да чета.

Скоро си правих хороскоп, оказа се че едната ми планета (вече не помня коя) насочва индивида точно към книгите (според тълкуванието на книгата по астрология, която четох).
Щом го прочетох, чак тогава започнах да се връщам назад и да си припомням, че винаги съм била свързана с книгите.
Още от малка (1,2,3 клас) с джобните си ходих в книжарницата и си купувах книги. Но, при мен и семейството оказа огромно влияние, защото съм трето поколение книгоман.

Следователно факторите са комплексни. Но, не знам ако тогава е имало компютри дали пак съм щяла да посегна към книгите! Факт е, че децата не са глупави, но предпочитат да правят други неща.

Имах щастието да преподавам на деца от 1-4 клас.

За да се възпита любов към книгата не се иска кой знае какво. Дори децата да са от семейства, в които никой не чете, те пак проявяват интерес. В началното училище са много отворени. Занесох им малко книжки от библиотеката и те после почнаха сами да си ги вземат. Но, после след 4 клас, става някакъв голям обрат в тях. Тяхната любознателност и любопитство много бързо стихва и много от тях започват да се занимават с "глупости".

В началното училище са като отворени цветове. Интересуват се от всичко. И после ... после става нещо. Не е само промяната в хормоните. На един голям процент от тях им става безразлично училището и учебния процес. Нищо не задържа вниманието им там.
Може би тези деца черпят информация по други незрими начини.

На хората им писна, когато си включат телевизора да чуват само за престъпления.

Мислите създават действителността. Когато чуваш постоянно за нещо, то става част от твоите мисли. Мислите на голяма група от хора имат много по-голяма сила. Затова трябва да се прекъсне този цикъл, който съществува в момента. Четем, гледаме и слушаме за престъпления и ще се случват такива, защото така действат законите на вселената: каквото мислиш и чувстваш се превръща в твоя действителност.

Още по-страшно е при децата. Нашето детство беше толкова по-спокойно. Имаше само два телевизионни канала.

А колко хубаво би било да гледаш предаване, което ще те вдъхнови и изпълни с положителни мисли и чувства, които после да можеш да споделиш с хората около себе си за да направиш и техния ден по-хубав.

На хората им писна, когато си включат телевизора да чуват само за престъпления.

Мислите създават действителността. Когато чуваш постоянно за нещо, то става част от твоите мисли. Мислите на голяма група от хора имат много по-голяма сила. Затова трябва да се прекъсне този цикъл, който съществува в момента. Четем, гледаме и слушаме за престъпления и ще се случват такива, защото така действат законите на вселената: каквото мислиш и чувстваш се превръща в твоя действителност.

Още по-страшно е при децата. Нашето детство беше толкова по-спокойно. Имаше само два телевизионни канала.

А колко хубаво би било да гледаш предаване, което ще те вдъхнови и изпълни с положителни мисли и чувства, които после да можеш да споделиш с хората около себе си за да направиш и техния ден по-хубав.

На хората им писна, когато си включат телевизора да чуват само за престъпления.

Мислите създават действителността. Когато чуваш постоянно за нещо, то става част от твоите мисли. Мислите на голяма група от хора имат много по-голяма сила. Затова трябва да се прекъсне този цикъл, който съществува в момента. Четем, гледаме и слушаме за престъпления и ще се случват такива, защото така действат законите на вселената: каквото мислиш и чувстваш се превръща в твоя действителност.

Още по-страшно е при децата. Нашето детство беше толкова по-спокойно. Имаше само два телевизионни канала.

А колко хубаво би било да гледаш предаване, което ще те вдъхнови и изпълни с положителни мисли и чувства, които после да можеш да споделиш с хората около себе си за да направиш и техния ден по-хубав.

Духовният Учител създава около себе си едно изключително мощно, животрептящо, магнетично поле, което те притегля към себе си чрез привличащата сила на Любовта и прогонва от теб всяко съмнение и главоблъсканици от типа: “Този Учител ли е или не?” В този миг ти не само вярваш, не само си убеден, а знаеш с душата си, че това е Учител в истинския смисъл на думата… И те се съблазняваш от външни неща – как бил облечен, как говорел, как постъпвал спрямо теб… Във всичко ти усещаш Неговата Любов. Поражда се спонтанно желание у теб да се хвърлиш в нозете му, да ги докоснеш с челото си, да ги облееш със сълзите си с дълбока благодарност и любов, достигаща до благоговение. Ако не се породят подобни усещания у теб, знай, че човекът не е Учител (каквото и да си мислиш ти или пък каквото и да ти казва той, както и да ти се препоръчва) или пък може и да е Учител, но твоето съзнание да е затворено за него, да не си развил необходимата чувствителност, за да можеш да доловиш полето на Учителя и то да започне да работи върху теб. Учителят има изключително важно значение по пътя, защото магнетичното поле, което създава и с което привлича душите, е всъщност оная благоприятна вдъхновяваща и извисяваща среда, в която разцъфтяват всички дарби и способности, вложени в душата на ученика, под вещото ръководство на Учителя, който познава пътя, защото вече е минал по него, и като опитен гид или планински водач, ръкоположен лично от Бога, може да води учениците си по него към Върха (Върховното съзнание), предупреждавайки ги за клопки и опасности и помагайки им да ги избегнат. Затова едно от първите качества на ученика е послушанието. Ако си самомнителен, самонадеян, арогантен, твърдоглав, горд, тщеславен и самовлюбен, няма у теб подходяща почва за ученичество, в която да виреят, израстват и дават плод Божествените семенца, които сади Великият Градинар в душите ни. Да, формалоно може да си в Школата, но де факто си извън нея. Този, който отхвърля опитния духовен водач, е упоен от отровата на себелюбието. А себелюбието е това, което ни отвръща от Бога и от пратения от Него Учител. Когато кажем, че не искаме да бъдем впримчени и отхвърлим Божията помощ – духовния Учител, твърдейки, че искаме да бъдем свободни и независими същества, тогава ни впримчва и ни слага оглавник, обяздва ни сам дяволът. Тази е причината да слизат на земята просветлени същества, Учители, които да привличат души около себе си чрез магнита, наречен „сърце”, и да отварят за обучение езотерични школи… Всяка езотерична школа е път на посвещение, който минава през различни етапи и открехва пред нас врата след врата… Като в крайна сметка целта е да ни срещне с Необятното и Неизразимото… и то да оживее в нас, т.е. ученикът да стане Учител – светлина за себе си и за другите. Учителят е отвъд времето и пространството. Той създава у нас усещането, че е човек без възраст, тъй като у Него е оживяла Вечността. В Негово присъствие сякаш времето спира. Глупаво е да говорим за „жив” и за „мъртъв” Учител, тъй като Той не се ражда и няма как да умре, защото е вечносъществуващото Божествено съзнание (винаги тук и сега, винаги в наличност, в нас и извън нас, в този свят и отвъд този свят), но затлачени от нашите ежедневни проблеми и борби за оцеляване, за оценяване, признание, слава, пари, богатство, власт… ние сме слепи за Него и не чуваме всред шумотевицата на живота и крещящото ни его тихия и благ Божи глас, който ни напътства и ръководи във всичко.

Учителят е Този, Който ни учи на свещения език на Любовта… на Словото, Което е Път, Истина и Живот!

Напълно те подкрепям в мнението.
Тези дни си мислих, защо колкото и да четем все нещо остава неразбрано и това си проличава в действията ни, ограничаваме го само в нашите разбирания и се смятаме за прави или научили нещо, до което малко хора са успели да достигнат.. Много е изкушаващо да смяташ, че си на по-високо ниво от друг човек, но нали заради това трябва да има състрадание и да се повдигаме заедно един друг. Може би решаването на нашите проблеми първо трябва да започне от нас самите, после да ги работим в отношенията си с всички хора, с които имаме контакт, а не само да бягаме в духовните извисености и да смятаме, че този свят не е за нас. Ако не беше за нас, нямаше да сме родени тук..

Благодаря за хубавата тема

Ама сме се зачудили как да познаем истинския учител, все едно са се наредили в редичка пред нас и ни пращат диплянки по пощата

Преди време ми бе казано: "някой не си е решил проблемите, а тръгнал с езотерика да се занимава!". За секунда се запитах кой той и се усещам, че съм аз.

Та и аз бих казал това. Виждаме очевидни проблеми в нас, които можем да започнем да решаваме, но не, ние тръгваме учител да търсим....Сигурно ще искаме от него да ни научи и как да връзваме обувките си...

Лекция на ООК. В началото две достолепни дами протестират срещу отворената врата. Течение. Не могат да изчакат 5 минути, за да влязат всички и да се затвори вратата, а демонстративно си тръгват. Мдам, едно течение ги отклони от пътя. След време вдясно се чува похъркването на един господин, който за удобство е облегнал главата си на стената. Напред и наляво една дама откровено е клюмнала за ободрителен сън, а вдясно друга дама дискретно е клюмнала на другата страна.

Лично аз се радвам за тях и не ги критикувам,л но давам пример как "гъз глава затрива". Не си решаваме проблемите, които си знаем, че имаме, а сме тръгнали учител да търсим....

Учителя е казал, че болния човек не може да бъде добър. За да стане някой ученик, първо трябва да се излекува. И ако някой носи физически или психически болки, трудно ще стане ученик. А тези неща са ОЧЕВИДНИ и дори болезнено ни показват, че ето тези проблеми трябва да решим. Ако аз съм болен и например ме болят коленете, аз съм отговорен за това, ако роднините ми са болни, аз съм отговорен за това. Всеки може да открие причините за болестите си сам или в Интернет, да открие духовните причини и да започне да се лекува. Първо трябва да оздравее, а след това да се обърне към окултизма.

В новия брой (24брой) на списание "Житно зърно" има много хубава статия със заглавие "В търсене на единството" на Александър Стойчев.

Единството е един от принципите в Паневритмията.
Първо е необходимо да постигнем единството вътре в нас. След това, единство с партньора, с който играем. После с хората около нас в кръга, с хората с които образуваме Пентаграма, с природата и т.н.

Ето едно откъсче от тази статия:

Извинявам се на тези ,с които заедно се опитвахме да събираме материали за вестника ,който tтрябваше изцяло да е посветен на Мадарския събор.Това ни струваше доста усилия ,но се оказа ,че...вече такъв вестник няма .Всичките материали /текстове /са били за вестник ''Братски живот''.Няма нищо лошо в това ,но...ако бяхме предварително информирани.Но по-неприятното бе ,че материалите са били двойно повече и се наложило да бъдат отхвърлени голяма част от тях.Аз предоставих текстове за:окултно земеделие /изпитани от мен през годините/,за наряд за лекуване /с песни,молитви и формули/ и списък с най-необходимото за Рила/който е помогнал на много хора ,които нямат опит/.Ако това няма практическа насоченост и полза......Най-веселото бе,че част от броят бе на....Шуменската група.
Поради нежеланието си да наливам '' от пусто в празно '' и да не мога да изпълнявам ангажименти ,които не зависят от мен ,ще огранича писането си във форума до минимум.Ако някой има нужда от мнението ми ,може да ме намери лесно в нета.
Имам и един призив към по-''обикновените'' приятели.Той е:''Опитайте духовните неща около вас да се случват и благодарение на вас.Не е достатъчно само да искате ,а и да направите всичко по силите си /в рамките на коректността/,за да го получите.И не се залъгвайте само с привидно''братство ,единство.!''
Толкова от мен.Оставям Портала на спокойствие.

Браво, аз ще съм много щастлива

Какъв шум се вдига навсякъде, а? Всеки желае да бъде чут, и неговото мнение е най-правилното! Вчера попаднах в ситуация на наблюдател на нещо подобно. Опитах се да не поставям оценки, тоест да не осъждам това което става, а само да го наблюдавам. Петима човека говореха един през друг, като всеки се опитваше да се налага над останалите четирима! Изключително интересна ситуация!


При мен действа безотказно следното правило: Ако осъдя някой за нещо, автоматично ми се дава същата ситуация като неговата! Ей, сега съвсем скоро ми се случи пак! Хем, го знам, извадила съм си извода, знам как действа механизмът, но пак се подхлъзнах! Будност трябва! Постоянно да си буден!


Чудесна беседа! Слагам я във фонда с любими!

Отрицателни и положителни черти на ученика

ООК 1-ва година, 6 лекция държана на 4 април, 1922, Книга: Трите живота

helen ,имам представа колко ще ти струва таксито от Шумен до Мадара /хижата ,а не селото/.Обикновено е около 12 лева.Но съм чувал за цени 15 лева и други-10.
Зависи от шофьора.Ето ти един телефон за такси /не пиша името ,за да не правя реклама/.054 800 142 Почти всички коли на тази фирма са по-големи и по-удобни.
Можеш да попиташ ,за да не те заблудя.Цената е около 60 стотинки на километър.А километрите са около 20-22.Има и начална сума /около 60 ст./.
С Огнян сме приятели,Той знае много за пеенето и може да бъде полезен. .

Какъв шум се вдига навсякъде, а? Всеки желае да бъде чут, и неговото мнение е най-правилното! Вчера попаднах в ситуация на наблюдател на нещо подобно. Опитах се да не поставям оценки, тоест да не осъждам това което става, а само да го наблюдавам. Петима човека говореха един през друг, като всеки се опитваше да се налага над останалите четирима! Изключително интересна ситуация!


При мен действа безотказно следното правило: Ако осъдя някой за нещо, автоматично ми се дава същата ситуация като неговата! Ей, сега съвсем скоро ми се случи пак! Хем, го знам, извадила съм си извода, знам как действа механизмът, но пак се подхлъзнах! Будност трябва! Постоянно да си буден!


Чудесна беседа! Слагам я във фонда с любими!

Какъв шум се вдига навсякъде, а? Всеки желае да бъде чут, и неговото мнение е най-правилното! Вчера попаднах в ситуация на наблюдател на нещо подобно. Опитах се да не поставям оценки, тоест да не осъждам това което става, а само да го наблюдавам. Петима човека говореха един през друг, като всеки се опитваше да се налага над останалите четирима! Изключително интересна ситуация!


При мен действа безотказно следното правило: Ако осъдя някой за нещо, автоматично ми се дава същата ситуация като неговата! Ей, сега съвсем скоро ми се случи пак! Хем, го знам, извадила съм си извода, знам как действа механизмът, но пак се подхлъзнах! Будност трябва! Постоянно да си буден!


Чудесна беседа! Слагам я във фонда с любими!

Преди няколко минути ползвах такси на същата фирма.Попитах шофьора за цената на превоза до хижа ''Мадарски конник''.Отговори ми ,че е около 12 лв.
Най -добре е да поръчате такси по телефона.Кажете ,че имате и багаж ,за да ви изпратят по-голяма кола, с по-голям багажник.
Уточнете ,чи искате да стигнете до Мадарския конник ,а не до Мадара.Има разлика около 1-2 километра.А и шосето е в посока нагоре.Не е много приятно да се ходи с раница в посока Мадарския конник.Не е проблем да поръчате такси и за обратния път.Макар че можете и да ползвате пътнически влак от гара Мадара до Шумен и след това да продължите с бърз.Има и доста автобуси от Варна за София.
Подробности за тях можете да намерите тук: http://avtogari.info/

Какъв шум се вдига навсякъде, а? Всеки желае да бъде чут, и неговото мнение е най-правилното! Вчера попаднах в ситуация на наблюдател на нещо подобно. Опитах се да не поставям оценки, тоест да не осъждам това което става, а само да го наблюдавам. Петима човека говореха един през друг, като всеки се опитваше да се налага над останалите четирима! Изключително интересна ситуация!


При мен действа безотказно следното правило: Ако осъдя някой за нещо, автоматично ми се дава същата ситуация като неговата! Ей, сега съвсем скоро ми се случи пак! Хем, го знам, извадила съм си извода, знам как действа механизмът, но пак се подхлъзнах! Будност трябва! Постоянно да си буден!


Чудесна беседа! Слагам я във фонда с любими!

Какъв шум се вдига навсякъде, а? Всеки желае да бъде чут, и неговото мнение е най-правилното! Вчера попаднах в ситуация на наблюдател на нещо подобно. Опитах се да не поставям оценки, тоест да не осъждам това което става, а само да го наблюдавам. Петима човека говореха един през друг, като всеки се опитваше да се налага над останалите четирима! Изключително интересна ситуация!


При мен действа безотказно следното правило: Ако осъдя някой за нещо, автоматично ми се дава същата ситуация като неговата! Ей, сега съвсем скоро ми се случи пак! Хем, го знам, извадила съм си извода, знам как действа механизмът, но пак се подхлъзнах! Будност трябва! Постоянно да си буден!


Чудесна беседа! Слагам я във фонда с любими!

Какъв шум се вдига навсякъде, а? Всеки желае да бъде чут, и неговото мнение е най-правилното! Вчера попаднах в ситуация на наблюдател на нещо подобно. Опитах се да не поставям оценки, тоест да не осъждам това което става, а само да го наблюдавам. Петима човека говореха един през друг, като всеки се опитваше да се налага над останалите четирима! Изключително интересна ситуация!


При мен действа безотказно следното правило: Ако осъдя някой за нещо, автоматично ми се дава същата ситуация като неговата! Ей, сега съвсем скоро ми се случи пак! Хем, го знам, извадила съм си извода, знам как действа механизмът, но пак се подхлъзнах! Будност трябва! Постоянно да си буден!


Чудесна беседа! Слагам я във фонда с любими!