Венцислав_
-
Общо Съдържание
2341 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
2
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Венцислав_
-
-
Според мене, това пак се отнася до нисшия аз и нашите илюзии, навици и зависимости, т.е. до егоистичните ни желания. Това е т.нар. пазач на прага.
Да, донякъде това има нещо общо с пазача на прага. Малкия...
А пред големия ти предлагаш да се поклоним, когато той ни казва, че целия свят ще ни предостави в краката. Не знам кой би могъл да определеи това като липса на егоцентризъм, както и желанието да придобиваме качества, особено благородни, както и най-вече стремежът към единение с Бога. Това е върховен егоцентризъм, който ни прави съвсем непробиваеми за онази Светлина, която свети (защо ли) в мрака.
Защото ние, ама много ясно, опитваме да се самосътворим здрави, завършени, гладки... А Светлината, което също е ясно, се движи в пространството, а не във формите, и най-много да успее да проникне през пукнатините ни.
Висшият аз е носителя на светлина (Luciferus), който употреби новопридобитата си свободна воля именно за свобода - отделяне от Твореца. Той отразяваше светлината му, а пожела сам да излъчва. И ето, че ние, макар и само продукти на този висш аз, все още искаме това, да излъчваме. Измисляме си наши любови, които красим с всевъзможни определения, като безусловна, безлична и т.н., които, видиш ли, бихме моли да изпитваме. Любовта няма нищо общо с нас, но евентуално преминава през нас, ако и предоставим път. Не да се строим и да наричаме стените си "любов", защото действаме както някой някога е казал, или написал, или за да поддържаме самодоволството си. А да се срутим, за да може Тя, Изпълващата Любов, да осени празнотата ни (тя може да осени само и единствено празнота и няма нищо по-логично), защото тя е фундаменталния фон на всемира. Но не на тази ограничена част от него, която ние сме създали и в неведението, слепотата и безпаметността си приписваме на друг демиург.
Тази Любов не се усеща, не се придобива, не се получава, не се проявява, не се обитава... Тя просто е. Но не някаква невъзможна абстрактна категория, а просто Свещената Пълнота, която се зацапва дори от фрагментарното определение "свързаност на всичко с всичко".
И подобни неща пише в книжките, които ни учат как да живеем и как да поемаме "правилните" посоки. Но шансът Любовта да ретранслира сянката си чрез нас е само в безпосочността. Аз, като индивидуализация, точка, съм точно обратното на Пълнотата. Но хубавото е, че когато аз изчезна напълно, остава само Тя. Тя не може да ме докосне, понеже докато аз съм, тя просто не съществува в никакво отношение към какъвто и да е вид отделност. Но когато мен ме няма, Цялото е.
Не е нужно да правим разграничения тук, какво е Висш аз (вторична монада), какво е първичната монада и да спорим по този въпрос. Едното е индивидуализация на диалектичния Логос, който в нашето състояние ние приемаме като Абсолют, а другото е отразяващото атомче на нещо много по-велико.
Показателен е просто пътя ни. Да победиш себе си чрез култура и изфиняване няма как да стане. Но пък е лесно да завладееш света и да го управляваш (нямайки никаква представа от последствията). Нека всеки избира...
-
-
Някой път като прочета нещо тук направо си ме заболява.
Както в случая с тези "духовни натрупвания".
Но като се замисля, май думата с корен "труп" е много правилна, защото именно в това е превърнат духа.
А висшият аз наистина е онова, което прибира в себе си всички трупове и ги съхранява.
И натрупва.
Сега остава да познаем кое е онова, което ни движи в стремежа да си набавим всичко онова, което сме били натрупали.
Висшият аз е само един резултат. Първо е резултат от потъването на нашите микрокосмоси в материята и нарастващата индивидуализация и възникналата в следствие на това необходимост от пълно затваряне по отношение на всепроникващия живот (който вече е Дух). После е резултат и от всички съществувания на временни личности в него, чиято поява е обусловена именно от изгубената първоначална цялост на микрокосмосите.
Висшият аз е онова, което е останало от падналия Адам.
А пътят към синовността се извървява от Иисус Христос, по отношение на който висшият аз е противника в пустинята, а изявите му в света са наречени Ирод.
Пътят към Голгота е точно обратния на пътя към висшия аз, който също бива разпънат на кръста.
-
-
Аз съм завършил специализиран курс,
имам диплома и сертификат, с изброени един куп видове масажи в него,
но разбира се, основно съм се занимавал с класически (по време на курса).
И въпреки, че майка ми вероятно е един от най-добрите масажисти (естествено, когато говорим за лечебен масаж) в Бг,
още по време на самия курс се врекох, че никога няма да се занимавам с това, освен по изключение, спрямо евентуалните ми съпруга и деца ( с които така или иначе имам неразривна етерно-астрална връзка).
Благотворното въздействие в грубофизически план уж е ясно, но смесването на етерите на масажиран и масажист е нещо твърде неполезно и за двамата, просто с непроследим за сетивността ни ефект. То е все едно да си преливаме кръв от някой, с когото нямае никаква съвместимост.
Вярно е, че при обучението на масажисти се обръща специално внимание на измиването на ръцете, още от лактите, но това спсява донякъде само от най-тежките етери.
Лично аз, независимо дали масажирам, или бивам масажиран, в последствие съм със задръствания в главата, която усещам като много тежка и мръсна.
Нека не се заблуждаваме - това не зависи от настройките. Колкото и благородни да са намеренията на манипулатора, неговите етери са си негови и дори "чисто" предадени на манипулирания, дори за кратко заместили мръсните такива на болното място, после се разнасят из цялото етерно тяло като нещо външно за него, което отключва след време по-сериозни проблеми от онези, които са били третирани. А обменът, естествено е двупосочен.
-
-
св. Августин:
Би било абсурдно вярата да отхвърля или да пренебрегва разума. Нямаше да можем дори да вярваме, ако нямахме разумна душа. И все пак, в някои неща, които засягат спасителното учение и които още не можем да обхванем с разума (някои само до време), вярата изпреварва разума. Всъщност, тогава разумът изисква вярата да очиства сърцето, така че човек да може да улови светлината на Този, който е Велик Разум и да устои в нея. -
Е па, я сакам да ви отракам, оти ке ви кажем кАко е първично...
Първичен е егоцентризмът.
Ми... може и ситуацията да е, ама как може пък точно на МЕН да ми се случи. Не заслужавам АЗ такива неща. Да не съм пък сгафил с някоя лоша помисъл... Въй, въй, въй, божке, дай да оправя МОИТЕ мисли, да се направя на благичък и да си наложа едни хубавички МОИ чувства, че да ми се случват густи ситуацийки само.
И се сещам как вчера един мъж ми развиваше тезата, че той до Божията любов е стигнал вече и си я излъчва. Затуй другите вече не можели да го дразнят с нищо, той си излъчвал и въобще не го интересувало друго, щото се бил слял с бог.
Изводът е ясен - бог нищо не го интересува. Затуй няма какво да се изненадвам, че всички сме тръгнали да се сближаваме с него, ама...
-
Чудя се, не се ли спъваш в собствените си нагласи...
Я, пак обясни - от къде сме и за къде сме?
Ако сме родени от Съвършенството - как става така, че то изявява някаква недъгавост, която да започне бавно, упорито, но трудно да тече към него? То значи не е съвършенство.
Ако сме родени от друго, просто няма никакъв начин да съдържаме неговия потенциал.
Аз, ако съм продукт на тази твоя еволюция, значи много здраво съм объркал посоките. Със сигурност бих предпочел да съм камък, не човек, да не говорим за друго.
Вярно, няма как да не се гордея, че бидейки камък съм извършил толкова много добри дела, та кармата сетне ме е обърнала в плесен, ама...
Горкото човешко его... Как се пъне да се пъне...
Логика, красота, осенение свише... закостенелост.
-
Ангелус Силезиус:
И казвам: щом духът ми само тя може да освободи,
смъртта за мен е най-велика от всички други добрини.
Не желаеш ти живот, ако и смърт ти не желаеш.
А само другата ти смърт и друг живот ще завещае.
Мъдрецът, в часа на смъртта си, не жадува небето,
той иде от там и то – много преди да заглъхне сърцето.
Смъртта е сподвижник на славата; колкото тя е по-силна,
толкова - нова реколта с живот ще ожънваш обилно.
Казвам, нищо не умира; по-скоро чрез смъртта
се връчва друг живот, макар - и той да е борба.
Умира нещо, да роди друго, на ново начало е извор смъртта.
Бог ще расте на Небето, ако Адам намалява на свойта земя.
Във времето човек се стреми към смъртта,
но не губи и капка живот в вечността.
Смъртта не ще призная, макар умиращ и на всеки час -
то всеки път докосвам рая и по-пълен със живот съм аз.
-
И аз не разбирам кой луд ме бие по главата.
Хем не вярвам, че е възможно подаряването на очи... Особено от такива с половин.
Напълно сте прави, че мястото ми не е тук. Достатъчно несъвместим с околността се чувствам и аз.
Успех!
-
Като е специално, нека се разберем - аз съм човека, а всички други ангелите ли, или как точно?
Иначе не съм само аз, има и няколко други наоколо, които малко повече смисъл виждат в думите на Дънов, но...
-
Само дето нещо не мога да свържа тихата водна повърхност с конкретната човешка цел, ако ще да не е една, а милион кучешки лапи...
Хами, бих се радвал Дънов да е говорил специално за мен...
Иначе и богове не върви да си посочваме, защото е прекалено ясно, че всеки от нас е със собствен.
Нека поне се разберем тук за името на егрегора, примерно Пенчо, че да не разпиляваме ненасочено молитвената си сила.
Ама разбира се, че предварително е заложил думите в устата ми, нали и неговото меню трябва малко да се поразнообразява...
Горкото куче, в какви конспирации го намесихме...
-
Простете, ама аз от край време се опитвам всячески да избягам от точно тоя бог, дето има нужда от моите думи, че да облекчи нечие (по човешките ни мерки) страдание.
Гати бога...
Аз в заслепението си предпочитам да го лиша от моите думи, за да опитам да чуя Неговото Слово.
Това обаче не би могло да стане преди да си отрежа езика...
Това и следващите мнения са преместени от темата Защита на животните.
-
Как може стремеж да обединява, след като е затворен в личностни критерии, преценки, самомнения и различни видове закостенелости?
Добре, нека всички да служим на доброто - да направим утвърден график за това, който ще идва да ми готви за обяд.
Без брожения, моля - именно тук бихме могли лесно да се разберем. А не чрез абстрактни категории, които всеки сам пълни със съдържание като килер за непотребни вещи. Не знам по какво друго си приличат тези сервизни помещения, освен по това, че в тях вече няма място за друго.
Да има шаман е в немалка степен полезно за останалите, но вредно за самия него.
-
1. А знаем ли как да се молим - принципно?
2. А знаем ли как да се молим в случая, съгласувано с груповия дух на животното и с конкретното етерно тяло - щото си имаме нещо конкретно на ум?
3. А това сигурно ли е, че е защита или съществува вариант да е белег за безпомощност?
4. А сигурни ли сме, че външните ни прояви ще ни доведат до вътрешна промяна, или може и някак да е обратно?
5. А сигурни ли сме, тъй като точно на това куче искаме да помогнем, че то няма по-есенциални нужди, на които дори и много по-лесно бихме могли да откликнем?
6. А сигурни ли сме, че средата около кучето има желание да се намесваме в нейната енерго-информационна структура?
7. А напълно ли сме сигурни, че можем добре да проследим евентуалните последици от това намесване?
8. А да продължавам ли още, защото мога до безкрай?
Вие пък ще се помолите и това ще бъде край на вашите усилия за помощ, понеже доволно ще сте си почесали вече егото. Ееее, густооо... След седмица никой няма да се сети за кучето, което изведнъж става толкова важна част от живота ни.
Често не се разбираме като използвам подобни думички, но аз смятам, че са много точни, макар и неавторегиструеми, като тази, която в случая с категоричност ще употребя - лицемерие.
Не обвинявам никой, понеже такива сме всички, ама малко си дават си сметка. А то, промяната, не виждам от къде другаде би могла да да започне...
Хайде, блага (самодоволна) вечер!
-
Още в началото на темата ми беше интересно -
защо говорите за коани, а разказвате притчи...
-
За жалост има много т.нар. човешки същества които от милост, доброта, човечност, любов и.тн. не разбират. Начинът им на мислене и действие е старозаветно така да се каже и точно срещу такива трябва да има истински сурови бързодействащи закони и служители. Както се казва, трябва да говориш на техния език за да те разберат, а видно е че те само този език разбират и само него уважават.
Хубу бе, нали все разбиращи езотерици сме се събрали тук. Днес дори и на физиците им е ясно, че тези човешки същества са си частици от нас, а ние - от тях.
Промяната тогава явно...
А долу сигурно става въпрос за Веселин.
-
Просто имат и етерно зрение (не е точната дума). Това не е Акаша.
Пък и те нямат нужда от нейната конкретност, а просто са отворени за ветровете...
Понеже пак някой ще реши, че само си чеша езика, ще го кажа и по друг начин - те нито четат, нито виждат, а просто усещат и не заради някое си там сетиво, а поради близостта си със самата природа, тъй като отвсякъде са си част от нея...
-
От суровост се оплакваме, към суровост призоваваме...
Каквото повикало... Ама докога само това ще викаме...
-
Съгласни ли сте тази вечер в определен час да се помолим и изпратим много любов на горкото кученце от Дряново, на което изверг беше отрязал по изключително жесток начин и четирите лапички? Откакто снощи гледах клипчето, от ума ми не излиза тази история. Иска ми се наистина да има начин да се помогне на животинчето да живее поне мъничко по-нормален живот, защото в това състояние, в което е, то дори не може и да чишка.
Главата ми не проумява с какво са заслужили милите животинки, за да страдат и те така. Хубавото е, че една жена от форума dog.bg с ник Ласка ще прибере Мими и ще се грижи за нея. Има малко надежда, защото там казват в темичката, която са направили за Мими, че може би има шанс за протези на лапичките.
Нека ако искате тази вечер да изпратим всичката си любов към кученцето и да се молим милата душичка да се възстанови!
А на всики останали животни, на които са им отрязали по нещо?!
А на всички други, на които ще им отрежат?!
А на всички, които са пострадали по друг, недостъпен за нищожната ни възприемчивост начин?!
А НА ХОРАТА, КОИТО ПРИЧИНЯВАТ ТОВА?!
А НА ХОРАТА, КОИТО СИ МИСЛЯТ, ЧЕ С ЕДНА МОЛИТВА ЗА ЕДНА НИЩОЖНА ПРОЯВА НА ОБЩОЧОВЕШКИЯ НИ МАНТАЛИТЕТ ЩЕ ЗАМАЖАТ ОЧИТЕ НА СЪВЕСТТА СИ?!
-
Имам много резерви по отношение на доста конкретни неща, споменати там,
но въпреки това, всеки, който наистина се интересува от тази тема, е добре да прочете "Тибетска книга за живота и смъртта" на Согиал Ринпоче.
Нека обаче чете критически.
Преди няколко месеца присъствах на погребение на роднина. Не ми се беше случвало от много малък.
И останах ужасен (направо си е слабо казано) от ритуалното слово. В местата, в които не бе абсолютно глупаво, беше изключително вредно за "душата", която в този момент се отделяше от тялото. Почти колкото околната печал и истерия.
Какво безумие е, точно когато "душата" има най-голяма нужда от чиста астрална среда, за да може безпрепятствено да остави твърдата си обвивка и по-тежката част от етерната и да отправи взор към своето поетапно прочистване, да се събере обезумяла група от хора, които мислят само за себе си и пораженията, които съответното напускане им носи и с отношението си буквално да я заклещят в един мръсен, влачещ пак към земята и човешката кръв, облак.
А колко полезни биха били тишината и една ментална подкрепа, подобна най-вече на пожеланието "На добър път".
Никой никога не тъгува за друг. Та починалите смъкват от себе си такава огромна тежест. Е, да, за оплакване е фактът, че най-вероятно имат още много работа тук, в чистилището, и ще се наложи след като изпразнят микрокосмоса от телата на личността и синтезират опитността и, да се завърнат пак в гъстотата и да приемат нова...
Но ние никога не тъгуваме за това нали. Ние казваме, че сме загубили някой. А кога сме го притежавали?! Пусто его... Хем пусто, хем пълно с толкова опасни заблуди...
-
Ревността?
Определено!
Тя разрушава всичко, включително и възможността за нов градеж.
-
Е,
аз нали ви казах,
че подаръкът е незаслужен...
Висшият Аз
в Езотерика
Добавено
Само че, ако разгледаме всички митологичнни концепции за първото грехопадение, ще забележим една съмнителна прилика на разказите, подобни на следното грубо представяне:
Духът видял отражението си в материята и се влюбил в него (поради което и в нея), затова слязъл, за да го доопознае, доизследва и т.н.
И идентифицирайки се с това отражение, създал първата илюзия, която от тогава насам, както и самия процес на навлизане все по-дълбоко в материята, се разширява.
Окултният ни път най-често е свързан с повдигането към по-фините нива на осезаемото, но държа да подчертая, че това не е посока към измъкване, а обратното, защото просто се ангажираме още повече със света на илюзията, обвързвайки се с нейните по-дълбоки и относително определящи слоеве. Наистина, придобиваме по-обхватен поглед вътре в самата нея, но това съвсем естествено означава, че допускаме по-голяма част от нея в себе си.
Стан, бих бил много признателен ако не отговаряш на този постинг, но ти си знаеш...