Antonia Kancheva

И аз считам че хората с някакви по-особени духовни сили са твърде малко - аз например не познавам нито един, дори не съм чувала за такива, а болката е за всички и идва неканена при всеки почти в края на дните му, следователно да търсим някакви кой знае какви духивни методи когато човека /тялото му/ се топи пред нас е безсмислено. В много страни евтаназия се практикува и преодоляването на болката е с опиати, барбитурати и прочее доказали действието си препарати. Изключено е когато ми е много зле да хукна да търся некви духовни лидери, по скоро бих потърсила лекар който да ми изпише веднага обезболяващото - това е здравия разум на 21 век и на нашата цивилизация, която аз уважавам повече от който и да е гуру.

Обезболяващите средства, дори и силните наркотици които се използват в медицината са едно от най-големите и важни достижения на науката и практиката едновременно. Разбира се - само човек когото го е боляло или е бил опериран в безсъзнание или с упоика може да каже със сигурност че тези вещества облекчават истински и че евтаназията, която се прави точно с такива вещества /опиати/ също е висше хуманно дело а НЕ убийство. Не може да се говори за прераждане защото това са неща само в нашите представи и не са изпитани от тялото ни което притежава сетивата. Евтаназията е грижа само за тялото в последния момент и не влияе на характера или душата. Евтаназията е предимно пълно обезболяване.

И въпреки всичко, каквото и да си говорим ние, това е въпрос на лична преценка и е много деликатно тема. Защото когато си от едната страна, нещата изглеждат по един начик, а когато си от другата нещата са различни. За това за сега щом се прилага евтаназия само за животните у нас, нека всеки сам си взима решение за своето животно, защото като не е опрял ножа до кокала си мислеш едно, а щом си толкова близо до страданието и мъката на любящо същество за което няма шанс за спасение, определено мислиш по по- различен начин... Напълно съм съгласна, колкото и да не сме готови за нещо когато ножа опре до кокала ни се приисква да бяхме предприели действия независимо колко неуспешни са били. Затова и пътя към законовото позволяване на евтаназията може да е дълъг но само той дава шанс на желаешите да спрат смъртоносната болка - да се облекчат завинаги. Колкото и да не ни се вярва да искаш да умреш си е лично и пълно право на всеки, то е като да искаш да живееш без да страдаш...

Венци, чудесно изказване и напълно съм съгласна с теб че текущия ни живот е лишен от рабиране и даже смисъл. Поне за мен е така. Така че и моето отношение към смъртта е в очакване на нея. Колкото и странно да изглежда за някои хора единственото което ме притеснява от смъртта е не че ще настъпи и после няма да ни има /от това не ми пука/ а, че ще е болезнен прехода. Все чувам за умиращите че ги боляло, имали болести и тн. Все пак е важно как се чуатваме и болката до голяма степен определя поведението ни в тези тела. Дано се отървем

Не мога да го потвърдя! Хубаво? Лошо? Не знам! Да "дръпнеш" шалтера сам? Отново не може да се даде един отговор! Бог решава и разполага. Дал ти е живот, остави той да всеме решение. Ами ако това е изпит? Ами ако "бориш" карма? Много религиозни хора смятат че Бог притежава живота ни, но той ни е дал свобода тук на земята и това включва и последния ден, следователно можем да си прекъснем живота ако толково много ни боли и го желаем истински. Аз лично съм атеистка и съм почти сигурна, че след живота си ние ставаме на прах и душата ни също умира защото е част от мозъка и е просто една химия в главата нищо повече. Болката е тази която ни управлява в ежедневието. Днес цивилизацията се е преборила с болката а религиите са създадени преди толкова време когато лекарите не са можели да обезболяват и само тогава хората са мислели че страданието лекува и е градивно. Сега ние знаем, че то просто и единствено ни унищожава. Има значение само колко дни човек ще прекара в ада на болката и ако те могат да бъдат съкратени - нека се приложи евтаназия - това е висша форма но милосърдие и социален живот между големи и умни хора.

Донка, - безнадеждно положение на болен много рядко се определя от лекарите но се случва - давам ти пример с бащата на приятеля ми - казаха му след като го оперираха че са му открили рак с разсейки който се е развивал от доста време и не могат да ги отрежат - след това го изписаха от болницата защото казаха че това само може медицината. Той умря една седмица след изписването - бяха му предложили обезболяващи но той не е пожелал. Ето преценката на лекарите е била правилна но не са се намесили в послените дни. -Повечето хора които са ЗА евтаназията искат тя да е разрешена със закон просто за онези пациенти които ЗАБЕЛЕЖИ - сами са пожелали това, дори в Швейцария е разрешена за старци които иначе са здрави но самите те заявяват че са безкрайно уморени от живота. - Да помогнеш за евтаназия означава просто да донесеш лекарството до болния и да му го дадеш - това е висша проява на нашия социален живот - точно както майката носи храната за детето си което е още немощно да си я вземе само - така и за старите и болните им се прави това което те САМИ ИСКАТ!Да не подценяваме желанията на такива хора. Аз лично от сега съм решила за себе си че ако съм стара или болна и съм уморена ще си пожелая евтаназия.

Съгласна съм с Mona и всички други които са ЗА евтаназията - тя наистина е проява на висша хуманност и дълбоко милосърдие. Да не говорим за това че цивилизацията ни не е за уважение ако след толкова много достижения, хората продължават да умират в мъки когато едничкото за което се молят на лекаря е да ги приспи завинаги. Лекарите също трябва да обърнат внимание на тази тема - не да се оправдават от Хипократовта клетва... Депутатите най-накрая да се събудят и да разрешат със закон активната евтаназия както разрешиха през 2004 г и пасивната. Имаше едни случай - лекар отишъл да прегледа 102 годишен старец и старецът от вратата го замолил да му направи евтаназия защото просто е пределно уморен от живота а лекарят се зачудил и отишъл да пита дали е редно - еми като връзваме ръцете на лекарите те как ще работят добре за нас???

Аз съм напълно ЗА Евтаназията. Свободната воля на човека, особено когато е в тежко състояние е много важна. Живеем в свободни общества и трябва да уважаваме волята на човека до нас и също така няма нищо лошо в това да му помогнем ако той го иска. Независимо от религиозните причини /не на всички религии/ ние сме преди всичко хора в социум - били сме отгледани и за нас са били полагани грижи от родители и други, идва ред когато всеки от нас може да помогне на страдащ като да приспиш болен в последните му дни изисква не много усилия, които обаче той самия не може да направи. Науката ни и цивилизацията са стигнали до такъв праг на познанието че вече от няколко века на операционните маси хората лягат упоени и не чувстват болка, също и домашните любимци ги приспиват ветеринарите. Какво лошо има след като владеем и това силно оръжие - обезболяващите /морфин и други негови производни/ просто да го дадем на един нещастен човек в края на живота си?

От скоро смъртта за мен е осмисляне на живота. Когато човек знае че на всички мъки един ден ще им доиде края /и то само след някакви си 80-100 години от раждането/ му става по-спокойно. Разбира се на всички които обичат живота им казвам Бон Воаяж но аз не съм от тях. Прекалено трудно е за да си струва да се харесва - просто доказателство е че не ние избираме да дойдем на този свят а някой друг ни създава чрез секс, и после ни ражда. Еми то смисъла на живота на всеки е за неговите създатели /родители/ а не за него самия - просто не са го питали. Да не говорим за следния случай: лекар отива да прегледа 102 годишен мъж и старецът е здрав но още от вратата го моли да му направи евтаназия защото е прекалено уморен от самия живот. Лекаря вместо да действа се замислил и отишъл да пита някой друг дали е редно - абе тук няма редно или нередно след като самия човек те моли толкова искрено по 100 пъти. И освен това е крайно време перламента ни да разреши евтаназията /достойна смърт за тежко болни хора с ежедневни болки/. Евтаназията отдавна е разрешена със закон в много западни държави но ние нали сме си на опашката и за да умрем достойно ще трябва да чакаме!!!