Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Розалина

Модератори
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    3600

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    415

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Розалина

  1. Розалина
    Душата ми е отегчена от живота ми

    1. неделна беседа, държана от Учителя на 27 септември (Кръстовден) 1931 г., София, Изгрев.

    Едно от качествата на живота, което се развива на нашата Земя, е животът на противоречията. И всеки странник, който иде в живота, отдето и да е той, все ще се намери в това противоречие. Противоречията съществуват навсякъде. За да може човек да разбира живота, той трябва да разбира основните закони, които работят за неговото развитие. За пример хората търсят щастието, без да подозират, че всяко щастие носи след себе си нещастие. Нещастието - това е една неприятност, едно потъмняване на съзнанието. Има нещо материално в живота. Казват ви, че баща ви е умрял (а той може да не е умрял) и веднага става помрачаване на съзнанието ви и вие започвате да плачете. Както виждате, една дума може да измени цялото ви съзнание. Или могат да ви кажат, че светът ще се свърши. Но светът продължава да съществува. Не се свършва светът.
    Някой казва: не бой се, ти няма да умреш, а ти умираш. Или: здрав ще бъдеш, а ти се разболяваш; учен ще станеш, а ти невежа оставаш. Ти, казва, ще се издигнеш в обществото, а освен че не се повдигаш, но ще те затворят някъде в затвор. Някой казва: ти ще живееш добре с мъжа си, а то, не само че не живееш добре, но се развеждаш. Ти, казва, деца имаш - ти ги имаш, но те всички измират. Обаче при всички противоречия човек е голям оптимист. По натура той е оптимист. При всички тия противоречия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре. И постоянно живеем с една надежда, с една вяра, че работите ще се оправят. Отде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Не е достатъчно само да вярвате. Някой казва: „Е, Господ ще оправи света." Когато допущаме, че Господ ще оправи света, това е друго нещо, но ние трябва да обясним нещата конкретно, научно. Защото да кажем, че Господ ще уреди нещата, това е механическо разбиране. Всеки човек трябва да уреди първо своите работи, нищо повече. В света нищо няма да се уреди, докато всички хора не дойдат до това съзнание - всеки да уреди своите работи и своя живот, а не да очаква на този, на онзи - това е едно механично разбиране, механично уреждане.

    Има неща, които Бог ще уреди съобразно своето естество, това е Негова работа. Бог никога няма да се намесва да урежда твоя живот, защото ако Той се намеси, това вече не е твой живот, това е Негов живот. Следователно при това положение ти няма да съществуваш, а за да съществуваш, ти трябва да имаш битието. Дали ще бъдеш щастлив или не, ти трябва да работиш, сам да уредиш живота си. Цялата човешка история показва, че най-великите Учители в света са минали през най-големи противоречия в това отношение. Христос, който проповядваше Божията ЛЮБОВ, който проповядваше, че Бог е благ, и Той се натъкна на тези големи противоречия. Той се постави на такова противоречие, че на едно място изживя едно вътрешно разколебаване в себе си. Това разколебаване не е показано никъде; то се изразява в думите, които Той казва: „Господи, защо си ме оставил?" Да те остави този, който те обича, не е ли едно противоречие в живота? Да не ти помагат тези, който могат, не е ли едно противоречие в живота? Да не те учи този, който знае, не е ли едно противоречие в живота? Вие казвате, че трябва. Оставете вашето „трябва"! Отде знаете, че трябва? Това не е твърдение, за вас то е една аксиома.

    Тези неща - любовта и скръбта - съществуват ли в света? С това аз не искам да разклащам вашата вяра, но искам да направите малко гимнастика. Вие се намирате в едно торпедно състояние и мислите, че светът ще се оправи сам по себе си. Това е едно коренно заблуждение. Вие мислите, че някога ще бъдете щастливи. Ако сега сте щастливи, и за в бъдеще ще бъдете щастливи, нищо повече. Ако сега сте нещастни, и за в бъдеще ще бъдете нещастни. Защото това, което е предполагаемо, което може да бъде, става, и това, което не е предполагаемо, което не може да бъде, не става. Щом сега сте нещастни, и за в бъдеще ще сте нещастни, ако държите същото поведение. Но вие в момента сте нещастни, а казвате, че можете да бъдете щастливи - следователно в момента, в който казвате, че сте щастливи, в същия момент сте станали щастливи. Казвате, че обичате някого - така е. И веднага положението се изменя.

    Сега аз ви говоря за една философия, която е. Всеки ден вие мислите така. И каквото мислите, това става.

    Както виждате, светът не е лош, той си върви по един естествен път на своето развитие. Злото и доброто се преплитат. От злото и доброто произтичат радостите и скърбите. Това и някои философи поддържат. И прави са донякъде. В света съществуват две воли: едната воля ражда сладостите, а другата воля ражда горчивините. Мнозина не знаят положително дали съществува такава воля, но съществуват такива явления. Горчивината съществува в света, но тя никога не може да произтича от един сладък принцип. Сладчината никога не може да произтича от един горчив принцип. Така е психологически, от човешко гледище. Сладчината произтича от сладко, горчивината произтича от горчиво. Те се различават в своя строеж, в своя състав. Защото горчивина има само в едно разумно същество. Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна. И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма. Колкото едно същество е по-развито, щастието за него е по-разбрано, и нещастието за него е по-разбрано. Следователно ние се намираме в една сфера, в едно общо поле, дето сами трябва да изправим своя живот, сами да станем господари на своя живот. Човек в своя индивидуален живот съставлява един елемент на битието. Или, под думата „душа" разбираме това в света, което не може да се измени, което не може да изчезне. То не може да изчезне в развоя, в неговото проявление, т.е., в съединенията, в които влиза; тези съединения могат да изчезнат, резултатите на този елемент могат да изчезнат - всичко е възможно, но самият елемент де ще изчезне? Някой казва, че няма живот след смъртта, но в това няма никакво философско разсъждение. Това, което е, не може да бъде това, което не е.

    Или, казано на друг език: в живота реално е само това, което никога не се изменя, каквито промени и да стават в света. Реалното никога не може да се измени, то винаги остава едно и също. Аз, като елемент, никога не мога да изчезна от него. Никой не може да ме лиши от този елемент. Като елемент, аз винаги ще имам дял в реалното. Това е психологическо разбиране, дали хората го приемат или не, то е друг въпрос. От друга страна всички вярват в това. Аз не съм за външните прояви. Някой може да се прояви като вярващ или като безбожник - свободен е. Свободата в живота е свобода на възгледи. Противоречивите възгледи - това е закон на свободата. Ако нямаше тези противоречия, ние не щяхме да бъдем свободни. Ако един човек не може да мисли различно от другите, той не е свободен. Ако всички ние мислим по един терк, това показва, че не сме свободни. Свободата седи в това, че можем да мислим върху две противоречиви неща различно. Можем и за еднакви неща да мислим различно.

    Реално е това, което никой не може да ти вземе. За мен е реално това, което всеки момент може да ми помага във всички радости, скърби, страдания, неволи и мъчения. Това, което може да ми помага вътре в мен тогава, когато някой не може да ми помогне, само това е реално за мен.

    Никой не може да ме накара да мисля другояче, а не както мисля сега. Това е хубостта, това е красотата на живота. Единственото същество, което може да ви накара да мислите другояче, това сте пак самите вие. Нито мен, нито вас може някое същество да ни накара да мислим другояче. Някой казва: „Аз ще умра" - и така става, умира. Друг казва: „Аз мисля, че не мога да стана учен, щастлив човек" - и така става. „Аз мисля, че не мога да свърша училището" – и така става; „Аз мисля, че жена ми ще ми изневери" – и така става. „Аз мисля, че децата ми ще умрат" – и така става; „Аз мисля, че ще ме снемат от управлението" – и така става; „Аз мисля, че няма да бъда повече министър" – и така става. Каквото мисля, това става.

    Толкова години вече съм в България, но никой още не е дошъл да се похвали с живота. Кой как дойде, все се оплаква: жена от мъжа си, мъж, от жена си, брат от брата си, сестра от сестра си, приятелка от приятелката си, учител от ученици и обратно. Досега не съм срещал нито един учител да каже: доволен съм от учениците си и от работата си. Значи, има нещо криво в живота. Но не сме само ние виновни. Аз не мога да бъда отговорен за греховете на хората. Аз съм отговорен само за своята мисъл. Всички противоречия в живота ние самите сме ги създали колективно и ни трябва една правилна философия, за да се освободим от тях. Има една Школа за тази цел. Ако се следва тази Школа най-малко 25 години, светът ще се поправи. Има начини, има формули за това и така може да се поправи той, че да имаме един свят на светии. Може да се направи един опит. Двайсет и пет години трябва да пожертвуват съвременните народи, за да имат известни резултати. След 25 години ще се докаже може ли или не може да се оправи светът. Като поддържате, че мисълта е, която създава щастието или нещастието, всеки от вас, ако е внимателен какви мисли влага в съзнанието си, ще може да оправи своя свят. Всяка мисъл, която идва отвън, или която произлиза от човека отвътре, той трябва да бъде внимателен заради нея, да види реална ли е тя, или не е реална. Следователно човек не трябва да приема нищо отвън, което да не е вярно. Също така и нищо не трябва да излиза от него, което да не е вярно. Само така може да се поправи твоят свят и като се поправи той ще се оправи и външният свят.

    Та в най-старата драма на Йова се разглежда онова лъжливо схващане, което хората имат, че причината за нашето нещастие е извън нас. Така съм говорил, казва Йов, но вече няма да говоря така; мислил съм, но вече няма така да мисля; живял съм, но вече няма така да живея. Той съзнал, че вече няма да спъне своя живот. Следователно това, което може да стане с Йова, може да стане и с вас. Това ,което може да стане с един човек, може да. стане и с един дом, и с един народ, и с цялото човечество. Цялото човечество прогресира общо. И хората общо прогресират. Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена. Бог казва чрез пророка: „Ще обърша сълзите от очите им и скърби няма да имат вече." Кога? Когато всички хора дойдат да мислят в единение, както Бог мисли. В този смисъл, когато ние дойдем в хармония, ще видим, че това е мисълта и на Бога. Тогава няма да страдаме, беднотия няма да има, скръб няма да има, и от единия до другия край всички ще бъдат щастливи, всички ще се учат и ще прогресират. Децата тогава няма да умират, но и по много деца няма да имат хората. Всеки ще има само по едно дете. И мъжът жена няма да има, той сам ще бъде; и жената мъж няма да има, тя сама ще бъде. Христос е имал предвид тази идея, като е казал, че за в бъдеще хората нито ще се женят, нито за мъж ще отиват. Това значи: нито жената се жени за мъж, който умира, нито мъжът отива за жена, която умира. Между тях ще има единение, ще има една велика. любов. Някой ще каже, че това са фантазии. Съгласен съм с вас, но кой от вас, които ме слушате, сега би могъл да ми покаже една реалност? От толкова години насам аз търся една реалност, бих я купил още сега, имам на разположение десет милиона. Още сега бих дал един чек за десет милиона да ги вземете от английската банка.

    „Душата ми е отегчена от живота ми." Както живеете сега, все ще имате опитността на Йова. Виждам хората - днес са весели, утре са тъжни. Това е самоизмама в живота. Аз бих желал всякога да ви виждам весели. Един ден дойдете весели, на другия ден сте отпаднали духом. Това е, защото живеете в илюзиите на живота. Един ден ви виждам здрави, на другия ден имате треска - живеете в илюзиите на живота. Бих желал да виждам хората около себе си здрави - и по мисъл, и по чувство, и по тяло. Искам да виждам хората в един живот без противоречия. Казвате: „Тежък е животът ми." - Както сега живеете, този живот е по-добре да го отпишете - по единствената причина, че той е живот на илюзии и измама.

    Дръжте положителната мисъл: вярвайте в новото. Аз вярвам, че днешните хора не са всички безверници. Според мен доброто в хората е следното: въпреки всички най-големи противоречия, които сега съществуват в света, у тях има една непреодолима вяра, че светът ще се подобри. Всеки казва: „Каквото и да е, но на мен ми се струва, че животът ще се подобри." Мен това поне ме радва, че въпреки всички противоречия хората пак не са изгубили вярата си в абсолютното. Те казват: „Макар че сега е лошо, но светът все пак ще се оправи." Тази мисъл е вярна!

    И тогава няма да казваме, както Йов някога е казал, но ще кажем: блажени онези, които идат с новата вяра. Блажени онези, които идат с новата любов. Блажени онези, които идат с новата свобода. Блажени онези, които идат с новото знание. Казвам: блажени са, защото те ще се нарекат Синове Божии.
    1. неделна беседа, държана от Учителя на 27 септември (Кръстовден) 1931 г., София, Изгрев.
  4. Розалина
    Четирите положения 1941

    Размишление
    Упражнение за дишане: Бавно издигане на ръцете над главата и дълбоко поемане на въздух. С издигане на ръцете се повдигат и очите нагоре. Задържане на въздуха известно време. Бавно сваляне ръцете надолу, издишване и бавно сваляне очите надолу.

    Тема за следващия път: „Ползата от големите и от малките извори“.

    Съвременните хора се оплакват от отслабване на очите. Много естествено е, че отслабват – не се движат. По отношение на очите си хората са крайно нехайни. Тялото си тренират чрез различни движения, упражнения, екскурзии. Дойдат ли до очите си, нищо не правят за тях. Когато искат да видят нещо настрана, нагоре или надолу те движат главата си, а очите стоят на едно място, като аристократи. Очите заповядват на другите удове да свършат една или друга работа, но сами те не работят, поради което малко кръв приижда към тях и слабо се хранят. Правете упражнения за очите си, да отправяте повече кръв към тях. Ето защо, повдигайте често очите си нагоре, откъдето слиза светлината и след това ги сваляйте надолу, в посоката, където тревите растат и никнат.

    Обърнете внимание на четирите прави OA, OB, OC, OD, които са две по две в противоположни посоки (фиг. 1). Привидно те изглеждат независими една от друга, в същност те имат обща връзка помежду си, движат се в кръг. За да върви хармонично в четирите посоки, човек трябва да знае начина, по който да ги координира. Две от противоположните посоки, за пример, посоките OC, OA представляват посоки на движение на човешкия ум и на човешкото сърце. Като се движат, макар и в противоположни посоки, умът и сърцето образуват кръг. Външно те изглеждат отдалечени един от друг, като два различни свята, но всъщност са близо, имат допирни точки. Като излиза от точка O и върви в посока OA, умът се движи в две направления – AB, AD, като образува полукръг. Сърцето също излиза от точка O, върви в посока OC, като се движи в направленията CB, CD и пак образува полукръг. Двата полукръга се срещат в точките B и D и образуват пълен кръг. Когато казваме, че човек живее, имаме предвид четирите посоки, които се срещат в него. При движението си по тези посоки той среща известни противоречия, които се дължат на различно гъстата материя – причина за движението на човека в кръг.
    Това, което става със силите във физическия свят, става и с чувствата и мислите на човека. Тази е причината, където първоначално мислите и чувствата вървят в перпендикулярна посока на земята, но като срещнат известно съпротивление, отвън или отвътре, те се отклоняват надясно или наляво и образуват крива линия – окръжност. За пример, мома и момък се обикват и се привличат взаимно един към друг, както земята се привлича от слънцето. Като по-голямо и мощно, слънцето привлича земята с голяма сила, но тя не може да се приближи до него, защото среща голямо съпротивление в пространството. В стремежа си към момъка момата среща съпротивления, от една страна от родителите си, които не ѝ позволяват да дружи с него, а от друга страна от някоя мома, която обича същия момък. Момата започва да се смущава, как може да ѝ препятстват на любовта. Тя мисли, че нейно е правото да обича момъка. Колкото има право едната мома да обича момъка, толкова право има и втората. Грешката не е в това, че двете моми го обичат, но в мисълта, която и двете държат в ума си, всяка да го привлече към себе си. Това е невъзможно. Нито момата може да привлече момъка към себе си, нито момъкът – момата. Причината за това е проста: момата и момъкът излизат от един общ център – техният господар, който разполага и с двамата. Никой човек не е господар на себе си, нито на своята съдба. Мислите ли, че човек е господар на съдбата си, вие сте на крив път. Човек само отчасти е господар на съдбата си, но не напълно. Колко време трае обичта между пиленцата или агънцата? Ако две пиленца или агънца се обикнат и след няколко дни дойде господарят им, хване едното от тях, слага ножа на врата му и го занася в дома си; останалото започва да плаче, да вика подир другарчето си. На другия ден още идва господарят с ножа в ръка и решава и неговата съдба.
    Ще кажете, че това е противоречие. Може да е противоречие, но каквото и да се говори за противоречията, все пак хората се питат защо съществуват те. Не е важно защо съществуват; важно е хората да не си създават взаимно противоречия и ако са си създали вече, как да ги изправят. Противоречията трябва да се обясняват научно. Днес повечето хора страдат, защото нямат нужните знания. Чувате някой да изнася известни факти, но не знае дълбоките причини, които произвеждат явленията. Те изнасят природните закони, разискват върху тях, но разпокъсано. И въз основа на няколко факти и закони те създават научни теории. Едно е нужно при изучаване на явленията и законите, на които те се подчиняват – да се свързват всички явления. Като се изучава едно явление от физическия свят, трябва да се пренесе и в духовния, и в умствения свят; не се ли прави тази връзка, явява се една разпокъсаност, при която съществуват празнини, както в науката, така и във философията. Отделните явления, закони и принципи не разрешават въпросите. За пример, не е достатъчно да констатирате факта, че двама души не живеят добре. Важно е защо не могат да живеят. Като проследите условията, при които се намират, виждате, че единият живее в рядка среда, а другият – в гъста. Невъзможно е да заставите рибата да живее заедно с кокошката. Рибата живее във водата, а кокошката – във въздуха; рибата плава, а кокошката ходи по земята. Рибата може да дойде до брега на езерото, да си подаде главата за момент, да поприказва с кокошката, но нито кокошката може да влезе във водата, нито рибата да излезе на брега.
    Днес всички говорят за Любовта, търсят я, но щом я намерят, оплакват се от нея. Защо се оплакват от Любовта? – Противоречия имало в нея. Много естествено. Когато се срещат две същества от различни среди и се обикнат, непременно ще се натъкнат на противоречия. Каква любов съществува между рибата и кокошката? Рибата обича по един начин, кокошката – по друг. Те нямат допирни точки помежду си. Това е все едно да говорим за ангелска и човешка любов. Ангелът обича по един начин, а човек – по друг. За да се разберат в любовта си, те трябва да живеят в един и същ свят. Всъщност, това е невъзможно: нито ангелът може да живее на земята, нито човек – в ангелския свят. Това внася разногласие в любовта им. Когато говорим за Любовта, ние имаме предвид същества, които живеят в един свят и се разбират. Между тях не съществуват никакви недоразумения. Затова е казано, че Любовта изключва всякакви противоречия. Докато е на земята, човек неизбежно минава през противоречия. Той е слязъл на физическия, или материалния свят, който не е толкова устойчив, както се вижда привидно. Материята, от която е създаден физическия свят, сама по себе си е неустойчива, минава през четири състояния: от твърдо в течно, от течно във въздухообразно и от въздухообразно в светлинно. Както физическата материя минава от едно агрегатно състояние в друго, така се мени и материята на чувствата. Казваме, че имаме твърди чувства, течни, въздухообразни и светлинни. Всеки вид чувства се подчинява на особени закони, но между всички закони има съгласие. Сцеплението между частиците на твърдата материя е голямо, затова тя е неподвижна, устойчива и не може да се мести. В течните тела сцеплението е по-слабо, а във въздухообразните – още по-слабо. Тази е причината, където течните тела са подвижни и лесно се преливат от един съд в друг. Въздухообразните пък са толкова подвижни, че частиците им лесно се разпръсват и не могат да се държат в отворени съдове. Въпреки различието между разните видове материя, при известни условия те минават от едно състояние в друго. Ето защо, когато се натъкне на твърдо чувство в себе си, човек трябва да познава законите за превръщане или трансформиране на енергиите: твърдото чувство може да се превърне в течно, във въздухообразно и най-после в светлинно. Промени стават с всички видове материя. От човека се иска да знае как и кога да превръща материята, изразена в мисли, чувства и постъпки. Това са научни положения, които всеки трябва да знае, за да може да се освободи от противоречията, в които изпада. Без да знае законите за превръщане на енергиите, човек не може да помогне нито на себе си, нито на другите. Докато не измените и оправите своя живот, по никой начин не можете да помагате на другите. Англичаните са правили опита да изменят живота на индийците, но всякога излизали безрезултатни. Те взимали индийци в Лондон, давали им гимназиално и университетско образование, но щом се връщали в Индия, заживявали по стар начин, както живели бащите им. Външното образование и възпитание не са в състояние да изменят човека. Правили опити с коне, да го учат да смятат, и донякъде са успели. Някои коне се научавали да броят, даже да изваждат квадратен корен от някои числа, но щом се намирали между своите, забравяли математиката. Можете ли да накарате коня да вярва в Бога? Преди всичко той няма религиозно чувство. В същото положение ще се намерите и с човека, ако религиозното чувство в него не е развито, а вие искате да го направите религиозен. Казват, че не е мъчно да се моли човек. Ще вдигне ръцете и очите си нагоре и молитвата е свършена. Ще излезе, че Бог е само горе. Как ще се молиш, ако си вързан с краката за едно дърво, а главата ти виси надолу? Ще се молиш ли при това положение? Ще се молиш, разбира се, макар че погледът и главата ти са надолу. Значи не е важно външното положение и външната среда; важно е вътрешното разположение на човека за молитва. Най-естественото положение за молитва е да затвориш очите си и да се вглъбиш в себе си. Да насочиш погледа си нагоре, това значи да отправиш мисълта си в умствения свят, след това да слезеш в сърцето си, а оттам да отидеш в душата и в духа си. Посоката OA означава умствения свят в човека, OC – сърдечния свят, OB светът на душата и OD – светът на духа. Тези светове имат допирни точки помежду си. Първата и най-важна допирна точка е центърът O, където всички се сливат и откъдето черпят своите жизнени сили.
    Сегашните хора нямат ясна представа за света, създаден от Бога, поради което често изпадат във вътрешни смущения и безпокойства. Плаши ги мисълта, какво ще стане с тях. Ако обичат някого или ги обичат, страхуват се да не изгубят любовта си. Един човек може да те обича толкова, колкото той сам обича Бога. При това той ще те познава дотолкова, доколкото ти познаваш Бога. Той е готов да се жертва за тебе, ако ти се жертваш за Бога. Устойчивостта и постоянството в любовта на другите към вас зависи от вашата любов към Бога. Любовта ви към Бога определя любовта на ближните ви към вас. Сигурността на живота ви се определя също така от вашата любов към Бога и от Неговата любов към вас. Любовта е единствената сила, която регулира нещата. Трябва ли след това да питате защо е нужно да вярвате в Бога и да Го обичате? Някои мислят, че за да вярват в Бога и да Го обичат, трябва първо да Го познават, да Го видят. Това е невъзможно. Той е безграничен, всеобемащ, изпълва цялата вселена. За да Го видиш, трябва да Го ограничиш, а това е невъзможно. Той сам се ограничава, смалява се, става толкова малък, че никой не може да Го види. Обичайте Бога, вярвайте в Него, после ще Го познаете. Детето първо обиква майка си и баща си, после започва да ги познава, да се разговаря с тях. Някои си представят Бога като човек, подобен на техния баща. Отчасти това е вярно. Има бащи на земята, които донякъде могат да се уподобят на Небесния Баща, но повечето са се изменили, отклонили са се от правия път.
    Един въпрос, върху който най-много се е говорило и продължава да се говори, е Любовта. Въпреки това тя и до днес още остава неразбрана. Някои смесват Любовта с чувствата, други – с вътрешната сила и подтик, трети – с благородните прояви и т.н. Любовта събужда чувствата, мислите, благородните прояви, силата и подтиците в човека, но тя не е нито чувство, нито мисъл, нито благородна проява, нито сила. Тя е извън всички видими и невидими неща. Тя е нещо необятно, невидимо, неограничено, затова остава неразбрана. Тя минава и заминава край хората, вижда, че плачат и се радват, но не се спира да скърби и да се радва заедно с тях и да ги утешава. Тя знае причините за радостите и скърбите на хората. Вижда, че една майка плаче за умрялото си дете. Тя погледне към нея, нищо не казва, но изпраща друго дете, подобно на първото. Ако ѝ вземат и второто, изпраща ѝ трето. Любовта може да даде на майката колкото деца иска. Колко деца има рибата? – Стотици хиляди. Хората ядат децата на рибата, без тя да забележи колко липсват. Тя не знае броя им, нито ги познава и различава едно от друго. Хората, които минават за паметливи, не боравят с много думи в речта си. Направете опит, да видите с колко думи си служите в говоримата и в писмената реч. Обикновените хора си служат най-много с четири хиляди думи, а писателите – с около пет, шест, седем до осем хиляди думи. Милтон си служил с 8–10 хиляди думи. Шекспир – с 15 хиляди. Даже англичаните, като четат Шекспир, си служат с речник – не знаят всички думи. Как обогатява човек речта си? – С учене, с умствена и духовна работа. Който не обича да учи, да работи, оправдава се с отслабване на зрението си. От какво отслабват очите? От неправилен живот, от неправилни мисли, чувства и постъпки. За да усили зрението си, човек трябва да подобри мислите и чувствата си не по външен, но по вътрешен, духовен начин. Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са чисти, той не се страхува, не се тревожи и безпокои. Каквито болести да дойдат, той остава неуязвим. И да заболее, болестта ще мине и замине, не остава никакви следи. Коя е причината за това? – Чистата кръв.
    Следователно, за да издържате на болести и страдания, да се справяте лесно с противоречията си, изчистете мислите, чувствата и постъпките си. Това е тъй наречената вътрешна чистота. Който има тази чистота в себе си, кръвта му е чиста. Здравето, силата и разположението на човека се дължат на чистата кръв. В това отношение са правени много опити. Вкарвани са холерни бацили в човека с чиста кръв, но той не заболял. Вътрешната чистота прави човека привлекателен. Няма ли тази чистота, той отблъсква хората. Чистият човек създава около себе си приятна, здравословна атмосфера, която привлича хората. Нечистият няма такава аура и отблъсква окръжаващите. Благоприятната атмосфера се дължи понякога на чистотата на мислите, понякога – на чистотата на чувствата. Затова, ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще забележите около главата му светло сияние, или ще усетите приятна, мека топлина около него. Значи причината за здравето и разположението на човека се крие в самия него. Който живее според законите на Бога, той всякога се радва на добро здраве и бодър дух. Такъв човек има малко противоречия. Не живее ли според великите закони на Битието, той е недоволен от себе си, от близките си, и вместо да се справи с мъчнотиите и противоречията си, повече се обърква. Всеки иска да излезе от дисхармонията в живота, но не знае как. Той е свързан с хиляди поколения преди него, които са грешили и предавали своите грешки на бъдещите поколения. Ето защо, за да изправи грешките си, човек трябва да надникне в миналото, където се крият, както добрите и положителни черти, така и отрицателните. Като работи съзнателно върху себе си, човек работи и върху ония, с които е свързан. Като изправя себе си, той изправя и своите близки. За пример, в миналото човек е работил много за развиване на личните си чувства. Днес те са спънка при духовното му развитие. Ако не може да се справи с тях, човек започва да страда и мисли, че хората не го уважават, не му се кланят, не го зачитат. Бъди извор, всички ще те уважават и почитат. Да бъдеш извор, това значи да даваш. Давайте на хората от богатството на своя ум, на своето сърце, на своята душа и те ще ви обичат, ще ви бъдат близки. Бъдете проводници на Божиите блага и енергии, за да ви търсят и почитат. Всеки се нуждае от нещо. Като задоволите нуждите му той ще ви обича. Христос казва: „Любете враговете си“. На този зов всички възразяват: „Невъзможно е човек да люби врага си“. Как ще любиш онзи, който ти е причинил страдания и пакости? Когато обичате онези, които ви обичат и ви правят добро, това е естествено; но да обичате онези, които не ви обичат и ви причиняват злини, е неестествено. Така е за хората, но не и за Христос, човек на Любовта. Когато ходите по улиците и се каляте, бързате да изчистите обувките и дрехите си, за да не внесете калта в къщи. Обаче от същата кал растенията вадят хранителни вещества, обработват ги и дават сладки плодове и хранителни продукти. Растенията заравят главите си в черната земя и се ползват от нея. Те намират в земята това, което хората не виждат и не знаят как да го използват. Растенията стоят с години заровени в земята и тихо, спокойно работят. Ние виждаме едно дърво, окичено със сладки, зрели плодове, но как са станали тези плодове, не мислим за това.
    Срещате един певец, възхищавате се от гласа му и пожелавате и вие да имате такъв глас. Срещате богат човек, пожелавате и вие да бъдете богати. Добро е желанието ви да имате хубав глас, да сте богати, но запитайте се как е постигнато това. Всяка дарба, всяка способност е резултат от взаимната работа на човешкия ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкия дух. Те са работили в съгласие, в единство, и днес човек се радва на своите плодове. Лесно е да се каже, че някой има силен дух, широка душа, светъл ум и благородно сърце, но как ги е координирал, как е работил, не знаете. При това, трябва да знаете къде се проявява силата на духа, на душата, на ума и на сърцето.
    Работете съзнателно върху себе си и не се страхувайте, че черната земя ще ви окаля и опетни; не се страхувайте и от нечистия въздух; не се страхувайте и от нечистата вода. От черната земя излизат сладки плодове. Ако няма абсолютно чист въздух, приемете и нечистия. По-добре е да приемете нечист въздух, отколкото да живеете без въздух. Той все ще ви даде нещо. Като влезе в дробовете ви, той ще се пречисти. Ако няма никаква вода, ще приемете и нечистата. Водата е проводник на живота. С други думи казано: Не бягайте от хората, не ги делете на лоши и на добри. Хората представляват черната земя, от която излизат всички храни и плодове. Водата представлява човешките чувства, а въздухът – човешките мисли. Не се страхувайте от чувствата и мислите на хората. И да има нещо нечисто в тях, те носят известно богатство в себе си. Учете се да трансформирате нещата, да отделяте чистото от нечистото. Не гледайте на човека като на грешник. Вие слагате черни очила на очите си и виждате нещата черни. Много естествено. Каквито очила сложите на очите си, такива ще виждате предметите. Помнете: противоречията в живота произлизат от недоимъка, а не от изобилието. Дойде ли изобилието, противоречията изчезват. Като се проповядва на хората да се обичат, да имат Любов помежду си, ние разбираме, да отворят широко сърцата си и да дават. Който има широко сърце, дава еднакво на всички. Той знае, че това, което е право за него, право е и за другите. Какво виждаме днес? Вълкът напада овцете и затова го преследват, убиват го. Защо? – Нямал право да яде овце. Човек коли овцете и ги яде, но имал право. Кой му дал това право? Ще кажете, че Господ му е дал правото да разполага с всички животни. Ето как разбираме ние даденото право. Бог живее във всички същества и чрез закона на жертвата позволява на едни да се жертват за други. Значи позволено е на овцата да се жертва, но само за онзи, който придобие нейните качества – кротост и смирение. Следователно позволено е на вълка да яде овце, но ако стане като тях. Остане ли си пак вълк, не му е позволено. Позволено е на човека да яде риба, ако придобие чистотата на рибата: не я ли придобие, не му е позволено. Позволено е на човека да придобива богатство, знание и сила, но ако част от придобитите блага дава на ближните си. Задържа ли всичко за себе си, тези блага не са от Бога. Няма да се мине много време, той ще ги изгуби. Човешките блага и придобивки са временни, а Божиите – вечни. Бог дава блага на човека само тогава, когато е готов да ги сподели със своите ближни.
    Всички търсят Любовта, но като ви каже някой, че ви обича, не вярвате в любовта му. Защо не вярвате? Не е ли по-добре да вярвате в Любовта? Ще кажете, че днес ви обича, но утре ще се отрече от вас. Оставете го, сам да се изпита. Вярвайте, че в дадения момент в него има поне един, който ви обича. По-добре ли е да каже, че не ви обича? Понякога е по-добре вълкът да не обича овцата. Кога вълкът не обича овцата? Когато е болна. Той я подбутне тук-там, помирише я и казва: „Оставам те свободна. Като оздравееш, пак ще те посетя“. Същото се отнася и до човешката любов. Добре е понякога да не ви обичат хората – ще бъдете живи. Обикне ли ви някой, непременно ще ви изяде. Страшно е, когато жената обикне мъжа, или мъжът – жената. Ако мъжът работи някъде, целият ден е като замаян. И жената се обърква от любовта на мъжа. Любов, която обърква и замотава хората, е човешка, користолюбива. Стремете се към онази любов, която повдига човека и го разширява. Тя внася мир и спокойствие в човешката душа. При тази любов човешкото сърце се отваря за всички хора, не само за едного. Обикнете Онзи, Който отваря сърцето ви за всички хора, Който ви дава подтик към всичко разумно, велико и благородно.
    Каквито са законите при яденето, такива са и при Любовта. Наблюдавайте как яде гладният и как – ситият. Когато яде гладният, приятно ти е да го гледаш и в тебе се явява желание да ядеш. Всички движения на устата и на лицето му са хармонични. Той хваща и огъва хляба с красиви и хармонични движения. Когато ситият яде, в него се забелязва недоволство: яденето не било достатъчно осолено, маслото било малко, хлябът не бил пресен. Лицето му е навъсено, веждите – свити. Движенията му са неправилни и дисхармонични. На същото основание казвам: Когато Любовта влезе в душата на човека, целият свят приема за него друг изглед. Където погледне, всичко му се усмихва. Цялата природа се радва и весели с него. Това е човекът, който гладува и жадува за Любовта. Не гладува ли вътрешно за Любовта, колкото и да говори за нея, човек е все недоволен. Каквото благо и да получи, ще намери, че нещо му липсва. Цялата природа, целият свят са затворени за него. Казват, че любовта била неразбрана, но има нещо разбрано в нея. Кои неща наричаме разбрани? Които са в съгласие с духа, с душата, с ума и със сърцето на човека. Като влезете във връзка с разбраните неща, те ще ви дадат нужната светлина, да разберете неразбраните.
    Сегашните хора се нуждаят от ново знание, да прилагат Любовта правилно. Това подразбира, да се отнасят еднакво и към стари, и към млади. Обичайте и старата баба, както младата мома. Старата баба се е маскирала, не виждате красивото и лице, но тя има по-големи опитности и знания от младата мома. Ще дойде ден, когато ще хвърли маската си и тогава ще видите какво богатство носи тя в себе си.
    Като ученици на живота, стремете се да реализирате идеала, който новото учение поставя като задача на всички. Той се изразява с една дума – служене на Бога с духа, с душата, с ума и със сърцето. Не отлагайте изпитите си за онзи свят. Тук трябва да ги издържите. Ако не ги издържите и отидете на онзи свят, веднага ще ви върнат назад. На онзи свят не е позволено да се правят грешки. Който направи една грешка, връщат го на земята да я изправи. Престане ли да прави грешки, човек може да остане там. Който поправя грешките си и не прави нови, той е добър певец; който прави грешки и не ги изправя, всякога го освиркват; онзи, който не прави вече грешки, на него ръкопляскат.
    Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил.
    Беседа от Учителя, държана на 17 септември 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.
  5. Розалина
    Единственото нещо

    (I Кор. 13)
    Размишление

    Човек трябва да бъде разумен, да има добра обхода към всички живи същества. Докато сте на земята, вие не можете да се търпите, критикувате се. Щом замине някой за другия свят, тогава го оценявате. Бъдете внимателни към близките си, да не съжалявате някога, че не сте ги оценили. Трябва ли да постъпвате към ближните си, както стражарят към непослушните граждани? Трябва ли да постъпвате с ближните си, както говедарят със своите упорити говеда? Като не го слушат, той изважда тоягата си и ги бие едно след друго. – Какво придобива той, като ги бие? Ако нищо друго не придобие, поне става търпелив. Понеже говедата са търпеливи, чрез тоягата си, която говедарят вдига и слага на гърба им, търпението на говедата минава в него. Когато говедарят придобие нужното търпение, той напуска говедарството и започва друга работа. Всяка работа, дадена на човека, има за цел да му предаде нещо, да развие някаква черта в характера, която му липсва.

    Каквото и да се говори на хората за страданията, все ще се намери някой да пита, защо са допуснати. Отговорът е много прост: страданията идват, за да научат хората как да пасят мислите и чувствата си. В този смисъл мислите и чувствата са овцете и говедата, които човек, като пастир, трябва да пасе.

    Като ученици вие трябва да се изучавате, да знаете какво означават веждите, очите, носа, устата, ушите и т.н. Гледате носа си и казвате: „Аз имам нос“. Това не е достатъчно. Трябва да знаете колко е дълъг и широк носът ви, какво значение има дължината и широчината му и т.н. Дължината на носа показва колко мозъчна енергия се кредитира на човека. Широчината на носа пък показва, колко сърдечна енергия му се кредитира. От кредита на ума и на сърцето се определя капиталът, с който всеки човек разполага. Като знаете капитала на човека, можете точно да определите след колко време той ще го употреби и ще фалира. Щом изразходва всичкия си капитал, човек се връща вече в отечеството си, в бащиния си дом, да му отпуснат нов кредит. Ако линията на носа е изкривена, човек може да я изправи чрез мисълта си. Чрез правата мисъл той коригира линиите на носа в дължина, а чрез чувствата си, от упражнение в мирисане, носът се разширява. Малцина се замислят за носа си, да правят упражнения в мирисане. Всеки ден правете упражнения да миришете цветя на разстояние от вас. По този начин обонянието се усилва. Да се работи за усилване на обонянието и за моделиране на носа, това за някои е маловажно. Значи да мислят за къщи, за апартаменти, това е важно. На земята човек е пътник, дошъл за няколко години, след което пак ще се върне в отечеството си. Защо му е апартамент? Всеки се нуждае от една малка шатра, с която да пътува от едно място на друго. Като прекара някъде десетина дни, ще натовари шатрата си на едно магаренце и ще тръгне на път. Животът на земята не е уседнал, не се нуждае от трайни и неподвижни жилища. От гледището на новата култура, апартаментите представляват затвори, в които човек е принуден да живее. Идете в крайните квартали на големите градове, да видите как живеят там хората. Идете и в главните улици, да видите в какви здания живеят хората. Те почти не виждат слънце. Истинският живот не се заключава в големите или малки къщи, но в правилното разбиране.

    Един професор се занимавал с астрология, но се обезверил дотолкова, че искал да се освободи от всички книги, за които дал много пари. „Не вярвам вече в тази наука“, казал той. „Намерих Христос, нищо повече не искам.“ Защо се обезверил? Причината за обезверяването не е в астрологията, но в самия него. Сърцето му се намира в стълкновение с неговия ум. Той изучавал механичната страна на астрологията, в която, наистина, има неща непроучени и непроверени. Това не значи, че астрологията е лъжлива наука. С отричането на астрологията той не разрешава въпросите на живота. Астрологията е за гениалните хора, за светиите и за пророците. И обикновените хора могат да я изучават, но ще се натъкват на противоречия. Какво означава думата „астрология“? Тя е съставена от думата „астро“ – звезда и „логос“ – слово. Значи астрологията е слово за звездите. Следователно само онзи може да изучава астрологията и да се ползва от нея, който гледа на звездите като на живи, разумни същества, които говорят. Ако не можеш да чуваш говора на Слънцето, на Венера, на Меркурий, на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Луната, ти не си астролог, нищо не разбираш от астрология. Какво понятие ще имате за Карузо, ако слушате гласа му на грамофонна плоча? Голяма е разликата между гласа му, непосредствено възприет, и този, чут на плоча. Ще дойде ден, когато плочата ще се изтрие толкова много, че нищо няма да остане от гласа на Карузо.

    Вложете Любовта в сърцето, в ума, във волята си и вие ще бъдете свободни от смъртта. Дошло е време, когато всички хора, религиозни и светски, трябва да пречистят умовете и сърцата си, да отправят нагоре своите чисти мисли и чувства. Чист живот се иска от всички. Ще кажете, че не можете да живеете чисто, понеже постоянно сте изложени на обиди и огорчения. Какво лошо има в обидата? Някой ви обидил, защото минавате на пътя му. Не минавайте на пътя, където той върви. Учете се да избирате пътищата, през които трябва да минавате. Отивате в село, оплаквате се, че кучета ви лаяли. Избягвайте пътищата, където лаят кучета; избягвайте телените мрежи. Като не внимавате, вие се натъквате на груби хора, на кучета, на телени мрежи и търсите вината вън от себе си. За всичко сте виновни вие, а не окръжаващите. От вас зависи да вървите безпрепятствено по улиците и да се радвате на всичко, което срещате на пътя си.

    Като ученици, вие трябва да работите върху търпението, да понасяте изпитанията с радост. Някои минават за търпеливи, но външно се показват такива. Вътрешно те роптаят, недоволни са от положението си. Това, което наричат търпение, е неволя. Те носят по неволя страданията, а не с търпение. Някой се моли, но бърза, мисли за друга работа. Това не е молитва. Човек трябва да бъде искрен в постъпките си. Затова е казано, че не можеш да слугуваш едновременно на двама господари – на Бога и на Мамона.

    Огън е нужен, за да се пречисти светът от физическата и психическа нечистота. Като знаете какво представлява нечистотата, пазете ума и сърцето си от мисли и чувства, с които са извършени престъпления. Нека всеки се запита, има ли тази чистота, която му е била дадена първоначално. Нека всеки се запита и си отговори такъв ли е днес, какъвто първоначално е бил създаден. Човек трябва да се преобрази, да отвори сърцето си за новото – за Любовта. Ще кажете, че първата и най-важна заповед е да възлюбим Бога с цялото си същество, да възлюбим и ближния като себе си. Как трябва да обичате Бога и кога да Го обичате? Само когато сте задоволени и когато имате радости? Когато ви сполетят страдания и нещастия, обичате ли Го? Благодарите ли Му за всичко, което ви е дал?

    Повечето хора са нетърпеливи, нямат милосърдие. Търпението и милосърдието са качества на ума. Човек трябва да развива ума си, за да придобие това, което му липсва. Непрестанно работете върху себе си, да не дойдете до това състояние, което прави човека недоволен. Като погледнете лицето на стария човек, виждате, че е набръчкано. – Защо? – От недоволство. Той не е работил съзнателно върху себе си, поради което постоянно е изпадал в недоволство и обезсърчаване. Ако не благодари за всичко, което му е дадено, човек преждевременно остарява.
    Следователно ако искате да се подмладите, благодарете за всичко – за мислите, за чувствата, за постъпките, които проявявате. Ако днес не сте постъпили, както трябва, на другия ден ще се изправите. Не се самоосъждайте, не се критикувайте. Постъпвайте, както постъпил един от синовете на Ной. Като видял баща си пиян, той покрил голотата му с една дреха и се отдалечил – не пожелал да види неговия срам и да го изобличи. Така и Бог покрива нашата голота. Като чуе, че някой сгрешил, Той го покрива с дреха, да не го гледа. Бог не иска да вижда грешките на хората, оставя ги сами да се изправят.

    Казано е за Христос, че понесе греховете на човечеството. Той ги носеше с радост; доволен беше, че помагаше на хората. Ако Христос носеше чуждите грехове и беше доволен, защо вие да не сте доволни за вашите грешки? Носете грешките си с радост, за да можете да ги изправяте. Ако не сте доволни, не можете да ги изправите. Следвайте примера на Христос, да можете един ден и вие да помагате на ближните си. Отворете очите си за красивото и великото в света. Отворете ушите си за хармоничните и чисти тонове.
    Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемате, правете го с Любов. Това е живот вечен, да позная Бога, като изявление на Любовта и Христос, като изявление на Божията Любов.
    Избягвайте нечистите пътища, всякога търсете чистите пътища. Пийте всякога чиста вода. Дишайте чист въздух. Яжте чиста, здравословна храна.
    Беседа от Учителя, държана на 14 септември 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изг
  7. Розалина
    За дишането -Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

    Сряда, 5 ч сутринта.
    (Небето чисто, звездно. Времето тихо и топло.)
    „Отче наш“
    „Мога да кажа“
    Имате ли тема зададена? (– „Не.“) Пишете върху темата: „Защо човек остарява?“
    ФРЕНОЛОГИЯ
    От върха на носа на един човек можеш да познаеш дали ще бъде здрав или болен, ще успее ли или не, ще му върви ли работата или не. Онези разложените хора, с широко сърце, имат и широк нос. Някой път казвате: „Широко сърце“. Но широкото сърце е свързано с широк нос, а пък припряното, тясното сърце е свързано с тесния нос. Човек с тесен нос е припрян. Хората, които обичат много да наблюдават и всичко виждат, това се отразява върху очите им. Тези, които всичко виждат, приемат много впечатления. И ако ред поколения са живели така, очите се раздалечават. А пък тези, които малко наблюдават и са запомнили някои неща, но дълбоко ги запечатват в себе си, очите им се приближават повече към средата.

    Всичкото щастие е турено в нас: в краката ни, в очите ни, в ръцете ни, в носа ни, в устата ни и прочее. Всичко зависи от това как се възприемат нещата. Ако почват да хлътват твоите бузи, това показва, че има почва да боледуваш. Те не трябва да хлътват много. Тяхното хлътване показва, че стомашната ти система боледува. Ако хлътват очите ти, в нервната ти система има нещо недоразвито. Ако челото ти почва да поляга назад или ако твоята глава стане вирната назад, а отпред – ниска, то има нещо недоразвито в тебе. Ако милосърдието се развива, то се развива центърът, който е малко по-назад от горния край на челото.


    Ако темето на човека е вирнато нагоре (вж. първата рисунка), този човек е крайно сприхав; той живее само за себе си. Ако постепенно тази част на главата, която е пред темето, почва да се издига (вж. втория чертеж), то вече имаме едно развитие. Ако точка А е изпъкнала (вж. чертеж трети), у този човек милосърдието е развито. Може да наблюдавате всички хора, които са милосърдни. Всеки човек носи милосърдието в себе си, но трябва да го развива.


    Същото е и за религиозните. Онези хора, които не са религиозни, главата им горе в средата има седловина (вж. чертеж четвърти). Когато това място почва да се издига и изпъква, тогава човек е вече религиозен. Всичко в човека трябва да се развива. Горе, в средата на главата, е центърът на любовта към Бога. Това е специфичната любов, първата любов, която дава подтик на човека. Ний трябва да се приближаваме при Бога.

    Ще се пазите носът ви да не бъде сплескан отстрани, да не е тесен. Щом стане тесен, човек става сприхав. Носът трябва да има известна широчина. Ти ще дишаш, за да стане такъв носът ти. Господ казва: „Ще дишаш дълбоко.“

    МУЗИКА И ДОБРОДЕТЕЛИ
    Всички тонове аз ги наричам безцветни. Каквото и да направят съвременните музиканти с механическата музика, те може да имат само едно механическо подобрение. Важното в музиката седи в това, че тоновете трябва да се оцветяват. Та, онези, великите музиканти, знаят как да оцветяват един тон. Например имаш един тон до. Ако знаеш какъв цвят да му туриш, то той ще има друг ефект. Ако на пианото само механически натиснеш клавиша, тонът ще има един израз, но ако вложиш ума си същевременно, ти ще оцветиш тона, ще му дадеш някой цвят. Умът е, който оцветява тоновете.
    Същият закон е и за добродетелите. Ако в добродетелта вашият ум не участвува, тя остава безцветна – не знаеш къде да направиш добро. Например искаш да отслужиш някому. Поканваш го, но той е ял, сит е, а ти ще му кажеш да се нахрани. Или ще кажете на някого: „Седнете да си починете малко.“ А пък той, човекът, си е починал и сега е тръгнал на екскурзия. Ти не знаеш как да му услужиш. Да поканиш човека да яде, когато е гладен; да го поканиш да седне, да си почине, когато е уморен.

    Една дума, на място казана, знаете ли колко е ценна? Вземете сега песента „Махар Бену“. Ти можеш с тази песен да добиеш разположение. Ако си неразположен духом, ти не можеш да станеш разположен чрез тази песен, ако не я изпееш музикално. Как бихте изпели „Махар Бену“? (Един брат изпя първите две думи.) Ако така се изпее, няма да имаме този резултат, който трябва. (Учителят изпя само тия две думи: „Махар Бену“. Той ги изпя веднъж нежно и втори път грубо и високо.)
    Щом станете сутринта и сте неразположен, изпейте тези думи:
    Днес какво ще направя,
    какво трябва аз да правя?
    Да се помоля добре,
    да се помоля добре.

    ДИШАНЕ И ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ
    Та казвам: Ако сутринта вие станете и не се насърчите, вие не сте нагласени съобразно природата. Всяка сутрин трябва да се гласиш. Като станеш, трябва да знаеш как да станеш. Наблюдавали ли сте вие как стават някои деца? То стане, обърне се с лице към стената и плаче. Това дете, като порасне, пак ще плаче. Щом станете сутринта, не ставайте така, но като ставате, направете едно дълбоко дишане.
    Гимнастическите упражнения са свързани с дишането. При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога и ще придобиеш Неговите качества и ще имаш Неговото разположение. Например, когато вие при първото от шесттях стари гимнастически упражнения слизате надолу, какво трябва да правите? Когато слизате, ще издишате и като се качвате, ще почнете да дишате. И като издигнеш ръцете си съвсем нагоре, ще задържиш малко въздуха. И после, като сваляш пак ръцете си, пак ще издишаш. При петото от шесттях стари гимнастически упражнения, когато си движиш крака в полукръг, това е задържане на въздуха и като клекнеш, ще издишаш. А пък някои от вас правите упражненията бързо-бързо, като че ли много бързате за някъде.

    НОВОТО УЧЕНИЕ
    Та казвам, някои казват: „Какво е новото учение?“ Новото учение е учение за любовта. Новото учение е учение на доброто разположение. В новото учение човек трябва да носи светла мисъл. В новото учение човек трябва да се радва на това, което среща.

    Никога не вземайте в ума си една мисъл, която не можете да разрешите. Вий разрешавате един въпрос: мислиш защо е злото в света и защо е доброто в света. С тази мисъл вие ще си създадете най-големите нещастия. Или някой път мислите какво нещо е дяволът. Не ти трябва да мислиш за дявола. Щом мислиш за него, ти ще го повикаш. Той ще ти каже: „Какво искаш от мене?“ И като дойде, ще те научи да пиеш вино, да се караш, да подозираш хората. Щом той дойде, всичко в ума ти става на хаос.
    Тогава помисли какво нещо е Господ. Щом дойде Господ, дойде просветлението и ти си готов да услужиш на този или на онзи. Щом имаш добро разположение, Господ е дошъл; щом имаш лошо разположение, дяволът е дошъл.

    Никаква лоша дума да не излиза от тебе. Лошата дума прекарайте през друго място. Никога лоша дума не прекарвайте през вашите уста. Когато видиш нещо лошо в живота си, затвори очите си: не гледай лошите работи. Да допуснем, че някой се отнася много зле с някого. Преди години бяха се събрали 10 000 души да гледат как бесят един човек. Турили му въжето и ще гледат как ще го бесят. Не ходи да гледаш как бесят хората. Ако снемат някой човек от бесилката и му дават живот, ще научиш нещо. А пък ако гледаш как бесят, това ще се отрази зле върху тебе. Всички лоши работи, това са една кал, която не ни ползува. Например някой говори зле – тури памук в ушите си и не слушай. Ако говори хубаво, слушай го. Ако говори зле, запуши ушите си. Това може да го направиш.

    Като станете сутринта, не си свивайте устата, нито ги дръжте много отворени, но малко си прилепете устните, леко, и помислете малко за устата си. Образувайте хубава линия на устата. Дайте почивка на устата си, понеже тези устни са сфери на чувствувание. И ако ти не възприемеш тези приятните чувствувания, ще дойдат някои лоши неразположения в тебе.

    Та, сутринта, като станеш, помоли се за устата си, помоли се през целия ден от тези уста да излизат Божии благословения. Като приемеш въздух и после като го изпращаш навън, тури си една хубава мисъл, спри въздуха, и при издишането кажи бавно:
    Аз искам да мисля добре. (3 пъти)
    Аз искам да чувствувам добре.
    Аз искам да постъпвам добре.
    И да знаеш какво да искаш. И каквото искаш, ще бъде. Например искаш да рисуваш, искаш да пееш – вярвай във всичко това, поискай го и ще бъде така. А пък ти седиш и бързо-бързо дишаш и се задушаваш.

    УЧИМ СЕ ДА ЖИВЕЕМ
    Да благодарим на Бога, че е създал Земята, която ни държи. Това разположение, което имаме, се дължи на това, че имаме една основа, върху която можем да се проявим. Ще благодарим на Бога, че ни е дал въздух, че може да се проявим; ще благодарим на Бога, че ни е дал очи, уши, нос и прочее. От вас след години ще има певци, музиканти, художници, гениални хора да станете. А вие чакате да отидете в онзи свят.

    Досега толкоз пъти сте ходили в онзи свят и сте умирали, а пък един ден да отидете на онзи свят, без да умирате. Като свети Илия да отидете в онзи свят, без да умирате. Един ден ще затвориш къщата си и ще отидеш в онзи свят. Защо всички хора се мъчат при умиране? Всички роднини са дошли и казват: „На мене дай, и на мене дай“, и прочее. Четири–пет дена се мъчи, на този, на онзи дава и като раздаде всичко, казва: „ха!“ и свършва. А пък ти, когато ще умираш, когато ще отиваш на онзи свят, никой да не знае, да няма кой да те безпокои. А пък ти почваш да казваш: „Ще се мре, ще се мре.“ Не може да се умира лесно по този начин. Не, като отивате на онзи свят, никой да не знае. И като отидете и се върнете, тогава да знаят.
    Не мислете да умирате, а мислете да живеете. По-добре е да живеете. Днес трябва да живея и да изпълня Волята Божия. Мене не ме интересува умирането. Някой дойде и иска да освободиш стаята, в която живееш. Казва ти: „Три дена ти давам срок.“ И ти освобождаваш стаята. За три дена я освобождаваш. Ако не, ще те изтласкат навън. Така правят с нас до известно време. А пък най-после ще си направя аз своя апартамент и ще си излизам когато си искам и ще влизам когато искам и никога няма да ми кажат да изляза.
    Някой казва: „Как ще се умира?“ Ще го видите как се умира. Как се раждаме, не знаем. Не знаем как са ни родили майките ни. Майката казва: „Много се мъчих.“ Ний не знаем. Когато умирате, вий се мъчите. Раждате се с мъчение и умирате с мъчение. Майката, когато ражда, да се радва и хората, като умират, да се радват. Има едно умиране приятно. Ще дойдат твоите роднини от онзи свят. Ще се облечеш хубаво. И няма да оставиш тялото си да го погребват, ще кажеш: „Довиждане.“ Ще оставиш непотребните раници и ще останеш ти, човекът, свободен, с твоето сърце, ум и с фината част от твоето тяло. Всичката онази гъста материя, с която сте облечени, ще оставите тук. Това не е важно. Ще вземете онова тяло, с което можете да влезете в другия свят.
    Та, сега се учим да живеем.

    47-а лекция на Общия окултен клас,
    държана от Учителя на 11 септември 1940 г.
    София – Изгрев*.
  8. Розалина
    Тема 1 10 септември 2012
    Основните елементи, които оформят логиката на астрологичното тълкуване, са четири качества, които се комбинират в четири двойки, за да формират характеристиките на знаци, планети, сектори и т.н. Тези качества формират две противостоящи си двойки: Горещо – Студено, Сухо – Влажно. Възможните комбинации са: Горещо – Влажно, Горещо – Сухо, Студено – Сухо, Студено – Влажно. Тези комбинации описват характеристиките на зодиакалните знаци:

    Огнените знаци ( Овен, Лъв, Стрелец ) са Горещи и Сухи
    Земните знаци ( Телец, Дева, Козирог ) са Студени и Сухи
    Въздушните знаци ( Близнаци, Везни, Водолей ) са Горещи и Влажни
    Водните знаци ( Рак, Скорпион, Риби ) са Студени и Влажни

    Планетите също получават основните си характеристика на база на тази бинарна система:

    Сатурн - Студен/Сух
    Юпитер - Горещ/Влажен
    Марс - Горещ/Сух
    Слънце - Горещ/Сух
    Венера - Студена/Влажна
    Меркурий - Студен/Сух
    Луна - Студена/Влажна

    Бинарната комбинация от качества дава основа, за това което се нарича есенциално достойнство. Есенциалните достойнства описват качествата на планетата спрямо знака, който заема. С други думи есенциалните достойнства описват „морала” на планетата, защото всяка добре поставена планета би се изявила по най-добрия начин. Най-силни достойнства планетите имат в знаците, които управляват или достойнство по Трон. Например, приеманият за Голямото зло – Сатурн, би бил изключително полезен, когато заема управляваните от него Козирог и Водолей.
    Но за да стигнем до същността на есенциалната сила на планетите по Трон, трябва да започнем с едно от първичните деления на планетите – Дневно и Нощно семейство. Дневното семейство се управлява от Слънцето, а дневната полусфера на зодиака започва от Лъва, знака управляван от Слънцето. Към дневното семейство спадат Сатурн и Юпитер. Нощното семейство се управлява от Луната, а нощната полусфера започва от управлявания от нея Рак. Към Нощното семейство спадат Марс и Венера. Меркурий може да се отнесе и към двете семейства, но по други критерии.

    Всяка планета от семействата управлява по един нощен и дневен знак. В дневното семейство Сатурн управлява дневният Водолей и нощният Козирог. По природа Сатурн е Сух/Студен, когато е в дневната си обител – Водолей той е балансиран с противоположни на неговите качества Влажен/Топъл. В нощната си обител – Козирог, неговите естествени качества са подсилени от сухостта и студа на управлявания знак, което е естествено, защото той вече не е в своята сфера на влияние. При горещия и влажен Юпитер, в дневната му обител – Стрелец е подсилена горещината и е балансирана влагата. Деня е естествено сух и горещ, заради управата на Слънцето, а Юпитер владее дъждовете, затова влагата трябва да бъде ограничена.

    Марс, като член от нощното семейство управлява дневния Овен и нощния Скорпион. Овен подсилва естествената сухота и горещина на Марс, докато Скорпиона със своите студ и влага балансира Марс, за да се впише в управляваната от Луната нощ. Венера управлява дневните Везни и нощният Телец. Дневният знак подсилва влагата, а нощният температурата на Венера.

    Меркурий, като участник и в двете семейства, заради естествената си двойнственост управлява Близнаци и Дева.

    Планетите на трон проявяват най-силно качествата си, най-добрата си страна. Когато са в знаците, които управляват, те функционират най-правилно и дават пълния си потенциал.





    Източник: Планети на Трон
  10. Розалина
    Близо и далеч -беседа

    Като не разбират законите на живота, хората сами си създават нещастия.
    Като отивате в света на законите, не се приближавайте много до тях. Стойте винаги далеч и на последно место.

    Някой казва: Като обичам някого, искам постоянно да го виждам пред очите си. Какво ще придобиеш, ако държиш възлюбения си постоянно при себе си? Да бъдеш във физическа близост с човека, това още не е близост. Близостта е нещо вътрешно. Ти можеш да бъдеш близък с един човек, когато го държиш в ума си, в сърцето си. Същото се изисква и от него. Тази връзка е съществена. Да държиш човека в ума си – в необятния свят на мисълта, и в сърцето си – в широкия свет на чувствата, това означава близост. Физическата близост на хората причинява недоволства, стълкновения и противоречия между тях. Такова е положението на клоните на дървото. Най-малкият вятър ги заставя да се търкат един в друг, вследствие на което се осакатяват.

    В любовта и съвременните хора започват добре, свършват зле. Защо? Защото нарушават разстоянието, на което любовта действува. Двама приятели, или мома и момък, които се обичат, първоначално са готови да се виждат отдалеч само. Момъкът, например, казва: Искам отдалеч само да зърна своята възлюбена. Успее ли да я зърне, през целия ден той е доволен и щастлив: пее, работи, движи се – все за нея мисли. На втория ден казва: Искам само да я зърна. Обаче, като я види, той увеличава ъгъла на зрението си – иска да я обхване изцяло с погледа си. На третия ден той иска да чуе само една дума от нея, да чуе гласа й. Като чуе гласа й, той е щастлив, нищо повече не иска. На четвъртия ден той си казва: Чух гласа й, ангелски глас има, но искам на мене да каже една дума. Момата му каже една дума, и той се намира на седмото небе от щастие. Но после и това не го задоволява, иска му се да поговори с нея, да разбере, как мисли тя. Ден след ден той се приближава към нея, докато най-после се скарат. Влюбените са много чувствителни. Ухото им е толкова изтънчено, че всяка груба дума произвежда рана на сърцето им. Щом думите на влюбените причиняват рани, това показва, че любовта ги е напуснала.

    Любовта изисква идеална обхода в отношенията на хората. За оправдание някой казва, че макар външно да е груб, поне вътрешна обхода има. Любовта изисква от човека и външна, и вътрешна обхода. Човек сам чертае пътя и отношенията си с хората. Той сам е причина да го уважават или да не го уважават хората. От обходата му зависи уважението, с което се ползува. Каквито са твоите отношения към хората, такива ще бъдат и техните отношения към тебе. Това е закон за физическия, за духовния и за Божествения свят.

    Забелязано е при това, че всяка отрицателна проява в духовния свят влече последствията си и на физическия свят. Например, излъже ли човек, непременно ще го сполети нещо: или ще падне, или ще заболее, или отвън някой ще му причини някаква неприятност Затова е казано в Писанието, че няма „скрито-покрито" в света. Колкото малка да е лъжата, тя е подобна на микробите, които се размножават и причиняват нещастия на хората. Като се размножава, лъжата остава нечистотиите си в ума и в сърцето на човека, с което му причинява големи пакости.

    Като се намерят пред мъчнотии и страдания, пред злото, хората искат да бъдат далеч някъде. Каквото да правят, те не могат да ги избегнат. Преди всичко злото не е вън от човека, то е в самия него. Ако злото е вън от човека, а вътре го няма то е безвредно. Докато е вън от човека, злото съществува само като възможност. Влезе ли в човека, то прониква в кръвта му и го отравя.Като знае това, човек не трябва да допуща в ума си нито една лоша мисъл, а в сърцето си нито едно лошо чувство или желание. Умствената енергия, която е дадена на човека, е определена само за добри мисли. Сърдечната енергия е определена само за добри чувства и желания. Енергията на човешката воля е дадена само за добри постъпки. Човек е свободен да мисли, да чувствува и да постъпва, както иска, но за всичко това той носи отговорност и последствия. Мнозина говорят за свободната воля и казват, че човек може да живее, да мисли, да чувствува и да постъпва, както разбира и както иска. Наистина, човек има свободна воля и може да живее, както иска, но съдба ще има за него. Той няма да се освободи от отговорност за постъпките си. Иска ли да не бъде съден, той трябва да живее, както Бог изисква. Когато постъпи на училище, ученикът следва програмата, която учителите са наредили, а не своя програма. Ученикът, който постъпва в музикална академия, свири онова, което програмата изисква. Ученикът от художествената академия рисува такива картини, каквито са предвидени в програмата. Човек е изпратен на земята да учи онова, което Бог е определил. Като не изпълнява тази програма, той греши, върши престъпления. Като се намери пред известна отговорност, човек се оправдава с това, че следвал своя предначертан път. Какъв е пътят, който следва, и кой е начертал този път? Ще каже някой, че трябва да се ожени, че в пътя му била женитбата. Знае ли той, кой му е определил този път? Да се жени човек, или да не се жени, това е път, определен от Бога. Следователно, като приема този път, човек трябва да пита Онзи, Който го е чертал, да тръгне ли в този път, или да не тръгне. На някого Бог е определил да се жени, на някого не е определил. Какво виждаме в живота? Обикновено се женят тия хора, на които не е определено да се женят; тия пък, на които е определено да се женят, не се женят. Малко хора правят това, което им е определено. В човека има едно естество, което обича да прави тъкмо това, което му е забранено. Ще се жени, или няма да се жени, важно е човек да върши волята Божия. Не върши ли волята Божия, той е осъден на страдания. Искаш ли да не страдаш, върши волята Божия. С други думи казано: човек първо трябва да изпълни волята на баща си, от него да чуе, че е постъпил добре. После той трябва да изпълни волята на майка си и от нея да чуе, че е постъпил добре. Най-после той трябва да изпълни и своята воля и да чуе от онзи, който живее в него, че е постъпил добре. Чуе ли тия три гласа, получи ли одобрение за постъпките си от три места, човек е на правия път в живота си.

    Човек страда. Защо? По три причини: или защото не мисли право, или защото не чувствува право, или защото не постъпва право.

    Не се занимавайте с грешките и престъпленията на хората. Занимавате ли се с техните погрешки, вие ще направите повече, отколкото те са направили. Пазете чистотата на ума, на сърцето и на волята си.

    Съвременните хора се запитват, не може ли без страдания. Който не е разбрал смисъла на страданията, той иска да се освободи от тях. Който разбира смисъла им, знае, че страданията са необходими за развитието на човека. Без страдания няма развитие. Всяко страдание, добре издържано, всякога се възнаграждава. За всяка обидна дума, добре понесена, човек получава десет благи думи. Ако една от благите думи заличи лошата, остават девет благи думи резервен капитал. Когато някой пита, защо трябва да го обиждат, кажете му, че всяка обида, добре понесена, носи след себе си голямо богатство. Кажат ли една лоша дума за вас, след нея идат десет добри. Който ви обижда, несъзнателно ви прави услуга. Като знаете това, не търсете правото си. Оставете Бог да ви отдаде правото. Докато сами търсите правото си, никакво благословение няма да получите. Щом се оставите на Бога, Той да се застъпи за вашето право, вие ще получите Неговото благословение. Когато ви хулят, гонят, обиждат, благославяйте Господа в себе си, за да получите Неговото благословение.


    Често хората дават отчет на постъпките си, на своите мисли и чувства и се запитват, защо не успяват. Те казват, че едно време са имали повече любов едни към други, отколкото сега. Причината за това е, че те са турили някои хора много близо до себе си, вследствие на което са закрили хоризонта пред своя поглед. Следователно, не приближавайте човека по-близо до себе си, отколкото Господ го е турил. Какво ще бъде положението ви, ако някой певец пее в ухото ви направо? Колкото добре да пее, вие ще бъдете недоволни, ще искате да се отдалечите от него. Ако същият певец се отдалечи от вас на известно разстояние, вие ще го слушате с разположение. Колкото сте по-далеч едни от други, толкова по-добре. Какво ще придобиете, ако искате да се познаете чрез приближаване? Какво ще стане с вас, ако слънцето дойде на разстояние два пъти по-близо, отколкото е сега? Казвате, че ще имате повече светлина. Наистина, ако слънцето се приближи към земята, ние ще имаме повече светлина, но тя ще бъде много ярка, едва ще се понася, Венера, която е по-близо до слънцето, отколкото земята, за да не се запали от слънчевата топлина, е обвита в пари. Като минава през парите, слънчевата енергия значително намалява своята интензивност, благодарение на което има живот на Венера.

    Мнозина искат да бъдат обичани от всички, да се ползуват с много любов. Не желайте да ви обичат повече, отколкото Бог е предвидил. Не желайте майките, бащите, приятелите ви да ви обичат повече, отколкото Бог е предвидил. Обичат ли ви повече, отколкото трябва, вие сте изложени на страдания.
    Ако пребъдваме в светлината, и ако светлината пребъдва в нас, светът ще ни се изяви. Според закона на любовта, човек може да познае нещата само тогава, когато са поставени на своето место. И за да бъдеш обичан от някого, ти трябва да се поставиш на такова разстояние от него, на каквото Бог те е поставил.
    Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени". Каквото става във външния свят, не съдете. От погрешките на външния свят можете да се поучавате, но не и да съдите. Не съдете, нито хвалете. – Нямам ли право да кажа мнението си? – Имаш право да кажеш мнението на Бога, но не и своето. Никой не се нуждае от мнението на човека. Светът се нуждае от авторитетното мнение на Бога, но не и от мнението на човека, който днес мисли по един начин, а на другия ден – по друг начин. Ценно е мнението на онзи, който е проводник на Бога.

    Някои религиозни постоянно цитират думите на Христа, какво казал Христос преди две хиляди години. Добре е говорил Христос на времето си, но Той и до днес продължава да говори. Да се държи само на думите, които Христос е говорил в миналото, е все едно да се радвате на думите на петгодишното дете. Това дете е израсло вече, станало е 21 годишен момък. Слушайте, какво днес ви говори. Христос говореше едно време на евреите и със слово, и с камшик, според тяхното тогавашно развитие. На съвременните хора Христос говори по друг начин, на друг език. Слушайте и това, което днес ви говори. Искате ли днес Христос да говори с камшик, или с друг някакъв закон? За предпочитане е днес Христос да говори на хората чрез закона на любовта, на мъдростта, на истината, отколкото чрез закона на камшика. Приложете закона на любовта първо към себе си, да простите първо на себе си. Щом приложите любовта към себе си и простите на себе си, вие ще приложите същия закон и към ближните си. Бог е всепрощаващ. Като направи някаква погрешка, човек чува гласа на Бога в себе си, Който му казва: Изправи погрешката си и повече не греши. Не съди, за да не бъдеш съден. Съдиш ли другите, съдбата ти се връща към тебе.

    От днес нататък, до края на 1939 година се определя една голяма премия на онзи, който през останалите три месеца от годината не каже една лоша дума, не допусне една лоша мисъл в ума си, не възприеме едно лошо чувство в сърцето си и не извърши нито една лоша постъпка. Ако може да се въздържа от всичко отрицателно, освен определената премия, той ще запази енергията си: няма да се гневи, да се сърди, да се кара. Види ли, че двама души се карат. той трябва да се отдалечи на такова разстояние, че да чува и да вижда само доброто. Разумният свят изисква от всички хора да живеят братски, по любов. Разумният свят е отегчен от безпорядъка, който хората са внесли в света, от кривите човешки мисли, чувства и постъпки, от човешките заблуждения. Човешките недоразумения се отразяват във великия свят и произвеждат големи катаклизми. Разумният свят е решил да накаже хората не с потоп, както едно време, но с огън. Хората са изкопали подземни скривалища, да се пазят от собствените си бомби, но къде ще се крият от огъня, който слиза отгоре? Този огън ще разтопи земята на дълбочина повече от 25 метра. Къде и как ще се крият хората от този огън? Какво ще стане тогава с човечеството? Който оцелее, той ще говори. Вярно ли е това, или не, всички ще го опитате. Няма да остане човек на земята, който да не мине през този огън. Вие трябва да бъдете готови, да издържите на този огън, както издържаха тримата момци в огнената пещ.
    Огънят, за който днес говоря, е започнал да действува вече. Той е напекъл много хора. Че наистина този огън действува в света, виждаме по разстройството на нервната система на хората, по техните физически и психически заболявания. За онези, които следват Божия път, този огън е благословение. За онези, които не следват Божия път, този огън е мъчение.
    Желая ви да следвате пътя на любовта. Вие следвате пътя на любовта, но по крив начин. В какво седи кривото? Кривото седи в това, че като обичате някого, приближавате го към себе си по-близо, отколкото трябва. Ако не го обичате, отдалечавате го от себе си повече, отколкото трябва. Аз бих ви съветвал да мислите, да чувствувате и да постъпвате така, както Бог мисли, чувствува и постъпва чрез вас. Дойдете ли до проявите на любовта, поставяйте хората нито много близо, нито много далеч от себе си. Дойдете ли до преценка на нещата, нито се укорявайте, нито се хвалете едни други. Разстоянието, на което хората трябва да стоят един от друг, се определя от нуждите им.
    Следователно, иска ли да следва пътя на любовта, човек трябва да постави ума, сърцето и волята' си на своето място. Това изисква Бог от всеки човек. Това значи, да върши човек волята Божия. Не изпълни ли закона на Бога, както трябва, колкото да се оправдава човек, нещо отвътре му казва: Не правиш добре, изправи погрешката си. За да върши волята Божия, човек трябва да взима правилен тон в своите мисли, чувства и постъпки. Правилният тон прави мисълта светла, чувствата – топли и добри, а постъпките – благородни. Умът, сърцето и волята на човека също имат свой определен тон. Когато умът, сърцето и волята се проявяват според своя тон, човек изпитва радост и веселие в себе си. Той се радва, че мисли, чувствува и постъпва правилно. Като прилагате вярно тона на своя живот, ще чуете гласа на своя Баща: Дерзай, добри и верни рабе! Дерзай, добри и верни синко!
    Като ученици, вие трябва да взимате правилно тоновете, т. е. да мислите право. Ако не мисли право, човек не може да пее добре; ако не чувствува право, той няма израз в пението; ако не постъпва добре, той не може да вложи сила и тон в пението. Човек не може да пее добре без участието на ума, на сърцето и на волята си. Пее ли по този начин, човек може да се самовъзпитава. Когато пеете, любовта, мъдростта и истината трябва да взимат участие в пението, да дадете израз на всичко, което Бог е вложил във вас. Това е истинско пение.
    Желая ви сега да пеете така, че умът, сърцето, волята, душата и духът ви да пеят заедно с вас. Отворете душата си за любовта, за знанието и светлината, за свободата и мира. Дайте ход на доброто в себе си, за да се свържете с всички разумни същества, които идат да ви помагат.
    Желая ви да се свържете с разумните същества, които идат да ви поздравят за смелостта, че сте мислили, чувствували и постъпвали така, както Бог изисква.
    Желая ви топлината на любовта, светлината на мъдростта и силата на истината да бъдат ваши спътници!
    Беседа от Учителя, държана на 22. септември, 1939 г. 5 ч. с. София – Изгрев.



    Източник: 56. Близо и далеч - Рилски беседи
  11. Розалина
    Еднообразието води към недоволство, към разочарование в единичния живот, в живота на народите, както и в живота на човечеството. Разнообразието, обаче, носи постижения. Еднообразието е човешки процес, а разнообразието – Божествен. Някой ден човек е недоволен от хората, от животните, от растенията. Защо е недоволен, и той не знае. Много просто, попаднал е в еднообразието на живота. Той търси причината вън от себе си и желае, всички да се съобразяват с неговото разположение. Щом влезе в разнообразието, човек осмисля всичко. Той намира смисъл и разумност и в най-големите противоречия. Живее ли в разнообразието, човек намира смисъл и в дисхармонията, и в злото, и в безпорядъка на живота.

    Разнообразието в света има за цел да застави хората да мислят. Ако всичко беше еднообразно, мисълта на хората щеше да бъде в застой, нямаше да има подтик, движение в нея. Въпреки голямото разнообразие в живота, въпреки възможността на човека да мисли, той пак се е спрял върху еднообразната мисъл: Как ще преживея? Под думата „преживяване" човек мисли, как да нареди живота си: да има апартамент, да яде по три пъти на ден, да се облича хубаво, да живее богато, макар и с дългове, да се облича и съблича по няколко пъти на ден и, като умре, да го погребат тържествено.

    В който голям град отидете днес, там ще видите и рая, и ада. Ако отидете в Париж, в Берлин, в Лондон, или в Ню Йорк и посетите главните улици, ще видите, че всички са добре постлани, чисти, с високи здания. Отидете ли в някой краен квартал, ще видите, че улиците са нечисти, прашни, без никакъв паваж. Ако сте добре облечен, децата ще ви замерват с камъни, апаши ще ви нападат и, каквото сте имали в джобовете си – пари, часовник, всичко ще ви вземат. Страшно е сам човек да се движи из тия квартали. И в София има такива квартали. Те представят ада в живота, което показва, че адът и раят се намират на едно и също място, близо един до друг. От човека зависи, къде ще живее.

    И тъй, всичко, което съществува във външния живот, съществува и в самия човек, в неговия ум и в неговото сърце, в неговите мисли и чувства.

    Следователно, еднообразието деформира човека, а разнообразието го оформява, прави го красив. Ако живеете десет години между грозни, лоши хора, които постоянно се карат, вие ще възприемете техния характер, ще придобиете нещо от тях. Ако пък живеете десет години наред между благородни, подигнати хора, по същия закон вие ще приемете нещо от тях, ще усвоите някои добри прояви. Търсите ли красотата, ще я намерите в разнообразието на живота, а не в еднообразието. Като знаете това, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да придобиете красота. Дойде ли в ума ви някоя еднообразна мисъл, турете я веднага настрана. Не обръщайте внимание на еднообразните мисли, чувства и постъпки. Забелязано е, когато някое дете се подсмива на недостатъка на друго дете, след известно време, то ще придобие същия недостатък. Някое дете заеква, а друго го имитира и му се подиграва. След четири – пет години и това дете ще почне да заеква. Не се свързвайте с еднообразието на хората, за да не попаднете и вие в него. Единственото нещо, което може да ви предпази от еднообразието, това е, да не му обръщате внимание. Щом не му обръщате внимание, вие сте далеч от него. Щом се натъкнете на някоя отрицателна мисъл, поставете срещу нея положителна. Отрицателното в живота произтича от еднообразието. Отбягвайте еднообразието, за да не изразходвате енергията си напразно.

    Човек е дошъл на земята да следва пътя на разнообразието, на Божествените процеси, а не да се занимава с несъобразностите на живота. Занимава ли се с несъобразностите, човек носи отговорност за това. Човек е дошъл на земята да се учи, да минава от едно отделение в друго, от един клас в друг, а не да повтаря отделенията и класовете. Той трябва да свърши висша наука, след което да влезе в широкия свят, да приложи това, което е научил. В приложението на Божествените процеси в живота седи създаването на истинския човек, който има своето място в света. Мислите ли, че красивата мома и красивият момък са дошли в света, с единственото предназначение, да се женят? Някои мислят, че като е дошъл на земята, човек непременно трябва да се ожени. Те мислят, че първата работа на човека е женитбата. Всъщност, женитбата е последна работа. Човек е създаден първо да мисли, после да чувства и след това да постъпва. Мисленето, чувстването и постъпването са Божествени процеси, а всичко останало е човешка работа.

    Всеки човек разполага с известни дарби, които не е разработил. Всяка дарба е капитал, който трябва да се тури в обръщение. Сегашните хора страдат, защото не са обработили капитала, който им е даден.

    Като погледнете челата на някои хора, виждате, че те не са мислили правилно. Като погледнете горната част на главата им, виждате, че тия хора не са работили в духовно отношение. Главите им горе са сплескани. Историята на човешкото развитие е написана на главата на човека. Като погледнете главата му, ще познаете, добре ли е живял този човек, или не. Всеки уд от човешкото тяло също така показва, как се е развивал човек. Ломброзо, който се е занимавал с криминалната философия, намерил, че първата фаланга на палеца във всички престъпници е деформирана. Тя има форма на малка топка, като чукче. По палеца на човека познавате, как са живели неговите деди и прадеди. Ако палецът на някого е деформиран, той е осъден на големи страдания и нещастия. В някои хора е деформиран показалецът, в други – средният пръст, в трети – безименният и т. н. Като вижда това, човек трябва да работи усилено върху себе си, да изправи погрешките на своето минало. Ако влезете в някоя къща и видите, че стените й са напукани, казвате, че гредите й са слаби. Тази къща непременно трябва да се ремонтира, защото при най-слабото земетресение ще се събори и ще затрупа хората, които живеят в нея.

    Следователно, религията на човека трябва да бъде такава, че да го свърже с Божествения свят. Законите на Божествения свят абсолютно не позволяват на жената да се ожени за мъж, когото не обича. Законите на Божествения свят не позволяват и на мъжа да се жени за жена, която не обича. Тия закони не позволяват на майката да роди дете, което тя не е обичала преди зачеването му. И на детето не се позволява да се роди, ако не е обичало майка си, преди да дойде на земята. Това са максими, които трябва да имате предвид. Ще кажете: Отде знаем тия максими? Отде знаем, че Бог съществува? Мравите не знаят, че Бог съществува, защото не са дошли до положението на човека. Човек, обаче, знае и трябва да знае, че Бог съществува. Ние знаем това, понеже сме дошли от Божествения свят; ние сме били там. Това, което виждаме около нас, не е абсолютният свят. Това наричаме ние свят на сенките. Онзи, който днес говори едно, утре – друго, е сянка на човека. Обаче, ние не се смущаваме от това, че сянката се топи и изчезва. Това е в реда на нещата. Ние не се смущаваме от това, че хората се бият, че се карат, че умират, че губят богатството си. За нас това е представление, театър. Това са роли в драмата на някой автор, които трябва да се изиграят.

    Едно трябва да знаете: Реално е само това, което никой не може да го отнеме. Щом някой вземе нещо от тебе, то не е реално. Всяко богатство, което могат да ти отнемат, не е твое. Ние вярваме в онази собственост, която никой не може да отнеме. Единствената собственост на човека е неговият дух, неговата душа, неговият ум, неговото сърце и неговото тяло.
    Човек разполага с тяло, което никой не може да му вземе. Като умре, човек ще остане с това тяло. Засега той живее в чуждо тяло. Физическото тяло, в което човек живее, не е негово. То представя черупката на яйце, от което пилето излиза. Ето защо, като умре, човек излиза от своята черупка и влиза в собственото си тяло, в което има условия да се развива. Това не трябва да ви смущава. Ще кажете, че вярвате в Бога. Вярата подразбира познаване на Бога. Да познаете Бога, това значи, да влезете в Божественото училище и да прилагате Божията Любов, Мъдрост, Истина. Като прилагате Божествените принципи, вие ще придобиете истинско знание. Ако със сегашното си знание отидете на слънцето, вие ще се намерите в положението на деца, които едва започват да учат. Ще кажете, че знаете френски, немски, английски език. Какво представят тези езици, в сравнение с ватанския език, от който са произлезли всички досегашни езици? Хората са забравили ватанския език –първоначалният език, на който са говорили в далечното минало. Има хора, които помнят този език, но малцина са те.
    Сега аз не искам да внасям смущение в умовете и сърцата ви, но искам да ви заставя да мислите. Смущенията произлизат от разбиранията на хората. Който ви обича, той никога не внася смущение в душата ви. Следователно, щом имаш някакво смущение в душата си, или ти не обичаш даден човек, или той не те обича.
    Всяка мисъл, добра или лоша, която излиза от човека, след като направи един кръг на движение, ще се върне пак към него. Доброто, което човек прави, след време пак ще се върне към него. Такъв е законът. Като знаете това, мислете, чувствайте и постъпвайте добре, за да се върне всичко при вас.

    Дъждът днес показва, че всички добри работи, които посявате, ще бъдат поляти, за да израстнат и плод да дадат. Доброто, което посеете в себе си, ще израсте. Днешният дъжд е велико благословение за вас. Бог казва, че всичко, което сте пожелали от хиляди години насам, ще бъде благословено, при условие, да следвате Божиите пътища. Не се страхувайте от дъжда. През пролетта и през лятото, когато вали дъжд, излизайте вън, да ви намокри добре. Ако сте на пътя някъде, свалете шапката си, нека да се намокри главата ви добре. Този дъжд е благословение за човека. Щом ви вали дъжд, благодарете, че сте се окъпали, че сте направили една електрична баня.

    Желая ви, вашите мисли, чувства и постъпки да се окъпят. Дъждът, който иде отгоре, е разумен. Той носи в себе си мощни сили. Растения, животни, хора, които са измокрени и окъпани от този дъжд, се благославят. Повечето хора имат неестествен страх от дъжда, като че са направени от захар. Ония, които са направени от захар, не ги съветвам да правят дъждовни бани. Обаче, ония, които са направени от устойчива материя, трябва да правят всяка година поне по десетина дъждовни бани.


    Сега, нека остане в ума ви мисълта: Човек не може да бъде здрав, ако не обича. Човек не може да бъде учен, ако не обича. Човек не може да бъде свободен, ако не обича. Изобщо, човек не може да бъде щастлив, богат, силен, здрав, учен, ако не обича. Любовта трябва да присъства навсякъде. Ако имаш любов в знанието си, ти ще бъдеш велик учен. Ако имаш любов в свободата си, ти ще бъдеш неуязвим. Свободата, богатството, знанието, здравето може да се пази само чрез любов. Без любов свободата се превръща в робство, знанието – в невежество, любовта – в мъчение.

    Апостол Павел казва: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят." Значи, за всеки човек са определени блага, които ще дойдат на своето време. За да получи тия блага, той трябва да приложи любовта си. Че ще има мъчнотии, това е неизбежно. Без мъчнотии човек не може да живее. Мъчнотиите са пробният камък за човека. За да придобие едно благо на любовта, човек трябва да мине през 99 страдания. Ако намери човек, който не е минал през 99 страдания, любовта ще го стопи, нищо няма да остане от него. Срещне ли човек, който е минал през 99 страдания, любовта ще ги съедини в едно и ще образува от тях вечното благо на живота. Ако спазвате законите на любовта, тя ще преобрази всички ваши недоразумения, страдания, мъчнотии и ще ги превърне във вечен капитал за вас. Радвайте се, че иде любовта, която ще ви освободи от сегашните непоносими условия на живота. Само Божията Любов е в сила да освободи човека от смъртта – най-големият враг в света.
    Това е живот вечен, да познаете Бога като Любов.
    Това е живот вечен, да познаете Бога като Мъдрост.
    Това е живот вечен, да познаете Бога като Истина.
    Желая ви в бъдеще да вървите по този път.
    Желая ви да станете господари с любов, да станете и слуги с любов.

    3. Съборна беседа от Учителя, държана на 27 август, 1939 г., 10 ч. пр. об., Изгрев


    Източник: 55. Еднообразие и разнообразие - Съборна беседа,1939 г.
  12. Розалина
    Разнообразието в живота

    14 август, 10 ч. пр. об.1939 г


    Ние сме различни по своята форма .Мъже, жени ,деца , възрастни ,младежи .Българи, германци ,англичани, руснаци и много други .Представих си колко разнообразна е била групата на Езерата през август 1939 година .Сигурно ревност се е прокраднала в мислите на учениците ,за да сложи Учителя този акцент и да говори за разнообразието в живота ,като различие само на формите .Мисля ,че това послание е актуално и за нас днес. За да не делим хората, а да приемем истината, че всички сме равни пред Бог .



    В цялото това разнообразие на форми всъщност се проявява един Дух и Божията Любов .



    За да разберем Любовта , е нужно да се освободим от старите схващания. Да се отърсим от външния и израз (грижа се , храня , обличам ,давам легло на човека ,когото обичам) и да се опитаме да разберем дълбокия вътрешен смисъл на любовта. За него в беседата Учителя казва следното -


    Днес в Портала някой събуди темата за Властелина на пръстените. Винаги съм възприемала този филм и неговите послания като отнасящи се към нашата съвременност. А след прочита на днешната беседа намирам общо .
    Не след 100 години, а тук и сега . Събитията имат много аналози в миналото на нашата ,а и на предишните цивилизации .Но както се казва в днешната беседа –има едно минало ,което не умира .То се повтаря и повтаря, докато героите успеят да повдигнат себе си и 13 сфера в по0високо измерение Какво е Задругата ако не разнообразие в живота .




    Астрологични акценти в беседата



    (Извод -Човек с Луна в първи дом-домът на Аз-а от НК има склонност и може да развие дълбоки религиозни чувства !@)


    Разнообразието в живота



    Източник: 50. Разнообразието в живота - Рилски беседи 1939 г.
  14. Розалина
    СЛЪНЧЕВИТЕ ХОРА

    Тях няма да ги чуеш да се оплакват,
    даряват те с усмивка напълно безплатно,
    дават ти обич, без нищо да искат,


    разпръскват лъчи- искрящи и чисти.

    След среща такава със слънчев човек,
    в деня ти нахлува синя надежда,
    усещаш усмивка, добрината усещаш,
    сякаш слънчево зайче през мрак се процежда.

    Те връщат ти вярата в човещината,
    в усмивката и в светлината,
    галят сърцето ти като лунна соната
    и става по- малка в света грозотата.

    Ако те е притиснала в ъгъла тъгата,
    ако е болно сърцето от интриги и предателства,
    пожелай си среща със слънчев приятел,
    той с усмивка ще ти даде лек за Душата.

    Ако имаш поне един слънчев приятел,
    щастлив ще бъде твоят ден,
    ако приятелите пък са няколко,
    тогава знай- от Бог си благословен!

    Тези хора са къс от самородно злато,
    бисерче нежно, което ти стопля сърцето,
    дай им обич и пази това приятелство-
    тази светулчица, този лъч от небето!

    Валентина Цвяткова


    Благодаря на Богдана Георгиева която публикува това хубаво стихотворение във ФБ
  16. Розалина
    Постоянното в живота -6 август 1939 г.

    (Невероятна беседа! Много интересни примери !Пророчество за нашите времена -1999 година ,цветовете -бяло и черно ,сънят ,човешкия нос, барометрите в човека ,коленете ,болестите и пр)



  17. Розалина
    Служене

    (I. Коринтяном, 13 гл.)
    Размишление.
    „Ако имам всичкото знание и всичката вяра, а любов нямам, нищо не съм." (– 2 ст.).
    „Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее." (– 4 ст.).
    „Любовта не дири своето си." (– 5 ст.).

    Като ученици, от вас се иска самообладание, да не се забравяте нито в радостите, нито в скърбите. Често срещате учени, музиканти, художници, които се увличат толкова много в своята наука или изкуство, че забравят окръжаващите.

    Един знаменит виртуоз отишъл в Париж да дава концерт. Като започнал да свири, той се увлякъл в свиренето и забравил публиката – изгубил мярка на времето. Хората се уморили да слушат и един след друг започнали да напущат салона. Последни останали ключарят и виртуозът. Като видял, че музикантът няма намерение да свършва, ключарят се приближил до него и тихо му по-шепнал: Заповядайте господине! Вземете ключа. Когато свършите, заключете салона.Защо е трябвало музикантът да свири толкова много? По две причини: или да покаже, че знае да свири, или се е увлякъл. Колкото добре да свири, музикантът не трябва да злоупотребява с търпението на хората. Не е лесно да слушаш с часове музика. И вярващите постъпват като този виртуоз. Срещнете ли някой вярващ, той ще говори продължително, какво е проповядвал Христос, какво са говорили пророците и апостолите. И Христос. и пророците, и апостолите са говорили, но малко. Те повече са работили, а по-малко говорили.

    Съвременните хора поддържат еволюционната теория и казват, че всичко може да се постигне чрез еволюция. Според тази теория те намират, че всичко, което става в живота, е в реда на нещата. Те казват, че по еволюционен път и злото ще се превърне в добро. Права е тази теория, но еволюцията изисква векове. След векове всичко може да се постигне, но има и кратък път на постижения. Чрез еволюция, запример, лъжата не може да се превърне в истина. През всички времена и епохи лъжата си остава лъжа.

    Светът ще се оправи, когато хората изпълняват правилно задълженията си като слуги и като господари, не само към ближните си, но и към себе си. За да бъде добър слуга, първо човек трябва да се научи да служи на Бога. Щом се научи да служи на Бога, той ще може да служи на себе си и на ближния си

    Причината за страданията се крие в човека, в неговите сетива. Ако нямаше очи човек не би виждал, какво правят хората и нямаше да страда. Ако нямаше уши, той не би чувал, какво говорят хората, и нямаше да страда. Ако нямаше уста, човек не би отговарял на разговорите на хората, и нямаше да страда. Чрез устата любовта се изявява. Следователно, устата трябва да дълготърпи, да бъде благосклонна, да не завижда. Ако по-малкото братче види в чинията си ядене по-малко от това на по-големия си брат, то започва да вика, да се сърди – завижда. Ако му дадат много ядене, ще го остави настрана, не може да го изяде. Въпреки това, то завижда. Щом влезе завистта в него, то започва да се смущава и да страда. Не е въпрос човек да няма очи, уши, уста, нос, но той трябва да възпитава своите сетива. И като вижда, и като чува, и като помирисва, той трябва да знае, кое е за него и кое не е, колко и кога му е нужно нещо и т.н. Остави ли се на своите низши желания, той никога няма ла се насити. Ненаситно е човешкото око.

    Днес всички хора искат да бъдат щастливи. Те търсят щастието там, дето го няма. Те мислят, че ако бъдат богати, учени, силни, красиви, ще бъдат щастливи. Те се самоизлъгват. Защо? Виждаме, че светът е пълен и с богати, и с учени, и със силни, и с красиви хора, но при това всички страдат. Проповедниците казват, че човек живее и се движи в Бога, а въпреки това пак страда. Днес се проповядва на хората, че Бог е Любов, че човек живее в Бога, а въпреки това търси любовта и никъде не я намира. Как е възможно, човек ла люби Бога и да бъде нещастен? Как е възможно, човек да живее в Бога и да бъде недоволен? Щом люби Бога и е недоволен и нещастен, това показва, че има недоимък в любовта си. И апостол Павел казва: „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка". Съвременните хора се нуждаят от любов. Имат ли любов, те ще бъдат и богати, и силни, и учени.

    Новото учение е учение на любовта. Повярва ли в любовта, човек ще се освободи от всичко старо, както змията съблича старата си кожа. Старото, от което човек трябва да се освободи, представя неговото недоволство и безверие. Докато живее в старото, човек е готов да се кара с всички. Той се кара и със себе си. Във всеки човек има един господар и един слуга, които не могат да се примирят. Господарят е недоволен от слугата си, че не е изпълнил заповедите му, както трябва. Слугата е недоволен от господаря си, че не му плаща редовно.

    Изучавали ли сте проявите на господаря и на слугата в себе си? Когато господарят се проявява, човек е горд, ходи с достойнство; когато слугата се проявява, човек се свива, смалява се. Добре е да се наблюдавате и да рисувате образите на господаря и на слугата в себе си. Така ще познаете, кога се проявява истинският човек и кога – актьорът. Скъпо се плаща на актьора, за да играе на сцената. За да примири господаря и слугата в себе си, човек трябва да се научи да благодари на Бога за всичко, което му е дадено. Той трябва да благодари за ума, за сърцето, за тялото, за душата, за духа, които му са дадени. Милиарди струват тия неща, а въпреки това човек не съзнава своето богатство и отива на сцената като актьор да представя чужди роли. Понякога плащат скъпо и на сцената, но когато актьорът или артистът е гениален.

    Няма нещо, което човек е изработил и да не му е платено. За всичко се плаща, но важно е човек да работи съвестно, за да му се плаща на време и добре. Съвършенство се иска от човека. Само любовта е в сила да направи човека съвършен. Щом живее в любовта, човек трябва да приема нещата така, както са създадени, да няма две мнения. Човек губи условията, защото е готов за нищо и никакво да пожертвува любовта. Момата е готова да пренебрегне любовта на майка си и на баща си за един случайно явил се момък в дома й. Той се представя за неин възлюбен, и тя вярва в думите му. Как ще познае, дали наистина този момък е очакваният? Как ще познае, че са един за друг? Ако може едновременно да бъде неин слуга и неин господар, момъкът е истинският й възлюбен. Ако едновременно може да му бъде и слугиня, и господарка, момата е неговата възлюбена. Те са един за друг.
    Сега ще ви дам няколко правила. Вечер на нивата си не ходи да копаеш; в голям студ също не ходи. Когато нямаш стотинка в джоба си, на гостилница не ходи; когато нямаш стотинка в джоба си, никаква търговия не прави. Когато слънцето грее, когато денят е светъл и топъл, тогава иди на нивата да работиш. Когато джобът ти е пълен, тогава започвай своите предприятия. Според езика на новото учение казвам: Започвайте с любов и свършвайте с любов. Започвайте с Бога и свършвайте с Бога. Започвайте с ближния си и свършвайте с ближния си. Започвайте със себе си и свършвайте със себе си.
    За мнозина това са неразбрани работи, но за някои са разбрани. Като говорите на хората за Божията Любов, те казват, че не я разбират. Като дойдат до човешката любов, казват, че я разбират. Никакво разбиране не е това. Защо? Днес я разбират, на другия ден плачат от нея. Това не е любов, По отношение на лицето си младата мома отлично прилага козметиката. Тя знае да се червисва, да се пудри, да прави веждите си черни, тънки и т.н. Каква козметика е тази, която трае само десетина часа? Сутрин се направи бяла и червена, но вечер нищо не остава от външната й красота. За да бъде бяла и червена, тя трябва всеки ден да се дегизира. Ако й говорите за природна, за естествена и психическа козметика, тя ще каже, че не ви разбира. Човек може да бъде естествено млад, без бръчки на лицето си. Добрият и чист живот прави човека млад, красив и бодър. Не живее ли добре, каквато козметика да прилага, тя все ще излезе на лице. Изкуствените неща всякога се познават.

    Един млад момък се подиграл с една баба, присмял се на бръчките на лицето и на бялата й коса Тя решила да му отмъсти. За тази цел тя така се дегизирала, че била неузнаваема: лицето й станало бяло и червено, без бръчки; косата й – черна, лъскава, а в устата си наредила два реда бели, красиви зъби. В този вид тя се явила пред младия момък и започнала да го поглежда дяволито, с намерение да му се хареса Най-после той я харесал, влюбил се в нея и започнал да й пише любовни писма, че не може да живее без нея. Тя му отговорила, че е съгласна да се ожени за него. Докато мислил, че е щастлив, че е постигнал идеала си, след сватбата тя му се представила в истинския си вид. Като видял старата баба пред себе си, той разбрал, че е бил излъган и веднага напуснал стаята.
    Да се ожени човек за старата баба, това значи, да види своите заблуждения. Види ли заблужденията си, той веднага ще избяга. Ще дойде ден, когато всички хора ще разберат, че са се оженили за стара баба. Старата баба представя живота на плътта. Като видят колко е грозна, всички ще напуснат къщата си и ще бягат вън. За да се освободи от живота на плътта, човек трябва да бъде търпелив, благосклонен и да не завижда. Ако не придобие тия качества, човек образува мъгла в съзнанието си, както вие сте обвити днес в мъгла. По този начин той сам си препятствува да разбере и познае истината.
    Искате ли да придобиете качествата на любовта, благодарете на Бога за страданията и за радостите, които ви се дават; благодарете за богатството и за сиромашията; благодарете за знанието и за невежеството; благодарете за здравето и за болестта. Не забравяйте, че в страданието се крие радостта, а в радостта – страданието; в богатството се крие сиромашията, а в сиромашията – богатството; в знанието се крие невежеството, а в невежеството – знанието; в здравето се крие болестта, а в болестта – здравето. Сиромашията е слуга, а богатството – господар. Като се съберат на едно място господарят и слугата, работите се нареждат добре. Господарят дава капитала, а слугата – работата.
    И тъй, искате ли да придобиете любовта, стремете се към новото, което сега иде. Когато Бог даде закона на Мойсея, планината беше покрита с мъгла. Сега и вие сте в мъгла, защото и на вас се дава закон – законът на любовта. Който живее без любов, той ще бъде под мъглите, а с любов – над мъглите; без любов – в сиромашията, с любов – в богатството; без любов – в невежеството, с любов – в знанието; без любов – в болестта, с любов – в здравето. Единственият закон, с който трябва да служите на Бога, е любовта.
    Любовта никога не отпада. Имайте пълна вяра, надежда и любов в Бога, за да постигнете всички ваши желания и стремежи. Пред вас стои велико бъдеще. Като прилагате закона на любовта, вие ще опитате Божията благост върху себе си.
    11 август, 5 ч. с.


    Служене



    Източник: 40.Служене - Рилски беседи, 1939г.
  19. Розалина
    Плодът на Духа

    (Йоана, 13 гл.)
    Радости и страдания като два полюса на човешкия живот

    За храната която човек употребява

    За смисъла на живота ни и още нещо



    Завета на Учителя от тази беседа

    9 август, 5 ч. с.






  20. Розалина
    Едно трябва да знаете: причините за недоволството на човека се крият в самия него, а не вън от него. За да се справи с недоволството си, т.е. със своего кръвотечение, човек трябва да намери Христа – висшия принцип, висшето начало, което възстановява Вярата. Болната жена рече: "Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея". Като четат този стих, някои се запитват, не е ли суеверие да се мисли, че ако се допре до дрехата на Христа, ще оздравее? – Не е ли суеверие да се мисли, че ако глътне една лъжица от лекарството, което лекарят му е препоръчал, ще оздравее? Не е въпрос в суеверието, но човек трябва да има Вяра.

    Вярата и суеверието коренно се различават: всички халки на Вярата са свързани в едно цяло, а на суеверието са отделени. При Вярата всички факти са неразривно свързани; между причините и последствията на нещата също има връзка; желанията произтичат едно от друго и са в хармония помежду си. При суеверието фактите не са свързани помежду си; между причините и последствията на нещата няма тясна връзка; желанията са разхвърляни и в дисхармония помежду си. Вярата има отношение към Добродетелите, като вечни блага на живота. Вярващият си служи с Любовта, с Мъдростта и с Истината като със звонков капитал и разчита на тях. Суеверният разчита на преходните блага в живота – на богатство, на ученост, на сила.

    Човешката воля се калява в препятствията и противоречията, които среща на пътя си. Като регулира мислите и желанията си, човек калява своята воля. Волята се калява и чрез болестите. Като ви хване хрема, треска, кашлица или друга някаква болест, не я пъдете, но първо поговорете с нея приятелски, за да я убедите, доброволно да си отиде; ако не ви послуша, можете да й обявите война. Кой отваря война? Силният. Ако сте силен, борете се с болестите; ако не сте силен, приложете други методи. Правете опити върху себе си и върху близките си, сами да се лекувате. Идете при някой болен, който страда от кашлица, и направете следния опит: турете ръката си върху гърдите му. Ако вашият магнетизъм е силен, здрав, болният ще усети приятна топлина, която постепенно ще се увеличава. Понякога може да се образува раничка, като от изгорено. Ако магнетизмът ви не е силен, болният няма да усети никаква топлина. Изобщо, при лекуването силните трябва да помагат на слабите, големите – на малките.

    Като заболеят, веднага търсят лекари, вземат лекарства. Ако ги е нападнала треската, вземат хинин, за да я прекратят. Така те я пресичат, но не я лекуват. Вместо да употребявате хинин, пийте три дни гореща вода, без да се храните, и треската ще ви напусне. Така се лекува и хремата. Ще кажете, че не можете да гладувате. Не е въпрос за гладуване, но за каляване на волята. Който има силна воля, може да се бори с всички болести. Много хора имат силна, но неразумна воля. Когато стане въпрос за парите им, те са готови живота си да пожертват, но не казват къде са ги скрили. По отношение на парите проявяват воля, защото ги обичат. Обаче, заболеят ли от хрема или от треска, сами не могат да си помогнат, веднага търсят външна помощ. Когато стане въпрос за спасение на душата, и тук нямат воля. Обикнете душата си, както обичате парите, и сами ще си помогнете.

    Здравите се пазят от болните, да не ги изсмукват. Няма защо да се страхувате. Давайте от себе си без страх, за да дават и на вас. Малките реки и поточета трябва да се затварят, да не обедняват, но големите реки трябва да се отварят и да дават. Никой никого не може да обере и да изсмуче, освен сам себе си. Ако сте здрави, радвам се, че ще можете да давате на болните и на слабите; ако сте болни, трябва да калите волята си, сами да си помагате. Кой има силна воля? Който не се изненадва от нищо и може да издържа на всички изпитания. Че го ограбили, че ходи бос и окъсан, че боледува – нищо не го плаши. Ще кажете, че днес дрехите и обувките са скъпи, че животът е тежък. За волевия човек и това не е страшно. Ще дойде ден, когато ще правят обувки от дърво. А не от кожа и гьон, както сега ги правят.

    Сегашните хора трябва да организират желанията си, а не да ходят по течението им. Мислите, желанията и постъпките на хората се диктуват от Разумни същества, които се различават едни от други по степента на своята интелигентност. Даже и клетките, като малки същества, се отличават с известна разумност. Достатъчно е да ударите или да си изгорите някой пръст, за да се предаде болката на главния мозък, който веднага заповядва на двигателните нерви да свият пръста и да го отдалечат от огъня. Ако сте търговец, и някой ви изиграе – задигне ви десет хиляди лева, същият пръст, който отваря и затваря тефтера ви, казва да не се безпокоите. Той ви съветва да затворите тефтера си и да не го отваряте повече. Ще кажете, че не можете да не чувствате измамата. Геройството на човека се заключава, именно, в това, да чувства, да разбира нещата и да се въздържа. Герой е онзи, който, след като не е ял три дни нищо, е готов да се откаже от хубавия обяд в полза на някой гладен.

    Човек може сам да се лекува, сам да изправи живота си, но за това е нужно да има Вяра в себе си и в своя ближен. Вяра без воля нищо не дава. Ако не приложиш волята си, не можеш да се лекуваш, нито другите да лекуваш. Как ще лекуваш болния, ако той не иска да се лекува? Как ще помогнеш на пияницата, ако той сам не пожелае да се откаже от пиянството? Как ще накараш детето си да учи, ако то само не се стреми към учението? Всички помощни средства за лекуване са скрити в човека – от него зависи да ги изнесе навън и да ги използва. В това отношение човек представлява склад от запасни сили и енергии, които чакат момента на своето проявяване. В един атом се крие такова количество енергия, с което може да се вдигне земята във въздуха. За да се прояви тази енергия, нужно е знание.

    Мнозина искат да бъдат силни, но търсят Силата вън от себе си – в парите, в знанието; те не подозират, че Силата е в тях. Човек трябва да се вглъби в себе си, да види, че всичко се крие в него – и богатство, и знание, и сила. Може ли да постигне това, той ще прояви силата си според законите, по които живее, и според възрастта си. Който не иска да работи върху себе си, разчита на чужда помощ. Двете болни жени потърсиха помощта на Христа. Чия помощ ще търсите вие?

    Помнете: всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие или явление произвеждат известен ефект в съзнанието на човека и, ако той не може да се освободи от видяното или чутото, след време това явление ще се преповтори. Ето защо, възприемайте само добри мисли и чувства; давайте око и ухо само на красиви постъпки и явления, те де се отпечатват в съзнанието ви. Иначе, ще носите последствията на отрицателните прояви в живота.

    Досега девизът на хората е бил "От тебе да замине!" Обаче, този девиз е създал нещастията, недоразуменията, крамолите в света. Новото учение носи нов девиз: "От мене да замине!" Каквито и вземания и давания да имаш, каквито и да са отношенията ти с хората, дръж новия девиз: "От мене да замине!" Този девиз носи мир за цялото човечество. Хората не могат да се поправят изведнъж; бавно ще се поправят, но сигурно. В който ден повярвате в Бога и възприемете Неговата Любов, вие ще почнете да се развивате правилно. Пак ще имате страдания, но ще разбирате техния смисъл; пак ще боледувате, но ще се разговаряте с болестите и ще знаете, че те са необходими за вашето пречистване – физическо и духовно. Ако вярвате в това, всичко ще бъде според Вярата ви. Ако заболее някой ваш близък, турете ръката си на гърдите му и си кажете тихо: "От мене да замине!"

    Две жени

    Неделни Беседи, 11.08.1918 10:00 Неделя
  24. Розалина
    Любов и обич

    „Добрата молитва“
    „91 псалом“
    „Молитвата на Царството“
    „В начало бе Словото“
    Ще прочета трета глава от евангелието на Йоана за Никодима, човек, който във времето на Христа се е интересувал от новите неща.
    „Изгрява слънцето“

    Приятно е човек да може да си почине. Някой път слушателите не могат да слушат, понеже са уморени. Има много работи да ги занимават, които не са толкова важни. Някои предмети са много важни. Запример боли те коляното. Слушаш беседата, но в коляното се развива една беседа, съдържанието на беседата е много интересно. Някой път имаш главоболие. Сега главоболието: то е разправия в главата, вземане и даване. Братя и сестри, като не могат да се споразумеят в главата, започват да се карат. Виждам ги: единият на единия бряг, другият на другия бряг, че двамата се карат, пререкания има. Карали се две жени селянки, едната на едната страна, другата на другата страна. Едната говори, другата мълчи, едната говори, говори, другата мълчи. Тя казва: „Кажи нещо, мари, ще се пукна.“ Какво ще ѝ каже? Среща те, казва: „Ти си невежа.“ „И ти си невежа. Невежа... простак... некултурен... зелен си още, неузрял...“ После: „Не си духовен...“ Още: „Божествен не си станал...“

    Та казвам, мъчен е животът да се разбере без любов и обич. Всеки човек, който иска да разбере живота без любов и без обич, всичките хора му се струват като кречетало, никой не може да говори сладко. То трябва да се говори сладко. В старите българи има някои умни старци. Той има няколко сина, има няколко снахи: стари и по-млади. Но свекърът обича най-младата. Тя е пълничка, с валчесто лице, с малко кафяви очи, спретната. Казва на бабата: „Ще кажеш на младата снаха да замеси хляб.“ Не казва, че иска от старата, но от младата хляб да му омеси. Че коя е старата? Някой път я хука, колко бели направила. Старата знае какво ще направи, младата никаква беля не ти е направила. Новото ще искаш да видиш, то какво ще направи. Младата да замеси хляба. И действително нейната пита е по-сладка. Случва се по някой път, че младата снаха като опече хляба, ако имат болка, хората оздравяват. Някой път старата като направи хляба, заболяват. Тогава българите казват, че едната е късметлия, другата не е. Тогава, който иска да си почива, по-добре да не меси хляба, да не готви, да си почива. Ще я накарат да донесе вода, тя крак ще си счупи, ще направи някаква беля. Само ще я накарат някой път двора да мете, и пак е недоволна защо всякога двора трябва да мете.

    Та казвам, сега е същият въпрос. Трябва човек да се роди. Кои са качествата на родения човек? Той трябва да знае три неща: роденият човек от Бога мисли право, чувства право и постъпва право. Защото в човешкия живот три неща играят важна роля: движението, в което се изразява човешката воля, как да ходи човек, учение – втора степен, и работа. Работа, това е най-високото, което човек може да прояви на земята. Той се движи, учи се и работи.

    Та казвам, просветата не иде от четенето на книги. Човек се ражда с тия възможности. Сега по някой път вие се спъвате, казвате, че сте остарели. Някой път ви заболи кракът, някой път ви заболят ръцете или гърбът. Това не е старост. Заболят те краката да ти кажат, че добър трябва да бъдеш. Заболи те сърцето, казва: „Благороден трябва да бъдеш.“ Заболи те главата, умен трябва да бъдеш. Главата му казва: „Умен трябва да бъдеш.“ Той ходи при този лекар, при онзи лекар да му дадат лекарство да оздравее. Като се просветиш, главоболието ще изчезне. Като се облагородиш, болката в сърцето ще изчезне. Като нахраниш душата си, силен ще станеш, всичко ще върви. Ние, като не разбираме нещата, само се оплакваме, казваме: „Болят ме краката.“ Трябва да храниш краката си, затова са болни. Трябва да храниш сърцето си, затова е болно. Не храниш ума си, болен ставаш.

    Значи в духовния свят има едно движение – да излезеш из къщи навън и да влезеш. Като влизаш вкъщи, то е този свят. Като излизаш от къщи навън, то е оня свят. Физическият свят, значи, е ограничен свят. Неограничен свят е духовният свят. Тогава ограниченото винаги се включва в неограниченото. Къде е физическият свят навън, и с духовния свят ли е физическият свят? Не, вътре в духовния свят е.

    По някой път казваме: умен човек. Де седи неговият ум? В главата му горе. На специфично място човек живее в главата си. Главата е разделена на области. Разумността е поставена на специфично място в мозъка. Щом говорим за неговата добродетел, той живее вече горе, не живее вече по-долу. Туй, което наричаме слънчев възел, то не е в главата. Като кажем, че човек живее във физическото поле, той живее в цялото тяло: чувства ръцете, чувства краката, навсякъде в тялото му е приятно. Значи, когато живееш в тялото, на физическото поле си, когато живееш в сърцето си, ти си в духовния свят, и когато живееш в ума си, ти си в Божествения свят. Ако на физическия свят живееш, даваш предимство но физическото тяло. Физическият свят има предимство, той е на първо място, другите ги туряш на второ място. Някой дава предимство на духовния свят. Мнозина казват: „Имаме благородни чувства.“ Някои дават предимство на ума. Трите неща съединени ведно, човешката мисъл, човешките чувства и човешката душа или волята на човека, те съставят човека.

    Казвам, мислите, желанията и постъпките, които минават през нас, дават външния облик на живота. Какво ще бъде положението, като те гледа Бог, че целия ден си недоволен, гневен, сериозен? Защо? Или не сте разположени. Какво ти дава повод да се сърдиш? Трябва да се обосновават нещата. Ти се сърдиш. Защо?
    Всичко седи в онези светли мисли, които всеки ден добиваме, онова светло чувство, онези светли постъпки. То е великата радост, те са вечните блага, които славят човека. Всяка светла постъпка те слави. Тя е, която те обича, тя върви с тебе. Една светла мисъл, тя е, която върви с тебе. Те са, като заминаваш за другия свят, те идат като свидетели. Тия, които идат против тебе, те не са които те обичат. Светлите мисли, светлите чувства, те са богатството на човека, те са неговата култура, те са неговата сила. Затова Христос говори, като казва: ако не се родите от вода и Дух. И казва тогава: „Господ толкова възлюби света, че даде Своя Син единороден.“ Аз виждам всеки ден Божията любов. Светът както е направен, както изгрява слънцето, както изгряват звездите, както растат растенията, както текат реките, както духа вятърът, всичко туй за мене е проявление на Божията любов. Онзи, тихият вятър, който милва главите, лицето; онази, тихата светлина, която прониква в очите; онези хубавите плодове, които утоляват жаждата; водата, която утолява жаждата – навсякъде виждам Божиите блага. Някой път забравяме, и търсим къде е Господ.

    Научете се да не роптаете. Някой път казвате: „Забравил ме е Господ.“ То е лъжа. Не Господ те е забравил, ти си Го забравил. Туряш своята погрешка на Господа. Единственият, Който не забравя в света, то е Господ. По някой път, ти като Го забравиш, Той си мълчи. Та казвам, научете се да бъдете искрени. Вие сте богати. Аз гледам, хората нямат въздържание. Пътува по пътя, дойде до някоя чешма, веднага тури устата да пие. Не бързайте, постойте десет–петнайсет минути, погледайте водата, и тогава пийте. Погледай я, измий си ръцете, и тогава пий. Порадвай се на водата, няма защо да бързаш. Минаваш покрай някоя градина, намери стопанина на градината, поразговори се с него и тогава кажи: „Мога ли да опитам вашите плодове в градината?“ Ти влезеш в градината и не питаш никого. Трябва да имате отношение. Намери първо този стопанин, запознай се първо с него. Или влезеш в някоя библиотека, намери най-хубавата книга и чети. Храната, която оставя в тебе сила, храната, която в тебе оставя топли чувства и която оставя материал за мисълта, тя е добрата храна.

    Ако не се родите отново от вода и Дух. Всяка сутрин, като стане човек, трябва да мисли да предизвика светлия образ на Бога. Всяка сутрин, като стане, да предизвика онова топло чувство в сърцето. Всяка сутрин, като става човек, да си представи най-хубавата храна, която Бог му изпраща за неговата душа. Като сте станали днес, да се радвате, че Господ ви е определил една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава храна за душата ви. Да се радвате за тия три блага. Вие в дадения случай забравяте, че мислите за други работи. Като дойде светлата мисъл, като дойде светлото чувство, като дойде светлата постъпка във вашата душа, тогава мислете за други работи, и животът ще бъде уреден.
    Човек, който не може да обича, е закъснял. Човек, който не може да люби, е закъснял.
    „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“

    Двадесет и девето утринно слово 7 юни 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта София – Изгрев
×
×
  • Добави...