Здравейте! Много хубава тема сте започнали. Обаче, сред всичките приказки за преодоляване на обидата никой не засегна момента, когато систематично някой ви обижда и то не с думи, а със самото си държание. Какво правим тогава? То преодоляваш веднъж, премълчаваш втори път, правиш опит да разбереш отсрешната страна и постоянно правиш крачки в името на добрите отношения, ама като не виждаш полза от усилията си и човекът отсреща се инати и ни приема ни придава, а си кара както си знае и само гледа как да направи черен живота на хората около него.... В един момен смятам, че добрите намерения не достигат за опазване на мира в душата ти. Спасението ти е да не ти пука. Но ако не ти пука за едно нещо, започва да не ти пука за много неща. В един момент не само, че лошите неща не ти правят впечатление, ами покрай тях и радостите не достигат до съзнанието ти. В крайна сметка си се обезличил.
