Jump to content
Порталът към съзнателен живот

mira_33

Участници
  • Общо Съдържание

    13
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

mira_33's Achievements

  1. Благодаря! дано да успея и аз да съм достатъчно силна и мъдра. да не ми попречи натрупаното от миналото обременяване. да обясня и да бъда разбрана правилно.
  2. Донка, на колко години беше синът ти, когато проведохте този разговор? Разкажи ни повече, ако може, за последвалото развитие на ситуацията. Моят син е на 17 години, като скоро, след 4 м., ще навърши 18. Ще ми се наложи и аз да разговарям, въпреки че при всеки удобен случай го правя, за самостоятелността, и живота.. Може би ще трябва да остане да поживее известно време с баба си и дядо си. ( в друга тема съм писала защо, сложно е). Имам нужда от съвет и пример.
  3. Има една мисъл, която много харесвам, и ще съм щастлива ако успея да я приложа в живота си: "изкуството на остаряването се състои в това, да бъдеш за младите опора, а не препятствие, учител, а не съперник, разбиращ, а не равнодушен." За съжаление изживях по-голямата част от съзнателния си семеен живот със хора, уж роднини, но те бяха и най-големите душмани и препядствие за младите. дано да успея да бъда като моите родители, които ми са пример за осъществяване на тази мисъл. Дано да съм достатъчно мъдра и силна, да възпитам добре синовете си, да бъдат добри хора и съпрузи.
  4. Благодаря на всички за отклика на моите "мрънкания". Ами, ще трябва да се справя. Най-трудно ще ми е да обясня и споделя със сина си. Не че той е против, но как ще ме разбере... Ще се опитам да го измисля. Здраве на всички!!!
  5. Благодаря ви за съветите Диана и Креми, Наистина, аз и сама осъзнавам нещата, знам кое е правилно и кое не, чета много за позитивното мислене и съм човек, който може да го постигне. Но имам нужда от споделяне и подкрепа. По принцип избягвам нещата, които ме дразнят, просто не ги допускам до себе си, но понякога, и единствено с тези хора, се озлобявам много. Но и аз мисля да се успокоя и да действам с обич. Но, ще ви дам още един пресен пример, защо толкова се дразня, и дори озлобявам. Тази седмица бяхме при майка и малкия ми син. А те се обаждат и хленчат на детето, колко им е мъчно, защо не си е дойшъл. може ли такова поведение да е приемливо. И това не е единичен случай. моята майка живя години сама, и никога не е хленчила така. имайки предвид , че те живеят с дъщеря си. явно трябва да им кажа точно и ясно, да не постъпват така, но само като си представя, че трябва да разговарям с тях, се разтрепервам. и всичко пада пак върху мен и децата. затова са ми черни, такива постъпки са недостойни, но хора, които го правят не разбират от приказка. Знаете ли, аз мога набързо и да спретна един хубав скандал и да им кажа нещата, но все пак са възрастни хора, ако съм много груба, недай си Боже нещо се случи, ще ми тежи цял живот на съвестта. Съобразявам се с много неща. Но се надявам, че ще успея, вярвам, че го заслужавам, аз съм показвала с годините и уважение , и разбиране, винаги съм помагала, за да ми каже сега вещицата, че съм грешка в живота на сина и. Дано да успея още малко да запазя спокойствие, да се заредя с търпение и мъдрост, и да намеря правилния подход, за да изляза най-после с достойнство от ситуацията.
  6. mvm, благодаря за пожеланието. по принцип си права. аз съм си виновна, защото не напуснах това, което не ми харесваше навреме. знам, че за да върят добре нещата при един човек, той трябва да се освободи от омразата. Права си, не трябва да променят битието си старите, но и да позволят на младите да живеят по свой начин. да не им се месят, всеки да си е отделно семейство. при необходимост, ако могат да помагат, но не да се натрапват непрекъснато, както беше при нас. аз повивах детето те стояха до мен и ме гледаха, тя посяга в ръцете ми да помага. отврат... разбира се постепенно с много борба, постигнах нещо, но обиди имаше много. не мога тук да обясня и опиша всеки случай..
  7. За съжаление има родители, които вменяват непрекъснато на децата си, че са им длъжни. Оплакват се при всяка болежка и обременяват децата си. такива са родителите на моя мъж. Майка ми е прекрасен човек, винаги готова да помогне и справяща се сама с трудностите. Живя 13 години сама, защото след смъртта на баща ми съпругът ми не пожела да заживеем с нея. И никога не е мрънкала или да ни натоварва с проблеми. доскоро дори работеше и ни помагаше. Да е жива и здрава, но аз я обичам и няма да ми тежи да и помагам и да се грижа за нея. Но аз мисля, че такива хора си отиват безболезнено, защото Господ не ги наказва да страдат много. Така се случи и с баща ми. Искам и аз да съм като майка, силна и добра.
  8. Донка, благодаря ти за подкрепата. Наистина аз винаги съм се възприемала не като отделен човек, а като, човек имащ отговорност към семейството си. не съм задоволявала собсвените си капризи, а и никога не съм била глезена. Мен ме радва, когато хората, които обичам са щастливи и имат това, което желаят. Тогава и на мен ми е добре.
  9. Искам да се откъсна и да ги забравя. няма да ми е трудно. а се надявам, че детето ми ще ме разбере правилно и обичта ни ще ни спаси.
  10. Историк, благодаря и на теб за отговора. Да , и аз знам, че това са вариантите. Може би ще се преместя при майка ми и ще се надявам и моля да си намеря хубава работа. И всички да сме здрави. Мисля, че децата са сравнително добре, имайки предвид стреса, който преживяха. Но баща им беше болен около година и половина, и със сигурност им липсва. аз затова не си тръгнах веднага, а останах, за да не им създавам допълнително напрежение, но отново това беше грешка. А майка му още тогава ми каза, след смърта на сина си, че не могат да ни помагат. мислите ли , че това е нормално, вместо да ме окуражи. но и аз не се надявам на тях. затова ви казвам, че ме е яд, че съм толкова тъпа. Аз полагам големи усилия да им осигуря спокоен живот. Но не мога да манипилирам хитро, както другите. Знам, че мъжки пример ще им липсва, и се старая, доколкото е възможна, да контактуваме със други близки семейства. засега не мисля за друх мъж, имам нужда от помощ, но намам място за повече рани. Но ако е писано, ще видим.
  11. Здравейте, Благодаря за отговорите, съветите и критиките. Наистина имам нужда от разговори и споделяне и изслушване на различни мнения, дори и да са критики. Аз не се считам за безгрешен човек. Но и в няколко поста не мога да разкажа подробно и последователно живота си, и какво ме е довело до тук. Ще отговоря първо на mvm. Ще разкажа накратко, защо съм против тези хора. Но искам да подчертая, че съм преглъщала тъпченето им, за да не давам лош пример на децата. Не знам дали една жена ще е доволна, ако цял живот живее с родителите на мъжа си, които не се стараят да променят нищо в битието си, за да са щастливи младите. Много ми е трудно да опиша всичко, но ще се опитам. те непрекъснатио се бъркаха, а сънът им им беше като роб. Когато се оженихме, всички живеехме на един етаж в по една стая. В съседна къща живееше на свекърва ми майка и и брат и, който е алкохолик. Там се готвеше и ходихме да ядем. Когато започвах аз да готвя, защото и аз съм искала да си наложа моето, свекърва ми казваше, "ама ние готвим у мама". казвах на мъжа ми, че така не ми е приятно, но той така и не склони да бъде на моя страна, всъщност беше между чука и наковалнята. преглъщах и мислех, че с годините нещата ще се наредят. Когато се роди детето нещата станаха непоносими. Когато вечер то плачеше, тя влизаше с едно одеалце и казваша"да легна тук на земята да ви помагам. казваше и се че не е желана, но тя казваше , че те са така възпитани, и моето "независимо възпитание", е лошо. Пиша бързо и се изразявам елементарно, защото е трудно да разкажа 17 години от живота си в един пост. Когато се оженихме те ни заявиха, че не могат да помагат материално, колкото са направили - направили. Дали са си здравето за да построят къща - това се натякваше непрекъснато. След пет години такъв съвмвстен живот, се изнесоха на долния етаж, но дъщеря им остана да живее с нас и така до края. а долу имаше стая и за нея. но как момиченцето ще е по-долу...разбирате ли защо ме е яд, защото тази жена не и беше неудобно да е в дома на семейството на брат си. а да не говорим, че с майка си си говореха пред мен "да не е луда да се ожени и да иде на живее другаде. Много накратко предавам нещата. На вас би ли ви било добре да живеете така. Сигурна съм , че ако бяхме отделно нещата щяха да са различни.И уваженито по -голямо. Заради майка си мъжът ми си позволи и да ме удари веднъж и то пред детето, защото и казах че не ми е приятно да прави нещо, а тя отговори, че в тяхното сем. е така, аз си позволих да споря, и така. Преглътнах и това, но оттогава нищо не е същото. Аз продължих да живея там. но в сем. ни настана студенина. те обгрижват децата, наистина, но това е в мой ущърб, защото аз не съм ги отгледала според моите разбирания. а считам ,че съм добър човек и майка. търпях заради тях. а сега наскоро, майка му ми каза, отново в спор за начина на живот и разногласията ни, че аз гъм грешка в живота на сина им. ако съм, злобна, както казвате, досега щях да съм настроила децата и да съм си тръгнала, да съм ги насилила. да съм разведена, без да ми пука, как ще се чувстват децата. А децата аз не съм ги разделила. малкият ми син пожела да учи в езикова гимназия, кандидатства и го приеха. Негово е желанието да е другаде. Свързано е с учението му. Мисля, че това се случва в много семейсва и е нещо нормално. Аз писах и преди. Мъчех се да променя нещата за да заживеем като нормално семейство, но мъжът ми казваше, че като не ми харесва да си тръгвам, че ще разделим децата и всеки по пътя си. Това беше жестоко и много манипулативно. затова не предприемах развод. не исках децата ми да са разделени и да живеят без един родител. Но аз бях глупачка. Донка, може би и аз ще постъпя като теб, и ще се моля Господ да ми помага. Не съм материалист, не искам нищо от тези хора. Само децата ми да са добре. Ще страдам , защото няма да съм с двете си деца, както съм мечтала, но дано Господ ми помага да мога и аз да им помагам. И един ден да ме огрее щастието. Аз обичам много децата си, и съм работила много за да са добре децата ми, Затова ме е яд, че хората, които ни пречеха да сме щастливи ще се радват на присъствието на детето ми, а аз не. Мисля, че това е нормално за всяка майка. А на сестра му желая само да е щастлива със своето семейство, и дано да проумее колко ни е пречила за нашето щастие, но аз съм сигурна, че тя го знае. но да са живи и здрави, не искам нищо , само спокоен живот за мен и децата ми. Благодаря и на Shining star. За съжаление не мога да принудя сина си да дойде. той не иска, нека остане тогава. скоро ще е на 18, въпреки, че какво от това. той все още е ученик. само ще се моля да е добре и да върви по верния път, а пък да си носят греха хората, които го разделят от майка му. И ще се надявам някога моите деца да осъзнаят истината. Пиша много хаотично, но искам да кажа много, а когато пиша е трудно. Благодаря ви за отделеното време. предстои ми много трудно решение. Желая здраве на всички.
  12. Благодаря ви за отговорите. Диди, абсолютно си права за патриархалното семейство, с което се примирявах, заради децата. това уби любовта ни и моята мечта да бъда домакиня, майка, съпруга. Аз разбира се много съм роптала, и не съм се оставяла, но такъв живот не ме удовлетворява, и не беше здравословен за никого. Уви, те не го разбираха. ограбиха ни младостта и мечтите. Аз знам, че майка ми никога няма да ми навреди, а тези хора никога добра дума няма да кажат за мен пред децата. затова се страхувам, че ако отида на мястото и при хората с които ще ми е добре, дали няма да се отдалеча от големия си син, т.е. те да го обсебят, защото много го умеят това, и аз да изчезна като фактор в живота му. мисля си дори, дали не са направили някаква мизерия, защото, когато той беше малък, държах пъпчето му в моето портмоне, а те му бяха дали да си играе с него и ми казаха, че се е загубило. Господ да ги накаже, ако е така, и искат да отделят син от майка, при това самотна. Мога да разкажа на децата за много от мизериите, които са правили, но не искам още да ги обременявам и натоварвам. За съжаление децата им вярват, и ако аз говоря лошо против тях, те не разбират. Но не издържам тук, сега и сестра му е бременна. тя ще е всеки ден тук, защото стаята и на нашия етаж се пази. Желая и щастие , но не искам да я виждам. А тя нагло кани децата ми на гости, да видят как се е наредила. Ох, аз съм си виновна.. Не се страхувам от модела на възпитание, а от възпитание против мен, но хитро прокарано. Не мога да се примиря, че така е писано. искам да се боря и да променя нещата в моя полза, да си имам това, което си е мое - децата. За изборите също си абсолютно права. аз осъзнавам грешките си, но винаги по-късно. Затова сега реших да се доверя на звездите. И моля Бог да ми посочи правилното решение. Защото, май сама не ме бива. Затова потърсих съвет и тук, знам че всеки случай е индивидуален , но все пак , можем взаимно да се поучим. Аз знам какво искам и би ме направило щастлива. разбира се на първо място да сме здрави и живи, и децата ми да израстнат достойни хора. искам да живеем заедно при майка ми докато станат самостоятелни. искам да се обичаме и помагаме. Ако успея да намеря работа на големия си син в Стара Загора, може би ще е съгласен да се премести.. И ще опитам, а дано Господ ми помогне. А за + и - тук. + няма. задържа ме само синът ми и донякъде работата. но аз съм трудолюбива и мисля, че ще си намеря работа и в Стара Загора. Все пак другият ми син учи там от тази година, и той расте и ще е нужно да съм и до него. Много сложно положение. колкото го мисля, повече затъвам. Дано Господ ми помогне. А аз съм готова да дам свобода на децата си, но навършването на 18 години не означава истинско съзряване. мисля, че все още е нужно с такт да помагаме и съветваме. Моят мъж не беше освободен от майка си и тя го задуши, умори го. дано да съм с бистър ум да не постъпвам така. Пиша дълги изповеди, защото съм само и имам нужда от съвет и помощ.
  13. Здравейте, намерих днес този форум, тъкмо навреме, защото съм в безизходица, пред труден избор и искам да взема правилното решение. Искам да се посъветвам с Вас за важна промяна, която копнея да направя в живота си, но ме е страх да не сгреша. Искам да взема правилното решение, защото то касае не само мен, а и моите синове. Искам да променя местожителството си, след смърта на съпруга си, и да се върна в родния си град, където живее майка ми и учи по-малкият ми син (14 г.). Но по-големият ми син учи още тук , а и не проявява желяние да се премести при нас. Аз не се зазбирам с родителите на съпруга си, но вече 3 години продължавам да живея с тях, заради децата. Това беше поредната грешка в живота ми. Тогава те бяха по-малки, и щат-не щат щяха да ме последват и вече да са свикнали. Но ми е много трудно и тежко сега. А също се притеснявам за намирането на добре платена работа в родния ми град. Тук имам добра работа, не мога да се оплача от това. Стахувам се, че ако големият ми син (17г.) остане с родителите на мъжа ми, дали ще се справя от далече с възпитанието и отглеждане мъ, защото все още възрастта е не толкова зряла. Искам да израстат достойни мъже, с които да се гордея. Да не загубя обичта и уважението му. От друга страна, много се измъчвам от живота си с тези хора, които много ни пречеха, дори и когато синът им беше жив. Не ни оставяха на мира, да сме самостоятелни. А осъзнавам, че не трябва да настройвам децата против тях, въпреки че признавам ги мразя, колкото и грозно да звучи това. Но те изградиха щастието си върху нашето нещастие, но децата не го осъзнават, и ги обичат. А аз ревнувам. Вече ми е много трудно да се преструвам, че ми е добре, и децата са големи и виждат това. Но тези хора ми грабят от обичта на децата, нищо не помагат, но могат да се изтъкват и заблуждават пред децата. Децата не ме разбират, колко съм страдала заради тях. Когато казвах на мъжа ми, че не ми е приятно така да живея, той ми отговаряше, че като не ми харесва, да си тръгвам, ще разделим децата, и всеки по пътя си. Защото знаеше, че това ми е слабото ми място. Ако съм далеч от тези хора, ако не ги виждам и контактувам с тях, може би ще съм по-спокойна, и мисълта за проваления ни, заради тях, смеен живот, няма да ме терзае толкова. Просто ще ги збравя, нека да са щастливи, но аз да не ги виждам. Но как да отделя децата от тях, най-вече, как да привлвка големия си син да е нас, а не с тях. Но ако е писано да е щастлив тук и с тях, ще се примиря. Какво бихте ме посъветвали. Искам да се допитам този път до звездите, защото направих много грешки в живота си. Мисля да се свържа с Оксана Станчева, мислите ли , че ще ми помогне? Искам само най-доброто за децата си, но все пак трябва да съхраня и себе си. Благодаря педварително за вниманието. Очаквам Ващия отговор. Бъдете здрави! П.С. искам да напиша още за съвместния ни живот и на какво бях подложена и търпях като глупачка. Семейството на мъжа ми имат къща на 2 етажа. Първите 5 години живяхме всички на един етаж, Той има и сестра. После родителите му слязоха долу, но нея оставиха при нас на етажа. И така 15 години, докато мъжът ми почина. И сега е така. Разбира се и те не ни оставяха на спокойствие, да почувствам аз, че имам собствено семейство, бяхме техен израстък. Сега сестра му ще има бебе и отиде при мъжа си, но естествено всеки ден си е и тук, при мама. Поканила е големия ми син да види как са се наредили. Вярвате ли ми, че това ме разкъсва от яд и мъка. Тя беше повод за много семейни скандали, но не се сети никога да се оттегли. Набрала съм много негативизъм и яд, но синът ми не ме разбира. Казах му, е не ми е приятно да ходи там. осъзнавам, че съм права за себе си , но не искам да натоварвам децата си, а пък ако ходят у тях ще ми е мъчно, страх ме е да не ги отнемат, защото те са много хитри змии. Мислите ли, трябва да говоря и с нея да остави децата ми намира. достатъчно злини ни причини, какво още иска, да ме унижава, тя се шири и у мъж, и в нов дом и у майка си, щастлива е. не искам злобно да завиждам, опитвам се, но сили вече не ми останаха. Но ако се махна, как да постъпя с обясненията към децата? Помогнете ми със съвети, моля ви! Не издържам повече.
×
×
  • Добави...