Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Navigator

Участници
  • Общо Съдържание

    8
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. ПРИГОТВЯНЕ НА ЕСЕНЦИИТЕ Разказва се, че Едуард Бах имал специален ритуал за събиране на цветовете, които ще се използват за приготвяне на есенциите. Той се изкъпвал, слагал чисти дрехи и бяла престилка. Също така правел и медитация, за да бъде хармонизиран и възприемчив, когато работи с при- родните сили, концентрирани във всяко цвете. Едуард Бах е предпочитал да приготвя есенциите по метода на слънцето, защото цветята доброволно и бавно изпускат енергията си във водата. Само когато става дума за дървесни цветове и преждевременно цъфнали растения той използвал метода на варенето. Естествено не е задължително да се спазват всички ритуали, ако решим сами да приготвим есенциите. Би било прекрасно обаче да се влезе в подходящо душевно състояние, което е в унисон с любовта и уважението към природата. Важно е цветята да бъдат събирани във възможно по-диви и отдалечени от съвременното замърсяване места. Добре е всички цветове да не бъдат събрани от едно и също растение. Изворната вода, която се използва за получаване на есенциите е хубаво да бъде взета от зоната, в която растат цветята. По-долу са описани методите на приготвяне на есенциите. Метод на слънцето Цветята се събират в слънчев ден преди 9 часа сутринта, като се отрязват с ножица. Веднага се потопяват в предварително стерилизиран стъклен съд, съдържащ 300 мл изворна вода. Съдът се поставя на слънце в продължение на 3-4 часа. След това течността се прецежда в стерилна бутилка или буркан с обем най-малко 600 мл и се наливат 150 мл 95% спирт (от аптеката), който играе ролята на консервант. Според Бах слънцето пренася вибрациите на цветята във водата, която се явява посредник, и по този начин тя става енергийно заредена. Метод на варенето Цветята се събират в слънчев ден преди 9 часа сутринта. И в този случай съдовете трябва да са стерилни. Цветята при брането се поставят веднага в тенджера, емайлирана с бял емайл, и се покриват с капак. Вкъщи се добавя 1 л изворна вода и се вари в продължение на 30 мин без капак. След това се филтрира и се налива в бутилка, като се добавя 95% спирт (от аптеката) с обем, наполовина на течността.
  2. Когато говорим за метода на д-р Бах, има шанс да разберем нещо важно: че можем сами да си приготвяме есенцията (есенциите), които ще употребяваме. Дори нещо повече – че е желателно да го правим. Поне що се касае до онези диви растения, които познаваме и растат на достъпна нам територия. Защо? Защо е нужно самият потребител на лечебното средство да действа сам в случая? Защото само той е в състояние да придаде такава неповторима сила на това средство, чрез която то става максимално точно и ефективно. Как така? Ами така: ако той избере такова място, където расте и цъфти съответното растение, че мястото силно да му импонира емоционално и физически и да го зарежда енергийно; ако той избере и такова време, когато неговото настроение, самочувствието и физическата му форма ще са на максимално високо ниво, същото би означавало, че тъкмо тогава ще откъсне такива цветчета, в които ще е трайно фиксирано и закодирано всичко това. Или по-точно – природните причини за всичко това. Защото онова, което е откъснато в един или друг момент, на едно или друго място, съдържа в себе си информационните и енергийни характеристики на този момент и на това място. Добре, но животът на съвременния човек е така подреден, че той предварително планира своите излети сред природата. А предварително може да се избере точното място, откъдето да се откъснат цветчетата, но как предварително да изберем най-подходящия, най-точния момент за това? Голяма помощ тук може да ни окаже астрологията. Как? Ако, да речем, планетната конфигурация и аспектите в даден ден и час са такива, че вследствие на тях сме в отлично състояние на духа и физиката по време на приготвяне на есенцията, то по-късно и всеки път, когато я приемаме, ще усещаме могъщото благотворно действие на същите тези космични сили.
  3. Има една лиана, част от българите я наричат скребър, друга част – лозина, а най-популярното нейно име е повет. Разбира се, става дума за едно и също пълзящо растение, чието латинско наименование е Clematis Vitalba. Някога лианата е играела важна роля в бита на селяните у нас, плетели от нейните гъвкави и виещи се стъбла кошници и много други изделия. Но листата и цветовете й, както и подкорната тъкан били не по-малко ценни – от тях приготвяли лекове за вътрешна и външна употреба. Повечето части на това растение имат доста ефективно действие като природен антибиотик за общо и локално приложение и най-вече - като противогъбично средство. А така също - и като средство, подобряващо кръвообращението. Лианата и днес продължава да се среща доста често у нас, във всички по-редки гори на страната, а дори – и в паркове и градини, по храсталаци и огради. Започва да цъфти през май и продължава през целия юни, докъм средата на юли. А в планинските и предпланинските райони – и до по-късно. И ето, че поради ред обстоятелства, тъкмо от нейните цветчета се приготвя баховата есенция Клематис, особена ценна за някои хора. Какви? Такива, които притежават прекомерно голяма фантазия, проявяват тенденции към бягство от действителността, имат голяма нужда от еуфорични и мистични преживявания и духовен живот. Или: изцяло съответстващи на природата на Нептун, съотнесено към езика на астрологията. Нептун в своята прекомерност дава още липса на достатъчно точност, ред и концентрация, податливост на заблуди и самозаблуди, на внушения и самовнушения, виене на свят, повишена срамежливост и притеснителност, засилено изпотяване, особено на ръцете и краката, прилошавания и прочее. А на физическо ниво - и поява на гъбички. И тъкмо есенцията клематис, заедно с билката повет успешно противодействат, уравновесяват, стабилизират всичко това. А поради изреденото дотук, Клематис е най-ценно средство за хора от духовни братства и общности, в случаите когато се стига до прекаляване. Поветът все още цъфти в България. Част от цветовете му са вече прецъфтели, но има все още нови пъпки, които тепърва ще цъфтят, така че не е още късно за приготвяне на индивиална бахова есенция Клематис!!!
  4. Navigator

    Нестинарите

    Ето как преди доста години Михаил Арнаудов описва автентичното нестинарско преживяване: "... Щом писна гайдата и гръмна тъпанът - те засвириха особената нестинарска мелодия с някакъв бърз, шеметен ритъм, - в тая душна от тамяна и свещите тъмна обстановка настъпи нещо съвсем необикновено, което смая всички ни. Сдържаното вълнение, тихото богомолско настроение на нестинарките изведнъж, като по магичен знак, се замени с едно страстно избухване, което хвърли в ужас околните, било селяни, запознати вече с този род мистични прихващания, било граждани, слисани и смутени от всичко неочакванo. Най-напред, щом се засвири, баба Нуна, цяла разтреперана, хванала с две ръце една пръстена кадилница, пристъпи към четирите нестинарки и им поднесе да вдъхнат от тамяна. На гайдаря и тъпанаря тя извика: "По-силно, по-бързо тъпанът!" Нервната криза и конвулсии на бабата се предадоха сякаш на всички нестинарки. Като електрически ток мина в това затворено място някакъв необичаен вътрешен трепет; тревога и страхопочитание обзеха дори и най-трезвите наблюдатели. Гледката на тая искрена и дълбока религиозна екзалтация смая и покори безусловно всички, съчувствие и удивление се налагаха като естествена реакция, така че по-слабите духом едва издържаха напрегнатата атмосфера. Ясно беше: тук не се касаеше за някаква показна игра, за едно престорено влизане в транс, а за нещо стихийно и неудържимо в душите, в целия организъм, за нещо, което от верско гледище можеше да се тълкува само като овладяване на свръхчовешка сила, като демонично или божествено вдъхновение. Една от нестинарките, Мария, завладяна първа от внезапния порив, извика тревожно силно, с рязък и проточен глас: "Въъъъх!". Възбудена, унесена, тя се затресе и с енергия и в захлас повтори: "Въъъъх! Въх, въх, въх! Въъх, въъх!". Всички наоколо и сториха място. Сякаш някакво болезнено и неудържимо чувство движеше тази жена, която издаваше дълбок и страшен вик, като обезумяла в момента. И под такта на буйната свирня първа тя, след нея и другите нестинарки, в същото афектирано състояние, "прихванати", започнаха да крещят своето "въх, въх". Изтръпнали и слисани, всички следяхме единичното танцуване на жените. Те, с ръце на корема отначало и застояли се за миг на едно място, внезапно заиграха буйно и вдигнали ръце нагоре или протегнали ги встрани, "въхкаха" и тъпчеха наоколо в тесния параклис. Оглушителната свирня и неистовите стонове накараха да изпадне в транс и една нестинарка отвън параклиса. Тя също влезе вътре и започна да танцува в ритъма на шеметната музика. Другите нестинарки, подскачайки чевръсто в разни посоки, пищяха, размахваха ръце отдолу нагоре и нанавън, като че ще хвърчат; удряха се истерично по бедрата отпред; играеха назад и напред, боси, с полузатворени очи, унесени, страшно побледнели, със страдалчски израз на лицето. Достигнат бе видимо пределът на едно екстатично пренасяне... "
  5. Navigator

    Ценни за бъдещето идеи и практики,

    А не ви ли минава през ума, че трябва да сме много нащрек, когато срещу нас се задават "учение след учение"? Не смятате ли, че не бива да гледаме безропотно и тъпо учителстващите конквистадори... и да гълтаме каквото ни подадат, подобно на гладни и кротки овчици? Щото онова, което идва отвън, то не е за нас. Учението, практиката и методът, каквито и да са те, за да са полезни и за да дават добър резултат, освен носители на универсални идеи, трябва да са съобразено и с нашата земя, с нашите традиции, с нашия вятър ако щеш, с нашата култура... които са уникални. Иначе повече ще вредят, отколкото ще помагат.
  6. Navigator

    Музикални Поздрави

    Ето един поздрав и от мен:
  7. Бъдещето, не е нещо друго, освен продължение на вектора, съединяваш миналото с настоящето. Така че без минало, без съзнание за него, без неговите вдъхновяващи примери и без мрачните му епохи, без неговите герои, висоти и падения, няма как да има и бъдеще. Не случайно в древните цивилиизации е имало летописци и те са били на най-голяма почит, най-мъдрите хора на своето време. Без съзнание за миналото, например, са били българите преди 1762 година - преди Историята на Паисий. И какво е било тогава - тотален мрак и животински страх, примесен със стремеж към оцеляване. И ето че се появява тази История и всичко се променя и задвижва, събужда се общностният дух, българите възкръсват от небитието. Но когато се говори за миналото, най-важното е от него да се отсее всичко най-важно и основополагащо, а после - отсятото да се облече в съвременна дреха и да се продължи напред. Но тъй като става дума за съдържание, а не за външното и формата, то не е така крещящо и остава скрито за очите на повечето хора днес. А крещящото е израз на ниско национално самочувствие и на избиване на вековни комплекси, което води само до биене в гърдите... и до самооплюване.
  8. От началото на месечния цикъл до овулацията на жената - такъв е оптималния срок за сексуално въздържание. Такова е времето (12 дни след края на месечния цикъл на жената) за въздържание в юдаизма, например. За същото време общуването между мъжа и жената минава на други нива, става много по-всеобхватно и цялостно, тогава се включва целия спектър на отношенията и взаимодействията. Например, много често, когато сексът в отношенията изцяло доминира, отвъд него няма нищо. Значи, по този начин може да се провери какво ги свързва двамата отвъд секса и да се стимулира неговия растеж. Друго - така се нагнетява у двамата желанието за секс, силно пораства силата към взаимно сливане - човек трябва да огладнее за да открие вкуса на храната и желанието за ядене. Тъкмо тогава той може да възприеме всички нейни елементи... и отвъд материалното. Получава се ефектът на опънатата тетива - колкото по-дълго време опъваме тетивата и се прицелваме, толкова изстреляната стрела получава по-голяма сила и цели по-точно. И като падне "забраната" (като се пусне стрелата), тази акумулирана сила и този нагнетен взаимен стремеж се експонират върху бъдещето дете. Така става и естествено предпазване от забременяване преди яйцеклетката да е стигнала пълната си зрялост, в резултат на което се получават различни аномалии.
×