Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

Участници
  • Общо Съдържание

    801
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    15

Репутация Активност

  1. Like
    Велина Василева got a reaction from Иванка Калбурджиева in Съветите на Учителя   
    Искате ли да имате правилни отношения към хората, спазвайте следните правила:


    Давайте на човека това, без което той не може да живее! Взимайте от човека това, без което ти не можеш да живееш!


    Видиш ли, че някой се дави, влез във водата и го извади навън. В дадения момент той се нуждае от въздух. Извади го на въздуха и не философствай повече. В случая ти си в състояние да му дадеш това, без което той не може. После пък ти ще вземеш от него това, без което не можеш. Защо трябва човек да отива при Бога? За да получи от Него това, без което не може. Не отиде ли при Бога да вземе това, което му е нужно, той е загубен. Като отиде при Бога, Бог простира ръката си към него и го благославя.Следователно простри ръката си към давещия, да му дадеш това, от което той се нуждае, за да простре и Бог ръката си към тебе, да вземеш от Него това, от което се нуждаеш.


    Каквито са отношенията на човека към ближния му, такива ще бъдат отношенията на Бога към човека.


    Простреш ли ръката си към давещия, ще видиш простряната десница на Бога към тебе. Благослови ближния си, за да бъдеш и ти благословен. Не простреш ли ръката си към ближния си, и Божията ръка няма да се простре към тебе. Това е Божият закон, в който няма никакво лицеприятие. Христос е изказал този закон с думите: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“. Този закон е еднакъв и за земята, и за небето. Искате ли да подобрите земния си живот, приложете този закон в отношенията си към хората. Никой не може да бъде обичан, ако той не обича Бога.


    Ако подозирате хората, вие нямате отношения към Бога.


    Ако хората ви подозират, те нямат отношения към Бога. И в единия, и в другия случай човек трябва да възстанови отношенията си към Бога. Изправете отношенията си към Първата Причина, за да видите красотата и величието на света, да видите красотата и доброто, което е скрито във вашия ближен.

    Като говорим за правилни отношения към Първата Причина, аз имам желание да вървите напред, да не се колебаете и съмнявате.

    Всички хора се намират на границата на един преходен свят. За да минат тази граница и да видят простряна Божията ръка върху себе си, те трябва да оставят настрана раниците си, пълни със стари и криви разбирания за живота, за природата, за Бога, и да тръгнат напред, без товар, като малки, разумни деца.

    Ще кажете, че Бог не гледа към вас благосклонно. От вас зависи да гледа благосклонно. Ако сте смели и решителни и прострете ръката си към вашия ближен, и Бог ще простре ръката си към вас.


    Ако оттеглите ръката си от вашия ближен, и Бог ще оттегли ръката си от вас. Ако умът, сърцето и волята ви са в единство, и Божият Дух ще бъде в единство с вас.

    Аз виждам желанието на всички хора да минат границата, но виждам и спънките, които ги спират. Щом се намерят пред някаква спънка, те спират движението си и се готвят да се върнат назад. Не, никакво връщане назад. Бъдете смели да вървите напред.

    Ако сгрешите, ще се изправите и пак ще продължите напред. Ще грешите, ще се изправяте, докато дойдете до идеално разрешение на въпросите. Така постъпват и възвишените същества.


    Не се смущавайте, ако видите, че някои неща не са направени, както трябва. Един ден те ще се изправят, ще бъдат приятни за гледане. Какво лошо има в целувката на някой човек, който в миналото ви е мушкал с нож? За предпочитане е целувката му, макар и да не е още чиста и безкористна, отколкото ножа му, с който може да отнеме живота ви. Ще дойде ден, когато целувката му ще се превърне в благородно и велико дело. Той ще дойде при вас в такъв момент, когато никой не може да ви помогне. Ако сте търговец, който се намира пред фалит, той ще извади от кесията си една голяма сума и ще ви подкрепи. Тогава вие ще забравите и ножа, и целувката му и ще благодарите, че е спасил честта и живота ви.

    Бубата не остава всякога буба. От буба тя се превръща в пашкул, от който след време изхвръква навън, като пеперуда, и каца от цвят на цвят, да събира сладкия нектар на цветята. Не губете вяра в новото, което е вече пред нозете ви. Приемете го с отворени умове, сърца и души, защото само то е в състояние да ви повдигне, да минете свободно границата на преходния свят.

    Из "Четирите полета"

  2. Like
    Велина Василева got a reaction from Иванка Калбурджиева in Съветите на Учителя   
    Искате ли да имате правилни отношения към хората, спазвайте следните правила:


    Давайте на човека това, без което той не може да живее! Взимайте от човека това, без което ти не можеш да живееш!


    Видиш ли, че някой се дави, влез във водата и го извади навън. В дадения момент той се нуждае от въздух. Извади го на въздуха и не философствай повече. В случая ти си в състояние да му дадеш това, без което той не може. После пък ти ще вземеш от него това, без което не можеш. Защо трябва човек да отива при Бога? За да получи от Него това, без което не може. Не отиде ли при Бога да вземе това, което му е нужно, той е загубен. Като отиде при Бога, Бог простира ръката си към него и го благославя.Следователно простри ръката си към давещия, да му дадеш това, от което той се нуждае, за да простре и Бог ръката си към тебе, да вземеш от Него това, от което се нуждаеш.


    Каквито са отношенията на човека към ближния му, такива ще бъдат отношенията на Бога към човека.


    Простреш ли ръката си към давещия, ще видиш простряната десница на Бога към тебе. Благослови ближния си, за да бъдеш и ти благословен. Не простреш ли ръката си към ближния си, и Божията ръка няма да се простре към тебе. Това е Божият закон, в който няма никакво лицеприятие. Христос е изказал този закон с думите: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“. Този закон е еднакъв и за земята, и за небето. Искате ли да подобрите земния си живот, приложете този закон в отношенията си към хората. Никой не може да бъде обичан, ако той не обича Бога.


    Ако подозирате хората, вие нямате отношения към Бога.


    Ако хората ви подозират, те нямат отношения към Бога. И в единия, и в другия случай човек трябва да възстанови отношенията си към Бога. Изправете отношенията си към Първата Причина, за да видите красотата и величието на света, да видите красотата и доброто, което е скрито във вашия ближен.

    Като говорим за правилни отношения към Първата Причина, аз имам желание да вървите напред, да не се колебаете и съмнявате.

    Всички хора се намират на границата на един преходен свят. За да минат тази граница и да видят простряна Божията ръка върху себе си, те трябва да оставят настрана раниците си, пълни със стари и криви разбирания за живота, за природата, за Бога, и да тръгнат напред, без товар, като малки, разумни деца.

    Ще кажете, че Бог не гледа към вас благосклонно. От вас зависи да гледа благосклонно. Ако сте смели и решителни и прострете ръката си към вашия ближен, и Бог ще простре ръката си към вас.


    Ако оттеглите ръката си от вашия ближен, и Бог ще оттегли ръката си от вас. Ако умът, сърцето и волята ви са в единство, и Божият Дух ще бъде в единство с вас.

    Аз виждам желанието на всички хора да минат границата, но виждам и спънките, които ги спират. Щом се намерят пред някаква спънка, те спират движението си и се готвят да се върнат назад. Не, никакво връщане назад. Бъдете смели да вървите напред.

    Ако сгрешите, ще се изправите и пак ще продължите напред. Ще грешите, ще се изправяте, докато дойдете до идеално разрешение на въпросите. Така постъпват и възвишените същества.


    Не се смущавайте, ако видите, че някои неща не са направени, както трябва. Един ден те ще се изправят, ще бъдат приятни за гледане. Какво лошо има в целувката на някой човек, който в миналото ви е мушкал с нож? За предпочитане е целувката му, макар и да не е още чиста и безкористна, отколкото ножа му, с който може да отнеме живота ви. Ще дойде ден, когато целувката му ще се превърне в благородно и велико дело. Той ще дойде при вас в такъв момент, когато никой не може да ви помогне. Ако сте търговец, който се намира пред фалит, той ще извади от кесията си една голяма сума и ще ви подкрепи. Тогава вие ще забравите и ножа, и целувката му и ще благодарите, че е спасил честта и живота ви.

    Бубата не остава всякога буба. От буба тя се превръща в пашкул, от който след време изхвръква навън, като пеперуда, и каца от цвят на цвят, да събира сладкия нектар на цветята. Не губете вяра в новото, което е вече пред нозете ви. Приемете го с отворени умове, сърца и души, защото само то е в състояние да ви повдигне, да минете свободно границата на преходния свят.

    Из "Четирите полета"

  3. Like
    Велина Василева got a reaction from Иванка Калбурджиева in Съветите на Учителя   
    Искате ли да имате правилни отношения към хората, спазвайте следните правила:


    Давайте на човека това, без което той не може да живее! Взимайте от човека това, без което ти не можеш да живееш!


    Видиш ли, че някой се дави, влез във водата и го извади навън. В дадения момент той се нуждае от въздух. Извади го на въздуха и не философствай повече. В случая ти си в състояние да му дадеш това, без което той не може. После пък ти ще вземеш от него това, без което не можеш. Защо трябва човек да отива при Бога? За да получи от Него това, без което не може. Не отиде ли при Бога да вземе това, което му е нужно, той е загубен. Като отиде при Бога, Бог простира ръката си към него и го благославя.Следователно простри ръката си към давещия, да му дадеш това, от което той се нуждае, за да простре и Бог ръката си към тебе, да вземеш от Него това, от което се нуждаеш.


    Каквито са отношенията на човека към ближния му, такива ще бъдат отношенията на Бога към човека.


    Простреш ли ръката си към давещия, ще видиш простряната десница на Бога към тебе. Благослови ближния си, за да бъдеш и ти благословен. Не простреш ли ръката си към ближния си, и Божията ръка няма да се простре към тебе. Това е Божият закон, в който няма никакво лицеприятие. Христос е изказал този закон с думите: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“. Този закон е еднакъв и за земята, и за небето. Искате ли да подобрите земния си живот, приложете този закон в отношенията си към хората. Никой не може да бъде обичан, ако той не обича Бога.


    Ако подозирате хората, вие нямате отношения към Бога.


    Ако хората ви подозират, те нямат отношения към Бога. И в единия, и в другия случай човек трябва да възстанови отношенията си към Бога. Изправете отношенията си към Първата Причина, за да видите красотата и величието на света, да видите красотата и доброто, което е скрито във вашия ближен.

    Като говорим за правилни отношения към Първата Причина, аз имам желание да вървите напред, да не се колебаете и съмнявате.

    Всички хора се намират на границата на един преходен свят. За да минат тази граница и да видят простряна Божията ръка върху себе си, те трябва да оставят настрана раниците си, пълни със стари и криви разбирания за живота, за природата, за Бога, и да тръгнат напред, без товар, като малки, разумни деца.

    Ще кажете, че Бог не гледа към вас благосклонно. От вас зависи да гледа благосклонно. Ако сте смели и решителни и прострете ръката си към вашия ближен, и Бог ще простре ръката си към вас.


    Ако оттеглите ръката си от вашия ближен, и Бог ще оттегли ръката си от вас. Ако умът, сърцето и волята ви са в единство, и Божият Дух ще бъде в единство с вас.

    Аз виждам желанието на всички хора да минат границата, но виждам и спънките, които ги спират. Щом се намерят пред някаква спънка, те спират движението си и се готвят да се върнат назад. Не, никакво връщане назад. Бъдете смели да вървите напред.

    Ако сгрешите, ще се изправите и пак ще продължите напред. Ще грешите, ще се изправяте, докато дойдете до идеално разрешение на въпросите. Така постъпват и възвишените същества.


    Не се смущавайте, ако видите, че някои неща не са направени, както трябва. Един ден те ще се изправят, ще бъдат приятни за гледане. Какво лошо има в целувката на някой човек, който в миналото ви е мушкал с нож? За предпочитане е целувката му, макар и да не е още чиста и безкористна, отколкото ножа му, с който може да отнеме живота ви. Ще дойде ден, когато целувката му ще се превърне в благородно и велико дело. Той ще дойде при вас в такъв момент, когато никой не може да ви помогне. Ако сте търговец, който се намира пред фалит, той ще извади от кесията си една голяма сума и ще ви подкрепи. Тогава вие ще забравите и ножа, и целувката му и ще благодарите, че е спасил честта и живота ви.

    Бубата не остава всякога буба. От буба тя се превръща в пашкул, от който след време изхвръква навън, като пеперуда, и каца от цвят на цвят, да събира сладкия нектар на цветята. Не губете вяра в новото, което е вече пред нозете ви. Приемете го с отворени умове, сърца и души, защото само то е в състояние да ви повдигне, да минете свободно границата на преходния свят.

    Из "Четирите полета"

  4. Like
    Велина Василева got a reaction from Лъчезарна in Его   

    Ани повдига един, по моему - много основателен въпрос... Този за критиката...Обвинения, обвинения... Няма ли си човек задължението да работи над себе си, та се е заел да поучава и да обвинява другите?! ... Това е несериозно...

    "Всички ще бъдат научени от Бога" - казва Библията и едва ли има християнин, който да не е чул, че Учител е само Духът, Святият Дух...

    В отговор, мога да споделя, че може би понякога зле прикритата духовна гордост е тази, която ни кара да се изживяваме като "учители" на другите, но друг път - мнителността на "учениците" май се оказва повишена , та се случват малки недоразумения...

    А пък - ако все пак е добре - понякога да си напомняме някои неща - то не е - за да се "учим" един друг, а за да си помагаме , защото вършим обща работа - искаме да работим за Цялото... С една дума - всичко зависи от нагласата на човека и ще сгрешим , ако даваме квалификации, съдейки само по себе си...

    Защото - наивно е да смятаме, че всички мислят по нашия тертип, точно като нас... Хората са различни и в това е красотата на общуването... Нека да вземем огъня от общуването, а не пепелта...

    Не знам защо някои от нас са останали с погрешното впечатление, че духовното развитие предполага "заличаване", или умъртвяване на егото... Това показва малко нещо неразбиране на дефиницията на този феномен... От опит зная и съм убедена, че повече четене по въпроса би свършила всекиму отлична вътрешна работа ,та ако някой прояви интерес - усилието е насочено към себепознание и затова наистина си заслужава...Има много литература по въпроса...

    Извън това - егото - това е самосъзнанието, умът и е едно от четирите вида съзнания, според Учителя...

    Другите три са, както следва: подсъзнание (душата), съзнание (сърцето) и свръхсъзнание (духът)... Всичките четири вида съзнания са степени в еволюцията ...

    Егото, самосъзнанието, умът се развива само при човека и той е необходима предпоставка за преминаване в по-високатата степен, която е цел на човека, а именно - живот в свръхсъзнанието, живот за Цялото...

    Преминаването към живот в свръхсъзнанието не означава умъртвяване на егото ( което е абсурдно , когато се касае за живот на физическия план), а само и единствено - за подчиняването му... Говори се само за подчиняването на този ум , на това его - т.е. умът, развитият ум, гениалният ум - да бъде под контрола на духа...

    Това е животът в свръхсъзнанието, тук на земята...

    Точно такъв и само такъв тип контролирано и ръководено от духа его има предвид Учителя , в дадения пример : "Да съзнаваш, че си едно разумно същество, изпратено на земята да извърши волята Божия, че са ти дадени известни сили, известни способности, известни богатства, с които да разполагаш, туй състояние у тебе го наричат личност."

    Разумът се явява само тогава, когато умът е контролиран и ръководен от духа...

    Но има още нещо - това не може да се постигне нито с обвинения, нито с пожелания и нито даже с преднамерено търсене...

    Затова - каквито и да са обвинения по въпроса - не са на място...

    Просто - това постижение - живот в свръхсъзнанието - не зависи от човека... Всеки от нас чака своя си час, защото за всяко време си има определени "звани, призвани и избрани"...
  5. Like
    Велина Василева got a reaction from Лъчезарна in Его   

    Ани повдига един, по моему - много основателен въпрос... Този за критиката...Обвинения, обвинения... Няма ли си човек задължението да работи над себе си, та се е заел да поучава и да обвинява другите?! ... Това е несериозно...

    "Всички ще бъдат научени от Бога" - казва Библията и едва ли има християнин, който да не е чул, че Учител е само Духът, Святият Дух...

    В отговор, мога да споделя, че може би понякога зле прикритата духовна гордост е тази, която ни кара да се изживяваме като "учители" на другите, но друг път - мнителността на "учениците" май се оказва повишена , та се случват малки недоразумения...

    А пък - ако все пак е добре - понякога да си напомняме някои неща - то не е - за да се "учим" един друг, а за да си помагаме , защото вършим обща работа - искаме да работим за Цялото... С една дума - всичко зависи от нагласата на човека и ще сгрешим , ако даваме квалификации, съдейки само по себе си...

    Защото - наивно е да смятаме, че всички мислят по нашия тертип, точно като нас... Хората са различни и в това е красотата на общуването... Нека да вземем огъня от общуването, а не пепелта...

    Не знам защо някои от нас са останали с погрешното впечатление, че духовното развитие предполага "заличаване", или умъртвяване на егото... Това показва малко нещо неразбиране на дефиницията на този феномен... От опит зная и съм убедена, че повече четене по въпроса би свършила всекиму отлична вътрешна работа ,та ако някой прояви интерес - усилието е насочено към себепознание и затова наистина си заслужава...Има много литература по въпроса...

    Извън това - егото - това е самосъзнанието, умът и е едно от четирите вида съзнания, според Учителя...

    Другите три са, както следва: подсъзнание (душата), съзнание (сърцето) и свръхсъзнание (духът)... Всичките четири вида съзнания са степени в еволюцията ...

    Егото, самосъзнанието, умът се развива само при човека и той е необходима предпоставка за преминаване в по-високатата степен, която е цел на човека, а именно - живот в свръхсъзнанието, живот за Цялото...

    Преминаването към живот в свръхсъзнанието не означава умъртвяване на егото ( което е абсурдно , когато се касае за живот на физическия план), а само и единствено - за подчиняването му... Говори се само за подчиняването на този ум , на това его - т.е. умът, развитият ум, гениалният ум - да бъде под контрола на духа...

    Това е животът в свръхсъзнанието, тук на земята...

    Точно такъв и само такъв тип контролирано и ръководено от духа его има предвид Учителя , в дадения пример : "Да съзнаваш, че си едно разумно същество, изпратено на земята да извърши волята Божия, че са ти дадени известни сили, известни способности, известни богатства, с които да разполагаш, туй състояние у тебе го наричат личност."

    Разумът се явява само тогава, когато умът е контролиран и ръководен от духа...

    Но има още нещо - това не може да се постигне нито с обвинения, нито с пожелания и нито даже с преднамерено търсене...

    Затова - каквито и да са обвинения по въпроса - не са на място...

    Просто - това постижение - живот в свръхсъзнанието - не зависи от човека... Всеки от нас чака своя си час, защото за всяко време си има определени "звани, призвани и избрани"...
  6. Like
    Велина Василева got a reaction from Ники_ in Свободната воля   

    Контролът над физическото тяло се явява като резултат от това, че си влязъл в друга среда , т.е. - вече си се слял с Бога и не съществуваш другояче , освен като дух; придобил си отново първичната си чистота...

    Това значи, че си приключил с връзката , която си имал със старото его (вече си приложил на практика урока, който Христос преподаде на Кръста и си излязъл от гъстата материя, по показания от Него начин)...


    Така, тялото ти само присъства (без да живее, а само като външен за тебе обект), в земната среда, но ти, духът, живееш на небето, при Баща си; родил си се изново и нямаш нищо общо със стария, спящ в невежеството си, човек ( който си бил в гъстата материя), нито с притежаването на неговото тяло, нито с името му, нито с каквито и да са други стари земни връзки...
    Вече наистина си свободен...

    (За пример : подобно нещо е, макар че тук става въпрос отново за земна среда, а такъв контрол , за който говори Ники, е възможен само при живот в небесна среда - напр. при плуването... Ти можеш да плуваш, но не на сухо, а за да контролираш тялото си така, както го правиш при плуването - трябва да влезеш в съответната за плуването, подкрепяща, по-рядка среда)...
  7. Like
    Велина Василева got a reaction from Ники_ in Свободната воля   

    "Свобода" из "Учителят говори": "Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее; само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, – само той е свободен, само той има свободна воля."... "Хората днес са роби и, за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на онази първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода."...
    "Ето защо, ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една-едничка връзка – с Бога, а с всички други същества той трябва да има само отношения. Защото единственото същество, което е свободно – това е Бог. И единственото същество, което може да освободи напълно човека, е Бог. Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него и те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм.

    Ето защо, само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен; само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него; само тогава ще му служи свободно в Дух и Истина."... "И така, само в Истината човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки произлизат от това, че ние не сме в досег с Истината. А нашата свобода зависи от това – доколко сме в досег с Истината. Никаква друга мярка не съществува. Ние може да си обясняваме нашите ограничения по един или друг начин – това са наши схващания. Едно е вярно – ограниченията ни, спънките ни и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в досег с Истината. В Истината – така говори опитът на свободния човек, престават всички противоречия. Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината."
  8. Like
    Велина Василева got a reaction from Ники_ in Свободната воля   

    Контролът над физическото тяло се явява като резултат от това, че си влязъл в друга среда , т.е. - вече си се слял с Бога и не съществуваш другояче , освен като дух; придобил си отново първичната си чистота...

    Това значи, че си приключил с връзката , която си имал със старото его (вече си приложил на практика урока, който Христос преподаде на Кръста и си излязъл от гъстата материя, по показания от Него начин)...


    Така, тялото ти само присъства (без да живее, а само като външен за тебе обект), в земната среда, но ти, духът, живееш на небето, при Баща си; родил си се изново и нямаш нищо общо със стария, спящ в невежеството си, човек ( който си бил в гъстата материя), нито с притежаването на неговото тяло, нито с името му, нито с каквито и да са други стари земни връзки...
    Вече наистина си свободен...

    (За пример : подобно нещо е, макар че тук става въпрос отново за земна среда, а такъв контрол , за който говори Ники, е възможен само при живот в небесна среда - напр. при плуването... Ти можеш да плуваш, но не на сухо, а за да контролираш тялото си така, както го правиш при плуването - трябва да влезеш в съответната за плуването, подкрепяща, по-рядка среда)...
  9. Like
    Велина Василева got a reaction from Дъгата in Опасностите в духовния Път   
    Щях да напиша това в тема "Интересни книги", но тя май е заключена...

    Исках да препоръчам на тези от нас, които още не са ги чели - книгите на Екхарт Тол ...

    В електронен вариант, ги намерих тук : "Силата на настоящето" и "Гласът на покоя" ...

    Темата - "Опасностите по духовния Път" е много близка по смисъл до идеята на Екхарт Тол (както и на всички истински духовни учители) - за преодоляване на Егото...

    Защото Егото е първата и единствената опасност по Пътя...

    Просто - други опасности, освен нашето собствено Его - наистина няма... Ученикът задължително следва сериозно да се занимае - да дефинира и да разучи подробно маневрите на своето собствено Его, ако мисли за сериозно духовно развитие... Иначе - трудът му си остава в сферата на заниманията , а той самият е заклещен в хватката на еволюцията - прераждане, след прераждане, докато отново - някой ден - се намери пред същата дилема - Егото ( т.е. - Плътта /библ./), или Духът... Разбира се, в духовната литература, Егото се крие зад различни понятия и различни обиколни разяснения на проявите му , но всички те водят към един и същ смисъл, касаещ нуждата от "изтръгване на "дяволския нокът" у нас" (както се изразява Учителят), или - по друг начин казано - преодоляване на гравитацията на Дървото за познаване на доброто и злото и приемане на съкровената връзка с Бога, представена като живот по Божията Воля, посредством Дървото на Живота...

    Още един линк: Екхарт Толе
  10. Like
    Велина Василева got a reaction from Ани in Мисли от Учителя за Вярата   
    "За отношението между вярата и знанието, Учителят каза:

    - Вярата има отношение към знанието. Само чрез вярата можем да се домогнем до положителното знание. Вярата предшества знанието и знанието предшества вярата. Не можеш да вярваш, докато нямаш знание и не може да знаеш, докато нямаш вяра.

    Съществува следният закон: чрез вярата си в Бога човек привлича Мъдростта. Само гениалните хора имат вяра. Талантливите хора имат вярвания, а обикновените -суеверие. Колкото повече се усилва вярата, толкова повече се усилва знанието. Щом увеличите знанието, и вярата се усилва. Ако вярата се усилва, а знанието не се увеличава, това не е истинска вяра, това е вярване.

    И тъй, вярата като вътрешен подтик на духа води човека в областта на знанието.

    Вярата на човека почива на знанието му от миналите векове, което е опитано, доказано и проверено.

    Има връзка между човешкия ум и Разумността на Бога. Вярата се основава на тази връзка. Да вярваш в Бога значи да направиш връзка с Него, да установиш връзка с Него. Тогава Силата на Бога протича в човека. Истинската вяра значи да създадеш непреривна връзка с Бога. Понеже чрез вярата се установяват отношения с Бога, Неговите Сили протичат към нас. Затова аз наричам вярата закон за хранене.

    Законът гласи: вярата е връзката, по която протичат Божествените Сили в нашата душа.

    Що е вяра? Вярата е да отворя прозореца, за да влязат чистият въздух и светлината. Значи вярата дава възможности на човека да възприеме Божествените енергии. Чрез вярата човек привлича онези сили, които го подмладяват.

    Ние, като живеем на земята, сме оградени с Божествения, с Вечния Живот. Ако можете да се свържете с общото течение на Великия Живот, и на смъртно легло да сте, Животът отново ще потече във вас. Затова е нужна вяра - по-силна и от най-големите смущения, които нарушават равновесието на човешкия организъм.

    Вярата в Бога показва, че сте свързани с целокупния Живот. Щом е така, всеки ще ви се притече на помощ. Това може човек да опита. Вяра, която не може да се справи с мъчнотиите на живота, не е вяра. Щом вярвам в Бога, който е в мен, аз ще вярвам във всеки човек.

    Гълъбът е емблема на Божия Дух, той е емблема на невинността. Агнето - на кротостта. Житото е емблема на търпението, а девата е емблема на чистотата. Това са качествата на вярата, чрез която се побеждават всички препятствия в света: невинност, кротост, търпение и чистота.

    Само с вяра човек може да върви в Живота и да приложи Любовта. Вярата има практическо приложение в Живота. Ако си фалирал, ако си болен, ако имаш други мъчнотии, вложи живата вяра и ще се уреди всичко!

    Когато богатият вярва, че ще осиромашее, той е нещастен. Когато бедният вярва, че ще забогатее, той е щастлив. Този закон важи за всичко.

    Някои вярват, че вярата е завършен, статичен процес. Не, вярата е непреривен процес.

    Оплакваше се, че нещо ти липсва. Радвай се, че нямаш. Щом нямаш това-онова, започвай да вярваш в Бога. Ще вярваш и в себе си.

    Най-малкото съмнение, което се заражда в ума на човека по отношение на Божественото, е в сила да отложи Божието благословение най-малко за един ден. Ние всякога се колебаем. Има един закон, който хората не знаят: щом се усъмниш, щом в тебе проникне най-малкото съмнение, макар и никой да не го знае, ти губиш Божието благословение. Най-малкото съмнение, което може да дойде във вашия ум, ще привлече към вас големите нещастия.

    Когато някой е болен, ако роптае, ако се съмнява, ако няма мир, той няма да оздравее: той не може да понесе и най-малките изпитания.

    Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Съмнението е недъг на души, които са останали назад в своето развитие.

    Престани да вярваш и ще видиш какво нещо е безверието. Когато човек придобие живата вяра, той коренно се изменя: очите му стават ясни, мускулите на лицето му - подвижни. Нещо особено лъха от него. Той става отзивчив към страданията на хората, нежен и внимателен към всички. Щом има тази вяра, Любовта го посещава."

    "Изворът на доброто" , Петър Дънов
×