Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Лъчезарна

Модератори
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    1617

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    149

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Лъчезарна

  1. Лъчезарна
    ...десета глава от Йоана.
    Ще взема седми и осми стих: „Тогаз пак им рече Исус: Истина, истина ви казвам, че аз съм вратата на овците. Всички, които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници; но овците ги не послушаха“.

    Върху тези стихове мнозина са се спирали и са давали разни тълкувания. „Всички, които са дошли преди Мене“, казва Христос. Кои са тези „всички“? Каквото и да е – било то човек, философия или учение – всичко в света, което иска да ви отнеме Истината, не носи Любов. Всички те са крадци и разбойници.

    Първият акт, първото нещо това е Любовта; следователно, ако дойде някой и ви каже, че преди Любовта има нещо друго, което да я предшества, той е крадец и разбойник. С такива крадци е пълен светът и църквата.

    Всеки, който ви каже, че и без Любов може да се спасите, лъже ви. Могат да ви кажат, че ако подложите тялото си на изгаряне, спасението ще дойде; лъжат ви. Спасението е акт само на Любовта.

    А какво означава вярата? Вярата служи като условие на човека да победи, защото само интелигентният, разумният човек може да се спаси. Затова се казва „Повярвай!“ Кой да повярва? Само интелигентният. Кой още? Болният. Онзи, който има вяра, може да се излекува, но който няма вяра, не може. Там, където няма интелигентност, Любовта не може да се прояви в своята форма. Сега, всички църковници без разлика учат, че спасението е в църквата. Това е квадратна лъжа. Спасението е в Любовта, а Любовта е Бог. Спасението е в Бога – това е най-вярното.

    ~
    Спасението е онзи велик акт, когато човек се освобождава от смъртта. Всички онези хора, които проповядват спасение, имат ли Любов? Бих ги попитал проповядват ли безкористие. Искам проповедниците, които проповядват Любов, първи да дадат пример и да работят без пари, защото това е свещен труд.

    Христос казва: „Всички, които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници“. Това означава, че всички онези, които проповядват, че е възможно спасение без Любов, че спасението е само в църквата, че спасението е в дома, че спасението е в жената или в децата, крадци са и разбойници.

    Днес все така се проповядва. Мома ще се жени за някой момък, съберат се старите и говорят: „Ти си млада още и не разбираш; може да не обичаш сега момъка, но после любовта сама по себе си ще дойде“. Лъжат я. След това попът в името на Любовта и в Името на Господа ги венчава. Лъжа е това! Любовта по този начин не идва. Всяко нещо в света, което се извършва без Любов, е престъпление. Съвременните бракове са място на блудодеяние.

    Какъв живот искате, когато двама души се събират там, където Господ отсъства? Какъв брак ще излезе от това? В света все престъпници ще се народят, защото без Любов се раждат. Посейте едно цвете на сенчесто място и ще видите какво ще стане с него. Няма ли да израсте много хилаво? Мислите ли, че някое дете може да израсне без Любов? В душата на майката трябва да гори онази Божествена Любов, която да се предаде към душата на детето. Тогава тя ще е сигурна, че от него ще излезе истинско дете. Тази Божествена Любов трябва да гори в душата на всички проповедници и свещеници.

    От тези думи някои могат да се докачат. Казвам: вие докачихте Любовта и ние ще ви докачим. Вие говорите на света големи лъжи, че без Любов можело. Светът може да се възроди само чрез Любовта. Няма ли Любов, страданията ще се увеличават, болестите ще дойдат. Защо? Защото Господ Го няма.

    ~
    Питам сега свещениците, които са присвоили това Слово, ще кажат ли на хората най-великата Истина? Аз заявявам: абсолютно никаква лъжа, в Бялото Братство не се позволява нито бяла, нито черна лъжа! Без лъжа може ли? Може. Кажете ми кой досега е прокопсал с лъжа.

    Оставете в една бетонирана стена малка дупчица, през която да минава вода, и ще видите, че тази вода за една година много нещо ще направи. Тогава мислите ли, че една малка лъжа, оставена във вашия характер, няма след години да съсипе живота ви?

    Ще запитате може ли светът да съществува без лъжа. Може. Бог създаде света без лъжа, а ние създадохме гражданството на лъжата и твърдим, че тя е почтена. Никакво извинение няма за лъжата. Човек, който лъже, е страхлив, а страхливият човек няма Любов. Казва се в Писанието, че Любовта изпъжда всеки страх навън. Следователно страхливият човек е човек с лъжа. Мястото на лъжата е място на всички престъпления. А сега, въпреки че искат да се изправят, всички казват, че светът може и с лъжа.

    ~
    Съвременното християнство трябва да излезе от своето езичество. Ако православното духовенство иска да води българския народ, трябва да го поведе към Бога. Само тогава ще се въдвори дух на единство. Но то иска да го води в името на патриотизма, който се нуждае от пълни хамбари и масълце, нуждае се от майки, които да народят деца, за да се бият за отечеството. Това е добре, но къде са сега тези българи, които ще се жертват? Само Любовта може да ги роди. Следователно трябва да се върнем към онова основно Учение, което Христос е проповядвал на евреите. Те обаче не го приеха и две хиляди години вече откакто се разпръснаха по лицето на земята.

    И българите мислят, че като не приемат Новото Учение, ще прокопсат. Евреите постоянно избиваха пророците и не харесаха. Няма народ, който де е злоупотребил с Любовта и да не е приел своето възмездие.

    Затова Христос казва: „Всички, които са дошли преди Мене без Любов, крадци са и разбойници“. Сега хората питат защо съвременното младо поколение бяга от църквата. Бяга, защото няма Любов. От друга страна, старите, каквито и убеждения да изповядват, казват на младите: „Макар да нямате Любов, влезте в църквата, оженете се!“ Не, нека да имат пълната Любов преди да се женят. Придобиването на Любовта е женитба. Такава е великата Истина.

    ~
    ...избран народ е само този, на когото умът е пълен с Божията Мъдрост, сърцето е изпълнено с Божията Любов, а душата – с Божията Истина. Такъв народ е велик, избран народ.

    В света има само една власт и тя е властта на Любовта! Няма същество, няма дори и неодушевен предмет, който да не служи на Любовта. Никаква друга власт аз не признавам. Няма власт по-голяма от Любовта! Всяка друга власт се прекланя пред Любовта! Искат да ни убедят, че има и друга власт.

    Всяка власт е дадена само от Любовта. Където има Любов, там има и власт; където няма Любов, няма и власт. Затова не се искат много доказателства: влезте в един дом и вижте как вървят работите му. Влезте в една държава и вижте дали не куцат работите ѝ. Куцат, разбира се. И дори при наличието на тази велика Истина искат да ни убедят, че без Любов може. Не, ние всички страдаме от безлюбие.

    ~
    Сега, когато говорим Истината, някои могат да се обидят. Нека се обиждат; ние ще им покажем, че пътят, по който вървят, не е Пътят на Любовта. Единственото нещо, с което може да спасите този народ, е Истината. Говорете Истината в Любовта Божия, не се страхувайте! Говорете и за тези кръстове като за живи образи. Когато нямаме живи образи, започваме да почитаме разни идоли наместо тях. Ако имаме живия образ на Христа, ще има ли нужда да почитаме всички тези икони?

    Да не се заблуждавате; трябва да знаете, че самият Христос е проявление на Любовта и вие може да имате този жив опит. Христос днес ви призовава и в това е вашето спасение, вашето бъдеще. Ако искате домовете ви да бъдат съградени върху канара, съградете ги върху основите на Любовта. Ако мислите да ги съградите по друг начин, ще дойдат всички нещастия. Бог поругаем не бива; онова, което Той е поставил, ние не можем да го изопачим. И всеки свещеник, всеки пророк или пък самият аз, ако изопачим една истина, ще бъдем приковани на кръста. Бих желал всички живи кръстове, върху които са запалени тези кандила и свещи, да се приближат към Господа на Любовта.

    В Писанието се казва: „Земята и небето ще приидат, но докато хората не приемат Любовта, нищо няма да се измени“. Когато човек се спре пред вратата си, трябва да каже: „Любовта на Бога, Който живее в мен, ме заставя да говоря Истината“. Вие сте православни, но ако искате да бъдете истински православни, приложете Любовта. Ако не приложите Любовта, не сте православни. И свещениците, ако искат да бъдат истински свещеници, трябва да приложат Любовта. Когато Христос дойде и намери свещениците и членовете на църквата лишени от Любов, ще ги уволни. А тези, които намери изпълнени с Любов, ще бъдат почетени и ще вземат участие в Неговото Царство. На тях ще каже: „Елате вие, от Отца благословени и приемете това, което е за вас!“

    ~
    В една известна църква в Америка държал проповеди доктор Гордон. По повод на едно свое видение той написал знаменита книга за Христа. Сънува една вечер, че църквата му е пълна със слушатели, приковали вниманието си в проповедта. Изведнъж гледа, че в средата на църквата стои един човек, за когото няма място. Когато слиза от амвона, запитва съмишлениците си: „Кой беше този, който стоеше прав сред църквата?“ – Че Той беше Христос! Христос веднъж идва в неговата църква и за Него не се намира място.

    Колко пъти Христос е посещавал църквите и за Него не е имало място! За Христа още няма място и в сърцата на хората. Дори и вие, когато ви говоря за Любовта, се питате дали е вярно това Учение. Ние познаваме Христовото Учение! Ако приложим Любовта, ще придобием една магическа Сила, която ще ни донесе всичкото благословение. Не тази любов, която имате, а живата Любов, която слиза от Небето, приемете! Тази Любов и държавници, и социалисти искат да я приложат като принцип на братство и равенство. Всички те искат Любовта Христова.

    А там, където хората се отклоняват от това Учение, идват всички насилия. Христос казва „Аз съм вратата“. Където е вратата, там е Любовта. Приемете ли я, ще имате бъдеще и вие, и вашите деца.

    из Аз съм вратата на овцете,
    Съборни Беседи, 10 септември 1922 г.


  2. Лъчезарна
    Сега, вие, като ученици на тази Велика школа, всеки един от вас, ще бъде положителен в доброто. Няма да казваш: „Аз ще му отмъстя“, но ще казваш: „Аз ще му се отплатя с Любов, аз ще му се отплатя с Мъдрост, аз ще му се отплатя с Истина, с Правда, с Добродетел, с Милосърдие“. Тъй ще му се отплатя. И само по този начин енергиите, тия сили може да се трансформират от едно състояние в друго, понеже всички енергии са свързани с разумни същества и ние трябва да учим езика на всички разумни същества, и когато знаеш езика им, те ще те слушат, но когато не знаеш езика им, те не помагат. И сега, ние всички изучаваме езика на нещата. Знаете ли какъв е този Божествен език? Две неща има, по които вие може да го познаете. Когато сте научили някои от Божествените думи и сте се молили, вие ще усетите тук долу под лъжичката една топлина, ще се разшири душата ви и усещате, че скоро ще ви се отговори, получавате насърчение. И не се минава час, два или три и както сте усетили, тъй ви се отговаря. А някой път се молите, усещате една твърдост, ожесточение, като че ли молитвата ви е една педя над главата ви и не дохожда никакъв отговор. Вие говорите с Бога на един непознат език и той не ви отговаря. Когато говорим съобразно Неговата Воля, Той ни отговаря.

    Превръщане на енергиите, ООК, 04.08.1922 г.


    ♥
    Днес светски и религиозни търсят път и начин за спасението на човечеството. Всички мислят как да изправят живота си. Аз зная един метод за изправяне на света: Да научим Божествения език. И тогава, като произнесем първата буква и първата дума на този език, обърканите работи ще се изправят. Хората още не са научили да произнасят Божествените думи. Например никой още не може да произнесе думата „любов“ така, както ангелите я произнасят. Едва сега хората почват да я произнасят. Кажеш на някого: „Колко те обичам!“ След това искаш от този човек да ти направи услуга. Ако той се осмели да ти каже да почакаш малко, твоята любов е на изпитание. Любовта предвижда нуждите на човека отрано и навреме услужва. Стане ли нужда да убеждавате човека какво е казал апостол Павел, какво е казал Христос, Любовта изчезва. Любовта подразбира Божествен морал, Божествен живот. Новото, т.е. Божественото учение, както аз го наричам, не борави с относителна честност, относителна доброта, относителна интелигентност. То борави с абсолютни величини. Всемирното Бяло Братство казва на своите ученици: „Бъдете абсолютно честни, без никакво изключение; бъдете абсолютно добри, без никакво изключение; бъдете абсолютно интелигентни, без никакво изключение“.

    Ще дойдем при него, Неделни Беседи, 01.07.1923 г.


    ♥
    Някой казва: „Аз искам да служа на Бога“. Питам: по какъв начин ще служиш на Бога – чрез страдания, или доброволно, по Любов? Много деца не слушат родителите си, но те взимат тоягата и ги намагнитизират. След това тия деца стават послушни: каквото родителите ги накарат, те всичко вършат – за вода ходят, на фурна ходят, в къщи метат, чистят. По-добре, обаче, тия деца да слушат родителите си без намагнетизирване. Следователно по-добре е човек да служи на Бога от Любов, доброволно, а не чрез страдания. И тъй, добро нещо са страданията, но те не са единственият фактор за оправянето на света. Страданията са нещо подобно на строгата реч. Обаче, строгата реч, строгите думи не могат да оправят света. Само Божествените думи са в сила да оправят света. Всяка Божествена дума е узрял плод, който всеки сам може да откъсне от градината на Бога. С Божествени плодове трябва да се храни човек!

    Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината, Рилски Беседи, 09.08.1931 г.


    ♥
    Казвам, всичките неща, които в живота стават, може да не са тъй както искаме, но те са азбука, да може да прочетем това, което Бог е написал. Може човек да ти каже много горчиви думи, но това е азбука. Ще прочетеш Божествените думи, които Бог е написал чрез твоите лоши работи. Ти мислиш, че туй не трябва да бъде така. Тебе не те приемат. Пътник си, не са те приели някъде добре. Казват: „Нямаме място.“ Но лятна нощ е, хубаво, небето ясно, виждаш звездите, не е ли хубаво да останеш вън, да съзерцаваш? Ако те приемат вкъщи, дадат ти топла храна, вода, легло и то е хубаво. Но и другото е хубаво, ако не те приемат, намери добрата страна. Ако те приемат, намери добрата страна.

    Увеличете светлината и топлината, ООК, 25.01.1939 г.


    ♥
    Знаете ли колко са ценни Божествените думи, които достигат до нашето съзнание? Всеки ден една дума трябва да пристигне в съзнанието. От това се образува този вътрешен градеж и се премахват тия терзания, които ние ги имаме.

    Не пренебрегвайте благата, ООК, 04.02.1942 г.



    Любовта ще те заведе по пътя.
    Мъдростта ще те представи.
    Истината ще те изяви.


  3. Лъчезарна
    Силата на човека седи в това, което той придобива всеки даден момент, както и в това, което се крие в неговото съзнание. Бог се проявява в съзнанието на човека. Вън от съзнанието на човека Бог не съществува. Хората знаят за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява в тяхното съзнание. Религиозните казват, че Бог може всичко да направи. – Вярно е, че Бог може всичко да направи за вас, но това зависи от възможностите, които са вложени в душата, в ума и в сърцето ви.

    ~
    Често хората се критикуват, че еди-кои си не живеят добре, не живеят по Бога. Коя е мярката, по която съдите кои неща са добри и кои – лоши, или коя работа се върши по Бога и коя – не?

    Казвам: Никой не може да извърши една работа по Бога, докато уповава само на себе си. Когато работиш нещо, кажи: „Господи, помогни ми да свърша работата си тъй, както ти разбираш!“ Всяка работа, която Бог върши, е много добра. След това кажи: „Господи, сега пък аз в Тебе ще свърша своята работа. И като свърша своята работа в Тебе, Ти ще се произнесеш за нея“. Когато върша своята работа, аз сам не се произнасям за нея, но оставям Бог първо да се произнесе. Щом дойде въпрос до Божиите работи, аз имам само едно мнение. – Защо? – Защото зная, че Божиите работи са всякога добри. Ако всички философи, всички учени хора по света започнат да ме разубеждават в това, те няма да успеят. Аз зная положително, че Божиите работи са добри. Както и да разглеждам Неговите работи, от коя и да е страна, аз зная, че те са съвършени.

    Само разумното, Божественото начало в човека може да се произнася за Божиите работи. За човешките работи пък Бог се произнася. Ако искате да знаете какво аз мога да направя, не питайте нито мене, нито другите хора, но питайте Господа. Следователно не се спирайте върху това какво хората мислят за вас, но какво Бог мисли. Закон е: Блажени сте, ако сами себе си съдите, т.е. ако Бог във вас се произнася за вашите работи.

    Днес много хора имат известна философия, известни убеждения и за да угодят на света, казват: „Ние ще излезем пред света, да му покажем какви сме“. Питам: От толкова години насам какво ново е казал светът за добрите хора? Само Бог има право да се произнася за човешките постъпки, а разумният човек има право да се произнася за Божиите работи. – Защо? – Защото в Божиите работи човек не е заинтересуван лично, а в човешките е намесена личността.

    Когато се казва, че ще бъдем съдени, това подразбира, че за нашите постъпки, за нашия живот, за всичко, което вършим, Бог е единственият капацитет, Който има право да съди и да се произнася. Както аз не се безпокоя какво ще кажа за Божиите работи, така също не се безпокоя за това какво Бог ще каже за моите работи. За Божиите работи аз имам само едно мнение. От това заключавам, че и Бог ще се произнесе за мене така, както аз се произнасям за Него. Дойде ли съмнението у вас, вие казвате: „Господ може да се произнесе другояче за нас“. – Ако Бог се произнесе другояче за вас, значи и вие сте се произнесли така, имали сте две мнения за Бога. Законът е същият.

    ~
    Два пътя има в живота: човешки и Божествен. Някой се извинява и казва: „Ще ме извините, аз съм малко рязък, груб, имам слабости“. – Няма защо да се извиняваш, но кажи си истината: „Аз вървя в човешкия път“. Благородството на човека се изразява в постоянното му корегиране. Като направи една грешка, благородният човек казва: „Това е човешко“ – и го слага настрана. Като направи някое добро, той казва: „Това е Божествено!“ – и него слага настрана. И видни философи, и учени хора правят грешки. Няма човек в света, който да не греши. Един писател написал своя забележителен роман, но пожелал да го напечата безпогрешно. И действително, цялата книга била напечатана без грешки, но в заглавието на романа, в едрите букви, се допуснала една грешка. Какво от това, че имало една грешка? – Ще я поправиш!

    В човешкото погрешките са допустими и неизбежни. Ако в човешкото искате да внесете съвършенство, вие сте на крив път. Съвършенство съществува само в Божественото. Човешкото представлява метод за прилагане на Божественото. Не разбирате ли нещата така, вие сте на крив път и в края на краищата нищо няма да постигнете. Всички велики, всички праведни хора са вървели в Божия път.

    В света има два вида хора: едни, които вървят в Божия път, безразлично дали са в някое религиозно общество или в света. Втората категория хора са тия, които вървят в човешкия път. Те са вън, безразлично дали са в някое религиозно общество или в света. Резултатите от човешкия път са едни, а тия от Божествения път – други. Двата пътя трябва да се съединят. Когато слабото, човешкото дойде под контрола на Божественото, то се засилва и изправя. Само Бог в нас е в сила да ни освободи от нашите слабости. И само ние сме в състояние да използваме Божията сила за добро. Всеки иска да използва Божията сила и може да я използва, но трябва да има само едно мнение за Бога, а именно – всичко, което Бог върши в него, е добро. Каже ли, че това, което Бог върши, не е добро, всичко се свършва. Каквото и да ви се случи, казвайте: „За добро е това!“

    ~
    И тъй, който иска да служи на Бога, той трябва да знае, че Бог живее и работи във всички хора. Мислите ли така, отношенията помежду ви ще бъдат правилни.

    ~
    Когато обичате Бога, Той е вътре във вас; когато не Го обичате, Той е извън вас: ще Го търсите наляво-надясно, нагоре-надолу, но няма да Го намерите. И тогава, като Псалмопевецът, ще казвате: „Със сълзи обливам възглавницата си, но няма Те, Господи“. Коя е причината, че не намирате Господа? – Бог е във вас, не Го търсете вън от себе си. Всеки разбира нещата тъй, както са поставени в него. Правилно е да разбирате нещата така, както Бог ги е създал.

    Наблюдавайте себе си и ще видите, че както вашето съзнание всеки ден се разширява, така и нещата за вас всеки ден придобиват нов израз. Благата на света, както и самият свят, се крият в човешката душа и в човешкия дух. Сега, не мислете, че даден човек е в състояние да изгаси малкото, микроскопическо светило, което грее във вашата душа и във вашия дух. Това е Божественият огън в човека, който никога не изгасва.

    При каквито условия и да изпадне човек, този огън никога не изгасва. Човешкият огън прилича на огън от пъздер. Момите от някои села кладят на седенките си огън от пъздер (останки от конопени стъбла, при обработване на влакното), който се издига високо, но след десетина минути изгасва. Знайте, че всичко онова, което като пъздера се издига високо и скоро изгасва, е човешко. То не остава за дълго време. Ето защо, върху човешкото не трябва да полагате своята вяра. Искате ли да бъдете крепки, уповавайте на Божественото в себе си! Поставете вярата си на Него. В който момент се разколебаете в Него, вие убивате силата си. В който момент повярвате на Божественото в себе си, вие ставате силни. Прекъсвате ли връзката си с Божията мисъл, вие влизате в човешкото, в закона на еволюцията. Свързани ли сте с Божественото, вие влизате в света на Божиите прояви. Човешкият свят е свят на въплътяване, оплитане в материята, а Божественият – свят на вселяване.

    ~
    Мнозина мислят, че животът им е празен, безсмислен. – Не, колкото и да е малък в сравнение с целокупния живот, човешкият живот има смисъл, но не смисълът на цялото. Както животът на една мравка не разрешава целокупния живот на Битието, така и животът на отделния човек не разрешава целокупния живот на Битието. Само Божественото в човека разрешава живота във всички негови фази. Няма по-хубаво, по-красиво нещо от това да живее човек в Бога! Само тогава той може да разбере какво нещо е Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта, милосърдието, кротостта, въздържанието и т.н. Всеки, който срещне такъв човек, ще му се усмихне. Всички същества, които живеят при Бога и с Него, се усмихват.

    В една от пустините имало езеро, водата на което била чиста като кристал – всичко се оглеждало в нея. Вечер, през големите горещини, всички животни – мечки, тигри, лъвове, зайци, змии – отивали да пият вода, но никое от тях не причинявало пакост на другите. – Защо? – Всяко животно се навеждало да пие вода и след като се напивало, доволно си отивало на своето място. Голямата жажда изцяло обхващала ума на всички животни и никое от тях не мислило да пакости на другите. Тигри, вълци, мечки, зайци, змии – всички заедно пиели вода. Казвам: Има едно място, където всички хора могат да се разбират. Кое е това място? – Чистото, кристално езеро. Идете всички при това езеро! То е Божествената Любов, при която човешките души трябва да отидат да се напият. – „Как ще намерим това езеро?“ – Идете при животните, те ще ви кажат как намират хубавите извори по планините. Жадната душа сама ще намери този извор. Душа, която не е жадна, не може да го намери.

    Сега, помнете следното: Когато Бог започне да работи в съзнанието ви, това е начало на нещата. Началото е добро и краят е добър. Каквото е началото, такъв ще бъде и краят, плодът на работата. Бог казва: „Аз съм алфа и омега, начало и край“. Когато човек работи в Бога, той е началото, Бог е краят. В Божественото Бог е началото, а човек – краят. В човешкото човек е началото, Бог – краят. В Писанието е казано: „И Господ ще ти бъде задна стража!“. В Божественото е обратно: ние ще бъдем задна стража, а Бог ще бъде началото. Ако разберете тия мисли и ги приложите, ще имате добри резултати; ако не ги разберете, ще останете в стария живот.

    Започнете да работите и за стария живот не мислете. Какво е било вашето минало, не питайте. Живейте с настоящето и бъдещето, в което се заключава новият живот. Ако сте разумни и живеете съобразно законите на разумната природа, вие можете да измените вашата съдба. Щом Божественото вземе надмощие във вас, животът ви ще се подобри. Умният човек прави нещата красиви, а глупавият – хубавите работи разваля.

    Всичко зависи от човека. Ако Бог живее в нас, ние ще бъдем силни и всичко можем да направим. Не тръбете пред хората, че Бог живее във вас, но покажете на опит силата си. Ако Бог живее в тебе, ти ще можеш веднага да разрешиш и най-сложните задачи. Божественото разрешава нещата моментално.

    ~
    Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух – това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни. Аз искам вие да бъдете абсолютно свободни, т.е. свободни в своите възгледи, в своите вярвания, чувства, мисли и действия.

    Представете си, че сте живели във времето, когато Христос е бил на земята и хората около Него са ви убеждавали, че Той, именно, е Христос, очакваният Месия. Други пък ви убеждават в противното. В душата ви се явява смут, вие търсите Христос, смущавате се. Казвам: Уповавайте се на своето вътрешно верую, на своето дълбоко убеждение.

    Не търсете Христос тук или там. Той е вътре във вас, във вашата душа. Само свободният човек може да намери Бога и да има едно мнение за Него. Следователно, като се срещнеме, ние трябва да имаме само едно мнение един за друг. – Защо? – Защото Бог живее и в двамата. Разсъждавате ли така, ще кажете: „Този брат е отличен, защото Бог работи в него. Този учител е отличен, защото Бог работи чрез него“. Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен. Само Бог в нас може да направи това.

    Казвате: „Тежък, мъчен е нашият живот“. – Престанете да се мъчите! – „Ама мъчно е да обичаме.“ – Защо се мъчите да обичате? Щом Бог живее във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Той ще ви покаже методите на Любовта и законите на Мъдростта. Тогава вие ще обичате и Любовта ви ще бъде свещена. Благословение ще бъде и за този, когото обичате, и за този, който ви обича.

    ~
    Щом Божественото във вас се усили и вземе надмощие над човешкото, вие ще станете силни и ще живеете възвишен и идеален живот. Докато дойде това време, постоянно се чистете.

    Всички хора имат слабости. Човешките слабости са условия за проява на душата. Когато душата се намери в ограничителни условия, тя започва да се лута натук-натам, както пчелата се блъска в затворения прозорец на някоя стая, докато се освободи. Препятствията в света са необходими за прогреса на човека. Щом Божественото дойде във вас, то ще освободи душата ви от всички препяствия и ограничения. Всички хора се нуждаят от абсолютна, положителна вяра. Колкото трудно и да изглежда това учение, кажете: „Ние можем да разберем и приложим Божественото учение“. – „Ама слаба ми е вярата.“ – Ни помен от това! Не е слаба вярата ви. Трябва ли да напуснем света, за да служим на Бога? – Не, в света ще живеете. Който където е, там ще разреши задачата си. – „С какви методи?“ – С методите на Божественото учение.

    Всички знаете какво са допринесли методите на миналото. Хората на миналото и в горите са живели, и в манастири са служили, и в църкви са се кланяли на Бога, но задачите им и до днес не са разрешени. Сега остава да се приложи служенето по вътрешна свобода. Нека всеки се вслушва дълбоко в себе си, да намери истинските начини на служене. По този начин човек сам ще се освободи. Пробуди ли се Божественото в човека, то ще бъде в състояние да го освободи.

    ~
    Всеки сам трябва да извоюва свободата на своята душа. Това е велик процес. В придобиване на свободата си човек се превъзпитава, израства, придобива великия морал на живота, при който злото не е в сила да свързва ръцете и краката му с въжета.

    Само по този начин новият живот ще влезе в света и ще можете да реализирате всичко, което душата и духът ви желаят. Само така вие ще бъдете благоугодни на Бога и Бог ще бъде благоугоден на вас. Само така вие ще се радвате на Бога и Той ще ви се радва. Кога ще стане това? – Когато Бог дойде да живее във вас. Аз вярвам, че ще направите това, защото ви говоря великата истина. Аз ви предавам своята опитност. По същия начин и аз придобих свободата си.

    Помнете следното: Човек трябва да има само едно мнение за Бога – всичко, което Бог върши в него, е добро. И Бог има само едно мнение за човека: Всичко, каквото човек върши за Бога, е добро и правдиво.

    Казва Христос: „Отец ми живее в мене и аз живея в Него“. Този е пътят за добиване на вътрешна, духовна свобода и за реализиране на всички блага в света. Друг път няма. Ако не днес, утре, или кога и да е, но само по този път ще придобиете свободата си. Към когото и да се обърнете, ако той знае Истината, ще ви каже същото нещо. Ако не знае Истината, той ще ви залъгва. Христос казва: „Аз и Отец едно сме. Отец ми живее в мене и аз живея в Отца си. Бог работи в мене и аз работя в Него“.

    Сега искам и вие да бъдете свободни, защото само тогава ще проявите и разработите вашите дарби и способности. Тогава и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и Правдата, и Добродетелта, които проявявате, ще бъдат на мястото си. Приложите ли това учение, ще бъдете бодри и весели, ще бъдете дълбоки като морето и необятни като небето. Дълбочина ви е нужна сега! Живеете ли така, каквито страдания и да ви дойдат, в ума ви ще изпъкне мисълта, че Бог е с вас и вие сте с Него. Мислите ли така, Той ще ви снеме от кръста, на който сте разпнати.

    Ключът на живота, Общ Окултен Клас, 22 август 1928 г.


  4. Лъчезарна
    Пратен съм от Бога и трябва да знаете, че не съм дошъл от самосебе си, по мое желание да работя, а бог говори чрез мене! Дошъл съм да изявя, донеса любовта на земята. Такава е моята мисия!

    Всеки един Учител се отличава, т.е. носи по един свещен огън от Невидимия свят. Ние носим едно Божествено учение, но не спорим и оставяме времето да покаже. Всички, които идват на земята са определени и ако някой може да намери по-голяма светлина другаде, нека отиде там. Няма нищо. Като дойде един Учител, той дава обяснение за възможностите на настоящето и разкрива бьдещето. Аз сега дойдох да науча хората да живеят в Любовта и няма друг път от този. Учителят трябва да дойде в света, за да даде пример (образец) на хората. Той носи Божествената Любов в себе си и гледа на всички еднакво и Той знае защо хората страдат и се радват. И ако те приемат Любовта, могат много лесно да се освободят от страданията. А Любовта, която Учителят има към учениците е важен фактор, за да може да им преподава и повдига. От Невидимият свят се дава запалката, а от вас, които сте школата — материала. Четенето на Евангелието и беседите трябва да става с разбиране и приложение. Четете, мислете и прилагайте!

    Самовъзпитавайте се и възпитавайте (деца и възрастни). В беседите са скрити истините, четете и тази работа вършете пред всяка друга; ще намерите време за това, нали ме разбирате? В тези беседи се съкращава извънредно много времето на вашето развитие. И всичко, което е казано в тях, сега трябва да го опитате (приложите).

    ▲
    Като дойде Любовта, заличава всички грешки на хората и ти става радостно. Като дойде Любовта, никой не може да те излъже. Най-напред (не?) търсете да ви обичат, но търсете вие да обичате и дума да не казвате за Любовта си. Вие мислите, че няма кой да ви обича. Щом живеете на земята Бог ви обича и ви е дал всичко, като след това се е оттеглил. А ние Го търсим и не може да го намерим. Вие се задушавате с вашите грешни мисли. Като обичате някого, никой да не знае, тогава твоята Любов ще възбуди любов в него и той ще обича не теб, а другите, а после ще те заобича. Ако ние познавахме душата на човека, то любовта ни би била постоянна. Любовта има магнетична сила, че като дойде и при бабата, тя става на 19 години (когато има истинска любов). Обичаш ли някого, ще работиш за него. — Работете за Бога от Любов. Ще премахнете всички препятствия, които спъват любовта ви. Учете се от любовта, онези хора, които ви обичат са много умни. В отношенията между хората, когато има недоразумения, ликвидират се стари кармически работи. Цялата ви грешка е, че искате Да живеете само за вашия живот, но трябва постепенно да се учите, като живеете за себе си, да живеете още за един, двама, трима, за всички. А под всички се разбира за хора, на които съзнанието е будно и разумно. Една опитност в любовта, която получавате, струва повече от милион, ако сте спечелили. Например: за Любовта всичко разумно, в което вярваш е възможно, а всичко неразумно, в което вярваш е невъзможно. Светът съдържа безкрайни възможности и няма грешка, която да не е поправена.

    ▲
    Първата проява на Бога, която знаем е Любовта, т.е. ние познаваме живота сега, чрез който се изявява Любовта. Божията Любов е във всяка форма, която срещаме: въздух, вода, плодове, хляб и пр., те са проводници и ние като ги ядем и правим връзка с Любовта (Бога), тогава ние сме яли добре, дишали сме добре (връзката във въздуха), гледали сме добре (връзката с всичко, що ни заобикаля). Любовта е великата среда, в която сме потопени. Тя прониква навсякъде в една или друга форма. Например: Виждате чешма — виждате значи Любовта, т.е. този, който е направил и мислил доброто на хората. После виждате дърво, което расте — това е Любовта, която го кара да расте и пр. Значи, зад всички неща е Любовта. Навсякъде виждаме какъв велик промисъл има. Любовта е по-силна от страданията и смъртта (случая с Христос). Без Любов хората не могат да се познаят. Любовта е светлината на живота и животът без Любов е безсмислен. Трябва да се обичате едни-други.
    Животът е само условие да се прояви Любовта. Затова първият подтик на човека е да възприеме Любовта — от Слънцето, водата, въздуха, дърветата, хората и всичко що го заобикаля.

    ▲
    Човек, който не е чист, не може да обича. Който не е чист, може да го търпиш, но не и да го обичаш. Любовта расте при абсолютна чистота. Трябва да освободим езика си от всички неправилни изрази. Степента на Любовта зависи от степента на чистотата. Значи, чистота във всичко и умереност трябва да придобием. Една вътрешна чистота трябва да имаме. Човек трябва да работи и да мине през хиляди изпитания, докато стане чист. Това е едно качество, което трябва да придобиете. Стремете се към чистотата. Никога не трябва да имате користолюбива мисъл и желание. Никога да нямате лъжовен любовен поглед и да не искате да замотаете някого. Защото в дълбочината на всяка душа е скрит Господ и като се приближавате до един човек, гледайте да служите на Господа, защото Бог е който страда вътре в човека. Човек прави грехове, а Божествения Дух страда и се моли. Стремете се значи към чистота, за да можете да видите Бога и да придобиете всичко. Вяра без чистота не може. Като дойде чистата мисъл у вас, вие прощавате на хората и ставате спокойни.

    ▲
    Ако не сте доволни от това, което ви е дадено днес и искате повече, за да се осигурите, това не е в Божествения порядък. Злото е в това, когато човек живее изключително само за себе си и забравя да живее за другите. С безлюбието на хората е влязла смъртта. Най-хубавото нещо за човека е да обича. Любовта е мощна сила и онзи, който те люби, нищо не иска от тебе, той се радва, че дава от Любовта си. Бъдете проводници на Божията Любов и обич. Дървото на живота е Любовта и в човека има нещо Божествено. При Любовта няма лъжа, при нея човек има мир в ума, сърцето и душата си, тя доставя всичката им храна и при каквито и условия да се намира, той може да се приспособи тогава. В Божествения свят най-първо трябва да изпратиш любовта от теб и обичта идва след това непременно при теб и човек се радва тогава, че люби и обича. Тук на земята, човек е на пансион и тя е най-хубавото училище. Трябва да ви дадат диплом тук, за да ви освободят, иначе и да отидете на онзи свят, пак ще трябва да се върнете и докато не го получиш, не можеш да се освободиш, т.е. трябва да се научиш да живееш добре! И колкото по-дълго живееш, трябва само да се радваш и учиш.

    ~
    Давайте любовта си на другите в най-красиви форми, като една най-красива сила в себе си. Не очаквайте да ви разбират, давайте и после ще видите резултатите, защото винаги има резултат. Няма по-хубава дружба в света от дружбата с Бога.
    Онези, които обичат Бога, у тях спор няма. Когато обичаш Бога, тогава хората ще те обичат. Бог не може да се ограничи в своята благост!

    ▲
    Човек иска да се справи с външния свят, но той не може да се справи с него, докато не се справи с вътрешния си свят. Човек така трябва да обича Бога, че да няма нужда да търси някой друг да го обича. Той само значи да ги обича, без да търси те да го обичат, има всичко и не чувствува празнота в себе си, която любовта на този или онзи човек да запълни в него. Най-голямото благо за човека е да обича Бога. Без Любов към Бога нищо не се постига. Значи, люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си. Когато призовете Бога с всичкото си сърце, Той ще ви се обади отнякъде. Сърцето си да подарите само на Бога, да бъде само на Бога и после ще може да прояви Любов към всички същества, а той самият трябва да уповава само на Божията Любов. Вие трябва първо да приемете Божията Любов и после да станете носител на Нея. Когато размишлявате върху Любовта (Бога), вие трябва да скъсате всички връзки със земното и душата ви ще се повдигне нагоре. Човек, който уповава хората да го обичат, той се отдалечава от Бога, не че е лошо хората да го обичат, нека да го обичат. Той да се радва, защото Бог се проявява чрез тях, но той трябва да уповава само на Божията Любов. Значи, най-напред трябва да работите за Бога, после за ближния си и най-после за себе си.

    Не трябва да обичате никого повече от Бога, това значат думите, че човек трябва да се самоотрече. Само Любовта е средство, с което можем да познаем същината на Живота — Бога. Който има Любов към Бога, той учи, придобива знания, става силен и тогава може да работи за Христос — Бога. За да познаете Бога, трябва да го възлюбите, защото такъв е законът: Нещо, което човек не обича, остава непознато за него. Бог ни обича, значи и ние трябва да го обичаме, а за това ни са дадени условия — да любим. Като възлюбим Бога, като го познаем, ще познаем и хората и ще ги възлюбим. Човек като обича Бога и види насреща си една форма, трябва да види в нея Божественото — красивото, да изпрати към нея една любовна струя и да си отмине. Нужна ни е Любовта към Бога, за да ни научи тя как да обичаме и да правим добро на другите заради Бога, който работи в тях, понеже те са части от цялото. Тъй че, като обичате някого, той да не ви се сърди, но и след хиляди години да държи в съзнанието си, че го обичаш.

    Вярата е път към Бога, а Любовта — общение с Него, т.е. възприемаме от Него и ставаме носители на Божественото и пред вас стои едно велико бъдеще. Като обичате Бога, ще търпите хората заради Него и ще им правите добро. Вие не можете да заставите хората да ви обичат, защото няма още у тях това съзнание. Каквото е отношението ви към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе. Ако вие имате неприятели, вие сте си ги създали, а не Бог. Те ви мразят, защото нямате правилни отношения към Бога. Ще обикнете Бога и те няма да ви мразят. Щом нямате Божественото у себе си, то всеки ще те мрази. Това е закон.
    Казано е: Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, тогава той го примирява с всичките му врагове. Човек, който има добро сърце, обича ближния си. Човек трябва да държи Бога като идеал висок в себе си и да работи. за Него. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания, нещастия и той ги издържа, без да накърни с нищо своята Любов към Бога. Значи, той е готов да пожертвува всичко заради Любовта си към Бога. Велик закон е: Че щастието на човека е в любовта му към Бога (от това зависи).

    Стремете се да виждате и в най-малките работи около себе си проявата и присъствието на Бога. Да обича човек Бога, значи да бъде сам с Него (Бога). Да обича хората, но да не образува връзки. Нашата Любов към Бога е отзвук на Божията Любов към нас. Призовете Бога, когато сте в най-голямата мъчнотия и никой не може да ви помогне. Ще видите как Той ще ви помогне. Възлюбете Бога и всичко ще придобиете в бъдеще.

    ▲
    Трябва да обичате хората не за удоволствие, а да ги освободите от най-големите им неволи (да ги избавите и да им помогнете). В Любовта няма осъждане и тя не причинява на никому зло. Светът ще се оправи най-лесно, ако хората се отнасят с любов един към друг и работят всичко с любов. Като обичате някого, стойте по-настрана, защото може да ви изгори. Никога не му говорете за любовта си.

    Да обичаш, това значи да работиш. Красиво е да бъдете естествени. Любовта разхубавява човека. Истинската Любов никога не изчезва, не ограничава и не изисква. Бог обича човека чрез хората. Може да обичате един човек само, ако го познавате. Колкото и малка да е ролята ви в живота, бъдете доволни и я изиграйте както трябва.

    ▲
    ...за да обикнете човека, хубаво е, необходимо е да намерите добрите, Божествените у него черти, а не неговите грешки. И в лошите хора има добри черти. Значи, за да обичаш един човек, трябва да намериш добрите му страни вътре в него. Всички хора да ги мислите, че са ваши ближни. Вие всички имате Любовта у себе си, но остава само да я проявите. Молете се на Бога, за да я проявите.

    Вие трябва да различавате човешката любов от Божествената и да не ги смесвате. Трябва значи, в тоя случай да изпълнявате волята Божия. Любовта тогава ще се прояви у нас. Самоотричането, доброволно а не по заповед, води към Любовта. Ангелите само като помислят за Бога отричат се от своето блаженство в рая и слизат на земята да помагат. Затова, размишлението върху Христовата Любов трябва да го считате тъй необходимо, както дишането на въздуха. Знайте, че Любовта на Бога тогава ще мине през Христос и тогава ще дойде чрез Него до вас.


    из Разговори с Учителя, Боян Боев


  5. Лъчезарна
    Молитвата е дихание в Божествения свят. Ако ти, в молитвата, не разбираш да се съединиш с Божествения свят, ти не можеш да се молиш. Молитвата не е само, за да се създаде едно приятно настроение. Но тя е начин да се свържеш с Бога. И като се свържеш с Бога, тогава Бог в тебе може да създаде в тебе нещо, което ти не можеш да създадеш за себе си. А пък мислите ни ще ни свържат с ангелите. И нашите чувства ще ни свържат с хората. Ти, като чувствуваш, трябва да направиш една правилна връзка с хората. Като мислиш, трябва да направиш една правилна връзка с ангелите. И като се молиш, трябва да направиш една правилна връка с Бога. Моленето без никаква връзка, без правене на никаква връзка, няма никакъв смисъл.

    Бог иска това, ООК, 30 август 1939 г.


    ▲
    Когато отношенията на един човек, на едно разумно същество, спрямо живота са прави, то човек се развива правилно. Животът е връзка с онова начало,от което човек изтича. Писанието казва: „Бог изпраща Духа си и оживява. Оттегля Духа си и умира.“ Значи, резултатът от отношенията между Бога и човека е живота. Казва се: „Изпраща Духа и хората оживяват.“ Когато дойде Духът, човек живее. Значи, Духът е връзка между Първото начало и човека. Животът е един резултат. Ти, като живееш, показваш, че между Първото начало и теб има една връзка – Духът. Казваме, че Духът ще ръководи, значи говорим за онова Начало, което носи живота в себе си. Някой път вие казвате, че искате да живеете. За да живееш трябва да съществува една връзка между тебе и Бога!

    Не я ограничавай!, ООК, 14 февруари 1934 г.


    ▲
    Закон е: Големите реки не се вливат в малките, но малките реки винаги се вливат в големите. Ще изкажа тази мисъл в друга форма: Малките реки се вливат в големите, а големите реки се разливат в малки. Когато говорим за разливане, разбираме един вътрешен процес, а именно: Великото, мощното, силното се разлива в малкото. Водата от Великия океан се разлива и образува безброй малки поточета и извори. Те знаят своя произход, знаят, че са произлезли от Великия океан, и искат да се върнат в него. Значи разливането е излизане, а вливането е връщане.

    Следователно някой път великото ще се разлее в тебе. Тогава казвам: Бог е разлят в нас, а ние ще се върнем, ще се влеем в Него. Казвате: „Как ще се влеем в Бога? Нали ще изгубим своята самостоятелност?“ Ако Бог благоволява да се влее и да живее в теб, защо ти да не се влееш и живееш в Него? Влееш ли се в Бога, няма да се изгубиш. Както Бог, като се е разлял в нас, не се е изгубил, така и ние, като се влеем в Бога, няма да се изгубим. Както Бог всякога се познава в нас, така и ние, като се влеем в Бога, в Божественото, ще се познаваме. И като се влеете в Бога, ще имате най-хубави условия за развитие: за четене, за музика, за изкуство – каквото пожелаете от Бога, ще го постигнете.

    Като казвам да се влеем в Бога, разбирам да ни се дадат най-добрите условия за развитие, най-добрият живот. По-добри условия от тия не могат да ви се дадат. От това благо вашите души ще се наситят, а не преситят, както при яденето; ще бъдете доволни, ще придобиете вътрешна радост.

    Ще се превърнете в радост, Съборни Беседи, 21 август 1927 г.


    ▲
    Мъчно е да се докаже, че Бог съществува отвънка. Вътрешно ти можеш да провериш, че има Бог. Ето, казано е в Писанието: „Потърсете Ме в ден скръбен и ще ви помогна.“ Мога да ви приведа много примери. Ти се намираш в трудно положение и търсиш помощ от хората. Първо иди при Източника и след това отвътре ще ти се съобщи кои са онези хора, които в дадения случай могат да ти помогнат. Само онзи може да ти помогне, който те обича. Спасението не може да дойде по друг път, освен по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината.

    Божественото седи в следното: когато си най-развълнуван, в тебе ще дойде една Божествена мисъл и Бог ще ти проговори. Тогава всичко у тебе утихва и ти се решаваш да измениш живота си. Това е Божественото начало. Но понеже човек е свободен, той пак се усъмнява и казва: може ли това малкото нещо, което ви проговори, да е Бог? Не, всеки човек, който мисли така, той е един невежа.

    ...Ти, който съзнаваш, и ти си излязъл от Бога, и ти си част от Него. Невъзможно е да отричате Бога. Ти Бога можеш да отречеш, но себе си можеш ли да отречеш? Та, ти си една малка частица от това цяло. Следователно ти можеш да отречеш Бога в Неговата целокупност, но ти, малкият човек, не можеш да отречеш Бога в себе си. Ти си прикован към Бога.

    Да се не смущава сърцето ви, Неделна Беседа, 20 май 1934 г.


    ▲
    ...вие не трябва да губите вярата си в Бога. В това няма никаква философия. Човек трябва да вярва! Да вярва в Бога, това означава да направи връзка с Него, да се прояви Божията Любов. Тази е мистичната страна на въпроса.

    С други думи казано: човек трябва да направи връзка между ума и сърцето си. Като се говори за Любов между хората, това не значи, че трябва да обичаш човека външно, но да направиш връзка с него, да му окажеш пълно доверие. Имаш ли вяра в човека, когото обичаш, тогава Бог ще се прояви в тебе.

    Същото се отнася и до обичта ви към Бога. Обичате ли Бога, ще направите връзка с Него. Щом направите тази връзка, всякаква тъмнина от ума ви ще изчезне и всякакво притеснение от сърцето ви ще се премахне. В ума ви ще се яви светлина, в сърцето ви – разширение, мир, радост и ще разберете, че Божията Любов ви е посетила. Това проблясване на светлина в ума и на радост в сърцето е признак, че вие можете да работите, да постигнете всичко, което душата ви желае. Сега, вие трябва да направите едно малко усилие, да възстановите връзката си с Бога, да възстановите вярата си към Него. Аз наричам вярата закон на хранене.

    Вярата означава правилни отношения между ума и сърцето. Щом съществуват такива отношения между ума и сърцето, в ума ще се яви светлина, в сърцето – разширение; тогава тъмните неща ще станат ясни, а неразбраните – разбрани. От този момент ще се прояви истинският живот.

    ...В света могат да стават ред пертурбации, между хората може да има безброй падания и ставания, но Бог винаги запазва едни и същи отношения към нас и казва: „Написах ви на дланта си“. Това показва, че Той винаги ни има пред очите си, Той никога няма да ни забрави. Тази мисъл трябва да остане в умовете на всички, не само за насърчение, но като велика истина.

    ...Ще дойдат изпитанията – никой няма да избяга от тях. Ако вярвате в Бога, всичко ще придобиете: ако не вярвате, всичко ще изгубите. Обаче смисълът на живота се състои във вечното постигане на Любовта.

    Недоказани истини, Рилски Беседи, 22 юли 1931 г.


    ▲
    ...ти можеш да възпитаваш един човек само тогава, когато Божественото действа в тебе. Излезеш ли от границата на Божественото в себе си, този човек става свиреп и се нахвърля върху тебе. Следователно пазете правилото: никога не престъпвайте границата на Божественото.

    ...Трябва да се даде свобода на всеки човек, да се прояви. Под думата „свобода“ аз разбирам да се даде възможност на всеки човек, да прояви Божественото в своя ум, в своето сърце и в своето тяло, да бъде полезен, както за себе си, така и за своите ближни. Като се прояви свободно, като прояви Божественото в себе си, той ще бъде полезен и за своя народ, за цялото човечество, за цялата вселена. Така седи идеята на новото учение. Новото учение, Божественото учение, което иде, има предвид да спаси света.

    Казва се в прочетената глава: „Най-голяма от всички е любовта.“ Любовта е произведение на Бога. И ако вие не вярвате в Бога, в любовта, а вярвате в себе си, нищо не можете да постигнете. Докато ти вярваш в Бога, Който живее в теб, ти можеш да постигнеш всички свои добри желания. Докато вярваш, че ти живееш в Бога и Бог живее в теб, ти си на правата страна. Но ако вярваш, че ти живееш в Бога, а Той не живее в теб, ти си на кривата страна. Ако Бог пребъдва в тебе, а ти не пребъдваш в Него, ти пак си на кривата страна. Едновременно трябва и Той, и ти да пребъдвате един в друг.

    Христос е казал тази идея: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие ще пребъдвате в мене. Тогава аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и ще ви се изявим.“ Това значи: ще ви се дадат добри условия отвън и отвътре да се подигнете.

    Събиране и раздаване, заробване и освобождение, Неделни Беседи, 16 април 1939 г.


    ▲
    Ще ви дойдат големи обезсърчения, ще кажете: „То тази работа не е за нас. Ние сме стари, външните условия са такива, при по-благоприятни условия“. Не се лъжете! По-благоприятни условия от тези няма да намерите. По-неблагоприятни ще намерите, по-лоши ще намерите, но по-благоприятни отсега няма да намерите. И после ще кажете: „Има малко време, да отложим, да си помислим“. Никакво отлагане! Никакво мислене!

    Не да прогласите света, да кажете: „Ние сме окултни ученици“, но в себе си, във вашето съзнание ще кажете: „Сега е време, този въпрос аз трябва да го реша. Сега или никога!“ И когато решиш, хората няма да знаят, няма да казваш никому, на себе си ще кажеш, на ума си ще кажеш. Има един ум, който вие само го знаете. Няма да кажеш „аз“. Не, ти ще се обърнеш към своята душа. Какво трябва да кажеш на тази душа? „С теб е Бог! Ти ще победиш! Твоята победа е моя победа.“

    Всякога ученикът трябва да признава, че Бог е в душата му. То е закон. Не признава ли великия закон... Кой е този закон? Аз онзи ден казах правилото. Аз вярвам само в един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта и в един Дух на Истината. Тъй трябва да бъде! В един Бог на Любовта, и в един учител на Мъдростта, и в един Дух на Истината. Туй трябва да бъде правило на всеки един окултен ученик! Ще се спре и ще го каже. Това правило трябва да го разрешаваме.

    Сега не мислете, че вас в окултния свят ще ви посрещнат с такива цветя. Не, много нещо ще минете, но мъжество се изисква от вас. Ще минете вътрешни борби; външните борби са нищо, те са цвете! Ще влезете в едно противоречие със себе си, ще дойдат духовни борби. Дойде ли тази борба, няма да си извадите ножа като Дон Кихот, ще се спрете и ще кажете на душата си:
    „С теб е Бог! Ти ще победиш!
    Твоята победа е и моя победа!
    Аз вярвам в един Бог на Любовта,
    В един Учител на Мъдростта и
    В един Дух на Истината.“

    Тъмното петно в съзнанието, ООК, 21 януари 1923 г.


    ▲
    Човек трябва да съзнава, че Бог е вложил Истината в него. Истината се заключава в това, да съзнава човек, че Бог живее в него и той живее в Бога.

    Ако човек не съзнава това, той ще живее в Петко, в Драган, в Стоян и ще очаква само на хората. Идете при мишките и научете един урок от тях! Те седят ли в празни хамбари? Влязат ли в някой празен хамбар, те веднага излизат навън. Обаче пълен ли е хамбарът с жито, те влизат в него и цял ден и цяла нощ църкат, вършат работа. Щом се изпразни хамбарът, те го напускат и казват: „Тук не се живее вече!“ Чудно е как хората живеят в празни хамбари! Мишката не остава в празен хамбар, а човек седи вътре, не излиза от хамбара. Казвам: живейте в пълни хамбари, където има жито, където има какво да се яде и пие. Там е смисълът на живота!

    Другояче казано: животът е там, където Бог е поставил човека. Животът е в Божията Любов, в благата, които Той дава. Животът е в Божията Мъдрост и светлина. Животът е в Божията Истина и свобода.

    ... когато човек иска да прояви Божията Любов, Бог трябва да живее в него и той трябва да живее в Бога. Това са две важни условия за изявление на Любовта. За да обичаш някого, ти трябва да проникнеш в него и той трябва да проникне в тебе.

    За пример, светлината ни обича, понеже прониква в нас. Хлябът ни обича, понеже прониква в нас. Изобщо, всяко нещо, което прониква в нас, то ни обича. Пада един камък върху нас и ни смазва. Този камък обича ли ни? Камъкът не прониква в нас и затова не може да ни обича. Всяко нещо, което прониква в човека и внася живот в него, то го обича; не прониква ли в него, не внася ли живот, то не може да го обича. И обратното е вярно. Всяко нещо, в което човек прониква и внася живот, той го обича. Не прониква ли в нещо, не внася ли живот в него, той не го обича.

    Бог прониква в нас, защото ни обича. Когато някой е тъжен, бременен, Бог прониква в него и му казва: „Не се обезсърчавай, всичко ще се оправи!“ Някой взел пръста на Бога и мисли, че само той има право на него. Никой не може да задържи Божия пръст само за себе си. Защо? – Защото този пръст е чучур на великия извор на живота, от който непрекъснато тече вода. Следователно всеки има право да вземе част от тази вода. Водата на този извор представлява великия живот на Бога, т.е. великите Божии закони.

    Когато казвам, че Бог прониква в нас, подразбирам Божия Дух. Значи Божият Дух прониква в нас и затова ни обича. Христос казва: „Който люби баща си и майка си повече от мене, не е достоен за моята любов“. Какво означава този стих? Някой казва: „Аз обичам еди-кого си, не мога без него“. Питам: ако ти искаш да влезеш в Царството Божие, трябва ли да вземеш със себе си своя възлюбен? – „Аз не мога без него.“ – Какво ще правиш, ако твоят възлюбен не може да влезе заедно с тебе в Царството Божие? – „Защо не може да дойде и той с мене?“ – Защото всеки сам влиза в Царството Божие. Обаче всеки трябва да се стреми към Царството Божие, понеже там е истинският живот.

    Запечатал е, Рилски Беседи, 8 август 1931 г.


    ▲
    Откъде произтичат престъпленията? Престъпленията произтичат от следния факт: Вие не сте мислили досега по това. Има един прост закон: Едно престъпление става, когато Бог не е в нас. Всякога тогаз ще стане престъпление. Щом Бог е у нас, никакво престъпление не може да стане.

    Дойде някой и казва: „Съгреших“. Но не е бил Господ в тебе! Обидил си някого! Не е бил Господ в тебе! Щом е Господ у тебе, ти не можеш да обидиш никого. Тогаз в тебе има разположение. Обидиш някога, тогаз ще работиш Бог да влезе да живее в тебе. Ако Бог не живее в нас, ние не можеш да се избавим от противоречия.

    Ева не можа да се избави, понеже Бог не беше с нея. И Адама съгреши, понеже Бог не беше с него. Писанието казва, че когато съгрешили, те чули тогаз, че Господ дошъл отнякъде и Господ казал: „Адаме!“ Търсел ги Господ. Господ не е бил там, когато те съгрешили. Ти не можеш да бъдеш учен, ако Бог не е с тебе. Ти ще се заблудиш в знанието.

    В Любовта е същото. Всичко, каквото вършиш, ако Бог не е с тебе, ти ще се заблудиш. Тогаз как ще познаеш, че не си в заблуждение? Когато разбереш своя живот и почнеш по-малко да грешиш. Когато почнеш право да мислиш, право да чувствуваш, когато имаш прави усети, прави влечения, прави чувствувания и прави стремежи. Изведнъж няма да дойде, а постепенно. Ще те вика Господ: „Адаме!“ Иване! Иванчо! Ще дойде вечерно време. Ти ще Му кажеш: „Господи!“ Няма да се извиняваш. Ще се изповядаш! Всяка вечер Господ ще те повика. Ти като видиш, ще излезеш. Няма да кажеш: „Гол съм!“ Няма да кажеш: „Нямах знание!“ Ще кажеш: „Направих голяма грешка. Много съжалявам. Искам да я изправя сега. Само с мен не постъпвай така, както с Адама постъпи. Ти си направил всичко добро, но аз не разбрах Твоя закон. Сега го разбирам добре. И тая жена, която ми даде е много добра, но аз не я разбрах.“ Като кажеш така, Господ няма да те изпъди от рая. Жената върши същите погрешки. Жената казва: „Защо ми даде Господ този мъж?“ А мъжът казва: „Защо ми даде Господ тая жена? Тези деца защо ми даде?“ Тогаз ще излезеш из рая навън. Нищо повече!

    ...Сега, ако ме слушате по закона на Любовта, вие ще разберете работите. В Любовта всички неща имат смисъл. В Мъдростта, всички неща имат смисъл. И в Истината всички неща имат смисъл. Вън от Бога е безсмислието на живота! Там е адът, там е нещастието. Там е неразборията. И трябва да се стремим да дойде Бог да живее в нас. И ако не е Бог в теб и да искаш да направиш добро, не знаеш как.

    Усет, увлечение, чувство, стремеж, ООК, 14 октомври 1936 г.


    ▲
    Най-първо вярвайте в света, че всичко в света има един вечен ум, който работи в човешката душа. Бог е, Който работи в нас, и силата на човека седи в слушането, в приложението. Ако човек не слуша този вътрешен глас, ако той не прилага онова, което му се казва, той не може да има никакво постижение отвън. Ако ние оставим нас да ни съдят отвън, постоянно да ни правят забележки. Със забележки човек никога не може да се оправи. Човек се поправя, когато слуша единствено Божественото, което му говори в него. И туй Божественото той го прилага. От това зависи развитието на всеки един човек в света. Дали е той Христос или не, е безразлично. Дали е майка или син, или слуга, който и да е, който слуша това Божественото в себе си, което говори в него, може да стане подигане. Така трябва да вярвате.

    Божествено ръководство, ООК, 7 юли 1937 г.
  6. Лъчезарна
    Съвременните хора се оплакват, че не успяват в живота си. Неуспехът им се дължи на факта, че не прилагат това, което са научили. Всяко нещо, което не се прилага, се вкисва. Същото се отнася и до знанието. Всяко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да чупи главата си. За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят. Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го добре. Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастен, и като стар. В първо отделение детето изучава числата от 1 — 20, но като стане виден математик, той си служи със същите числа, само че ги взима в различни комбинации. В първо отделение детето изучава азбуката; като стане виден писател, той си служи със същите букви, но ги съчетава в срички, в думи и т. н. Колкото по-добре ги съчетава, толкова по-добър писател е той.

    И тъй, знайте, че и най-простите идеи имат приложение в живота: в умствения, в сърдечния и във физическия свят. Има известни мисли, които представят азбука на Божествената наука. Ако не знае тия букви, човек не може да изучава Божествената наука. Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите от азбуката на нещата. Всички езици, всички изкуства започват с буквата „а“. Каква мисъл представя буквата „а“? — Аз живея. — Наистина, по-важно нещо от живота няма. Всички неща са възможни, само когато има живот. Без живот нещата са непостижими. Каквото е буквата „а“ за писателя, каквото е числото „едно“ за математика, такова нещо представя думата „живот“ за всяко живо същество. Буквата „а“ и „единицата“ съставят елементи на човешкото съзнание. В Божествения свят, обаче, първата буква на азбуката е думата „живот“. Който е научил тази буква, той е ученик в първо отделение на Божествената школа. Който се е научил да пише, да прилага първата буква на Божествения език, той може да живее правилно.

    ~
    ... като ученици, вие трябва да схващате живота в неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука. Живот има само в съзнанието. Живот има само там, дето съзнанието е пробудено. Следователно, само онзи човек живее, който има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живее механически.Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание. Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл. При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини.

    Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина? Качването и слизането са състояния на съзнанието.Някой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е слязъл много ниско. И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност. Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане. И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане. Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си. И животът сам по себе си е неизменен. Той представя една основна буква — буквата „а“ — първата буква на Божествения език.

    ~
    Както и да пишете буквата „а“, с каквито и знаци да я изразявате, тя се изговаря по един и същ начин. Тъй щото, когато се казва, че животът може да се подобри, това е крива идея. Сам за себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси само, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се връща към Него, затова по същина той е абсолютно чист.

    ~
    Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, неизменни и животът му не се изменя. Измени ли той отношенията си към Бога и към ближните си и животът му се изменя, в смисъл, приема чужди елементи в себе си, които намаляват неговата чистота. При това положение човек приема в себе си повече или по-малко живот.

    ~
    Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира. Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пътя си, но по никой начин не спира движението си в зависимост от това, какви предмети среща. Някъде изворът се движи по-бързо, някъде по-бавно, но непрестанно се движи. Следователно, каквото и да срещнете на пътя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си. Спрете ли се на едно място, има опасност във вас да се образува блато или да стане голямо бълникане, вълнение, каквото става в морето. Тогава нищо друго не ви остава, освен да потърсите някой учен човек да пробие някъде дупка, да отвори пътя ви, отново да почнете да се движите.

    Сега, каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, отклонявания в живота ви, докато най-после дойдете до първичния живот, от който някога сте се отклонили. Влезете ли в Божествения път, от който сте се отклонили, вие ще се освободите от всички мъчнотии и страдания.

    — Какъв е Божественият живот? Как се живее в този възвишен свят? — Докато човек задава такива въпроси, той не може да се ползва от този живот. Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище и започва да пита кога ще свърши. Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик. Щом влезе в училището, ученикът трябва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, това не трябва да го интересува. Това са човешки работи. Като ученик той не трябва да се стреми към отличие, но към съвършенство. Каквото знае, да го знае в съвършенство, да може да го прилага. Да изучаваш живота, това значи да изучаваш първата буква, която ще ти помага да се справяш с всички мъчнотии, с всички болести. Запример, хората често страдат от хрема и не могат да си помогнат.

    ~
    Човек трябва непрестанно да мисли, да се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат да покварят неговата кръв. Да мисли човек право, това значи да владее граматиката добре, да знае къде да поставя думите. Не знае ли да поставя думите на място, човек ще прави такива погрешки, каквито правят децата в училището.

    Като е дошъл на земята, ако иска да не греши, човек трябва да съзнава отде е дошъл и накъде отива. Човек е излязъл от Бога и отива към Него. Това значи: човек е излязъл от великото, Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него. Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои. Когато познава и разбира приятеля си, човек не се безпокои. Щом не го разбира, той постоянно се безпокои да не го излъже някога. Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно да се развивате, без страх и съмнение. Първата буква на думата „живот“ на славянски език представя елипса, с два диаметъра. Елипсата в живота не е нищо друго, освен яйце, което може да се пукне и да излезе от него пиле. Щом яйцето се пукне, от него излиза животът.

    Животът е съставен от няколко елемента, които отговарят на буквите, от които се състои тази дума: Ж — означава пропукване на яйцето и излизане на пилето. Буквата И означава посока на движение на самия живот. Буквата В означава деление на кръга с един от неговите диаметри. Буквата О означава условия, които се крият в Божествения живот. Двата диаметъра на този живот се крият в буквата Т. Като изучавате елементите на думата „живот“ ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени. Те се основават на вътрешни закони на Битието. Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно. За него всяка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота. Той вижда, как едни течения слизат, а други се качват. Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквите, той е в положението на ученик от първо отделение, на когото учителят преподава нещо по дескриптивна геометрия. Той гледа, чува, но нищо не разбира.

    Като слушат да се говори за живота, за елементите му, мнозина мислят, че това са празни работи, някакви фантазии. — Животът си служи с фантазии. Без фантазии животът не може да работи. Преди да е постъпило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са казвали. Щом влезе в училището, учителят започва да разкрива букви и числа и детето се връща у дома си с фантазии. То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си. То задържа в себе си онова, което е получило от родителите си, но и новото приема.

    Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте. — Как ще живеем? — Или като светия, или като грешник. В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грешник — от него зависи. Усъмни ли се в Бога, човек моментално става грешник. Повярва ли в Бога, той веднага става светия. Една светла мисъл прави човека свят. Една тъмна мисъл прави човека грешник. Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти.

    Първата буква, ООК, 6 март 1929 г.



  7. Лъчезарна
    Човешкият живот има смисъл само когато човекът го разбира. Говоря за живота като едно велико благо, чрез което Бог се изявява и всичкото бъдеще на човека зависи от разбрания живот. Един живот, за да се разбере, има известни условия. Да кажем, че в човека има желание да ходи, но ако няма просторно място, накъде да ходи? Да кажем, че светлината пътува. Но за светлината трябва една обширна вселена. Живот без мисъл няма изражение. Мисълта е равна на светлината. Живот без свобода не може да се изяви. И живот без Любов не може да се осъществи.

    ~
    Когато говорим за Любовта, ние подразбираме светлината в човешкия ум. Щом мислиш – Любовта е проникнала в ума ти; щом има топлина в сърцето ти – топли чувства, Любовта е проникнала в сърцето ти; щом си здрав, Любовта е проникнала в тебе. Болестта, болните хора показват безлюбие. Хората, които не мислят /има/ безлюбие, хора, които не чувстват – има безлюбие. Те не могат да очакват нищо в света.

    Аз говоря за Любовта като единствена сила, с която човек може да постигне всичко онова, което желае; може да постигне всичко онова, което мисли; и може да постигне всичко онова, което чувствува.

    ~
    И ако вие погледнете ръката си ще видите, че Бог е положил всички закони на ръката ти. На ръката ти са написани и Любовта, и Мъдростта и Истината. И Библията е написана на ръката ти. Но много ситно е написано на ръката. И сега, това което го наричат врачуване, за да добиеш това знание, трябва да отидеш при някого, за да ти каже твоето бъдеще. Аз да ти кажа: Ако сте лишени от Любовта, голямо страдание ви чака. Ако сте лишени от Мъдростта, голямо страдание ви чака и ако сте лишени от Истината, голямо страдание ви чака. Такива страдания, които вие още не сте сънували! Ти казваш: Какво ще правя? Ако сте запознат с Любовта, очаквате най-големи блага които човек не може да си представи и въобрази! Ако сте запознати със знанието и с плодовете на знанието, най-големи блага те очакват; и ако сте запознати с Истината – също.

    ~
    Бог вложи закона на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина в човека, да обича човек Любовта отгдето живота иде, да обича знанието и да обича свободата, да не изнасилва никого.

    Някой пита: как се служи на Бога? – За да служиш на Бога, не изнасилвай човека, неговата мисъл, остави го свободен в неговата мисъл, в неговите чувства и в неговите постъпки. Ти казваш: Чакай да го просветя. Не сме ний, които просвещаваме хората. Бога е Който просвещава хората чрез нас. И ние всички трябва да бъдем проводници на Неговата Светлина, и Неговата Топлина и на Неговата Сила. Ще мислим, че всеки човек излезнал от Бога,а пък щом излезнал от Бога, носи Любовта; щом излезнал от Бога носи знанието, съдържанието. Щом излезнал от Бога, той носи свободата. А това знание е потребно за всеки един човек.

    ~
    Господ казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Този път е в нас сега, Бог е вътре в нас. Казва Господ: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“ вътре в тебе. Всеки, който познава този Път, тази Истина и този Живот, ще има всичките Божии благословения!

    ~
    Божието благо се възнаграждава пак с Божие благо. Има карма и Дихарма. Думата Дихарма има ватански корен, която има връзка с българската дума Дар. Дихарма е това, което християните наричат: БЛАГОДАТ. Това е Дар. Щедро дава един извор! Но ако ти пиеш от тази вода и не благодариш на Бога, няма да те ползува. Човек да благодари за извора на Бога. През целия път той да разправя за този извор. А пък болният, който пие от тази вода и не благодари на Бога, не се ползува. А пък другият, който благодари оздравява.

    Ние съвременните хора трябва да благодарим на Бога за най-малкото Божие благо, за най-малкия светъл лъч. Трябва да благодарим за един извор, за едно цвете, за най-малкия добър поглед, с който те е погледнал някой.

    Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Пътят, чрез Който знанието идва; Истината, чрез която свободата идва; Животът, чрез който Любовта идва. Това е Новото, което Бог изпраща сега в света. И тогава ни нарича Свои Синове и Дъщери ако вървим по пътя на Любовта, по пътя на Мъдростта и по пътя на Истината.

    Сега, няма да ви казвам Бог да бъде с вас. Вие сте в Бога. И оставете Бог да действува във вас. Слушайте Бога. Слушайте Го във вашия път. Щом слушаш и направиш нещо, ти си радостен – правилно си постъпил и щом направиш нещо и не се усещаш доволен, то има някакъв малък дефект в постъпката ти – не си постъпил правилно. Когато извършиш Волята Божия добре, всякога си радостен. А когато не я извършиш добре, Бог не те осъжда, но ти казва: „Поправи се, поправи тази погрешка“.

    Учителя, из Новото в живота, 22 март 1944 г.


  8. Лъчезарна
    Ако ви накарам да определите думата „любов“, какво бихте казали? Когато проявявате Любовта, изпитвате приятност под лъжичката, но Любовта не е усещане. Тя изпълва душата и като влезеш във връзка с нея, ти чувстваш пълнота и влизаш във връзка с цялата Вселена. В нея мислиш правилно, чувстваш правилно, действаш правилно. Това е Любов! Престанеш ли да мислиш, чувстваш и действаш правилно, никаква любов нямаш.

    „И ангелът срещна жените“ – Кой ангел? – Ангелът на Любовта. Казва: „Зная кого търсите, онзи, разпятия човек.“ – Кой е той? – Ешуа, Исус – криво е предадено Неговото име. „Вие, казва, търсите човека на Любовта. Той бил мъртъв, а сега е жив.“ – Допреди Христа всички са били под знака на смъртта; Любовта не е могла да се прояви. Даже в сегашно време, като говорят за Любовта, хората още не я разбират. Де е Любовта, братя и сестри? Най-малката обида, и вие сте готови да се нахвърлите на брата си с най-големите грубости. Не че го прави нарочно, но от препълнено сърце говори човекът. Някога аз ви обиждам нарочно, да изпитам Любовта ви. Като вземете ябълката, понатиснете я да видите какво ще излезе от нея. – Сладчина. – Като бутнете една змия, какво ще излезе? – Отрова. – Като бутнете една бомба, какво ще произлезе? – Смърт.

    ~
    Казва се в стиха: „И ангелът рече на жените“. – Защо рече на жените, а не на мъжете? Бог говори първо на сърцето. Той казва: „Сине мой, дай си сърцето!“ – Жената сърце ли е? Всеки мъж и жена имат сърце. – Значи, най-напред невидимото, вечното почва да говори на сърцето. Него търсите вие – проявената Божия Любов.

    Казват: „Любовта е лъч“. – Не, Любовта не е лъч, защото всеки лъч има начало и край, а Любовта няма нито начало, нито край. Тя се проявява навсякъде, прониква и обхваща всичко. Тя никога не се отлъчва, нито се излъчва; нито влиза, нито излиза. Често казват: „Изгубих любовта си“. – Не се лъжете. Онзи, който казва, че е изгубил любовта си, никаква любов не е имал, нито е придобил. Любовта не се губи, не се придобива. Светотатство е да казваме, че придобиваме и изгубваме любовта си. То значи да придобием и изгубим Бога, Който не е наша собственост. Аз говоря на учениците, които мислят, че имат дълбоки философски разбирания. Който мисли така, той е далеч да разбере дълбочината на Царството Божие и онези ангелски мисли, които могат да се схванат само с ангелски умове, а не с такива като нашите.

    Бога не можете нито да Го придобиете, нито да Го изгубите. Как ще придобиеш това, в което живееш? И как ще изгубиш това, в което си ти? Това, което наричаме придобивка, то значи, че си дошъл в съгласие с Бога. – „Изгубих го“ – то значи, дошъл си в разногласие с Бога, т.е. изгубваш връзката, която сега съществува между тебе и Бога.

    „Ангелът срещна жените.“ Той ви среща и днес. Аз зная какво търсите. Вие търсите щастие. Кой от вас е щастлив? Аз бих желал да срещна щастлив човек. Наричам щастлив онзи, на когото душата е пълна с Любов. Той е като извор, постоянно извира. Аз говоря за големите извори, те образуват пълноводни реки, които напояват нашите поля и градини. Това значи да имаш връзка с Бога.

    ~
    „Зная кого търсите.“ Всички трябва да направим усилие, за да създадем Божествени условия за работа; да схванем Божествената Любов, чрез която Бог се приближава към нас. Ако Бог те намери буден, когато дойде при тебе, ти ще израстеш като семето, ще се развиеш и ще дадеш плод. Но ако не те намери на място и буден, ти ще изгниеш и няма да дадеш плод. Такъв е Божественият закон.

    На онези, които Го чакат, Бог дава живот, а онези, които спят, слизат надолу и изгубват условията. Господ не иска това, но вследствие на нашата немарливост ние слизаме в по-гъста материя, дето се образува по-голямо търкане, явява се огън. Семенцата ще изгорят при този огън, животът ще се развали, ще дойде смъртта. Когато човек влезе от по-гъста материя в по-рядка, очаква го смърт; и обратно, от по-рядка материя, като влезе в по-гъста, пак го очаква смърт – същият закон.

    Сега ни говори ангелът: „Зная кого търсите“. – Какво трябваше да направят жените? – Да го хванат за ръцете и да го питат: „Къде е Той – Този, Когото търсим?“ А те се уплашиха. Трябваше да хванат капака на гроба с двете си ръце – с Любовта и Мъдростта – и да го питат де е Той. И ангелът, като видеше тяхното усърдие, щеше да се усмихне и да каже: „Елате с мене“. Той щеше да ги поведе не нагоре, а по пътя към Него.

    Търсенето е добро нещо. Търсете богатство, знания. По-добре е да работите, отколкото да се лените. А сега: „Това не искаме, онова не искаме“. На всички трябва нов стремеж. Душата трябва да се стреми да реализира нещо в този свят.

    Прав е светът да търси щастие. Ние не можем да отречем тази дейност на света; тя е на мястото си. Който не е свършил работата си, изпращат го да я довърши. Светът е университет. Едни влизат, други излизат от университета. Тези, които не са го свършили, пак се връщат да го довършат. Там ще намерите разпнатия Исус, в този университет преподава Той – при най-трудните задачи, при най-трудните условия. Там ще Го намерите.

    Учителя, из "Разпятаго търсите", Неделни Беседи, 10 юни 1923 г.


  9. Лъчезарна
    Всичко седи в онези светли мисли, които всеки ден добиваме, онова светло чувство, онези светли постъпки. То е великата радост, те са вечните блага, които славят човека. Всяка светла постъпка те слави. Тя е, която те обича, тя върви с тебе. Една светла мисъл, тя е, която върви с тебе. Те са, като заминаваш за другия свят, те идат като свидетели. Тия, които идат против тебе, те не са които те обичат. Светлите мисли, светлите чувства, те са богатството на човека, те са неговата култура, те са неговата сила.

    Затова Христос говори, като казва: ако не се родите от вода и Дух. И казва тогава: „Господ толкова възлюби света, че даде Своя Син единороден.“ Аз виждам всеки ден Божията любов. Светът както е направен, както изгрява слънцето, както изгряват звездите, както растат растенията, както текат реките, както духа вятърът, всичко туй за мене е проявление на Божията любов. Онзи, тихият вятър, който милва главите, лицето; онази, тихата светлина, която прониква в очите; онези хубавите плодове, които утоляват жаждата; водата, която утолява жаждата – навсякъде виждам Божиите блага. Някой път забравяме, и търсим къде е Господ...

    ~
    Всяка сутрин, като стане човек, трябва да мисли да предизвика светлия образ на Бога. Всяка сутрин, като стане, да предизвика онова топло чувство в сърцето. Всяка сутрин, като става човек, да си представи най-хубавата храна, която Бог му изпраща за неговата душа.

    Като сте станали днес, да се радвате, че Господ ви е определил една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава храна за душата ви. Да се радвате за тия три блага. Вие в дадения случай забравяте, че мислите за други работи. Като дойде светлата мисъл, като дойде светлото чувство, като дойде светлата постъпка във вашата душа, тогава мислете за други работи, и животът ще бъде уреден.

    Учителя, из Любов и обич, Неделни Беседи, 7 юни 1942 г.


  10. Лъчезарна
    Един богат американец, като му дотегнал американския живот, отишъл в Африка за развлечение. Той, като се върнал в Америка описал в една книга своето пътешествие. Като бил на едно място вижда насреща му един лъв. Лъвът се спуща така, че нямал никаква възможност да извади пушката и да се защити. Но в този момент чува гласа на майка си, която му казва: „Имаш кибрит в джоба си, наоколо има суха трева, драсни една клечка да се запали тревата и ще се освободиш.“ Той извадил кибрита, запалва тревата и лъвът избягал. Значи да бяга няма време, да се състезава работата е изгубена, сега му трябва една кибритена клечка да запали тревата и да бяга лъвът. Тази кибритена клечка, това е мисълта, ума на човека. Не разчитайте на вашите крака, не разчитайте на вашата сила. Най-добрият метод е да разчиташ на своя ум. Аз виждам, всички погрешки на хората се дължат, че те разчитат някой път на краката си, на бягането. Или някога разчитат на силата си, на състезанието. Но най-износният път е да разчиташ на своя ум. Защото ако този нямаше този кибрит в джоба си, той щеше да плати с живота си. Значи, туй което може да избави всички хора от всички противоречия, то е човешката мисъл.

    Казвам сега тия неща, защото искам да ви наведа да знаете защо ви е знанието. Знанието е потребно да ви избави от смъртта. Другояче, ако нямате знание, вие сте изложени на големи опасности. Светът е пълен с опасности. Всеки ден, ако вие не мислите, вас ви гони нещастието. Най-голямото нещастие, което ви очаква е смъртта. Казвате: „Защо трябва да се учи човек?“ Човек трябва да се учи да развива ума си, да може да разрешава онези противоречия, които ще се явят в живота най-естествено.

    ~
    На всинца ви трябва едно вътрешно съзнание, трябва едно вътрешно разбиране, единение. Духът е онова разумно начало, което учи хората да разбират законите на материята. За пример, ако вие на един човек дадете един скъпоценен камък, това е материя. Ако му дадеш злато, пак е материя. Но ако разбираш законите, на всеки човек ще знаеш какво даваш. Ако искаш ти да образуваш приятел, давай скъпоценни камъни, злато, сребро. Ако искаш да си образуваш неприятели, дай нечиста материя, дай вкиснал плод, един мухлясал хляб, някои скъсани обуща, скъсана шапка. Ако искате да си създадете неприятели в живота, тогава давайте нечистотии. Давайте най-хубавото, което е в материята, него давайте. Вие, като намерите някой скъпоценен камък, скриете го, държите го него за себе си. Имате една идея, държите я за себе си. Втората скъпоценна мисъл дайте я навън. И в умствения и в чувствения свят, втората мисъл, второто чувство, пратете го навън. Или пък научете някой човек как да живее. Да научите един човек как да чувствува правилно, то е цяло изкуство, да научиш един човек как да живее.

    ~
    Казваш: „Не ми се живее.“ Че къде ще идеш, кажете ми? Щом не искаш да живееш, като човек, аз да ти кажа какво ще стане. Щом се откажеш като човек да живееш, до тебе е вече едно говедо. Ще те пратят като говедо да живееш, ще те пратят още по-долу. Ще започнеш да се повръщаш назад. Това е странствуването на душата. Никой не може да изчезне. Ако не си доволен от положението, което имаш, ще ти дадат още по-нисш живот. Когато започнеш да ставаш доволен, тогава ще започнат да те повръщат напред. Казва някой: „Мене ми дотегна, не искам да живея.“ Аз вече зная къде ще иде.

    ~
    ...идеята е ясна. Не да говорите, ще учите. Всичко каквото можете да придобиете, не спирайте да казвате, че не ви трябва знанието. Знанието е онова до последния час да се учите и на умиране да учите, защото и знанието трябва в другия свят, трябва повече знание.

    Ако влезете в другия свят трябва да знаете законите. Там ще започнете да употребявате астралното тяло като малко дете. Като се освободите от вашето астрално тяло, трябва да разбирате законите на вашето умствено тяло. Така ще започнете. Като се освободите от умственото тяло ще започнете с причинното тяло. А пък ако влезе в туй, което индусите наричат нирвана, то е блажено състояние, дето човек се слива с цялото. Но то не е за вас. За него ви трябват хиляди и хиляди години още.

    Сега най-малко изучавайте вашето физическо тяло; вашето сърце, астралното тяло; изучавайте вашия мозък, вашето умствено тяло. Някои говорят, че мозъкът представлява умственото тяло на човека. Симпатичната нервна система представлява астралното тяло. Физическото тяло представлява цялото тяло. Ти трябва да проучаваш законите на всяко тяло. Има съответствуващи мисли и желания и постъпки. Човек е цял свят, той трябва да се проучава. Някой път ще дойде някаква мисъл неспокойна, не мислете, че то зависи от вас. То е посторонно. Научете се да се самовладате. Всеки един от вас трябва да стане силен.

    Не да се отречете от физическия живот, но направете вашия физически живот сносен за живеене.

    Само Божията Любов носи пълния живот!


    из "Дух и материя", МОК, 21 февруари 1936 г.



  11. Лъчезарна
    Красивата страна на живота е да оцени човек това, което има. Има две страни на живота: едната страна е външна, а другата страна е вътрешната. Тези две страни съставят едно цяло, но засега, в сегашното развитие на човечеството, външната страна се счита за най-важна. Там произтичат всичките спорове. Там има и гонения, и недоразумения. Недоразуменията съществуват още от началото. Човек сам е недоволен от това, което има.

    ~
    Когато се говори за Бога, [за] Любовта, хората разбират само външната страна на живота. Във външната страна хората са успели много повече, отколкото във вътрешната страна. Когато дойде да мислим за вътрешната страна, ние мъчно можем да съгласуваме външната с вътрешната страна. Понеже не са един или двама, които живеят на Земята, а са хиляди и милиони хора, с които трябва да съгласуваме своите мисли и желания.

    На пръв поглед може да се разглежда животът на Земята като училище, като практическо училище, в което човек е дошъл да се учи, но той не може да се учи, докато не живее. Някой път ние смесваме живота с човека. Можете ли да мислите за онова, същественото, което съставя човека? Човек не е водата, която възприема, не е храната, която възприема, не е въздухът, който възприема, не е светлината, която приема: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът.“ Бог е Път, Истина и Живот. Но туй е външната страна на живота. Има една вътрешна страна и в този път трябва да ходите.

    ~
    Сегашното човечество, този път, в който се движи, е път на големи противоречия – и външно, и вътрешно. Аз вземам външния обществен живот и вътрешния, духовния, религиозния живот само като символи за изяснение на тази идея. И в религиозно отношение човек се намира в едно вътрешно противоречие. И в обществено отношение се намира в едно вътрешно противоречие. Нито външно човек е дошъл до положение да се примири, нито вътрешно; също и народите, нито външно, нито вътрешно са дошли до едно истинско управление. Щом се образува едно общество, колкото и малко да е, пак се нуждае от едно вътрешно управление.

    Ето, аз забелязвам, когато искам да изнеса някои работи, колко е мъчно да се говори. Да се говори истината не е мъчно, но мъчно е да се разбере, да се приложи тази истина. В човека има едно хубаво чувство. Всеки човек иска да мислят добре за него, да го обичат. Туй е смисълът на живота, прав е той. Но казвам: Човек трябва да има духовни условия, при които да живее. Да ви обичат, туй подразбира външните условия на живота, т.е. и хората да имат добро мнение за вас. Туй е външната страна на живота, тя е потребна. Защото, ако Слънцето не те обича, ако въздухът не те обича, ако водата не те обича, ако хлябът не те обича, тогава ти ще се намериш в едно трудно положение. Че, ако въздухът не те обича и не иска да влезе в тебе и каже: „Аз на гости навсякъде ще вляза, но у тебе не бих дошъл“, какво ще правиш тогава? Той ще каже: „Може и без въздух.“ Не, ти ще почнеш да се задушаваш, ще почнеш да страдаш. Ако водата каже, че не иска да влезе в тебе, жаждата ще дойде. Ако хлябът каже, че не иска да дойде в тебе, гладът ще дойде. Ако светлината каже, че не иска да дойде при тебе, слепотата ще дойде.

    Това са изяснения, върху които човек трябва да мисли. След като разреши тези въпроси, тези мъчнотии, които са елементарни за външния живот, човек ще дойде до друга една вътрешна мъчнотия: кого да обича и кого да не обича? Ти в себе си не можеш да разрешиш кого да обичаш и кого да не обичаш, кого да избереш за свой приятел и кого да не избереш. Казвате: „Казано е да обичаме всички хора.“ Може ли всички хора да се обичат? Питам: Всички хора в началото колко бяха? Вие се смущавате как да обичате всички хора? Нали сте учили в училище как се привеждат дробите в еднакъв знаменател. Привеждате тогава. Колко души имаше в училището? Двама. Та, когато се казва: „Обичай всички!“, подразбирай: „Обичайте двамата, от които всички хора са произлезли.“ Хилядите листа не представят още хилядите дървета. Това са части от цялото. Цялото човечество представлява две единици. Значи двама души представляват цялото човечество. Или, може да кажем, че цялото човечество е един дом от баща, майка и син, а някой път е от баща, майка, син и дъщеря. Те са емблеми на човешкия живот.

    ~
    ...когато ние говорим за любовта към Бога, ние разбираме единствения закон, който съществува в света. Да любиш Бога, туй е великият закон на битието! Не се стремете да разберете какво нещо е този закон. Той всякога ще остане неразбран, той не може да се разбере, но може да се приложи. Защо трябва да обичаме Бога? Ако ти не обичаш Бога, ти ще изчезнеш; ако ти не обичаш Бога, ти не можеш да се проявиш. И ако речеш да се проявиш другояче, без Бога, ти ще бъдеш най-нещастният човек на света. Може ли да питате: „Защо трябва да ходя, защо трябва да гледам, защо трябва да дишам?“ Казвате: „Не може ли човек без да ходи?“ Не може. „Не може ли човек без да диша?“ Не може. „Не може ли човек без да се храни?“ Не може. Тези са съществените неща, които изясняват друго едно противоречие в живота.

    ~
    Някои хора са забравили Бога. Човек може да забрави Бога, тъй както един син може да забрави баща си, майка си. И кога може да забрави? Той се влюбил в една мома и тя му казва: „За баща си и за майка си не искам да мислиш. Ще отидем далеч от тях. Нали знаеш, баща ти е такъв...“ Някои снахи не искат ни при свекър, ни при свекърва да живеят. И синът със своята възлюблена не прави спор за нищо, той си е намерил една другарка – Ева.

    Първият човек имаше също една Ева, тя му даде следния съвет: „Какво си тръгнал по ума на Баща си, какво ще Го слушаме? Да пристъпим този закон, и из рая може да излезем навън!“ Какво ще слушаме, можем да се отдалечим от Бога и после се питаме защо идват страданията. Защото хората не обичат Бога. Един човек, който не обича баща си, той и тебе не може да обича. Един човек, който не обича майка си, той и тебе не може да обича. Един човек, който не обича и брата, и сестра си, и тебе не може да обича. Ти гледай човека – ако той обича баща си, майка си, брата и сестра си, той може да ти бъде приятел. Под думата „приятел“ аз разбирам човек, който има правилно отношение към баща си, майка си, брата и сестра си. Това е приятелство. И всеки, който няма тези отношения, той не може да ти бъде приятел. Защото приятелството е основано на предшествуващи причини. Питам: Ако баща ти, ако майка ти, ако брат ти и сестра ти не бяха вложили тази любов в тебе, щеше ли да съществува любов на Земята ?

    Изисква се едно по-дълбоко разбиране за тези неща. Като проповядвам за някои хора идеята да обичат Бога, те казват: „Аз обичам Бога и никого другиго. Аз изпълнявам Неговата Воля.“ И гледам, тия хора започват да се отнасят с презрение към другите. Но аз им казвам, че хората около тях представят външната страна на Бога. Да обичаш Бога, това значи да виждаш всеки човек в лицето Божие. Само тогава ти ще бъдеш най-щастливият човек! Щастието седи в любовта. И вие казвате, че любовта причинява страдания. Вярно е, но неразбраната любов причинява страдания, а разбраната любов носи в себе си щастие.

    ~
    Ако хората не могат да живеят помежду си, това са грешни хора, всеки човек живее само за себе си. Аз може да имам всичкото най-добро желание към хората, мога да ги обичам, но какво мога да направя с това? Като човек аз нищо не мога да допринеса на тези хора: хляб не мога да им дам, вода не мога да им дам, въздух не мога да им дам, светлина не мога да им дам. Тези неща не са мои. Тези неща Бог им е дал. Най-голямото престъпление, което хората сега правят, е, че продават Божия хляб, Божията вода, Божието Слово.

    ~
    Ще постъпваме тъй, както Бог постъпва. Бог е дал хляба даром, водата даром, въздуха даром, светлината даром и живота даром. Единственото нещо, което Бог изисква от нас, то е да живеем добре. Това се изисква навсякъде. И добрият живот не може да се постигне по никой начин, освен с любов към Бога!

    ~
    Първото нещо, което ви трябва и което ще ви даде един вътрешен мир и една почивка, то е Любовта в нейните нови разбирания. И аз ще ви представя само в една картина: Представете си, че вие сте един затворник, седели сте 4–5 години в затвора, но не сте видели нито лъч от Слънцето, нито чист въздух сте имали, нито чиста вода. Но ако се отвори един малък прозорец и видите Слънцето, знаете ли каква радост може да принесе тази светлина? Още нямате тази опитност. Разправят за едно американско магаре, което живяло 5 години в един рудник долу, в земята, и носело каручките, а там било тъмно, че като го изнесли след 5 години отгоре, отвънка, че като викнало магарето, зарадвало се, скачало, търкаляло се това магаре. Този рев, това търкаляне е голяма радост.

    Така и ние трябва да се зарадваме от тази светлина на живота. Трябва да излезем от лошите условия на живота. Там, в рудника, щастлив живот не може да има!

    Единственото нещо, което може да ни изведе от тъмния рудник, то е Божията Любов. Без любов не може да се постигне нищо. Тя ще надделее над всички мъчнотии. Божията Любов трябва да влезе като една мощна сила, да обнови живота ви, да преодолее всички мъчнотии; тя е спасението, което трябва да стане. Свободата, която човек трябва да има, светлината, която човек трябва да има, животът, който трябва да има. Човек трябва да разбере чрез тях новата любов.

    Не се смущавайте за живите и за мъртвите; не се смущавайте, че едни са будни, други спят! Които спят, си почиват, а които са будни, работят. И едните, и другите нека си свършат работата. Не е лошо човек да спи и не е лошо човек да работи. Нека си работи, като се умори, да иде да спи. Умрелите, като си починат, ще дойдат на Земята, а живите ще идат на техните места. Няма нищо.

    Говоря ви за една истина неотвлечена. За слепия човек светлината е далече. Но далече ли е светлината? Тя е до него. Да се отворят очите му, той веднага ще стъпи до светлината. Глухият до звука е далеч, но щом се отворят ушите, чува. Любовта е близо до сърцето на човека, стига човек да отвори, да възприеме тази любов. Хора, на които слухът е отслабнал, трябва да им се вика много силно, да чуят.

    При новата любов се изисква най-тихото говорене, да можеш да схванеш веднага, да разбереш какво иска да каже тя. Само като си помръдне човек устата, да чуеш. Дотолкова чувствително трябва да бъде сърцето на човека на Любовта. Не да напуснем сегашния живот, не да напуснем сегашните условия. От сегашния живот, като от училище, трябва да научим нещо. Човек не трябва да бяга от живота! След като е свършил училището, ще го напусне. Той има право, но преди да е напуснал училището, той трябва да научи всичките предмети, които има в училището, всичкото знание, което е потребно за неговия живот, трябва да го придобие.

    ~
    Това е голямото противоречие, което ние сега опитваме – учим как да се живее. Учим, учим и все оставаме ненаучени. Един ми казва: „Да ти кажа, Учителю, мене ме е страх да идвам на твоите беседи. Почнах да се боя. Колкото пъти съм дошъл, все за мене говориш. Нарочил си ме, все към мене гледаш. Не смея, пък и щом се скрия някъде, ти и там току се покажеш.“ Казвам: Извини ме, че съм ти причинил тревога без да искам. Но ни най-малко не съм имал тебе предвид. Изнасям известни принципи как трябва да се живее. Всички хора трябва да живеят добър живот. Откъдето и да вземеш, все ще засегнеш някого.

    Не се сърдете, ако нещо ви упрекват. Помислете си, че не човек ви упреква, а вятърът е виновен, вятърът е, той носи думите. Някой път говори тихо, а някой път силно, та като излезе вятърът от устата му, слушай го. Ако има нещо разумно, приеми го, ако не, остави го да си върви по света. Дума дупка не прави. Хвалят някого – пак същото. Дали те укоряват или хвалят, все едно е. Казват: „Хвърленият камък във водата не се връща нагоре.“ И хвърлената дума, и тя не се връща назад. Ако не се връща, какво трябва да правиш тогава? Не хвърляйте камъни, които потъват във водата. Не изпращайте думи в света, които не се връщат!

    Учителя, из "Красивата страна на живота",
    Утринни Слова, 26 ноември 1933 г.


  12. Лъчезарна
    Да се живее, в това седи великият смисъл на нещата. Да се живее, това е велико изкуство. Така казват всички поети, учени и философи. Всички хора се стремят към живота. Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“

    ~
    Животът, към който всички се стремят, има свой външен и вътрешен смисъл, но не такъв, какъвто хората разбират. Ако се спрем върху смисъла и целта на живота от гледището на обикновения човек, ние казваме, че животът няма никакъв смисъл, никаква цел. Животът има една вечна цел. Както да се определя смисълът и целта на живота, те ще останат всякога неопределени. Какво представя животът? Животът е това, което има цел, която никога не може да се определи. Животът е това, което има смисъл, който никога не може да се определи. Тези неща се говорят толкова лесно, както е лесно да се каже 5^10. На книга лесно се подига числото пет в десета степен, но за да го подигнете в живота си, вие трябва да минете през живота на един ангел. И при това положение даже задачата ви едва ли ще бъде свършена наполовина. Лесно е да кажете за някого, че е десетостепенен чиновник, но в природата това степенуване не става лесно. Според разумната природа степенуването подразбира особена идея.

    Да живее човек, това не е еднократен процес. Реката живее дотогава, докато е свързана с извора. Щом връзката ѝ с извора се прекъсне, заедно с това и реката престава да живее. В този смисъл човешкият живот не може да се отдели от Божествения, както Божественият не може да се отдели от човешкия. Животът е един непреривен процес. За човека е важно да живее, а как ще живее, това е друг въпрос. Казвате, че някой човек е добър, благороден, красив. Къде е неговата доброта, къде е неговото благородство, това не ви интересува. Вие се интересувате от добротата и благородството му, а не от мястото на тия добродетели в него. Човек се интересува от светлината на свещта, а не от материала, от който е направена. Когато свещта изгори, светлината ѝ изчезва. Щом свещта не свети, тя не е свещ. Същото може да се каже и за човека. Човекът е човек, докато има живот в себе си. Щом животът го напусне, той престава да е човек.

    Значи, докато Божественото се проявява в човека, той минава за човек. Щом Божественото в човека изчезне и връзката му с Бога се прекъсне, с това заедно той престава да живее и се връща в първоначалното си състояние. Какъв е бил човек първоначално, никой не знае.

    ~
    И смъртта има смисъл. Смъртта заставя човека да обикне живота. Като обикне живота, човек влиза в областта на вечните промени. Човек ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне онзи, който му е дал живот. Смъртта ще заведе човека при живота, а животът – при Бога, при вечния принцип. Смъртта подразбира вечни промени: разлюбваш едного, залюбваш другиго.

    ~
    ...желае ли човек смъртта, това показва, че той иска да се освободи от страдания. Наистина смъртта е освобождаване, но за кого? Смъртта освобождава праведния, но не и грешния. Като умре, праведният се освобождава от всички противоречия и заблуждения в живота си.

    ~
    Като живее, човек ще дойде до вътрешния смисъл на живота. Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи да се свърже със закона на любовта. Наистина само любовта може да осмисли живота. Само любовта може да направи човека силен, благороден, учен. В старо време човека на любовта наричали маг, а днес го наричат княз, цар, божество. За онзи, който е придобил любовта, животът е лек. Който не е придобил любовта, той очаква на любовта на хората. Добре е да ви обичат, но праведните, а не грешните хора. Обичат ли ви грешните, това значи, да ви предадат своите слабости, от които с години не можете да се освободите.

    Когато грешникът ви обича, чрез любовта си той може да ви направи големи пакости. В такъв случай за предпочитане е безлюбието на грешника, отколкото неговата любов. Когато грешникът не ви обича, вие сте затворени за него, и по този начин се освобождавате от слабостите му. Обича ли ви, вие се отваряте за него като охлюв и приемате слабостите му. Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота, човек не трябва да се отваря. Обичайте хората, без да се свързвате с техните слабости. Помагайте на хората, без да се свързвате с тях.

    Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с него да отидете до онзи, когото обичате. Ако жената на твоя ближен е нещастна, преди да си я обикнал, ти трябва да я примириш с мъжа ѝ, да внесеш любовта помежду им. Успееш ли да направиш това, и те ще ти се радват, и ти ще им се радваш. Какво ще придобие един мъж или една жена, ако внесат раздор в едно семейство? Ако жената напусне мъжа си, или мъжът – жена си, това не е никакво разрешаване на въпросите. Като напусне мъжа си, жената ще търси друг мъж. Същото ще направи и мъжът.

    Ако се откаже от едно знание, от една теория или от една религия, човек ще потърси други, по-нови. Слушате някой да казва, че новото учение, новите идеи разрешавали всички въпроси, всички отношения между хората. Отношенията между хората са отдавна определени. Първата причина, която е изпратила човека на земята, е определила отношенията му към неговия ближен. Програмата, която човек трябва да изпълни на земята, е отдавна определена. Неговата задача не седи в това, да си съставя нова програма, но да изпълни онази, която е вече определена. Въпреки това човек си създава своя програма и търси щастието си там, дето го няма. Каквото да прави човек, в края на краищата неговата програма се анулира. Може ли простият овчар да задоволи нуждите и изискванията на царската дъщеря? Овчарят може да ѝ говори за природата, за своя естествен живот и да я задоволи за ден-два. На третия ден обаче тя ще започне да въздиша в овчарската колиба и да мисли по какъв начин да се върне в двореца на своя баща.

    Царската дъщеря символизира душата на човека, която е живяла в двореца на своя велик баща, дето всичките ѝ нужди били задоволявани. Тя е слязла на земята да живее в овчарска колиба, да се учи. Какво може да даде светът на хората? Е, ще живеем поне като хората, ще ядем, ще пием, ще се веселим. Не, това не е живот. Човек трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството. Недоволството е проказа за човешкото съзнание. Влезе ли недоволството в съзнанието на човека, той престава да разбира правилно нещата. Каквото да говорят на недоволния, каквото да му дават, той все протестира, нищо не може да го задоволи. Недоволният има особена философия, особени разбирания за живота. Той седи и мечтае за царската дъщеря. За да живее с царската дъщеря, човек трябва да има нейните разбирания. За да се разбират двама души, между мислите и чувствата им трябва да има известно съответствие. За да могат двама души да живеят в хармония, те трябва да са готови да се жертват един за друг. Не е ли готов човек да се жертва за възвишеното в света, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиите в живота.

    ~
    Христос казва: „Това е живот вечен, да позная тебе, единнаго, истиннаго Бога.“ Днес хората страдат, разочароват се, разлюбват се, защото не се познават. В познаването на нещата има нещо специфично, което определя силата на човека. Специфичното се заключава в любовта и във вярата на човека. Любовта и вярата правят човека силен.

    Аз не говоря за обикновената човешка любов и вяра, но за онази любов, която внася живот в човека, и за онази вяра, която не се разколебава при никакви условия. Какво представя любовта? Любовта е сила, която нито ограничава, нито се ограничава. Ако хората биха се научили да не се месят в любовта на окръжаващите, досега светът би се оправил. Няма сила в света, която би могла да се противопостави на любовта.

    Като не разбират любовта, хората се страхуват от нея, и едни други се съветват да не се влюбват, да не би да се разлюбят скоро и да страдат. Дето има влюбване и разлюбване, там никаква любов не съществува. Ние наричаме това нещо игра на любов. Двама актьори – мома и момък, се влюбват, излизат на сцената да покажат пред хората своята любов. В истинската любов няма влюбване и разлюбване. Там гори вечен, неугасим огън, запален от Божествения дух. Този огън никога не изгасва. Който мисли, че може да изгаси огъня на Божествената любов, той не знае какво всъщност представя любовта. Посети ли любовта човека, той трябва или да бяга от нея, или да ѝ се подчини. Обаче бягането не разрешава въпросите. Дойде ли любовта при вас, вие трябва да ѝ се подчините. Нищо повече.

    „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Защо живее Христос? Защото обича отца си. Следователно, като обичате отца си, и вие ще живеете. Христос е пазил своята вътрешна връзка с Бога, вследствие на което имал вечен живот. Влезе ли любовта в човека, от бездарен тя го прави даровит, от ленив – прилежен. Любовта внася велик импулс в човека. Любовта осмисля живота. Това са опитности, през които са минавали и минават всички хора.

    Любовта е посещавала много пъти човека, но той всякога я изпущал. За оправдание човек казва, че е изгубил любовта си, понеже е бил прост, невежа. От друга страна, същият човек казва, че е създаден по образ и подобие Божие. Кое от двете е вярно: че е прост човек или че е създаден по образ и подобие Божие? Ако наистина човек е създаден по образ и подобие Божие, как е възможно да не е познал любовта, т.е. образа на своя създател? Ако някога по известни причини човек е изгубил любовта, днес той не трябва да се оправдава с простотата и с невежеството си, но да се обърне към Христа и да поеме онзи път, от който някога се е отклонил.

    ~
    Грехът на човека не се заключава в яденето и в обличането му, но в непознаване на любовта. Човек трябва да познава любовта и да я прилага навреме и намясто. Който се е запалил от огъня на любовта, той е в състояние да запали всеки, който се докосне до него.

    Като не разбират проявите на любовта, хората ѝ приписват неестествени качества. Те казват, че някой не могъл да спи от любов. Това не е вярно. Който люби, той спи, почива, яде, говори, живее добре. Като не разбират любовта, хората ѝ приписват ред патологически прояви. Патологията е наука за болните хора, а не за здравите. Любовта е за здравите. Задачата на човека е да освободи любовта от ония патологически прояви, останали от вековете, и да я приложи в нейния естествен вид. Задачата на човека е да освободи и религията, и науката от техните неестествени положения, да ги види в онази чистота, в каквато са се родили за пръв път в човешкия ум и в човешкото сърце.

    Следователно една от задачите на новото учение е да изнесе любовта в тази форма, в каквато е поставена в свръхсъзнанието на човека. Да познае човек любовта, която действа в свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения живот. Този живот наричаме изгрев на слънцето. Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит. И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез.

    Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта. Този момент е наречен пръв лъч на любовта. Този момент се среща и на обед, когато слънцето е в своя зенит, и вечер при залеза на слънцето. Изгуби ли човек този момент, всичките му работи се развалят. Без Божественото животът на човека представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши. Обаче животът на всеки човек, който е намерил Божественото, е пълен. На такъв човек може да се вярва. Вярвайте във всеки човек, който е намерил свещения момент на любовта в изгряващото, в обедното и в залязващото слънце. Този човек е намерил истината.

    ~
    Какво представя човек без любовта? Да любиш, значи да живееш. Щом не любиш, ти си лишен от живота, от Божествения принцип, който работи във всеки човек. Щом изгуби любовта, човек започва да я търси там, дето не съществува. Като не я намери, той започва да отпада духом, докато един ден се види остарял, измъчен, без никаква светла мисъл за живот. Време е човек да се върне към първичната любов, към първичното верую, което е било достояние на всички вярващи, на всички чисти хора по ум и сърце.

    ~
    Силата на човека седи в неговата мисъл. Мисълта храни човека така, както и хлябът. Ако мислите на човека не са здравословни, колкото да се храни физически, той пак ще линее. Който живее по законите на любовта, на вярата и на надеждата, той и със сухи корички хляб може да бъде здрав и весел. Днес малко хора могат да повярват, че мисълта храни човека. Те мислят, че хлябът само дава сила на човека. Словото Божие е живият хляб, за който Христос е говорил. Той представя сгъстена Божествена енергия. Житното зърно е едно от възлюбените деца на ангелите. Които не разбират значението на житното зърно, гледат на него като на обикновено нещо. Те не подозират даже каква жертва прави житното зърно за човечеството. Когато хората го дъвчат, то казва: „Радвам се, че ме дъвчете и мога да ви дам нещо от себе си. При това колкото повече ме дъвчете, толкова повече давам.“

    Когато се говори за любовта, хората трябва да знаят, че разликата между Божествената и човешката любов е такава, каквато между старите и новите дрехи. Не е все едно да облече човек стари или нови дрехи. За да се облаче с нови дрехи, той първо трябва да се окъпе, да тури чиста риза. След това ще облече новите си дрехи. Само новият човек може да живее в Божествената любов. Които не разбират тази любов, искат да примирят новото със старото. Това е невъзможно. Невъзможно е човек да облече нови дрехи върху старите. Той трябва да съблече старите си дрехи, и тогава да облече новите.

    Дали човек е влязъл в новия живот, или още е в стария, това е въпрос на съзнанието. Външността не определя нещата. Старият и младият човек се отличават по своята мисъл, а не по външна форма. Някой човек външно е стар, а по мисли и чувства е млад. И обратно: някой външно е млад, а по мисли и чувства е стар. Младият и старият могат да се разбират, когато мислят еднакво.

    ~
    Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Който иска да живее, той трябва да работи съзнателно върху себе си. Ще кажете, че съдбата ви е определена и човек, колкото да работи, не може да я измени. Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише. Както живее, така пише. Той сам пише съдбата си. От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. Затова е даден ум на човека, да мисли, да не се хвърля безогледно в една или в друга посока. Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания. На земята щастие няма. На земята има само учение. Ако срещнете някои щастливи хора, ще знаете, че те са изпреварили времето си. Те са дошли с някаква особена мисия. Те могат да живеят само в разсадниците на живота. Искате ли да станете силни хора, вие трябва да превъзмогнете условията, в които живеете.

    „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Да живееш, това е най-голямото благо за тебе. Да живееш, това значи да съзнаваш, че Бог, ангелите, добрите хора в света са тил за тебе.

    ~
    Човек все трябва да даде нещо от себе си, за да дойде до положителното знание на живота. Малцина постигат това знание. Причината, поради която мнозина не успяват в това знание, се дължи на факта, че те искат да се осигурят чрез него да живеят добре. Те не успяват още и поради това, че правят разлика между един и друг живот. Животът обаче е един и непреривен. Всеки живее един или друг живот според степента на своето развитие.

    из "Аз живея и вие ще живеете", Неделни Беседи, 29 декември 1929 г.
  13. Лъчезарна
    Като минава през страдания и радости, човек трябва да ги разбира. Скърбите продължават живота. Ето защо, без скърби и страдания човешкият живот щеше да бъде по-тежък и по-къс, отколкото е в действителност. Значи, страданията са спасителен път за човека. Без тях той щеше да се намира на такъв опасен път, какъвто не може да си представи.

    Дойдете ли до страданията, не ги избягвайте, но кажете, както българинът казва: "Ела зло, че без тебе по зло". Страданията са за предпочитане пред мъчнотиите и нещастията. Те носят нечувани блага за човека. Ако Христос не пострада и Той, и човечеството щяха да се лишат от благата на живота. Даже голямото страдание е за предпочитане пред малкото мъчение. Страданието е път, който води човека към спасение.

    Мъчнотията обаче се подчинява на други закони. Мъчението води човека към безизходен път, а страданието - към спасение. Следователно, попаднете ли в безизходния път на мъчението, молете се да дойде страданието, да ви избави от този път. Как ще гледате тогава на страданието? Като на благо, което освобождава човека.

    Ще кажете, че страданията ви са големи. Радвайте се и на големите, и на малките страдания. На всеки човек се дават страдания, според степента на неговото развитие. Колкото по-големи са страданията на човека и може да ги издържа, толкова и умът му е по-добре развит. Страданието показва степента на човешката интелигентност. Колкото повече страда човек, толкова по-интелигентен е той. Значи, между интелигентността и страданието има известно съотношение. Страданието се явява като признак на човешката интелигентност. То се увеличава пропорционално с интелигентността, т.е. с развиването на човешкия ум. Днес човечеството страда повече, отколкото в миналото, защото е по-развито в умствено отношение. Колкото повече се развива човечеството, толкова повече се увеличават страданията му.

    ~
    Съвременните хора се нуждаят от страдания. Който страда и носи разумно страданията си, той е герой; който не иска да страда и постоянно се оплаква от страданията си, той е страхливец. Защо трябва да се оплаква човек от страданията си? Който страда, човек става. Без страдания няма развитие. Страданието е път за освобождаване, за спасение. Този път е определен само за човека, а не и за животните. Обаче, като живеят между хората, понякога и животните страдат заедно с тях.

    Едно се иска от вас: да не преувеличавате страданията си, да мислите, че съдбата ви е непоносима, че Провидението е по-жестоко към вас, отколкото към другите. Това е криво заключение. Ще каже някой, че не е видял бял ден в живота си. Това не е вярно. Не се самозаблуждавайте. Като живее, човек минава през различни състояния, през радости и страдания. Следователно, колкото по-големи страдания минава човек, толкова по-големи са радостите му; колкото по-малки са страданията му, толкова по-малки са и радостите. И обратно: големите радости се сменят с големи страдания, а малките радости - с малки страдания.

    ~
    ... правилното разрешаване на въпросите се заключава в разбиране на закона на страданието. Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на живота. Който не разбира страданието, ще се натъква на противоречията в живота.

    Не е лесно човек да разбере страданията. Това не става изведнъж. Не се пресилвайте да разберете всичко изведнъж. Ако искате преждевременно да разберете нещата, ще изпаднете в заблуждения, от които мъчно можете да се освободите. Вие ще се движите между два свята: светът на добрите и светът на лошите същества. Добрите същества ще ви внушават добри мисли, лошите същества - лоши мисли и вие ще се движите между контрастни състояния. Някога ще мислите, че от вас може да излезе много нещо, че всичко можете да направите. Някога ще мислите, че от вас нищо не може да излезе. И едното не е вярно, и другото не е вярно. Вярно е, че като работите, от вас може да излезе нещо. Оставете съществата във вас сами да се борят, докато се споразумеят, без да взимате страната на едните или на другите.

    И тъй, единственият път за влизане на човека в света на любовта е пътят на страданието. Първата половина от пътя, който посветеният трябва да извърви, е страданието; втората половина на пътя е любовта.

    ~
    Докато е вън от любовта, човек неизбежно ще следва пътя на закона, който включва противоречията, мъчнотиите и страданията. - Как може човек да се освободи от законите на физическия свят? - Като приеме закона на любовта и го изпълни. Някои мислят, че са влезли в любовта. Питам: страдаш ли? - Страдам. - Щом страдаш, ти не си влязъл още в пътя на любовта. Може да чувствуваш любовта, но още не си свързан с нея. Човек може от време на време да се качва в онзи свят, да зърне, какво става там и пак да слезе, но съзнанието му не е готово още да приложи любовта. Някой говори за любовта, а същевременно се безпокои. - Защо? - Защото е извън нея. - Ами ще умра! - Щом си вън от любовта, непременно ще умреш. Ако си в любовта, няма да умреш. Любовта изключва смъртта от своите предели. - Сам съм в живота си. - Щом си сам, ти си в пътя на страданието. Радвай се, че си дошъл до страданието, защото отиваш вече към любовта. Любовта пресича пътя на страданието: ту влиза, ту излиза от него, като образува крива линия. Използвайте най-малките проблясъци на любовта, за да си обясните противоречията.

    Ще кажете, че на млади години сте имали любов, а сега сте я изгубили. Това е невъзможно. Любовта не се губи. Това, което наричате любов, не е истинска любов. Това са чувствувания, настроения, разположения, но не и любов. Любещият и на младини, и на старини има любов.

    ~
    Работете върху себе си и помнете, че човек не може да се развива и проявява без участието на Божията благодат и Неговата светлина и топлина. Ето защо, човек трябва да се стреми към любовта, която носи условия за развиване на човешките дарби и способности. Казано е в Писанието: "Ще изпратя Духа си". Без Божия Дух няма напредък, няма развитие. - Как ще се изяви Божият Дух? - Чрез хората. Следователно, не мислете, че човек сам може да постигне всичко. Хората идват в негова помощ, да развие и прояви добродетелите си. Хората са условия, чрез които се проявяват Божествената светлина и топлина. Затова, именно, никога не пренебрегвайте не само хората, вашите ближни, но и най-малките същества около вас. Не мислете, че нямате нужда от тях. Всичко, което Бог е създал и на което обръща внимание и вие трябва да го зачитате. Видите ли едно дърво, не го отминавайте, не мислете, че стоите по-високо от него. Ако му обърнете внимание, тогава само стоите по-високо от него. Всяка мисъл, всяко чувство, колкото и да са малки, които се проявяват чрез вас, или чрез ближните ви, трябва да се зачитат. В тях се крие нещо Божествено. Само по този начин ще дойдете до новото разбиране на страданията и на радостите, каквото имал апостол Павел, който казва: "Ще се похваля със страданията си".

    ~
    За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията, като път към Любовта. Друг път към Любовта, освен страданията, не съществува. Влезете ли в областта на страданията, трябва да вървите докрай. Дойдете ли последната крачка, пред вас се разкрива хоризонта на Любовта и вие влизате в новия живот, като граждани на новото царство - царството на Любовта.


    Учителя, из "Път към Любовта",
    Утринни Слова, 17 февруари 1935 г.


  14. Лъчезарна
    Някога, в древността, един цар имал две дъщери. Едната била много грозна, но с добро и благородно сърце, а другата била красива, но много устата. Като знаели тези им черти, никой не дохождал да ги иска за свои жени. Царят, обаче, се безпокоял, искал да ги ожени, и се чудел какво да направи. Един ден той извикал в дома си един от най-добрите си мъдреци и го запитал какъв съвет ще му даде, за да ожени дъщерите си. Мъдрецът му казал: „Ти ще отвориш една страноприемница и ще видиш кои ще бъдат първите посетители. Те ще бъдат твоите зетьове. Единият ще бъде сляп, него ще вземеш за зет. Него ще ожениш за грозната, но благородна дъщеря. Вторият ти зет ще бъде глух, него ще ожениш за красивата, но устата дъщеря. Така само, те ще бъдат щастливи.“

    Нямало какво, царят се съгласил на тази съдба. Както казал мъдрецът, така станало. Царят оженил дъщерите си – едната за слепия, другата за глухия. Глухият, като гледал красотата жена си и виждал как маха с ръце, как си отваря и отваря устата, той се казвал: „Защо не чувам, че да мога да чуя сладките думи, които се изливат от устата на моята толкова красива жена?“ Той не подозирал, че тоя ръкомахания, това викане било от проклетия, а не са били сладки думи. Слепият пък, като чувал сладките и добри думи от устата на жена си, казвал в себе си: „Защо не виждам, да видя красотата на своята жена, която говори толкова сладко и мило? Кой знае колко е красива?!“ Така двете царски дъщери били щастливи.

    Един ден на зетьовете се доискало да се освободят от недъзите си, да се порадват на добрите си жени. За тази цел те се обърнали към царя, своя дядо, с молба да намери някой виден лекар в царството си, да ги излекува от недъзите им. Слепият искал да прогледа, а глухият да прочуе. Царят пак се обърнал за съвет към първия мъдрец. Той се обърнал към слепия с думите: „Ако ти прогледнеш, ще бъдеш най-нещастният човек. Със слепотата си ти си по-щастлив, отколкото ако прогледнеш.“ После се обърнал към глухия и му казал: „Ако прочуеш, ти ще бъдеш най-нещастният човек в света. С глухотата си, обаче, ти си щастлив човек.“

    Казвам: Често недъзите в света се дават с цел да се премахне някой морален недъг, който е по-лош от физическия. Запример, много от съвременните хора искат да станат ясновидци. Какво ще придобият ос ясновидството? Ако те виждат всичко, ще видят цялата земя потънала в нещастие. Много малко добро ще видят. Ако станат ясновидци, те ще видят, че умовете на мъжете, на жените, на децата, на професорите, на свещениците, на всички хора по земята не са така чисти, както се представят. Вие ще се отвратите от живота и ще искате преждевременно да напуснете земята.

    Тъй щото, понякога не съжалявайте, че сте слепи, че не виждате красотата на света и не съжалявайте, че сте глухи, не чувате сладките думи на хората. Няма какво особено да чуете.

    Ясновидецът трябва да знае, че първо ще чуе лошите работи, престъпленията, които се вършат в света, а след това ще види и добрите работи. За да бъде ясновидец, човек трябва да бъде много силен и да знае, че всичко, каквото става в света, става за добро. Ако човек мисли, че нещата стават произволно в света, тогава по-добре нека бъде сляп да не вижда и глух да не чува това, което става в света. Тъй щото, вие не трябва да влизате изкуствено и преждевременно в известен порядък на нещата, който може да ви допринесе нещастие.


    ~

    Един цар имал една много непослушна и опърничав а дъщеря. Той се чудел как да я възпитава. По това време в царството му живеел един много добър човек, който правел големи добрини, но за всичките му добрини били отплащани със зло. Той се чудил, защо хората отговарят на доброто със зло. Като не могъл да си обясни това, той решил да не прави повече добрини и да тури край на живота си. За тази цел той отишъл край морето и започнал да мисли върху живота си и след това искал да се удави. В това време той вижда, че във водата се дави човек. Това била царската дъщеря, която дошла с гувернантката си да се разходи край брега на морето, но като опърничав а, щом не задоволили едно от желанията ѝ, тя решила да се хвърли във водата и да се удави. Гувернантката била ужасена от това, което станало, и се чудела, как да помогне на царската дъщеря. Като видял това, младият и добър човек си казал: „Хайде, преди да се удавя, да направя още едно добро.“ Той се хвърлил във водата и спасил давещата се девойка. Веднага след това стражари се приближили при него и го запитали за името. „Ето, и тук същата участ.“ Но случаят бил съвсем друг. Понеже той спасил царската дъщеря, царят веднага го извикал в двореца си и от този момент работите му тръгнали напред.

    Казвам: Докато всеки човек не спаси в себе си царската дъщеря, която му създава ред изкуствени мъчнотии, той никога няма да оправи работите си. Някой човек има някакъв лош навик, който го спъва в живота му. Този навик може да бъде в неговото сърце, в неговия ум или в неговата воля. Той не знае как и кога да употребява волята си. Той не знае как и кога да употребява ума си, или най-после, той не знае как и кога да употребява сърцето си.

    Казвам: Целият ни живот трябва да бъде занят със самовъзпитанието ни. Запример, често човек изпитва голяма радост в себе си. Защо е тази радост, той не съзнава, но причината на това се дължи на факта, че той е изправил една погрешка в себе си. Дали съзнателно или несъзнателно я изправил, не е важно. В това време той изпитва една радост, както и цялото небе се радва с него заедно. Друг път той изпитва някаква скръб в себе си, без да знае защо.

    Казвам: Не притуряйте към себе си повече – и без това имате много. Не си причинявайте излишни страдания. Като дойде скръбта при вас, вие трябва да бъдете внимателни да знаете, че сте направили някаква погрешка. Гледайте да изправяте погрешките си навреме.


    Учителя, из "Изкуствените противоречия",
    Неделни Беседи, 9 юли 1939 г.



  15. Лъчезарна
    Любовта има качества, които не се поддават на описание. Освен това, Любовта има качества, които и досега още не са известни на хората. Щом не са им известни, те не могат нито да говорят за тях, нито да ги описват.
    ~
    Любовта не причинява страдания. Тя изключва всякакви страдания. Вярно е, че човек страда, че сърцето му гори от страдания, но причината за това не е Любовта. Огънят, който причинява страдания и горене на човешкото сърце, не е свещеният огън на Любовта.

    Всички хора говорят за Любовта, като атрибут на Бога, но какво представлява тази Любов, и те не знаят.

    Сложно нещо е Любовта. Едно от качествата на Любовта е нейното постоянство и неизменност. Следователно, каква любов е тази, която постоянно се мени? Някой ви приема добре, гощава ви и вие го обиквате. На другия ден той не ви приема в дома си, вие не го обичате вече. Някой ви направи услуга, вие го обиквате. Щом се откаже да ви услужва, вие не го обичате вече.

    Този вид любов между хората не е нищо друго, освен търговски отношения... ...търговските отношения представляват външна страна на Любовта. Любовта има и вътрешна, по-дълбока страна, която трябва да се изучава.

    ~
    ...различни са поводите, за които човек може да бъде обичан. Днес обичате човека за хляба, който ви доставя; за парите, които ви дава; за знанията, които черпите от него и т.н. Обаче самият човек ще обичате в бъдеще.

    Докато обичате човека за това, което носи в себе си, вашата любов не е истинска. Истинската любов няма предвид това, което човек носи; тя има предвид самия човек, неговата неизменна, вечна същина...

    ...Хората смесват къщата на човека със самия човек. И къщата му, т.е. тялото му, е ценно, но то е временно: днес го има, утре го няма. При това, тялото на човека е изложено на постоянни промени.

    Как можете да обичате човек, който се променя постоянно? Преди всичко, като се мени често, вие не го познавате. Не го ли познавате, не можете да го обичате. И обратно: щом обичате някого, вие непременно ще го познавате.

    Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта. Който се домогне до мистичната Любов, той не говори никак за нея, или малко говори, а много работи.

    Добре е човек да прави всичко в името на Любовта, а малко да говори за нея. Казвате ли на скъпоценния камък, че го обичате? Вие го слагате в кутия, затваряте добре кутията, слагате я на скрито място и на никого не говорите за него. Ако говорите много за скъпоценния камък, скоро ще го изгубите. Следователно, колкото повече говорите за Любовта, толкова повече я обезценявате. Говорете по-малко за Любовта, за да запазите стойността ѝ. Ако обичаш някого, дай му нещо ценно, направи нещо добро за него, или изнеси една негова добродетел, без да казваш, че го обичаш. Кажеш ли, че го обичаш, Любовта се скрива. Ако трябва да кажеш нещо за любовта си към даден човек, говори безлично, принципно. Кажеш ли името му, Любовта изчезва.

    Как можете да кажете, че обичате някого, когато и вие сами не знаете кого обичате? Вие обичате някого в даден човек, но кой е той, и вие не знаете. Вие обичате в човека Онзи, Който го е посетил. Щом Онзи го напусне, вие не го обичате вече. Ако Онзи отново го посети, вие пак го обичате.

    Онзи, Който посещава човека, влиза в него периодически. Ето защо, когато обичате някого, не говорете, че обичате Иван или Драган, защото всъщност вие обичате онова светло същество, което го е посетило. Коя кесия обичате: пълната или празната? Докато кесията ви е пълна със злато, обичате я; щом се изпразни, любовта ви към нея изчезва. Златото, т.е. присъствието на Божественото в човека, го прави обичан. Често се говори за сродни, за колективни души. Под понятието „сродни или колективни души“ разбираме тези, които са излезли едновременно от Първоизточника на живота. Където и да се намират, те чувстват нещо близко, сродно помежду си. Щом се срещнат, без да си говорят, те се разбират и обичат. Те не чувстват нужда да казват, че се обичат. Ако единият си позволи да каже, че обича своята сродна душа, той е внесъл вече известно стеснение, известно ограничение в сърцето ѝ.

    За да бъдете свободни, не изказвайте любовта си. Любовта не се нуждае от изложение, тя се чувства. Като обичате човека, както трябва, той непременно ще почувства любовта ви. Любовта се чувства, а не се говори за нея. Това е Божествен закон. Езикът, с който се изказва Любовта, е принципен, красив, поетичен.

    ~
    Ако Любовта бъде обект на вашето сърце, вие ще се развивате правилно. Без Любов няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако нямате вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дървета ще изсъхнат.

    Водата представлява живота, който излиза от Любовта. Градината пък е човешкото сърце. Щом имате градина, т.е. сърце, непременно трябва да имате вода, с която да я поливате. Тази вода трябва да идва от Великия Източник на живота, а не от малки поточета и да я пренасяте с кофи. Стремете се към Великия Извор, който дава от своята вода изобилно и непрестанно.

    Всички хора искат да бъдат обичани. Това е естествено. Обаче и те трябва да обичат. Който обича, ще бъде обичан. Няма човек в света, който да не е обичан, но никой не знае кой именно го обича. Виждате, че някой човек ви обича, но кой ви обича чрез него, не знаете.

    ~
    Много се е говорило за Любовта, много се говори и сега, но все пак тя остава неразбрана и неприложима...
    ... Когато хората се разбират в любовта си, те мислят едни за други най-хубави неща. Изобщо, разбраната любов вижда хубавите и добрите черти в човека. Неразбраната любов вижда всякога и навсякъде отрицателното.

    Ето защо, когато някой ви обича, или вие обичате някого, знайте, че чрез вас Бог се проявява. Като знаете това, не хвърляйте сенки на Божието лице. Следователно, дойдете ли до закона на Любовта, знайте, че тя стои по-високо от всички останали закони.

    Любовта е единствената сила в света, която с никаква мярка не може да се определи и измери. Тя се изучава и определя само в свръхсъзнанието. Влезе ли в свръхсъзнанието, там човек изучава нещата в тяхната абсолютна реалност.
    Казано е, че Бог е Любов. Той се проявява в цялото Битие. Ако търсите Любовта, ще я намерите в цялото Битие.

    ~
    Не се страхувайте. Където Бог се проявява, там никакви противоречия не съществуват. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта.

    Дойдат ли до Любовта, хората изпадат в големи противоречия. – Защо? – Защото се месят в работата на Любовта. Кой колко ви обича, това не е ваша работа. А как вие обичате, това е изключително ваша работа. Това не се отнася до другите хора.

    ~
    ... ще знаете, че за Любовта няма училище. Как и колко трябва да обичате, на това никой не може да ви научи....
    ...На земята няма училища за Любовта. – Защо? – Защото тя сама е училище. На земята по-добро училище от училището на Любовта не съществува. Който влезе в това училище, той трябва да бъде специалист.

    Любовта не съди никого. Любовта не прави зло на никое същество. Тя не търси своето право и никого не ограничава. Свещен е огънят на Любовта. Тя изгаря всичко нечисто. Чистото пък претопява и го превръща в злато. Ако си нечист, стой далеч от Любовта, да не те изгори. Ако си чист, влез в Любовта, за да те превърне в злато.

    Мнозина се извиняват, че не могат да обичат и изнасят ред оправдателни причини. Други пък казват, че силно обичат. И едните, и другите са на крив път. И който малко обича, и който много обича, и двамата са в заблуждение. – Защо? – Защото Любовта няма степени за сравнение.

    ...Обичаш ли някого, ще знаеш, че обичаш – нищо повече. ...В Любовта присъства цялото Битие. Като обичате някого, вие ставате извор на колективното дело на Любовта. Като обичате, вие се свързвате с цялото Битие и се радвате на пълнотата на живота. Следователно, дали сте млади или стари, всички трябва да обичате, да бъдете извори, да участвате в работата на цялото Битие.

    Какво значи да участва човек в работата на цялото Битие? Това значи да върши той волята Божия. Обичайте, за да вършите волята Божия. Оставете хората да ви обичат, за да вършат и те волята Божия.

    Ако някой ви обича, благодарете за това и кажете му, че върви в прав път. Не го учете как трябва да обича. Не се месете в любовта на хората. Всеки обича, както може. Започнете ли да го учите как да обича, вие затваряте крановете на Любовта. Не подпушвайте Любовта. Тя е извор, който постоянно тече и извира. Спрете ли течението ѝ, тя ще ви отнесе далеч някъде.

    Някой казва, че обича, но се съмнява в Любовта. Той е на крив път. Той се намира пред опасността да изгуби Любовта. Друг казва, че не обича, но съжалява за това. Той е на прав път, защото има условия да намери Любовта.

    Съвременните хора искат да дойде някой отвън, да ги научи как да обичат Бога и ближния си. Това е невъзможно. Когато Любовта посети човека, тя ще го научи как да обича, как да постъпва с всички хора. Любовта е най-добрата учителка. Тя учи човека как да спи, как да става от сън, как да яде, как да се облича и съблича. Любовта крие в себе си магическа сила.

    ~
    Хората мислят, че като не обичат някого, всички не го обичат. Преди всичко Бог го обича. При това вие казвате, че обичате Бога. Как ще се справите с това противоречие? Щом измените възгледите си за нещата, противоречията ще изчезнат. За да се освободи от противоречията на своя живот, човек трябва да даде път на Любовта в себе си, да обича всички хора. Любовта изключва противоречията и внася мир в човешката душа.

    ~
    И като обича, и като не обича, човек се движи в рамките на Любовта, но в двете ѝ страни: външна и вътрешна, горна и долна, светла и тъмна. Любовта, която човек изявява навън, не е нищо друго, освен проява на Божията Любов.

    Доколкото човек проявява Любовта си, дотолкова може да бъде обичан от хората. Когато щедро излива Любовта си, човек се уморява и желае да си почине. В този смисъл Любовта е работа, от която човек трябва поне временно да си почине. Щом си почине, той отново започва да работи, т.е. да обича.

    Следователно Любовта е най-великата работа в света. Да обичаш някого, това значи да работиш за него, да го освободиш от мъчнотиите и несгодите на живота му. Като се влюбиш в някого, ще го освободиш от мъчнотиите му. Не можеш ли да направиш това, ти не го обичаш, както трябва.

    ~
    Задачата на всички хора е да се учат, да знаят как да се справят с Любовта. Като разменна монета Любовта крие в себе си големи богатства, които човек трябва да знае как да употребява.

    ~
    Всички същества са еднакво надарени, но не са еднакво проявени. Значи има проявени и непроявени възможности. В това се състои разликата между хората, както и между всички живи същества. За да прояви своите възможности, човек се нуждае от Любов.

    Когато Любовта го посети, съзнанието му се пробужда, т.е. озарява. Значи Любовта озарява съзнанието на различните същества според степента на тяхното развитие. Рибите, птиците, млекопитаещите и хората са имали различни понятия за Любовта. Даже и хората от различните раси не са имали едно и също понятие за Любовта. Петте раси имат пет различни понятия за Любовта. Шестата раса, която ще дойде в бъдеще, ще има съвършено ново разбиране за Любовта.

    Мнозина се оплакват от противоречията, които срещат в Любовта. Това е привидно положение. В Любовта не съществуват противоречия. Ако човек живее само във физическата любов, непременно ще има противоречия; ако живее само в духовната любов, пак ще има противоречия; ако живее само в Божествената любов, също така ще има противоречия. Обаче, ако живее едновременно в трите свята и познава всички прояви на Любовта, той никога няма да има противоречия.

    ~
    Като влезе в областта на Любовта, човек се намира пред мъгла, както сте вие днес на планината. Любовта забулва само лошите, кривите, отрицателните неща. Любовта вижда само красивите, великите и възвишените неща. Тя живее в реалността на нещата. Реални неща са само вечните, а преходните са нереални.

    Когато мъглата се вдигне, Любовта се скрива, а проявите ѝ стават явни. Ако искате да се разкрие Любовта пред вас, тя става видима, а проявите ѝ се скриват. Значи вие не можете да виждате едновременно и Любовта, и проявите ѝ. Ако виждаш проявите на Любовта, нея няма да виждаш; ако виждаш Любовта, проявите ѝ няма да виждаш.

    Днес всички религии поддържат идеята, че хората трябва да се обичат. За да се обичат, те трябва да си отдават едни на други правото, което им е дадено. Отдавайте правото на всеки човек, което Бог му е определил, и го подкрепвайте в неговите стремежи. Всички хора, всички народи трябва да спазват правата си, които природата им е дала.

    Любовта е начало на нещата. Докато обича, човек вижда ясно. Престане ли да обича, той не вижда вече. Без Любов човек се намира в положението на слепец. Щом придобие Любовта, той пак проглежда и вижда нещата по нов начин, с нова светлина. Който гледа света с очите на Любовта, той вижда красивите неща.

    ~
    Докато Любовта присъства в човека, той се радва на светли мисли, на благородни чувства, на силна воля, на здраво тяло. Изгуби ли любовта си, той губи и нейните прояви. Ще кажете, че Любовта трябва да присъства във вас.

    Прави сте. Любовта присъства в човека само ако той може да я разбере, оцени и правилно използва. Любовта е богатство, което всеки сам трябва да носи. Където Любовта присъства, там владее пълен ред и порядък между хората. Където Любовта присъства, там трудът и работата са правилно разпределени между всички хора.

    ~
    ...искате ли да разберете Любовта, живейте в чистота. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога“. Само чистите по сърце ще познаят Любовта. Който разбере и познае Любовта, той живее в рай; който не я разбере, живее в ад.

    ~
    Какво трябва да прави човек, за да не губи Любовта? Той трябва да я пази като зеницата на окото си. В Любовта има едно свещено място, което трябва да се пази внимателно. Никой няма право да пипа там. Дойде ли до това място, човек трябва да събуе обувките си и да стъпи бос.

    Когато Мойсей попадна на свещеното място на Любовта, той чу глас: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято“. Където Любовта се проявява, там е Бог, затова мястото е свещено. Докато не е стъпил на свещеното място на Любовта, човек говори и пише за Любовта. Щом стъпи на това място, той млъква. – Защо? – Защото влиза вече в реалността на живота, която говори сама за себе си.

    Любовта е извор, който непрестанно тече. Като дойдете до извора, не бързайте да пиете изведнъж. Спрете се пред извора, починете си от дългия път и спокойно сложете ръката си вътре, да нагребете малко вода. Не се страхувайте, че водата ще се изчерпи. Изворът на Любовта е неизчерпаем. Пийте спокойно и с благодарност от водата на Любовта.

    Всеки, който ви обича, е извор, от който черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нещо. Огорчите ли го, веднага ще го развалите. Ето защо и който обича, и когото обичат, трябва да бъдат разумни, да не изгубят Любовта, която ги е посетила. Когато обичате някого, не говорете за Любовта си към него.

    Вие сте едва в първо отделение на Любовта. Сега изучавате буквата „А“. Много време ще мине, докато изучите останалите букви. Който говори много за Любовта, той ще бъде поставен на изпитания, които едва може да издържи.

    Любовта се изпитва чрез живота, а не на думи. Докато не се кали в Любовта, човек не трябва да говори за нея. Ако говори преждевременно, той сам ще се разочарова от нея и ще види, че държи в ръцете си книжни пари, а не злато. Много естествено. Любовта на първото отделение не носи още онова знание, към което човешката душа се стреми.

    Според едно ново определение за Любовта, ние казваме, че Любовта е закон за работа, при която и най-малко изразходваната енергия води към големи постижения.

    ... Каквото представлява разумността на човека по отношение силата на машините, такова нещо представлява магическата сила на Любовта. Само с едно докосване на нещата тя произвежда велики резултати.

    Като ученици, вие трябва да се учите как да употребявате енергията на Любовта. Определено е кого трябва да обичате и кой трябва да ви обича. Това ви се вижда невъзможно. Когато вървите по някоя улица, не е ли определено накъде води тя?

    Всичко в света е определено. Следователно определено е и как трябва да се изразходва енергията на Любовта. Каквото и да се говори за Любовта, едно ще знаете: привилегия е за човека да обича. затова обръщайте внимание на всичко, което срещате на пътя си: камъни, цветя, треви, мухички, животни, хора и др. Обръщайте внимание и на човешките прояви. Всички прояви на живота са прояви на Любовта. Няма по-интересни неща за изучаване от проявите на Любовта.

    Радвайте се, че сте дошли на земята да се учите. Радвайте се на всичко, което ви обикаля. Радвайте се на всичко, което днешният ден ви носи.

    Не се грижете за утрешния ден. И той носи нещо хубаво. Всичко, което се случва в живота ви, е добре замислено. Работете с радост за днешния ден. В него е скрито благото и бъдещето, което е носител на Любовта. Тази Любов ще се изяви в своята пълнота и красота.

    Едва сега хората започват да разбират, че единствената сила, която ще оправи света, е Любовта.

    из Магическата сила на Любовта, Рилски Беседи, 15.08.1940 г.


  16. Лъчезарна
    Евангелистът Матей казва, че никой не разбира Христа, никой не познава Сина освен Отца. Думата „познание“ има отношение към човешкия ум. Ако умът не е подготвен да схване тази велика идея, той не може да схване отношението, което съществува между Сина и Отца.

    ...Докато човек не намери отношенията, които съществуват между нещата, той не може да разбере вътрешния смисъл на живота.

    ...Да разберем нещата подразбирам да ги владеем, за да станат те част от нас. Не да се разбира как ще вържете един кон за неговия юлар, не да знаете как ще владеете известни елементи, да ги заковете в къщите си, но да има в всичко тази вътрешна, съзнателна връзка. Тази връзка е Любовта.

    ...Вън от любовта, всички неща са мъртви, безсъзнателни, т.е. имат само едно механическо движение.

    ...Христос казва: „Никой не познава Отец, който няма любов, защото Бог е любов.“ Не може да познаеш един предмет, докато нямаш неговите качества.

    ...Хора, които не познават Бога, не познават никого. Всеки, който не познава Сина, не може да познае мислещите същества.

    ...За да познаем Сина, трябва да вземем неговото иго. Иго подразбира отношенията на нещата. Често у вас се заражда желание да познаете Бога. Ще Го познаете само, ако имате Неговото иго и сте готови да Му служите. Какво се разбира под думата „служене“?

    ...Ако Бог е създал света, Той го е създал за известни цели зарад нас, а не за свои някакви цели. Всички одушевени и неодушевени предмети, които съществуват, имат своето дълбоко предназначение. Господ ви е направил ръце са по пет пръсти, две очи, един нос с две отверстия, една уста, две уши от страни на главата – всичко това е с предназначение. Някой казва: „Аз имам ухо да слушам.“ Ухото, в дълбок смисъл, е нещо вътрешно, психическо. Човек може да слуша без да разбира; да гледа без да вижда. Под „Син“ се разбира разумното у човека. Днешните хора не разбират синовете си.

    ...Бих желал бъдещите хора, като се женят, да не питат: „Ти обичаш ли ме?“ Това са банални думи и затова, без да се обичат, те казват: „обичам те,“ а в същност и момъкът и момата лъжат. Аз бих питал тъй: „Ти готов ли си да се жертвуваш за мене?“ – „Искам да живея.“ – „Ти не си за мене.“ Това е вътрешният смисъл на живота, защото в самопожертвуването е смисълът. Познаването на Сина подразбира жертва в себе си и когато човек се самопожертвува, той става силен. Турете вода в някой котел и я превърнете в пара, тя става много по-силна, отколкото като вода. Самопожертвуването е закон, да изменим едно тяло, предмет, една душа от твърдо в въздухообразно състояние, то значи да измениш душата от едно състояние в друго – да я превърнеш от силна омраза в любов. Това е законът на самопожертвуването, да трансформираш енергията.

    ...Христос казва: „Никой не познава Сина,“ т.е. всеки човек, който живее за себе си, не познава Сина. Бог сам се жертвува чрез Сина си, за да изяви своята любов, а Синът се жертвува, за да изяви Отца си. Това са две положения, които трябва да разберем и нашият живот на земята има смисъл само тогава, когато разберем отношенията на Бога към нас, като Отец и отношенията ни към Бога, като Негови синове. Не може да бъдете синове на Бога, ако не се самопожертвувате.

    ...Когато познаем Бога, ще придобием вътрешен мир, ще ни се отворят очите, ще видим, че светът е жив, тогава ще знаем причината за омразата и любовта, защо съществува доброто и злото, истината и лъжата, ще разберем тези отношения и тогава само Истината ще бъде не мъртва, а жива. С тази истина ще може да направим всякога опит. Христос казва: „Опитайте.“ „Ако думите ми пребъдат у вас и вие у Мене, всичко, какво попросите, ще ви се даде.“ Кои думи? Разумните думи. Ако вие разбирате отношенията към Бога, вие никога няма да Го изкусите и животът ви ще бъде едно благословение за другите.

    Учителя, из "Познание. Самопожертвуване.",
    Неделни Беседи, 18.02.1917 г.


  17. Лъчезарна
    Като говорим за човека, ние разбираме колективния човек, а не този, който сега познаваме, отделния човек. Защото, като нашата цивилизация е имало много цивилизации още, но в сравнение с миналите, нашата седи много по-високо. Обаче в сравнение с бъдещите, нашата остава назад. Бъдещата цивилизация ще бъде по-висока от сегашната. Бъдещите хора ще имат много по-високо разбиране за нещата. Съвременните хора страдат от материално претрупване. Те се намират в положението на търговци, които произвеждат повече стока, отколкото може да се пласира. Стоката им няма пазар. Те произвеждат повече жито, отколкото може да се продаде. Вследствие на това стоките се обезценили. Градинарят изкарва плодове повече, отколкото могат да се продават. Не може да става правилна обмяна.

    Сега хората са се спрели върху отрицателната страна на живота и се питат: Какво трябва да се прави при това положение. Ние намираме, че в живота на съвременните хора липсва нещо. Единственото нещо, което липсва на съвременните хора, това е правилното им разбиране. Те нямат правилно разбиране за любовта. Щом някой ви обикне, той иска и вие да го обичате. Той няма право да иска да го обичат. Всеки има право да обича, но той абсолютно няма право да иска другите да го обичат. Защо? Защото това, което искаме от даден човек, е негово право, да ни обича или да не ни обича. Същото се отнася и за него. Той може да обича когото иска, но няма право да изисква същото и от другия. Другият е свободен да обича или да не обича.

    Та и ние искаме често Бог да ни обича. Питам: Било ли е време някога, когато Бог да не ни е обичал? Да искаме Бог да ни обича и да мислим, значи, че Той не ни обича, това е първото човешко заблуждение. Когато някой казва, ча Бог не го обича, аз мисля, че той сам не обича Бога. Бог му е дал вода, въздух, светлина, храна, къщи, пари, жена, деца, а след всичко това иска Бог да го обича. След всичко това той казва, че му липсва нещо. Какво му липсва? Той има деца, но децата му не го обичат. Има жена, има приятели, има пари, но казва, че никой не го обича. Значи, нещо съществено му липсва. Той чувствува, че е дошъл до едно противоречие. Но противоречието не е в хората, не е вън от него, то е в самия него.

    ~
    Новото в света иде вече и ни се налага. Обаче, всички няма да влезат в новото. И една муха може да влезе в университета, да се качи на главата на професора, цял ден да слуша лекции, но през целия си живот тя ще си остане муха, нищо повече. Тъй щото, ако и вие мислите като мухите да влезете в бъдещия нов живот, ще си останете такива, каквито сте си сега. Така не се постъпва.

    Да влезем в новото, това значи да изучаваме онези закони, с които Бог иска да ни запознае. Той иска неговите чада на земята да учат и да се развиват. В невидимия свят има нови разбирания, нови разпореждания и Той казва на децата си: Нов ред, нов порядък на нещата трябва сега. И за всичко има нова програма: Как ще стават бъдещите женитби, бъдещите раждания, бъдещите назначавания, как ще стават хората майки и бащи, как ще се назначават слугите, как ще стават учители и т.н. За всички неща е определена нова програма.

    ~
    Всички хора трябва да имат едно ново разбиране, едно ново учение за любовта. Да оставим настрана старата любов, която не се ражда, а да приемем новата любов, която се ражда като дете. Не че има стара любов, но хората са кръстили с името „любов“ това, което не е любов. На тази тяхна любов именно, ние ще направим един приют, а на младата, на новата любов, която сега се ражда в света, ще дадем на разположение цялата вселена. На нея ще дадем право да заповядва, както иска да нарежда живота, както намира за добре. Това е новото разбиране.

    Когато любовта даде своите разбирания, и ние се подчиним на тия разбирания, тогава светът ще се оправи.

    Всеки трябва да знае своите задължения. Най-първо учете се да обичате. Обикнете първо майка си, която ви е родила. Обикнете баща си, който ви е родил. Обикнете сестра си и брат си, с които си се родил. Обикнете слугата си, който ви служи. Обикнете всички хора, да ви бъде пълно наоколо. След това обикнете и всичко живо около вас, че като го видите, да трепне сърцето ви, че и него Господ го е създал. Каквото живо видиш, трябва да се зарадваш, че и тук е минал Господ. Той е работил и в най-малкото семенце.

    Учителя, из "Новата любов",
    Неделни Беседи, 30 януари 1938 г., София


  18. Лъчезарна
    Сам човек представя едно предметно учение. Човек в самия себе си трябва да извади законите – как трябва да живее, как трябва да вярва и как трябва да постъпва. Правилата са в него написани.

    ~
    Всяка една постъпка, която човек направи засяга самия него.

    ~
    Аз съм за онзи живот, който има отношение към нас сега, а не за онзи живот, който ще има отношение към нас за в бъдеще. Важно е това, което в даден случай може да хвърли светлина върху вас, това, което за вас е необходимо сега.

    ~
    У вас трябва да има едно свещено желание да обичате Бога. Как ще покажете Любовта? Той е направил вселената, всичко е направено от Него. Да покажем, че Го обичаме и че искаме да вършим Неговата воля, какво по хубаво от това? Да бъдем признателни за това, което е направил Той. Не онова богатство, което в банката е вложено, но да се прояви любовта ни. По какъв начин ще се прояви любовта ни? Ето главния въпрос. Днес да почувствате Божията Любов. Как ще я почувствате, това е ваша работа. Може ли като ви дам хляб да ядете, да внеса чувствителността във вас? Не. Вие сами трябва да имате чувствителност, да видите дали хлябът е хубав или не. Ако вие ядете хляба и мене питате дали хлябът е вкусен или не, това подразбира, че ви липсва нещо.

    ~
    Когато ти чувстваш Любовта на Бога, това е вътрешна връзка. Когато чувстваш Любовта, това е слушане на музика. Богатството на човека седи в това да чувства Любовта. Щом изгубиш това, ти си последния бедняк в света. Вие имате тази опитност. Изчезне ли Любовта, всичко друго се обезсмисля. Обезсмисля се вярата, всичко се обезсмисля.

    ~
    Любовта е една велика сила, и в най-малката доза ако я вземете, като повярвате, се увеличава. Единствената сила, която всякога се увеличава е Любовта. Не търсете голямата любов. И малката любов, в какъвто и размер да е, тя за един кратък момент може да се увеличи. С любов всичко лесно се придобива. Без любов всичко в света е мъртво.

    из "Любов и разбиране", Утринни Слова, 25.02.1934 г.


  19. Лъчезарна
    Когато човек проявява Любовта правилно, тогава той разбира смисъла на живота. Правилното проявление на Любовта непременно изисква чистота.

    ~
    За човека е важно, има ли Любов в себе си, каква е тази Любов и колко тежи. Когато ми говорят нещо за някой човек, аз го поставям на везни, претеглям колко е неговата Любов и го познавам вече. По този начин съм дошъл до много точни резултати. Ето защо, искате ли да вървите по този път, изучавайте хората чрез положителния метод. Само така вие ще запазите чистотата на вашия ум и на вашето сърце. Този път води към Истината.

    По същия начин и Бог ни изучава. Значи Бог ни изучава по пътя на доброто. Щом ни види, Той знае вече какви сме. Любовта, Мъдростта и Истината определят мястото на човека. И тъй, според мен, хората трябва да се определят по Любовта, Мъдростта и Истината, които имат в себе си. Всичко друго вън от тях оставям настрана, те сами ще се справят с него. Така и вие трябва да определяте хората, ако искате да бъдете свободни, смели и да имате съдействието на всички напреднали същества. Постъпвате ли така, ще имате Божието благословение, Божието одобрение. Какво по-хубаво от това, да ни погледне Бог, да ни се усмихне, да изкаже своето одобрение, че вървим в Неговия път!

    Мнозина искат да им се посочи специфичен път, по който да вървят. Не, специфични пътища няма. Пътят е един за всички. Ако е въпрос за специфичност, за това може да се говори само в приложението.

    ~
    ...само онзи може да направи някакво чудо, който има абсолютна, непоколебима вяра в Бога, във възможностите на разумната природа. Щом вярвате в Бога, ще вярвате и в себе си, понеже Бог живее в душата на всеки човек. Ето защо, ако човек вярва в Бога, той ще вярва в себе си. Под думата „себе си“ аз не разбирам човека на ограниченията, на слабостите. Искате ли да постигнете нещо, кажете: „Господи, Ти, Който си направил и създал цялата вселена, дай ми възможност да проявя Твоята сила, да създам и аз нещо, с което да Те прославя!“

    Следователно кажете ли думата „аз“ в нея ще видите Божието присъствие. Дойде ли човек до това съзнание, той се е обърнал към Бога. Който не разбира значението на тази дума, той още не се е обърнал към Бога. Ония хора пък, които не разбират още значението на думата „аз“, при всяко нейно произнасяне мислят, че те са творци, те са създатели на всичко, което ги заобикаля. Свещена е думата „аз“ и трябва правилно да се произнася. Думата „аз“ в българския език е така свещена, както е свещена в индусите думата „аум“, обаче и те не могат правилно да я произнасят.

    ~
    Когато се научите да любите, да мислите правилно и да говорите истината, вие ще можете да произнасяте правилно думата „аз“. Докато сърцето ви не затрепти, докато умът ви не светне и докато не придобиете необходимата свобода, вие не можете правилно да произнасяте тази дума. Тя трябва да се произнася в нейната широта и смисъл. Казвате някому: „Аз ви обичам“. Вие произнасяте тази дума, но сърцето ви не трепти, умът ви не свети, а устата ви не говори истината. Щом думите нямат това съдържание, те излизат от цигулка, която скърца. Имат ли това съдържание, те са чистите, кристални тонове на цигулката. Чисти трябва да бъдат тоновете на цигулката! Правилно трябва да се движи лъкът по нея! Свобода трябва да има ръката, която държи цигулката!

    ~
    ...искате ли да не ви съдят, трябва да живеете по законите на Любовта, Мъдростта и Истината, чрез които Бог се изявява.

    Ден на Божието изявление


  20. Лъчезарна

    ○ ♠ ○

    От Лъчезарна,

    ○ ♠ ○

    Някога, когато съм имала думи,
    съм могла да извайвам водата -
    пенлива и бистра, и тиха, вълниста...

    Някога, когато съм имала думи,
    съм ваела въздух - на трели, на шепот,
    на тишина и тътнеж...

    Ваела съм дъгата във облачен скреж.

    Някога, когато съм имала думи...
    ...съм извайвала себе си в струна.

    Днес думите вая!

    То е,
    като да се завърнеш
    във рая!


  21. Лъчезарна
    В сърцето се крие капитанът на парахода, който наблюдава посоката на движението му и следи, да не се удари в някоя канара и да потъне в морето или в океана.

    Следователно, за да не потъне параходът ви, вслушвайте се в Божествения глас и проявете всичкото си прилежание, да изпълните Неговите заповеди. Мощен е Божественият глас! Когато Бог проговори на Адам и на Ева, те оживяха. Като не послушаха Божествения глас, те излязоха вън от рая, в широкия свят, да се мъчат. – Защо ги изпъдиха от рая? – Защото не учеха това, което трябваше, а се заеха с изучаване на странични въпроси. Раят е велика школа, с определена програма. Който влезе там, трябва да изучава предметите, които му се преподават, а не които той иска.

    ~
    В рая няма противоречия и изкушения. Там има само условия за изкушения. Който не прилага закона на послушанието, той се натъква на условията на изкушението. Вън от рая пък виждаме плодовете на изкушението.

    В какво се състои грешката на Адам и на Ева? Те проявиха непослушание. Змията изкуси Ева да яде от плода на забраненото дърво. Тя яде, но даде и на Адам да го опита. Заради непослушанието си, те трябваше да напуснат рая. Като излязоха вън от рая, родиха два сина – Каин и Авел. Каин уби Авел. Убийството е първият плод от познаване на доброто и на злото. Каин уби Авел от завист, че жертвата на Авел била прието от Бога, а неговата – не била приета. Каин искал да вземе нещо от брат си. Следователно, когато човек върши някакво престъпление, казваме, че той иска да вземе нещо от брат си.

    – Как може човек да измие своите грешки и престъпления? – Чрез прилагане на закона на Любовта. Преди да приложи Любовта, човек трябва да я придобие. Някой иска да приложи Любовта чрез насилие. Това е невъзможно. Любовта и насилието взаимно се изключват. Където е насилието, там няма Любов; където е Любовта, там няма насилие. Любовта се придобива по пътя на прилежанието.

    И тъй, започнете с прилежанието. Само така ще придобиете Любовта, която носи щастие и блаженство за вашите души. Да обичаш някого, както трябва, това значи да имаш най-малката възможност към придобиване на Любовта. Като обичаш едного, ти ще разтовариш сърцето си за всички. Това значи да придобиеш Любовта. Като обичаш всички, ти постепенно отиваш към съвършенство. Съвършеният човек включва в себе си всички живи същества. Ще кажете, че е мъчно да се обичат всички. Мъчно е, но е постижимо.

    ~
    От различните хора ще черпите различни неща. Като обичате някои хора, вие ще станете по-здрави, отколкото сте били; от любовта си към други ще увеличите доброто си; от любовта си към трети ще увеличите разумността си. И най-после, от любовта си към четвърта категория хора ще светнете, красотата ви ще се увеличи, ще станете подобни на ангелите. Наистина, слушали сте да казват за някого, че има ангелска красота. Ето защо, искате ли да бъдете добри, разумни, здрави и красиви, обичайте всички хора. Това е капиталът на вашата душа.

    Някой казва, че може да обича само ако вижда обекта на своята любов. Този човек живее във физическия свят. Друг казва, че се задоволява, когато чувства, че обича. Този човек живее повече в духовния свят. Трети казва, че му е достатъчно да мисли за човека, когото обича. Този човек живее в Божествения свят. За да бъде любовта ви пълна, трябва да съедините трите свята в едно. Само тогава вие имате истинската, положителна наука в живота.

    ~
    Желая ви да бъдете прилежни, да срещате добри хора на физическия, в духовния и в Божествения свят. Когато срещнете някой човек, радвайте се. Ако той ви поздрави, зарадвайте се още повече. – Защо ви поздравява? – Той иска да ви каже, че е от нашите хора, т.е. той е с нас, а не против нас. Радвайте се на всички хора, които са с нас. Радвайте се и на ония, които не са против нас. Като срещнете някой добър човек, не чакайте той пръв да поздрави. Можете и вие да го поздравите първи. Сега, аз не искам да хвърлям много пъти мрежата си. Сложете прилежанието по отношение на ума си, да учите. Поставете прилежанието към сърцето си, да развивате своите чувства. Никога не съжалявайте, че обичате, или че сте обичали. В света нищо не се губи. Всяко нещо става на своето време и място. Всички вътрешни противоречия в живота ви представляват предмети за изучаване. Знаете ли на какво се дължи неразположението, гневът, скръбта? Изучавайте тия състояния, за да знаете как да се справяте с тях. Когато сте разположени, ще давате; когато сте неразположени, ще взимате. Когато сте радостни, ще давате; когато сте скръбни, ще взимате.

    ~
    Сегашните хора искат да бъдат щастливи. Без прилежание няма щастие. Щастието на човека зависи от развитието на неговото чело, на неговото лице и на неговата брада. На всички хора е дадена задача: да работят върху челото, лицето и брадата си, т.е. да създават своя умствен, духовен и физически свят. Като работите върху тази задача, вие ще се ползвате едновременно и от трите свята.

    Обичайте ума си! Обичайте сърцето си! Обичайте и тялото си!
    Обичайте добрите хора! Обичайте и лошите хора! Само по този начин ще изпълните волята Божия и ще разберете, че човек не е нищо друго, освен малък свят, който се поддържа от Божествените енергии на възвишените светове.

    Нека останат в ума ви трите думи: вслушване, прилежание и изпълнение.


    из "Прилежание", Рилски Беседи, 30 август 1940 г.


  22. Лъчезарна
    Учете се да цените нещата.

    Вие не цените малките работи, всички имате ламтеж към големите работи. Големите работи в природата никой не може да постигне. Само Бог започва с големи работи. Всички други същества започват с малки работи, ако една малка работа не можеш да направиш, голямата е немислима.

    Малките работи започнете. Няма по-лесна работа да пееш. Няма по-лесна работа от яденето. Ако тази работа, яденето, не можеш да направиш, от нея иде силата. Приятно е да дъвчеш. Тази малката работа са отразява върху цялото тяло, отразява се върху сърцето, върху ума. Ако ядеш хубаво, музикално си разположен.

    Някой път бързаш, бързаш. Не бързайте в нищо. Няма смисъл в бързането. Защо бърза човек? Но не трябва да отлагате, да бъдете лениви. Във всички неща трябва да има динамика. Да направи човек нещо, после трябва да го почувства тъй, че да му е приятно. Чувствуванието да е приятно. Да ти е приятно да мислиш, но тази мисъл да има светлина. Мисълта да произвежда светлина, чувството да произвежда приятна топлина, волята да дава сила. Като чувствуваш силата, да ти е приятно, че имаш тази сила, че можеш да направиш нещо.

    ~
    На един цигулар колко години му трябват, докато упражни лъка си. Не е лесна работа. Трудна работа. На пианиста му взема 10, 15, 20 години, докато се научи да свири бързо. Всички мислят с малко упражнения да минат. Природата обича много упражнения, безброй упражнения ще правиш. /Учителят свири живо./ Туй е на волята, туй е волево свирене. Пък има свирене и на ума. /Учителят свири./ Туй е на мисълта.

    Човек когато прави нещо, сърцето влага чувства, волята – сила и умът – мисли.

    Трябва да пазите една хармония. Ако човек не пази хармония, той се изтощава. Когато волята работи, тя работи по причина на сърцето. Волята не трябва да злоупотребява. Сърцето не е достатъчно да даде достатъчно енергия. Често умът кредитира сърцето. Сърцето не трябва да злоупотребява с ума. Тогава душата кредитира ума.

    из "Динамични движения", МОК, 06.03.1942 г.


  23. Лъчезарна
    Всяка работа трябва да се обмисли с ума, да се направи с ръцете, да се възприеме със сърцето.

    Сърцето е, което възприема нещата. Ръцете са да направят нещата. Ръцете и краката са създадени за външния живот, за физическия свят. Умът е дал плана да се образуват нещата. Сърцето е да организира нещата, сърцето опитва. Волята на човек трябва да бъде разумна, каквото направи добре да го направи. Умът трябва да го начертае, сърцето добре да го възприеме.

    На физическия свят ние се намираме в едно противоречие. Най-първо даваме на стомаха, трябва да разбираме работата каква е. Ти предполагаш, че някоя храна е хубава, ядеш, след туй трябва да я повърнеш. Де е погрешката? Повръщането показва, че не е мислил човек. Всяка мисъл, която не е добре обмислена се повръща. Всяка мисъл, която е добре обмислена остава.

    Една мисъл добре обмислена, добре възприета и добре направена остава. Едно желание добре обмислено, добре направено, дадени са условия за желанието и добре възприето, то остава в човека. Всяко желание, което не е добре обмислено, добре направено, добре възприето, то носи лоши последствия.

    Човек трябва при сегашните условия да впрегне ума си на работа, да впрегне волята си на работа и най-после да тури на работа и сърцето си. При сегашното възпитание обратен е процесът. Вследствие на това имаме голямо разнообразие, големи несрети, туй, от което всичките хора се оплакват, от страданието...

    из "Добре възприета мисъл",
    МОК, 7 август 1942 г., София


  24. Лъчезарна
    В света няма по-страшно от човешкия егоизъм и по-добро от Божествената Любов. Защото при егоизма, човек от сутрин до вечер мисли само за себе си, какво ще яде или облече, за къща и пр. А целият свят може да страда, той мисли, че като му е добре, това е едно благо. Но той е на крив път, т.е. разсъждава като един вълк. Такъв човек не може да ти бъде приятел и не можеш да свършиш никаква работа с него. Така, че хората сега всичко имат, но нямат Божествената Любов у себе си. Не че тя не съществува в тях, но са я затворили и не и дават път да се прояви. Затова трябва да се научите да обичате хората вътре в себе си и отвън. Във всеки човек има по нещо специфично. Сега прилагайте това, което знаете и това, което е вложено във вас. Ръководете се от духът си. Хората са много несправедливи и спрямо себе си. Вие трябва да се научите, как да служите на другите и да знаете, че има нещо у вас, което никога не трябва да опетните и да Го пазите като зеницата на окото си.

    Вярата, значи стои над човешкият ум, чрез нея човек чувствува, че има нещо постоянно, на което може да уповава и разчита. Чрез вярата човек разграничава, коя мисъл е права и коя не. Тя се спира на интуицията, чрез нея човек вижда неща, които не се виждат външно и човек вижда нещата. Вярата развива ясновидството у човека. Посейте всички семенца на любовта в градината на вашата душа всички семенца на надеждата в градината на своето сърце и някои, които родят плодове — от тях давайте на ония, които имат нужда. Практикувайте дихателните упражнения за възприемане на Любовта.

    ~
    Този, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. При любовта значи, човек е в хармония с целия всемир и неговите енергии се вливат в човека и внасят у него подем и обнова.

    Когато някой те обича, ти се разцъфтяваш, понеже той е извор, от който ти черпиш и трябва да бъдете внимателни, за да не го огорчите с нещо. Обичайте, за да ви се продължи живота, да станете щастливи.

    Любовта прави безсмъртен този, когото обичаш. Който обича, живее по-дълго. Любовта дава любовно възкресение, пробуждане на съзнанието, познание на Бога чрез Любовта към Него. Онзи, който те обича, като дойде при тебе, ако си болен, ще оздравееш. Ако си лош, ще станеш добър и пр. При любовта нещата стават лесно, защото се досещаш, идват ти на ум, как да постъпиш и ти се радваш. Всеки, който ви обича, той ви носи запалка — Човек има много богатства, но му трябва само запалка. Соломон е казал, че всичко без Любов е суета.

    В света всички страдаме от безлюбие. Онзи, който не върви по пътя на любовта, изсъхва и обратно — расте. Който не се подчини доброволно на закона на Любовта, не може да напредне. Тъй че, ако Любовта не дойде у човека, то вложените дарби у него ще останат недоразвити. И колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Зад всички поети, писатели, художници и музиканти, все стои някой, който ги обича.

    Любовта е светлина, която като мине през тебе, в същия момент трябва да я употребиш. Тя е път, който води към всички постижения, за които човешката душа копнее. За любовта няма мъчни работи, защото там, където е Бог, всичко може да стане. Който казва, че няма условия и не му върви в живота, това значи, че не обича. Така, че ако работите ви не се нареждат, приложете Любовта!

    Човек е свободен да обича, но ще носи последствията. Единственото най-силно оръжие, на което може да разчитате е Любовта. Любовта поставя правилни отношения между хората, които ги сближават. Да обича човек, това е по-голямо богатство, отколкото всички съкровища на света. Любовта и вярата ви трябва да имат практическо приложение. Знайте, ако любите, престижът ви ще се повдигне. Христос при всичките престъпления на хората, ни най-малко не се поколеба в своята любов към човечеството. Значи, като обичаш, ти правиш това, което Бог иска от тебе, да се прояви Той чрез тебе — ти вършиш волята Божия и правиш нещо, което е угодно на Бога и Бог ще ви се отплати.

    ~
    Когато в едно общество влезе един човек, които има Любов в себе си, той влияе на присъстващите и всички го търсят, понеже чувствуват трептенията на неговата душа и започват да проявяват любовта си. Този човек, които обича е като огън и колко е хубаво и приятно да се грееш на него или тогава той ще бъде във вас и вие в него. Няма тогава да виждате никакви грешки и всички ще пожънете плода на своята любов. При закона на любовта само, човек може да бъде щастлив. Та дойде ли доброто и Любовта у вас, радвайте се и не се плашете. Безлюбието ражда всички противоречия в живота.

    Всички, които не проявяват Любовта — отпадат. Трябва човек да има напреднала душа, за да разбира любовта, защото в нея има нещо, примесено, чуждо, от което хората ги е страх. Човек трябва да прилага евангелските правила в живота си, а не Мойсеевите, за да му върви. Които не разбира тази Любов, той сам се ограничава. Човекът на Любовта е свободен и никой не може да му направи зло. Онзи, които ви обича, ще ви намери в най-трудното положение и ще ви помогне. Вие не знаете да проявите идеалната Любов и не знаете също да оцените проявената към вас идеална любов. Идеалната любов подразбира да не виждаш никакво криво нещо в онзи, когото обичаш и затова трябва да стоиш далеч от него, т.е. да му дадеш пълна свобода. На сърцето човек не може да заповяда.

    Когато двама души се обичат идват до най-близкото разстояние един до друг, после пак се отдалечават и после пак се срещат и т.н. Става периодически приближаване и отдалечаване на душите, както планетите при своето движение. Ние трябва да оставим Бог да ръководи нашето сърце и работите ни ще се оправят тогава. За да обичате един човек и за да съществува тази връзка, трябва да сте отдалечени един от друг. Физически, като са близо хората, те почват да се карат. Стойте на такова разстояние един от Друг, че да ви е приятно да общувате. Слънцето, ако се приближи много до вас, ще ви изгори, а като стои далеч от вас — топли. С любовта се ликвидира кармата.

    Някои по този закон са ни симпатични, други не, а ние трябва да се издигнем над този закон. Този, които чака да го обичат е беден, а които обича е богат. Той не гледа дали го обичаш или не, а дава. Той е по-блажен.

    ~
    Чувствувайте всякога себе си и другите като души. Любовта е стремеж към незнайното, в което винаги ще има неразкрито нещо от Него за да има вечен копнеж, вечен идеал, към които да се стремим.

    Желайте всякога това, което е вложено във вас, а не човешките работи. Желайте любовта! Тепърва трябва да се учите да обичате. Например: заекът ще го обичате като заек, змията като змия и пр., а когато обичаш Божественото у човека, ти си на прав път. Ще обичаш Бога във всички, защото Той, чрез всички се проявява. Ако обичате само един човек, това е ограничение на Бога — трябва значи да търсите Бога във всички, защото той е създал всички и във всички Той живее. Всеки човек е буква от Божествената азбука и за да си служим с нея, трябва да обичаме всички хора.

    Любовта трябва да я разпратим от нас и не трябва да я спираме. Тя не е еднократен процес. Голяма мощ и сила има в нея. Любовта неправи разлика между бедни и богати. А който прави, там е човешкото и то трябва да бъде подчинено на Божественото. Любовта ви към всички трябва да бъде еднаква по качество, а не по количество. Защото в качеството е силата. Когато обичате всички същества, вие имате пълна връзка с Бога, защото Той е във всички буболечки и растения. Вие, докато не намерите доброто у човека, вие не можете да го обичате. Любовта не прави разлика. Слънцето е като образец за това, то грее еднакво на всички, но едни приемат по-малко, а други — повече.

    Някой ще каже: аз не съм слънце, та да огрявам всичко, но слънцето не огрява цялата Вселена, та и вие огрейте тези, които са около вас. Щом постоянно променяте любовта си, вие сте във физическия свят; щом правите разлика между хората, вие сте в духовния свят, а в Божествения, то е безопасно. Любете като Бога, Неговата Любов е всеопростителна. Ще разширявате любовта си. Обичайте Бога във всички същества, без разлика. Там е спасението ви. Имайте будни души и широка мисъл. Разумните същества ви ръководят и трябва да вървите по техните стъпки.

    ~
    За душите, в които съзнанието се е пробудило, любовта осмисля живота им по всички посоки и дава възможност на душата на човека да се изяви и той вижда Бога в цялата Негова пълнота.

    ~
    Силни бъдете и ще станете такива, като служите на Бога. Които люби не губи, а които не люби, дваж губи. Затова, всеки момент трябва да знаете дали изпълнявате волята Божия или вашата воля. Ако човек е готов да служи на Бога, той може да трансформира живота си (дори и най-нечистия) и ще прилича на един скъпоценен камък.

    ~
    Разширявайте кръга на Любовта си. Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него, той значи трябва да хвърли оръжието и да дойде при тебе. Обичайте Бога и всичко, което Той е създал, за да ви обичат и хората. Закон е, каквото ти казва Господ отвътре, прави го и работите ти ще се оправят.

    ~
    Човек не може да мисли право за другите, ако не ги обича, защото тогава той не може да възприеме Божественото в тях.

    ~
    Любовта създаде света и първия подтик на човека, трябва да бъде да възприеме Любовта. При Любовта всеки човек ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Така че, щастието на човека зависи от Любовта, която има в себе си. Тя засяга, както материалния, така и духовния живот на човека във всички техни области. Само чрез закона на Любовта, човек може да върши нещата правилно, защото човек, който обича не може да върши престъпления. Само при Любовта има равенство. Любовта е здравословното състояние на душата. Тя и дава възможност да се развива и расте. От безлюбието пък произтичат всички противоречия. И единственото благо, което човек търси е Любовта.

    Но ние няма какво да я търсим, остава само човек да отвори съзнанието си, за да влезе тя в него. Човек трябва да обича, за да живее. Вие трябва да почувствувате, че всички хора са ви близки. Цялото човечество трябва да се обедини в едно цяло.

    ~
    За да познавате Бога, трябва да се учите на разумно пожертвуване и ако не практикувате самопожертвуванието, то нищо не можете да научите. Жертвата е закон за проява на Любовта, от начало до край. Да предложите Любовта си, това значи да служите на Бога. Смисълът на живота е да прави човек всичко от Любов към Бога, да изпълни Волята Му, като служи на Бога с ум, сърце, душа и дух. Значи, не само да възлюбиш, но и да служиш с Любов. Който живее за другите, той има Любов.

    Ако си богат, ще запазиш за себе си много малко, а останалото за другите. Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога. Помогни на приятеля си. Като помагате на другите, вие служите на Бога.

    Който обича Бога, като види, че две мравки се карат, хвърля им шепа трохи и ги примирява; или като види наведено цвете, изправя го.

    Не чакайте големите работи да дойдат, за да служите на Бога, защото те идват рядко в живота на човека, но в малките работи служи — не ги отлагай. Дай на някого подтик да рисува, чете, пише, да полее някое цвете. Откъдето минават, помагай от каквото има нужда. Изпълнението волята на Бога и служенето на Него е много лесно нещо. То става в малките работи. Питайте всякога Бога в себе си какво да правите и каквото ви каже извършете.

    ~
    Ще служите значи на Бога и ближния си безкористно, без да очаквате нещо. Нищо няма да изгубите, знайте! Напротив, нещата ще ви се нареждат. Законът е такъв, всеки ден животът ви ще се нарежда сам по себе си. Тогава, всички хора ще ти станат обични и ще видиш, че това са души. Човек, който живее за другите, живее по Бога и е силен. В него се събужда известна дарба, малък талант, който постепенно се разраства и човек тогава може да ликвидира със своята стара карма.

    Смисълът на живота, това е служенето, главната задача на всеки човек, която той трябва да реши. Всичко, което човек придобива - знание, сила, богатство, да отдаде за Бога. На първо място в съзнанието му, да е това! Това, което Бог прави за вас, правете го вие за хората. Да любите хората и тогава, когато ви мразят и ти вършат зло и да им слугувате, без да знаят те това.

    Човек, който си е свършил работата за Бога, той минава в по-високо положение. Най-лесното нещо е да служи човек, а най-мъчното е да греши, защото ще плаща. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Човек не може да възлюби Бога, ако не работи за НЕГО.

    ~
    Вие имате разни степени на Любовта: животинска, човешка (физическа), духовна, умствена и Божествена, защото в нашето свръхсъзнание ние получаваме чиста любов, но тя като дойде до самосъзнанието ни, добива известен примес и тогава, човек започва да обича доброто и злото. Това става, когато ние не сме пречистени и тя добива все повече примеси, като придобива най-после животински характер, а след това тя се връща, за да придобие своята първоначална чистота. Така любовта ни минава по това колело.

    Любовта, значи е Божествена, когато е напълно чиста, каквато слиза отгоре.

    Всички долни степени на Любовта, те са външната страна на Любовта, те не са още Любовта, Човешката любов е в астралния човек (чувствата му), а Божествената Любов е в Духа. В човешката любов има радост и страдания. В духовната любов има промени, т.е. усилване и отслабване, а в Божествената, истинската любов, тя е постоянна и има дълбочина в нея, има много повече от това, което проявява. Божествената Любов не е кармична и затова е трайна. Обикновената любов пък е кармична и затова не е устойчива. Любовта на плътта преминава и изчезва (човешката любов), а любовта на Духа вечно пребъдва и постепенно се засилва все повече. В Божествената любов има чистота и светлина. Ето защо, човек трябва вече да надрасне физическата (плътската си) любов и да се издигне в по-висшите си форми на любовта. При човешката любов онзи, който обича ограничава другия. Любовта е естествен процес, а влюбването е човешка любов, в която има пресищане, обезсърчение, недоразумение и пр. Тя е временна, тя е любов на страстите, а това не е никаква любов, то е една привидност. По-низшите и по-висшите чувства в човека встъпват в стълкновение. Това е една по-гъста материя на скърби и страдания, които ще усеща, докато се освободи.

    Знайте, че всяка любов, която произвежда горчиви чувства не е Божествена. При Божествената любов няма противоречия и страдания. И когато човек има чисти, възвишени стремежи, тогава светлите духове го обикват и работят върху неговото повдигане, за да го подготвят и да се вселят в него. В Божествената Любов има три степени:

    1. Като обичаш човека, да му дадеш най-необходимото (хляб, ядене, дрехи и пр.), това значи е първото стъпало на обичането.
    2. Ще го пратиш на училище и ще го възпитаваш.
    3. Ще го направиш талантлив и ще се радваш на успехите и дарбите му (ще го направиш даровит).

    Сегашната човешка любов е поробване. Много млади погрозняват от неправилните си чувства и противоречия (в постоянни вътрешни борби).

    Всички търсят щастие, а щастието е в разбирането и прилагането на Божиите закони.

    ЗАКОН Е: Човек, който се оплаква от хората, той не ги обича, нито те го обичат! Различни са отношенията на всяка душа, към всички други души. Всички хора са излезли от Бога, но при различни условия, а не изведнъж и затова отношенията са различни, защото иначе щеше да има еднообразие.

    Отношенията между душите са съществували преди излизането им от Бога — те са съществували във вечността — те са били отношения на Любов и да ги възстановим, това е наша задача сега. Тези отношения са съществували и съществуват винаги в природата, те са правилни.

    Човек трябва да стане проводник на Бога, да се преобрази, за да тече Божествената любов през него. Когато човек се пробуди вътрешно, ще види, че всичките хора съставляват единството на един велик организъм и тогава всички ще му станат мили, дори и тези хора, които е мразил, ще трябва да обича. Тогава той ще усети, че животът на другите е и негов живот и ще бъде готов да направи всичко за тях и ще бъде тогава радостен и честит.

    Затова, обичайте всички хора, с които се срещате, желайте им доброто и се молете за тях. Като видиш страдащ, помогни му и помоли се за него. Допустимо е човек да няма еднакви отношения към всички. Но това, което виждаме сега на земята не е любов, а привързаност, защото Любовта обича всички. И като се привързват хората един към Друг само, те се спъват и ограничават.

    За да не страдате, не делете любовта, обичайте всички и колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастливи ще бъдете. За да се справите с кармата си, желайте доброто на всички и щастието им и им помагайте, за да бъдете свободни и щастливи. Всички, дори растенията и животните се нуждаят от Любов и я разбират (направете опит, за да се уверите). Така, че онзи, който е по-развит ще обича всички — и грешни и добри, защото в грешните ще обича ценното (Бога). Желайте неща, които могат да бъдат достояние на всички. Съединението на хората, това е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ.

    Като проявиш любов към един, ти му помагаш да прояви той любовта си към другите. Бог е проявил Любовта си към Христос, а Бог и Христос — към апостолите и към другите вярващи. Тогава Бог, Христос, апостолите, всички вярващи и всички ние ще проявим Божията Любов навсякъде.

    Ще трябва да проявим към другите Христовата Любов, така, както Той я е проявил към нас.

    Ако обичаш само жена си и децата си, утре, като умрат и ти си нещастен. Но, ако обичаш цялото човечество, тогава твоите условия не се губят. Всички ти са така мили и тогава няма да бъдеш нещастен.

    из Разговори с Учителя, Боян Боев


  25. Лъчезарна
    Животът зависи от три правила. Любовта има три врати. От тия три врати зависи състоянието на хората. На някои и трите врати са затворени. На някои едната врата е отворена. Една врата има в Божествения свят, една врата има в духовния свят, една врата има на земята.

    На земята вратата е почти затворена. Много рядко се отваря вратата на любовта. Всичките нещастия произтичат, че хората седят при тази врата и хлопат, хлопат. Трябва да чакаш, когато се отвори. С хлопане никой не отваря. Много говорят за любовта. Може да хлопаш цял един живот на физическата врата на любовта, и тя не се отваря с хлопане.

    ~
    Чудни са съвременните хора, искат с обуща да влязат там, дето е любовта. Светотатството на всички хора е там. На физическото поле, в духовния свят, в Божествения свят трябва да изувате, краката чисти трябва да бъдат. С обути крака не се влиза. Искате да имате любовта на някого с обути крака? Никога. Всеки, който е обут, не може да го любят, невъзможно е. Вие може да говорите, каквото искате, но на мен не ми говорете, че обут човек може да го любят. Аз съм извън заблужденията на хората. Казвам правилото: ти ще носиш обувките, които Бог ти е дал, не хората които ти ги дават. Тия обувки, които носим, са човешки порядък на нещата. Тялото, с което живеем на земята, с него не можем да влезем в любовта. За да влезем, трябва да излезем из тялото навън.

    ~
    ...знайте, много рядко се отварят вратата на любовта на земята. Всичкото нещастие седи в това, че хората проповядват любовта на земята. Трябва да знаят кога е отворена вратата. На някои двете врати са отворени: на Божествената любов и на духовната любов. Физическата врата е затворена, не може да се прояви.

    ~
    Помнете вратата на вашата любов на физическото поле и не позволявайте, когато вратата е отворена, да влезе някой с обути обуща. Който и да е, и светия да е, като дойде, да изуе обущата си. И цар да е, който и да е, трябва да се пази.

    ~
    Любовта еднакво постъпва и в Божествения свят, и в духовния, и във физическия свят. Само тя борави на физическия свят с най-малките величини, а в Божествения свят – с най-големите, в духовния – със средните величини. Може вие да се заблудите, като казвам малки величини. Малка величина или голяма величина, те са относителни мерки, но имат еднаква валидност. Ако имате едно същество, което има първата степен на любовта, може на гърдите му да поставите цялата земя, и то ще я носи. Леко ще я носи, като перце. Ако поставите на гърба му слънцето, и него ще носи като перушинка. Най-малкото същество невидимо, което притежава любовта, може да носи на гърба си земята и слънцето.

    ~
    Любовта носи три подаръка на света.
    Първият подарък, то е светлината, която носи за човешкия ум.
    Вторият подарък, това е топлината, добрите чувства, които носи за сърцето.
    Третият подарък, това е силата, храната, която носи за човешкото тяло.

    Любов, която не носи светлина за човешкия мозък, любов, която не носи топлина и добри чувства за сърцето, любов, която не носи сила и храна за тялото, това не е любов. Имайте известна мярка.

    ~
    Аз бих искал всичките да носят злото, но да бъдете господари на злото. Не да бъдете роби на злото. Аз бих желал да бъдете добри, но бих желал да бъдете слуги на доброто. Злото да ви служи, да бъдете господари на злото, а вие да бъдете слуги на доброто. Това са Божествени правила.

    Ако ти не може да бъдеш слуга на доброто и ако ти не може да бъдеш господар на злото, ти в първата врата на любовта не може да влезеш. Първото нещо е да станеш слуга на доброто и да бъдеш господар на злото. Тогава ще те пуснат да влезеш през първата врата на любовта. Ще изуеш обущата си да влезеш в първата степен на Божествената любов на земята.

    Аз ви казвам как може да влезете с изути крака в Божествената любов. Като бъдете господари на злото и слуги на доброто, да си изуете обущата и да слушате онова, което Господ ще ви каже. Той ще ви каже следното: „Идете да разнасяте любовта Ми по целия свят. Чух въздиханието на всички души в света, идете да разнесете любовта Ми по целия свят.“ Тъй ще каже Господ.

    Сега не мислете, че туй, което имате, не е важно. Това са ценности. Сегашните ви ценности, ако не се обърнат в ценности на любовта, един ден ще се обезценят. Туй, което сега имате, ако не вземете предпазителни мерки, един ден всичкият ваш капитал няма да струва нищо.

    Учителя, из Вратите на Любовта,
    Утринни Слова, 24 януари 1943 г., София


×
×
  • Добави...