Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Лъчезарна

Модератори
  • Общо Съдържание

    1616
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    148

Репутация Активност

  1. Like
    Лъчезарна got a reaction from Слънчева in Мисли от Учителя за Сродната Душа   
    "Ще кажете, че градинарят обича дървото заради плода.
    Вярно е това, но тази любов е важна за децата.
    Истинският градинар обича дървото за самото дърво.
    Ако дървото има плодове, по-добре ще бъде за него, но той обича дървото и с плодове, и без плодове.

    Хората смесват къщата на човека със самия човек.
    И къщата му, т. е. тялото му е ценно, но то е временно: днес го има, утре го няма.
    При това, тялото на човека е изложено на постоянни промени.

    Как можете да обичате човек, който се променя постоянно?
    Преди всичко, като се мени често, вие не го познавате. Щом не го познавате, не можете да го обичате.
    Вие обичате човека, само ако го познавате. Не го ли познавате, не можете да го обичате.
    И обратно: щом обичате някого, вие непременно ще го познавате.

    Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на любовта.
    Който се домогне до мистичната любов, той не говори никак за нея, или малко говори, а много работи.
    Добре е човек да прави всичко в името на любовта, а малко да говори за нея.

    Казвате ли на скъпоценния камък, че го обичате?
    Вие го туряте в кутия, затваряте добре кутията, туряте я на скрито място и на никого не говорите за него.
    Ако говорите много за скъпоценния камък, скоро ще го изгубите.

    Следователно, колкото повече говорите за любовта, толкова повече я обезценявате.
    Говорете по-малко за любовта, за да запазите стойността й.
    Ако обичаш някого, дай му нещо ценно, направи нещо добро за него,
    или изнеси една негова добродетел, без да казваш, че го обичаш.
    Кажеш ли, че го обичаш, любовта се скрива. Ако трябва да кажеш нещо за любовта си към даден човек,
    говори безлично, принципално. Кажеш ли името му, любовта изчезва.

    Как можете да кажете, че обичате някого, когато и вие сами не знаете, кого обичате?
    Вие обичате някого в даден човек, но кой е той, и вие не знаете.
    Вие обичате в човека Онзи, Който го е посетил. Щом Онзи го напусне, вие не го обичате вече.
    Ако Онзи отново го посети, вие пак го обичате. Онзи, Който посещава човека, влиза в него периодически.

    Ето защо, когато обичате някого, не говорете, че обичате Ивана или Драгана,
    защото всъщност вие обичате онова светло същество, което го посетило.
    Коя кесия обичате: пълната или празната? Докато кесията ви е пълна със злато, обичате я;
    щом се изпразни, любовта ви към нея изчезва.
    Златото, т. е. присъствието на Божественото в човека, го прави обичен.

    Често се говори за сродни, за колективни души.
    Под понятието „сродни или колективни" души разбираме тези,
    които са излезли едновременно от Първоизточника на живота.

    Дето и да се намират, те чувстват нещо близко, сродно помежду си.
    Щом се срещнат, без да си говорят, те се разбират и обичат.
    Те не чувствуват нужда да казват, че се обичат.
    Ако единият си позволи да каже, че обича своята сродна душа,
    той е внесъл вече известно стеснение, известно ограничение в сърцето й.

    За да бъдете свободни, не изказвайте любовта си.
    Любовта не се нуждае от изложение, тя се чувствува.
    Като обичате човека, както трябва, той непременно ще почувства любовта ви.
    Любовта се чувства, а не се говори за нея. Това е Божествен закон.
    Езикът, с който се изказва любовта, е принципален, красив, поетичен."

    Магическата сила на Любовта, Съборни Беседи, 15.08.1940 г., Езерата
  2. Like
    Лъчезарна got a reaction from Донка in Мисли от Учителя за Волята   
    Растете в благодат, Неделни Беседи, 7 януари 1917 г.
  3. Like
  4. Like
    Лъчезарна reacted to Донка in 381. Единствената нишка - Утринно Слово, 19 юли 1942 г.   
    „Добрата молитва“
    „В начало бе Словото“
    Ще прочета петнайсета глава от евангелието на Йоана.
    „Духът Божи“
    Утринно Слово: Единствената нишка - 19 юли 1942 г.
    „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“
     
     Единствената нишка
  5. Like
    Лъчезарна reacted to Донка in 365.Единственият път - Утринно Слово, 25 януари 1942 г.   
    Добрата молитва“
    „91 псалом“
    „Молитвата на Царството“
    „В начало бе Словото“
    Ще прочета тринайсета глава от първото послание към коринтяните.
    „Духът Божи“
    Размишление.
    Учителят каза да се прочетат и се прочетоха 10, 20, 30, 40, 50, 60, 70, 80, 90, 100, 110 и 120 страници от книгата „Божественият и човешкият свят“.
    „Кажи ми Ти истината“
    Утринно Слово:Единственият път  25 януари 1942 г.
    Желая вие всинца да бъдете от тези, които с любов да привлекат света.
    „Отче наш“
     
    Единственият път 1942 .
     
  6. Like
  7. Like
  8. Like
  9. Like
    Лъчезарна reacted to Слънчева in 355.Последното добро-Първо утринно слово 5 октомври 1941 г., неделя, 5 ч. сутринта София – Изгрев   
    Молитвен наряд за начало:
    Добрата молитва
    Псалом 91
    Последното_добро - беседа
    Молитвен наряд за край:
    В начало бе Словото - песен
     
    Ще прочета евангелието на Матея, осма глава.
    Гражданите излезли да Му кажат да излезе из техните предели. Не е в техен интерес цялото стадо да се хвърли във водата. Колко естествено човек всякога е съгласен с учиния, които допадат на неговите лични интереси. Хубаво е. Първите интереси са Божествени, но сега има нещо примесено в човешките интереси, някой в миналото го е присадил. Има много неща, които не са естествени. Ражда ли се човек пияница или крадец? Кражбата е присадка, пиянството е присадка. После, има още много други присадки. Ако вземем съвременното християнство, какво ли не са притурили на Христа, че Той казал. Христос учи много просто. Той с притчи учеше хората и от тия притчи изваждаха тайната. Казва: „Живейте тъй, както разбирате.“ Разбира се: не както си присаден, но както не си присаден. Ако те взема и те хвърля, и кажа: падай, както знаеш, ако от някой аероплан някой пада – сега има парашути, като падат, но без парашути – отиде; като падне на земята, нищо няма да остане от него.
    Сега всички давате примера – имаш една градина и казваш: „Никой няма право да бута плодовете.“ Но ти ги буташ. Ти казваш, че имаш право, но всъщност според Божия закон нямаш право на тия дървета. Ти си взел това право. Нямаш никаква тапия, че тия дървета са твои. Дойде друг, казва: „Ти нямаш това право, аз имам право.“ Кой ти даде това право? Това е безправие. Туй не е същността. Нас не ни интересува плодът. Яде този човек плодове, понеже има здраве. Ако стомахът беше болен, хич нямаше да ги бута. Пил вода, защото е жаден. Ако не беше жаден, хич нямаше да бута водата да я пие.
    Ние искаме да знаем какво е волята Божия. Най-първо, човек се влияе от своето тяло, влияе се от своето сърце, влияе се от своя ум, влияе се от своята душа, влияе се от своя дух. Някой път тялото е право, сърцето е право, умът е прав, душата е права, духът е прав. Сега колцина хора има, които различават тия влияния? Да ядеш има нещо необходимо – не може да се каже, че не трябва да ядеш. Ще ядеш, но разумно ще ядеш, ще подбереш храната, която е подходяща. Не казваме да не пиеш. Ще пиеш, но разумно ще пиеш, ще пиеш онова, което Бог е направил, чиста вода. Тия примеси, които хората направили, ти ги дръж надалече.
    Последното_добро
  10. Like
  11. Like
    Лъчезарна got a reaction from Слънчева in Мисли от Учителя за медитацията, съзерцанието, концентрацията и размишлението   
    "Когато развива чувствителността си, едновременно с това човек трябва да знае, как да се предпазва от възприемане на отрицателни мисли и чувства, които развалят разположението му. За да трансформира състоянията си, човек трябва да се вглъбява в себе си, във всичко да намира красивата страна. Като съзерцава и се вглъбява в себе си, той вижда красотата и хармонията, които съществуват в целокупния живот. Само така човек дохожда до съзнание, че всичко, каквото се случва в живота му, е за добро. Когато гледа на нещата от високо, човек вижда всичко красиво; слезе ли на стъпалото на обикновения живот, той вижда нещата, както са, като добри и лоши, като положителни и отрицателни, но знае, че в края на краищата всичко ще се превърне на добро. Каквито идеи да дойдат в ума ви през време на съзерцанието, не отклонявайте вниманието си. Чрез съзерцание човек се учи да контролира своята мисъл, да се съсредоточава в едно направление. Само така съзерцанието има смисъл.

    Като се натъкват на страдания, хората се запитват, не може ли без тях. При сегашното развитие на човека, без страдания животът е невъзможен. Днес страданията са толкова необходими, колкото и радостите. Освен това, те носят в себе си блага и възможности за растене. Без страдание човек не може да придобие дълбочина на чувствата. Без радост чувствата му не могат да се разширяват. Колкото по-голяма дълбочина и широчина имат чувствата на човека, толкова по-големи възможности се разкриват за неговия умствен живот. Тъй щото, искате ли да използувате страданията разумно, всяка сутрин, като ставате от сън, употребявайте по 5-10 минути в съзерцание. Спомнете си през това време, какво обещание сте дали пред себе си и стремете се да го реализирате. Този е най-добрият метод за самовъзпитание."

    Различаване, Младежки Окултен Клас, 28.11.1926 г., София


    "Като ученици, вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно да се самовъзпитава човек. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всякакво разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той може пак да продължи работата си. Каквото прави, човек не трябва да забравя да отделя всеки ден по 5-10 минути за съзерцание, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Кой на каквато работа да е – учител, свещеник, музикант, чиновник, може да направи това. Като живее правилно, като мисли хармонично, като чувства добре и като постъпва разумно, всеки може да бъде музикант. Работите на човека вървят толкова по-добре, колкото повече има пред вид самовъзпитанието си."

    Освобождение, Младежки Окултен Клас, 21.11.1926 г., София
  12. Like
    Лъчезарна got a reaction from Слънчева in Мисли от Учителя за медитацията, съзерцанието, концентрацията и размишлението   
    "Мисля, че ме разбирате – говоря ви много ясно.
    Искам да ви говоря тъй, както може би никога не са ви говорили.

    Първото нещо е да се научите да обичате Господа и тази Обич ще ви свърже с Него.
    Имате хиляди случаи да се съедините с Него и да направите живота си щастлив.
    И когато се съедините с Него и влезете във Вечния живот,
    във вас всичко ще се преобрази и всичко ще дойде на своето място.

    И тъй, турете си за задача първо за две минути,
    после за пет минути да изпъдите чуждите мисли из себе си.

    И след като останете сам, почнете в туй дълбоко съзерцание да размишлявате върху този велик проблем защо сте на Земята, защо сте неразположени, защо нямате благородни мисли и сърце, защо нямате воля да разрешите известен въпрос.

    И Христос ще ви отговори.
    Той ще отговори в тази форма: „Аз съм пътят, истината и животът.
    Значи, когато изпъдите всичко навън и приемете в себе си Мен,
    когато познаете за Бог Моя Отец, който живее в Мен,
    който е дал Живот вечен на Мен, ще даде такъв и вам.“

    Необходимост да познаваме Бога, Неделни Беседи, 21.09.1914 г., София
  13. Like
    Лъчезарна got a reaction from Надеждна in Съветите на Учителя   
    Наблюдавайте лицата на хората, както и вашето лице, да видите как много се мени. Често вие се оглеждате в огледало и не се харесвате. Тогава съзнанието ви е будно и вие виждате неща, които в друго време не виждате. 

    Човек сам за себе си трябва да бъде обект за изучаване. 

    Красиво е човек да се самоизучава, защото в себе си той ще вижда отражението на космоса. От вътрешните промени, които стават в него, той ще изучава и промените във външния свят. В това се състои красотата на вътрешната наука. Само по този начин човек ще придобие вътрешно спокойствие и равновесие на духа и ще знае как Господ работи и създава световете, как работят и неговите по-напреднали братя.

    Мозъчни наслоявания, ООК, 24 март 1926 г.
  14. Like
    Лъчезарна reacted to Розалина in 308.Добрият път - УС,18.2.1940 г,   
    Молитвен наряд за начало
    Добрата молитва
    В начало бе словото
    12 гл. от Евангелието на Марк.
    Духът Божи
    Беседа :Добрият път   ,УС 18.2. 1940 ,5 ч. Изгрев
    Молитвен наряд за край :
    Господнята молитва
    Казвам: Три неща трябва да пазите в ума си. В настоящия живот не трябва да изпущате миналото, защото миналото има връзка с настоящето. И бъдещето има връзка с настоящето. Ако в настоящия живот не изправяте известни ваши погрешки, и не прилагате известни ваши добродетели, вие нямате връзка с миналото. Пък ако не използувате благоприятните условия, които Бог ви дава да изправите погрешките си и да развивате добродетелите си от миналото, вие нямате връзка с бъдещето. Писанието казва, че всеки, който върши волята Божия, е благоугоден Богу. По някой път ние мислим, че вършим неща, големи в света, за да извършим Волята Божия. Волята Божия седи в малките неща, които се проявяват в нас. Може някой път да се прояви някое много деликатно чувство, на което ти трябва да дадеш ход. Да кажем, виждаш някоя мравя, която се дави във водата вътре, ти я гледаш, и тя се удавя пред тебе. Ти не обръщаш внимание. Ако веднага ти се наведеш и помогнеш на тази мравя, Бог намира, че ти имаш буден ум, казва: „Както ти помогна на тази мравя, така и аз ще ти помогна, когато се намериш в неблагоприятни условия.“
    Значи, три велики сили действуват в човека: Божията любов, Божията мъдрост и Божията истина. Божията любов, от която животът иде, Божията мъдрост, от която светлината и знанието иде и Божията истина, от която свободата и просторът иде.
  15. Like
    Лъчезарна reacted to Розалина in Мисли от Учителя за Свободата   
    Сега да дойдем до противоречията. Говори се за свобода и за любов, но любовта и свободата са две неща съвсем различни. Вие ги смесвате. Свободата не произтича от любовта. Любовта не е родила свободата. Свободата не е един принцип. Не е свободата, която ражда всичко в света. Свободата е един резултат на нещо. Ти казваш: "Аз искам да бъда свободен, искам да бъда богат, искам да бъда учен." Свободен, богат, учен, това са резултати на нещо. А пък щом кажеш "любов", какво подразбираш? Това е един велик принцип в света, най-мощната сила в света, която съществува, нещо, което, като го обясняваш, остава необяснено. Писанието говори, че любовта е плод на Духа. А пък казваме, че Бог е любов. Какво подразбираме под думите "Бог е любов"? Че любиш някого. Бащата люби сина си, дъщеря си. По какво се отличава любовта? Ще оставите обикновените работи, обикновените разбирания.
    Свободата произтича от истината и е резултат на истината. Любовта е една от най-мощните сили, а пък свободата, това е един резултат. Този резултат, свободата, няма отношение към самата любов. Свободата има отношение към живота. Тогава как бихте изразили отношението на свободата към живота математически? Как ще турите? Свободата се отнася към живота как? Свободата се отнася към живота така, както животът се отнася към любовта.
    Какво разбирате вие под тези думи? Право ли е това, което казах? Право ли е това отношение? Онези, които са математици, или тези, които са завършили два факултета, да кажат. Свободата се отнася към живота така, както животът към любовта. Това отношение значи: свободата е потребна за света, не за умрелите хора, а за живите в техните действия. Свободата значи да ти дадат простор, път да минаваш, къща да живееш, за да можеш да се проявяваш както искаш.
    Когато казвам, че свободата значи простор да се проявяваш както искаш, тук подразбирам необходимите неща. Значи когато си гладен, да можеш да се наядеш. Като седнеш да ядеш, да не те пребият и изтласкат, но да те оставят свободен да си вземеш обеда, както ти обичаш. Това е в простия смисъл на думата понятието свобода.
    Самоотричане ,ООК 7.11.1934 г,5 ч.Изгрев
     
  16. Like
    Лъчезарна got a reaction from Слънчева in Мисли от Учителя за Свободата   
    За мен е важно, като срещна един човек да зная, живее ли Бог в него или не живее.
    Като видя едно семенце от ябълка, на мен ми е приятно, защото зная, че Бог живее в тази ябълка. Като видя една круша или един грозд, мене ми е приятно, понеже Бог живее в тях. Под думата „семе“ аз разбирам доброто, което съществува навсякъде. Тъй щото, аз се радвам на доброто, дето и да го срещна и видя. Доброто е като един зародиш. В доброто е вложена Божествена сила.
     
    Та казвам: на всички хора е нужно приложение. Дайте свобода на Божественото у вас, на Бога да се прояви. [От] всички хора, каквито и да са те, се изисква свобода, да дадат свобода на Бога в тях да се прояви. Да не се страхуват. „Ама как ще се прояви?“ Това не е тяхна работа.
     
    Не питайте никого, какво е веруюто му за Бога. 
    Както се прояви, така ще го приемете.
     
    Любов, добро и справедливост, Неделни Беседи, 18 декември 1938 г.
  17. Like
    Лъчезарна got a reaction from Слънчева in Мисли от Учителя за Свободата   
    Всичко онова, което ние правим, трябва да бъде разумно. 

    Аз не искам нещата да бъдат еднообразни, понеже в еднообразието е грехът. В еднообразието престъпленията са неизбежни. В разнообразието има една вътрешна свобода. 

    Свободни сте, когато всичко е подчинено на Божественото. 

    Подчинение без любов, то е робство. 
    Подчинение с любов, това е свобода. 

    Туй трябва да се знае. Ако на един човек, на когото ти служиш, той не те обича, ти не си свободен. Ако той те обича и ти му служиш, той те освобождава. Ако ти му служиш без любов и той не е свободен. Ако той приема твоето служение, което ти му правиш, ти си свободен. 

    Ако ти правиш някому услуга без любов, той не е свободен, ти го заробваш. 

    За да бъдем свободни, аз трябва да правя нещата с любов и вие трябва да ги приемате с любов. Ако вие ги приемате с любов, аз съм свободен. Ако аз ги правя с любов, вие сте свободни. 

    Тези максими трябва да ги пазите. Вън от тия закони няма втори. Ако правиш нещата с любов, освобождаваш другите, ако на вас правят с любов, освобождават вас. Едновременно всички трябва да бъдем свободни. 
    Любовта трябва да дойде по два[та] начина.

    Съвършенство във възприемането и даването, Утринни Слова, 14 юли 1940 г.
  18. Like
    Лъчезарна got a reaction from Слънчева in Мисли от Учителя за Истината   
    Вън от Истината, Животът няма никакъв смисъл. Истината е, която осмисля живота, туй, което дава подтик на хората, стремеж, радост, веселие. То е подсъзнателно или съзнателно, или самосъзнателно, или свръхсъзнателно. Както и да е, ние се стремим някъде. Туй съставлява известна радост в човека, а при тази радост явява се Любовта като фактор, явява се Мъдростта като фактор, добродетелта и тям подобни. Онази цел, към която трябва да се стремите, е да обичате Истината. Да се научите да обичате Истината и няма по-красиво нещо.

    Ако имате любов, ще станете меки. Ако имате ум, ще станете твърди. Ако много любов ви се даде, ще замязате на вода; ако много ум ви се даде, ще замязате на камъни. А щом ви се даде Истината, на човеци ще замязате. Тогава ще вземете да разбирате вътрешния дълбок смисъл на живота и ще имате една постоянна деятелност. Тогава ще бъдете напълно радостни, весели, задоволени от работата. Всеки ден ще се радвате от своята работа. Днес, на втория ден, на третия, четвъртия, петия, шестия, десетия, хилядния, милионния - все ще бъдете доволни...

     Педагогическа лекция, МОК, 7 март 1923 г. (ИК "Жануа-98")
     
  19. Like
    Лъчезарна reacted to Донка in 295. Ще бъдат опитани -  неделно утринно Слово 5 ноември 1939 г.   
    Отче наш.
    Духът Божи.
    В начало бе Словото.
    Ще прочета 14 глава от Евангелието на Иоана.
    Венир бенир
     
    Ще бъдат опитани -  неделно утринно Слово 5 ноември 1939 г. 5 ч.с. Изгрев
    Добрата молитва.
    Като прекарате вашите мисли и чувства през всичката драма, оставете ги живи, не ги умъртвявайте. Ако прекарате всички ваши мисли и желания, понеже казвате, че човек трябва да научи всичко и написвате трагедия, тогава възкресете вашите мисли и желания. И това ще бъде благоприятно за Господа, Който ви е пратил на земята.
     
    Ще бъдат опитани
     
     
  20. Like
    Лъчезарна reacted to Донка in Астралният свят - опасно или приятно място?   
    Съществата от астралния свят не търсят и не преследват никого - човекът е, който сам отива при тях, сам им подава ръка, защото по някакво стечение на обстоятелствата започва да ги чувства по-близки от своя ангел.... 
    Колкото до молитвите - и цял ден да ги каканиже човек, да се окичи с амулети като коледна звезда - още по-зле ще стане само. 
    Ако е до съвет - на мен само беседите ми помогнаха. Винаги са ми помагали и в най-трудните моменти. Има условие, обаче, човек да ИМ протегне ръката на душата си сам и да обърне гръб на астрала.. 
  21. Like
    Лъчезарна reacted to Орлин Баев in Астралният свят - опасно или приятно място?   
    "Доколкото съм практикувала медитация, съм разбрала , че това е влизането навътре в себе си и достигането до твоите най-дълбоки и съкровени мисли, било то плашещи или не. А може би и със своето Higher Self. Слушах беседи за астралното пространство, където се споделяше, че винаги трябва да затваряме аурата си, когато медитираме, за да не сме във контакт със същества от по-ниските измерения на астралния свят, а само тези от по-духовните нива, защото си отваряме духовното тяло чрез афирмации. Аз не съм чувала будистки монаси да практикуват медитация по този начин, но имам един такъв въпрос. По принцип не съм съгласна с това твърдение, но искам да чуя и мнението на останалите: Не можем да допускаме всякакви същества да влизат в нас, добри зли и т.н. Че как така ще влизат? Нали ние сме в контрол, нали ние сме свързани с Бог, защото е цялата тази протекция?"
    Отговарям без да съм чел на другите мненията, в прозорчето между часовете. На мен лично механичните защити като визуализация на ограждане, отразяване, връзване и пр., винаги са ми били смешни. Защото са просто метафора, символ, пожелание. Можеш реално да отразиш и се оградиш, когато имаш любов - това е защитата. Любов, която тече през теб и доколкото тече. За астрала, ментала и пр. - в тях сме постоянно. Но кои сме ние? Не сме ли вечни същности, души, които само с част от себе си се въплъщават във физическия, етерния, астралния, менталния свят? Когато живеем от тази позиция, тогава сме в контрол - не егото, не малкият мозък, а ние, душите. В медитация става известно отдръпване от физичното и насочване към вътрешното, да. Но като цяло, никога не сме го напускали. Всяка усмивка от сърце може да идва от будичната ни същност, а убийствен гняв от адските ни селения. Навсякъде сме, едновременно - затова е толкова ценен този физически живот. Казват, че за раждане на земята, където доброто и злото са в такава откровена огромна динамика, създаваща напрежение и енергия, се чака на опашка... Като умрем, пак сме във физически свят - астралният не е нефизически, просто е по-малко твърд. Но, ти питаш друго - за защитата. Любовта е защитата - поне за мен.Защото тя идва от същностите ни.
    "Някои пък го обясняват, че се свързваш с по-низши същества когато си на по-ниска вибрация. Но защо се свързваш, те просто идват в живота ти ли? Или трябва да имаш преживяване извън тялото, или съзнателно да си потърсил да се свържеш с дух. Също така бяха писали и за хора, които може да ни действат негативно.Енергийни вампири, трябва ли постоянно да си затваряш аурата през 5 мин всеки ден? Видях една жена, чиито очи ме уплашиха. Сякаш проникаваха вътре в мен до слабите ми места. Тя говореше много мило и за хубави неща, но останах с негативно впечатление за нея. Възможно ли е да носи нещо вътре в себе си, което да се усеща? Възможно ли е ние да носим нещо в себе си, което да усещаме? А как се е настанило там и защо? И как можем да се освободим?"
    Свързваш се с това, което резонира с теб, с това което живее в динамиката съзнавано - несъзнавано, като последното знаеш, е като океан пред чашата на първото. Енергийните вампири се хранят със страх, нараняване, обида, тъга и дразнене. Ако имаме спокойствие и обич, бягат като филмов вампир от слънце и чесън . Визуализациите, които си чела не че нямат стойност, но мнението ми за тях е, че са вторични и несъществени, когато провеждаш виделината обичта и фината сила. А без нея, колкото и да ги правиш - празна работа. През всички нас се проявяват същности. През някои демони, през други ангели, през действително отдадените на чистотата хора дори същества от по-високите йерархии от дървото на живота... Когато общуваш с човек като тази жена, дай и обич, дай и топлота. Страшно е само когато нямаш сила - тогава става заразяване. Как да знаеш имаш или не? Когато си в хармония, конвергирана около центъра на съществото си, когато можеш да благодариш на трудностите, смиреномъдра и вибрантна, когато от теб струи харизма на светлина, тогава имаш. Когато имаш тази енергия, много добре знаеш, че я имаш. Питаш как се чистим - молитва и медитация... 
    "Също така, травмата, която изживях, уплахата по-точно, беше нещо,което дълго време не можех да си обясня какво се случи и затова много години бях в плен на това чувство и този мой страх, който контролираше живота ми и се чувствах безпомощна. Напоследък го поотработих и започнах да идвам на себе си, но мога да си го обясня по два начина, психологически като една голяма болка от отхвърляне, и неприемане на себе си, ако не следвам нечии правила, и по-астрално преживяване, свързване с някакво низшо същество, което ми желае злото и ме е наранявало през всичките тези години, и двете звучат еднакво правдоподобни в моето съзнание. А и тези два свята са паралелни."
    Дори са едно цяло, пропити са един в друг като вода в солта в океана. Емоционалните (астрални, психични) травми от детството са несъзнаван драйв, пречупващ отношението в живота ни, но и привличащ съответни и нужни за отработването им събития, хора, същности. Само загатвам и казвам, че работейки върху психотравмите си и преодолявайки ги, всъщност работиш върху себе си на астрално ниво, като обаче поставяш локуса на справянето в свободната си воля, вместо да се отнасяш по демони и дядо мразовци, което не помага много... 
    Колективното подсъзнание всъщност е човешкият астрал. Колективното свръхсъзнание - човешкият ментален, манастичен, будичен, атмичен и пр. светове... Не можеш да ходиш в тези светове, тъй като ти като Същност идваш от там и живееш през това тяло с малък процент от Себе си - тоест, вече си там! Когато имаш светлина, можеш и да светиш в тъмнината.
     
  22. Like
    Лъчезарна reacted to Велина Василева in Астралният свят - опасно или приятно място?   
    Здравей holyvalentine ,
             
    Не знам какво да кажа... Права си да си разочарована, щом считаш, че понеже самата ти си отворила: "Астралният свят - опасно или приятно място?" – всички публикации, в темата, трябва да отговарят точно на твоите въпроси. Това, наистина, е разбираемо, от една известна гледна точка.

    Обаче, признавам си, че се изненадах. Защото, в общия случай, не може да се разчита, на това – всеки пишещ, по тази тема  – да пише, само за теб. Защото Форум "Езотерика"  се чете много дълго, във времето, от много хора – всеки от които е в правото си, да има своя гледна точка, по темата (за астралния свят) и съвсем не е задължително (ако няма какво да ти каже) – всеки един, от пишещите, да отговаря точно на въпросите, които ти си задала, в своя първи постинг.

    Към темата – "Астралният свят - опасно или приятно място?" – за мен, например, е важен един по-различен ракурс (а не този, който ти предпочиташ) и особено е важно – не моето мнение, а онова, което Петър Дънов е казал.

    Но ти не си длъжна да го четеш; просто го пропускаш и толкова. С други думи, сигурно вече разбираш, че моят постинг – изобщо не се отнася за теб. Написах го, за самата себе си (аз така уча себе си, като пиша нещата, които ме интересуват), а също и за онези приятели, които евентуално, някой ден, биха намерили нещо полезно, за себе си.

    Това е форум – тук четат много хора, с различни разбирания и с различни търсения.  Според мен, гледните точки, на всички хора, по дадена тема,  е нормално да се съвместят (като успоредни прави, в една плоскост), без да влизат в сблъсък. (За целта –  леко сканираш нечий постинг (т.е. четеш го, по диагонал) и ако той не отговаря на твоите нужди, към момента – просто го пропускаш.) 

    За мен, нещата, които питаш – стоят по съвсем различен начин и аз не бих си позволила да ти натрапвам моите възгледи, които – предварително знам, че няма да ти помогнат. Но да речем, че можех и че исках да отговоря на въпросите ти – нали, при това положение – щях да се обърна, към теб; т.е. нали щях да посоча изрично твоя ник, за да разбереш, че пиша, конкретно, на теб?! Поздрави.    
  23. Like
    Лъчезарна reacted to Велина Василева in Астралният свят - опасно или приятно място?   
    Астралният свят не е нищо друго, освен преживяване на минали съществувания. С мечтите си, човек се движи главно в астралния свят. – Реален ли е астралният свят? – Астралният свят е толкова реален, колкото и представленията, които виждате на сцената. Астралният свят е подобен на живота на рибите. Той е подобен на водата. Каквото е състоянието на рибите във водата, такова е състоянието на човека, в астралния свят. Човек не може и не трябва да остава за дълго време в астралния свят. Той трябва да минава от един свят в друг, да се качва все по-нагоре, за да се развива правилно и всестранно.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Човек [в самосъзнанието си на личност], се движи в три области [на материалния свят]: в областта на своите мисли [т.е. в низшия ментален свят], в областта на своите чувства [т.е. в астралния свят] и в областта на постъпките си [т.е. във физическия свят].
    Следователно, той трябва да изучава тия три области, да познава себе си [като личност, в човешкия порядък на нещата; т.е. да се познава, като низша астрална душа, за да може, ако почувства вътрешен стремеж, към духовен напредък – да се подготви (чрез вътрешна работа, върху самия себе си) и ако е искрен, безкористен и смирен – да се издигне, в Свръхсъзнанието си: т.е. да се издигне до ново ниво на разбиране на Нещата – в Божествения Порядък; или – постепенно да се приближава, все повече, и повече – до онзи Идеен Живот, който има Висшата му Божествена Душа (живееща извън трите низши материални свята, които обитава низшата му астрална душа). Това е процесът на пробуждане и духовно извисяване душата.]
    Мнозина от съвременните хора се движат като в сън, без никаква Идея, в ума си. Те мечтаят само и се движат като сомнамбули, под влиянието на своите мечти.
    С мечтите си, човек се движи главно в астралния свят. – Реален ли е астралният свят? – Астралният свят е толкова реален, колкото и представленията, които виждате на сцената. Астралният свят не е нищо друго, освен преживяване на минали съществувания. Астралният свят е подобен на живота на рибите. Той е подобен на водата. Каквото е състоянието на рибите във водата, такова е състоянието на човека в астралния свят. Човек не може и не трябва да остава за дълго време в астралния свят. Той трябва да минава от един свят в друг, да се качва все по-нагоре, за да се развива правилно и всестранно.
    Съвременната култура има предвид развиването на човешкия ум.
    Тя работи за развиване на човешкия мозък, за развиване на неговите сили и способности. Каквото придобие в тази област, човек го складира в подсъзнанието си, като материал за бъдещата култура.
    Днес виждате, че някой човек е обикновен, но той носи знанията на миналото, когато е работил като виден учен – математик, естественик, философ и т.н.
    Днес минава за обикновен човек, но в миналото е бил велик музикант, учен, художник и т.н.
    От човека зависи, да складира своите придобивки и опитности в подсъзнанието си, или да не ги складира.
    Съзнателната работа на човека, в сегашния му живот, определя неговото бъдеще.
    Животът на Земята е подобен на частиците на една гумена топка. Докато топката е в естественото си положение, частиците ѝ са групирани на едно място, като в ядро. Такова е положението и на хората на Земята: те се движат, работят, радват се и скърбят, но в края на краищата се централизират помежду си, като в едно ядро.
    Обаче, ако гумената топка се надуе чрезмерно, частиците ѝ се отдалечават, една от друга, докато напълно се отдалечат и пръснат в пространството. Такова е положението на душите [т.е. на низшите души], в астралния свят. Те са отдалечени една от друга, без никакви видими връзки и отношения.
    Докато са на Земята, хората се обменят помежду си. Те се намират в отношение на взимане и даване.
    Докато е на Земята, докато живее, човек чувствува живота в себе си; той чувствува, как теченията на живота се втичат и изтичат от него. Под влиянието на тия течения, именно, той расте и се развива.
    За да разбере теченията на живота, за да ги използува разумно, всяка вечер и сутрин, човек трябва да влага, в себе си, нещо положително: положителни мисли и чувства.
    Иска ли да постигне нещо, вечер и сутрин човек трябва да влага в подсъзнанието си желание да постигне това нещо, като си каже: "Желая да постигна еди-какво си". Вложи ли това желание, в подсъзнанието си, той трябва да престане да мисли вече за него.
    Всяко отправяне на известна мисъл, или известно желание, в областта на подсъзнанието, не е нищо друго, освен посаждане на семе, в почвата.
    Посадите ли едно семе [т.е. една идея] в земята [т.е. в мозъка си], оставете го свободно да изникне. Няма да се мине много време, семето ще изникне и ще даде своя плод.
    В подсъзнанието си, човек складира нещата, а в съзнанието си той живее, страда и се радва, пада и става.
    Като погледне към окръжаващите, човек се сравнява с тях и ту се мисли за способен, силен, ту – за неспособен и слаб.
    Човек не може да бъде способен или силен, във всички области. Някой е силен, като майстор. Той разполага с физическа сила, може да строи къщи, мостове и др. Друг някой пък е морално, психически силен. Той геройски носи страданията.
    Коя сила е за предпочитане? Колко мостове, колко сгради, построени в миналото, са останали здрави, до днес? Има някакви остатъци от старите египетски пирамиди, но те не представляват нещо цялостно.
    Обаче, дойдете ли до характера и устойчивостта на великите хора, които геройски са носили страданията си, името им и досега остава паметно за човечеството, а примерът им и до днес е достоен за подражаване.
    Христос, Който даде образец на човечеството за търпение и разумно носене на страданията, и до днес живее и ще живее в умовете и сърцата на всички хора.
    Като се ползува от живота на великите хора, човек вижда, че и той може да постигне всичко, каквото желае. Природата е вложила в него ред методи, чрез които може да работи.
    Като ученици, вие трябва да прилагате законите на внушението, за да си въздействувате в положителен смисъл. Ако паметта ви е слаба, работете с внушението, да я усилите.
    Ако някой обича да спи много и не може да става рано, нека всяка вечер си внушава, да стане сутринта точно в пет часа, например. Като си внушава няколко деня, наред, той ще забележи, че точно в този час, някой го събужда.
    Като закон, внушението има смисъл, когато се прилага за придобиване на нещо положително, за създаване на нещо добро в характера на човека.
    Дали съзнават това или не, всички хора, всички животни си служат с внушението, като метод за работа.
    Съвременните хора изучават различни науки, служат си с разни методи, но въпреки това, те още не са дошли до онези методи, с които Природата си служи. В една сто милионна част от секундата, Природата вади отпечатъци от предмети и лица и моментално ги изучава. Човек, обаче, за да изучи нещо, някакъв предмет, или някакво явление, трябва да го изучава с години. Това говори за несъвършенството на човешките методи. Много още има да учи човек, докато постигне известно съвършенство.
    И тъй, за да дойде до пълно съвършенство, човек трябва да знае, как да учи и как да прилага наученото.
    Искате ли сърцето ви да бъде здраво, ще държите в изправност мозъка си, дето минават електрическите течения на Природата, и слънчевия възел, дето минават магнетичните течения.
    За да бъде мозъкът ви в изправност, ще се пазите от противоречиви мисли.
    [Като знаете, че отрицателните мисли и чувства са забранени, от Бога, то:] Дръжте в ума си, всякога – положителни Идеи.
    За да държите слънчевия си възел в изправност, никога не допущайте в сърцето си отрицателни чувства.
    В каквото положение да се намирате, пазете се от противоречия.
    От вас се иска не само знание, но и приложение на това знание. Ако имате много знания, без никакво приложение, вие ще бъдете в положението на земеделец, който има много земя, но необработена, безводна, без плодове и растения. Такава земя е подобна на пустиня, в която се дига голям прах, от който пътниците страдат.
    Каквото научите, вие трябва да го приложите. При това, вие трябва непрестанно да учите.
    И на 120 години да станете, пак трябва да учите, като млади.
    Докато е на Земята, човек непрестанно се намира пред задачи, които трябва да решава.
    Страшно нещо е преждевременно човек да остарее. Някой седи и нищо не мисли. Щом токовете на мисълта спрат, човек е преждевременно остарял.
    При каквото положение да се намира, здрав или болен, беден или богат, учен или прост, млад или стар, човек винаги трябва да държи в ума си мисълта, че е ученик и трябва добре да учи. Веднъж дошъл на Земята, човек има известна мисия, която трябва да изпълни. За да изпълни мисията си, даден му е известен капитал [дадена му е известна Енергия; Сила], който трябва да вложи в работа, да придаде нещо към него, а не да го зарови в Земята  и да остане неизползуван.
    Всеки човек трябва да има желание да се прояви в известно направление, било в музика, в наука, в поезия, в изкуство и т.н.
    За да се прояви в какво и да е направление, човек трябва непременно да работи и прилага.
    Ще кажете, че човек е изработил много неща. Това, което е изработил вече, е резултат на неговата минала дейност. Важно е, какво ново днес ще придобие.
    Какво се ползува човек от четенето на добри и свещени книги, ако нищо не е приложил?
    Човек може да е чел десет пъти наред Библията, но ако не знае, как да се справи с най-малкото изпитание, или нещастие, той нищо не е придобил.
    Всяка книга има смисъл дотолкова, доколкото може да придаде нещо на човека.“
    Из: „Внушение - 1926 г.“
     
  24. Like
    Лъчезарна got a reaction from Слънчева in Мисли на Учителя за семейството и женитбата   
    Сега всички хора искат да бъдат щастливи извън това, което Бог е създал. Например, срещате една млада мома, която иска да се ожени за един момък, с когото да бъде щастлива. Тя иска той да бъде добър, умен, силен и справедлив. Добрият, умният, силният и справедливият момък от Бога се дава. И хубавата, добрата, умната, силната и красивата мома, и тя от Бога се дава. Питам: Какво очаква момата от момъка?
     
    Сега, трябва да ви обясня тази мисъл, за да не изпаднете в крива посока. Какво иска ученика от учителя си? – Да го научи, знания да му даде. Какво иска гладният от гостилничаря? – Храна. Той иска да се нахрани. Какво иска болният от лекаря? – Здраве да му даде, да му помогне. На същото основание питам: Какво иска младата мома от момъка или момъкът от младата мома? С други думи казано: Какво ще иска човек от душата или от духа си? Според мене духът е младият момък, а душата е младата мома. Какво иска душата и какво иска духът? Душата не иска сила, тя иска доброта. Духът иска справедливост. Следователно, за да бъдат хората на земята щастливи, за това се предполагат противоположни типове. Момата, била тя млада, или стара, важно е, че жената трябва да бъде добра, а мъжът, стар или млад, трябва да бъде справедлив. Щом мъжът е справедлив, той непременно е умен, и каквото пожелае, може да го постигне. А в жената той ще вижда Божествената доброта въплотена. Следователно момата представя Божествената доброта, а момъкът – Божествената справедливост. В този смисъл какво представя старостта? Старостта е въплотената мъдрост в Бога. Ако в лицето на стария човек вие не можете да видите Божията Мъдрост въплотена, това не е никаква старост, това не е стар човек. Какво трябва да виждате в майката и в бащата? В майката и в бащата трябва да виждате Божията Любов, Божествената топлина. Ако любовта не е въплътена в майката и в бащата, те не са никакви майка и баща! В това отношение съзнанието на майката и на бащата представя двете страни на въплотената любов, те представят игра на сцената. Момъкът трябва да представя въплътената справедливост, а момата – въплътената доброта. Когато момъкът ходи, той е левент. Когато красивата мома ходи, тя трябва да се отличава с целомъдрие. Следователно, жената в света е в конфликт с Бога. Любовта е в конфликт с омразата. Справедливостта е в конфликт с безправието. Това са две противоположности. Момата разрешава въпроса за доброто, а момъкът – въпросът за справедливостта. Младите разрешават въпроса за любовта, а старите въпросът за мъдростта. Майката и бащата са въплътената любов в света, които дават импулс на всичко в света. Земята се движи по силата на майката и на бащата. Ако извадите всички майки и бащи от земята, последната ще спре движението си около своята ос. Ако земята се движи около своята ос и около слънцето, това се дължи единствено на Божията Любов, която функционира в майките и бащите. Защо изгрява слънцето? – За да се радват техните деца – доброто и справедливостта. Защо изгрява слънцето? – За да се радват и старите със своята мъдрост, защото те са служители на майката и на бащата. Старият човек трябва да бъде служител.
     
    Ще каже някой, че не е женен. Какво иска той? На земята ли иска да се жени? Щом си дошъл на земята, ти вече си женен. Ти имаш душа и дух – женен си вече. Ти трябва да носиш тази идея в себе си, да познаваш Бога. Като познаваш Бога, ти ще познаеш и своята душа, и своя дух. Като познаеш своята душа, чрез душата си ще познаеш своята майка. Като познаеш своя дух, чрез него ще познаеш своя баща. А като познаеш доброто и справедливостта, в тях ще познаеш своите братя и сестри, които се подвизават в този свят заедно с тебе.
     
    Заведоха Исуса, Неделни Беседи, 12 април 1936 г.
  25. Like
    Лъчезарна got a reaction from Слънчева in Мисли на Учителя за Науката и Възпитанието   
    "Днес всички говорят за новото възпитание на младежта. Ново възпитание е онова, което може да внесе здраве, веселие и бодрост в човека, да се справя лесно с мъчнотиите на живота си. Това е науката, която старите алхимици са изучавали. Тази наука подразбира познаване на законите на сърцето и на ума. Който познава тези закони, той е господар на своя живот. Някои казват, че познават законите на ума и на сърцето си, а при това отричат концентрацията на ума и молитвата като методи за работа и за постигане на желанията си. Онези пък, които не отричат концентрацията и молитвата, са дошли до механизиране на нещата. Те се концентрират, молят се, но механически. Молитвата, например, е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия. Вие не можете да се свържете с природата, ако нямате в себе си онзи непрекъснат молитвен дух. И химикът не може да се свърже с химическите реакции, ако няма лампичка, с която постоянно да нагрява веществата. В този смисъл, молитвата представя светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа. Наистина, ако не направиш връзка с природата, с всички разумни същества и с всичко разумно в света, ти нищо не можеш да постигнеш."

    "Човек трябва да си състави ясна представа за вътрешния смисъл на живота, а не да се задоволява само с разглеждането му от социално становище. Социалното гледище за живота представя външно гледане, което не води към онези практически резултати, нужни за едно здраво, положително възпитание. Големи са постиженията на съвременната наука, но жалко е, че много от нейните изобретения се прилагат за унищожаване на човечеството. Днес са изнамерени такива електрически лъчи, които могат не само да изгарят телата, но и да топят мъчнотопимите метали. Това още не е истинска наука. Ние наричаме истинска, положителна наука онази, която прилага откритията си за благото, както на отделния човек, така и на всички народи, на цялото човечество. Наука, която унищожава човека, своя изобретател, носи повече регрес, отколкото прогрес. Тя спъва главно духовното развитие на човека.

    В древността живели двама адепти, които имали големи постижения. Един ден те решили, всеки от тях да направи някакъв опит, да покаже, докъде е достигнал във възможностите си. Първият турил в чутура един човек и го счукал. Не се минало много време, вместо живия човек, от чутурата адептът извадил злато. Значи, той превърнал човека в злато. След това вторият адепт пристъпил към опита си. Той взел също така един човек, но стар, прегърбен, немощен. Турил го в чутурата и го сгрухал. След малко той извадил от чутурата пак жив човек, но подмладен. Той превърнал стария човек в здрав, жизнерадостен младеж, способен за работа. Големи са постиженията и на двамата адепти, но за предпочитане е да превърнеш стария човек в млад, отколкото да превърнеш човека в злато. И златото е ценно, но човек е несравнено по-ценен от златото. Защо ви е златото, ако човек изчезне?

    Какви са постиженията на съвременната материалистична наука? Тя сгрухва човека и го превръща в злато, като казва: Ние се нуждаем от пари, от злато. Злато, злато искаме ние! Този стремеж отживя времето си. Днес всички хора търсят науката на втория адепт, да сгрухат човека, но да го подмладят, да го направят способен да възприема новите идеи и да ги прилага."

    Господар на съботата, Неделни беседи, 13.04.1930 г., София



×