цветна дъга

"Защо умира човек? – Да даде сметка в Божествената банка как е използвал живота си. Ще кажете, че имате право да живеете, да ядете и да пиете, както разбирате. – Не, нямате право да живеете, както искате. – Защо? – Не сте свободни. Свободен е само оня, който знае да събира, умножава и степенува правилно. И майката е свободна, когато ражда добри и умни деца. Мъжът и жената представят събирането, децата – умножението, а тяхното развитие – степенуването. Значи развитието на човека започва със събирането, минава през умножението и продължава със степенуването. В бъдеще хората ще приемат храната направо от природата, както днес приемат въздуха. Тогава храната няма да се мели, да се пази в хамбари, да се меси, както става с житото. И дишането е процес на хранене. В една минута човек прави 20 вдишки, т.е. приема 20 обяда. – Кога ще стане това? – Когато хората се научат да събират, умножават и степенуват правилно; когато престанат да се хвалят със своите недостатъци. Когото срещнеш днес, всеки казва, че светът не е създаден както трябва. – Какво искаш още? Това искаш, онова искаш и, като ти се даде всичко, което искаш, пак си недоволен. Като говоря за тоя свят, имам предвид човешкия. Правете разлика между Божествения свят и човешкия. В човешкия свят има дисхармония, противоречия, добро и зло. И до днес се питате защо съществуват доброто и злото, защо едни хора са добри, а други – лоши. Никой никого не може да застави да живее добре или зле. Всеки сам доброволно е приел добрият или лошия живот. Живееш зле, защото намираш удоволствие в тоя живот. Нима е зле на вълка, когато изяде една овца? Като го хване овчарят и одере кожата му, той казва: Ако знаех, че за една овца ще ми одерат кожата, щях да ям трева. Сегашният свят е направен само от конци и макари. Навсякъде чуваш машини „трак-трак“. Много неща се шият от конци и после се разшиват. Много естествено, от конци са направени. Човешките мисли и действия, човешкият морал са все от конци...Всички живеят честно и почтено, защото има дърво. Това дърво не е сурово, но сухо. Аз взимам дървото в широк смисъл, като символ на ония ограничения, които ви причиняват нещастия. Като не знаете как да се справяте с нещастията си, вие се натъквате на ред противоречия. Сега, да се върнем към същественото – към живота. Само чрез живота вие ще намерите вашата душа, вашия ум и вашето сърце. – Защо? – Животът ще даде форма на душата ви. За да познаете нещата, нужна ви е форма. Оформяването е в зависимост от закона за развитието. Когато душата ви се развие, тогава ще стане видима; когато умът ви се развие, тогава ще се прояви. Красотата на нещата се изявява, когато те станат видими. Според философите едни неща са видими, а други – невидими. Те казват, че видими са ония тела, които могат да се пипнат, усещат и възприемат само чрез петте сетива. Не е така. Видими са и ония неща, които се възприемат и вън от петте сетива. Според окултната наука човек има седем тела; всяко тяло има седем сетива. Значи всичко 49 сетива. И майката трябва да се стреми, детето ѝ да расте и да се развива правилно, а не да бъде щастливо. Днес децата очакват от родителите си да ги направят щастливи; родителите очакват щастие от децата си. Слугите очакват щастие от господарите си, господарите – от слугите си. Това е лъжлива, крива философия. Всички обещават да дадат това, което не могат. Никоя форма – на организация или общество, не може да ви направи щастливи. В Божествения свят може да се говори за щастие, обаче, на физичния свят ще говорите за постижения на ума, на сърцето и на душата. Само така ще използвате живота, който ви е даден. Те знаят следното: Който прави зло, може да прави и добро. Който познава тоя свят, ще познава и оня свят. Така разсъждавам и аз. Дето има разкаяние, там любовта не е била истинска. Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов. Това е настроение, чувство или временно разположение. Това не е оная любов, която носи живот. Не казвам, че нямате любов, но вие се спирате само върху страничните прояви на любовта, а не върху самата любов. Вие се спирате върху несъщественото в живота, а върху любовта – същественото, не се спирате. „А това казваше Христос, за да ги изпита, защото си знаеше, какво щеше да прави“. Сполети ви едно голямо нещастие или изпитание – важно е как ще го разрешите. Всеки знае как се разрешават изпитанията. Соломон казва: „Мек отговор дава успокоение; блага дума дава утеха, а любов, изявена навреме, дава живот“. Може ли всякога да говориш за любов? През целия земен живот на човека е определено само една година, един месец, една седмица, един ден, един час, една минута, една секунда, когато може да се говори за любовта, или да изговаряш думата „любов“. Какво правят сегашните хора? Събират се някъде и започват: „Бър-бър-бър-бър“. Като се разотидат, всеки казва: „Заболя ме главата от приказки. Свят ми се зави от бърборене“. И едните, и другите трябваше да си кажат само по една дума: те да ти кажат и ти да им кажеш. Защо хората са недоволни? – Защото са сложили Любовта отвън, а не вътре в себе си. Ако нямахте любов към ябълката, нямаше да става спор между вас. Казвате, че светът е преходен. Преходен свят е само оня, който е създаден от човешките мисли, чувства и действия. Наричат тоя свят Божествен и правят усилия да го изучават. Казвам: Тоя свят е патологически, създаден от хората... Ако искате да научите нещо, изучавайте здравите хора. Какъв е вашият морал? Под „нос“ разбирам човешкия ум, а под „дясно око“ – човешкото сърце. Да не вадиш „дясното си око“, това значи да не спъваш развитието на сърцето си. " Да ги изпита

Най-хубавото, което употребявам за себе си, трябва да дам и на приятеля си и да съм доволен от това. Така се създават добрите нрави в човешкия характер и добрата човешка мисъл. тук Бог изисква от своите деца, е послушание. Не робство, но послушание. Понеже има всичко в себе си, Бог знае какво ще допринесе послушанието на хората. Той знае какви резултати ще има послушанието. Той казва: Ако ме слушате, ще се освободите от всички ограничения. Ако вие мислите, че вън от Бога можете да бъдете свободни, да имате свобода, вие сте на крива посока. тук

Сега ви оставям с желанието да проявите такава Любов, която да заличи погрешките ви. Не очаквайте да дойдат отвън да ви помагат, вие сами можете да заличите своите погрешки, да изчистите ума и сърцето си, за да приготвите условия за идването на Божия Дух във вас. Бог иска от човека чисто сърце, на което като на чиста книга да напише закона си. Пророкът казва: „Ще отнеме каменните им сърца и ще им даде нови сърца, на които ще напише своя закон“. Като слушате да се говори за Любовта, не казвайте, че можете изведнъж да я приложите или че сте я проявили вече. Стремете се към необятната Любов, без да говорите за нея. Колкото повече говорите за Любовта, толкова повече изпадате в заблуждения. Тогава ще дойдат в ума ви чужди мисли, а в сърцето – чужди чувства и незабелязано ще правите погрешки. Това състояние е подобно на хипнотично, в което човек понякога изпада. Като излезе от това състояние, човек постепенно отрезнява и разбира, че с него е станало нещо особено, той е служил на чужди мисли и желания. За да се справите с положението си, приложете Любовта, която заличава всички погрешки, и вървете напред. Който е влязъл в Божествената школа, трябва да бъде готов на всички жертви; той ще мине през много изпитания и ако ги издържи, ще влезе в новата епоха – епохата на Любовта. Казано е: „Който издържи докрай, той ще бъде спасен“. През много сита, едри или ситни, ще мине ученикът, докато се изпита. Любовта изпитва хората. Тя никого не съди, не критикува, но дава възможност на човека сам да се познае и да разбере има ли Любов и как я проявява. Необятна любов

"Разправят за един от българските писатели и общественици, че когато заминавал за онзи свят, поискал прошка от всички хора, които обиждал; същевременно той простил в себе си на всички, които някога са го обиждали. Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но по-велико е да простиш на онези, които са те обиждали и причинявали пакости. Това е качество на великия човек. То не се постига изведнъж. Много трябва да работи човек върху себе си, за да го придобие. Направете опит, да работите поне една година върху това качество, да видите какво ще постигнете. Беден човек дължал голяма сума на един богат и не могъл да му я върне. Богатият не искал да прости дълга на бедния и постоянно го безпокоял за парите. Един ден бедният се разхождал край брега на реката и видял, че някой се дави. Веднага той се хвърлил във водата, хванал давещия се за ръката и го извлякъл на брега. В него той узнал своя кредитор. От благодарност към бедния, който спасил живота му, богатият го прегърнал братски и му простил дълга. Когато Христос казва да възлюбим враговете си, Той има предвид това положение, че през дългия земен живот на човека ще дойде ден, когато врагът му ще го извади от реката и ще спаси живота му. От вашия враг зависи да ви извади от водата или да ви остави да се удавите." В рова на лъвовете "Та сега, на първа ръка, вие трябва не само да съзнавате вашите погрешки, но и да ги изправяте. Няма по-лошо нещо от това, да съзнава някой погрешките си и да не знае как да ги изправи. Запример, аз бих могъл да накарам всички да се обичате. Знаете ли как? И то да се обичате тъй, както никога не сте се обичали. Трябва да ви туря всички в затвор, да ви наложат там хубавичко и тогава да ви съберат на едно място. Няма ли да се обичате? Я да сте затворени братя и сестри заедно, че да ви налагат, както са правили със старите християни, няма ли да се обичате? Само да ви съберат, да видите как ще се разговаряте мило и драго! А сега, понеже не сте в затвора, вие не се обичате. Не чакайте да ви турят в затвор. С такива методи разполага и природата. Тя мълчи, мълчи, но ви дебне. Един ден ви хване с щипците си и ви туря в ретортата си. Вие може да вдигате шум, да плачете – нищо не значи за нея. Знаете ли през колко реторти ще ви прекара тя? Ако вие изследвате живота на великите хора, музиканти, поети и други, пък и на пророците, ще видите през какви реторти ги е прекарала природата. Няма човек, който да не е минал през дисциплината на природата. Вие трябва да бъдете готови на всичко това. Според вас, коя е малката добродетел, която трябва да имате? (– Прошката.) Но трябва да си искате прошка един от друг. Ами като не си искате прошка, тогава? Да кажем, че някой от вас влиза в една гостилница и гостилничарят му казва: Един от вашите приятели яде тука и не си плати. Какво трябва да направите? Вие трябва да кажете: Извинете, моят приятел отдавна ме упълномощи да платя вместо него, но аз забравих. И ако имате пари, още този момент ще платите. (– Това няма ли да бъде лъжа?) – Не, погрешката е пак негова. Законът е верен. Щом този гостилничар ми казва, че моят приятел не си е платил, аз вече съм задължен да изправя неговата грешка, без да казвам нещо. Ако аз кажа на гостилничаря: Добре, аз ще платя за него – това е човешка постъпка. От моя страна ще направя благороден жест, ако аз извадя пари и платя на гостилничаря от името на приятеля си, без да му кажа какво съм направил за него. Това наричам аз солидарност в ядене и пиене. Вие ще кажете: ами да платя на този, на онзи гостилничар, какво ще стане с моя джоб? Не се плашете, това ще се случи може би веднъж в живота ви, но казвам: този е истинският начин, по който трябва да постъпвате. Във вас трябва да има готовност за такъв жест. Ако ти не можеш, ще повикаш друг, ще му кажеш: би ли платил за един наш приятел в гостилницата? Ще му кажете това и повече няма да му четете морал. Няма да казвате: Знаеш ли какво направил нашият приятел? Не, просто ще го повикаш и ще му кажеш: един наш брат забравил да си плати на гостилницата. Можеш ли да платиш ти? Ако не може и той, ще съберете помежду си пари, ще платите и ще си мълчите. Това е характер! Той като узнае, че съкласниците му са платили за него, в душата му ще се зароди едно благородно желание и ще каже: Както са постъпили моите приятели, така ще постъпвам и аз. Ето начин за морализиране. Другият морал не е дал нещо много възвишено. Такива трябва да бъдат и вашите отношения. Същият закон е и по отношение на хляба. Най-хубавото, което употребявам за себе си, трябва да дам и на приятеля си и да съм доволен от това. Така се създават добрите нрави в човешкия характер и добрата човешка мисъл." тук "Без обич няма прошка. Докато единият, и другият не приложат Божия закон, не изпълнят Волята Божия, никаква прошка не съществува." тук "Всякога зад прошката трябва да седи Любовта. Значи грехът, туй чувство на егоизъм, за което не сме готови да простим, то покваря най-хубавото, най-благородното в нас. Значи за благото на своята душа трябва да простим. Любовта изисква да се премахне всяко недоразумение, тя не търпи недоразуменията. Само така ще дойде тя. Този Божествен закон е всякога готов. Ако вие простите, трябва да простите в душата си, в себе си, а не само да разгласявате, че сте простили. Да простите, без да разгласявате. Аз съм срещал и мъже, и жени, тръгнат да разправят, че простили. Казват: „Аз му простих“. Не, онзи, който разправя, че е простил, не е простил. Като прося, трябва да имам туй самодоволство в себе си, че съм простил. Какви са признаците на прощението? По какво се познава, че съм простил? – Аз имам връзка с Бога вече. Нищо повече! Щом простя, както Бог иска, веднага ще дойде в ума и сърцето ми светлина и топлина и в душата си ще се усещам силен и мощен. Прощаването е вътрешен процес. Някой път аз мога да кажа, че съм простил, а като се върна вкъщи, пак изскочи грехът в ума ми. „Аз прибързах, че му простих, трябваше малко да го оставя да се помъчи.“ Петър запита Христа: „По толкова ли ??? пъти ли, тъй ли да прощаваме? По 7 пъти ли да прощаваме?“ По 7 пъти, значи да имаме подарък златни часовници. Казва Христос: „Трябва да прощавате 70 пъти по 7, и то без часовници“. Прощението изключва всички тези работи. Сега ние, съвременните хора, трябва да се пазим от самоизмамата. Запример, имаш едно малко благородно качество, но ти не си доволен от него, не си благодарен; бъдете уверени, че щом не си доволен от него, голямата добродетел няма да дойде. В злото, ако не си доволен от малкото зло, голямото зло ще дойде, а при доброто е обратно. Ако не си доволен от малката добродетел, и голямата няма да дойде. Действително, една от най-малките добродетели, това е да простиш! И защо хората не искат да прощават? Казват: „Да прощаваш, това е детинска работа“. Да прощаваш, това аз считам най-малката добродетел. Върху тази най-малката добродетел почива цялата съвременна култура. Вътрешното устройство на цялата тази култура почива върху тази прошка на земята, върху тази почва. И плодородието на земята почива върху прошката. Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик закон на причини и последствия. Ще забележат, че всички гладни години, че всички епидемически години се дължат на липсата на тази най-малка добродетел. Липсва ли тя, веднага идват тези велики катастрофи. Туй, което засега се изисква от нас, то е приложението на Христовото учение, в дадения случай – да изпълним волята Божия – да простим! Но знаете ли колко е трудно да простим? Не е достатъчно само да простиш, но тъй да простиш, че да не помниш, да забравиш всичко, да не остане в душата ти никакво злорадство. Тази обида, която ти е нанесена, на мястото ѝ да посадиш най-хубавите растения; от туй зло да изкараш най-хубавите плодове. Този човек, който те обидил, един ден да го направиш най-добрия си приятел. Ами че така е! Двама души, които се убиват, които са си направили най-голямото зло, Господ един ден ще ги направи най-добри приятели. Ще им смеси кръвта. Не мислете, че вие можете да се избавите по някакъв начин, да не си простите. Не, по хилядите съчетания, този човек, който ви е направил най-голямото зло, Господ един ден ще го направи ваш брат, ваш господар ще го направи, ваш слуга ще го направи, ще ви постави при всичките възможности и условия да си простите. Ще ви накара да признаете, че този човек, колкото и да е лош, и той си има добри качества. Сега идваме до въпроса: „Ами как трябва да прощаваме?“ За да прощава човек, той трябва да бъде високоинтелигентен, много разумен човек. Съвременните християни казват: „Нас наука не ни трябва, изкуство не ни трябва. Науката не струва нищо, изкуството не струва нищо, ние трябва само да се молим на Бога“. Аз питам: В какво седи добрата молитва? Молитва, аз разбирам, първото нещо: Като се приближим до Бога, да кажем: „Господи, аз се постарах да простя на всички тъй, както Ти си ми простил“. Това е първият разговор. Вие казвате: „Аз искам да се разговарям с Христа“. Като те срещне Христос, първото нещо, което ще ти каже, е, че не си простил на своите длъжници. Някои казват: „Аз прощавам“. Не, не тъй. Христос ще ти каже, че ти не си простил тъй, както Той прощава. И ако кажеш най-малката лъжа, току изведнъж Христос ще дрънне със звънеца си, веднага ще дойдат всички онези, на които не си простил, и ще кажат: „Господи, не ни е простил“. Всички тия, на които не си простил, те са хроми, клосни, сакати, те си носят раните. Христос ще каже: „А, братко, хем не си простил, хем знаеш да лъжеш!“ Отгде иде лъжата? – Когато човек не е изпълнил Божия закон, а иска да се покаже правдив пред хората, той ще тури лъжата. И после ще почне да се извинява, че условията били такива, че Господ тъй направил. Не, не са виновни условията, не е виновен Бог. Казвате: „Ама в онзи свят ще има ли виждане?“ – Ще има, братко, ще има. Сега вие не виждате, защото сте с маски, тогава ще бъдете без маски. Този свят сега е бал-маске, не го знаеш отгде е. Не, не, всички тези маски ще се снемат и в онзи свят нещата ще бъдат реални. Сега виждаме колко са неестествени хората! Сега ние ще приложим закона на прощаването. Можем ли да простим, или не можем? Ще кажете: „Как ще се научим да прощаваме?“ Ето как. Имаш някой познат, комуто не можеш да простиш. Ще седнеш при хляба и ще си кажеш: „Туй жито е минало между камъните, смляно е заради мене, пожертвало е живота си заради мене“. Имаш едно хубаво теленце или агънце, заклано е, ще си кажеш: „Това агънце е станало жертва заради мене“. Ще погледнеш дрехите си, ще кажеш: „Колко овци пожертваха вълната си заради мене!“ Ако всичко това стана жертва заради мене, аз не мога ли в дадения случай да направя една жертва, да простя на един мой брат? И то не заради него. А заради кого? – Заради Онзи Великия Бог на Любовта, Който седи в дадения случай пред мене и Който ми е дал всичко. Господ никога няма да ви каже: „Да простиш!“ Ако чакате Той да ви каже да простиш, много се лъжете. Не, за Господа е все едно и когато мразим, и когато любим, Той няма да ни каже нищо. И ако ние не изправим нещата сами, Той ще ги изправи. Ако ние не простим навреме, Той ще вземе този, когото мразим, ще прекара ръката си върху него, ще заличи всичките му язви, ще заличи твоето име от неговия ум, и тогава този човек няма да съществува за тебе. Той ще го заличи. Господ ще направи него свободен, но ти ще почувстваш една голяма скръб, ще почувстваш, че си едно нищожно същество в света. Не, не, не, в ума на твоя враг и в ума на твоя приятел ти трябва да седиш като една запалена свещ, ти трябва да бъдеш като един любовен обект. Ти трябва да кажеш: „Има в света едно същество на Любовта! От този човек, от неговия живот аз разбирам какво нещо е Любовта“. Тъй трябва да бъде! Но трябват дълбоки разсъждения. А сега, седнат някои да спорят за много маловажни неща. Някоя сестра ще каже тъй: „Аз живея на небето“. Друга ще каже: „Аз пък живея на земята“. Казвам: Сестри, и двете живеете на земята, и двете живеете на небето, само че и двете не изпълнявате волята Божия. Това е, което аз зная. Едната живее на небето и виждам, че и тя не прощава; другата живее на земята, виждам, че и тя не прощава. Не, не, то е на сцената. Всички трябва да се освободим веднъж за всякога от тези лъжливи измами!" тук

Любовта расте при абсолютна чистота. Човек, който не е чист, не може да обича. Който иска да бъде обичан, трябва да бъде чист. Може да се търпи онзи, който не е чист, но не може да се обича. Степента на обичта зависи от степента на Чистотата. Значи, за да те обикне Господ, свали опръсканите си дрехи, измий се, облечи чисти дрехи и ще бъдеш обичан. стр. 441 Чистота и умереност във всичко са качества, които ще ни направят по-възприемчиви към Мировата любов! Когато не си чист, Господ не те слуша. Щом Той не те слуша, това значи, че е време да изчистиш канализацията. Един ден ще видим колко сме били невежи - благото е било при нас, а ние сме си блъскали главите. Трябва Огън, Светлина и широк простор за пречистване. Любовта е закон за пречистване. ...Трябва да има една вътрешна Чистота. Не мислете, че аз търпя. Търпя, но имам голямо отвращение към нечистотата; не мислете, че Чистотата се дава даром. Човек ще работи, ще мине през хиляди изпитания, докато стане чист. Някой казва: "Не може". Може, но то е едно качество, което трябва да се придобие. Чистотата е външно качество, а Съвършенството - вътрешно. Казано е: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесний". Казано е ще: "Чистите по сърце ще видят Бога". Като преминем през ада, да не се опетним! ...Стремете се към Чистотата. Човек никога не трябва да има користолюбиви мисли и желания. ...В дълбочината на всяка душа е скрит Господ и гледайте, като се приближавате до един човек, да служите на Господа. Защото Бог е, Който страда вътре в човека. Божественият Дух е, който се моли в човека и страда. Човек прави грехове и Божественият Дух вътре страда и се моли. ...Вяра без Чистота не може... Вярата, турена в Чистотата, това е вече една реалност. стр. 442 Какво нещо е "чиста мисъл"? - обидил те е някой, искаш да се примириш с него; примиряваш се и мислиш, че си му простил, но след малко пак дойде възбуда отвътре. После хайде пак искаш да му простиш и т.н. Значи мисълта ти не е чиста. А като дойде чистата мисъл, ти му прощаваш и ставаш спокоен, не те дразни нищо. Докато човек се дразни, мисълта му не е чиста. стр. 443 ...Хората са дошли на Земята за слуги на Бога и вътрешен живот не може без Чистота, вътрешна връзка не може да има без Чистота. Не можем да бъдем в съприкосновение със звездите и с Напредналите същества, ако нямаме Чистота. ...При Чистотата сърцето на човек не се свива, като погледне, че някой има големи знания; напротив - той се радва, че другият е даровит, и в същото време е благодарен за това, което има. но това, разбира се, не означава, че няма да се стреми към по-горно състояние. Също така,, когато види, че някой има голяма къща, радва се това и не му е мъчно, че той няма такава. Най-първо се изисква очистване на човешкия мозък. Казано е "Бъдете чисти и свети!" и трябва да се създаде една чиста атмосфера, в кято влиянията да бъдат добри. С примес на лоши мисли Черната ложа иска да разстрои мозъчните органи и тогава от Божествения свят не може да се приемат Божествени мисли. Хората от света не могат да приемат Божествени мисли, понеже мозъкът ими постоянно се занимава с обикновени работи. стр. 444 "Акордиране на човешката душа", т. 1

Когато човек се намира в най-големи противоречия и страдания, трябва да бъде благодарен на Бога, да има радост и хармония в себе си. Това е изпит. Господ казва: „Много работи мога да ти кажа, но по-напред искам да знам дали можеш да носиш товара, който ще ти дам.“ Всеки човек е подложен на изкушение. Някой път все ще дойдат изкушения. Без страдания може, ако не грешиш; и с радости може, ако живееш чист и свят живот. Но всички трябва да минете през огън; нали златото, докато не мине през огън, не може да се пречисти. тук

„Позволено ли е да се повтори матурата?“ Позволено е. Лошото е, когато не допуснат някого до матура. Когато някой е допуснат да държи матура, това е привилегия. „Ние допуснати ли сме?“ Вие сте допуснати; дали ще издържите, то е друг въпрос. Който е допуснат, той ще издържи по който и да е начин; вярно е, че има възможност да го скъсат, но пак ще държи. Доста предмети са. Всеки един от братята и сестрите трябва да издържи изпитите, когато дойдат. Когато Йов бил връхлетян от страдания, отначало видял близо до себе си грозните духове, но като отправил поглед по-далеч, видял Светлите духове. Значи близкото около него било мрачно, а далечното било красиво. Тогава той разбрал, че всичко, което става, е за добро и настанал Мир и Радост в душата му. Земята е място за матура. тук

Ето нещо за доволството и благодарността при противоречия, на което попаднах от Учителя, но не съм напълно сигурна от коя книга е цитатът,точен е, просто съм забравила да си отбележа източника: „Помнете следното правило и прилагайте го в живота си: Благодарете на Бога за живота, който ви е даден, с всички негови противоречия. След време ще разберете, че всичко, което става във вашето сърце, във вашия ум и във вашето тяло, е за добро. Няма да мине много време, и вие ще се убедите в това. То е 101 процента вярно. Бог е приготвил за всеки човек, за всяка душа такива блага, каквито те не подозират. "

С благодарност към Дъгата за беседата "Трите ухания": "Съдете за честността на човека, когато го видите сам, в някоя плодна градина, застанал под круша, увиснала от зрели, едри плодове. Тъй както е сам в градината, без никакъв външен стражар, без никакъв закон, ще познаете, честен ли е той, или не е. Ако при това положение не си позволи да откъсне нито един плод, това показва, че той носи стражара, т.е. закона вътре в себе си. Човек носи в себе си и доброто, и злото, вследствие на което е приятен или неприятен за хората. Не обвинявайте никого, защо постъпил така или иначе. Бог е дал свобода на всички хора и ги опитва, доколко те ще използват свободата си за свое добро и за доброто на своите ближни. Човек може правилно да използва свободата си само при изпълнение волята Божия. Без изпълнение на волята Божия, никаква свобода не съществува, никакъв прогрес не може да се очаква. Искате ли да изпълните волята Божия, не обвинявайте никого и не съдете никого. Ако имате право да съдите някого, това сте вие сами. Съдете себе си, но не и ближните си. "

ИСТИНАТА На един обеден разговор стана въпрос за Истината. Учителя каза: Великата реалност, която лежи в основата на цялото Битие, това е Истината. Не трябва да се бъркат фактите с Истината. В Истината няма противоположност и щом си в нея, болест, беднотия, смърт, страдание – всичко изчезва, няма да остане нищо от тях и ти ще бъдеш свободен. Щом живееш в Истината, никой не може да те ограничи, ти си в Божествения свят, ти си гражданин на Небето. Истината като дойде да царува на Земята, ще дойде Царството Божие. Трябва да се пазите от две неща, които Господ не прощава: лъжата – бяла и черна. Пазете се от лъжата. Можеш да излъжеш само онзи, когото не обичаш, защото щом излъжеш някого, Любовта изчезва. В Любовта няма абсолютно никаква лъжа. Това е абсолютен закон. Щом кажеш лъжа, ти остаряваш. В Духовния свят нашите лъжи са като камъни, които спъват пътя на духовете и затова ни съдят за лъжата. За да има човек Божието благословение, не трябва да лъже. Като излъже, оттегля се Божието благословение, подкрепата от Небето, от Светлите същества. Божественото в човека може да го повдигне, но първо човек трябва да се освободи от лъжата. Стъпите ли там, дето е кракът на лъжата, ще умрете. Една сестра попита: „Какво нещо е смъртен грях?“ Лъжата е смъртният грях! Стр.339-340 ИСТИНАТА И ОБЩЕСТВЕНИТЕ ВЪПРОСИ Акордиране на човешката душа, т.1

Има един разказ, който характеризира цялото човечество; той при лича на приказка от „Хиляда и една нощ“: един богат човек носел на рамото си мотика и търсел да го наеме някой. Един му казал: „Ще ти платя, иди на лозето.“ Той казал: „Аз за пари не работя, пари не искам.“ „Какво искаш? Скъпоценни камъни ли?“ Онзи му казал: „Та аз имам толкова много от тях!“ Другият му казал: „За Бога помагаш ли?“ Човекът отишъл с мотиката да помага. Занапред каква ще бъде ценната монета? Думите „За Бога!“ Такава ще бъде бъдещата Култура. Направете една услуга без да искате да ви платят. Изхвърлете идеята да ви се заплати, всичко трябва да бъде продиктувано от Любовта. Всички блага се включват в Любовта, трябва да работим от Любов към Бога. Ако някому му се плати за труда, то не е Божествено, понеже изразходваната енергия с нищо не се заплаща. Ако работиш, работи с Любов. Ако служиш, служи с Любов. Ако пиеш, пий с Любов. Яко ядеш, яж с Любов. Ако правиш добро без Любов, не го искам. Всяко нещо, което е направено от някого за мен с Любов, и той се ползва, и аз се ползвам. Това ще турим като един велик закон: вършете всичко с Любов и бъдете разнообразни в методите. Най-висшата подбуда за работа е Любовта. Не започвайте никаква работа без Любов. Пазете това правило! Трябва човек да започне да се запитва за кого работи, за кого мисли, за кого чувства и пр. Това е най-важният въпрос. Сега всичко в света се върши все с плащане. Съдията съди, но му плащат. Проповедникът проповядва и му плащат. Адвокатът – също. Трябва да изменим своите възгледи, но сега вършим нещата по закона на принуждението. Когато има каква да е материална подбудителна причина, то не е вече Свобода. Нека Доброто само по себе си да те привлече и то да е силно за теб. Стр.339-340 ИСТИНАТА И ОБЩЕСТВЕНИТЕ ВЪПРОСИ Ученикът трябва да разсъждава обективно, безлично. Не е важно какво е твоето лично отношение към въпроса, а как гледа Бог на него. Преценявай нещата не от лично гледище, а от гледище на Бога; когато хората се намират в доста гъста материя, отслабва силата им. Днес всеки усеща нещо несигурно, но не след дълго то ще мине. Аз препоръчвам на учениците да се занимават с музика, с рисуване, с други изкуства, с изучаване на език. И щом човек има добър, идеен живот, Любовта и всичко друго ще дойде. стр. 324 Акордиране на човешката душа, том 1

Слънцето грее за всички. Ако искаме да го видим, добре. Ако си затваряме прозорците и спукаме и щорите, дори и това е за добро.

Ако човек е в системата на образованието ще мечтае по-малко и ще бъде много по-рационално благоразумен. Йога, цигун, бойни изкуства и прочие ги има още в детските градини като извънкласни форми на занимание. Родителите са доволни. Не са в категория "секти", както са сложили Учението на Бялото Братство - абсурд, но ние, хората, сме абсурдни и нелогични. В училище ситуацията е коренно различна и смятам, че само и единствено, който е в "кухнята" на образователната система може да бъде категоричен и ясен в определени позиции за Паневритмия в училище, както Солей и малцина .Не мога да се съглася с мечти в прагматично и материалистично общество, в което преди повече от век и днес е валидна максимата: "Парице, парице, мила сестрице, с тебе добре, без тебе зле". Ани, определено, не си прочела, или си пропуснала да прочетеш във втория ми пост въпроса - как ще се заплаща на преподавател по Паневритмия?!? И още нещо - как хем си в образованието, хем не може да дадеш съвет за работа с децата - дали ще се преподава Паневритмия или ботаника, физика на частиците или молекулярна биология, география на света, световна литература или история на фактите - децата са деца и има специфики в обучението - най-голямата - да ОБИЧАШ онова, което се преподава и онези, на които го преподаваш. Но съвсем не е все едно да говориш за Учението на Мировия Учител Беинса Дуно, донесъл Паневритмията като метод на Живеене в Любов, Мъдрост и Истина - и да се очаква заплата на фиш. §Цитат от Ани: "Нямам голям опит в Паневритмията и затова не мога да давам съвети как да се работи с децата. Но имам опит с образованието и виждам, че докато опитните в учението хора се опасяват от това да не бъдат обвинени, да не направят някаква грешка, влизайки в училищата, то там се настаняват техники от други учения..." И аз искам детето ми да е в училище, изучавайки Паневритмия, с другарчета вегетарианчета по ум и сърце, и по маса, да изучават и слушат в часовете по музика флейта, пиано и песните на Учителя, да гледат на Природата като на Жив Организъм. Но това са мечти. Това за момента само родителите и разумния, неемоционално повърхностен и хаотичен по ум преподавател може да запали като интерес в своето дете първо, а после и в другите деца. На колко родители от Братството децата им жадуват за Учението и Паневритмията? Ако не се вгледаме в себе си, ще се надлъгваме - със себе си и с другите и ще убеждаваме другите в собствените ни лъжи, добре маскирани като истини, но пак лъжи. И още нещо - за какъв страх от обвинения става дума? Благоразумие и Отговорност пред Бога не са страх. Човешките страсти шепнат страх, но страх от Бога е нещо друго. В Западн Европа има великолепните Валфдорски училища на Рудолф Щайнер, но тук кой има средствата и възможностите на западняците? Паневритмия в училище може да се преподава само ако е Частна Духовна гимназия и прогимназия, в която точно по този предмет на преподавателя не се дава заплата - т.е. "учител без портфейл" и се работи абсолютно безкористно във всяка насока. Всичко останало, което се подчинява на парите в този конкретен случай - е илюзия, но не е Учението на Бялото Братство. Гол ентусиазъм, замазано духовно его - не просто опасно, изключително опасно. "Ходи в светлия път на живота, къде огън гори, къде вода тече, къде въздух лъха, къде трева никне, къде цвете цъфти, къде риба плува, къде птица хвърка, къде човек мисли, къде духът бъдеще чертае и истината цари.Отваряй очите си, когато добродетелта се усмихва. Слушай, когато истината говори. Работи, когато духът на мъдростта бъднини чертае. Път без светлина, къща без врата, река без вода празни работи са. Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели за човека са. Вслушвай се в наставленията на духа си и в упътванията на душата си, за да ти бъде всякога добре." Ценни мисли из книгата на Великия живот (V)

"Човек никога не трябва да има користолюбиви мисли и желания." Акордиране на човешката душа, том 1, стр.442 "С примес на лоши мисли Черната ложа иска да разстрои мозъчните органи и тогава от Божествения свят не може да се приемат Божествени мисли. Хората от света не могат да приемат Божествените мисли, понеже мозъкът им постоянно се занимава с обикновени работи." Акордиране на човешката душа, т. 1, стр. 444 "Преди всичко ученикът трябва да има безкористие в Школата - когато отиде да учи, да няма користолюбива цел. изобщо, когато отиваш някъде, да нямамш користолюбива цел." Акордиране на човешката душа, т.1, стр. 445 "Добрите желания, щом не са обмислени, са най-опасни. Разумен ли е човек, и Небето е с него." "Бъди мек като водата, без да си вода. Бъди мек като въздуха, без да си въздух" "Акордиране на човешката душа, т. 1, стр. 446

Сетих се и още един ключов въвъпрос - как ще се преподава Паневритмия в училище, без да получава заплата? Защото Учителя, когато говори за Духовната наука, я свързва с две-три основни понятия - Безкористност, Чистота, Любов, Истина. Опасявам се, че нашите човешки виждания нямат нищо общо с Учението на Бялото Братство. И тези понятия за нас са все още само понятия, а не Жива Истина. Опасно е да изопачаваме Истината. Нямаме сили после да плащаме цената на неистината. "Просто нещо е дървото, но в своите малки лаборатории то изработва такива вещества, каквито и най-големите човешки лаборатории не могат да изработят. Като дават плодовете си изобилно, те учат хората на безкористност.“ тук "Добрите желания, щом не са обмислени, са най-опасни.Разумен ли е човек, и Небето е с него." Акордиране на човешката душа, стр.446

Солей и Светлата много ясно обясниха позицията си и аз я подкрепям. В съвременните условия в училище има достатъчно напрежение, за да се създава допълнително между родители, деца, институции. Ако човекът преподавател има умение и бих казала дори, благословия, няма да говори за Паневритмията. той ще живее според Законите й и ще ги прилага в отношенията си с децата - малки или големи. Наивно, бих казала безоотговорно е даденото от Учителя да се използва с гол ентусиазъм. Здраво благоразумие е нужно. Никога хиперемоционалността не може да бъде плодотворна. Ние живеем в много критично общество и е важно да не постъпваме като недорасличета. Как мислите - какво би ни казал Учителя, ако е тук, във физическо тяло при нас? Нека нашите деца научат Паневритмията и за нейното въздействие- а после да мислим за паневритмия в училищата на България. Съвременното училище по наблюденията ми хич не му е до Паневритмия. То има нужда от здрави по ум, сърце и дух преподаватели. (Те знаят силата на приложението на търпението, съобразителността, умението да прощаваш, да пазиш самообладание, да има прозорливост и интелигентност в духа на проявите чрез думи, жест, говор, облекло, поглед - външен и вътрешен.) Идва ми наум, че някой иска детето му да не лъже, а той лъже; иска детето му да е изрядно, а колко е изряден родителят в мислите, чувствата и постъпките си; иска детето да е вегетарианче, а той се блазни от мръвката, от парите, от алкохола, от охолството и вътрешната лакомия?! И след всичко това ще му говори за "духовност" и Паневритмия.

Дано не четем Евангелието, както дяволът. "Следователно, ние трябва да погледнем малко по сериозно на всички въпроси и да се замислим, какви трябва да бъдем в сегашния момент. Ако кажем, че сега сме лоши, но за в бъдеще ще бъдем добри, това не е правилно разрешение на въпроса. Сегашните ви лошавини са вашето минало, а сегашната ви добрина е бъдещето ви. Нашата добрина може да се изпита. Тя може да се провери така, както се проверява промяната, която става в гладния човек, след като се нахрани. Такъв човек се ободрява, развеселява. Да мислим идейно, значи да имаме за настоящето време такава съществена храна, която може да даде сила и подтик на нашия ум. Тази сила и храна може да взимаме отвсякъде. Според мене всички писатели, от какъвто калибър и да са, са цветя и затова вие, като пчелите, извадете си мед от който цвят искате. Не мислете, защо са създадени тези или онези цветове, всички цветове са създадени с определено предназначение. Всяко нещо, било то добро или зло, всяка мисъл, всеки ангел или демон – те си имат своето предназначение в Космоса. Какво нещо са ангелите и демоните? Те представляват движение в две противоположни посоки. Едните са пълни кофи, които отиват нагоре, а другите са празни кофи, които слизат надолу. Ние искаме само пълни кофи. Добре, ние искаме пълни кофи, но като се изпразнят те, откъде и как ще се напълнят? Следователно, праведният, като отиде горе, ще стане грешник, а грешният ще стане праведен. С това имаме движение на колелото, по което върви прогресът на човечеството. Човек трябва да съзнава, че може да бъде и грешен, и праведен, но трябва да върши волята Божия. Човек, който гради, не може да не се изцапа. Не трябва да мислите, че няма да изцапате своя ум. " " Хора, които минават от едно братство в друго, които се женят за една, втора и трета жена, в моите очи са като Антон Праведни и те няма да придобият никаква Мъдрост. Мъдростта е вътре в самата Природа, вътре в нас и затова ние трябва да се вслушваме дълбоко в онова вътрешно побуждение, да вървим в посока на онзи камък, който ще ни покаже, с коя или с кого трябва да се съединим. Ако човек придобие Мъдрост и има за цел да злоупотребява с нея, той прелюбодейства. И този, който придобие Любов и злоупотреби с нея, той прелюбодейства. Всяка благородна мисъл или чувство, което се изопачава, е прелюбодеяние.Следователно, целият свят е болен. Всички днешни болни хора са християни. Най-големият позор, който носи днес Христос в света, е християнството, с което всички се кичат. Ако сложите този позор на гърба си само за 24 часа, тогава ще изпитате най-голямо отвращение в света, като видите, как всичко днес се върши в името на Христос. Всичко най-лошо днес се върши в името на религия, цивилизация, свети чувства. И колко мерзки са подбудителните причини за всичко това! Ето защо ние трябва да се стремим всички да станем синове Божии. Сега ще изтълкувам думата „християнство“ в обратен смисъл. Христос е човекът, който е винаги здрав, поставил е в ред и порядък своите мисли и желания, победил е страстите си и се нарича Син Божи. Само когато научим Божествената Мъдрост, само тогава ние ще бъдем в състояние да разбираме Истината, да станем господари на положението и само тогава ще преобразим света. Тогава ще се наречем и синове Божии. А днес болните хора управляват света и затова е такъв, затова в него има повече ножове, лекарства, болнични легла, игли за инжекции и други. " тук

http://www.youtube.com/watch?v=eiWRTcCPFsQ&feature=related

"Сега ще ви приведа един пример от времето на Нерона. Вие ще кажете: „Знаем ги ние“. И вие, и аз много работи знаем, но мълчим. Във времето на Нерона – не искам да го вземете като един проверен исторически факт, то е предание – живял някой римски патриций, на име Онорций, млад, на около 35 години, един от най-благородните римляни на времето, човек много учен, запознат с философията, който добил своето образование, като ходил в Индия, Египет, дето и се запознал с тайните на окултизма. Един ден, след завръщането си в Рим, среща на пътя едно 10-годишно момиче, много оцапано, много грозно, обаче в неговата душа се заражда голяма любов да му помогне, без сам да може да си даде сметка за своето разположение. Хваща го за ръката, завежда го в дома си. Името на това малко момиченце било Амриха. И той турил в ума си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което римляните са разполагали. И наистина, тя посещавала школата на Сенека, запознала се с гръцката култура. Но Онорций забелязъл, че с постъпването на туй момиче в училището, лицето ѝ започнало да се изменява, изменява и към 16-годишна възраст тя е станала една от най-красивите римлянки. Не само това, но той забелязъл, че в ръцете на това момиченце имало грамадна сила. Като си простирала ръката да хване някой камък, камъкът се издигал нагоре. Вие ще кажете: „Това е преувеличение“. Не, туй е близо до истината. Преди повече от 25 години в Америка се яви една мома и с нея са правили опит някои учени американци: 8 души, най-силни хора, не са могли да задържат едно много дебело дърво, защото когато тя си туряла ръката си отгоре му, туй дърво се въртяло. А като турила дървото на едно менгеме и го стегнала здраво с щипци, тя прекарала ръката си отгоре му и то станало като очукан коноп. Онорций се заема да запечати в нейното съзнание да употреби тази сила за добро. Но забелязъл, че в туй момиченце, всичките ѝ думи били отмерени, никога не е чувал да излезе от нея някоя несериозна дума. Всичкият ѝ говор, всичките ѝ думи били избрани, като най-хубави бисери, и никога от нейната уста не излизала дума нецензурна. И тя се отличавала с голяма чистота. С тази красота почнали да я обикалят римски патриции, синове на богаташи, за да може да я привлекат. Един ден, както онази първата Винцила, която избягала от Нерона, по същия начин минавал по пътя Нерон и я вижда, и ѝ казва да иде в двореца му. Тя отива. Нерон мислил да си поиграе с нея, да разполага с нея, като красива. Вечерта тя останала и когато той я хванал, тя положила ръката отгоре му и той се вдигнал във въздуха. Намерил се в чудо! Той за пръв път срещнал такова нещо. Тогава в него се зародил страх. Той я погледнал и казал: „Моля ти се...“ Като си отдръпнала ръката, той се успокоил. Втори път той пак посегнал на нея, тя положила ръката си на него и той пак нагоре – във въздуха. Тогава тя си отворила вратата и излезнала вънка. Искали да я спрат, но всички, на които тя си полагала ръката, увисвали във въздуха; така постъпила и с всички преториянци. И в целия Рим тя е била пословична. Срещне някого, когото карат в затвора, положи си тя ръката на ония, които го конвоират, те увисвали във въздуха. А тя казвала тогава на затворника: „Хайде върви си, свободен си“. А дето срещала бедни, помагала им. Дето се явявала – пътят се отварял. Но Нерон издал заповед да не се говори и пише за Амриха, понеже е опасна мома, и бил толкова амбициозен, че не искал никой да знае за тази велика истина. Казвам: Вие, съвременните, можете ли да играете ролята на тази Амриха? Всички велможи и знатни римляни благовеели пред нея, навсякъде пътят ѝ се отварял, когато си турнела ръката на някого – издигал се във въздуха. И всеки признавал, че Амриха не е мома от света да си играе с нея всеки, който поиска. Вие сте игра на света. Имате ли вие езика на Амриха? Знайте, че силата на човека се крие в неговото слово, в неговата реч. Ако можете да пречистите вашия ум, тъй че всичките ви думи да бъдат отмерени, да разчистите всяко едно неразположение към когото и да е, и от сърцето ви да излезе всичко нечисто, т.е. да се залюбите в Бога, да сте го залюбили и заради неговата Любов да имате най-хубавите думи и мисли, и сега може да имате тази сила на ръката си. Ето, аз ви давам един начин: турете 10 години да пречистите вашия ум и вашето сърце, и тогава, като поставите вашите ръце, ще придобиете тази сила на Амриха. А вие, сегашните християни, защо не я добивате? Защото много се хвалите: „Аз ще ти направя нещо“, но ще го окича, ще кажа: „Знаете ли, този нямаше да оздравее, но аз само като турих ръката си, излекувах го“. Въпросът седи тъй: Този човек аз го излекувах по закона на Любовта. Тъй е истината! А тази Любов, тя е Божествена! На този човек, по закона на Мъдростта, аз му дадох знание. Река ли да притуря малки качулчета, че само аз мога да сторя това, силата си отива. В ума си трябва да имате мисълта, че вие сте само един проводник на великия Божествен Дух в света, че вие сте една малка нота на петолинието, и милиони такива ноти в живота ще образуват една велика ария. Като мине този Божествен такт, ще внесе великото във вашия живот. Аз не трябва да се хваля за своята святост, за своята сила и своите знания. С всичките тия похвали човек губи своята сила. Скромност, абсолютна скромност се изисква като сила, която изтича от вас. Бог, Който живее във вас, ще ви въздигне. Писанието казва: „Бог да ви въздигне“, а не вие. Щом имаш сила, Бог ще те въздигне, но само когато душата и сърцето ви са абсолютно чисти. Бог, великият Дух, ще дойде, но той може да живее само с нашата душа, а с нашия ум не може да живее, защото мислите ни се менят. Вие знаете какъв е умът на хората. Някой пише един ден: „Това е тъй“, утре пише: „Не е тъй“. Сърцето днес каже: „Аз те обичам“, утре каже: „Не те обичам“. Питам: Каква е моята любов? Колко пъти аз съм я изпитвал? Дойде някой, аз съм любезен, седя с него, занимавам се с глупави работи. След това дойде някой друг, умен човек, казвам: „Нямам толкова време“. Той ми казва: „С този глупак говори толкова време, а с мене не искаш“. И – знаете ли? – Тогава аз изпитвам тяхното търпение. Сега ще ви приведа още един разказ. В какво седи този разказ? Мене са ми го разправяли други, но аз ще го разкажа с мои думи. То е от индуския живот. Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсех много учители, но само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя?“ Обаче учителят мълчал, дълго мълчал – „като пън“, казват българите. Тъй мълчал той и нищо не говорил – един ден, два, три, четири, цяла седмица, най-после ученикът казал: „Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз“. Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: „Ще счукаш тази сол, да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл. Започнал той да чука; свършил всичката сол, отива при учителя, той го пита: „Е-е, какво мисли през това време?“ – „За нищо друго не можах да мисля, освен за думата „носорог“.“ Сега аз ще ви дам едно малко обяснение. На този ученик учителят му дал свобода да мисли за всичко, само за „носорог“ да не мисли, туй е забранено. Това значи – всичко да вършиш, само за греха да не мислиш, а вие, съвременните хора, само за греха мислите – то е носорогът. И казвам: Докато вие не престанете да мислите за носорога, тази сила не може да дойде във вашите ръце. Когато вие изключите тоя носорог и не мислите за него, тогава силата ще дойде. За индусите носорогът е един символ. И тази сила ще потече през вашето сърце. И вие ще станете силни и мощни! Моята цел не е да ви осмивам, защото да осмивам вас, ще рече да осмивам себе си. Но слабата страна не може да не се прояви, понеже вие не можете да спазите това, което Божественият Дух изисква, а ние трябва да бъдем проводници на Божествения Дух. Тази Амриха живяла във времето на Нерона, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните. Но защо тя заминала от Рим? Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога или е от дявола. И тъй, християните, със своите мисли дали тя е от Бога или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха. И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде. Изисква се Истина и Чистота в този свят. Чистота голяма трябва да има. Някои мислят, че ние говорим едно, а в тайно вършим друго. Чистотата е като пред Бога. Един ден ще се открие всичко. Нашият живот ще се отвори. „Няма скрито-покрито – казва Христос, – което да не се разкрие.“ Нас не ни е страх от нищо! " Учителя, Ананий и Сапфира

Спомних си едни блестящи мисли, не помня автора на тази: "Най-щастлив е не този, който има най-много, а онзи, който се нуждае от най- малко." "...Единственото, което се иска, за да си щастлив тук и сега, е едно обикновено и непретенциозно сърце." Никос Казандзакис "Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието." Бъртранд Ръсъл "Пия чай, ям ориз - прекарвам времето така, както дойде; гледам надолу към потока, гледам нагоре към планината - колко ведър и спокоен се чувствам наистина!" Пао Дзъ Уен Чи (ок. 900г.) "Да подредиш ваза с цветя сутрин, ти дава усещане за спокойствие през шумния ден - също като да напишеш стихотворение или да кажеш молитва." Ан Мороу Линдбърг

Що се отнася до въпроса ти, Христо, че Учителя "нали би трябвало да може да си материализира храна и пари, би трябвало да може да се телепортира в пространството" - че то е наивно да се мисли, камо ли да се коментира. Учителят не е "чичкото" от улицата с ум и мислене на махленска баба, нито на "философ-мислител" с екзистенциални и свръхестествени способности, които да се демонстрират като индийски факир. Лицето на Божествената Истина е Светлина. Но явно има отказ да се види. Или недозрялост. Личи явно непознаване на живота и делото на Учителя.

Щастливият принц

"Един познат ми разправяше следната своя опитност. Дошъл при него един съсед и му поискал известна сума назаем, с условие, че скоро ще му ги върне. Той му дал, колкото иска. Така съседът взимал десет пъти наред пари, без да му ги върне. Нашият познат все му вярвал и му давал пари. Един ден съседът му пак дошъл, 11 път вече, и казал: Десет пъти ви излъгах, не можах да си изплатя дълга. Сега работите ми се уредиха, и аз дойдох да си платя дълга. Казвам: Ето една добра черта – вярва човекът. Вярвайте и вие, колкото пъти и да ви лъжат. Важно е, човек да има търпение, да постоянства. " Ново съзнание Благодаря, Вили! Точно това е Добро - в което има пълна безкористност и вяра въпреки видимите факти. Тези дни срещнах една мисъл от Учителя, че "фактите не са Истина". Когато се замислих, осъзнах дълбочината. Истината е, че всеки ще се събуди. Доброто обаче не се буди с заявления, с декларации и обещания, дълги обяснения. В него няма глаголната форма "трябва да..." То просто се проявява без претенция за значимостта си. Мястото, което заема и количеството му са измерими в друг свят - като във финала на приказката на Оскар Уайлд "Щастливия принц".

"По едно нещо се отличава любовта, което някои знаят, а някои не знаят. Ти не можеш по никой начин да скъсаш нишката на любовта. Не само че не можеш да я скъсаш, но колкото се мъчиш да я скъсаш, толкова тази нишка става по-дебела. Можеш да употребиш простени и непростени средства против Любовта, но тази нишка, освен че няма да я скъсаш, но ще я направиш като гемиджийско въже. Някои казват: „Скъса се любовта.“ Той не разбира какво нещо е любовта. Няма по-страшно нещо от въжето на любовта. Като речеш да го скъсаш, то става все по-дебело и по-дебело. И в ада да отидеш, и в Небето да отидеш, това въже расте. Какъвто и да станеш, от това въже не може да се освободиш. Единственото въже, което никой не може да скъса, е въжето на любовта. Мнозина са се опитвали да го скъсат, но не са могли. И вие много пъти сте се опитвали да го скъсате, но не можете. Това въже не се къса" ................................................ "Знаете ли колко е взискателна Любовта? Като влезете в Любовта, тя иска всяко нещо да се направи както трябва. Тя никога няма да ви направи един укор. Тя позволява всичко. Любовта от нищо не се възмущава. Тя оставя всякого да носи последствията на своите постъпки." Законът на молитвата

Благодарна съм, че в този форум срещнах хора като Вили Василева и много ми липсва като един светъл участник.