ease

Дълга тема се заформила. А въпросите са много и много. Може дълго да говорим и все на място да стоим. Нека поразсъждаваме. И нека всичко проверим, а не да приемаме наготово. Та за Егото или Аз-а. Осъзнатост е нужна. Целия днешен свят е следствие на Егото. Всеки един служи на своето его или на егото на някой друг . Неоспоримо е това. А именно от тук произтича най-голямата ни заблуда - да се отъждествяваме с егото. Нашата душа не е егото. То само държи контрола. И от цялата работа живеем в един илюзорен свят в който само страдаме или моментно сме щастливи. Не бих искал да говоря неща които знаете и да се повтарям. Когато осъзнаем що е егото, ще насъпи края на страданията. Ще обясня подробно. Егото или вътрешният ни глас е част от съзнанието. Вътрешният глас е винаги в диалог сам със себе си. Той е насочен към миналото, това което сме преживяли или към бъдещето, което си го представяме. Все разсъждава за минали неща. Какво сме направили, защо сме го направили. Пораждат се негативни мисли: страх, гняв, омраза или самосъжаление. (Запомнете страхът е грях щото допуска тъмните духове!) Обземат ни тези мисли. Знаем, че само ни пречат. Тогава Егото си ни представя напред в бъдещето, където илюзорно изглеждаме щастливи. Това е то вътрешния глас. Заблуждава ни постоянно, като ни отделя от най-важното - настоящия момент. Настоящият момент е единствено съществуващия. Миналото и бъдещето са дело на вътрешния глас. Те са илюзорни, в момента, в дадения момент - те не съществуват. А ние го пропускаме заради тях. Съзнанието се страхува от настоящето и всячески го отбягва. И като го отбягва ни кара да се чустваме нещастни. Взема от енергията ни. Затова някои се стремят да изпитат повече силни усещания, за да бъдат повече в настоящето. А само това ли е начина.
Единственото което трябва да направим е да престанем да мислим, че това съзнание е самите нас. Не се опитвайте да го спрете, тогава е най-силно. Просто го оставете и го наблюдавайте. Това е пътя - наблюдавайте го. А именно нашият Ум може да го наблюдава. Безпристрастно наблюдение, без да му се отдаваме. Без да влагаме емоции в това. Това е най-силното нещо. Да наблюдаваш мислите си. Не случайно са казали, че най-голямата власт е да заповядаш на себе си. Но насила не става. Не след дълго, като сме го наблюдавали, то(егото) ще се откаже от контрола. Всички тези мисли ще станат безмислени и излишни. Тогава идва една тишина която винаги сме искали. Тихо щастие. Съзнанието ще предаде контрола на ума, на душата ни. И тогава време няма, има чисто осъзнаване на настоящето. Затова времето както го разбираме не съществува.
Сега за другата част. Това е силата на мисълта. Знайте че това е много голяма сила. Но досега е била изразходвана от вътрешното ни мислене. И е пропилявана. Силата на мисълта се засилва от чисти постъпки и от чисти мисли. Когато сме усвоили по горното, а това да наблюдаваме само, тогава мисълта става свободна. И където я насочите ще носи цялата си сила. Каквото си пожелаете ще се сбъдне. Искате ли го от сърце дава се. Не се изкушавайте за материални неща. Няма да ви са необходими всичките. Искайте мъдрост най вече. И колкото сте по чисти толкова по бързо ще идват резултатите. Искате ли мъдрост, ще се водите от Светлината. Но знайте че е отговорност вече. Щом сте стигнали до тук, сгрешите ли с постъпка или с мисъл строго се заплаща! Затова научете се на молитва. Молитвата е истинския път. Тя ни пази. Учителят е говорил много за нея. Ще питате кога да се молите - отговора е постоянно. И навсякъде. Нашата душа е храм към Бога. Още нещо ще добавя. Запомнете щом се молите в този храм, пазете го винаги чист и светъл. Не допускайте лоши мисли в него, не се поддавайте и за секунда на изкушение. Защото както в църквата са ни чисти мислите, тъй и в нашия ум да бъде. Щото там се молим. Стремите ли се към Светлината, душата бързо се устремява нагоре. Но пак да повторя отговорността вече е голяма. Не искайте от света много - казали са бъдете по-ниски от тревата и ще имате мъдростта.
И все пак сме в света. А те се случват всякакви неща. Заобиколени сме от техника. И тъй, да вземем пример. Счупи се нещо, изгубим нещо. И почваме да се вайкаме. Всичко което написах го оставяме на страна и се отдаваме на емоцията, егото пак земе контрола. Щото се е засегнало. Ама не бива тъй. Осъзнатост трябва. Техниката рано или късно все се чупи, е няма как - друга ще вземем. Поемем ли пътя към Светлината, все трудни неща се случават. Ама те са за да ни изпитат дали носим егото още и дали сме осъзнати. Затова сме тука на Земята - да се учим. А то един живот не стига, затова пак ще идваме.

Здравей utnapishtim.
Е надявах се да се разбере какво имах предвид, но щом е нужно ще поясня. Ами да, погледнах цитатите на Учителя и наистина в там написаното се различава, щото съм обърнал понятията. Разменил съм думите. То когато се разбере смисъла, това как точно е било казано не е толкова от значение мисля. Използвам различни значения за дадените понятия. Тъй го разбирам, тъй го пиша. Ама за да бъде уеднаквенно за всички, - трябва да използвам други. Прав си. Извини ме за това.
Ето как ги разбирам с по няколко изречения за всяко. А пък ти сам разсъди с кое понятие съответства. Под вътрешен глас наричам това което е в постоянен разговор в нас. Той винаги съди за нещо и все взима мнения. Служи си само с думи. И не спира да говори. Види нещо - веднага мнение си съчини. И тъй като все говори вътрешен глас го наричам. А всеки както иска може да го нарече. Част от мисленето ако искате. Другото нещо е умът. Той разумява. Той може да следи и да наблюдава. Той може да изгради мисъл и да я използва. А вътрешния глас може само да го обърка и да го
подведе. В такъв момент казваме, че тъй сме го били мислили и сме сбъркали щото умът ни бил объркал.
Друго нещо е това което е в душата. По на дълбоко е. Това е интуицията. Духовно чуване е това и е част от душата. Винаги запитаме ли се за някой въпрос - отговаря ни се. И то точно. Като отговорите от интуицията леко звучат в нас, не натрапчиво. Но тъй като сме привикнали да слушаме все вътрешния глас, отговора рядко ни достига. От нас зависи дали ще го допуснем. Чуствата и те някой път повлияват. Тялото и то си иска своето. А в сърцето са чуствата на душата които са много силни, но тях можем и да ги насочваме.

Егото е това нещо в нас, което съди кое е правилно и кое не, само по тези неща които вижда около нас. Затова казвам, че стои някак отделно. То единствено следи дали на нас ни е добре или не ни е добре. Това е неговата мярка. И вътрешния глас е гласът на егото. Подведем ли се по него влагаме цялата си енергия. Ама тъй е щото приемаме че всичко което видим с очите само то е.

Ето това са според мен нещата, т.е. мое мнение. Цитати трудно помня щото се обърквам. Може би заради думите. Гледам смисъла да си извличам от тях и да го сверявам. Но и не съм чел толкова много.
Пак ще ви повторя. Научте се на молитва и ще имате необходимите ви отговори. А пък иначе само ще си играете с мисленето. Ще стигате до някакво "осенение", после след ден два ще го отричате. И за кого е нужно това. Игра на думи само. И да държим сметка на думите. Мога да се моля с думи, щото знам ще съм разбран, но да говоря с думи ми е трудно, щото слушат думите не мен.